Р Е Ш Е Н И Е

№141

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                         18.10.2013 г. гр.Варна

 

         ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на двадесет и осми юни през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:Илия Пачолов

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:Росица Лолова

                                                                                             Живка Денева

 

         Секретар С.Д.

Прокурор АННА ПОМАКОВА

Като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

ВНОХД №141 по описа за 2013 г.

 

 

Въззивното производство е образувано по жалба на подс.А.Н.Г., чрез защитника си адв.А.М., против присъда по НОХД №49/2013 г. на ОС-Търговище, постановена на 29.04.2013 г., с която подс.Г. е била призната за виновна и на основание чл.248а ал.5 вр. ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е наложено наказание-една година-лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Недоволна от така постановената присъда е останала подс.Г., като в подадената жалба се сочи, че не са налице категорични доказателства относно деянието в което е обвинена Г. и моли настоящата инстанция да оправдае изцяло същата.

В съдебно заседание, защитата на подсъдимата поддържа депозирана жалба и моли подзащитната му да бъде оправдана.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че жалбата е неоснователна и предлага съдебният акт на ОС-Търговище да бъде потвърден.

В последната си дума подсъдимата заявява, че не е извършила това престъпление за което е обвинена и моли да бъде оправдана.

Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността, обосноваността и справедливостта та на обжалвана присъда изцяло и на основание чл.313 и 314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

 

 

 

 

Подсъдимата Г. се занимавала с животновъдство. Била регистрирана като такава и отглеждала животни. За отглеждането на животните същата се нуждаела от пасища и мери, поради което ги наела от Община Търговище. За 2009 год. Г. сключила следните договори: На 17.04.2009 год. с Договор за предоставяне за ползване на общински мери и пасища на земеделски стопани - животновъди , като наела 273,000 дка в кв. „Въбел” на гр. Търговище за сумата от 409,50 лв.; На 17.04.2009 год. с Договор за предоставяне за ползване на общински мери и пасища на земеделски стопани - животновъди, като наела 100,000 дка в землището на с. Ралица, общ. Търговище за сумата от 150 лв.; На 17.04.2009 год. с Договор за предоставяне за ползване на общински мери и пасища на земеделски стопани - животновъди, като наела 93,740 дка в землището на с. Здравец, общ. Търговище за сумата от 140,61 лв. Общата площ на наетите площи е 46,72 ха.

На 30.04.2009 год. (12 дни след наемането на площите ) подала заявление за регистрация 2009 г, като в приложената таблица описала наетите парцели - шест на брой, „опознала” ( очертала ) така посочените парцели на картата и се подписала на всяка една от тях. На същата дата ( 30.04.2009 год. ) същата подписала и Общо заявление за плащания на площ 2009 с УИН 2514070937783 като отново посочила и подписала Таблицата на използваните парцели 2009 година.

В посоченото Общо заявление за плащания на площ 2009 посочила, че площите, с които кандидатства са в добро земеделско и екологично състояние и ще ги поддържа в такова. Тъй като под физически контрол подлежат само 5 % от всички заявени площи, посочените от Г. парцели не били проверени на място. Въз основа на заявлението й били оторизирани и изплатени помощи в размер на 7 582,30 лева.

Видно писмото на Министерство на земеделието и храните, четири от заявените 6 парцела от подсъдимата, попадали в зоните покрити от сателитни изображения от 2009 година. За тези територии е извършена дешифрация на актуалната Цифрова ортофото карта от 2009 година. В резултат на това два от тези парцели, а именно 73626-2203-1-1 и 30644-2503-1-1, са определени като изцяло недопустими за подпомагане, поради наличието на множество храсти и дървета, а парцели 73626-1656-1-1 и 73626-1656-4-1 са частично недопустими, изключени са площи заети от храсти и дървета. Останалите два парцела 62164- 1675-1-1 и 30644-2222-2-1 попадали под самолетни снимки от 2006 и поради това, , че имали минимални погранични излизания от допустимата площ, не са били определени за теренна проверка. Сателитните изображения са заснети на 08.04.2009 год.

След като се установило, че голяма част от заявените от подсъдимата парцели, а именно 27.62 ха ДФ „Земеделие” са недопустими за подпомагане - Разплащателна агенция съставили Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24444 от 13.04.2011 год., с който е определено, че изплатената сума във връзка с подаденото от Г. Общо заявление за единно плащане за площ 2009 год. с УИН 2514070937783 в размер на 7 582.30 лева се явява недължимо платена и следвало да бъде доброволно възстановено. Този Акт бил връчен на 19.04.2011 год. на подсъдимата.

Видно от полученият отговор от ДФ „Земеделие” относно възстановени ли са тези недължимо платени средства е установено, че е напълно погасено на 12.12.2011 год., като част от дълга е доброволно възстановен ( 5 460,00 лева по главница ), а друга част е прихваната от дължими бъдещи плащания към бенефициента ( 1942,30 по главница).

От назначената и приета от ТОС съдебно-техническа експертиза е видно, че недопустимите за подпомагане площи ( наддекларирани ) за 2009 год. са в размер на 18.17 ха .

През пролетта на 2010 год. подсъдимата отново решила да наеме пасища и мери от Община Търговище. На 01.04.*-2010 год. сключила Договор за предоставяне за ползване на общински мери и пасища на земеделски стопани - животновъди , като наела 93,740 дка в землището на с. Здравец, общ. Търговище за сумата от 140,61 лв.; На същата дата сключила Договор за предоставяне за ползване на общински мери и пасища на земеделски стопани - животновъди, като наела 273,000 дка в кв. „Въбел” на гр. Търговище за сумата от 409,50 лв.; На същата дата сключила Договор за предоставяне за ползване на общински мери и пасища на земеделски стопани - животновъди, като наела 100,000 дка в с. Ралица, общ. Търговище за сумата от 150,00 лв.

На 12.04.2010 год. (12 дни след наемането на площите ) подала Заявление за входяща регистрация 2010 г., като в приложената таблица описала наетите парцели - шест на брой, „опознала” ( очертала ) така посочените парцели на картата и се подписала на всяка една от тях. На същата дата ( 12.04.2010 год.) същата подписала и Заявление за подпомагане 2010 с УИН 2527041045707 като отново посочила и подписала.

Таблицата на използваните парцели 2010 година, за които кандидатствала биле 8 бр. като освен наетите парцели от Община Търговище посочила и закупената от нея земя в с. Лиляк, общ. Търговище.

В посоченото Заявлението за подпомагане 2010 посочила, че площите, с които кандидатства са в добро земеделско и екологично състояние и ще ги поддържа в такова. Тъй като под физически контрол подлежат само 5 % от всички заявени площи, посочените от Г. парцели не били проверени на място, с изключение на БЗС 33644-2503-1.

От писмото на Министерство на земеделието и храните /приложено по делото/ е видно, че четири от заявените 8 парцела от подсъдимата, попадали изцяло в обхвата на т.н. „допустим слой”. Други три от заявените от подсъдимата парцели, попадали в частта от територията на страната покрита със самолетни снимки от 2010 година. За тези територии е извършена дешифрация на актуалната Цифрова ортофото карта. В резултат на което били изключени части от парцелите, съгласно чл.2, ал.2 и чл.15 от Наредба № 5 от 10.03.2010 год. за условията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянните пасища.

След като се установило горното, че голяма част от заявените от подсъдимата парцели, а именно 12,96 ха е било отказано изплащане на субсидии на Г..

 От назначената и приетата от съда съдебно-техническа експертиза- недопустимите за подпомагане площи ( наддекпарирани ) за 2010 година се установило, че са в размер на 12.43 ха.

Въззивната инстанция споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд относно установената фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните доказателства по делото.

Възраженията направени от защитата на подс.Г. в подадената жалба, поддържана в с.з. са идентични с тези направени пред първоинстанционния съд. Мотивите на ТОС са подробни и изцяло изясняват така описаната фактическа обстановка. Събраните доказателства по делото са в обем, който безспорно обуславя осъщественото деяние от подсъдимата.

Правилно ТОС е изложил съображения, че е в невъзможност на три или четири човека за период от 12 дни да приведат такъв размер площи във вид годен за да бъдат заявени като площи отговарящи на изискванията да са пасища.

Заявените парцели през 2009 г. за които е получила субсидии се е установило, че част от тях не отговарят на изискванията при момента на декларирането им и поради тази причина й е бил съставен акт и тя в последствие е възстановила получената сума. Каква е била причината тя да не възрази, че тези средства са били получени основателно, а точно обратното тя е възстановила сумата. От това й поведение следва извода, че тя е била с ясното съзнание, че тези парцели не отговарят на изискванията. Въпреки това на следващата 2010 г. тя отново заявява същите парцели и още други, като част от тях са се оказали частично не годни, някои от тях и изцяло.

Не може да има съмнение, че подс.Г., подавайки на 30.04.2009 г. пред ОРО към ДФ „Земеделие” гр.Търговище в Общо заявление за плащане за 2009 г. и на 12.04.2010 г. Заявление за подпомагане 2010 г., в което е наддекларирала 18.17 ха за 2009 г. и 12.43 ха за 2010 г., в които е посочила, че тези парцели са в добро земеделско състояние, докато в по-голямата им част изобщо не са били в такова, като е сторила това за да получи съответни средства предвидени от фонд принадлежащ на ЕС, а именно от ЕФГЗ.

Възражението относно обстоятелството, че не са били извършени проверки на место, които да констатират дали соченото от снимковия материал отговаря на действителното състояние на декларираните парцели е неоснователно. Това е било в интерес на подсъдимата, защото възражението, че снимките не отговарят на действителното положение, то последното безспорно е било в много по-големи размери, като площи не отговарящи на съответните изисквания.

Снимковия материал приложен по делото не е инициирано действие, като задължение на МЗХ, а е европейско изискване и се осъществява от цялостна система касаеща всички държави в ЕС. Така, че да се оспорва достоверността и законосъобразността на подобен вид доказателства е меко казано неоснователно.

Назначени са две експертизи на ДП и при провеждане на с.з., като вещите лица и по двете експертизи са дали категоричен отговор въз основа на приложения снимков материал, точно кои терени не отговарят на съответните изисквания. Даден е категоричен отговор и на обстоятелството, че на снимковите изображения не би могло да се фиксират храсти под 50 см, за да се оспорва, че въпросните изображения не отговарят на действителното състояние на заявените терени.

Относно датите, за които е предявено обвинението, че на тези дати не са били извършени проверки, първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си подробно, като е изложил съображения защо не приема твърдяното от защитата на подсъдимата. Настоящата инстанция споделя изцяло изразеното становище и изложените изводи относно това възражение и ги споделя изцяло, като счита, че не би следвало да преповтаря мотивите на ТОС.

Прави се възражение, че в Наредба №105 от .22.08.2006 г. не е налице определение на понятието „площи допустими за подпомагане”. Прави се възражение, че не са налице заповеди на Министъра на земеделието и храните, с които се определят национални стандарти за добро земеделско и екологично състояние, твърди се, че такива заповеди са били налице през 2010 г. Към момента на заявяване на площите за пасище е съществувала нормативна уредба в която е фиксирано понятието „площи в добро земеделско състояние”, което също е изискване за да бъдат заявени каквито и да е парцели.

В Заповед №РД-09-429 от 11.07.2008 г. е посочено на какви стандарти трябва да отговаря едно пасище. Подсъдимата Г. през 2009 г. в подписаното от нея заявление е изразила воля, че е запозната с горепосочената заповед на Министъра на земеделието и храните.

Правните изводи на ТОС, относно квалификацията на деянието са правилни и настоящата инстанция ги споделя изцяло.

Наложеното наказание е определено справедливо, като приложението на чл.55 от НК е намерил място, тъй като размера на наказанието не би могъл да бъде определен извън рамките на несъразмерно тежко наказание.

Предвид гореизложеното съдът счита, че правилно е приложена разпоредбата и на чл.66 ал.1 от НК.

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 от НПК, въззивната инстанция не констатира нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отмяна присъдата.

Водим отгорното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

 

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №39, постановена на 29.04.2013 г. по НОХД №49/2013 г. по описа на ОС-Търговище.

 Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: