Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                            № 114

 

                                          Варна,29.08.2013 година

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение,в публично съдебно заседание на Двадесет и осми Юни, две хиляди и тринадесета година,в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ:Р. ЛОЛОВА

ЖИВКА ДЕНЕВА

 

 

 Секретар С.Д.

     Прокурор АННА ПОМАКОВА

            Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

            ВНД0Х № 140 по описа за 2013 година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

С присъда № 41  от 15.04.2013 година по НОХД 23/2013 година по описа на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,подсъдимият  Е.Х.И.,ЕГН **********,*** е бил признат за ВИНОВЕН в това, че:

-В периода  03.12.2001 година-04.04.2002 година  в град Варна,като длъжностно лице:управител на”Карет"ЕООД-Варна,съзнателно сключил неизгодна сделка с”ЛЗ ЛИЗИНГ”ООД град Варна – договор за новация,  датиран с дата 01.08.1999 година,с който страните трансформирали задължението  на”Карет"ЕООД - Варна към”ЛЗ Лизинг” по договор № ЛЗ-32/12.12.1995 година за покупко-продажба на МПС на лизинг в паричен заем в размер на 252 231.05 лева и от това произлязла значителна вреда за”Карет" ЕООД - Варна,което той представлявал,в размер на 173 599,43 лева и на основание член 220 алинея 1 от НК във връзка с член 2 от НК и във връзка с член 55 алинея 1 точка 2 буква”б”от НК във връзка с член 2 алинея 2 от НК му е било наложено наказание”Глоба” в размер на 1 000,00 /хиляда/лева,като е бил оправдан по обвинението по член 219 алинея 3 във връзка с  алинея 1 от НК;

-На 11.09.2000 година в град Варна,при условията на продължавано престъпление - на 2 пъти,в качеството си на длъжностно лице:управител на”Карет"ЕООД град Варна,присвоил чужди пари в големи размери,общо в размер на 36 000,00 лева,собственост на”Карет"ЕООД град Варна,поверени му да ги пази и управлява и на основание член 202 алинея 2 точка 1 във връзка с алинея 1 от НК във връзка с член 201 от НК във връзка с член 26 алинея 1 от НК във връзка с член 2 алинея 1 от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 от НК му е било наложено наказание”Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Със същата присъда на основание член 23 алинея 3 от НК съдът е присъединил към наказанието”Лишаване от свобода”изцяло наказанието”Глоба”,а на  основание член 66 алинея 1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание”Лишаване от свобода”с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

            Със същата присъда подсъдимият Е.Х.И.  е бил осъден да заплати направените по делото разноски.

Недоволни от така постановената присъда  са останали:ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА и подсъдимият Е.Х.И..

ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА е протестиралла първоинстанционната присъда,като неправилна,тъй като събраните в хода на съдебното следствие доказателства сочат на извършено престъпление по смисъла на член 219 алинея 3 във връзка с алинея 1 от НК от подсъдимия И.;неправилно била приложена и разпоредбата на член 55 от НК, за престъплението по член 202 алинея 2 точка 1 във връзка с алинея 1 от НК във връзка с член 201 от НК във връзка с член 26 алинея 1 от НК,като подсъдимият дори не бил лишен и от права на основание член 37 точка 7 от НК.Предлага се отмяна на присъдата в частта,с която подсъдимият е бил оправдан,като съответно бъде осъден,както и определяне на наказание по член 202 алинея 2 точка 1 във връзка с алинея 1 от НК във връзка с член 201 от НК във връзка с член 26 алинея 1 от НК при условията на чл.54 от НК;

Подсъдимият Е.Х.И.,чрез процесуалния си представител-адвокат В. ***,с бланкетна жалба я обжалва с доводи за неправилност,незаконосъобразност,несправедливост и като постановена при съществени процесуални нарушения.Искането е за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава.

В допълнително писмено изложение се излага аргументация за неправилна интерпретация на съда на субективното отношение на дееца към действията му по сключване на договор за новация,насочени единствено към предотвратяване на по-нататъшното му обявяване в несъстоятелност.Твърди се,че не е извършено присвояването,за което подсъдимия е бил осъден. Молбата е за оправдателна присъда.

В съдебно заседание, по съществото на делото страните взеха следните становища:

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА не поддържа депозирания протест, освен по отношение на наказанието”Лишаване от права”,като излага доводи в тази насока.

Защитата на подсъдимия Е.Х.И. излага съображения,че обвинението по член 220 от НК,не е доказано по несъмнен начин,като доразвива аргументите си в тази насока.Твърди се още,че са допуснати нарушения на отчетността на предприятието,не е било извършено престъпление по смисъла на член 202 от НК.Молбата е за оправдателна присъда.

В последната си дума подсъдимият И. моли да бъде оправдан.

          Въззивната апелативна инстанция,след като прецени доводите на страните, становището на подсъдимия И. в последната му дума,както и след цялостна служебна проверка на присъдата,с оглед изискванията на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Протестът на ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА и жалбата на защитата на подсъдимия Е.Х.И. са били подадени в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

          В съответствие с всички събрани по делото доказателства,относими към предмета на доказване,ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № Ф-44/27.06.1991 година на Министъра на транспорта била реорганизирана фирма”Варна - Автотранспорт" Варна,образувана с Решение № 50 на МС от 1989 година и се създали фирми с държавно участие. Така се образувала фирма с държавно имущество с наименование”Карет" със седалище във Варна и с предмет на дейност:таксиметрови превози и услуги.С решение на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД от 14.11.1991 година по ф.дело № 8135/1991 година в търговския регистър при същия съд било вписано”Карет" ЕООД -Варна, с предмет на дейност - таксиметрови превози и услуги.Същото се представлявало от управител П.П.К.. През 1993 година”Карет” ЕООД апортирало недвижим имот,като било създадено дружеството”Моторцентър Химелрайх”ООД.Издаден бил констативен нотариален Акт № 175, т.ІV, д.5013/ 1993 година за притежавания от дружеството имот.През същата година”Карет”ЕООД било включено в схемата за приватизация,съгласно заповед №45 ПР от 12.05.1993 година.Бил назначен и нов управител.С решение от 21.11.1994 година по въззивно гр.дело № 1215/94 на ВОС нотариалния акт бил обявен за нищожен,тъй като апортираното недвижимо имущество трябвало да се приеме,като право на ползване и не ставало обща собственост на дружеството.

Със Заповед № РД-09-53/15.03.1996 година Министърът на транспорта,в качеството си на принципал,увеличил капитала на”Карет" ЕООД Варна чрез вписване на нови дялове,на основание извършена оценка на имуществото по реда на ПМС № 179/91 и допълнителна оценка на терени и сгради,което било вписано с Решение на ВОС от 23.05.1997 година по партидата на”Карет" ЕООД. Междувременно по искане на съдружник дружеството”Моторцентър Химелрайх” ООД - Варна трябвало да премине процедура по ликвидация.Със Заповед на Министъра на транспорта за ликвидатор бил назначен свидетеля Д..

На 12.12.1995 година между”ЛЗ Лизинг" ЕООД Варна,представлявано от Л.Б. и”Карет" ЕООД,представлявано от Д. Д.,бил сключен договор за продажба на МПС при условията на финансов лизинг № 32,изготвен в два екземпляра.Предмет на договора било отдаване при условия на финансов лизинг на 10 броя леки автомобили”Фиат Шаин",закупени от лизингодателя по поръчка на лизингополучателя.Срокът на договора бил 24 месеца и започвал да тече от датата на заверката на сметката на лизингодателя със стойността на първоначалната вноска.Общата стойност на сделката била 101 314,34 германски марки /лева/без ДДС,като в единия от екземплярите първоначалната вноска била в размер на 30 394,30 германски марки/лева/,а 23-те равни месечни вноски били по 5 046,00 германски марки /лева/без ДДС В другия екземпляр първоначалната вноска била в размер на  40 525,74 германски марки /лева/без ДДС,а 23-те равни месечни вноски били по 4325,49 германски марки /лева/без ДДС=Според договора в 3-дневен срок от подписването му, т.е. до 15.12.1995 гforkd$Карет" ЕООД се задължило да заплати 30 % /респективно 40%/ от стойността на договора, представляващи първоначалната вноска. Лизинговите вноски били дължими ежемесечно на същото число от всеки календарен месец, на което е извършена първоначалната вноска, съгласно приложен график.В договора била предвидена и неустойка за забава на плащането на лизинговите вноски в размер на 0,5% за всеки просрочен ден.

По делото е приложен график на лизинговите вноски с размер на лизинговата вноска без ДДС 5 046,40 германски марки /лева/без ДДС и 5 954,75 германски марки /лева/с ДДС,като графикът се отнася към договора с по малка първоначална вноска.По този договор при така посочените стойности цената на сделката била 146 461,50 германски марки,ако са били спазени всички негови условия.В цитирания график била записана падежна дата 12-то число на месеца в периода от 12.01.1996 година-12.11.1997 година.Съгласно счетоводните документи на”ЛЗ Лизинг”ООД първоначалната вноска била внасяна на части от 13.12.1995 година,покрита към 25.06.1996 година и била в размер на 30 394.30 германски марки /лева/.Тъй като първоначалната вноска била покрита на посочената дата,то падежна дата била на 25-то число. За периода от сключване на договора до 23.12.1997 година лизингополучателят правил и други частични плащания,за които са издавани фактури от страна на”ЛЗ Лизинг"ООД.

Със заповед на Министъра на транспорта № 45-ПР-Б/17.01.1997 година била отменена заповедта за откриване на процедурата за приватизация на”Карет” ЕООД.Въпреки това на 23.07.1997 година свидетелят Д. Д. сключил договор за предприватизационен анализ на”Карет” ЕООД с ЕТ„Г.П. Зодираж”,изготвен на 16.09.1997 година и оценен в щатски долари и равностойност 510 318,36 лева.Такъв договор бил сключен и за дружеството”Моторцентър Химелрайх” ООД – Варна.

Със заповед на Министъра на транспорта № ТД-П-194/25.09.1997 година свидетелят Д. Д. бил освободен и като управител на”Карет” ЕООД,а за такъв бил назначен подсъдимия Е.И./ промяната била вписана с Решение на ВОС от 23.10.1997 година.С отделна заповед той бил назначен и за ликвидатор на”Моторцентър Химелрайх”ООД. Варна. Подсъдимият И.,назначен от Министъра на транспорта,имал задължение да управлява и представлява дружеството.Към момента на заемане на длъжността лизинговите автомобили осъществявали таксиметрова дейност,но дружеството изпитвало затруднения,тъй като освен забавени плащания към Държавата,ЕТ „Г.П. Зодираж” на формално основание се явявал сериозен кредитор.През месец  декември подсъдимият И.,като управител на”Карет" ЕООД Варна и свидетелят б.-управител на”ЛЗ Лизинг” ООД,водили преговори за уреждане на договорните отношения по договора за лизинг.Сключили споразумение датирано с дата 08.12.1997 година във връзка с горепосочения договор за финансов лизинг.Съгласно същото страните се договорили:неустойката по член 9 алинея 1 от Договора да се намали от 0.5% на 0.15 % на ден,считано от 12.12.1995 година;общата сума на задължението на била 142 155.21 германски марки /лева/,от които 89 642,77 германски марки /лева/ дължими лизингови вноски и 52 512,43 германски марки /лева/неустойка към 20.12.1997 година;задължението на дружеството следвало да бъде изплатено от лизингополучателя до 20.12.1997 година;страните се съгласили да бъдат продадени 10 броя автомобили с цел заплащане на дължимата сума,като със сумата,получена от лизингодателя,щяло да се намали задължението на лизингополучателя.При заплащане на сумата лизингодателят се задължавал да прехвърли собствеността на автомобилите, на лизингополучателя,а също така и да върне оригиналите на подписаните от Д. Д. записи на заповед.В случай,че задължението не било изпълнено до 20.01.1998 година,автомобилите следвало да бъдат отнети,както и щяло да бъде започнато изпълнително производство по предявените записи на заповед.

Описаното споразумение не отговаряло на действителните осъществени плащания и остатъка на задълженията.Съгласно счетоводните документи на дружеството към 23.12.1997 година по договора за лизинг № 32/1995 година и по  споразумението,общо преведената сума от”Карет” ЕООД към”ЛЗ Лизинг” ООД възлизала на 62 445,38 германски марки /лева/,като последната вноска /платена на същата дата /била 91,36 германски марки /лева/.Така на практика към дата 20.12.1997 година”Карет”ЕООД  дължало реално: лизингови вноски /главница и лихва/ в размер на 58 784,12 лева.Върху тази сума неустойката към 20.12.1997 година възлизала на 25 315,17 лева или общо – 84 099,29 лева.

Към месец април 1998 година дружеството продължавало да изпитва затруднения в дейността си и подсъдимият решил да върне взетите на лизинг автомобили,предвидено в споразумението към договора за лизинг. Подсъдимият И. и свидетелят б. се договорили,че средната цена за 1 брой автомобил,с която  ще бъде намалено задължението на”Карет ЕООД била 7 200,00 лева с ДДС.С тази цел на 24.04.1998 година десетте лизингови автомобили били върнати и били съставени 10 броя приемателно-предавателни протоколи.Комисия предалa десетте автомобила на свидетеля Х.Б.,който осъществявал транспортна дейност съвместно с дружеството”Транстриумф".Той извършил козметични ремонти с идеята автомобилите да се пуснат в експлоатация отново като таксиметрови,но чрез посоченото дружество.”ЛЗ Лизинг” ООД продали 1 брой автомобил за уговорената по-горе сума на дружеството”Транстриумф".Междувременно”Карет" ЕООД продължавали да внасят суми по договора за лизинг и в периода 23.12.1997 година-29.04.1998 година общият им размер бил 35 126,23 лева,за които били издадени фактури. Към 29.04.1998 година реално задължението на”Карет" било само главница,а неустойката към 29.04.1998 година била изцяло погасена.

Независимо това подсъдимият И. подписал с ”ЛЗ Лизинг” ООД, второ допълнително споразумение по договора за лизинг датирано с дата 29.04.1998 година,съгласно което: общата стойност на задълженията на”Карет" ЕООД се равнявала на 149 381.73 германски марки без ДДС по курса на БНБ за деня на плащането или съдебното претендиране, като посочената величина включвала главница,просрочия по договорал.Лизингополучателят поемал задължение да изплати посочената сума до 29.04.1999 година и декларирал,че се е запознал с разчетите на лизингодателя и ги намира за добросъвестни.

Размерът на задължението от 149 381,73 германски марки бил формиран върху общата стойност на задължението към 20.12.1997 година : 142 155,20 германски марки главница и неустойки и доначислени неустойки в размер на 0,15% дневно с обща стойност 25 889,43 германски марки към 29.04.1998 година.При определянето на тази допълнителна неустойка били взети предвид постъпления в размер на 42 326,23 германски марки /от вноски и продажба на 1 брой автомобил/.Така размерът на задължението към 29.04.1998 година бил определен на 126 327,04 германски марки.Върху така определената стойност на дълга били доначислени неустойки за периода 29.04.1998 година-29.04.1999 година в размер на 69 164,06 германски марки.От получената обща стойност на задължението 195 491,10 германски марки била приспадната сума в размер на 46109,37 германски марки,представляваща продажна стойност без ДДС на останалите 9 броя лизингови автомобили.По този начин формиран размера на задължението към 29.04.1999 година на”Карет”ЕООД Варна възлизал на 149 381,73 германски марки,като реално не отговарял на действителните задължения,защото дължимия размер към 29.04.1999 година била сумата от 99 192,17 германски марки без ДДС,включително дължими лизингови вноски /главница и лихва/ към 29.04.1999 година:64 225,16 лева и задължение по неустойка – 34 967,01 лева.

По - късно през есента на 1998 подсъдимият И. поискал от свидетеля ПИЧИКОВ-ръководител база в”Карет" ЕООД Варна, да отиде в хотел”Белвю",където се съхранявали върнатите от”Карет”ЕООД автомобили и да ги вземе обратно,за да продължат да осъществяват таксиметрова дейност. Когато отишъл на място,свидетелят ПИЧИКОВ видял,че намиращите се там автомобили са в лошо техническо състояние и отказал да ги вземе. Междувременно през месец май 1998 година било образувано т.дело №169/98 година по описа на ВОС за обявяване в несъстоятелност на дружеството"Моторцентър Химелрайх” ООД Варна.Подсъдимият представлявал дружеството,като ликвидатор лично в делото,както и чрез свидетеля М.М.,с когото дружеството имал договор за правно обслужване.

Във връзка с предстояща приватизация колективът на дружеството, представлявано от подсъдимия,решил да учреди друго такова за участие в нея. На 11.12.1998 година било проведено учредително събрание,на което бил приет устав на дружеството”Карет Инвест”АД и било проведено първото заседание на съвета на директорите,сред които бил и подсъдимият И..

Със заповед на Министъра на транспорта №  ПР- 18/01.03.1999 година отново била открита процедура за приватизация на”Карет”ЕООД.Последвала и заповед на Министъра на транспорта № РД 08-271/22.03.1999 година,с която бил увеличен капитала на”Карет"ЕООД-Варна от 15 647 000 лева на 40 570 000 лева,разпределен на 4057 дяла по 10 000 лева всеки от тях,чрез записване на нови дялове от едноличния собственик на капитала.Увеличението било резултат от апортна вноска на едноличния собственик на капитала с предмет правото на собственост върху недвижими имоти.

С решение на ВОС от 29.03.1999 година и по заявление на подсъдимия Е.И.,в качеството му на изпълнителен директор и представляващ новоучреденото акционерно дружество”Карет Инвест" АД Варна,в търговския регистър на ВОС било вписано”Карет Инвест" АД Варна с предмет на дейност - участие в приватизацията на”Карет" ЕООД,а като представител и управляващ бил вписан Изпълнителния директор:подсъдимият Е.И..На 05.05.1999 година съветът на директорите на”Карет Инвест”АД упълномощили подсъдимия И. да сключи договор за заем за първа приватизационна вноска.Така се стигнало до подписване на такъв между дружеството и ТКЕБ /Токуда Банк/с управител на клон град Варна –свидетелят МАРИЯН ГЕОРГИЕВ на 12.05.1999 година.Като ипотекарен гарант по договора за заем се явявал свидетелят В.Ф.,който предоставил свой имот за тази цел. Отделно по договора той направил и залог на депозит за сумата от 20 000 лева /20 000 000 неденоминирани лева/.На 31.05.1999 година в град София бил сключен договор за приватизационна продажба на дружествени дялове от”Карет" ЕООД Варна,според който Министърът на транспорта на Република България,като продавач,продал на купувача”Карет Инвест"АД-Варна, представлявано от изпълнителния директор – подсъдимия И., собствеността върху 3 246 дяла,представляващи 80 % от капитала на”Карет" ЕООД-Варна.На 07.06.1999 година в град Варна било проведено заседание на съвета на директорите на”Карет Инвест"АД Варна,на което присъствали всички негови членове.Било взето решение”Карет Инвест"АД-Варна да подпише дружествен договор с Министъра на транспорта за”Карет"ООД.Събранието приело дружествения договор на”Карет"ООД и взело решение да се предложи на Министъра на транспорта за управител на”Карет" ООД да бъде избран Е.И., с посочено възнаграждение от 7 минимални работни заплати за страната.На 17.06.1999 година СД взел решение да се продадат ДМА на”Карет”ООД - автомобили по списък в това число и лизинговите на цени не по-ниски,определени от лицензирани оценители.Било взето решение подсъдимият да гласува в общото събрание на”Карет ООД”за разпореждане с недвижими имоти.Той и председателят на СД заедно и поотделно,били упълномощени да водят преговори и да сключат договор за заем с кредитна институция или други лица с цел рефинансиране на заема към Токуда Кредит Експрес Банк и закупуване на нови автомобили.На 02.07.1999 година бил сключен дружествения договор на”Карет"ООД,според който управителят организирал и ръководил дейността на дружеството, за което носил лична отговорност.

С решение на ВОС от 24.08.1999 година били вписани промени,като”Карет"ЕООД било преобразувано в ООД,със съдружници:АД”Карет Инвест" и Държавата и капитал от 40 570,00 /нови/ лева. Като представител на дружеството отново бил вписан подсъдимият Е.И..

На 27.09.1999 година било проведено заседание на съвета на директорите на”Карет Инвест” АД,като за председател на СД била избрана свидетелката С.Б.,а за заместник председатели:П.Н. и М.М..За изпълнителни директори на дружеството били избрани подсъдимият Е.И. и свидетелят В.Ф.. На тях било възложено да представляват дружеството,да извършат съдебна регистрация и да осъществяват по нататъшната му дейност.

На 16.12.1999 година”Карет Инвест”АД сключило анекс с ТКЕБ чрез който се договаряли,че крайният срок за погасяване на кредита се удължавал до 16.01.2000 година,като общият размер на кредита бил 63 100,00 лева.Като допълнително обезпечение на кредита залогодателят-свидетелят В.Ф. учредил в полза на ТКЕБ АД депозит в размер на 10 000,00 лева.

На 20.12.1999 година в град София бил сключен договор за приватизационна продажба на дружествени дялове от”Карет"ООД-Варна, според който Министърът на транспорта на Република България,като продавач, продавал и прехвърлял на купувача”Карет Инвест"АД Варна,представлявано от изпълнителниян директор – подсъдимия Е.И.,собствеността върху 811 дружествени дяла,представляващи 20 % от капитала на”Карет" ООД Варна.  Във връзка с разплащанията на”Карет”АД били сключени множество договори за покупко - продажби на недвижими имоти собственост”Карет ООД”.За обслужването на банковия кредит бил  взет заем от”Ви Трейд ООД”.За целта на 25.01.2000 година между подсъдимия и свидетеля И. /представител на дружеството/бил сключен предварителен договор за продажба на имот, собственост на”Карет ООД”.Уговорената цена от 65 000,00 лева следвало да погаси банковия кредит на”Карет Инвест”АД по банковия кредит към ТКЕБ АД, като 10 000,00 лева от тях дружеството получавало при подписване на същия. След като с уговорените средства бил върнат банковия заем,ипотеката върху имота на свидетеля Ф. била заличена.В договора с”Ви Трейд”ООД била предвидена клауза,с която купувачът се задължавал да заплати до сключването на окончателния договор и сумата 29 259,00 лева към ТД Варна, представляващи задължения на”Карет Инвест”АД.С 3 броя Авизо по платежно нареждане от 30.03.2000  година за сумата от 2 000,00 лева и от 12.06.2000 година за сумите 10,000,00 лева и 26 000100 лева подсъдимият,като управител на”Карет Инвест”АД превел на”Карет”ЕООД.

На 12.06.2000 година сумите 10 000,00 лева и 26 000,00 лева били върнати на”Ви Трейд”ООД от”Карет”ООД ,като за целта подсъдимият И. изготвил платежни нареждания в ТКЕБ.

В началото на 2000 година във връзка с обявената несъстоятелност на дружеството”Мотоцентър Химелрайх”ООД Варна,с определение по т.д. 169/98 година на ВОС,на синдика било разрешено да изнесе на публична продан имота,апортиран от”Карет”ЕООД”.На 09.02.2000 година имотът бил продаден за сумата 1 280 000,00 лева,което довело и до принудително му освобождаване от дружеството”Карет”ЕООД Варна.В тази връзка подсъдимият направил запитване до Министерство на Транспорта и съобщенията за собствеността на дружеството,като в полученото писмено становище изрично било описано,че”Карет”ЕООД не е изгубило собствеността върху апортирания имот, предвид и решението на ВОС,с което бил отменен нотариалния акт.

На 20.03.2000 година от ЛЗ Лизинг ООД  до”Карет"ЕООД била изпратена покана за плащане във връзка с неизпълнение по договор за финансов лизинг и допълнително споразумение.В същата било посочено,че поетото задължение от”Карет”ЕООД на 29.04.1998 година да изплати сумата от 149 381,73 германски марки по курса на БНБ за деня на плащане без ДДС до 29.04.1999 година не било извършено,което водело до невъзможност за продължаването на договорните отношения.В едноседмичен срок следвало да им бъде преведена гореспомената сума с ДДС.

Във връзка с решение от 17.06.1999 година на съвета на директорите на”Карет Инвест"АД Варна за продажба на ДМА на”Карет ООД подсъдимият И., продал множество недвижими имоти на дружеството. Два от тях били продадени на свидетеля ХРИСТО МАНОЛОВ,който по това време работил като брокер към”Капитал”ООД.

На 12.05.2000 година била изповядана сделка за  покупко- продажба на имоти за сумата от 14 600,00 лева и 21 000,00 лева. За продажбата на апартаментите от”Карет"ЕООД на свидетеля МАНОЛОВ не били съставяни фактури,а последният не разполагал нито с лични,нито с фирмени пари и към него момент сумите не постъпили в касата или по наличните банкови сметки.

 С вносна бележка от 11.09.2000 година в Токуда кредит експрес банк /ТКЕБ/,по сметка на”Карет"ЕООД Варна неустановено лице,от името на свидетеля ХРИСТО МАНОЛОВ внесъл сумата от 20 000,00 лева,с основание”по договор за плащане на апартаменти”,а с друга вносна бележка от същата дата и сумата от 16 000,00 лева на  същото  основание.На същата дата с нареждане-разписки,подсъдимият И. изтеглил посочените суми. Стопанските операции не били осчетоводени в счетоводството на”Карет" ЕООД,а изтеглените от подсъдимия И. суми той не внесъл в касата на”Карет" ЕООД Варна.

На 13.12.2000 година свидетелят б. изпратил до Борда на директорите на”Карет Инвест"АД Варна писмо във връзка с неуредени задължения,възникнали към 29.04.1998 година в размер на 149 381,73 лева, разсрочени до 29.04.2000 гждшно,като посочили,че задължението е станало 172 162,44 лева, а до 13.12.2000 година била натрупана лихва в размер на 16 355,43 лева.ЛЗ Лизинг”ООД предлагало да бъдат разгледани варианти за редуциране на плащането с цената на девет автомобила,оставени на отговорно пазене на паркинга на хотел”Белвю",както и готовност да се приемат предложения за уреждане на задълженията на”Карет Инвест АД”с техни недвижими имоти. На 17.01.2001 година от името на ЕТ”Г.П. Зодираж” във ВОС била заведена молба за обявяване на”Карет"ООД в несъстоятелност и било образувано т.д.№35/2001 година.Поради различни причини същото не било разгледано по същество и по-късно делото било прекратено с Определение от 01.07.2002 година,тъй като с влязло в сила решение по т.д. № 182/02 година по описа на ВОС била обявена несъстоятелността на”Карет" ООД-Варна.

На 07.04.2001 година било проведено заседание на СД на”Карет Инвест" АД,на което се приело решение да се преобразува в”Карет" ЕООД Варна.Било взето и решение,с което се освобождавал досегашния управител на дружеството Е.И. и за управител бил избран свидетелят Е.Д..Бил приет устав,с който се образувало еднолично дружество с ограничена отговорност,с наименование”Карет"ЕООД.С решение на ВОС от 03.05.2001 година по ф.дело № 8135/91 година в търговския регистър при ВОС били вписани описаните промени и вписан новият устав.

През месец Април 2001 година по жалба на ЕТ”Г.П. Зодираж” в сектор”Икономическа полиция”при МВР-Варна започнала предварителна проверка срещу подсъдимия И. и било направено искане до ТДД град Варна за извършване на цялостна ревизия.Ревизията приключила с данъчно ревизионен акт № 45/21.02.2002 година.

На 06.07.2001 година във ВОС била заведена молба за обявяване в несъстоятелност на”Карет ЕООД”Варна от страна на”Ефект”ООД и било образувано т.д.№ 524/01 година.

На заседание на СД на”Карет Инвест"АД Варна от 16.07.2001 година Е.Д. бил освободен от поста си на управител на”Карет"ЕООД Варна и като такъв отново бил назначен подсъдимия Е.И..

На 29.08.2001 година във ВОС била заведена молба за обявяване в несъстоятелност на”Карет ЕООД” и от страна на”ДОБ САТ ЕКСПРЕС”ООД и било образувано т.д.№ 642/01година.Посочените дела били прекратени със съответните  Определения от 27.06.2002 година на същото правно основание,с което било прекратено и т.д.35/2001 година на ВОС.По искане и на други кредитори на”Карет ООД” били образувани също дела с такъв предмет,всички прекратени по идентични правни съображения.

Преди месец декември 2001 година свидетелката Б. /понастоящем И./,представител на борда на директорите на”Карет Инвест АД Варна и свидетелят С.,бивш главен счетоводител /до края на 1999 година/направили съпоставка на плащанията на”Карет”ЕООД към ЛЗ Лизинг ООД и установили,че дългът е в размер на около 120 000,00 лева. Свидетелят С. считал,че от тази сума трябвало да се приспадне допълнително стойността на върнатите автомобили и лихвите,начислени по тях.За тези си констатации той уведомил и подсъдимия И..

На 03.12.2001 година в”Карет"ЕООД Варна постъпило писмо от”ЛЗ Лизинг” ООД Варна,в което се сочело,че задължението към него е в размер на 120 000,00 лева.На 17.12.2001 година подсъдимият И. взел писмото, ведно с цялата папка с документите по договора за лизинг,за което свидетелката И. съставила бележка в присъствието на свидетелката НОТЕВА.

През периода 03.12.2001 година-месец Април 2002 година подсъдимият И., сключил с”ЛЗ Лизинг”ООД, договор за новация на задължение, датиран с дата 01.08.1999 година.Целта на договора била да трансформира задължението на”Карет" ЕООД Варна по договора за лизинг.Съгласно същия страните удостоверили,че към посочената дата задължението на”Карет"ЕООД към”ЛЗ Лизинг”ООД по договора за лизинг от 12.12.1995 възлизало на 252 231,05 лева и същото се трансформирало в паричен заем.С подписването на договора за новация всички задължения на”Карет" към”ЛЗ Лизинг" по договора за лизинг и допълнителните споразумения към него се погасявали. Страните се споразумели задължението да бъде погасено на 01.01.2000 година,като до датата на падежа да не се начисляват лихви.За просрочие след тази дата се предвиждало начисляване на  лихва в размер на 15 % годишно и неустойка в размер на 0,05% дневно върху размера на неиздължената сума. Сумата,записана в договора за новация,била изчислена,като върху установения размер на задължението от 29.04.1998 година от 149 381,73 германски маркии доначислена неустойка 0,15% дневно за периода 29.04.1998 година-01.08.1999 година.По такъв начин при определяне на новия размер на задължението към 01.08.1999 година неустойката била начислена върху вече начислената такава за периода 29.04.1998 година-29.04.1999 година.Тъй като договорът за новация не бил действително изготвен на посочената в него дата, това задължение не било отразено в баланса на”Карет” ЕООД към 31.12.2000 година.

На 04.04.2002 година във ВОС била заведена молба от”ЛЗ Лизинг”ООД Варна,против”Карет"ЕООД Варна,като неплатежоспособно,предвид неизпълнението на търговските задължения на”Карет"ЕООД Варна по повод договора за продажба на МПС.В молбата били описани обстоятелствата от варианта на договора,предвиждащ по-голямата първоначална вноска в размер на 40525,74 германски марки,само споразумението към договора за лизинг от 29.04.1998 година и договора за новация.Твърдяло се,че задължението на”Карет”ЕООД към”ЛЗ Лизинг”ООД възлизало на 441 824,72 лева.В хода на образуваното дело подсъдимият И.,като управител и представляващ”Карет"ЕООД,признал искането на”ЛЗ Лизинг”ООД по размер, независимо,че към 29.03.2002 година действително дължимото от”Карет”ЕООД възлизало на  157 769,11 лева.Подсъдимият заявил,че следва да бъде открито производство по несъстоятелност,тъй като дружеството не разполагало с имущество и възможност да изплати задълженията си към държавата и кредитора”ЛЗ Лизинг”ООД.С решение на ВОС от 15.05.2002 година било открито производство по несъстоятелност на”Карет"ЕООД и била обявена неплатежоспособността с дата 31.07.1998 година.В мотивите си ВОС приел,че датата на падежа по договора между страните от 01.08.1999 година е 01.01.2000 година и че същите не спорят по основанието и размера на дължимата от”Карет”ЕООД сума от 441 824,72 лева.За временен синдик на”Карет" ЕООД Варна,а впоследствие и за постоянен бил назначен свидетеля И.Б..Последният изготвил окончателния списък на приетите предявени вземания,бил изготвен оздравителен план от”Карет”ЕООД,според който”ЛЗ Лизинг”ООД наред с други кредитори от същия ред се удовлетворявало на 75% или със сума в размер на 331 368,54 лева.С Решение от 09.05.2003 година ВОС утвърдил оздравителния план на дружеството и делото било прекратено.Съгласно задълженията си свидетелят БАЛАБАНОВ започнал удовлетворяването на кредиторите.

На 10.09.2002 година ВАСИЛ Х.,като собственик на”ЗОРА ПРИМ” ЕООД,което дружество било едноличен собственик на капитала на”КОНОПУС СТАР”ЕООД  взело решение да закупи 4 057 дружествени дяла от”Карет”ЕООД за сумата от 5 000,00 лева.Подсъдимият И. бил упълномощен да извърши продажбата.С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 04.10.2002 година”Карет Инвест"АД Варна било заличено като съдружник поради прехвърляне на всички притежавани от него 4 057 дяла от капитала на дружеството,а като едноличен собственик на капитала на”Карет"ЕООД бил вписан”КАНОПУС СТАР"ЕООД София.На 03.04.2003 година„КАНОПУС СТАР"ЕООД  предоставило с договор на”Карет"ЕООД Варна временна финансова помощ в размер на 258 000,00 лева,като съгласно клауза в договора сумата следвало да бъде върната в 2 годишен срок.

На 09.09.2003 година едноличният собственик на капитала на „КАНОПУС СТАР"ЕООД взел решение да продаде търговското предприятие”Карет"ЕООД Варна на”Аксел А"ЕООД Варна,собственост на съдружниците Р. и Ж.К..

Договорът за покупко-продажба на търговско предприятие бил сключен на 15.09.2003 година срещу сумата от 5 000,00 лева.На същата дата бил сключен и договор за възлагане и управление,като”Карет"ЕООД-Варна, представлявано от подсъдимия И.,възложило на з.с. /ликвидатор/,да извършва действия по ликвидацията.С решение на ВОС от 26.09.2003 година по ф. дело 8135/1991 година били вписани промени по партидата на”Карет"ЕООД Варна: прехвърляне на търговското предприятие; прекратяване на”Карет"ЕООД Варна и обявяването му в ликвидация с 6-месечен срок за извършването й.Към този момент все още се изпълнявал оздравителния план на”Карет"ЕООД,като дружеството заплатило публичните си задължения към АДВ и към работниците.През 2004 година се продали активите на дружеството.Притежаваната недвижима собственост на”Карет"ЕООД била обособена на отделни части и съответно продадена на фирми-наематели.По такъв начин напълно били удовлетворени всички кредитори в това число и” ЛЗ Лизинг”ООД съгласно решението на съда.

С решение от 25.04.2003 година на ВОС по т.д. 2513/2002 година била обявена неплатежоспособността на”Карет Инвест"АД Варна с начална дата 20.12.2002 година и дружеството било обявено в несъстоятелност.”Карет Инвест" АД-Варна също  било заличено с решение на ВОС от 18.04.2007 година.

Съставът на въззивната апелативна инстнацияъстав прави констатациите си,че първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни които са допринесли за изясняване и разкриване на обективната истина.Направил е задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – най-вече депозираните гласни пред него/частично обяснения на подсъдимия И. и свидетелските показания/,съпоставяйки ги със заключенията по назначените ССчЕ,СИЕ,СПЕ и писмените доказателства.Анализирал е задълбочено доказателствения ресурс, съпоставяйки гласните доказателства с целия доказателствен материал, като е дал мотивиран отговор,защо кредитира някои от тях,а други отхвърля.По отношение обясненията на подсъдимия И. първоинстанционният съд правилно е преценил,че същите са лишени от формална логика и логично е приел,че единствено реализират защитната му теза.Опитът му да докаже,че договорът за новация е бил изгоден,е абсолютно безуспешен,предвид обстоятелството,че върху главницата са били начислени неустойки в размер на 0,5% дневно,както и лихва в размер на 15% годишно.От друга страна на практика в главницата е била вече включена начислената неустойка за периода  29.04.1998 година-29.04.1999 година в размер на 102 849,32 лева,установено и от заключенията на ССЕ,кредитирани от съда.Анализирайки събраните писмени доказателства,ВОС е достигнал и до правилния извод за вината на подсъдимия И..Последният е бил управител на дружеството”Карет" ЕООД Варна,изпълнявал е определена работа,свързана с пазене и управление на чуждо имущество в структурата на цитираното дружество и е бил длъжностно лице по смисъла на член 93 точка 1 буква”б” от НК.Първоинстанционният съд подробно се е аргументирал,защо подсъдимият И. не е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по член 219 алинея 3 във връзка с алинея 1 от НК и правилно е оправдал подсъдимия И. по този пункт от обвинението.

По тези съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че протестът на държавното обвинение в частта с предложение за осъдителен диспозитив по този текст е неоснователен и като такъв,следва да бъде оставен без уважение.Подсъдимият И. е бил обвинен,че за периода:08.12.1997 година-15.05.2002 година е сключил три сделки и не оспорил последната от тях пред ВОС при разглеждането на т.д. №182/2002 година в нарушение на член 23 алинея .2 от дружествен договор на”Карет"ООД - Варна и член 10 точки 5,7 и 8 от Устав на”Карет"ЕООД Варна.За да стигне до извода,че подсъдимият И. е невинен за това престъпление,първоинстанционният съд е акцентирал върху задълженията му на управител и е установил,че последният е разполагал с правомощия да извършва действия по негово усмотрение,които не могат да му се вменят във вина.Съгласно дружествения договор на”Карет"ООД управителят организирал и ръководил дейността на дружеството,а според Устава е бил длъжен да действа с грижата на добър търговец,да сключва договори с трети лица и да извършва всякакви действия,отнасящи се до осигуряване на нормалното функциониране на дружеството.Поради тази причина му била предоставена възможност за свободно поведение и действия по лично усмотрение,поради което и неизпълнението им не предпоставя претендиране и реализиране на отговорност.От друга страна резонно е заключил,че подсъдимият И. е  извършил престъпление по смисъла на член 220 от НК:сключил умишлено неизгодна сделка,който се явява специален състав по отношение член 219 алинея 3 от НК.Това е така,тъй като подсъдимият И.,като управител на”Карет"ЕООД,без знанието на Съвета на директорите,приел,че задължението към”ЛЗ Лизинг”ООД към 01.08.1999 година възлиза на 252 231.05 лева,вместо реално дължимите 108 247,92 лева и същото се трансформирало в паричен заем.Подсъдимият И. поел и задължение от името на дружеството посочената сума да  бъде погасена на 01.01.2000 година, като за просрочие след нея се предвиждало начисляване на  лихва в размер на 15 % годишно и неустойка в размер на 0,05% дневно върху размера на неиздължената сума.Дори само с приемането на размера на главницата, резултат на начисляване към 01.08.1999 година на неустойка,върху вече начислената неустойка за периода 29.04.1998 година-29.04.1999 година,договорът бил вече реално неизгоден.За умисъла на подсъдимия И. е показателен факта,че договорът е бил сключен със задна дата,с цел увеличаване на абсолютния размер на задължението.Освен това показателни са и неговите последващи действия,когато в хода на търговското дело № 182/2002 година той признал исковата претенция по основание и размер възлизащ на 441 824,72 лева към 29.03.2002 година,въпреки  че”ЛЗ Лизинг” ООД се позовало на договор за лизинг,който никога не е бил изпълняван между страните,както и въпреки неизгодните условия за”Карет”ЕООД в подписания договор за новация.На практика към датата 29.03.2002 година действително дължимото от”Карет”ЕООД възлизало на 157 769,11 лева и с удовлетворяването на кредитора”ЛЗ Лизинг”ООД на представляваното от подсъдимия И. дружество била нанесена щета в размер на 173 599,43 лева:пряк резултат от сключения неизгоден договор за новация.С действията си подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна  състав  на престъплението по член 220 алинея 1 във възка с член 2 НК, за това  че:За времето 03.12.2001 година до 04.04.2002 година в град Варна,като длъжностно лице:управител на”Карет"ЕООД-Варна,съзнателно сключил неизгодна сделка с „ЛЗ ЛИЗИНГ"ООД град Варна  Договор за новация ,датиран с дата”01.08.1999 година”,с който страните трансформирали задължението  на”Карет"ЕООД-Варна към”ЛЗ Лизинг”ООД по договор № ЛЗ-32/12.12.1995 година за покупко-продажба на МПС на лизинг в паричен заем в размер на 252 231,05 лева и от това е произлязла значителна вреда за”Карет"ЕООД-Варна,което той представлявал,в размер на 173 599,43 лева.

Убедителни мотиви първоинстанционният съд е изложил и по отношение предявеното на подсъдимия И. обвинение по член 202 алинея 2 точка 1 от НК  във връзка с член 26 от НК.По делото са събрани доказателства,че на 12.05.2000 година подсъдимият И.,като управител на дружеството, продал на свидетеля ХРИСТО МАНОЛОВ  два  апартамента за общата сума от 36 000,00 лева,без съставяне на фактури,каквато е била практиката при останалите продажби.Сумите 16 000,00 лева и 20 000,00 лева постъпили в сметката на дружеството в Токуда кредит експрес банк /ТКЕБ/ с вносни бележки от 11.09.2000 година.На същата дата с нареждане разписки,за съответните суми подсъдимият И. ги изтеглил,като стопанските операции нито са били осчетоводени,нито са постъпили в касата на дружеството.С това се деяние подсъдимият И. осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление по член 202 алинея .2 точка 1 във връзка с алинея 1от НК във връзка с член 201 от НК във връзка с член 26 алинея 1 от НК,за това,че:На 11.09.2000 година в град Варна,при условията на продължавано престъпление - на 2 пъти,в качеството си на длъжностно лице - управител на”Карет"ЕООД град Варна,присвоил чужди пари в големи размери, общо в размер на 36 000,00 лева,собственост на”Карет"ЕООД-град Варна, поверени му да ги пази и управлява.Налице е квалифициращ признак”големи размери”,който в конкретния случай е 36 000,00 лева и паричната равностойност надвишаваща 70 минимални  работни заплати за страната към момента на извършване на деянието.

При така изяснената фактическа обстановка, която въззивната инстанция споделя изцяло,няма основание да се приемат за основателни оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия Е.И. за необоснованост на съдебния акт.Защо приема за установени именно тези факти,първоинстанционният съд много подробно се е мотивирал,след анализ на гласните доказателства,обсъждане на противоречията между тях и вътрешните такива,без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на същите доказателства.

Именно поради гореизложените съображения въззивната апелативнта инстанция прави изводите си,че всички възражения,направени от страна на държавното обвинение и защитата на подсъдимия И. се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

По отношение направените оплаквания относно справедливостта на наложените наказания на подсъдимия И.:При индивидуализацията на наказанията на подсъдимия И. първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви,които настоящата инстанция изцяло споделя Отчел е,като смекчаващи вината обстоятелства:чистото съдебно минало,добрите характеристични данни за подсъдимия И.,както и изминалия продължителен период от време от извършване на деянията,изтекъл не по вина на подсъдимия.От друга страна не са били констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия И..Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е определил вида и размера на наказанията на подсъдимия И. за двете деяния по отделно при условията на член 55 от НК/,предвид многобройните смекчаващи обстоятелства;след което законосъобразно и обосновано е което групирал наказанията му.

Въззивната апелативна инстанция също прави изводите си,че така наложените наказания на подсъдимия И. са правилни и справедливи и са напълно достатъчни и  необходими да изиграят възпитателната си роля и с тях ще бъдат постигнати целите и задачите на специалната и на генералната превенции,визирани в чл.36 от НК.

След като въззивната апелативна инстанция възприема изцяло,като законосъобразни и обосновани наложените от първоинстанционния съд по вид и размер наказания на подсъдимия И. за извършените от него две престъпления, при условията на член 55 от НК,счита,че в случая са налице и предпоставките на член 55 алинея 3 от НК,като не следва да се налага на подсъдимия И. и предвиденото в член 202 алинея 3 от НК по-леко наказание,а именно”Лишаване от права”наред с наказанието”Лишаване от свобода”и оплакванията в тази насока в Протеста на  ВОП,като неоснователни,също следва да бъдат оставени без уважение.

В Заключение: Въззивната апелативна инстанция прави изводите си, че протестът на ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА и жалбата на подсъдимия Е.Х.И. се явяват изцяло неоснователни и като такави, следва да бъдат оставени без уважение, а  присъдата на първоинстанционния ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като законосъобразна, обоснована и справедлива, следва да бъде  потвърдена изцяло.

При служебната проверка на присъдата от състава на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД констатира,че:Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е наложил наказания на подсъдимия И. за отделните престъпления,а именно:по член 220 алинея 1 от НК във връзка с член 2 от НК и във връзка с член 55 алинея 1 точка 2 буква”б”от НК във връзка с член 2 алинея 2 от НК ”Глоба”в размер на 1 000,00 /хиляда/лева и по член 202 алинея 2 точка 1 във връзка с алинея 1 от НК във връзка с член 201 от НК във връзка с член 26 алинея 1 от НК във връзка с член 2 алинея 1 от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 от НК ”Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА.Преди обаче на основание член 23 алинея 3 от НК първоинстанционният съд да присъедини            към наказанието”Лишаване от свобода”за срок от ЕДНА ГОДИНА,изцяло наказанието”Глоба”в размер на 1 000,00/лева/,първоинстанционният съд е пропуснал при условията на член 23 алинея 1 от НК да наложи на подсъдимия И. най-тежкото от така определените му наказания, а именно:”Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА,което изпълнение на наказанието същевременно законосъобразно и обосновано е било отложено било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.

Този пропуск обаче не е основание за отменяване или изменяване на протестираната и обжалвана присъда на първоинстанционния съд..

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №41 от 15.04.2013 година по НДОХ № 23/2013 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим Е.Х.И.,***.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във връзка с член 340 ал.2  от НПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.