Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

102

                               Варна , 10  юли  2013  година

 

                                    В  името  на  народа

 

 

 

                  Варненският апелативен съд , наказателно отделение,в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

                                           Председател: Божидар Манев

                                                Членове :  Росица Лолова

                                                                Димитър Димитров

 

при участието на секретаря С.Д. и прокурора Светла Курновска разгледа наказателно дело № 138 по описа за 2013 година , докладвано от съдия Б.Манев

 

Производството е образувано по въззивни  жалби на защитника на подсъдимия Й.М. и на поверениците на гражданските ищци Ч.С. и Б.С. против присъда № 122/19.12.2012  по наказателно дело № 1465/2010 на Варненския окръжен съд.

Защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на присъдата , поради  допуснато нарушение на закона, за оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.123 ал.1 от НК и за отхвърляне на предявените граждански искове.

Поверениците обжалват присъдата в гражданско осъдителната й част и   с доводи за допуснато нарушение на закона – чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД  пледират за уважаването на предявените граждански искове в пълния им размер.

Жалбите се поддържат и доразвиват в съдебното заседание на апелативния съд , в което подсъдимият Йосифов не взе участие.

Според прокурора всички жалби са неоснователни и присъдата следва да бъде потвърдена.

 

 

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид :

С обжалваната присъда състав на Варненския окръжен съд е признал подсъдимия Й.  Л.М. за виновен в това , че на 14.11.2009 година в град Варна като технически ръководител на строителен обект на ул.”Петко Тодоров” № 45 , поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност , представляваща източник на повишена опасност причинил смъртта на С. Бисеров С. в резултат на допуснати нарушения на чл.24 ал.1 и 2  , чл.26 т.1 , чл.60 ал.1 и чл.61 от Наредба №2/22.03.2004 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труда при извършване на строително-монтажни работи и на основание чл.123 ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода да срок от една година , като отложил изпълнението му с тригодишен изпитателен срок.

Осъдил подсъдимия М. да заплати на гражданските ищци С. и С. по 15 000 лева обезщетение за причините им неимуществени вреди, със законната лихва от 23.11.2009 , като отхвърлил исковете до пълния им размер.

Присъдил държавна такса и разноски по делото.

 

За да постанови присъдата си окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка :

На пет физически лица и на фирма „Ерстрой” ООД било издадено разрешение за строеж № 142/25.07.2008 на жилищна сграда на ул.”П.Тодоров” № 45 във Варна , който следвало да бъде изпълнен от „Заводски строежи” гр.Русе. Според двустранния договор изпълнителят следвало да осигури за своя сметка всички изисквания за здравословни и безопасни условия на труда. От началото на 2006 година подсъдимият Й.М. бил назначен, а по-късно бил преназначаван на длъжност „Технически раководител” към фирмата изпълнител. Според длъжностната му характеристика, която му е връчена срещу подпис на 14.08.2006  той носи отговорност за безопасността на труда в обектите , изграждането на които ръководи. От лятото на 2008 година подсъдимият следвало да изпълнява задълженията си на технически ръководител на обекта на ул.”Петко Тодоров” № 45 във Варна ,но от вписванията на Строителния надзор в заповедната книга  личи , че на  този обект  не се спазвали условията за безопасен труд.

След като за непродължителен период технически ръководител на посочения строеж бил Боян С.  със заповед № РД-09-08/02.09.2009  на директора на „Заводски строежи” – Русе подсъдимият Й.  М. бил назначен отново за технически ръководител. И макар задълженията му по осигуряване на безопасни условия на труд да произтичат  пряко от длъжностната му характеристика с две нарочни заповеди №№ РД-09-06 и РД-09-04 от същата дата му било вменено изрично задължение за спазването на Наредба №2 за минималните изисквания  за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР,  свързани с отстраняване на риска от падане от височина на строителната площадка.

През 2009 година под ръководството на М. ***  работили като строители свидетелите С., А., М. и К.. Всички били в трудови правоотношения с фирмата изпълнител „Заводски строежи”-Русе , но всички те , както и другите работници на фирмата подписвали предварително еднотипни празни бланки-молби за прекратяване на трудовите им договори. Това дало възможност на ръководството да прекрати по взаимно съгласие трудовите договори , конкретно на четиримата свидетели със заповеди от 19-21.10.2009  , които не били връчени на работниците. М., обаче ги уведомил , че вече не са в трудови правоотношения , но ще продължат да изпълняват задълженията си на строежа и за извършваната работа ще им бъде заплащано.

Неформално св.Б.С. бил бригадир на групата.  Той организирал изпълнението на задачите ,спускани от техническия ръководител и при необходимост осигурявал нови работници на обекта. Така С. привлякъл свидетеля  Н.С. и пострадалия С. С.. Групата извършвала различни  строителни дейности –кофражиране , декофражиране , зидане и изобщо всички строителни работи , които възниквали в процеса на работа. В отделни периоди работата спирала , поради липса на материали или на пари за заплати , но във всички случаи работниците посещавали обекта.

На 14.11.2009 г всички посочени работници били на строежа,  за да извършат работата,  която подсъдимият им възложил предния ден , като на най-високата част на сградата били свидетелят С. и пострадалият С.. Последният бил на предпоследната плоча – кота + 13,90 , на 0,50 м от края на плочата, с гръб към улицата и без предпазен колан , като липсвала и обезопасителна ограда и предпазна мрежа. В един момент С. загубил равновесие и паднал от сградата върху паркиран на улицата лек автомобил , като получил тежки увреждания и бил откаран с автомобил на СМП в болница.  На обекта веднага пристигнали подсъдимият М. и служители от Инспекцията по труда , които установили сериозни нарушения на изискванията на Наредба №2/2004 , поради което спрели строежа , а  на подсъдимия бил съставен акт.

На 23.11.2009 г С. С. починал в болницата.

От заключението на назначената СМЕ личи,че смъртта му е в пряка причинна връзка с тежките травматични увреждания , получени при падането от сградата – счупване на гръбначния стълб и засягане на вътрешните органи –бели дробове,черен дроб , сърце , мозък и пр  .В кръвта на пострадалия не е установено наличие на алкохол или някакви упойващи вещества.

От заключението на Съдебно строително-техническата експертиза личи , че към момента на инцидента на строителния обект не са спазени изискванията на Наредба № 2/2004 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строително монтажни работи и макар да е изготвен План за безопасност и здраве на строителния обект подсъдимият изобщо не го е изпълнявал.

 

Така описаната фактическа обстановка / която в Мотивите  е изложена много по-подробно / е установена правилно от първоинстанционния съд. А при установената фактология  съдът е приложил правилно материалния закон , като е приел ,че подсъдимият  М. в качеството му на технически ръководител на строителен обект , поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,  източник на повишена опасност е нарушил минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и е причинил по непредпазливост смъртта на С. С.,  с което е извършил престъпление по чл.123 ал.1  от НК.

Като е отчел ,че подсъдимият не се признава за виновен за извършване на деянието  ,а защитникът му развива обстойни доводи , досежно несъставомерноостта му  съдът в изпълнение на задълженията си по чл.305 ал.3 от НПК е изложил на седем страници много задълбочени съображения  за тяхната неоснователност.  Всички доводи на окръжния съд са правилни , споделят се изцяло от въззивната инстанция и няма да се повтарят.

 

 

 ОС,   обаче  се е ограничил в Мотивите си с констатацията  , че деянието е осъществено  „с нарушения на нормативната уредба , посочени в обвинителния акт”    ,което  налага  за пълнота  на изложението въззивната инстанция да уточни какви са тези нарушения.

На първо място най-съществената причина за настъпване  на    съставомерния резултат са   нарушенията на Раздел четвърти от Наредба №2/22.03.2004 на МТСП и МРР , респ. на разпоредбите на чл.60 ал.1 и чл.61 ,  които задължават  подсъдимия да осигури при работа на височина безопасността от падане на хора чрез подходящо оборудване и предпазни средства – ограждения , защитни мрежи,  перила , платформи и пр  .,които да са достатъчно високи.

Установено е по безспорен начин , че това не е извършено.

 

В пряка причинна връзка със смъртта на пострадалия С. са и нарушенията на разпоредбите на чл.24 и чл.26 от същата Наредба ,които са задължавали подсъдимия   в качеството му на технически ръководител да не допуска на работа на обекта лица без лични предпазни средства , да упражнява контрол върху спазването на ЗБУТ и да отстранява от работа лицата ,които не използват осигурените им лични предпазни средства.

По делото съществуват доказателства , че на строежа са били на разположение лични предпазни средства / колани , каски и пр./,които не са били ползвани от работниците и пряка отговорност за това носи отново подсъдимият М..

Нарушенията на всички горепосочени разпоредби на Наредба №2/2004 са му предявени с обвинителния акт ,тези нарушения са установени по безспорен начин от съда  и са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен  резултат и поради това  изводът на ОС ,че подсъдимият М. е извършил престъпление по чл.123 ал.1 от НК / което обстоятелство се оспорва от него и от защитата му / е правилен.

 

Както бе посочено първоинстанционният съд е изложил много задълбочени съображения по всички въпроси, свързани със съставомерността на деянието и с отговорността на подсъдимия М.  ,които са правилни и няма да се коментират подробно.

 

 

Доколкото защитата прави безалтернативно искане за отмяна на осъдителната присъда в наказателната и в гражданската й част и за пълното оправдаване на подсъдимия настоящата инстанция ще се спре само на доводите , изложени в подкрепа на това искане.

Те са развити във въззивното заседание и се свеждат до следното :

- Трудовите договори на всички работници на обекта са били прекратени на 20.10.2009 година , което изключва приложението на разпоредбите на Наредба №2/2004 година , защото тя е издадена на основание чл.276 ал.1 от Кодекса на труда и категориите   „технически ръководител” и „работници”  не могат да съществуват. А това изключва отговорността на подсъдимия ,както за нарушаване на посочената Наредба ,така и за наказателна отговорност  по чл.123 ал.1 от НК.

- „Съдът ясно и точно заявява , че бригадирът Б. е привлякъл пострадалия на работа ,а подсъдимият е дал съгласието си за това.” Т.н. бригадир , обаче , към момента на привличането на С. С. на строежа  няма трудови правоотношения с фирма  ”Заводски строежи”-Русе, защото те са прекратени , той няма отношения и с техническия ръководител , „защото той не е процесуална и правна фигура” за него и следователно „не може да бъде санирано това привличане” и е без значение дали подсъдимият е дал съгласието си за това.  Защото „няма спор досежно фактологията , че пострадалият С. е работил на обекта два-три дни преди злощастното събитие”

- След като отношенията между работодател и работници са прекратени „не може да бъде релевирана отговорността на възложителя на работата-  русенското предприятие „Заводски строежи”

- Абсолютно незаконосъобразен е изводът на окръжния съд , че разпоредбите на Наредба №2/2004 могат да се прилагат извън приложното поле  на Кодекса на труда и всеки работник, независимо от трудовите му отношения с възложителя има право на защита. Основният въпрос е кой е субектът ,който носи отговорност и това е лицето,което е взело на работа С..”Не може субект , който не е в правни отношения да носи отговорност” , защото се касае до отношения „на базата на частни начала”

 

- Длъжностното качество „технически ръководител” не може да бъде обосновавано с преценката на работниците или на каквито и да било физически лица. Става въпрос за частни отношения след 20.10.2009 година и фигурата на техническия ръководител не може да бъде субсумирана под нормата на чл.123  от НК.

- Съдът е казал: „Има и други виновни лица за този резултат и е спрял до тук” А „съдът беше длъжен да анализира тези отношения и да каже кои са тези лица” , защото множество лица по двете страни на договора , както и лица с контролни функции не са изпълнили задълженията си и също са субекти на престъплението.

- Не е отчетено какво е съпричиняването от страна на пострадалия и какво е значението му за вредите,  които се претендират , каква е ролята на бригадира Б.  и каква е ролята на възложителя – варненското предприятие , не е изяснено получавали ли са работниците заплата и пр.

- Не изяснено защо при издигнати седем плочи на строежа няма нито един документ ,свързан с извършеното строителство и няма нито едно плащане от едното предприятие към другото.

-  И на последно място – от цитираните от окръжния съд три решения на Върховния касационен съд двете нямат отношение към казуса , а при третото се бърка проблемът – характерът на извършената работа е един проблем , а субектът на отговорност е съвсем отделен въпрос.

 

Изложените в подкрепа на въззивната жалба доводи на защитника не могат да бъдат споделени от въззивната инстанция , защото са незаконосъобразни , почиват на неточна интерпретация на събраните доказателства и на неправилно тълкуване на закона.

 

Генералното възражение на защитата се свежда до разбирането,че отговорността на подсъдимия като технически ръководител на строителния обект за безопасността на хората  които извършват строително-монтажни работи е обусловена единствено и само от наличието , или отсъствието на надлежни трудови правоотношения. И , следователно , след като е безспорно ,че пострадалият С. С. не е в трудови правоотношения с изпълнителя „Заводски строежи”-   Русе подсъдимият М. –като технически ръководител на тази фирма няма никакви ангажименти по осигуряване на безопасни условия на труд за това лице.

 

Това разбиране  не е съобразено с постоянната съдебна практика  по приложението на разпоредбата на чл.123 ал.1 от НК , израз на която са  редица решения на Върховния касационен съд  през последните години  -  Р-506-2012-ІІІ  , Р-16-2011-І , Р-524-2010-ІІ , Р-494-2009-І и мн.други.

 

Приема се , че „Възможността да се носи отговорност по чл.123 от НК не зависи от наличието на правноустановени връзки между работодател и работник и надлежно сключен валиден трудов договор , а от фактическото изпълнение на посочената служебна дейност” – Р-506-2012-ІІІ     и още :

Всеки допуснат на работната площадка да изпълнява строителство е отговорност на изпълнителя на обекта и неговите длъжностни лица , които следва да изискват спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд , защото основното човешко благо е животът на всеки човек. Обстоятелството , че уговорката с починалия и бригадата му е била да работят без трудов договор не освобождава подсъдимия от задълженията му на технически ръководител и спрямо тях” – Р-16-2011-І

  В същия  смисъл са  Р-494-2009-І , според което : Правилно е отхвърлен довода на защитата  „за липсата на трудово-правни отношения между подсъдим и пострадал , като основание за несъставомерност на деянието”  , Р-524-2010-ІІ , според което задълженията на работодателя по осигуряване безопасност на труда се отнасят и до лица , които не са в трудови отношения  ,а работят на акорд и пр.

 

С оглед на горното от значение за отговорността на подсъдимия Й.М. по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда за работещия на строежа пострадал С. С. не е наличието на трудов договор на работника с фирмата изпълнител , а дали подсъдимият го е допуснал да изпълнява фактически строително-монтажни дейности.

А разсъжденията на защитата  ,че подсъдимият М. ,като технически ръководител  няма никакво отношение не само към попадането на С.  С. от строежа ,   но и въобще към извършваната работа след 20.10.2009 година   ,която   била на частни начала  , нямат опора нито в доказателствата по делото , нито в закона.

 

Защото в проведеното по реда на чл.371 т.1 от НПК съкратено съдебно следствие подсъдимият и защитникът му са поискали окръжният съд да разпита само непосредствените участници в трудовия процес – свидетелите С. ,С., А.,  М.   ,К. и Б.С. – л.32 от наказателното дело. И точно тези свидетели единодушно и непротиворечиво  установяват ,че на строежа се е работило интензивно преди инцидента по нареждане точно на подсъдимия  , че  пострадалият е работил на строежа  с неговото знание и съгласие и  че  точно той го е „допуснал на работната площадка да изпълнява строителство”

Според св.Б.С. :  ”Синът ми работи на обекта през 2009 година , работи цяла есен с прекъсвания.  Й. знаеше,  че С. работи на обекта… Всеки ден работеха на обекта преди нещастието –декофражираха бетона,  покриваха бордове и продължаваха напред  ,за да направят покрива…докато работеха Й. е идвал на обекта….  Не съм чувал от С. Й. да го е гонил от работа….  ако го беше изгонил С. нямаше да е на работа…Отивам на обекта и виждам , че С. си е на работа , а Й. играе карти с Б.…Зная , че Й. е разрешил на Б. да вземе С. на работа   ,  Б. каза , че ще се консултира с г-н Й. и че не може да го вземе без Й. да знае”

Верно е ,   че този свидетел е баща на пострадалия и би могъл   да бъде пристрастен в показанията си , но той се разпитва по искане на подсъдимия , а показанията му се подкрепят от останалите разпитани свидетели.

Според бригадира ,  св.Б.С. :”Бащата на С. ме попита за работа. Казах , че ще питам техника Й.М.-   той е техник и шеф…..  За да взема С. на работа първо говорих с момчетата и после питах Й.…..  Й. предишния ден , или предишните дни не е казвал да спираме работа , искаше да свършим преди Нова година ,даже в дъжда ни караше да работим , Й. всеки ден идваше на обекта и казваше какво да работим , предния ден казваше какво ще правим , иначе не можем да отидем на работа….”

Св.Н.С. след като описва как е станал инцидента с падането на пострадалия от строежа , пояснява ”Работя в бригадата на Б. , а Й. е технически ръководител , не съм бил на трудов договор,   но Й. знаеше , че работя на обекта,  защото идваше всеки ден…Когато започнах работа на обекта С. вече беше на работа в бригадата”

 

 

Друг работник на строежа в посочения ден е св.Сейхан М..   Той установява , следното :  „Работих към  ”Заводски строежи” без трудов договор…Б. беше бригадира , а Й. беше технически ръководител на обекта…Преди инцидента С. работи може би горе долу 3-4  месеца…..Й. познаваше С. и знаеше,  че работи при нас.  Как няма да знае , нали идваше при нас…”

Същото установява и св.Диньо К. , според когото:  ”Преди инцидента технически ръководител беше Й.….Той беше всеки ден на строежа , обясняваше какво трябва да се прави.Той знаеше , че С. работи на обекта… и преди С. и баща му са идвали да правят замазка без трудови договори.  Ставаше със знанието на техническия , той им плащаше  ,лично им плащаше. Присъствал съм на даването на парите”.

Според св. Е.  А. : „Преди инцидента сигурно два месеца сме работили на обекта ...Й. беше технически ръководител.  Той казваше какво следва да се прави в обекта.  Не си спомням кога дойде С. и дали е имал трудов договор…”

И накрая според   св.Гено Донев-изпълнителен директор на фирма”Заводски строежи”Русе :”Технически ръководител на обекта преди и след инцидента беше г-н М. , правата и задълженията му бяха да се грижи за строителството , да инструктира работниците , които са на трудов договор , като на обекта не се допускаха работници , които не са на трудов договор….Работниците , които работеха на обекта бяха само с трудови договори. Не съм допускал хора на обекта без трудови догоовори. М. беше запознат с това изискване”

Всички тези свидетели , които ,както вече беше посочено са разпитани от съда непосредствено по искане на защитата в производство по чл.371 т.1 от НПК опровергават защитната версия на подсъдимия , според която никой не е карал работниците да работят без трудови договори , той дори не знаел  ,че те работят , към момента на злополуката конкретен технически ръководител нямало  , защото работниците били уволнени , те не трябвало да работят и затова нямало нужда от технически ръководител и пр.  Впрочем и самият подсъдим макар и с известни уговорки и доста  неохотно  признава, че е „помолил” работниците да извършват   СМР през инкриминирания период,  както и че е дал съгласие пострадалият С. да работи на строежа.

 

Съвкупната преценка на коментираните свидетелски показания налага категоричният извод ,че  на строежа на улица „Петко Тодоров” № 45 във Варна по изрично нареждане на подсъдимия Й.М. са  се извършвали строително монтажни работи   от работници без трудови договори , като всички в т.ч. и  пострадалият С. С.  са били допуснати на работа от подсъдимия без да са им осигурени дори минимални условия за безопасност на труда.

Граматическите  тълкувания на защитника ,че „От правна гледна точка    „привлякъл” означава „взел на работа” и след като пострадалият е привлечен от бригадира Б. съгласието за това на подсъдимия няма значение ,  защото   за Б. подсъдимият   „не е процесуална и правна фигура” не могат да бъдат кредитирани.

След като всички работници на строежа , в т.ч. и пострадалият С. С. са работили фактически ,  макар и без трудови договори , със знанието и съгласието на техническия ръководител М. ,  значи те са били „допуснати” от него да извършват СМР , независимо от това кой ги е „привлякъл”

А според цитираното по-горе Р-16-2011-І „Всеки допуснат на работната площадка да изпълнява строителство е отговорност на изпълнителя на обекта и на неговите длъжностни лица,   които следва да изпълняват спазването на здравословни и безопасни условия на труд”

Безспорно е , че изпълнител на обекта е фирма ”Заводски строежи” Русе , а длъжностното лице от тази фирма , което следва да осигури по отношение на всички „фактически изпълняващи посочената дейност”/ Р-506-2012-ІІІ /  безопасни условия на труд е техническият ръководител М..

И определено не може да бъде възприето разбирането на защитата , че „длъжностното качество технически ръководител не може да бъде обосновавано с преценка на работниците или на каквито и да било физически лица” поне на две основания :

Първо , защото длъжностното качество на подсъдимия Й.М. в процеса не се извлича  от показанията на работниците   ,а от обстоятелството , че той е назначен на длъжност „Технически ръководител” във фирмата изпълнител    за  пореден път  с писмена  заповед №  РД-09-08/02.09.2009  година  и към момента на злополуката – 14.11.2009 година изпълнява тази длъжност по трудов договор.

И на второ място , защото и да не беше назначен със заповед на  трудов договор фактическото му качество на технически ръководител е от съществено значение и то произтича именно от показанията на разпитаните свидетели. Защото  според цитираното Р-506-2011-І  „Възможността да се носи отговорност по чл.123 от НК не зависи от правноустановената връзка между работодател и работник / в случая технически ръководител на обекта / ,а от фактическото изпълнение на посочената дейност” и субект на престъплението е всеки, който „фактически изпълнява функциите на технически ръководител на строителен обект”

Поради това всякакви правни конструкции според които  се касае до частни правоотношения , при които понятията работник, технически ръководител , възложител и пр.  губели своето значение нямат опора в закона.

А обстоятелството , че подсъдимият Й.  М. е от категорията „длъжностни лица ,които следва да изпълняват спазването на здравословни и безопасни условия на труд” ,според  Р-16-2011-І произтича , както от длъжностната му характеристика , така и конкретно по отношение на обекта , на който е станала зполуката от цитираните две заповеди на директора на фирмата-изпълнител  ,с които му се възлагат задължения именно по спазването на Наредба № 2/2004 година.

И причина за настъпването на вредоносния резултат не е безотговорното отношение на работниците , които без да имат валидни трудови договори и без знанието на ръководството са решили да поработят безплатно и по своя инициатива на строежа , а пълното пренебрегване от страна  на подсъдимия Й.М. на  задълженията му по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда , регламентирани с Наредба № 2 / 2004. И от гласните и от писмените доказателства по делото личи , че той месеци и години преди инцидента , като технически ръководител системно е нарушавал посочените си задължения , а контролът върху конкретния обект , на който той е технически ръководител се е изразявал предимно  в това да играе карти с бригадира.

Не е верно и следващото твърдение на защитата  , че „Няма спор досежно фактологията,   че пострадалият С. е работил два или три дни преди злощастното събитие” , но и да би било верно ,  то  е без всякакво значение за отговорността на подсъдимия. От коментираните свидетелски показания личи , че С. е работил на обекта не от два - три дни преди инцидента , а  от  месеци , но отговорност по чл.123 ал.1 от НК за допуснатите по отношение на него нарушения на Наредба № 2/2004 подсъдимият би носил дори  да бе работил  само един ден.  Защото визираната наказателна отговорност произтича от допуснатите нарушения на правилата за безопасност на труда от страна на подсъдимия   , а не от срока през който е работил  пострадалият   , със ,  или без трудов договор.

 

Определено е без всякаква опора в закона  и  разбирането, че съдът е  бил длъжен да установи кои други длъжностни лица не са изпълнили задълженията си и също са субекти на престъплението.

Задълженията на първоинстанционния съд при постановяването на съдебния акт са регламентирани в разпоредбата на чл.301 ал.1 от НПК и основният въпрос ,които съдът обсъжда и решава е има ли извършено престъпление , извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. Дали престъплението е извършено и от други лица , които не са подсъдими по делото съдът не само не е длъжен , но няма и право да обсъжда и решава , защото не е сезиран с тези въпроси   по реда на чл.246 от НПК.

Поради това , пък е без всякакво значение „каква е ролята на бригадира Б. и каква е ролята на варненското предприятие” , по които въпроси според защитата съдът е дължал произнасяне.

 

Напълно ирелевантен е и въпросът защо при издигнати седем плочи на строежа нямало документи за извършеното строителство и нямало  нито едно плащане от едното предприятие към другото. А такива документи в делото  няма  ,защото те нямат отношение към отговорността на подсъдимия по чл.123 от НК и затова не са събрани и приобщени.

И накрая не може да бъде споделено и последното възражение на защитата , че цитираните от ОС  решения на ВКС нямали отношение към казуса , а при едното от тях дори се бъркал проблемът. Всички цитирани в Мотивите на съда решения имат пряко ,или косвено отношение към инкриминирания казус   , в нито едно от тях не се бърка проблемът , а особено съществено отношение към  обсъждания въпрос  има и Р-506-2012-ІІІ , което първоинстанционният съд не е цитирал , но на него се позова въззивният съд,  защото то има съвсем пряко отношение за дискедитирането на защитната теза на защитата.

 

 

Единственото възражение на защитата , което въззивната инстанция  споделя е ,че първоинстанционният съд не е обсъдил дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия  С. С..

Според настоящия съдебен състав такова съпричиняване е налице и то е твърде съществено.  Макар подсъдимият М. да е игнорирал изцяло задълженията си по осигуряване безопасността на труда и пострадалият С. С. е проявил недопустима небрежност по отношение на собствената си безопасност.  След като е виждал , че строежът не е обезопасен с ограждения,  защитни мрежи и перила и самият той е без предпазен колан , какъвто е имало на обекта    С. се е заел да извършва строителна дейност като е стоял на ръба на  плочата на петия етаж  на височина 14 метра над земята ,с което сам е допринесъл за падането си от сградата.  Защото предпазни съоръжения на строежа през цялото време на изграждането му не е имало , но въпреки това никой от останалите работници не е паднал от някой от етажите.

По отношение наказателната отговорност на подсъдимия това обстоятелство е без правно значение. Доколкото   и без това  му е наложено  едно съвсем символично наказание и доводи по   чл.348 ал.5 т.1 от НПК не се излагат  съпричиняването на резултата от пострадалия ,   което ОС не е съобразил  не се отразява на справедливостта на наказанието. Съпричиняването , обаче следва да се отчете при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди , като то би следвало да бъде намалено на основание  чл.51 ал.2 от ЗЗД ,в какъвто смисъл са и съображенията на касационната инстанция в цитираните решения по чл.123 ал.1 от НК.

Окръжният съд е изложил кратки мотиви по отношение размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди и според въззивната инстанция не е обосновал в достатъчна степен извода си , че на гражданските ищци следва да се определят обезщетения в размер значително по-нисък от установения в съдебната практика за подобни нарушения.

По изложените в гражданско-осъдителната част на присъдата съображения и с оглед крайно немарливото отношение на подсъдимия към задълженията му по Наредба №2/2004  дължимото съобразно принципа по чл.52 от ЗЗД обезщетение за гражданските ищци следва от една страна да бъде определено в значително по-висок размер.  От друга страна , обаче   то следва да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД , при което дължимото по справедливост на всеки от двамата граждански ищци следва да бъде определено по на 30 000 лева,  в какъвто смисъл следва да бъде изменена присъдата.

С оглед увеличения размер на обезщетенията следва да бъде присъден и увеличен размер на държавната такса.

 

Жалбата на подсъдимия по изложените съображения е неоснователна , поради което в останалата й част присъдата следва да бъде потвърдена.

 

Водим от горното и на основание чл.337 ал.3  пр.3  и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

 

                Р     Е     Ш     И

 

ИЗМЕНЯ  присъда №122/19.12.2012 по наказателно дело № 1465/2010 на Варненския окръжен съд в гражданско-осъдителната й част , в която подсъдимият Й.Л.М.  е осъден да заплати на гражданските ищци Ч.Г.С. и  Б.С.С.  по 15 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди , като  УВЕЛИЧАВА  размера на обезщетението на 30 000 / ТРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА /   за всеки от гражданските ищци, а присъдената държавна такса УВЕЛИЧАВА  от 1 200 лева на 2 400 /ДВЕ ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИСТОТИН/ лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                Председател:

 

                                     Членове: