Р Е Ш Е Н И Е

 

143

 

22.07.2015 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На девети юли

Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА Д.

 АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор: Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Д. ВНОХД №139 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 45 по НОХД № 142/2015г. по описа на същия съд, постановена на 21.04.2015г. е признал подсъдимия Й.М.С. за ВИНОВЕН в извършване на деяние, наказуемо по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че за периода 16.07.2013г. - 19.07.2013г. в гр.Белослав, обл. Варна, в условията на продължавано престъпление, използвал чужд платежен инструмент - дебитна карта с № 487002****2428 издадена от Банка „ДСК"ЕАД на името на М.Д.Д., без съгласието на титуляра - М.Д.Д., като изтеглил сума пари в общ размер на 890 /осемстотин и деветдесет/ лева, като деянието не представлява по-тежко престъпление. На основание чл. 58а, ал.1 вр. чл. 54  от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, както и ГЛОБА в размер на 890 /осемстотин и деветдесет/ лева.

Със същата присъда подсъдимият С. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. С., в която се оспорват фактическите и правни изводи на първоинст. съд, навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. Молбата е за отмяна на първоинст. съдебен акт и постановяване на нов, с който подс. да бъде оправдан; за връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или изменение на първоинстанционната присъда с отмяна или намаляване размера на наложеното наказание „глоба”.

В с.з. пред АС – Варна подс. С. се явява лично и се представлява от служебен защитник, назначен от първоинст. съд, който поддържа жалбата само досежно искането за отмяна или намаляване на наложеното наказание „глоба”.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира жалбата на подс. С. за основателна в частта, свързана с наложеното наказание „глоба”, като предлага на въззивния съд да намали размера й, а в останалата й част присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. С. моли за отмяна на наказанието „глоба”.

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:

Жалбата на подс. С. досежно оплакването за несправедливост на наложеното наказание е частично основателна по изложените по-долу съображения:

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т. к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2.съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: На 15.07.2013г. св.  М.Д. заедно с приятелките си и И.П. /последната с автомобила си/, пристигнали в гр.Белослав, в дома на  подс. С.,***/. Св. Д. се познавала от по-рано с подс., поддържали приятелски отношения и в началото на м.юли 2013 г. тя се договорила с него да отиде на море и да отседне с двете си приятелки в дома му. След като пристигнали, те се настанили, оставяйки багажа си. В дамската си чанта свид. Д. имала портмоне, в което носела  личните си документи, дебитна карта и парична сума. Дебитната й карта била издадена от банка ДСК, а ПИН-кодът съхранявала в портмонето в отделна преграда, написан на листче. Заедно всички ходели на плаж в гр.Варна, като свид. Д. носела със себе си дамската си чанта, в която било и портмонето й. На 19.07.2013 г.  с колата на  И.П. отишли в гр.Бургас на гости на техни приятели и останали до 21.07.2013 г. Когато свид. Д. решила да изтегли пари от банкомат установила, че дебитната й карта липсва и там се намира само листчето с ПИН-кодът. Тя веднага се обадила за да блокират картата й. На 22.07.2013 г. в гр.Варна, отишла в клон на ДСК и след направена справка се установило, че от дебитната й карта четири пъти са теглени различни суми,  общата им равностойност възлизала на 890 лв. Парите били изтеглени за периода 16.07.2013 г.-19.07.2013 г. от банкомат в гр.Белослав - АТМ № 058303 без знанието и съгласието на  свид.Д.. След  като свидетелката си заминала за гр.Ямбол, подала жалба в МВР. Образувано било досъдебно производство, в хода на което подс. С. признал за извършеното деяние, като пояснил, че след извършване на транзакциите изхвърлил картата в казан за боклук.; били изискани разпечатки от банката-картоиздател, както и снимков материал от АТМ-устройствата, от които са били изтеглени паричните суми. В хода на досъд. пр-во бил иззет  дискът от  камерата на АТМ № 058303 гр.Белослав.  

От заключението по назначена видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза се установява, че лицето заснето да извършва операции  с банкомата с карта № „48702----2428” е едно и също лице с лицето Й.М.С..*** констатира, че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал на делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подсъдимия С.. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

Въззивната инстанция изцяло споделя направените от първоинст. съд изводи досежно приложимия материален закон във връзка с престъпните действия на подс. С., намерили отражение във фактите, установени по делото, а именно че подсъдимият е извършил престъпление по смисъла на чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Въпреки, че в съдебно заседание пред въззивния съд, сл. защитник на подс. С. не поддържа първоначалните си доводи, изложени в писмената жалба, с които се оспорват фактическите и правни изводи на първоинст. съд и се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, съставът на АС-Варна намира за необходимо да отбележи следното: както бе отбелязано по-горе, производството пред първоинст. съд, след заявеното от подс. С. признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт на 21.04.2015г., е протекло по особените правила на чл.370-374 от НПК, във визираната по чл.371, т.2 от НПК форма. Първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на подс. е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на изготвените съдебни експертизи, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Първоинст. съдебно производство е приключило със съдебен акт, с който съдът, при съблюдаване нормата на чл.373, ал.3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност, и произтичащите от това санкции.
Логическо следствие от доброволно инициираната от подс. С. съкратена съдебна процедура е обхватът на доказателствената дейност на решаващия орган, съдържанието на която е предопределено от описаната в прокурорския акт и призната фактология на неправомерното деяние, и редуцирано в очертаните от представителя на обвинението рамки. Характерът и особеностите на диференцираното производство по чл.371, т.2 от НПК обосновават невъзможност за първоинстанционния /или въззивен/ съд, по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт, или да приеме за установени, различни от посочените в него фактически обстоятелства. В тази насока законът стеснява обсега на процесуалните искания и действия на страните и неминуемо редуцира претенциите за нарушени права.

Относно  справедливостта на наложеното наказание: ВОС правилно е приложил разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед императивната норма на чл.373 ал.2 от НПК, преценявайки всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието по смисъла на чл. 54 от НК, взел е предвид степента на обществена опасност на подс. и на извършеното деяние, както и съдебното минало на дееца. Отчетено е било като смекчаващо вината обстоятелство - осъзнаването на вината и изразеното съжаление, а като отегчаващо - съдебното минало на подс. С. за деяние по чл. 183 от НК. Размерът на наказанието „лишаване от свобода” е правилно определено при условията на чл.54 от НК, като обосновано е отказано приложението на чл. 55 от НК – не са налични нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорности обстоятелства, които законодателят свързва с приложението на тази разпоредба.

Изводът на първоинст. съд досежно приложението на чл. 66 от НК също се споделя от настоящия състав на АС-Варна – не се налага ефективно подс. С. търпи така наложеното му наказание „лишаване от свобода”. В подкрепа на този извод следва да се отчете цялостното поведение на подс.  след извършване на деянието – освен направените самопризнания и оказаното съдействие при разследването, подс. С. явно е демонстрирал желанието си да възстанови на постр. отнетата парична сума, т. к. след постановяване на първоинст. съдебен акт на 21.04.2015г /на 26.06. и на 09.07.2015г/ е отправил парични преводи на св. Д. общо за сумата от 60 лева. Размерът на наложената глоба на подс. С. обаче следва да се коригира в насока на сериозно намаляване – в размер от 100 /сто/ лева, т. к. определена от първоинст. съд в размер на изтеглената сума – 890 лева, се явява несъразмерно висока, като се има предвид затрудненото финансово състояние на подс.     

Така определените наказателни репресии за подсъдимия С. са съответни на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

 

 Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на ВОС в наказателно – осъдителната й част следва да бъде коригирана, същата следва да бъде изменена, на основание чл.  337 ал. 1 т. 1 от НПК, като бъде намален размера на наказанието „глоба”, а в останалата й част, като правилна, законосъобразна и справедлива, следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде потвърдена.

По реда на служебната проверка съставът на АС-Варна не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и чл. 338  от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 45 на Окръжен съд-Варна по НОХД № 142/2015г. по описа на същия съд, постановена на 21.04.2015г. в частта, с която на подс. Й.М.С. е наложено наказание „глоба” в размер на 890 /осемстотин и деветдесет/ лева, като намалява размера й  на 100 /сто/ лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.