Р Е Ш Е Н И Е

 

 

104

 

 

11.07.2014 година, Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на тринадесети юни, година две хиляди и четиринадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                       ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД № 140/2014г. по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 27 по НОХД № 1266/2013г. по описа на същия съд, постановена на 31.03.2014г. е признал подсъдимия А.Т.Т. за ВИНОВЕН в това, че за данъчен период 14.01.2011 г. - 14.03.2011 г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление, в качеството на собственик на дружествените дялове на „КЕС” ООД избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер на 186 662 лв., като потвърдил неистина в подадени пред ТД НАП - справки-декларации по ЗДДС; използвал при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите на документи с невярно съдържание - фактури и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 186 662 лв. - престъпление по чл. 255 ал.З във вр. с ал.1 т. 2 , т. 6, т.7  във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което му наложил наказание при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като го оправдал  да е извършил деянието в качеството на едноличен собственик на „КЕС” ЕООД.

Със същата присъда и на основание чл. 25 ал.1  вр. чл.23 ал.1 от НК групирал наложеното на подс.Т. наказание с тези по НОХД №  1864/2011 г. по описа на ВОС и НОХД № 3642/2010 г. по описа на ВРС и определил да изтърпи най-тежкото от тях – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от  ПЕТ  ГОДИНИ.

Подс. е осъден да заплати на Министъра на финансите, сумата от 186 662 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2011г. до окончателното изплащане на сумата.

Зачетено е предварителното задържане на подс. и последния е осъден на сторените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по бланкетна жалба на подс. чрез защитника му, с оплакване за неправилност, необоснованост на първоинстанционната присъда, постановена в противоречие с доказателствата по делото. Молбата е за отмяна и постановяване на оправдателна такава.

Постъпила е „молба” от пълномощника на МФ, като представляващ Държавата, с изразено становище за неоснователност на жалбата на подс. и с искане присъдата да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и справедлива.

 

В с.з. пред АС - Варна подс. Т., редовно призован се явява лично и се представлява от адв. Р. – ВАК.

Гр. ищец редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на АП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага присъдата на ВОС да бъде потвърдена.

Защитникът на подс. поддържа жалбата си, излагайки аргументи в насока липса на съставомерност на пр. деяние от обективна и субективна страна по отношение на доверителя му.

В последната си дума подс. Т. моли да бъде оправдан.

 

Съставът на АС-Варна, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подс. Т. е неоснователна. В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното: През м.08.2010г. подс. Т. обявил сред познати, че търси човек, на чието име да регистрира фирма, която на по - късен етап  щял да продаде и да му даде пари. Предложението достигнало до свид. .. Когато се срещнали подсъдимият му обяснил, че има сигурен купувач и обещал сериозна сума на свидетеля. С тази цел  двамата извършили необходимите действия по регистрацията на „Смарт Петролиум” ЕООД, вписано в търговския регистър на 03.08.2010г. със седалище гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик”, бл. 405, вх.18, ап.19. Свидетелят упълномощил подсъдимия да го представлява, като управител. На 25.11.2010г. открили банкова сметка ***р. София. Тъй като подс. Т. искал да има електронен подпис за подаване на документите на дружеството до НАП заедно със свид. П. се срещнали с представител на „Информационно обслужване” АД. Свидетелят подписал необходимото заявление и впоследствие било издадено удостоверение за универсален електронен подпис /УЕП/ на дружеството, а като физическо лице фигурирал подс. Т..*** постъпило заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, като бил отразен горепосоченият УЕП. С посочения електронен подпис в НАП постъпвали всички уведомления, справки-декларации по ЗДДС и други документи за дружеството, чийто формален управител бил свид. Донков. В регистрите на НАП подс. Т. бил отразен като пълномощник на „Смарт Петролиум” ЕООД.

При срещите между подс. и свид. ., последният се интересувал, какво става с продажбата на фирмата, но не получавал категоричен отговор. . нямал документи на дружеството и не извършвал търговска дейност чрез него.

С решение по ф.д № 1294/2005 г. на Окръжен съд-Варна от 20.04.2005 г. била регистрирана фирма с наименование „КЕС" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна и съдружници К.К.К., Е.К.К. и В.М.М.. Основната дейност на дружеството били: внос на автомобили, селскостопанска и земеделска техника, автобуси, микробуси и камиони, както и продажба на същите и др. Същата се управлявала и представлявала от К.К. и Е.К.. заедно и поотделно. Фирмата била регистрирана по ЗДДС  на 23.06.2005 г.  Тъй като отношенията между съдружниците се влошили, св. К.. решил да продаде дружеството. След като подс. Т. разбрал, че свид. К. К.. продава фирмата, решил да я купи. С договори за покупко-продажба на дружествени дялове от 07.09.2010г., с нотариална заверка на подписите от 13.09.2010г. с рег.№ 5592 и №5593 от същата дата на нотариус В.П. съдружниците продали дяловете си на подсъдимия. След заплащането на сумите по договорите и заверките на подписите в нотариалната кантора подс. Т. и свидетелите се разделили, като свид. К. К.. предал на подсъдимия печата на дружеството. Всички счетоводни документи на дружеството останали при дотогавашната счетоводителка. Подс. Т. не поставил въпрос за предаването им. След този момент подсъдимият и свидетелите не поддържали контакт.

Подс. Т. бил запознат, че дружеството подлежи на пререгистрация до 01.01.2011г. и предприел действия, за да се сдобие с удостоверение от ВОС на основание пар. 4 ал. 2 от ПЗР на ЗТР. Изготвил саморъчно пълномощно от името на свид. К.., с което се явявал упълномощен да получи от Окръжен съд гр. Варна удостоверението. На 21.09.2010г. получил удостоверението, което било отразено и в електронната папка на делото.

Доколкото подс. Т. бил собственик на всички дялове след изкупуването им от всички съдружници, той следвало да поиска вписване на преобразуването на търговското дружество от ООД в ЕООД. Въпреки това той решил да не оповестява тези съществени промени и да развива дейност с дружеството под формата на известния пред компетентните органи търговски субект. Не подал и документите, необходими за официалната пререгистрация на „КЕС” ООД в Агенция по вписванията. С изменение на ЗТР срокът за извършване на пререгистрацията на дружествата по пар. 4 ал. 1 бил продължен до 31.12.2011г., което дало възможност „КЕС” ООД да продължи да съществува и участва в търговския оборот по силата на първоначалната си регистрация.

През инкриминирания данъчен период подс. Т. поддържал контакти с множество фирми, подавайки справки-декларации по ЗДДС срещу заплащане, като пълномощник на различни търговци извършвал определени правни действия. В началото на м.12.2010г. решил да използва фактически „КЕС” ООД за приспадане на данъчен кредит по неосъществени покупки, като синхронизира сделките му със „Смарт Петролиум” ЕООД. За целта включил в дневниците за покупки фактури, неиздадени от доставчиците и декларирал в справките-декларации пред НАП неосъществени сделки упражнявайки правото за ползване на пълен данъчен кредит.

За данъчен период м. декември 2010г. СД вх. № 0300-1516269/ 14.01.2011г. отразила начислен ДДС в размер на 5030 лв. СД била изготвена от името на св. К... Подс. Т. я подписал, както и дневниците по ЗДДС и поставил печата на дружеството. В дневника за покупки подс. Т. отразил една доставка от „Агрол 2009" ЕООД  с начислено ДДС в размер на 5030 лв., която не била реално извършена.

„Агрол 2009" ЕООД била вписана в Търговския регистър на 30.06.2009г. с едноличен собственик на капитала  - Иванов, когото подс. Т. познавал. Тъй като А.И. бил починал на 20.11.2010г. и не била отразена промяна в представителството през м.12.10г., обективно не е имало лице, което да извърши посочената доставка. От тази фирма не била подавана СД по ЗДДС за м. 12.2010г.

В дневника за продажби на „КЕС” ООД подс. Т. включил една сделка към „Смарт Петролиум” ЕООД  с начислен  ДДС - 5030лв.

Тази сделка също била отразена в дневника за покупки на „Смарт Петролиум” ЕООД, респ. в справката-декларация за данъчен период м.12.10г., като книжата на „Смарт Петролиум” ЕООД били подадени по електронен път с УЕП, чийто автор бил подс. Т..

Към документацията за посочения данъчен период подсъдимият приложил пълномощно от 14.01.2011г., с което К.К. го упълномощавал да подава СД по ЗДДС. Подс. Т. подписал това пълномощно, като в отделни елементи имало разлика с обичайния му подпис и поставил печата на дружеството.

Справката-декларация, дневниците и пълномощното подс. Т. предал в НАП, като подписал протокола за приемането им.

За данъчен период м. януари 2011 г. подс. Т. изготвил СД № 0300- 1526456/11.02.2011г. с отразен ДДС в размер на 77 342 лв., който бил приспаднат. В декларацията било вписано името на св. К.. като управител, но същата била подписана от подс. Т.. Той изготвил, подписал и подпечатал и подадените дневници за покупки и продажби.

В дневника за покупки за този данъчен период подс. Т. отразил доставки от „ЕКО ТУР ЕЛЕНА" ЕООД, които не били реално извършени. Дружеството било с едноличен собственик на капитала свид. С., който закупил фирмата от др. лица на 17.08.2010г. Реално свидетелят не извършвал никаква търговска дейност, респ. не търгувал и с „КЕС" ООД. В СД по ЗДДС за м. януари 2011г. дружеството на свид. С. декларирало нулеви стойности на извършени и получени доставки, като описаните от подс. Т. фактури не били отразени в дневника за продажби.

Подс. Т. познавал свид. С.. През периода началото на м.03.2011г. – 03.05.2011г. двамата членували в организирана престъпна група създадена с цел държане и разпространение на високорискови наркотични вещества, за което били осъдени по НОХД № 1864/2011г. на ВОС. В дневника за продажби на „КЕС” ООД за м. 01.11г. подс. Т. включил общо шест сделки към „Смарт Петролиум” ЕООД с начислен ДДС на стойност 77 344лв. ДДС. В дневника за покупки на „Смарт Петролиум” ЕООД също били отразени тези сделки. СД по ЗДДС за данъчен период м.01.11г., ведно с дневника за продажби на „Смарт Петролиум” ЕООД били подадени по електронен път с УЕП от подс. Т..

Към документацията за посочения данъчен период подсъдимият приложил пълномощно от 14.01.2011г., с което К.. го упълномощавал да подава СД по ЗДДС пред НАП. Подс. Т. подписал това пълномощно по начин, различаващ се в отделни елементи от обичайния му подпис, като поставил и печата на дружеството. СД по ЗДДС, дневниците /дневникът за продажби в два оригинала/ и пълномощното подс. Т. предал в НАП, подписвайки протокола за приемането им от 11.02.11г.

За данъчен период м.февруари 2011г. подс. Т. изготвил СД №0300 - 1548119/14.03.2011г. с отразено право на пълен данъчен кредит в размер на 104 290 лв. В същата отново било посочено името на управителя К.К. и декларираните от него обстоятелства. Подс.Т. подписал СД, както и дневниците за покупки и продажби. В дневника за покупки подс. Т. отразил доставки от  „М КЛИМА" ЕООД със собственик св. Н.М. и адрес на управление гр. Гоце Делчев. Последният не е извършвал търговска дейност с „КЕС" ООД и не е упълномощавал други лица за това. Посочената фирма е подала СД по ЗДДС за този период, като е декларирала други номера на доставки и други получатели по тях, както и различна данъчна основа и ДДС.

В дневника за продажби подс. Т. посочил четири сделки към „Смарт Петролиум” ЕООД с ДДС на стойност - 104 300лв. В дневника за покупки на „Смарт Петролиум” ЕООД също били отразени тези сделки. СД по ЗДДС за данъчен период м.02.11г. и дневника за продажби на „Смарт Петролиум” ЕООД били подадени по електронен път с УЕП от подс. Т..

Към документите, придружаващи справката-декларация за данъчен период м.02.11г. подс. Т. приложил пълномощно от името на св.К.. да го представлява пред НАП- Варна, попълвайки в бланката на ръка личните данни на свид. К.. и своите, както и данните на дружеството и датата – 14.03.11г. По същата схема той поставил подпис за упълномощител, /различаващ се в отделни елементи от собствения му и подпечатал пълномощното/, след което предал в НАП справката-декларация, дневниците и пълномощното, като подписал протокола за приемането им от 14.03.11г.

 

За периода м.12.2010г. – м. 03.2011г. подс. Т. представлявал пред НАП общо 27 ЕООД. След като бил задържан на 03.05.11г. във връзка с участието му в ОПГ, за което впоследствие бил и осъден, с дейността на фирмите, представлявани от него се заели неустановени лица. Документите за „Смарт Перолиум” ЕООД, пред НАП продължили да постъпват с електронния подпис, издаден на подсъдимия. Междувременно неизвестно лице позвънило на свид. . и се представило от името на подс. Т., като се разбрали да се срещнат за прехвърляне на фирмата. По същото време свид. К., нает от подс. Т. в дружеството на трудов договор за периода 21.12.2010г.- 01.06.2011г., се съгласил дружеството да му бъде прехвърлено. Срещата на свидетелите била пред нотариус, където били оформени книжата. На свид. К. били заплатени 150лв. На 14.06.2011г. в търговския регистър по партидата на фирмата били отбелязани промените в управлението /свид. К./ и ново седалище /адреса на местоживеенето му/.

Била предприета проверка от данъчните органи за наличие на основание за дерегистрация по ЗДДС на „КЕС” ООД, с проверяван период 01.09.2010 г. - 31.03.2011г. Поради неустановяване на свид. К. К.. или на  друго лице, което да получи съобщения на адреса за кореспонденция, фирмата била дерегистрирана, считано от 26.05.2011 г. За периода 01.12.2010 г.-28.02.2011г. били направени констатации за неправомерно ползване на данъчен кредит в размер 186 662 лв.

Според заключението на почерковата експертиза подписите, положени за управител и на графа „предал” в протоколите за приемане на СД, в СД, в дневниците за покупки и продажби – предадени на 14.01.11г., 11.02.11г. и 14.03.11г. – са изпълнени от подс. Т.. Той е изпълнил и  ръкописния текст в пълномощното от 14.03.11г.

 

Гореизложената фактическа обстановка ВОС е установил на база на събраните и проверени по делото доказателствени източници -  гласни свидетелските показания, частично от обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и доказателствени средства, както и заключенията по изготвените ССчЕ и СПЕ. Първоинстанционният съд е направил задълбочен и подробен анализ на същите – най-вече на депозираните пред него гласни доказателства, съпоставяйки ги със заключението по ССчЕ, както и с др. писмени доказателства - справки-декларации, фактури и др. На базата на цялостна и съвкупна преценка на всички доказателства първоинст. съд е направил и правилен извод от фактическа страна. Установил е по един безспорен начин, че фактурите, вкл. в дневниците за покупки на  „Кес” ООД не са издадени от посочените в тях доставчици, както и че реални доставки не са били изобщо извършвани. В инкриминирания данъчен период подсъдимият, след като е бил наясно с фиктивността на отразените във фактурите доставки, обективно е потвърдил неистина в подадените СД по ЗДДС за данъчните периоди м. декември 2010г. и м. януари, февруари 2011г. и използвайки документи с невярно съдържание - фактури е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 186 662 лв.

Според заключението на изготвената съдебно счетоводна експертиза за данъчния период м.12.10г.-м.02.11г. „КЕС” ООД ползвало неправомерно данъчен кредит в размер на 186 662лв по фактури, описани в дневниците за покупки. Експертът е бил категоричен, че не са установени доказателства за реално осъществени сделки и задълженията за дружеството са възникнали от фактури, включени в дневниците, които на практика не са били издадени от сочените контрагенти. „КЕС” ООД е включило в дневника за покупки фактури, които не фигурират в дневниците за продажби на доставчиците, не е бил начислен данъчен кредит по тях и не са били представени счетоводни документи нито от страна на „Кес”ООД, нито от страна на доставчиците. На практика през инкриминираните данъчни периоди са издавани фактури, без действително да са предоставяни отразените в тях доставки и не са налице надлежни доказателства за реалност на самите сделки. Описаните в счетоводните документи доставки не са получени реално от дружеството на подсъдимия. Те са били включени в съответните справки декларации, за да докажат несъществуващо право на получаване на ДДС, респ. на приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС. По същество подсъдимият е целял избягване на установяване и заплащане на данъчни задължения към бюджета на държавата - респ. източване на ДДС чрез неосъществени сделки.

Съставът на въззивната инстанция прецени като неоснователен довода на защитата за обективна и субективна несъставомерност на извършеното от подс. Т. поради това, че и след прехвърляне на дружествените дялове, управител на инкриминираното ООД е бил св. К.., т.е. извършените деяния не могат да се вменят във вина на подс. Т.. Този въпрос е бил обект на изчерпателна аргументация от ВОС, като доводът е бил отхвърлен абсолютно правилно като неоснователен. Неизвършването на пререгистрацията на дружеството от ООД в ЕООД, каквато е следвало да бъде осъществена с оглед реализираните промени, е умишлено бездействие от страна на подс., целящо последният да остане „в сянка” за третите лица, респ. за данъчните органи. С покупката на дружествените дялове и заличаването на предишните собствениците фактически подс. Т. се е превърнал в едноличен собственик на капитала, придобивайки всички дялове на съществуващото до този момент ООД и е поел отговорността за търговската дейност на дружеството. Осъщественото вписване на св. К. К.. като управител е било само привидно, за да бъде отклонено вниманието от подсъдимия във връзка с извършените от него незаконосъобразни действия. Книжата, подавани пред НАП, в това число и пълномощните, са изхождали от името на К.К., но само с цел да се затвърди обстоятелството, че дружеството продължава да съществува в досегашния си вид. Нещо повече - от изготвената почеркова експертиза се установява, че подписите в тях не принадлежат на  на свид. К. К..,  а имат характеристики, съвпадащи с подписа на самия подсъдим. Дружеството реално е било преструктурирано, но е продължило да съществува като ООД, въпреки промените и се представлявало от старите си собственици, вместо от подс. Последният е придобил всички дружествени дялове, но е останал неизвестен за данъчните органи, като „търговската му дейност” е била неизвестна и за предишните съдружници в ООД до 13.09.10г. Съвсем резонно  първоинстанционният съд е приел, че придобиването на дружествените дялове на „КЕС” ООД не е довело автоматично до преобразуването му в ЕООД и след 13.09.10г. подс. Т. е придобил  дяловете в дружеството, което е продължило да съществува като ООД.

Не се споделя и теза на подс., която се преценява от настоящия състав като защитна такава, че не той е съставял документите на дружеството за инкриминирания период. Събраните писмени и гласни доказателства в тази насока, установеното и чрез извършените проверки от данъчните ревизиращи органи, водят до еднозначния извод за фиктивност на сделките с дружествата - контрагенти, които не са търгували с дружеството на подсъдимия. В качеството си на собственик на дяловете в непреригистрираното ООД, именно той е ползвал документи с невярно съдържание и потвърждавайки неистина в подаваните ежемесечни справки декларации и дневници, които собственоръчно е подписал /каквото е и заключението на СПчЕ/, последният е избегнал установяването и съответно плащането на данъчните задължения в размер на общо 186 662лв. Във фактурите са посочени доставчици, с които подс. не е търгувал, част от които не водят счетоводства, нямат персонал и материални активи, т.е. не са осъществени реални сделки. Това е механизъм, при който чрез използване на фактурите с невярно съдържание се „убива” прихода. С тази цел е било използвано и „Смарт Петролиум” ЕООД, чиято дейност също е била „напасната” с търговската дейност на „Кес” ООД. Първоначално дружеството е било регистрирано от подс. Т., а впоследствие продадено на „фиктивен” търговец. Собственикът й – свид. . никога не е търгувал и не е притежавал документи на фирмата, а сделките с „КЕС”ООД са били фиктивни, отразени счетоводно единствено с цел неправомерно облагодетелстване. Връзката на подс. Т. с посочената фирма е безспорна с оглед на събраните доказателствата по делото и до голяма степен свидетелства за неговите неправомерни действия по усвояването на неследващ се данъчен кредит.

Въззивният съд също намира за безспорно доказано възведеното по отношение на подс. Т. обвинение - с действията си последният е осъществил състав на престъплението по чл. 255 ал.З във вр. с ал.1 т.2, т.6, т.7 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Деянията са извършени умишлено, а с действията си подс. е целял получаване на облага. Включвайки фактури в СД, по нереални сделки, подс. е намалил общата сума на начисленото от него ДДС и е формирал разлика от ДДС за получаване. Така, чрез потвърждаване на неистина в данъчната справка-декларация и използване на първични счетоводни документи - фактури е избегнато плащане на данъчно задължение в особено големи размери към републиканския бюджет.

 

Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подс. Т.. Съдът е съобразил степента на обществената опасност на деянието - висока и тази на дееца – също висока, както и обремененото му съдебно минало. Наказанието е определено адекватно и е под средния размер на наказателната санкция, предвидена за този вид престъпления и така определено въззивният съд го намира за справедливо. От друга страна, въпреки отчетената прогресираща престъпна дейност, упражнена от подс., както и размера на неплатените данъци, надхвърлящ значително критерия „особено големи размери”, по см. на чл.93 т.14 от НК, тази констатация на съда не е довела до определяне на по - завишено наказание спрямо него, поради което не следва да се приеме, че наложената санкция е явно несправедлива.

 

По отношение на предявения граждански иск: АС-Варна констатира, че  същият е безспорно доказан по основание и размер. Вследствие на неплатените от подс. Т. данъчни задължения в особено големи размери -186 662лв., Държавата в лицето на МФ е претърпяла имуществена вреда в същия размер, поради което правилно подс. е бил осъден да заплати тази сума, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС- Варна   достигна до извода, че присъдата на ВОС е правилна, законосъобразна и справедлива, респективно жалбата на подс. е неоснователна, поради което и  на основание чл. 338 от НПК  присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 27 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 1266/2013г. по описа на същия съд, постановена на 31.03.2014г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.