Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 87

 

24.06.2014 година град Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на двадесет и втори май, през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав :

                                                               

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

      АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар С.Д.

Прокурор Анна Помакова

Като разгледа докладваното от съдия Димитрова, ВНДОХ №14 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

СИЛИСТРЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, с присъда № 87 по НДОХ № 124/13 година по описа на същия съд, постановена на 10.10.2013 година е признал подсъдимите Р.Ц.И., Г.К.П. и П.П.Х. за ВИНОВНИ в това, че на 19.10.2010г. в гр.Силистра, в съучастие като съизвършители по между си, умишлено умъртвили повече от едно лице - Н.Х.Н. и С.А.С., починали на 19.10.2010г. и М.Р.Я., починал на 21.12.2010г., като убитите са се намирали в безпомощно състояние, деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите, с особена жестокост и по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4,5,6 и 11 във вр. с чл.115 , във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 и чл.36 от НК им наложил наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА както следва : за подс. И. и Х.  от  по 20 /двадесет/години, а  за подс. П. – 16/шестнадесет/ години, което да изтърпят при първоначален строг режим в затвор.

На осн. чл. 68 ал.1 от НК по отношение на подс. И., СОС е привел в изпълнение наказанието по споразумение №306/19.05.2010г. в сила от същата дата, по НОХД №348/10г. на СРС - лишаване от свобода в размер на шест месеца, което подс. да изтърпи отделно при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.

Със същата присъда подсъдимите са били осъдени да заплатят направените по делото разноски; зачетено е предварителното им задържане на основание чл. 59 ал. 1 от НК и е налице произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е второ по ред, тъй като с решение №56/10.04.2013г. по ВНОХД № 3/2013г. състав на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД е отменил присъда №103/12.10.2012 година по наказателно дело № 80/2012 година на Силистренския окръжен съд в наказателно - осъдителната и в оправдателната й части и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Силистренския окръжен съд от стадия на съдебното заседание поради допуснати съществени процесуални нарушения.

 

Недоволни от така постановената присъда са останали и тримата подсъдими, които чрез жалби до АС - Варна оспорват първоинстанционния съдебен акт:

 - Подс. П. чрез процесуалния си представител оспорва изцяло законосъобразността  на така постановената присъда, тъй като бил осъден за деяние, което не бил извършил. Доводите в тази насока са, че последният не е съучастник в причиняването на телесните увреждания на пострадалите, в причинно – следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Молбата е за оправдателна присъда;

- Подс. И.  чрез процесуалния си представител обжалва в цялост първоинстанционния съдебен акт, като почиващ единствено на предположения. Акцентира се върху липсата на яснота относно нанесените удари от този подс., както и за данни за точния момент на настъпването на смъртта на постр.; оспорва се квалификацията на деянието и се сочи такава по чл.124 ал.1 от НК ; изтъква се липсата на умисъл за убийство на пострадалите. Молбата е за оправдателна присъда или алтернативно за изменение с прилагане на закон за по – леко наказуемо престъпление или за връщане на делото на СОС, поради допуснати съществени процесуални нарушения;

- Подс. Х. чрез процесуалния си представител счита, че постановената присъда е неправилна, постановена в противоречие с материалния закон. Твърди се, че е извършено престъпление по см. на чл.124 ал.1 от НК; оспорват се и квалифициращите признаци по възведеното обвинение. Молбата е за преквалификация и за налагане на справедливо наказание в този смисъл.

В срока за обжалване е постъпила и собственоръчно изготвена жалба от подс. Х., с която се оспорва законосъобразността на присъдата на СОС, като се настоява за наказание по смисъла на чл.124 ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД подсъдимите / с изкл. на подс. П., който редовно призован не се явява/ и защитниците им поддържат изцяло жалбите, доразвивайки подробно доводите, изложени в тях.

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите, като подчертава, че първоинстанционният  съд е взел под внимание всички оплаквания на защитата.  Намира, че фактите по делото обуславят съставомерност на деянието именно по см. на чл. 116 от НК, със съответните квалифициращи признаци и отхвърля като несъстоятелни доводите за приложение на чл. 124 от НК. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият И. заявява, че не е искал да убива никого, а подс. Х., че съжалява за случилото се и че не е очаквал да се стигне до този резултат.

 

Въззивният съд, преценявайки доводите на страните, изложени в жалбите и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание член 313 и член 314 от НПК констатира, че жалбите на подсъдимите са неоснователни по изложените по-долу съображения: В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, СИЛИСТРЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  е приел за установена следната фактическа обстановка: При посещение на сградата на бившето „Детско отделение” в гр.Силистра на 17.10.2010г., двамата подсъдими И. и П. видели мъж- клошар да целува легнала жена, която им се сторила мъртва. След като мъжът излязъл, те се убедили, че жената действително е мъртва. След като намерили подс.Х., му разказали  за възприетото, при което и  тримата се върнали отново в сградата, за да се убеди и той. На мястото обаче възникнал конфликт между тях и намиращите се там клошари, които заплашили с побой подсъдимите, ако не ги оставят и те били принудени да се тръгнат. Засегнатото самочувствие на подсъдимите провокирало  обаждането на подс. Х. до полицията, където съобщил за намерената мъртва жена.

На следващата вечер тримата подсъдими се събрали в дома на подс.Х., където повлияни емоционално и от изпития алкохол, обсъдили случката и решили да „понашамарят малко клошарите”. След 23.00ч на 18.10.2010г те се отправили към сградата на бившето „Детско отделение”. Когато се качили на първия етаж констатирали, че в различни помещения спели пострадалите Сабин С. и Мамут Я.. Първоначално тримата се насочили към помещението, в което спял постр. С., където предния ден го видели с трупа на жената и започнали да му нанасят множество удари с юмруци и крака по цялото тяло. След това отишли в помещението, където спял постр.Я. и по същия начин му нанесли побой. На втория етаж открили постр.Н., на когото и тримата нанесли множество удари с крак по гърдите и главата, докато пострадалия лежал на земята. Тези действия тримата подсъдими И., П. и Х. повторили няколко пъти, слизайки и качвайки се на първия и втория етажи, нанасяйки заедно и едновременно побой на пострадалите. След като решили, че са възстановили нараненото си самочувствие, те напуснали сградата. Докато били на улицата и разговаряли, двамата подсъдими И. и Х. решили да се върнат и да продължат с побоя, докато подс. П. се отказал и заявил, че ще ги изчака навън. Подсъдимите И. и Х. ***, където от пейка, находяща се пред дом с №8 изкъртили дъски, с които се върнали в сградата с пострадалите. Там нанесли удари с дъските, като тази на подс. И. се счупила и той продължил да нанася удари с крак. Отново напуснали сградата, присъединявайки се към подс. П. и малко по-късно  се разделили, прибирайки се по домовете си. Уговорили се за версия, че вечерта са били в дома на подс. Х., където употребили алкохол и не били излизали.

През деня на 19.10.2010г. тримата пострадали  Н.Х.Н., С.А.С. и М.Р.Я. били открити от св. С., който подал сигнал в Полицията.

Постр. Я. бил открит в тежко и неконтактно състояние. Извършена му била спешна неврохирургична операция. Същият бил хоспитализиран за времето от 19.10.-25.11.2010г., след което бил настанен в отделение за лежащо болни в с.Айдемир. Въпреки извършеното лечение той починал на 21.12.2010г. Според заключението по СМЕ, в резултат на нанесения побой постр. Я. получил черепно – мозъчна травма със симптоматика, представляваща общо разстройство на здравето, опасно за живота. Констатирани са увреждания на гръдния кош с двустранно счупване на ребра, представляващо трайно затруднение движенията на снагата. Според експерта е налице причинно-следствена връзка между причинените увреждания от нанесения побой и настъпилата смърт на постр. Я..

При постр. Н. била установена черепномозъчна и гръдна травма и подкожен емфизем. Причина за смъртта била комбинация от контузия на мозъка и генерализиран подкожен емфизем, който се явява тежко усложнение на гръдната травма. Настъпилата смърт (ЧМТ и гръдната травма) били в пряка причинна връзка с травматичните увреждания, установени по тялото.

СМЕ установила, че смъртта на постр. С. се дължи на контузия на мозъка, довела до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност от централен произход, която е и непосредствен механизъм за настъпването й. Според вещите лица е налице причинно-следствена връзка между получените от пострадалия С. увреждания и настъпилата смърт.

 

Правилно установената от първоинстанционния съд фактологията по делото се базира на солидни доказателствени източници: отчасти на обясненията на тримата подсъдими, приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.4 НПК; показанията на непосредствено разпитаните пред съда свидетелите Хр. С., С. А., В. П., П. М., Ат. Н., Евг. П., В. П., Г. Н.а, К. Я., Т. Х.,Цв. Ж. и приобщените такива по реда на чл. 281 ал. 1 т. 4 и 5 от НПК на свидетелите Д. И., Д. Р. и Х. Я.;  заключенията по назначените СМЕ, ДНК, СПЕ, дактилоскопни експертизи, СМЕ на ВД, трасологически експертизи, съдебно химическа; писмените доказателства и доказателствени средства - справка за съдимост, протокол за оглед, фотоалбум и други, които с оглед на съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства, както и обективните данни по делото, са кредитирани от СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. Анализирайки събраните гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал и до правилен правен  извод, а именно, че с деянието си и тримата подсъдими са осъществили състав на престъплението по чл. 116 ал. 1 т.4, 5 , 6 и 11 във вр. с чл.115 , във вр. с чл.20, ал.2 от НК от НК.

 Основен аргумент, който развиват защитниците и на тримата  подсъдими за неправилност на първоинст. съдебен акт е свързан с правната квалификация, а именно за това, че с действията си тримата подсъдими са осъществили състава на  деянието по член 124 ал. 1 от НК, респективно за несъставомерност по смисъла на член 116 от НК.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД не намери опора в доказателствените източници за тези твърдения. Напротив - безпротиворечиво от цялата доказателствена съвкупност се установява, че действията и на тримата подсъдими И., П. и Х. са били насочени именно към лишаването от живот на тримата пострадали, при което подсъдимите са направили всичко по силите си за постигане на тази цел: нанасяли са многократно силни удари по жизнено важни органи – глава и гърди, първоначално с крака и юмруци, а по – късно подсъдимите И. и Х. посредством предмети /откъртени дъски от пейка/ са допринесли за причиняване на увреждания, несъвместими с живота. Несъстоятелни са възраженията на защитата на подсъдимите, че ударите са били насочени единствено към причиняване на телесни увреждания, но не са целели умъртвяване на пострадалите. Обективните действия на подсъдимите сочат на желанието на всеки един от тях по отделно да умъртви пострадалите, които дори са били издебнати в спящо състояние, беззащитни и невъоръжени, за да не могат да окажат никаква съпротива, чрез нанасяне по цялото тяло на удари със сила и интензитет, годни да причинят смърт. И тримата подсъдими са направили всичко зависещо от тях, за да настъпи целения престъпен резултат – смъртта на пострадалите. За умисълът на подсъдимите е показателна продължителността на побоя, няколкократно нанесен на пострадалите /качвали са се и са слизали между двата етажа на няколко пъти/, разновидността на ударите по цялото тяло и то по жизнено важни органи, са в подкрепа на извода, че смъртта на пострадалите е била пряко целена и е настъпила изключително мъчително, при понасяне на големи болки и страдания. За това, че подсъдимите са осъзнавали какъв ще е резултата от нанесения побой, по недвусмислен начин свидетелства направената от тях договорка след напускане на местопрестъплението по изграждане на защитна версия в случай, че бъдат разкрити.

 

Правилно първоинстанционният съд е приел, че са осъществени квалифициращите признаци на състава по смисъла на състава – по  точки 4, 5 , 6 и 11.

На първо място, извършено е убийство на „повече от едно лице”, като смъртта на Н. и С. е настъпила на 19.10.2010г., а тази на Я. на 21.12.2010г. И тримата са починали вследствие на нанесения им жесток побой от тримата подсъдими и според изготвените СМЕ смъртта им е в пряка причинно- следствена връзка с бруталния акт на подсъдимите; Трайно установена е съдебната практика, че втората алтернатива на чл. 116, ал. 1, т. 4 от НК е налице, когато умъртвяването на повече от едно лице е извършено с едно деяние, като умисълът на дееца е възникнал предварително, по време на убийството на първото лице или непосредствено след извършването му и убийството на второто лице представлява продължение на едно престъпление /ППВС № 14/63 г., ТР № 72/84 г. на ОСНК/. Ръководейки се от тези принципни положения, първоинст. съд правилно е приел наличие на умисъл у тримата подсъдими за причиняване на смъртта на повече от едно лице, съобразявайки начина на нанасяне на ударите с крака /с ритници/, годни да нанесат смъртоносни увреждания, силата и насочеността на ударите в жизнено важна област от тялото на всеки от пострадалите и сравнително краткото време на последователното нанасяне на ударите на тримата, в рамките на минути. Налице е умисъл и у тримата подсъдими за умъртвяване и на тримата пострадали, /въпреки, че подс. П. не е присъствал с другите двама подсъдими при повторното им връщане/, т. к. при пострадалите Н. /находящ се на втория етаж/ и Я. са констатирани идентични гръдни травми, но смъртта и на тримата не е настъпила по независещи от подсъдимите причини;

„Безпомощното състояние” на тримата пострадали се обуславя от обстоятелството, че са спели в момента, в който са били нападнати изненадващо от тримата подсъдими и по никакъв начин не са могли да окажат съпротива. Още повече пострадалият С. към този момент е бил и със заболяване - с висока температура, поради възпалително заболяване на белия дроб- бронхопневмония. Следва да се отчете и съотношението на силите: млади и здрави хора срещу спящи, болни и значително по – възрастни от своите нападатели.

Квалификацията във връзка с настъпилата смърт на тримата пострадали - „по особено мъчителен начин” и начина на извършване на деянието от тримата подсъдими – „с особена жестокост”, се обуславя от продължителността на нанесения побой, интензитета на ударите и причинените увреждания за всеки един от пострадалите. Заключенията по изготвените СМЕ установяват множество следи и фрактури от нанесения брутален побой, пострадалите са оставени в критично състояние в една изоставена сграда, където впоследствие случайно са били открити. В резултат на побоя постр. Н. е получил две тежки травми – черепно мозъчна и гръдна, които са се изразили със счупване на черепни кости, контузия на мозъка, кръвоизлив над и под твърдите мозъчни обвивки. Гръдната травма е била усложнена с развитието на подкожен емфизем, който е продължил да се развива и след спиране на ударите.  Постр. несъмнено е изпитвал силни болки, като е бил налаган многократно от подсъдимите, а впоследствие и с летви. Вещите лица при проведения разпит в с. з. са били категорични, че и двете травми по отделно водят до летален изход и смъртта е била неизбежна. По отношение настъпилата смърт на този постр., следва да се отбележи, че правилно СОС не е възприел обясненията на подс. И., в частта им, в която е заявил, че при завръщането си с подс. Х., въоръжени с дъски, те не са се качвали отново на втория етаж, където е лежал постр. Н. - обективните находки и заключението на ВЛ установяват характерно увреждане по трупа на този постр. осъществено чрез намерените и иззети летви /вкл. по брадата на постр. са били установени люспи от дъска/. В резултат на побоя постр. Я. е получил увреждания, идентични с тези на постр. Н., причинени от твърд тъп предмет. ВЛ е констатирало, че гръдните увреждания са могли да бъдат получени и чрез скачане върху гърдите, като до смъртта си пострадалият е изпитвал болки и страдания, не е бил в кома, а в състояние на степенно разстройство на съзнанието, което е обусловило и визираната квалификация. Постр. С. е получил също много тежки увреждания, според ВЛ най-вероятно от удари с крак. При своевременно оказана помощ същият е могъл да оцелее, но вместо да бъде спасен, /ако подсъдимите бяха сигнализирали, каквито са твърденията им за намерението им да нанесат само побой над пострадалите/, той е изпитвал изключителни болки и страдания, последвани от бавна и мъчителна смърт.

Всичко изложено досежно вида и механизма на получените от пострадалите увреждания обуславя извода, за това, че действията на тримата подсъдими се отличават с изключителна бруталност и агресия спрямо хора в безпомощно състояние, които не са предизвикали нападателите си по никакъв начин, респективно отличаващи се с „особена жестокост”.

Едно от оплакванията на защитниците и по – точно на защитата на подс. И., е във връзка с квалификацията, че деянието не е извършено „по хулигански подбуди”, тъй като гласност на този казус е даден едва след като телата на пострадалите били открити, респ. нямало е публичност и инцидентът не е възприет от много хора. Този довод е абсолютно неоснователен. Няма спор, че подсъдимите и пострадалите не са се познавали, както и че липсва личен мотив, който да провокира тяхната агресия. Това, че предния ден тримата подсъдими са се почувствали засегнати поради изгонването им от същото това място, не може да послужи като мотив за последващите им действия ден по-късно. Твърденията им, че са решили да „понашамарят малко клошарите” следва да се разглежда именно в контекста на „хулиганските подбуди”, предвидени от законодателя. Въпросът за мотива на дееца винаги е сложен за разрешаване, когато поначало той оспорва обвинението. Затова за неговата мотивация се правят изводи на база съвкупността от всички факти и обстоятелства, свързани с престъплението. СОС правилно е заключил, че и тримата подсъдими П., И. и Х. не са имали сериозно основание да извършат престъпното деяние, дори ако действията им се разгледат в светлината на разменените реплики предния ден. Словесния сблъсък между пострадалите и подсъдимите не се отличава с особен интензитет или продължителност и по никакъв начин не оправдава действията на последните на следващия ден, късно вечерта. Тези действия обаче са израз на несъобразяване с приетите от обществото норми на поведение и на субективното им разбиране за „засегнатото самочувствие”, дори с цената на посягане на най-ценното човешко блато, което поведение демонстрира подчертано пренебрежение към всякакви правни и етични норми на човешко общуване. Подсъдимите са действали по хулигански подбуди и защото липсва съществен мотив и видим повод за убийството на три лица - Н.Х.Н., С.А.С. и М.Р.Я..

Не се споделя становището на защитата на подс. И. и за противоречие в показанията на св. С..  Правилно СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е дал кредит на доверие на тези показания, като няма никакво основание да се твърди, че същите са противоречиви - напротив те изясняват в цялост обстоятелствата, свързани с изключително тежкото състояние , в което са се намирали пострадалите вследствие действията на тримата подсъдими.

При така установеното от фактическа страна, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира за обосновани и направените правни изводи във връзка с възведените престъпни състави по НК по отношение и на тримата подсъдими, осъществили с действията си състав на престъплението по чл.116, ал.1, т.4,5,6 и 11 във вр. с чл.115 , във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно за това, че на 19.10.2010г. в гр.Силистра, в съучастие като съизвършители по между си, умишлено умъртвили повече от едно лице - Н.Х.Н. и С.А.С., починали на 19.10.2010г. и М.Р.Я., починал на 21.12.2010г., като убитите са се намирали в безпомощно състояние, деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите, с особена жестокост и по хулигански подбуди. Дейците са действали при общност на умисъла, всеки е един от тях е участвал в изпълнителното деяние и е възприемал действията и на останалите, като се съгласявал с тях.

Правилно СОС е отхвърлил твърдението на защитата на подс.  П., че той няма участие в постигането на съставомерния резултат, предвид на това, че не е участвал във втория побой, извършен с летвите, тъй като обосновано е констатирал, че и без повторното връщане на този подс., общественоопасните последици пак биха настъпили. Този извод на съда съвсем не е произволен, а се базира на експертните заключения /подробно и детайлно защитени от в. л. в с. з. /, установили, че единствено при пострадалия Н. се индивидуализират удари, нанесени с твърд тъп предмет, каквито са били и откритите летви, а при пострадалите С. и Я. са налични увреждания, получени от удари с юмрук и крак. При постр. Н. обаче са налице две отделни травми – а именно ЧМТ и гръдна такава, а от доказателствата по делото безспорно се установява, че в нанасянето на ударите с крак и в скачането върху гърдите на пострадалите са участвали и тримата подсъдими, причинявайки констатираните уврежданията с летален изход.  

Предвид на всичко изложено, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства –гласни такива - обяснения и свидетелски показания, съпоставяйки ги със заключенията по назначените експертизи, имащи отношение към обективните находки. Всички те са правилни и изцяло се споделят от въззивния съд.

 

По отношение справедливостта на наложените наказания: настоящият състав на въззивния съд установи, че така определените наказания и за тримата подсъдими са справедливи и не следва да бъдат ревизирани. Първоинстанционният съд е изложил съображения във връзка с индивидуализацията им, преценявайки всички обстоятелства имащи значение за всеки от подсъдимите, като ги е разграничил по отделно, взел е предвид степента на обществена опасност на всеки от тях и на деянието, отделните характеристични данни за личността, тяхното съдебно минало, ролята и степента на участие в извършване на деянието.

По отношение на наказанието на подсъдимия И., който при първоначалното разглеждане на делото е бил оправдан, за да определи подходящо такова и сравнително по-леко от това на другите двама подсъдими, съдът е взел предвид чистото съдебно минало и че същият все пак е преустановил своите действия, като не се е завърнал отново в сградата с останалите двама, което обстоятелство е преценено като смекчаващо отговорността.

Липсват основания, които да обуславят налагане на по-ниски наказания от така определените вече и на тримата подсъдими, поради което жалбите на подсъдимите и в този смисъл се се явяват неоснователни.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до извода, че присъдата на първоинстанционния съд, като правилна, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие/, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора.

 

Водим горното и на основание член 338 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда  № 87 на ОКРЪЖЕН СЪД – Силистра, постановена на 10.10.2013г. по НДОХ № 124/2013 година.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВКС на РБ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.     

 

                                                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ:  1:                   2.