Р Е Ш Е Н И Е

 

 

99/01.06.2018 г.

 

 

гр. Варна,

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

При секретаря Петранка Паскалева

И с участието на прокурора Станислав Андонов

разгледа ВЧНД дело № 140 по описа за 2018 година, докладвано от съдия П. Димитрова и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството  пред настоящата инстанция е по реда на чл. 452 ал.1 пр. 2 от НПК и е образувано по частна жалба на адв. Й.Х. /ВАК/ в качеството му на процесуален представител на С.Л.Г., срещу протоколно определение № 305 по ЧНД № 329/18г по описа на ВОС, постановено на 11.04.2018г, с което решаващият съд е заменил частично остатъка от наложеното по ЧНД 3435/2012г. наказание „пробация“ с „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца и 7 дни.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, тъй като съдът не е изследвал в цялост положителните промени в личността на осъд. Г., уважителните причини, поради които същият не е изпълнявал наложените пробационни мерки през определен период, в който е изтърпявал други наказания, свързани с „лишаване от свобода“, както и обстоятелството, че поради добросъвестно изпълнение на наказанието „пробация“ е бил променен режимът за подписване на лицето от два пъти седмично, до веднъж месечно. Прави се искане пред въззивната инстанция така постановеното определение като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено. 

В съдебно заседание пред настоящия състав на въззивния съд процесуалният представител на жалб. Г. - адв. Й. Х. /ВАК/ поддържа жалбата. Осъденото лице Г. поддържа изложеното от защитника му.

Представителят на АП-Варна оспорва жалбата, като навежда доводи за правилност на постановения от ВОС съдебен акт поради наличието на основания за замяна на наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“, но счита, че срокът на замяната следва да бъде в размер на пет месеца и три дни.

 

Съставът на въззивния съд, след като съобрази доводите на страните и материалите по делото, констатира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

 

Изпълнението на наложените пробационни мерки е започнало на 11.06.2012 г.

 

На 06.02.2013 г. с постановление на РП-Търговище на молителя се е наложена мярка „задържане под стража“ за срок от 72 часа. На 08.02.2013г. е била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 29.04.2013 г. той е бил приведен в Затвора-Варна за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено с присъди по НОХД № 1869/2012 г. и НОХД № 1321/2013 г. и двете на ВРС.

След освобождаването му от затвора, осъд. лице се е явило в пробационната служба на 23.01.2015 г. за продължаване изпълнението на наказанието пробация по ЧНД № 3435/2012г. на ВРС.

На 29.04.2015 г. лицето отново е задържано в ареста-Варна и в последствие на 21.07.2015г. е приведен в затвора –Варна.

На 03.07.2017 г.  осъд. се е явил в пробационната служба за продължаване на изпълнение на наложеното наказание пробация.

 С Решение № 12 от 10.11.2017г. на Пробационен съвет-Варна, поради изтърпяване на ¼ от наложената пробационна мярка и наличието на добросъвестно изпълнение е променен режима на подписване на лицето от два пъти седмично във веднъж месечно. След облекчаване режима на изпълнение на мярката „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ осъденият Г. е допуснал следните нарушения:

 

·                                         По отношение изпълнението на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес" е допуснат един пропуск, не е положен месечен подпис на 06.02.2018г.

·                                         По отношение изпълнението на пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител" са допуснати три пропуска, поради неявяване на редовно насрочени срещи на 16.11.2012г.; 29.11.2012г. и  16.01.2018г.;

·                                         По отношение на пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото" са налагани наказания: заповед № З-116/25.10.2012г.; Заповед № З-133/05.12.2012 г.; не са изпълнение 100 часа за третата поредна година.

 

Поради неизпълнение на наложените пробационни мерки с Решение № 3 от 13.02.2018 г. на Пробационен съвет-Варна е възстановено първоначалното съдържание на наложената пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, а именно полагане на подпис два пъти седмично.

 

Считано от 10.01.2018г. осъденият Георогиев не се е явявал в пробационната служба –Варна. Многократно е търсен на предоставените телефони, но същите са били изключени. На 07.02.2018г. е извършено посещение на адреса, като лицето не е установено.

На 15.02.2018 г. е получена справка от ОД „Охрана“-Варна , във връзка с наложено наказание „лишаване от свобода“, поради което осъдения Г. е бил  обявен на ОДИ с Разпореждане на РП-Варна.

 

От материалите по делото е безспорно установено, че неизпълнението на наложените пробационни мерки не се дължи на ограниченията в свободното придвижване на осъд. С.Г., свързани с наложените му мерки за неотклонение, както и наказанията „лишаване от свобода“. Допуснатите отклонения са в периода са през 2012 година и през 2018година, които периоди обаче, категорично не обхващат времето през което Г. е бил изолиран от обществото. Изложена хронологическа последователност ясно свидетелства, че неизпълнението на задълженията на осъдения, свързани с изпълнението на наказанието „пробация“ не е свързано с обективни и уважителни причини.

В този смисъл, жалбата се явява неоснователна, а определението на решаващият съд – правилно и законосъобразно. 

 

При служебната проверка въззивният съд констатира липсата на обстойни мотиви в първоинст. съдебен акт  досежно частичната замяна на наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“. С оглед нормата на чл. 228 ал. 1 от ЗИНЗС, неизтърпяната част от наказанието пробация се изчислява към момента на приемане от пробационния съвет на предложението за замяна на наказанието.  В този момент се преустановява изпълнението на пробационните мерки. Съгласно разпоредбата на чл. 265 ал. 1 и 2 от ППЗИЗС, датата на произнасяне на пробационния съвет е и датата на преустановяване/спиране на изпълнението на пробационните мерки. В конкретния случай, неизтърпяната от осъд. С.Л.Г. част от наказанието към датата на вземане на решението от ОС - Варна – 11.04.2018г., възлиза, както следва:

 

•        „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – 1 година, 4 месеца и 14 дни;

•        „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ –1 година, 4 месеца и 14 дни;

•        „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ –100 часа за третата поредна година.

Спазвайки правилото, че два дни „пробация“ се заменят за един ден ‚лишаване от свобода“, съставът на ВОС е определил размера на по-тежкото от двете наказания да бъде равен на 8 месеца и 7 дни. Ако изводите на решаващия съд касаеха пълна замяна, то размерът на наказанието „лишаване от свобода“ следваше да бъде в рамките на 8 месеца и 31 дни /взема се предвид най-тежката мярка - арг. се черпи от Р. 191-2016-III/. Именно, с оглед изложеното, липсата на подробни мотиви от ВОС, свързани с механизма на извършване на редукцията, води до невъзможност настоящия въззивен състав да провери правилността на извършената замяна.

Въпреки това, следва да бъде съобразена и спазена забраната за влошаване положението на подс. / reformatio in pejus/, тъй като производството е образувано по жалба на осъденото лице –С.Л.Г., а не по протест от ВОП.

 

Поради изложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено, с оглед на което и на основание чл.345 от НПК,  Варненският апелативен съд,

 

             

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение № 305 на ВАРНЕНСКИ окръжен съд, постановено в публично заседание на 11.04.2018. по ЧНД № 329/2018г. по описа на същия съд.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                   Членове: 1.                         2.