Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 137/16.07.            Година  2018                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На четиринадесети юни                         Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 138 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда №  6 /08.03.2018г., постановена по НОХД № 142/17 г. на Окръжен съд Шумен, с която подс. Д.М.А. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, предл. първо и предл. второ от НК, във вр. с чл. 252, ал. 1, предл. първо от НК, за което с приложението на чл. 55 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил на подсъдимия разноските по делото.

Делото във въззивния съд е образувано по жалба на подсъдимия с искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК подс. А. да бъде оправдан. В допълнение към жалбата са изложени редица съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и липса на мотиви. В хода на пренията пред въззивния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия, като се допълва и искане за връщане на делото с указания за отстраняване на допуснатите нарушения.

В пренията по същество пред настоящата инстанция представителят на въззивната прокуратура моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като посочва, че са налице доказателства за осъждане на подсъдимия по чл. 252 ал. 2 от НК с оглед набавения от него неправомерен доход в значителни размери и оправдаване за причинени значителни вреди другиму. Счита, че съдът е преписал обвинителния акт, не е изложил относими фактически и никакви правни съображения, нито такива по наказанието без конкретизация и на нормата на чл. 55 от НК. Според прокурора като втора първа инстанция актът би могъл да бъде ревизиран от въззивната инстанция. Намира, че наложеното наказание е справедливо.

Подс. А. излага множество конкретни съображения в хода на пренията, оспорва отделни доказателствени средства. В последната си дума желае да бъде оправдан.

 

Съставът на въззивния съд, след като се запозна с материалите по делото, счита че в хода на първоинстанционното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция и съставляват основание за отмяна на постановената присъда.

 

І. В първото по делото с.з. на 21.06.2017г. след даване ход на съдебното следствие съдът е дал думата на прокурора да докладва обвинителния акт /л. 30 – на гърба/. В този момент защитникът е заявил, че е запознат и не възразява да се прочете само диспозитива, съгласие затова е изразил и подсъдимият. В протокола от с.з., обаче, не е отразено докладване на акта/диспозитива му. Страните са пристъпили директно към становища за момента, в който подсъдимият ще даде обяснения и други въпроси по обхвата на съдебното следствие.

Доколкото съдебният протокол е доказателствено средство за извършените в публичното съдебно заседание процесуално-следствени действия и разглежданият не отразява прочитане на обвинителния акт, следва да бъде констатиран съществен пропуск при водене на съдебното производство. Правното значение на недокладването на обвинителния акт /с оглед по-късно настъпилите промени в чл. 276 ал. 1 от НПК – заключителната му част/ засяга в сериозна степен правата на подсъдимия и защитника му да участват в производството и да градят защита по включените в рамката на обвинението факти.

Този пропуск не може да бъде отстранен във въззивното производство.

Неизпълнението на задължението по чл. 276 ал. 1 от НПК в практиката на съдилищата винаги е оценявано като съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК.

 

ІІ. Изготвените към присъдата мотиви нямат необходимото и достатъчно съдържание, което да позволи проверка на законосъобразността на взетите решения. Налице е нарушение по чл. 305 ал. 3 от НПК, доколкото мотивите не съдържат фактически, аналитични и правни изводи по внесеното срещу подсъдимия обвинение и наложеното наказание.

Констатира се прехвърляне на съдържанието на обвинителния акт, заело изложението от л. 241 до л. 250 в мотивите на съда, както и пасажи на стр. 251.

Собственият принос на съда се установява във фразата „По искане на подсъдимия  и неговият защитник пред първата инстанция съдът допусна до разпит шест свидетели. От тях  четирима дадоха показания / св.Х.М.Д., св.В.Б. К., св. Д.М.С., и св. Х.М.А.-брат на подсъдимия А.. Показанията на останалите двама свидетели, а именно св. А.Е.С.и св. З.П.З.се прочетоха по реда на чл.281 ал.1 т.4 предл.1 от НПК.“ и анализ по отношение на иззетите от дома на подсъдимия 4 940лв.

След провеждане на осем съдебни заседания, събрани множество писмени и гласни доказателства, назначаването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, прения от страните в рамките на около 5 часа – съдът е бил длъжен да изложи съображения по съществуващите и настъпилите в съдебната фаза противоречия, начина по който ги отстранява, фактите, които приема и кредитира и тези които не кредитира и защо.

Съдът обаче не е установил никакви противоречия, напротив приел е, че „Изложената по-горе фактология се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.“. Този извод е напълно необоснован. Не е изследвал взаимовръзките между писмени и гласни доказателства, промените в гласните доказателства, не е обособил съставомерни от несъставомерни факти. Изцяло е пропуснал да коментира новата ССчЕ и уточненията от вещото лице в с.з.

Не са били изложени никакви правни изводи.

Липсва обсъждане на множеството детайлни, задълбочени и подкрепени от представени по делото доказателства фактически възражения на защитника и на подсъдимия.

В диспозитива на присъдата е определено наказание по реда на чл. 55 от НК – без уточнение на съответната хипотеза. В мотивите обаче, съдът е отчел само едно смекчаващо и редица отегчаващи отговорността обстоятелства, като изцяло е пропуснал да обоснове приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и вероятно чл. 55 ал. 3 от НК – тъй като не е било наложено кумулативното наказание глоба в размер от 5000 до 10000лв. Не са изложени и съображения по факултативното наказание конфискация на част или цялото имущество на дееца. Не са отразени изводи защо наказанието лишаване от свобода следва да бъде отложено по чл. 66 ал. 1 от НК и защо с максимален изпитателен срок

С оглед на установеното, съставът на въззивната инстанция счете, че мотивите към разглежданата присъда не могат да пояснят действителната воля на съда по фактическите и правни пунктове, напълно отсъства дължимото с оглед изискванията на закона и стандартите на съдебната практика съдържание. Обобщава се извод, че в своята цялост приложените мотиви не позволяват на страните да се запознаят с отговорите на първоинстанционния съд по съществото на производството. От позицията на въззивната инстанция не би могла да бъде извършена проверката за изрядност при формиране на вътрешното убеждение въз основа на доказателствата по делото. Известно е от съдебната практика, че „липсата на обективност, всестранност и пълнота в изследването на доказателствените материали, така както се изисква от принципите на чл. 14, ал. 1 НПК, [съответства] на липсата на мотиви …“ – в  Решение № 4 от 11.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2317/2013 г., II н. о., становището е трайно утвърдено и не са налага позоваване на множество актове на касационната инстанция.

Липсата на мотиви съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция и налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

С оглед установените съществени процесуални нарушения, които изцяло осуетяват възможността за провеждане на въззивната проверка на присъдата, съставът не може да пристъпи към разглеждане на конкретните възражения на страните по съществото на обвинението, които следва да ангажират вниманието на новия състав на първоинстанционния съд.

 

         По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 и т. 2 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ присъда № 6, постановена на 08.03.2018 г. по НОХД № 142/17 на Окръжен съд гр. Шумен, и

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: