Р Е Ш Е Н И Е

 

148

 

гр.Варна,  09.06.2017г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 04 май две хиляди и седeмнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора РУЖА ГОЛЕМАНОВА и секретаря ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 138 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия И.Д.И., ЕГН ********** против присъда № 5 от 30.01.2017г. по НОХД № 488/2016 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 22.05.2014г. в гр. Варна, на бул. "Христо Смирненски" в посока от Военна болница към Вятърна мелница, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил – „Фолксваген Голф”, с peг. OB 7788 ВВ, е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А.Я.А., поради което и на основание чл.343, ал.1, б."В"  и чл.54 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

       На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимия И.Д.И. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

За заплащане от подсъдимия И. са възложени сторените по делото разноски.

Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по жалба от защитника на подсъдимия – адв.М.Р., с която се оспорва обосноваността на изводите на първата инстанция относно възприетия механизъм на настъпване на ПТП и наличието на виновно поведение на подс.И..

В съдебно заседание се навеждат оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения – липса на мотиви към постановената присъда. Защитата твърди, че ВОС не е изпълнил задължението си да изложи ясни мотиви относно възприетата от него фактическа обстановка. Първата инстанция се била задоволила да каже единствено, че на конкретния пътен участък било настъпило ПТП между л.а. и пешеходец. ВОС не бил посочил в коя лента се движел лекия автомобил, управляван от подс.И., не бил посочил къде точно по широчината на лентата се е движел този автомобил, не бил посочен и какъв е бил темпа на движение на пешеходеца. Защитата твърди, че първата инстанция не е направила анализ на доказателствата, а ги е изброила.  Твърди се, че изложените от ВОС мотиви били вътрешно противоречиви относно това кога е възникнала за въззивника опасността за движението в конкретната ситуация. На следващо място защитата твърди и необоснованост на изводите на първата инстанция за наличие на виновно поведение на въззивника. Излага се собствен експертен анализ на част от фактите по делото и се предлага на въззивната инстанция да постанови оправдателна присъда, защото бил налице „емблематичен пример” за внезапно навлизане на пешеходец на пътното платно. На трето място се поддържа искане за прилага на закон за по-леко наказуемо престъпление като въззивната инстанция преквалифицира деянието като такова по чл.343а от НК.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин, като първата инстанция е положила значителни усилия в тази насока. Прокурорът коментира многобройните заключения на АТЕ и намира, че по същество те достигат до сходни изводи по значимите за решаването на делото въпроси – скорост на движение на МПС, опасна зона за спиране и имал ли е обективната възможност водача да възприеме пешеходеца своевременно. Въпреки многовариянтиeто на заключенията, експертите са единни в становището си, че при всички пет възможни скорости на движение на пешеходеца, въззивникът е имал обективната възможност да го види и да спре. Намира отмерените от първата инстанция наказания за справедливи, тъй като са съобразени както с тежестта на извършеното, така и с личността на дееца.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищец намират жалбата на подсъдимия за напълно неоснователна – ВОС е установил правилно фактите по делото. Частното обвинение акцентира на обстоятелството, че въззивникът изобщо не е предприел намаляване на скоростта на движение преди удара, а едва след като чул удара плавно спрял. Според частното обвинение това сочи, че въззивникът изобщо не е следял пътната ситуация и не е видял пешеходеца, с което е нарушел виновно задълженията си като водач на МПС по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В последната си дума подсъдимият също заявява желанието си да бъде оправдан, тъй като се счита за невинен.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира за неоснователни оплакванията на защитата в по-голямата им част по следните съображения:

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:

През 2014 год. възз. И. ***, но бил студент в ТУ-Варна, задочна форма на обучение, специалност „Транспортна техника и технологии“. Същият бил правоспособен водач на МПС от 2012г., притежавал категории „В”, „С”, „М”, АМ, ТКТ. Наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП през 2013г., 2014г.

На 22.05.2014г. пристигнал в гр. Варна, тъй като на 23.05.2014г. имал изпит в университета. Вечерта на 22.05.2014 г. посетил свой колега в дома му. Към 19.30 часа си тръгнал от там, за да се прибере в дома на свои познати, където отсядал обикновено. Придвижвал се с лек автомобил „Фолксваген Голф -4" с peг. № OB 7788 ВВ.

Около 19.35 часа подс. И. управлявал лекия автомобил по бул. „Христо Смирненски" в гр. Варна, в посока от Военна болница към Вятърна мелница. Времето било ясно, настилката на пътя била с едрозърнест асфалт, сух, без неравности. Булевардът бил с по една лента за движение във всяка посока, като пътното платно било разделено с непрекъсната добре видима бяла пътна маркировка. Трафикът и в двете посоки бил интензивен, като автомобилите се движили  в колона един след друг.

По същото време Андрей А. се прибирал от лозето си, находящо се в района около Военна болница, гр.Варна. А. всяка сутрин пеша се отправял от дома си – ул. „Евлоги Г.” бл.21, вх.Б, ет.2, ап.19, до лозето, а вечер се прибирал. Имал установен маршрут на придвижване, който минавал от лозето, през един второстепенен път след Военна болница, към бул.„Христо Смирненски“, като същият пресичал обикновено булеварда по диагонал пред сервиз за компютърен баланс за автомобилни гуми, собственост на св. Н.Н., за да може да премине на отсрещния тротоар и по една отъпкана с времето пътека в тревната площ, да стигне до дома си. А. бил на 89 години, но бил физически здрав и енергичен за възрастта си.

На 22.05.2014 г., около 19.35 ч. на път от лозето към дома си той минал покрай свидетелите К.С.и П.Н., които си говорили и които забелязали с периферното си зрение възрастния човек. А. се движел бързо, без да бяга, когато предприел пресичане на пътното платно на булеварда от дясно на ляво в посоката на движение на автомобила на подс. И., като започнал пресичането от  тротоара пред стелаж с гуми и рекламно пано. В този момент пешеходецът бил обективно видим за водача на л.а. „Фолксваген Голф”, които се движел със 47.2 км/ч и отстоял на около 78.73 м., при опасна зона за спиране най-много 31.15 м.

След като започнал пресичането на пътното платно, А. възприел движещият се от лявата му страна и приближаващ срещу него автомобил, завъртял се на почти 180 градуса, за да се върне на тротоара, като се оказал с дясното си рамо към автомобила, управляван от подс. И.. Последвал удар между преден десен калник на автомобила и дясната страна на тялото на пешеходеца А.. От удара тялото на А. счупило предното панорамно стъкло на автомобила, издигнало се над тавана на автомобила и впоследствие паднало на земята на дясната си страна зад автомобила. Едва след като чул удара, подс.И. предприел плавно спиране и успял да спре л.а. на около 30 метра след мястото на удара, без да остави спирачни следи. След като спрял автомобила, подс. И. веднага излязъл и отишъл да види пострадалия пешеходец, който лежал перпендикулярно на булеварда, с глава към тротоара и крака към осевата линия и стенел. От главата му течала кръв. До него вече били свидетелите К.С.и П.Н.. Докато свид. П.Н. се обаждал на телефон 112, свид. К.С.държал дясната ръка на А. и му говорил, а св. П.Н. се обадил на тел. 112, за да изпратят на мястото линейка. Подс. И. се върнал до автомобила си, за да си вземе телефона и също по мобилния си телефон в 19.36 часа сигнализирал за случилото се на тел.112, след което му прилошало. Движението било интензивно и свидетели на пътния инцидент станали и други участници в движението. На телефона за спешна помощ първа съобщила за случилото се свид. В.Б., която управлявала лек автомобил „Мазда” с peг. № В 2493 РХ в лентата за насрещно движение по бул „Христо Смирненски". За настъпилото ПТП позвънила и свид. К.Д., която се возила на предна дясна седалка в лек автомобил „Саап" с per. № ПК 2772ВВ, управляван от съпруга й - свид. С.Д.и движещ се също в насрещната лента в посока към Военна болница. При пристигане на медицинския екип пострадалият А. бил качен в линейката и отведен за оказване на спешна медицинска помощ. Въпреки предприетото медицинско лечение, пострадалият А. починал на 22.05.2014г. в 22.20 часа.

На място на възникналото ПТП пристигнали и полицейските служители, които запазили местопроизшествието, изпробвали подс. И. за употреба на алкохол. На местопроизшествието бил извикан и разследващ полицай, който извършил оглед, обективиран в протокол от 22.05.2014г., направени били снимки и изготвен фотоалбум.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието от съда и страните като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, причината за смъртта на А.Я.А. е остра кръвоизливна анемия обусловена от травматичните увреждания в областта на таза, счупване на десните срамна и седалищна кости, счупване на 2,3,4,5 десни ребра, разгъвно счупване на гръбначен стълб на ниво 1-2 гръдни прешлени, счупване на лява раменна кост, кръвонасядания около тях. Всички травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети или детайли на МПС, реализирани в посока отзад напред и отдясно наляво и са получени приживе. Между травматичните увреждания и настъпването на смъртния изход е налице причинно следствена връзка. Не се установи наличие на алкохол в пробите кръв и гръбначно-мозъчна течност.

По делото били назначени и изготвени няколко съдебно- автотехнически експертизи, които обаче по същество стигат до сходни изводи относно правно значимите по делото факти.

Основно значение за изясняване на спорните въпроси по делото има Допълнителната петорна комплексна автотехническа трасологична и съдебно медицинска експертиза, назначена от първата инстанция. Тя достига до заключението, че мястото на началото на удара между предната дясна част на л.а. Фолксваген Голф и тялото на А.Я.А. е било:

-   по дължина на пътя: на около 6,5-7 м преди ориентир 1;

-   по ширина на платното: на около 1-1,2 м вляво от десния край на платното за движение на бул.„Христо Смирненски“ (спрямо посоката на движение на л.а. Фолксваген Голф).

Според експертите, след като е потеглил от кръстовището със светофарите до входа към ВМА, водачът на л.а. Фолксваген Голф е имал видимост напред и надясно по тротоара в мястото на произшествието около 2,5 м. Видимостта към останалата част от тротоара се е ограничавала от храсти, разположени вдясно от платното за движение. Експертите са установили, че пешеходецът е изминал във видимата част от тротоара и по платното за движение 4,7 м.; изследвали са 5 темпа за движение на пострадалия пешеходец, отчитайки и неговата напреднала възраст от 89 г.: бавен ход: 0,69 м/сек; спокоен ход: 0,89 м/сек; бърз ход: 1,17 м/сек; спокойно бягане: 1,55 м/сек; бързо бягане: 2,42 м/сек.

Въз основа на тези данни вещите лица са изчислили на какво отстояние е бил л.а. от мястото на удара, като са използвали два възможни варианта за това кога пешеходецът е станал опасността за движението –

·             първи вариант – когато е станал обективно видим – ред 3

·               втори вариант – когато е стъпил на платното за движение – ред 5

Конкретните изчисления са следните:

 

бавен ход

спокоен ход

бърз ход

спокойно бягане

бързо бягане

1. Vn, м/сек – скорост на пешеходеца

0,69

0,89

1,17

1,55

2,42

2.tn, сек време на движение на пешеходеца

6,8

5,28

4,01

3,03

1,94

3. Sa, м отстояние на л.а. до мястото на удара, в момента когато пешеходеца е бил видим за водача

115,28

95,37

78,73

65,9

51,61

4. tni, сек времето през което пешеходецът се е движил по платното, до мястото на удара

2,2

1,71

1,3

0,98

0,63

5. Sai, м отстояние на л.а. от мястото на удара в момента на стъпване на пешеходеца на платното

55

48,6

43,23

39,04

34,45

Експертите са извършили изследването в два варианта:

първи - когато пешеходецът се е намирал на тротоара на 2,5 м от края на платното и е бил видим за водача на автомобила. При този вариант опасната зона за спиране вариант е 31,15 м. От сравняването на това разстояние с данните от ред 3 в таблицата следва, че за всички темпове на движение на пешеходеца, при този вариант И.Д.И. е имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара.

Втори вариант - когато пешеходецът започва да навлиза в платното за движение. Опасната зона за спиране при този втори вариант е 28,53 м. От сравняването на това разстояние с данните от ред 5 в таблицата следва, че за всички темпове на движение на пешеходеца и при този вариант И.Д.И. е имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара;

Експертите сочат, че скоростта на л.а. Фолксваген Голф с peг. OB 7788 ВВ непосредствено преди и към момента на удара е една и съща - 47,2 км/ч.

            Тялото на пешеходеца към момента на първоначалното съприкосновение с лекия автомобил е било в изправено положение, извито със задно-страничната си дясна повърхност към лекия автомобил, при което се е реализирал удар с последващо прехвърляне през капака на лекия автомобил, удар на главата в предното панорамно стъкло, падане и удар в подлежащата повърхност.

            В хода на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция е била допусната по искане на защитата и допълнителна петорна комплексна автотехническа трасологична и съдебно медицинска експертиза, чиято задача е била да преизчисли опасна зона на спиране, съобразно обясненията на подс. И., че мястото на удара бил на 0,5-0,8 м вляво от десния край на платното на бул.„Христо Смирненски", по посоката на движение на л.а. Фолксваген Голф. В този вариант експертите стигат до заключението, че И.Д.И. не би имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара. Времето, необходимо на водача да спре л.а. Фолксваген при скорост на движение на автомобила 47,2 км/ч е 3,36 сек.

Изложените фактически положения първоинстанционният съд е приел за установени въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: частично дадените в съдебното следствие обяснения от подсъдимия, показанията на свидетелите В.Б., С.Д., П.Н., К.С., М.С.и Н.Н., наследниците на починалия А.- свидетелите Я.П. и С.Н., писмените доказателства по делото – огледни протоколи, албуми, допълнителната комплексна петорна автотехническа трасологична и съдебно медицинска експертиза изготвена и приета в с.з. на 16.11.2016г. / л. 140- 1162 / и други.

Правилно ОС Варна е дал вяра на заявеното от свид. К.Д. в хода на досъдебното производство и приобщено по чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, която въпреки известните окраски на разказа си пред съда е заявила недвусмислено, че поддържа казаното от нея на 16.06.2014г. /л.30 от д.п./, а деянието е било извършено на 22.05.2014г. Правилен е бил подхода на ВОС да възприеме като по-убедителна доказателствена основа онези нейни твърдения, които са били по-близо в темпорален план до момента на ПТП, а не казаното повече от две години по-късно.

Правилно е било отхвърлено като неподкрепено от обективните данни по делото твърдението на подсъдимия, че е управлявал лекия автомобил на разстояние от 0.50-0.80 м. от десния край на пътното платно и че там е настъпил сблъсъка с пешеходеца. Неоснователно е твърдението на защитата, че ВОС е изградил фактическите си изводи относно траекторията на пресичане на пешеходеца върху необосновани хипотези. На първо място е ясно по делото от къде е идвал пешеходеца – от лозето си, и накъде се е бил насочил – към дома си на ул. „Евлоги Г.” бл.21. Безспорно е по делото, че към неговия дом от мястото на произшествието е водела отъпкана пътека в тревните площи. Съществуването на тази пътека, оспорвано от защитата, се установява от извършения по делото допълнителен оглед на 24.11.2015 г. л.163 и сл. от дп; вещото лице Т.също лично я е възприело. Освен това експертите са установили нейното съществуване и към момента на деянието и чрез общодостъпни сателитни снимки на района и към 2013 г. , приложени и по делото. За съществуването на пътеката свидетелства и Я.П. – дъщеря на пострадалия. Св.П. сочи и точния маршрут ежедневно ползва от баща й, за да се предвижва между лозето и дома им, и той всякога е преминавал през тази пътека, която директно води до блока, в който са живеели. Затова и фактическите изводи на първата инстанция, че пострадалият е предприел косо пресичане на пътното платно не са необосновани. Експертите са изчислили ъгъла на пресичане на 52о като са отчели всички обективни факти по делото – преминаването на пешеходеца покрай свидетелите К.С.и П.Н. и разположението на пътеката. Тези си изводи вещите лица са проверели и чрез обективните находки, фиксирани при първоначалния оглед на местопроизшествието – следи от кръв, разпилени вещи, в т.ч. и обувките на пострадалия.

Първата инстанция аргументирано и последователно е обсъдила доводите на защитата и твърденията на подсъдимия и правилно и обосновано ги е отхвърлила. Тя не е сторила това с лека ръка, а едва след като е положила значителни усилия, за да провери тези твърдения и ги е отхвърлила като неподкрепени от годните доказателства по делото. Субективните възприятия на подсъдимия не могат да бъдат годен доказателствен източник както за траекторията на движение на л.а., така и за тази на пешеходеца. Въззивникът И. сам признава, че изобщо не е видял пресичащия пешеходец, което говори че неговите наблюдения върху пътната ситуация не са особено осторожни. Затова и правилно първата инстанция не ги е ценила в тази насока, а правилно се е доверила на експертното заключение на петорната АТЕ.

 Заключението на именно тази експертиза е дало отговор на всички относими въпроси, включени в предмета на доказване по това производство съгласно чл.102 НПК. В този смисъл и оплакванията на защитата за необоснованост на атакуваната присъда и за допуснати процесуални нарушения по повод установяване на обективната истина по делото, допуснати от първата инстанция, не се споделят от този въззивен състав.

За пълни, ясни, обосновани и правилни и въззивният съд намира кредитираните и от първата инстанция заключения по назначените и представени автотехническа и съдебно - медицински експертизи. Безспорно е установено, чрез заключението на повторната АТЕ, че:

·        скоростта на л.а. „Фолксваген Голф”, с peг. OB 7788 ВВ преди ПТП е била 47.2 км/ч.;

·        пешеходецът се е движел с бърз ход

·        л.а. е отстоял на 78.73 м., когато пешеходецът е бил обективно видим за водача на л.а.

·        опасната зона на спиране на л.а. при тази скорост е 31.15 м.

При тези обстоятелства напълно необосновано е поддържаното и пред тази инстанция възражение на защитата, че подсъдимият обективно не е могъл да предотврати удара с пешеходеца, тъй като попадал в опасната зона за спиране на л.а. Това твърдение е било отхвърлено мотивирано още от първата инстанция. Тук следва да се посочи, че оплакването за липса на мотиви се преценява от въззивната инстанция като неоснователно. Непредубеденият прочит на съдебния акт сочи на достатъчно ясно и пълно изложение на основните факти от значение за решаването на спора по делото. ВОС е описал пътната ситуация, направлението на движение на участниците в нея, скорост на движение. Безспорно в мотивите не се съдържа констатация къде точно по ширината на лентата за движение въззивникът е управлявал л.а., но този „пропуск” не се дължи на някакво процесуално опущение, а се дължи на факта, че по делото не са налице обективни находки, които да установяват този факт и то съобразно заявеното от подсъдимия. Едва след удара въззивникът е предприел плавно и спокойно спиране на л.а., което всякога е свързано със отклонение вдясно (по силата на правилото на чл.96 ал.3 от ППЗДвП и житейския опит). Затова и претенцията на защитата, че мястото на удара е било другаде, а не на посоченото в заключението на КСАТЕ, е била отхвърлена. Първоинстанционният съд ясно е изложил кои факти приема за установени, възз основа на кои доказателства и доказателствени средства; извършен е анализ на доказателствената маса като отново са изложени ясни съображения защо се кредитират едни източници за сметка на други; ВОС е изложил и правната си аргументация, за да обоснове и юридическите изводи за обективната и субективната страна на деянието. Очевидно това възражение е продиктувано от несъгласието на защитата с направените изводи на съда по правото.

            Не е налице и твърдяното противоречие в мотивите относно становището на ВОС относно това кога е възникнала за въззивника опасността за движението, свързана с поведението на пострадалия пешеходец. Както правилно посочва защитата този въпрос е правен и съда му дължи отговор. Той не може да бъде предмет на интерпретация от АТЕ и затова първата инстанция е изложила аргументирано виждането си (л.19-20 мотивите), че за начало на опасността е посочен от Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него. По тези въпроси ВОС е формирал собствени изводи, основавайки се на цялата доказателствена съвкупност - гласните доказателства, които е коментирал в мотивите си, на писмените доказателства и на заключенията на експертизите в техните типично експертни области на познание. В конкретния случай петорната КАТЕ е изследвала два варианта за възникване на опасността – когато пешеходецът е станал видим за водача и когато е стъпил на платното за движение. Експертите и в двата варианта са достигнали до извод за наличие на техническа възможност на водача да спре л.а. и да предотврати удара. В конкретния случай ПТП е настъпило единствено защото водачът не е видял пешеходеца, въпреки че обективно е можел и е бил длъжен да го види.

По делото е безспорно, че е налице принос за настъпването на вредоносния резултат и от страна на загиналия пешеходец. С оглед задължителните указания на ТР 2/2016 г. на ОСНК на ВКС на РБ: "Правото на преминаване на пешеходеца е твърде всеобхватно понятие, като за нуждите на решението и с оглед спецификата на въпроса, същото трябва да бъде сведено до преминаване по указаните във въпроса места и до упражняване на право на предимство или липсата на такова в тези случаи. Правото на пресичане е вид субективно право. Според теорията то се дефинира като призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение- да премине през пътното платно, включително и по пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица (в случая водачите на моторни превозни средства) спазването на определено поведение за задоволяване на признати му от закона интереси.... По VI, б. г): Законът дава право на пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта места - чл. 113, ал. 2 от ЗДвП. На това право не съответства задължение на водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат. При упражняване на правото на пешеходеца да пресече платното за движение, той е длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани по чл. 113, ал. 1, т. т. 1, 2 и чл. 114, т. т. 1 и 2 от ЗДвП. Следователно, при пресичане на пътното платно извън определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно. Налице е съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т. т. 1, 2 от ЗДвП и задължението си да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава – в случая продължението на тротоара на платното за движение на кръстовището е било такава "пешеходна пътека" по силата на дадената в § 6, т. 54 от ЗДвП дефиниция. Същевременно обаче за подсъдимия не е възникнало право да го увреди, а напротив той е бил длъжен да охранява неговата безопасност. Подс.И. не успял да стори това, защото не е изпълнил едно свое задължение като водач на МПС – това относно избора на скорост по чл. 20, ал. 2, пр. 2 ЗДП, която задължава водачите да намалят скоростта, а в случай на необходимост- да спрат, когато възникне опасност за движението. И. е управлявал своя автомобил със скорост от 47 км/ч., твърде близка до максималнодопустимата такава за градски условия - 50 км/ч. Превалиращи са вижданията на теорията и съдебната практика, че управлението с максималнодопустима за съответния път скорост следва да се практикува само при наличие на благоприятни фактори на пътното движение. В случая е точно обратното и въззивникът не се е съобразил с натоварения трафик, с близостта на кръстовището, където е типично да се очаква поява и на пешеходци. Изложените по-горе особености, за които е имал познание, са налагали управление на МПС-то със скорост, значително по-ниска от 47 км/ч., за управлението с каквато не са били налице каквито и да било пречки. Затова, управлявайки с почти максималнодопустима за градски условия скорост, въззивникът сам се е поставил в невъзможност да не е в състояние да реагира на внезапно появилата се за него пътна опасност, поради което ударът е бил непредотвратим. Вмененото му нарушение на чл. 20, ал. 2, пр. 2 НПК стои в основата на процесното ПТП и е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Решение № 90 от 27.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 168/2017 г., II н. о., НК.

Второто нарушение, за осъществяването на което въззивникът е осъден от първостепенния съд, е това по чл. 116 ЗДвП. Съгласно същия, "Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, към инвалидите... и в частност към слепите, които се движат с бял бастун...." Това е разпоредба, въвеждаща общопожелателно толерантно поведение към пешеходците; такава, характеризирана като декларативна. Нормите от тази категория не въвеждат конкретни правила за движение по пътищата, нито конкретни задължения на водачите на МПС, които да могат да изпълват със съдържание бланкетна наказателноправна разпоредба. Затова не следва да се приеме, че въззивникът е допуснал нарушение и на чл. 116 ЗДП. В този смисъл присъдата на ВОС е незаконосъобразна и следва да бъде коригирана по реда на чл.337, ал.1, т.2 от НПК.

Наред с това обаче, не е налице и хипотезата на т.нар. „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК. На първо място ВКС на РБ в обвързващата съдилищата си практика (Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК) е посочил че моментът на възникване опасност за движението се определя по фактически, а не от формални критерии. ВКС посочва също, че за начало на възникване на опасност следва да се приеме моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него. Приложено в конкретния случай горното означава, че за водача на л.а. пешеходецът А. е представлявал опасност още в момента, когато се е движел по видимата част на тротоара с явното намерение да пресече лентата за движение. В конкретния случай възз. И. е имал всички обективни предпоставки да възприеме това негово поведение – отстоял е на близо 78 м., имал е пряка видимост, било е в светлата част на денонощието. Подсъдимият в качеството си на водач е не само длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка, но и да предвиди логичните нейни изменения и да си осигури възможност да отреагира адекватно при непосредствено възникване на препятствие. Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Както няколкократно е посочвал ВКС, пътната обстановка има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. Управление в населено място с интензивен трафик, преминаване през кръстовище, безусловно съдържа индикации за предвидима опасност и налага движение с особена предпазливост и осторожност, тъй като поначало в този участък от пътя се очаква интензивно движение, както и поява на пешеходци. Пешеходецът А., както вече няколкократно бе посочено е бил обективно забележим за водача на л.а. от около 78 м. и от този момент за него е възникнало задължението да съобрази поведението си с неговото участие в движението и да предприеме действия, гарантиращи безопасността му. Убедеността на въззивника, че няма да застраши други участници в движението, е субективна и подлежи на преразглеждане във всеки момент на динамично изменящите се пътни условия, като при възникване на опасност той е длъжен да реагира. В конкретния случай обаче, той не е изпълнил именно това си задължение по чл.20, ал.2 от ЗДВП.

В обобщение - деянието на водача не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това. В този смисъл Решение № 645 от 26.11.2007 г. на ВКС по к. д. № 365/2007 г., II н. о. Наред с горното допуснатото от въззивника неправомерно поведение – коментираното нарушение по ЗДвП, което е и в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат, не дава основание за изключване на вината му при условията на чл.15 НК. Както се е произнасял многократно ВКС /напр.Решение № 520 по н. д. № 500/2008 г., II н. о., Решение № 408  н. д. № 383/2008 г., III н. о Решение № 523  н. д. № 493/2008 г., II н. о Решение № 645  к. д. № 365/2007 г., II н. о.,/, случайно деяние би било налице само при липса на допуснати нарушения от водача, когато опасността възникне в опасната зона за спиране и го постави в невъзможност да я предотврати.

 

По отношение оплакването за несправедливост на наложените наказания:

Санкцията е отмерена при отчетен превес на смекчаващите обстоятелства, в която категория са включени младата му възраст, необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрата му характеристика,  добросъвестното му поведение след инцидента. Както правилно е посочил и ВОС. В категорията на обстоятелствата, водещи до смекчаване на отговорността на въззивника, ВОС правилно е включил и приноса на пешеходеца за настъпването на ПТП. Тук следва да се отбележи поведението на И. след ПТП, което е било насочено към оказване помощ на пострадалия – той е бил едно от лицата позвънило на телефон 112. Това поведение не е достатъчно да се приеме за основание за преквалификация на деянието по смисъла на чл.343а от НК, то единствено обосновава смекчаване на репресията по отношение на подсъдимия. Съгласно Постановление № 1/83 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на ВС, за да е намаляващо отговорността обстоятелство-оказване помощ на пострадалия, е необходимо: 1. деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или пострадалите, като дали е направил всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед възможностите му, обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с други лица; 2. помощта да е била необходима, т. е да е оказана на жив човек и да е насочена субективно и обективно към спасяване живота и запазване на здравето на пострадалия. В конкретният случай според защитата е налице един-единствен факт, които според нея, обосновават "оказването на помощ на пострадалия" и това е обаждане на тел. 112. На първо място е необходимо да се отбележи, че подсъдимият дори не се е приближил до пострадалия, нито пък е помогнал при качването на пострадалия в пристигналата линейка. Свидетелят К.С.е предприел действия, които обективно и субективно са били насочени към спасяване на живота на пострадалия пешеходец. От друга страна, когато смъртта е била неминуема кратко време след нараняването, какъвто е настоящият случай (пострадалият е починал в 22.20 ч. на същия ден), отпада привилегирования състав, тъй като обективно помощта е била безпредметна /Р № 140/1980 г. на Трето н. о. на ВС; Р № 1001/1981 г. на Трето н. о на ВС/. На следващо място, обаждането на дееца на тел.112, не може да запълни съдържанието на състава по чл. 343а от НК /Р № 1269/1976 г. на Трето н. о. на ВС/, защото това поведение в конкретния случай не може да обоснове извод, че е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, доколкото И. е бил в състояние да окаже и друга, по-ефективна помощ. И това е така, тъй като той не е имал наранявания, които да затрудняват менталния му капацитет или пък да ограничават/изключват движенията му. В заключение, въззивният състав приема, че не са налице основания за прилагане и на привилегирования състав по чл. 343а от НК.

ВОС е намерил едно отегчаващо за отговорността на подс.И. обстоятелство - допуснатите нарушения на ЗДвП и ППЗДвП през 2012 и 2013 г.

При тези обстоятелства ВОС правилно е индивидуализирал справедливото наказание, като е наложил кумулативно предвидените наказания на минимума, предвиден в санкцията на чл.343, ал.1 б.В от НК – „Лишаване от свобода” и „Лишаване от права” за срок от по две години. Именно това наказание в конкретния случай би гарантирало в пълна степен обществения интерес от изолиране на недисциплинираните водачи на МПС от пътищата в РБ и би гарантирало безопасността на другите участници в движението. Именно то гарантира и постигане на целите поставени в чл.36 от НК. Въззивната инстанция не намира основания да преразгледа и приложението на института на условното осъждане. Освен че са налице материалноправните предпоставки за това, следва да се посочи, че се касае за млада личност, която разполага със значим личностен потенциал и ресурс - полага усилия да завърши висшето си образование, с добри взаимоотношения в семейството, умения да създава съдържателни и пълноценни връзки, стремеж да води балансиран начин на живот и ясна професионална ориентация (видно и от изготвения предсъдебен доклад). Неговата изолация от семейство, учебна и социална среда не би допринесла с нищо за обществените интереси и сигурност. Затова аналитична дейност на първата инстанция по отмерване на съответните на стореното и на личността на дееца наказания, въззивният съд споделя напълно.

По изложените съображения и предвид липсата на други  констатирани основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

 ИЗМЕНЯВА присъда № 5 от 30.01.2017г. по НОХД № 488/2016 год. по описа на Окръжен съд – Варна и прилага закон за същото наказуемо престъпление, като приема, че престъплението по чл.343, ал.1, б.В от НК е осъществено от въззивника И.Д.И., ЕГН ********** при нарушаване на правилата за движение, установени в чл.20, ал.2 от ЗДвП и го ОПРАВДАВА да е допуснал нарушения по смисъла на чл.116 от ЗДвП.

  ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                              2.