РЕШЕНИЕ

                                                                    174/1.8.2016г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД              Наказателно отделение

На шести юни                    през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

      АСЕН ПОПОВ

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Попов НДВ № 138 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

На основание чл.420, ал.2, във вр. с чл.422, ал.1, т.5 НПК и в срока по чл.421, ал.3, изр.1 НПК осъденият С.Й.К., чрез своя процесуален представител адв.Ю.Г. е направил искане за възобновяване на НОХД №2737/2015 г. по описа на Районен съд Варна.

От съдържанието на отправеното искане са изводими основанията на чл.348 ал.1 т.1 - 3 от НПК, приложими по препращане от чл.422, ал.1 т.5 от НПК.

В съдебното заседание пред АС-Варна осъденият се явява лично. Защитава се от адв.Г., който поддържа искането.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането, считайки че не следва да се уважава, тъй като не са налице законовите предпоставки за възобновяване на наказателното производство.

 

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда на Варненския районен съд по НОХД 2737/15г. С.К. е бил признат за виновен, за това че на 27.09.2014г. в м-ст „Харамията“, обл.Варна, без редовно писмено позволително транспортирал незаконно добит от другиго /неустановено лице/ дървен материал от държавен горски фонд – 6 куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“ и „цер“, на стойност 168.00 лв., като деянието е извършено повторно

Наказанието е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК, като на искателя е наложено за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнимо при първоначален строг режим в затвор, както и Глоба в размер на 5000/пет хиляди/лева.

Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказания на осъдения, по НОХД № 19/2012г. по описа на ВРС – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален строг режим, в условията на затвор и НОХД № 3171/2013г. по описа на ВРС – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим, в условията на затвор.

 

 

По жалба на искателя е било образувано и разгледано НОХД 1617/15г.

по описа на ВОС, който с Решение № 11 от 26.01.2016г. е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, съответно същата е влязла в законна сила

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е депозирано от осъдения, чрез неговия защитник. Същото се намери за допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна, в законоустановения от чл.421, ал.3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл.419, ал.1 от НПК.

 

Разгледано по същество, искането на осъдения С.Й.К. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.

 

Внимателният прочит на актовете на инстанциите сочи, че чрез заявените от осъдения К. и поддържани от него и от защитника му претенции за допуснати от първата и въззивната инстанция нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения във връзка с оценката на събраните доказателства и формирането на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, всъщност се оспорва обосноваността на първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение. Това налага да се посочи, че обосноваността не е предвидена като самостоятелно основание според чл.348, ал.1 НПК. В производството по възобновяване на наказателните дела съответният компетентен съд не е инстанция по фактите, а по правото, поради което е и недопустимо да извърши собствен анализ на доказателствените източници и да приеме за установени други, различни от приетите от предходните инстанции обстоятелства, включени в предмета на доказване. Подобен подход води до подмяна вътрешното убеждение контролираните инстанции при установяване на фактическите положения. Друг би бил въпросът, ако фактическата обстановка не е установена от решаващите инстанции по предписания от закона ред. Настоящият случай не е такъв. Настоящият съд, след проверка на материалите по делото намира, че нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които да поставят под съмнение законосъобразността на постановените актове, не се констатират по настоящето дело. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения и във фазата на въззивното съдебно производство, поради неуважено искане за събиране на нови доказателства са неоснователни. На осъдения К. е била оказана правна защита и пред двете съдебни инстанции, но едва в съдебно заседание пред въззивната последният е проявил процесуална активност, като е поискал допускане на още един свидетел в подкрепа на тезата си, развита пред първата инстанция и подкрепена, чрез показанията на допуснатия свидетел Атанас Динев. Предходната инстанция е събрала допълнителни доказателства, касателно тезата на осъдения именно чрез събиране на тези свидетелски показания и чрез съпоставяне в очна ставка на К. със свидетелите Й. и Г., както и доказателства съдържащи се във воденото пред ВАС адм. дело №3999/2015г. по описа на Пето отделение, поради което и не може да бъде упрекната в нарушаване правото на защита на осъдения, чрез отказ от събиране на доказателства. От друга страна следва да се отбележи, че във връзка със събирането на доказателства, с разпоредбата на чл.327 от НПК, законодателят е предоставил на въззивната инстанция правото на преценка, поради което и евентуален отказ на въззивния съд от събирането на такива не е процесуално нарушение. В негова компетентност е преценката за необходимостта от събиране на нови доказателства и проверка на събрани такива, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина по делото. Това от своя страна гарантира възможността съдът да вземе решение по вътрешно убеждение, което се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила. При внимателния прочит на делото, настоящата инстанция намира, че всички оплаквания за нарушение на процесуалния и материалния закон от първоинстанционния съд, изложени в искането за възобновяване на наказателното производство са били направени и пред ВОС, като въззивна инстанция, на които последната подробно е отговорила със съдебния си акт, поради което ВнАС намира, че предходния съд не е нарушил процесуалния закон и не е накърнил правото на защита на осъдения. Въззивният съд с убедителни аргументи, намиращи опора в доказателствената съвкупност, е отхвърлил тезата на подсъдимия и защитата, че деянието не е доказано по категоричен начин и присъдата постановена при непълнота на доказателствата.

От мотивната дейност на първостепенния съд се установява факта на изграденото решение по въпросите от чл.301, т.1-3 от НПК въз основа на всестранното и обективно изследване на фактите по делото. Не търпи упрек и логическата дейност на състава на съда, основана на оценката за допустимост, относимост, достоверност и достатъчност на доказателствата и доказателствените средства от досъдебната фаза.

При правилното диференциране на фактите от гледна точка на релевантните обстоятелства по чл.102 от НПК, изводът по приложението на материалното право е законосъобразен. Искателят се оплаква от правоприлагането, като отрича да е автор на престъплението. Заявените от К. факти са подложени на внимателно обсъждане от първостепенния съд /л.57-58 от НОХД/. Същите са приети за доказателствено отречено с правилни аргументи, почиващи на доказателствената съвкупност. Показанията на св.св.Д. Й. и Георги Г. диференцират извършителската дейност на осъдения, в параметрите на фактическото обвинение.

По отношение въведеното оплакване за нарушение на принципа „Non bis in idem“, с оглед евентуално водените административни производства за същото нарушение ВнАС намери същото неоснователно, поради следното. Очевидно искателят визира последната тълкувателна практика на ВКС и в частност тази за отношението на административно-наказателната към наказателната отговорност. В конкретния случай обаче още органите на досъдебното производство са сторили нужното усилие и са събрали доказателства за водените административно наказателни производства по отношение на осъдения. Ясно личи, че липсва по конкретния случай, а и не се представят доказателства за противното, за реализирана административно-наказателна отговорност срещу К., което обстоятелство единствено би релевирало на оплакването на защитата.

По отношение вида и размера на наложените наказания.

Предвид обстоятелството, че не са констатирани основания за приложението на чл.55 от НК, понеже не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, напълно законосъобразно наказанието е било определено на основание чл.54, ал.1 от НК. Отмереното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода от една година, е напълно съобразено с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което не се явява явно несправедливо и не подлежи на корекция. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, решаващата съдебна инстанция е съобразила от една страна степента на обществената опасност на деянието – невисока с оглед стойността на дървения материал. Не е пренебрегната личната обществена опасност на извършителя - сравнително висока, обусловена от осъждания не влияещи на квалификацията на деянието, отчетено е социалното му положение, млада възраст, частични признания и трудова заетост.

При тези факти, наложените наказания в абсолютния минимум на санкциите на чл.235, ал.3 от НК, отговаря в най-пълна степен на целите по чл. 36 от НК. Ето защо, Варненският апелативен съд не намери основания за корекция на определения от решаващия съд размер на наложеното на осъдения К. наказание лишаване от свобода и глоба.

Пои изложените по-горе съображения, искането за възобновяване на НОХД №2737/2015 г. по описа на Районен съд Варна не следва да се уважава.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият С.Й.К., за възобновяване на НОХД №2737/2015г. по описа на Районен съд Варна.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.               

 

                                                         2.