Р Е Ш Е Н И Е

 

180

 

гр.Варна, 09.11.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и четвърти, и двадесет и осми септември  две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ :   АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

                                  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурори Стефка Якимова и Красимир Конов

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №141/2015г. на АС-Варна

и за да се произнесе взе предвид следното :

           

            Настоящото въззивно производство е трето поред за разглеждане пред Варненски апелативен съд, след като предходните въззивни съдебни актове са били отменени при последвалите ги касационни проверки – първият път с решение №574/08.05.2013г. по нд №1902/2012г. на ІII-то НО на ВКС на РБ, вторият – с решение №141/12.05.2015г. по нд №1476/2014г. на IІІ-то НО на ВКС на РБ.

            Предмет и на настоящата въззивна проверка е присъда №87/31.10.2011г. по нохд №458/2009г. на Варненски окръжен съд , с която  подсъдимите Н.Д.Н., Г.С.Н., М.В.С. и И.Т.А. са признати за виновни в извършване на две престъпления, както следва :

1.      В това, че 16.04.2007г. в близост до с.Кичево, обл.Варна, в съучастие помежду си – Н.Н. като подбудител и помагач, а Г.Н., М.В.С. и И.Т.А. като съизвършители , отвлекли В.П. Е. и Д.И. П. с цел противозаконно да ги лишат от свобода, като деянието е извършено от повече от две лица и по отношение на две лица, поради което и на основание чл.142 ал.2 т.2 и 5 НК вр. чл.20 ал.3 и 4 НК – за подс.Н.,  чл.142 ал.2 т.1 , 2 и 5 НК вр. чл.20 ал.2 НК – за подс.С., и  чл.142 ал.2 т.2 и 5 НК вр. чл.20 ал.2 НК за останалите двама подсъдими, ги осъдил на по седем години лишаване от свобода всеки един от тях, което наказание същите да изтърпят при строг режим в затвор. Четиримата подсъдими са оправдани частично по предявеното им обвинение – по отношение на отвлечените лица да е проявена особена жестокост.

2.      В това, че на 16.04.2007г. в землището на с.Круша, обл.Варна, в съучастие помежду си - Н.Н. като подбудител и помагач, а Г.Н., М.В.С. и И.Т.А. като съизвършители, умишлено умъртвили В.П. Е. и Д.И. П., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.4 пр.3, т.6 пр.2 и 3 вр. чл.20 ал.3 и 4 НК – за подс.Н., и чл.116 ал.1 т.4 пр.3 , т.6 пр.2 и 3 вр. чл.20 ал.2 НК – за подсъдимите Н., С. и А., ги е осъдил на доживотен затвор , който да изтърпят при първоначален специален режим в затвор. Подсъдимите са оправдани по първоначално възведеното им обвинение деянието да е извършено предумишлено.

На основание чл.23 ал.1 НК съдът е постановил четиримата подсъдими да изтърпят по-тежкото от наложените им наказания, а именно - доживотен затвор при първоначален специален режим в затвор. Зачетено е и на основание чл.59 ал.1 НК предварителното задържане на всеки един от тях.

С присъдата подсъдимите Н.Н., Г.Н. , М.С. и И.А. са осъдени да заплатят на ищците А.Б.Е., А.В.Е., Б.Й.А., Р.Й.П. и Ю.Р.П. сумите от по 150 000лв. за всеки един от тях, ведно със законните лихви , считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимите са възложени и държавните такси върху уважените искове, както и разноските по делото.

Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни жалби от адвокати И.Т. и Л.Т. – защитници на подс.Н.Н., адвокати Д.Д. и Ю.Г. – защитници на подс.Г.Н., адв.Б.Ж. – защитник на подс.М.С., и адв.О.А. – защитник на подс.И.А.. На доводите, изтъквани в жалбите настоящият съдебен състав няма да се спира, тъй като част от тях не са актуални – предвид процесуалното развитие на делото /събиране на нови доказателства при първото въззивно разглеждане, при което подсъдимите са дали обяснения, различаващи се от дадените пред първостепенния съд ; постановени две касационни решения, които в значителна степен предопределят и обхвата на въззивната проверка/. Поради това ще бъдат маркирани исканията/възраженията/ на жалбоподателите, направени в хода на настоящото въззивно производство. Адвокати И. Л. и Л.Т. в качеството им на защитници на подс.Н. поддържат тезата за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърдят, че липсват каквито и да било по делото доказателства, които да обосноват авторството на деянията на техния подзащитен, поради което пък безалтернативно пледират за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Н. да бъде признат за невинен и оправдан по двете възведени му обвинения. Сочат се и допуснати процесуални пропуски – по отношение на изготвянето и събирането на СРС, изразяват се сериозни резерви и по отношение достоверността на показанията на свидетел с идентификационен № 4.  Подобно становище се поддържа и от защитника на подс.Г.Н. – адв.Ю.Г.. Той също намира, че не са налице доказателства, които да обосноват участието на Н. във вменените му във вина престъпления. Поради това и счита присъдата за незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Като такава и иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която неговият подзащитен да бъде оправдан напълно – и по двете обвинения. За разлика от тях защитниците на подс.М.С. и И.А. –съответно адвокати Д.Д. и  О.А. , навеждат твърдения основно за нарушение на материалния закон. Затова и отправят искане към настоящата инстанция за преквалифициране на деянието на двамата подсъдими от такова по чл.116 НК в Т.а по чл.122 ал.2 НК /адв.Д./, и по чл.124 НК/адв.А./. Т.е. претендира се прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. На така посочените възражения ще спре вниманието си и настоящият съдебен състав/или поне ще се опита/.

            Представителите на Апелативна прокуратура намират жалбите за неоснователни , а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което и молят за нейното потвърждаване.

            Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид жалбите, както и становищата на страните, и събраните по делото доказателства,  намира за установено от фактическа страна следното:

           

На 14.05.2007г. във водите на река Камчия, на 3 км от с. Круша, обл. Варна, бил открит труп на мъж. По трупа били установени множество кръвонасядания и разкъсно-контузни рани, причинени приживе. Към трупа, завързан със „сицилианска примка”, били прикрепени метални тежести. Установено било, че причина за смъртта е механична асфикция. Седмица по-късно, на 22.05.2007 г. във водите на река Камчия, също в землището на с. Круша, бил намерен и труп на жена със същите следи от насилие по тялото, а към трупа, завързан със „сицилианска примка”, също били прикрепени метални тежести. При извършената аутопсия било установено, че причина за смъртта е механична асфикция. Били назначени ДНК експертизи, с помощта на които да бъдат идентифицирани двата трупа. От заключението на първата ДНК експертиза за установяване на родителски произход №07/ДНК-202 на НИКК-МВР, гр. София /том 3, папка №1, л. 151-154/ е видно, че получените резултати представляват убедително доказателство, че изследваните 2 броя кътни зъби произхождат от биологичен син на Б.Й.А. и П. Е. А. или че намереният труп на мъж е на В.П. Е.. От заключението по втората ДНК експертиза за установяване на родителски произход № 07/ДНК-209 на НИКК-МВР, гр. София /том 3, папка №1, л. 163-166/ става ясно, че получените резултати представляват убедително доказателство, че зъбите произхождат от биологично дете на И.В.П. и В.Б.П., или че намереният труп на жена е на Д.И. П.. И двамата са били обявени за общодържавно издирване с телеграми №19920/18.04.2007 г. и № 19124/18.04.2007 г. по сигнал на съпрузите им за тяхното изчезване. Междувременно, на 19.04.2007 г. синът на пострадалия Е. - св.А.Е. подал молба чрез Началника на I РПУ- СДП до V РПУ - Варна за издирване на лекия автомобил, ползван от баща му - „Ситроен С-4” с ДК№ СА 30-66 ВН. Той бил открит на паркинга на бензиностанция „Петрол" , намираща се в „Палах център” до ХЕИ Варна на 20.04.2007 г. около 8.00 часа при провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия от служители на ОДП-Варна. Започнало разследване съобразно установените към онзи момент данни по версия за отвличането на изчезналите лица В. Е. и Д. П..

Пострадалият В. Е. бил военнослужещ. Напуснал редовете на армията през 1997-1998 год. и първоначално се установил в гр.Сливен. Занимавал се главно с посредническа дейност, свързана с разпродажба на военно оборудване, като продължавал да се представя като служител на МО. След като финансовото му състояние се влошило значително, през 2004 г. се установил заедно със семейството си – съпругата си св.А.Е. и сина си св.А.Е.,***. Там продължил с „посредническата дейност”, възползвайки се от връзките си с Министерство на отбраната. Истината е, че дейността му в някои случаи била на ръба на закона/а и извън него/ - предлагал неофициално за продажба движимо и недвижимо имущество, собственост на МО, като използвал неистински документи, уреждал  участия в търговете организирани от МО , включително и обещания за тяхното спечелване, срещу дадено капаро от страна на клиентите си. Приходите от тази му дейност постъпвали по сметката на притежаваната от него фирма ЕТ „Агро-Лего” - гр.Сливен. В периода 2003-2005г. осъждан три пъти условно за измами и обсебване. Във времевия период от началото на 2007г. до изчезването си  Е. ползвал два мобилни телефона с номера съответно : № 0888 387890 и № 0889 081621. В дейността си Е. от края на 2005г. бил подпомаган от пострадалата Д. П., с която поддържал и интимни отношения. Тя осъществявала функциите на негова секретарка и винаги го придружавала при многобройните му пътувания из цяла България. В този период от време П.  ползвала телефон с № 0885 791433.

След подаванего на сигнал за изчезване на двамата пострадали полицията в гр.Варна предприела мероприятия по издирването им. В рамките на тази дейност било установено, че последните лица с които пострадалите са контактували , са подсъдимите по делото и свидетелите И. Н., М.ш. и А.В..

Подсъдимият Н.Н. е основател на холдинг от компании, с общо наименование „Трансинс” , чиято основна дейност била търговия и износ на черни и цветни метални отпадъци. През 2007г. подс.Н. ползвал мобилен телефон с № 0888 246040.

Подсъдимият Г.Н. бил административен директор на едно от дружествата във фирмата - „Трансинс рециклираща компания” ЕООД, ползвал се с изключителното доверие на Н.. През 2007г. Ползвал мобилен телефон с № 0887 825821.

Подсъдимият М.С. през 2007г. работел по силата на трудов договор № 08/01.04.2002 год. и допълнително трудово споразумение от 01.04.2005г. като охранител в „Трансинс Индъстри” АД, и ползвал мобилен телефон с № 0895 442 705. Във връзка с дейността си законно притежавал пистолет марка „Глок 19”. Ползвал се с доверието на подс.Н., а семейството му към 2007 год. и дълго време след това стопанисвало предоставен от Н. пункт за изкупуване на метални отпадъци в гр.Варна.

Подсъдимият И.А. бил близък приятел на М.С.. Познавали се от деца, били и съученици в спортното училище, където тренирали бокс. През 2007г. И.А. нямал постоянна работа. Работа му намирал и М.С., на когото  помагал в някои служебни задачи. При една от тях, на 13.04.2007 г. при посещение в гр.София със служебен лек автомобил, управляван от Й.п. – служител в „Трансинс”, тримата били задържани в І-во РПУ София, а впоследствие били освободени след съдействието на друг служител на подс.Н. – св.В. А.. Че услугите на подс.А. били ползвани неведнъж от „Трансинс” свидетелства и Х.Х. – работник в „Трансинс”. Той сочи, че е виждал често подс.А. ***. През 2007г. подс.И.А. ползвал мобилен телефон с № 0896 694366.

Пострадалият Е. и св.И.Н. се запознали в края на 2006г. по повод различни сделки. В началото на 2007г. започнали често да се чуват по телефона – отново за различни сделки. Впоследствие св.Н. запознал Е. и със св.А.В.. В този период от време И. Н. ползвал телефон с № 0878 644960, а А.В. - телефон с № 0878 490444.

В края на месец януари 2007г. Е. споделил пред св.И.Н., че може да уреди участие в търг за усвояване на бракувано военно оборудване от поделение в гр.Ямбол. От своя страна И. Н. предал информацията на своя познат - св.А.В.. Той пък се свързал със св.М.ш. и го попитал дали познава някой, който се занимава със скрап, тъй като имало възможност за голяма сделка. Ш. чрез своя познат Р. И. се свързал с подс.Н.Н. - изпълнителен директор на „Трансинс – рециклираща компания” , който проявил интерес към сделката. В. казал че сумата от капарото трябва да се внесе до обяд на 31.01.2007г., поради което и св.Ш. веднага след като се свързал с подс. Н. се обадил на св. В. и казал, че е уредил среща. Повикал В. в офиса си, след което двамата посетили офиса на подс.Н.. На състоялата се там среща В. обяснил за каква сделка става въпрос, и уговорили среща за 30.01.2007г. с Е. за уточняване на подробностите. Св.И. Н. уведомил Е. за предстоящата среща. На 30.01.2007г. А.В., И. Н., Е. и П. се срещнали в бар „Дежа вю” в гр.Варна, след което отишли в офиса на подс.Н.. Там били уговорени подробности по сделката. На следващия ден бил сключен договор между „Агро Лего” и „Трансинс”, по силата на който В. Е. се задължавал да осигури скрап от военната промишленост и спечелване на търгове в Министерство на отбраната за рязане на военна техника, а подс. Н. – да преведе 30 000лв. капаро. Пострадалият подписал запис на заповед за въпросната сума и издал фактура на същата стойност. Сумата била преведена по сметката на Е., а след това на два пъти Н. превел и сумите от 6280лв. и 3600лв.

До края на месец март 2007г. обаче сделката не била осъществена, а Е. не върнал и парите - въпреки настояванията на подсъдимия Н.. Тогава подс.Н. решил да събере вземането си сам - по реда за принудително събиране на вземания, предвиден в ГПК - въз основа на подписаната от Е. запис на заповед подал молба и се снабдил с изпълнителен лист от Софийски градски съд. Било образувано и изпълнително дело. На 06.04.2007г., в дома на Е., била връчена от съдебен изпълнител и нотариална покана за доброволно изпълнение. В нея бил определен срок за доброволното изпълнение до края на месец април 2007г.

Същевременно подс.Н. разпитал за В. Е. свои познати от Сливен и от тях разбрал, че той не се ползва с добро име, и дори е измамил доста хора. Междувременно Е. започнал и да не отговаря на телефонните обаждания на подс. Н. и да се крие. Този факт мотивирал Н. да посети дома на Е. ***, придружаван от свой охранител - неустановен в хода на наказателното производство. Това станало около седмица преди изчезването на В. Е.. По време на посещението самият Е. не бил в дома си. Там бил неговият син - св.А.Е. (по онова време деветнадесетгодишен). Подс. Н. се представил и му казал, че иска да види баща му, да престане да му се крие и да върне парите, защото ще му се случи нещо много лошо. Наблегнал на факта, че вече знае къде живеят. Тонът и начинът на изказ , с които били произнесени от Н. въпросните закани, уплашили силно младото момче,  „побили го тръпки” – както сам се изразил при разпита. Притеснен и стреснат вечерта разказал на баща си за директно отправените от Н. заплахи в негово отсъствие.

На 12.04.2007 г. вечерта подс.Н. се обадил на св.М.ш., като му заявил, че човекът, с когото го е свързал, го е измамил. Казал също, че ще държи него и св. В. отговорни за провалената сделка. Обяснил му, че единственият вариант, при който ще отпадне тяхната отговорност, е да му доведат Е. в гр.Варна. Разговорът започва с думите на подс.Н. „Оня глупак, дето го докарахте, мое ли да го докарате пак” . От съдържанието на разговора и от последващите разговори става ясно, че става въпрос за В. Е.. Става ясно също така, че е имало и предходни разговори между Ш., В. и И. Н. за „довеждането” на Е. в гр.Варна. След като Ш. разбрал от подс.Н. , че това не се е случило, притеснен, провел три разговора със св.В.. Съдържанието им като цяло е изпълнено с взаимни нападки, обвинения и оправдания досежно факта кой е измамил Н., като Ш. предлага да се срещнат тримата – той, В. и И. Н.. В последвалия непосредствено след това нов разговор между Н.Н. и Ш., Ш. се опитал да обясни, че няма вина за случилото се и му обещал осигуряването на среща с другите „посредници”, които имали пряка връзка с Е. – А.В. и И. Н.. Подс.Н. настоял Ш. да му предостави информация за Е. – къде отсяда в гр.Варна, каква кола управлява. В крайна сметка се разбрали на следващия ден Ш. да се срещне в офиса си с В. и И. Н., и когато те пристигнат да се обади на подс.Н. за да дойде и той. В последващите разговори - в 19,57 с И. Н. и в 20.00ч. с А.В., тримата се уговорили да се видят на следващия ден в офиса на Ш.. След като уговорили срещата Ш. незабавно - в 20,01 часа се обадил на подс. Н., за го уведоми за часа и мястото на срещата, като подробно му обяснил и как да стигне до офиса му.

На 13.04.2007 г. около 11.30 часа свидетелите В. и И. Н. пристигнали в офиса на Ш.. Той им заявил, че са го злепоставили изключително много пред подс.Н., след което излязъл от помещението и в 11.31 ч. се обадил на подс. Н.. След около 15 минути в офиса на св. Ш. пристигнал подс. Н. заедно с двама охранители. Виждайки двамата свидетели – В. и И. Н., подс. Н. разгневено им заявил, че ги държи отговорни за провалената сделка, тъй като представеният му от тях съконтрахент го е измамил. Казал им, че ако не му доведат Е., ще имат големи неприятности: „ще им запали къщите и чергите”; „Искам да го докарате И.че ви ебавам путката майна. Ще ви запаля къщите” - разговор реф.№ 0768d4e от 13.04.2007г. в 12:17ч., пр. за ВДС рег.№ RB202007-001-05/0304-22-88 от 03.08.2007год. Поискал да си кажат адресите, телефоните, точните имена и ЕГН и ги записал. Многократно им обяснил, че отговорността е тяхна и ще отпадне от тях единствено тогава, когато открият и доведат човека във Варна, иначе ще отговарят те. За да докаже на подс. Н., че В. Е. не се крие, както и че може да бъде извикан във всеки един момент в гр.Варна, св. И. Н. му се обадил в 11.54 ч. на телефон с № 0888 387890 пред всички и го попитал кога ще идва в гр. Варна. Е. казал, че ще идва в понеделник, по повод имот – бивша почивна станция на МО в гр. Балчик. И. Н. му заявил , че има клиент за имота – такъв разбира се нямало , но това било повода Е. да дойде във Варна. От думите на св.И. Н. при проведения между него и Ш. телефонен разговор №0766fcef на 12.04.2007г. в 19,57 часа – протокол рег.№RB202007-001-05/0304-22-88 става ясно, че това вече веднъж е било правено от И. Н. , който заявява на Ш. : „Аз ти казах-той ми дойде на среща, аз мога да го извикам винаги вече…Щото той си дойде спокоен, разхожда се тука. Няма никакви проблеми. Седя два дена във Варна, в хотела си и ме чака мене. Разбираш ли? А пък аз нямам купувач, нали ти казах, че му правя постановка? За да дойде. Той си седя два дена тука, седя при мене с оная неговата курва”. След като разбрал за намеренията на Е., подс. Н. казал на И. Н. да организира среща с Е. по повод на този имот, а той ще изпрати негов човек. След срещата св. Ш. изпратил подс. Н. до автомобила му, като насаме подсъдимият отново го предупредил с думите „Искам да ми го докарате И.че ви ебавам путката майна. Ще ви запаля къщите” и „...сто ченгета да ми докараш, червата мога да ги изкарам и да ти хвърля в лицето”. 

Изключително притеснен и уплашен от случилото се на срещата св.Ш., незабавно след изпращането на Н., провел разговор с Р. И. – дългогодишен познат на подс.Н./всъщност чрез И.  Ш. първоначално се свързал с Н. – когато му предложили скрап/. В този разговор подробно пресъздал поведението и думите на Н.Н.. Св.Ш. поискал от Р. И. да използва влиянието си върху Н., за да смекчи отношението му към него.(реф.№ 0768d4e от 13.04.2007г. в 12:17ч., пр.за ВДС рег.№ RB202007-001-05/0304-22-88 от 03.08.2007 год)

Стреснат от случилото се на срещата и в изпълнение на поетия ангажимент към подс.Н. още сутринта на 15.04.2007г. в 10.34 ч. св.И. Н. позвънил на В. Е. и разбрал за неговото непосредствено намерение да потегли за гр.Варна. Тази информация била предадена незабавно на подс.Н. в телефонен разговор в 10:34:45ч. (с продължителност 215с). Това било началото на серия от телефонни разговори : в 11.35 часа подс.Н. от своя страна позвънил на подс.М.С., който пък се свързал с подс.И.А. – в интервала 12.14 – 12.24ч.  двамата провели три телефонни разговора. За тези разговори между подс. А. и подс. С., подс.Н. бил уведомен от подс.С. в разговор в 13.13ч. Последвал разговор отново  между С. и А. в 13.35ч.

Междувременно пострадалият Е., придружен както обичайно от П.,*** за гр. Варна на 15.04.2007 г., около 11.00 часа, с л.а. „Ситроен С4” с ДК№ СА 3066 ВН, ползван по силата на договор за лизинг с титуляр сина му – А.Е.. Същият ден - в 15.49 ч., св.И. Н. приел на мобилния си телефон (0878 644960) разговор с Е., в който последният го уведомил, че вече е на територията на гр.Варна – разговорът за Е. е бил обслужен от клетка на М-тел Варна/Пазара. Веднага - в 15.51ч. св.И. Н. позвънил на подс.Н. – за да му предаде тази информация. От своя страна подс.Н. в 16.02ч. се свързал с подс. М.С., който пък от своя страна се свързал веднага след това, в 16.14ч. с подс. И.А.. Очевидна е целта на тези разговори - предаване и съгласуване на информация за движението на  Е..

В 16.19 часа св.И. Н. провел с Е. кратък разговор. По това време вече Е. бил настанен в хотел „Флагман” в местността „Манастирски рид”, където обичайно отсядал. В 16.28 часа И. Н. отново разговарял с подс.Н. като му съобщил за пристигането на Е., а подс. Н. му казал, че ще му изпрати на другия ден човек, с когото да се срещне като уговорили среща в 08.10 часа пред училище „Г.С.Раковски”, където И. Н. водел дъщеря си на училище всяка сутрин .

Вечерта на 15.04.2007 г. подс.Н. двукратно се обадил и на подс. Г.Н. – в 19.11ч. и в 19.49ч. След това подс. С. /тел.0895442705/ се обадил на два пъти, в 20.00ч. и 20,12ч., на свид. И. Н. за да му се представи като „човека на Н.”, тъй като до този момент те не се познавали. Уговорил с И. Н. среща сутринта на следващия ден пред у-ще „Г.С.Раковски”, находящо се в кв.Чайка на гр.Варна, където свидетеля щял да води дъщеря си, след което в 20,22ч. докладвал на подс.Н. за уговорката си с И. Н.. Сутринта на 16.04. в 07.30ч. С. се обадил на подс. Н. като му съобщил мястото и часа на срещата с И. Н..

На следващия ден - 16.04.07г., около 08.10ч. подс. Н. се срещнал със св.И. Н. пред училище „Г.С.Раковски” в гр.Варна. Н. пристигнал с личния си л.а. „Опел Астра” с ДК № В 45 50 КМ, обяснил на И. Н., че той е човекът, изпратен от Н. за срещата с Е.. Тогава св.Н. позвънил на Е. и се уговорил да се срещнат в 9.30 часа в сладкарница „Лучано” до бензиностанция „Петрол”, в близост до ХЕИ-Варна. След това уговорили подробностите по предстоящата среща и се разбрали да се видят отново в 9.30 часа в сладкарницата, след което се разделили. По време на срещата пред училището в непосредствена близост се намирали  и подсъдимите С. и А. с микробус „Форд Транзит” с peг. № ТХ 5249 АХ, ползван от семейството на М.С..

 Между Г.Н. и св.И. Н. е проведен един единствен разговор в 09.20ч. на 16.04.2007г.

В 9.30 часа св.И. Н. и подс.Г.Н. се срещнали в сладкарница „Лучано” и зачакали Е. и П. да дойдат. Междувременно подс.Н. поддържал непрекъсната връзка с подс. С. по телефона. Тъй като Е. и П. закъснявали, св.И. Н. в 10.10 часа позвънил на мобилния телефон на Е., за да попита защо се бавят. Отговорът бил, че са на важна среща в момента и малко ще закъснеят.

В 10.37 часа пострадалите Е. и П. паркирали автомобила си на паркинга пред бензиностанция „Петрол”, находяща се в търговски комплекс „Палах център” на бул. „Ян Палах” № 10 в гр.Варна, влезли в сладкарница „Лучано” и се насочили  към масата, на която ги чакали св. И. Н. и подс. Г.Н.. Започнали разговор за въпросния парцел, разглеждали фотоснимки на парцел, находящ се в гр. Балчик по пътя към двореца, като подс. Н. проявявал особен интерес и настоял да огледат имота на място. Разбрали се да отидат до там с автомобила на Н., а лекият автомобил „Ситроен С4” с рег.№ СА 3066 ВН останал на паркинга.

В 10.52 часа четиримата напуснали сладкарницата. Подс.Г.Н. , П. и Е. се качили в автомобила на подс. Н. - л.а. „Опел Астра” с рег.№ В 45 50 КМ и тръгнали към гр. Балчик. Св. И. Н. *** и незабавно - в 10.52часа позвънил на подс.Н., за да го увери, че е изпълнил своята част от уговорката, а след това се обадил и срещнал със св. В., на когото разказал за срещата в „Лучано”.

Н., Е. и П. пристигнали около 11.30 часа в гр. Балчик. Разгледали имота, след което тръгнали обратно към гр. Варна. През цялото време подс.Н. поддържал непрестанна телефонна връзка с подс. С. като между двамата са проведени множество телефонни разговори, от които осем в интервала 11.53-12.03 часа на 16.04.2007г .

Около 12.05 часа, между селата Генерал Кантарджиево и Кичево, подс. Н. отбил и спрял автомобила на предварително уговорено с подс.М.С. място , където вече бил микробусът, в който чакали подсъдимите С. и А.. Там пострадалите под заплахата от употреба на пистолета, носен от подс.С., били изведени от лекия автомобил. Бил им нанесен побой от тримата подсъдими, подсъдимите А. и С. нанесли удари с бухалка на Е. и П., завързали ръцете и краката им с тиксо и ги вкарали в микробуса. След това А. и С. се качили в него, а Н. – в лекия автомобил. В 12.08 ч. подсъдимият Н. провел разговор (123сек.) с подс.Н., които бил в офиса на „Трансинс”, бул. „Приморски” №125 в гр.Варна (разговорът за Н. бил обслужен от клетка „Ефендулов”), след което потеглил към него. Микробусът с А., С., Е. и П. потеглил към предварително уговорено място, в района на устието на река Камчия.

Подс. Н. се е върнал в офиса на „Трансинс”, оставил личния си автомобил, взел служебния автомобил „Тойота Авенсис” с peг. № В 6333 КА. и около 12.40ч. потеглил в посока с.Приселци и КК „Камчия”. По същото време, с друг автомобил в същата посока  потеглил и подс.Н.. По пътя четиримата подсъдими комуникирали постоянно помежду си по мобилните телефони.

Около 13.00 часа всички се събрали на неустановено в хода на разследването място в района на устието на река Камчия. Там Н.Н. взел решение за умъртвяването на Е. и П.. Бил избран и начина  – В. Е. и Д. П. трябвало да бъдат овързани с въже (тип „сицилианска примка”) и тежести и удавени в река Камчия. Изпълнението било възложено на подсъдимите Н., С. и А..

След като дал нарежданията си, Н. се върнал обратно в офиса си на бул. „Приморски” № 125 в гр.Варна. Подс. Н. бил изпратен да осигури нужните въжета и тежести. Подсъдимите С. и А. с микробуса и с отвлечените лице в него, се отправили към землището на с.Круша, на брега на р.Камчия, където останали да чакат Н..

В изпълнение на възложеното му, около 13.30 ч. подс. Н. потеглил към База-2 на „Трансинс”, находяща се в южна промишлена зона – под Аспарухов мост в гр. Варна. Там на смяна в този ден били свидетелите Ц.П. и И.И.. Подс. Н. им наредил да му намерят четири парчета плътно желязо с размери, които да позволяват да бъдат натоварени в багажника на колата. След това тримата отишли до стелажите, където били наредени материали втора употреба, и сред тях подс. Н. видял профили от плътен метал и казал, че те ще свършат работа. Тогава бил извикан св. Д.Н. и му наредили да отреже четири еднакви парчета, около метър. Рязането отнело около 30 мин., защото било извършено с оксижен. След това работниците ги потопили във вода като увили краищата им с парцали, за да не изгорят багажника на колата на шефа. След това ги натоварили на ръчна количка и така ги отнесли до л.а. Когато Н. отворил багажника на колата, видял, че там се намира пластмасов десен подкалник и решил да го извади, защото затруднявал товаренето. Оставил го в стаята на охраната и казал на св. Живко Великов да го съхранява, докато му потрябва. Свидетелите П. и И., заедно с общия работник, натоварили железата в багажника.

След като набавил нужното, подс. Н. потеглил обратно към землището на с. Круша и около 16.00 часа се върнал при другите - М.С. и И.А.. В подготовка на изпълнението на избрания начин за умъртвяване, на Е. били нанесени два удара в тила с пистолета марка „Глог 19”, поне един от които с основата на пълнителя. По същия начин подсъдимите процедирали и с П. - нанесли й удар в тила с цевта на пистолета. Това се установява категорично от СМЕ № 42а/2008 г. на УНС по Съдебна медицина и деонтология при МУ „Проф. д-р П. С.” - гр. Варна /том 3, папка №1 А, л. 55-57/, където е отразено, че едно от двете наранявания на В. Е. *** добре изразена Г-образна форма с прав ъгъл. Такова нараняване би могло да се получи от основата на пълнителя на представения пистолет „Глок 19”. Втората рана може да се получи при удар с цевта на процесния пистолет. При П. двете рани в областта на тила са успоредни помежду си, на разстояние 2,5 см една от друга. Такава е и шината на цевта на процесния пистолет „Глок 19”, притежаван от подс. С. и приобщен по делото като веществено доказателство. По този начин жертвите били приведени в безпомощно състояние. След това подсъдимите И.А. и М.С. хванали овързаните тела на Е. и П., които били все още живи към този момент, и ги хвърлили в придошлите води на река Камчия. С привързаните към тях тежести телата незабавно потънали и минути след това настъпила смъртта на В. Е. и Д. П..

Около 16.40 часа тримата подсъдими напуснали мястото на местопрестъплението. Подс. Н. ***, където го очаквал и подс. Н.. Подсъдимите С. и А. се върнали по домовете си в гр.Варна, а вечерта заедно със съпругите си отишли в бар „Наздраве”, находящ се в местността „Лозите” в землището на с. Кичево. Там те пренощували. Сутринта на 17.04.2007 г. подс.С. се явил с известно закъснение на работа и по разпореждане на Н. заел мястото на св.Д.д. в екипа, охраняващ този ден Н.Н.. Това станало повод и С. да се скарат.

През следващите дни подсъдимият С. се погрижил микробусът да изчезне.

Междувременно, още по обяд на 16.04.2007г., св.А.Е. установил че няма телефонна връзка нито с баща си, нито с Д. П.. По делото е установено по безспорен начин, че ползвателят на 0885/ 791433 - Д. П., е осъществил 3 входящи разговора. Считано от 12:11 часа на 16.04.2007г.  59 разговора към ползвателя са били условно пренасочени /района на базова станция „Ботаник” в района на гр.Балчик – ботаническата градина при двореца/; ползвателят на 0888/ 387890, В.Е., е осъществил 12 разговора, от които 6 входящи и 6 изходящи. След 11:52 часа на 16.04.2007 г. мобилният телефон на ползвателя е бил изключен. /Това е станало в района на клетка „Ген.Кантарджиево”/. Това силно притеснило св. А.Е., тъй като не било обичайно баща му да не му отговаря – двамата разговаряли много често. Поради това св. Е. посетил и дома на св. Р.П., съпруг на Д.П., с която въпреки фактическата си раздяла бил в добри отношения, за да разбере дали той има някаква връзка с нея. Когато разбрал, че и семейството на П. няма връзка, тревогата му нараснала още повече. Затова се обадил на свои приятели и през нощта на 16.04.2007 год. потеглил към гр.Варна с намерението да търси баща си. Пристигнал около 3-4ч. през нощта на 17.04.2007 год. в гр.Варна. Отишъл във вилата, където баща му обичайно отсядал, и разбрал, че той не е там, няма и негов багаж. На сутринта отишъл в Пето РПУ гр.Варна и заявил отсъствието на баща си. Там му обяснили, че трябва да изминат поне 24 часа преди да бъдат предприети мерки за издирването му. След това посетил офиса на К., с когото баща му предния ден - на 16.04.2007г. следобед е имал уговорена среща, но там му обяснили, че В. Е. не се появил и съответно срещата не се е провела. После посетил офис на М-тел, тъй като и двете сим карти, ползвани от баща му, всъщност били на негово име. След това А.Е. посетил и офиса на „Трансинс”. Бил посрещнат от двама охранители, на които той се представил като сИ. на В. Е. и поискал да уведомят Н.Н., че желае да говори с него. Тогава излязъл сам подс.Н. и го поканил да влезе в сградата. Държал се почти бащински с притеснения А.Е. и хладнокръвно го излъгал, че не знае баща му да е идвал в гр.Варна с думите: „Как ще е във Варна баща ти, той щеше да ми се обади”. Дори предложил помощта си за издирването на В. Е.. А.Е. не усетил в държането на подс.Н. и следа от агресивното поведение, демонстрирано при предходната им среща в гр.София, нито пък тревога относно връщането на дадената сума пари, въпреки че подсъдимият обяснил на свидетеля, че баща му го мами, че е разпитал за него из Сливен и е разбрал какви работи е правил там и затова искал да развали сделката. След като не успял да установи нищо св. Е. *** като подал сигнал за издирване на изчезнали лица, както и на автомобила „Ситроен”, който в последствие бил установен на паркинга до сладкарница „Лучано”. В автомобила бил намерен и багажа на жертвите.

След намирането на трупа на постр. Е. и  непосредствено след задържането на подс. Н., на 16.05.2007г. подс. М.С. се укрил във вилата на св.Ч. Г., находяща се в землището на с. Звездица, Варненска област. Там подс.С. останал известно време, след това св.Г. го откарал до с.Дюлино. Няколко часа след пристигането му в с.Дюлино неустановени лица отвели подсъдимия на неустановено по делото място. Два дни по-късно към С. се присъединил и И.А.. Двамата се укривали в различни тайни квартири в различни населени места в продължение на повече от една година Два месеца и половина около новата 2008 година двамата прекарали в дома на св.Д. ***.

На 19.05.2007 г. св. Ж.П. получил от приятелката на подс. С. - Ц.Г., бележка с молба да я предаде на подс. Н.. Затова и св. П. отишъл късно вечерта до дома на подс. Н. и двамата се срещнали в двора на къщата. Там св. П. му предал бележката, а подс. Н. я отворил и прочел, след което му казал да предаде на св. Г., че подс. С. няма да го има няколко дни, че той е добре и да не се притеснява за него , след което се прибрал в къщата. Св. П. предал думите на подс. Н. на Ц.Г., но останал с впечатление, че същата продължила да е силно обезпокоена.

На 30.05.2007 г. бил задържан подс. Н.Н..

На 26.05.2008 г. М.С. и И.А. били задържани от полицейските органи в дома на св.И. ***, след издирване, продължило повече от година. Тази квартира  била осигурена от св.П. Воденичаров.

 

Това са фактите по делото. С малки изключения /несъществени/ до същите констатации е стигнал и първостепенния съд. На някои факти окръжният съд е отделил особено внимание – за доказване произхода и съответствие по структурни характеристики на металните греди завързани за труповете с такива , иззети от базата на „Трансинс”-Варна, за установяване принадлежността на микробуса „Форд Транзит” с peг. № ТХ 5249 АХ , с който пострадалите са отведени до Камчия, за причинатаи времето на спиране на часовника на В. Е.. Установяването на тези факти несъмнено е от особена важност за изхода на делото. Понастоящем обаче те вече не са от кръга на спорните по делото факти – предвид обясненията на подсъдимите , дадени при първото въззивно разглеждане на делото, и включени в доказателствения материал и по настоящото по реда на чл.279 ал.1 т.4 НПК. По същият ред са приобщени и обясненията на подсъдимите , дадени пред първоинстанционния съд, както и обясненията на Г.Н. и М.С., дадени в хода на съдебното следствие по внохд №135/13г. на АС-Варна. Затова и не е необходимо тяхното повторно детайлно разглеждане. Но пък следва да бъдат дадени отговори на възраженията на защитата на подсъдимите, направени пред настоящият съдебен състав. И най-напред въззивният съд счита, че следва да се спре на две от тях – процесуалната годност на експлоатираните по делото СРС, и тази на показанията на защитен свидетел с идентификационен №4, защото тези доказателствени средства са от изключително значение за изясняване на въпросите , включени в предмета на доказване.

По отношение процесуалната годност и стойност на СРС – това възражение се прави от защитника на подс. Н. - адв.Т.. Частично отговор му е даден с решение №574/08.05.2013г. по нд №1902/2012г. на ІII-то НО на ВКС на РБ, след като е констатирано , че съображения в тази насока от въззивният съд не са подробно изложени. Искането за СРС е изготвено на 22.03.2007г., даденото разрешение от Председателя на Варненски окръжен съд / от оправомощено от него лице/ е от същата дата. То е поискано /съответно дадено/ в рамките на наказателно производство, водено срещу лицата М.ш. и П. Н. – досъдебно производство №1691/07г. по описа на Окръжна прокуратура-Варна, образувано по чл.255 ал.3 вр. чл.20 ал.2 НК срещу посочените две лица. Изготвените в рамките на това наказателно производство ВДС са използвани, и се изполват в рамките на настоящото наказателно производство/досъдебно производство №3050/07г. и образуваното впоследствие съдебно/ водено срещу подсъдимите Н.Н., Г.Н., М.С. и И.А.. Към 2007г. относима е разпоредбата на чл.177 НК в редакцията й,   приета и обнародвана  с  ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г. Съгласно ал.2 на чл.177 НК в посочената й редакция , в наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл.173 НПК, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл.172 ал.2 НПК. Очевидно е , че резултатите, добити от експлоатирането на СРС са използвани извън направеното искане. Както се спомена искането е за престъпление по чл.255 НК, водено срещу лицата М.ш. и П. Н. , а са използвани в настоящото. Както бе вече посочено обаче разпоредбата на чл.177 ал.2 НПК допуска подобна хипотеза – когато тези резултати съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл.172 ал.2 НПК. Д.п. №3050/2007г. е образувано /всъщност обединени са три досъдебни производства/ първоначално срещу „Неизвестен извършител” за престъпления по чл.116 ал.1 НК и чл.142 ал.2 т.5 НК. И двете са тежки умишлени престъпления . Първото от тях се намира в Раздел І на Глава втора на Особената част на НК, а второто в Раздел ІV на Глава втора. В редакцията си към 2007г. /а и сега/ текстът на чл.172 ал.2 НПК допуска използване на специални разузнавателни средства, когато това се налага при разследването на тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX. Очевидно е, че престъпленията по чл.116 и 142 НК попадат в този кръг. Така че не е имало , и продължава да няма пречка за тяхното ползване в рамките на настоящото наказателно производство. Твърдяната от защитата хипотеза на чл.177 ал.3 НПК /приета със ЗИДНПК обн. ДВ бр.32/2010г./ , и нейното времево ограничение, намерило израз в §65 от Преходните и заключителни разпоредби на същия ЗИДНПК, не може да намери приложение в настоящия случай. Защото е налице  хипотезата на чл.177 ал.2 НПК. В тази насока е и лаконичното загатване на ВКС на РБ в първото отменително решение – на л.9 от решението. Твърди се още от защитата, че изготвеното искане и даденото разрешение са за престъпление по чл.255 НК, а то не е сред предвидените от текста на чл.172 ал.2 НПК, поради което и даденото разрешение е незаконосъобразно. Първо – доста спорно е доколко настоящият съдебен състав разполага с правомощията да ревизира един съдебен акт, постановен в диференцирана процедура /каквато е тази по чл.174 НПК/ , и неподлежащ на обжалване. Но дори и да се приеме, че това е възможно, то в настоящия случай следва да се отбележи, че издаденото разрешение за използване на СРС е в съответствие с изискванията на закона,т.е. законосъобразно. Няма спор , че престъплението по чл.255 НК като намиращо се в Глава седма от Особената част на НК не е попадало и не попада и понастоящем в кръга от престъпления, визирани от чл.172 ал.2 НПК. За сметка на това , престъплението по чл.321 НК попада в този кръг /и е попадало и през 2007г./. Не е важно какви изрази е използвал прокурорът при изготвяне на искането си – окраска, оттенък или рисунък. По-важно е, че е преценил че по делото се съдържат данни и за престъпление по чл.321 НК. Повод за това са му дали големия брой лица, ангажирани в престъпната дейност и създадената организация за извършване на данъчни престъпления/междувпрочем такава е налице при повечето от данъчните престъпления/. Това е преценил и съдът , и затова е дал разрешение за използване на СРС. Настоящата инстанция не съзира незаконосъобразност при издаването му. Без значение за доказателствената годност на  въпросните СРС /като вид доказателствено средство-веществено/ е и фактът, че производството по което е дадено разрешение впоследствие е прекратено. Забрана за използване на доказателствени средства, добити по производство, което впоследствие е прекратено, законът не предвижда. Т.е. в резюме следва да се заключи, че ВД по използваните СРС са изготвени по предвидения процесуален ред, в съответсствие с него са и използвани в рамките на настоящото наказателно производство, което пък ги прави годни доказателствени средства.

 

Процесуална годност и доказателствена стойност на показанията на защитен свидетел с идентификационен №4 – възражения в тази насока се правят от защитниците на всички подсъдими /напълно разбираемо, защото касаят всички подсъдими/. Споделят се от настоящия съдебен състав напълно част от съображенията на първия въвзивен състав на Варненски апелативен съд, изложени в решение №105/04.07.2012г. по внохд №50/2012г. , на свой ред приети за основателни и в решение №574/08.05.2013г. по нд №1902/2012г. на ІII-то НО на ВКС на РБ. Споделят се – защото е допуснат порок при приобщаването на тези показания от първостепенния съд. Събраженията както на въззивния, така и на касационния състав /доколкото последния е заявил , че тези на въззивния се споделят и не е необходимо да бъдат повтаряни/ се свеждат до това, че показанията на свидетеля с №4 не следва да се включват в доказателствения материал , тъй като по делото липсват данни защо свидетелят не се е явил в специалното закрито заседание пред първоинстанционния съд, и от този факт е изведена и липса на основание за прочитането им. Този порок обаче е отстраним – ако едно доказателствено средство не е събрано по предвидения ред, то няма никаква пречка да бъде събрано втори път – вече по надлежния процесуален ред. Въззивната инстанция като втора такава по фактите разполага с тази процесуална възможност, и разбира се се възползва от нея. Свидетелят с идентификационен №4 бе осигурен от представителя на обвинението – в съответствие с  разпоредбата на чл.178 ал.9 НПК, и въззивният съд пристъпи към разпита му при спазване изискванията на чл.141 НПК. За съжаление въпросният свидетел отказа да даде показания, като единственото му съображение за това е опасността от разкриване на самоличността му. Поради тази причина показанията му, дадени в протокол за разпит пред съдия на 20.06.2008г. и намиращи се в т.1 папка 4 л.170 от д.п. бяха включени в доказателствения материал на основание чл.281 ал.1 т.2 пр.1 НПК. С което и допуснатият от първата инстанция процесуален недъг бе отстранен и за настоящия съдебен състав не съществува никакво съмнение по отношение годността на това доказателствена средство оттук насетне. А  каква доказателствената стойност  притежава то, предстои да бъде обсъдено в контекста на  останалите по делото доказателства.

Основното възражение на защитата на подс.Н. и Подс.Н. се свежда до липсата на доказателства, които да обосноват извода, че двамата са участвали в извършване на престъпленията, в които са обвинени и съответно признати за виновни с обжалваната присъда. Това възражение не намира опора в доказателствения по делото материал, поради което и настоящата инстанция го намира за неоснователно. Въззивният съд счита, че в хода на наказателното производство са събрани достатъчно доказателства, които по един категоричен начин да дадат отговор на въпросите , включени в предмета на доказване съобразно чл.102 НПК. И отговорът на въпроса има ли извършени престъпления и участвали ли са в тях четиримата подсъдими е безспорно положителен – поне според настоящия съдебен състав.  Доколкото наличието на престъпления от никого не се оспорва, то в последващото изложение следва да се акцентира върху авторството. Затова и следва да се посочи кои са по делото доказателствените средства и кои са установените чрез тях доказателства, които съдът поставя в основата на извода си, че четиримата подсъдими са извършили деянията, в които са обвинени. Рационално и прагматично би било да им се направи отново анализ и от настоящата инстанция – доколкото от подсъдимите Н. и Н. и защитата им тотално се оспорва въобще участието им в двете престъпления, а от подсъдимите С. и А. и защитата им се оспорва правната квалификация, която се смята че е погрешна вследствие на погрешно възприетите от съда факти.   И ако се следва хронологията на едно престъпление то трябва да се започне с мотива за извършването му. От съществено значение в настоящия казус е , че никой освен подс.Н. не разполага с мотив за извършване на кое и да е от двете престъпления. Нещо повече – никой друг от подсъдимите освен Н. не познава и не е имал лични или служебни контакти с двамата пострадали. А каква е престъпната мотивация на Н. , а оттам и намеренията му по отношение на Е. и П., става пределно ясно най-вече от телефонните му разговори със Ш. /предмет на СРС, приложени по делото/, но също и от показанията на св.А.Е., и на свидетелите Ш., В. и И. Н.. Както се спомена и по-напред , около седмица преди изчезването на Е.  домът му бил посетен от подс.Н. заедно с негов телохранител. Там той се срещнал със сина на Е. – св.А.Е.. Пред него Н. отправил директни вербални заплахи към баща му, заявил му , че ги е намерил, да каже на баща си да престане да се крие, тъй като ще му се случи нещо много лошо. Тонът , с който Н. изрекъл това/определен от свидетеля като „зловещ”/, както и видът на заплахата , довели свидетеля до силен уплах. Няколко дни след това Е. – баща и син, били заедно. Позвънил телефона на В. Е., но той не отговорил. Синът му го запитал кой е, и тогава баща му казал, че е човекът от „Трансинс”, но че вече сутринта говорил с него и повече няма какво да му каже. Въпреки това накрая се обадил, и след края на разговора пребледнял - по думите на сина му. Впоследствие – на 12.04.2007г. вечерта подс.Н. провел няколко разговора със св.М.ш.. Поводът за разговорите помежду им е един-единствен  -  Н. търсел начин да се види с В. Е., да му „го докарат”. Още при първия разговор Н. пита Ш. „Оня глупак, дето го докарахте, мое ли да го докарате пак?” – разговор с реф. №0766d95а от 12.04.2007г. в 19,25 часа в протокол рег.№RB202007-001-05/0304-22-88/03 за изготвяне на ВДС. Вторият разговор между двамата е с реф.№0766f36b от същата дата в 19,40 часа, е и проведен след като Ш. е разговарял няколко пъти със св.В. отново за Е. и неговото намиране. В него Н. отправя директни заплахи към Ш., В. и И. Н. – хората , които са го свързали с Е. : „ …Бах ви номерата педалски, братче!Казах ви-дайте ми поне човека!”  , „…педераса, братовчед ли му, кой е, докарай ги тука ебах ти, няма да ги оставя така нещата, ще подпаля доста черги” , „ Под краката ще ви подпаля , да знаете” , „Човекът ми трябва, човекът ми трябва! Както ми го докарахте и ми направи измамата, така ми трябва „ ,  „Какво говориш толкова?Давай, казвай ми го.” По-нататък от разговора става ясно, че Н. е търсил и намерил информация за Е. - говорил с познати от Сливен, от които разбрал, че „дължал пари на маса мутри, завлякъл, няма какво да му вземеш. Просто цървул от класа”. Очевидно става от думите на Н., че не е засегнат толкова от липсата на парите, колкото му е нанесена обида - от това, че е излъган. Споделя : „Не ме е яд за парите, обаче туй направо ми ее. Все едно, че ми е отрязал ръката…Направо така го, такава обида никой до сега, ъъ, не ми е правил през целия ми живот”.  И по-нататък : „Не аз, време ще мине и ще го набарам, няма къде да отиде. Няма къде да отиде просто! Ще го набарам! Но искам тез хора, ако те не ми дадат информация за него, значи са вътре в играта. Ще ги метна и тях”. На 13.04.2007г. около и малко след 11,30 часа е проведена среща в офиса на Ш. между него, В. и И. Н. – съгласно уговорката им от предната вечер. На срещата неочаквано за В. и И. Н. се появява и Н.. Там отново са отправени заплахи и закани към Ш., В. и И. Н.. И това става ясно частично от разпитите им, но най-вече от последвал срещата разговор между Ш. и Р. И. /човекът, който го свързал с Н. по повод сделката/ с реф.№ 0768d4е от 13.04.2007г. в 12,17 часа. В разговора Ш. обяснява на И. как е протекла срещата и как се е държал подс.Н. : „ Каза им тука /на В. и И. Н. – бел.моя/ : Искам да ми го докарате И.че ви ебавам путката майна. Ще ви запаля къщите.”, на самия Ш. като го изпращал до колата подсъдимият заявил „ Сто ченгета да ми докараш, ще те изкормя и ще ти хвърля червата в лицето”. Разговорът е показателен и за психическото състояние на В. и И. Н. по време на срещата, изключително образно изразено от Ш. : „ Те кат насрани! Викат: Да бе, ще ти го доведем когато кажеш,бе!  Значи каза /Н.Н./: Доведете ли ми го, ъъ, вас, вие не ме интересувате. Не ми ли го доведете обаче, ще ви запаля чергите!”. От изложеното логично може да се направят  няколко извода: 1.Че Н.Н. се чувства изключително засегнат от факта, че е бил измамен от Е.. И то не толкова, че е загубил парите, а че му е нанесена такава обида, каквато никога през живота си не е понасял; 2. Поради това пък желае на всяка цена лично да се срещне с Е. – той да му бъде доведен, търси информация както за него, така и за автомобила му. Именно с тази цел отива на срещата между Ш., В. и И. Н., които също заплашва за да постигне целта си;  3. И тримата свидетели – Ш., В. и И. Н. вследствие на заканите от страна на Н. са изпаднали в уплаха, изпитали са силен страх, поради които причини  се съгласяват безпрекословно впоследствие да извършат това, което им каже Н.. Несъмнено за това значение имат и характерът и поведението на Н. – и в съдебно-психиатричното обсъждане той е окачествен като личност с изявено лидерско умение и умения за оказване респект в околните. Всъщност оттук насетне от тримата свидетели съществена роля има само И. Н. – като човек, лично познаващ се и ползващ се с доверието на Е., на него се пада  честта да изиграе ролята на примамката/което по негови думи вече веднъж е сторил – в хотел „Флагман”/.

След посочената среща именно с цел довеждането на Е. и осигуряване на лична среща между него и Н. , се пристъпва и към създаването на организация за извършване на престъплението по чл.142 НК. И тя разбира се се създава от подс.Н.. А че е налице предварително създадена организация за отвличането на двамата пострадали за настоящия съдебен състав е безспорен факт - на това сочат доказателствата по делото /и то по един убедителен начин/ : На първо място в тази насока следва да се съобрази интензитета на проведените между подсъдимите разговори в инкриминирания период. От заключението на единичната съдебно-техническа експертиза се установява, че за времето от 00:00 на 15.04.2007 г. до 00:00 на 18.04.2007 г. подсъдимите са осъществили разговори /съобразно предоставената от мобилните оператори информация/, както следва:

- ползвателят на мобилен телефон 0887/ 825821  Г.Н. - 32 разговора с М.С., 16 с Н.Н. и 2 с И. Н.;

- ползвателят на 0888/ 246040  Н.Н. - осъществил 16 разговора с Г.Н., 8 с М.С. и 6 с И. Н.;

- ползвателят на 0896/ 694366 И.А. - провел 7 разговора с М.С.;

- ползвателят на 0895/ 442705  М.С. - осъществил 7 разговора с И.А., 32 с Г.Н. и 8 с Н.Н..

Твърди се от подсъдимите, че това било нормално за тяхната дейност. Извадено от контекста на останалите по делото доказателства би могло и да се приеме едно такова твърдение. Но при нормална ситуация подс.Н. не би разговарял с И. Н. – до 13.04.2007г. /когато се провежда срещата при Ш./ той дори не е разполагал с негови координати. И веднага след тази среща следват 6 телефонни разговора. В каква насока са били те вече стана въпрос по-напред – всички са свързани с пристигането на Е. в гр.Варна и уредената с него среща в „Лучано”/в тази връзка са и показанията на св.И. Н./. Не би разговарял И. Н. и с подс.М.С. – с него също не са се познавали отнапред. В нормална ситуация св.И. Н. не би разговарял и с подс.Г.Н. – двамата въобще не са се познавали преди срещата им пред училище „Г.С.Раковски”  в гр.Варна – среща , уредена от М.С.. В нормална ситуация /или в нормален работен ден/ подс.Г.Н. не би имал повод да води 32 разговора с М.С. /и обратно/ - С. е телохранител на подс.Н., а Н. – управител на едно от дружествата на Н.. Н. и С. нямат толкова допирни точки в дейността си, че да поддържат такъв засилен трафик на информация. В каква последователност са проведени разговорите също бе упоменато по-нагоре, но следва тези факти да бъдат изложени отново – тъй като стоят в основата на извода на съда за наличие на организация за извършване на престъплението по чл.142 НК /включително и за разпределение на ролите/ :

·         Сутринта на 15.04.2007г. в 10.34 ч. св.И. Н. позвънил на В. Е. ;

·         незабавно след това провел телефонен разговор в 10:34:45ч. /с продължителност 215с/ с подс.Н.;

·         в 11.35 ч подс.Н. от своя страна позвънил на подс.М.С.;

·         С. се свързал с подс.И.А. – в интервала 12.14 – 12.24ч.  двамата провели три телефонни разговора.

·         в 13.13ч. подс.С. провел разговор с подс.Н.;

·         в 13.35ч.  С. отново разговарял с А.;

·         в 15.49 ч. св.И. Н. приел на мобилния си телефон  разговор с Е. /Е. се обадил от Варна/;

·         в 15.51ч. св.И. Н. позвънил на подс.Н.;

·         в 16.02ч. подс.Н. се свързал с подс. М.С.;

·         в 16.14ч. С. от своя страна се свързал с подс. И.А.;

·         в 16.19ч. св.И. Н. провел с Е. кратък разговор;

·         в 16.28ч. И. Н. отново разговарял с подс.Н. ;

·         в 19,11ч. подс.Н. се обадил на подс. Г.Н. ;

·         в 19.49ч.  подс.Н. отново се обадил на Г.Н.;

·         в 20.00ч. подс.С. се обадил на И. Н.;

·         в 20,12ч. подс.С. отново се обадил на И. Н. ;

·         в 20,22ч. подс.С. разговарял с подс.Н.;

·         Сутринта на 16.04.2007г.  в 07.07ч. и в 07.24ч. подс.С. се обадил на подс. А.;

·         в 07.38 ч. е първият от множеството телефонни разговори между Н. и С. в този ден;

·         в 09.20ч. е проведен разговор между подс.Г.Н. и св.И. Н. /единственият между тях двамата/ ;

·         на 16.04.2007г. между подсъдимите Н. и С. са проведени общо 23 разговора, 8 от които в интервала 11,53 часа– 12,12 часа. За този ден проведените между подс.Н. и Н. разговори са общо 14 на брой. Излишно е да се посочват всички те по часове – отразени са  подробно в Приложенията към СТЕ –л.43 и следв. в т.2 от нохд №458/09г. на ВОС.

 

Установява се от заключението по СТЕ  при тези разговори абонатите в обхвата на кои базови станции са се намирали :

-на 16.04.2007 г. от 11:14 до 12:12 Г.Н. и М.С. се намират в обхвата на едни и същи клетки.

а 16.04.2007 г. от 09:45 до 12:03 И.А. и М.С. са в обхвата на едни и същи клетки.

а 16.04.2007 г. в 12:35 Г.Н. и Н.Н. се намират в обхвата на клетка Варна/Ефендулов, в 12:52 - в обхвата на клетка "Звездица", а от 13:00 до 13:24 двамата се намират в обхвата на клетки "Камчия нова", "Близнаци" и "Старо Оряхово".

а 16.04.2007 г. от 12:03 до 13:14 М.С. и И.А. се намират в обхвата на клетка "Близнаци", а в 13:01 в същия обхват е и Г.Н..

а 16.04.2007 г. в 13:29 М.С. е в обхвата на клетка "Шкорпиловци", която е в района, в който се намират Г.Н. и Н.Н..

а 16.04.2007 г. от 13:48 до 15:11 Г.Н. ***/Термите" и е разговарял с М.С., който е в обхвата на клетки "Старо Оряхово", Аврен" и "гр.Долни Чифлик/Камчия 15" районът, в който са открити труповете на В.Е. и Д. П..

а 16.04.2007 г. от 13:52 до 16:35 Н.Н. ***, а от 15:30 до 16:35 Г.Н. води разговори с Н.Н., докато Г.Н. е в обхвата на клетки "Аврен", "Рояк", "гр. Долни чифлик/Камчия" и "Долни чифлик" и "Долни чифлик/Камчия нова".

а периода от 16:40 до 16:57 на 16.04.2007 г. Г.Н., М.С., и И.А. се намират в обхвата на клетки "Константиново", "Аврен", "Приселци" и "Горица".

23:29 М.С. се намира в обхвата на клетки "Кичево" до 07:59 на другия ден (17.04.2007г.) и И.А. - от 20:56 до 13:00 на другия ден.

С оглед изложеното съдът счита, че не е необходимо да е налице и съдържанието на проведените разговори за да се стигне до очевидния извод, че подс.Н.Н. освен че е изработил план за отвличането на пострадалите,  има и ръководна роля в създадената от него организация по изпълнението му. В тази връзка следва да се отбележи на първо място, че отношенията между него от една страна, и Н. и С. от друга, са такива между работодател и подчинени. И.А. е приятел на С. и тъй като е безработен често изпълнява задачи за „Транс инс” –  за това стана въпрос по-напред. Вследствие на оказания психически натиск св.И. Н. също се е оказал зависим от подс.Н. – дотолкова, че да уговори срещата между Н. и Е. и П.. На следващо място – видно от разговорите първоначално – на 15.04.2007г., Н. е свързващото между всички подсъдими звено. Св.И. Н. контактува с него, от своя страна Н. контактува основно с подс.С., а вечерта провежда и два разговора с Н., който на следващия ден трябва да се срещне първо с И. Н., а после и с пострадалите. По подобен начин продължава комуникацията и на 16.04.2007г., през който ден обаче Н. комуникира основно и преимуществено с Г.Н., което е напълно разбираемо като се има предвид, че Н. от своя страна пък непрекъснато поддържа връзка с М.С..

За разговорите помежду си, за местонахождението си при провеждането им , за уговорената и проведена среща с пострадалите и за последващото им отвличане  и умъртвяване,  подсъдимите излагат своя версия, в която всеки от тях частично признава изложените по-горе факти. Подс.Н. не отрича, че е уговорил срещата между Е. и Н. с посредничеството на И. Н., но пък заявява, че целта й наистина е била покупко-продажбата на имота, който предлагал Е.. От цената на имота подсъдимият смятал да се удовлетвори – разбира се със съгласието на Е.. Не  е виждал лично Е. и П., категорично не знае какво се е случило с тях впоследствие. Пред първоинстанционния съд това се потвърждава и от подс.Н., който твърди, че след като се върнал с пострадалите от Балчик във Варна, ги оставил пред ХЕИ, след което повече не ги е виждал. Следобяд се срещнал с М.С. по повод недвижими имоти в Старо Оряхово и с.Пчелник, където ходили на оглед. С. бил придружаван от И.А.. В тази насока са и обясненията на последните двама, които освен това пред окръжния съд са твърдяли и факта, че определени лица им предлагали голяма сума пари за да „натопят” подс.Н.. В подобрената версия на обясненията на Н., С. и А., дадени пред съда по внохд №50/2012г. /и включени в настоящото производство по реда на чл.279 ал.1 т.4 НПК/ вече се правят частични признания – изключващи участието на подс.Н. в двете престъпления, и това на Н. в убийството, и съдържащи признание за участието на тези двама подсъдими /С. и А./ в престъплението по чл.142 НК , и загатващи за наличие на престъпление по чл.122 НК или чл.124 НК извършено от  С. и А. – по отношение умъртвяването на двамата пострадали. Общото между обясненията , дадени пред първостепенния съд, и тези дадени пред въззивния, е в това, че и първите и вторите не отговарят на обективната действителност и представляват защитна версия на подсъдимите, а разликата – че вторите са по-добрата версия/което не означава, че е достоверна/. С даването на вторите обяснения тримата подсъдими – Н., С. и А. индиректно признават, че пред окръжния съд са говорили откровени неистини/да не бъде използвана и по-силна дума/. Това разбира се е право на всеки подсъдим при упражняването на защитата му, но този факт хвърля сянка на силно съмнение върху достоверността и на последващите им обяснения – ако веднъж си твърдял неистина какво би ти попречило да го направиш и втори път. По-същественото обаче е, че във вида, в който са депозирани пред въззивния съд, обясненията на подсъдимите драстично се размИ.ват с останалите доказателствени средства, а също и с логиката. Твърде нелогични са  обясненията на Н. и Н., че имали намерение Н. да се удовлетвори от бъдещата сделка. И двамата добре са знаели, че продаваният имот е собственост на МО. Специално Н. е бил добре запознат с факта, че Е. не притежава имущество , от което той да се удовлетвори , за него Е. е „дължал пари на маса мутри, завлякъл, няма какво да му вземеш. Просто цървул от класа”/както споделил със Ш./. Н. е разполагал и със  запис на заповед, предприел е изпълнителни действия срещу Е.. Но не това е била целта му – той е търсел не финансово удовлетворение, а морално. Затова и  се е стремял към осигуряване на лична среща. Сделката е била само повода за това. Че е така се потвърждава и от присъствието на М.С. и И.А. пред училище „Г.С.Раковски” сутринта на 16.04.2007г., когато и където са се срещнали Г.Н. и св.И. Н.. Този факт е твърде показателен за наличието на организация за отвличането на пострадалите, създадена още предходния ден. Затова и се отрича от всички подсъдими. Че С. и А.  са били там се установява от разпита на св.И. Н. от д.п. – л.121 т.1 папка №4, включен в доказателствения материал от окръжния съд на основание чл.281 ал.4 НПК. В този разпит И. Н. заявява, че на срещата между него и Н. , с Н. имало още две момчета, единият от които с малко име М., когото свидетелят визуално познавал от срещата при Ш.. Двете момчета били с тъмносин микробус „Форд Транзит”. Показанията на Н. се подкрепят и от полицейските служители  свидетелите Г., В. и К., пред които И. Н. споделил този факт. Тук е мястото да се обърне внимание и на липсата на ексцес по отношение на подс.Н. при отвличането на П.. Тук – защото за това се съдържат данни в показанията на тези трима свидетели, а липса – защото от тези показания се установява знанието на подс.Н. относно факта, че П. придружава в същия този ден Е.. Нещо повече – установява се и субективната увереност на подс.Н., че е измамен от Е. и П. /а не само от Е./. От разпита на св.Г. /л.150 и следв. т.3 от нохд №458/09г. на ВОС/ става ясно, че „целта на И. Н. е била той да срещне двете лица с Н. за показване на имот в гр.Балчик. Неговото задължение се изчерпвало до това да срещне тези две лица с Н.”. Това обстоятелство е известно на Г. от проведения между него и И. Н. разговор още в началото на издирвателните мероприятия. Важно е да се отбележи, че към момента на проведените с И. Н.  разговори, все още не е било ясно, че Е. и П. са отвлечени и убити /труповете все още не са намерени/ – както за полицейските служители, така и за И. Н.. Което не дава основание да се приеме, че той би могъл да изкриви изнесените от него факти с цел прикриване нечие участие в престъпление. Твърдените от Г. обстоятелства се потвърждават на свой ред и от колегите му В. и К.. Така св.В. /л.296 и сл. т.3 нохд №458/09г./ заявява : „ Впоследствие от разпита на И. Н. разбрахме за уговорената среща от него по искане на Н.Н. с двамата безследно изчезнали, като на срещата от Н. бил изпратен Г.Н.. Срещата е била под предлог, че Н. ще купува имот предлаган от Е. в гр.Балчик, някакво военно поделение май беше”.  За проведения пък с Г.Н. разговор св.Г. споделя следното /л.154 т.3/ : „На беседата Г.Н. обясни, че е изпратен от г-н Н. да направи среща с П. и другата жертва да направят оглед на имот, който се намира в землището на Балчик – военен имот” , и по нататък за проведения разговор с Н.Н. : „Имаше беседа с Н.Н. много преди да бъдат намерени труповете. Г-н Н. обясни какви са взаимоотношенията му с лицата, които издирвахме, и показа запис на заповед и , че дължат около 40 000лв. Каза, че ги познава, че наистина е бил измамен от Е. и П.. Тогава не е ставало въпрос за този имот…”. Видно е, че пред полицейските служители И. Н. и Г.Н. говорят за среща с две лица - между „двамата и Н.”, среща „с П. и другата жертва”, среща „с двамата безследно изчезнали”  - никой от тях не споменава за среща единствено и само с Е.. Видно е също така, че Н. „е бил измамен от Е. и П.” – по собствените му думи. Като към изложеното се добави факта , че при всички посещения в гр.Варна Е. е бил придружаван от П. – присъствала е и на срещата с Н.Н., то по твърде категоричен начин може да се заяви, че подс.Н. е бил наясно, че на срещата на 16.04.2007г. ще присъства и П.. Което пък изключва какъвто и да бил ексцес по отношение на нейното отвличане. Толкова за ексцеса.

И да се върнем на присъствието на С. и А. пред училище „Г.С.Раковски” в гр.Варна на 16.04.2007г. Освен от посочените доказателствени средства то се установява и от разпечатките на разговорите по мобилните телефони на подсъдимите. От направения анализ в заключението на  СТЕ  става ясно, че за периода 08.07ч. до 10,27ч. на 16.04.2007г. от проведените шест разговора от телефона на подс. С., четири са обслужени от клетка на „Глобул”, намираща се в гр.Варна кв.”Чайка” бл.25 - в непосредствена близост до оградата на у-ще „Г.С.Раковски”. В обхвата на същата клетка за времето от 09,45 до 10,24 часа на същата дата се е намирал и подс. А., като след това двамата поемат по път паралелен на този, по който се е движел подс. Н. с пострадалите. От своя страна пребиваването на С. и А. до училището, и последвалата непрекъсната мобилна комуникация между двамата и Н., по категоричен начин опровергават тезата им за едва ли не случайното обаждане на Н. – след като Е. го ядосал с арогантното си държане. Нищо подобно не се е  случило. Напротив – налице е добре обмислен, планиран акт на отвличане на пострадалите – след съгласуване на действията между Н. от една страна , и С. и А. – от друга. На фона на всички събрани по делото доказателства изключително несериозно звучат както обясненията на Н. , че казал на С. „ удари им два-три шамара  и после ги пусни да си ходят както искат” , така и обясненията на С. и А., че решили да отведат двамата в с.Круша. Абсолютно нелогично поведение – ако се приеме, че само искат да ги сплашат. Местността между с.Кичево и Албена , където пострадалите са били качени насила в буса, е силно пресечена , гориста и необитаема – сплашването е могло да стане там /в тази местност са извършвани множество престъпления – изнасилвания, убийства, отвличания/, поради което пък никак не е било необходимо да бъдат отведени на другия край на Варненска област. Логичното обяснения е друго – подсъдимите не са целели да сплашат двамата пострадали, а да ги отведат на място, където подс.Н. лично да се срещне с тях – място , което е предварително уговорено.  От заключението на СТЕ е видно, че на 16.04.2007г. подсъдимите са се движили основно в две направления – това става ясно от базовите станции, които са захващали разговорите им. Едното направление е на север : Варна-Балчик-Варна – по него са регистрирани телефонни разговори от подсъдимите Н., С. и А.. Второто направление е на юг от Варна : Варна – Старо Оряхово – Камчия и обратно. По това направление са регистрирани разговори и от четиримата подсъдими. В някои периоди от време част от подсъдимите са се намирали в обхвата на едни и същи базови станции. И по-конкретно /бяха вече посочени, но повторението не е излишно – с оглед правените възражения/:

-на 16.04.2007 г. от 11:14 до 12:12 Г.Н. и М.С. се намират в обхвата на едни и същи клетки.

а 16.04.2007 г. от 09:45 до 12:03 И.А. и М.С. са в обхвата на едни и същи клетки.

а 16.04.2007 г. в 12:35 Г.Н. и Н.Н. се намират в обхвата на клетка Варна/Ефендулов, в 12:52 - в обхвата на клетка "Звездица", а от 13:00 до 13:24 двамата се намират в обхвата на клетки "Камчия нова", "Близнаци" и "Старо Оряхово".

а 16.04.2007 г. от 12:03 до 13:14 М.С. и И.А. се намират в обхвата на клетка "Близнаци", а в 13:01 в същия обхват е и Г.Н..

а 16.04.2007 г. в 13:29 М.С. е в обхвата на клетка "Шкорпиловци", която е в района, в който се намират Г.Н. и Н.Н..

а 16.04.2007 г. от 13:48 до 15:11 Г.Н. ***/Термите" и е разговарял с М.С., който е в обхвата на клетки "Старо Оряхово", Аврен" и "гр.Долни Чифлик/Камчия 15" районът, в който са открити труповете на В.Е. и Д. П..

а 16.04.2007 г. от 13:52 до 16:35 Н.Н. ***, а от 15:30 до 16:35 Г.Н. води разговори с Н.Н., докато Г.Н. е в обхвата на клетки "Аврен", "Рояк", "гр. Долни чифлик/Камчия" и "Долни чифлик" и "Долни чифлик/Камчия нова".

а периода от 16:40 до 16:57 на 16.04.2007 г. Г.Н., М.С., и И.А. се намират в обхвата на клетки "Константиново", "Аврен", "Приселци" и "Горица".

23:29 М.С. се намира в обхвата на клетки "Кичево" до 07:59 на другия ден (17.04.2007г.) и И.А. - от 20:56 до 13:00 на другия ден.

 Разпитан пред първостепенния съд вещото лице инж.Д.И. е потвърдил изготвеното от него заключение. По факта кой абонат от кои базови станции е захванат при проведените от него разговори не се и спори от страните. Защото тези факти са от категорията на безспорните – от разпитите на вещите лица става ясно, че телекомуникационната система е напълно автоматизирана, т.е. напълно автоматично прихваща определен разговор, което изключва всякаква човеша намеса. Или както се изразява изслушаното пред настоящата инстанция вещо лице С. – погрешно отчитане или регистриране на осъществени контакти е невъзможно и всякакви възможности за вмешателство са изключени. Друг е въпросът , че при наличните данни не може да се определи точното местоположение на абоната, провеждащ разговора. В тази насока И. е заявил пред окръжния съд, че в градски условия двама ползватели може да са на отстояние до 300м един от друг в обхвата на една базова станция, а в извънградски – до 30км. /Тук следва да се уточни че базовите станции извън населените места не са толкова наситени като местоположение, поради което и може сравнително точно да се определи коя БС е обслужила определен разговор/. Този извод на вещото лице И. се подкрепя и от заключението на вещото лице С. по назначената нова СТЕ /с други въпроси/ експертиза в рамките на внохд №135/13г. на АС-Варна , и изслушана и пред настоящия съдебен състав. От разпита на това вещо лице става ясно, че абонатът може да се намира във всяка една точка от покритието на определена базова станция. Конкретно за подс.Н. –проведените от него два разговора – в 13.00 часа и 13.09 часа са захванати/обслужени от БС с.Старо Оряхово/Камчия Нова. При провеждането на тези разговори Н. е могъл да се намира във всяка една точка на територията, обслужвана от тази станция – на картата в розов цвят. Местоположението му не може да бъде точно определено. Това би могло да стане при определени условия и при налична допълнителна информация от мобилния оператор, която понастоящем не може да бъде предоставена - предвид сроковете за съхранение на такъв вид информация от мобилните оператори. При наличието на такава информация би могло да се позиционира абоната поне в единия от секторите на базовата станция /Камчия нова разполага с три сектора/. Още по-точно би могло да бъде определено местоположението на разговарящия абонат ако е налице прехвърляне между сектори, или прехвърляне между базови станции – за което също няма информация. Т.е. следва да се заключи, че Н. може и да е бил на мястото на устието на р.Камчия  /ресторант „Нестинари” - както той твърди/, но пък може и да не е бил точно там. Истината е, че е възможно да е бил във всяка една точка в района, обслужван от БС с.Старо Оряхово/Камчия Нова – с розов цвят на приложената от вещото лице С. карта. Което не променя категоричната позиция и на настоящия съдебен състав, че четиримата подсъдими и двамата пострадали в определен период от време на 16.04.2007г. са се намирали на едно и също място. Периода от време е този, в който между подсъдимите не са провеждани разговори – присъствието им на едно място обезмисля поддържане на контакт по телефона. Краят на поредицата от непрестанни телефонни контакти между Г.Н. и М.С. за първата половина на деня е в 13.01 часа. При този разговор Н. се е намирал в обхвата на БС Близнаци/Сило, а С. – на БС с.Близнаци /станциите са различни, тъй като Н. е абонат на МТел, а С. –на Глобул/. БС Близнаци/Сило е една от трите базови станции на МТел, които обслужват района на устието на река Камчия – заключението на вещото лице С. по внохд №135/13г. Подс.Н. /абонат на МТел/ при проведените от него разговори в 13.00 часа и в 13.09 часа се е намирал  в района на БС Старо Оряхово/Камчия Нова  - както вече стана ясно. При проведен разговор в 13.24 часа подс.Н. също се е намирал в района на БС Старо Оряхово/Камчия Нова. Тези факти /но не само те/ дават основание на съда да приеме, че подсъдимите и пострадалите са се намирали на едно и също място – устието на р.Камчия, във времевия отрязък от 13.01 часа до около 13.30 часа  -  в 13.48 часа подс.Н. ***, а подс. Н. – в 13.50 часа. Посочените факти обаче не бива да бъдат обсъждани сами по себе си, а в контескста и на други по делото доказателства . Така на първо място следва да се отбележи неистовото желание на Н. лично да се срещне с измамилите го – съображения в подкрепа на този извод бяха изложени и няма да бъдат повтаряни. На второ /но не на последно по значение/ - крайно време е да се обърне внимание и на фактите, които изтъква в показанията си защитеният свидетел с идентификационен №4. Фактите, които той сочи с лека ръка се подминават от защитата – защото свидетелят говорел неопределено, не ставало ясно откъде бил узнал твърдяното от него, свидетелствал по слух и т.н. Вярно е, че показанията на свидетеля са лаконични. Както обаче е вярно и това, че само една излишна дума, само един израз в повече, би довел до разкриван на неговата самоличност. Това е недостатък на този вид доказателствено средство /показания на защитени свидетели с тайна самоличност/, но той е последица от желанието на свидетеля и от старанието на разследващи органи и съд да не се допусне разкриване самоличността му – както повелява разпоредбата на чл.141 ал.1 НПК. Още по-малко пък може да бъде винен свидетеля , че изпитва страх за здравето и живота си , поради което и отказва оттук насетне да дава показания. От тези факти не бива да се правят отрицателни изводи за достоверността на показанията му, приобщени по предвидения процесуален ред. И тъй като по изтъкнатите причини липсва в тях детайлност, те следва да бъдат съпоставени  с другите по делото доказателства. Законодателят също е съобразил това/както и процесуалните ограничения, които се налагат на страните при разпит на такива свидетели/, поради което и е въвел забраната по чл.124 НПК. В случая обаче показанията на свидетеля не са единственото доказателствено средство, съдържащо доказателства за виновността на подсъдимите лица. Налице са множество други / и косвени , и преки – частично в обясненията на подсъдимите /, и тези показания идват само да ги потвърдят за сетен път. Ще бъдат цитирани дословно : „ …Знам и за самата случка. Направена е била постановка на двете жертви от Г., за който се знае, че е служител на „Трансинс”. Г. е извикал двете жертви по повод на някаква сделка. Преди това е било уговорено И. и М. да чакат Г. и двамата, които по-късно са убити, на определено място извън града, където Г. под някакъв предлог щял да спре с колата. Там ги чакали И. и М., които също ползвали МПС. На уговореното място Г. спрял и заедно с другите двама нанесли побой на жертвите и ги отвлекли. От там Г., М. и И. отвеждат двете жертви на друго място, което е близо до р.Камчия, където по предварителна уговорка ги е чакал Н.. Там са продължили да бият двете лица. В един момент Н. е казал отвлечените лица да се ликвидират и си е тръгнал. След заминаването на Н. отвлечените отново са били бити от тримата и са давени в реката, вързани с въжета и метални тежести”. За всяко едно от тези твърдения на свидетеля съществуват по делото и други доказателства, които напълно ги подкрепят. Налице са категорични доказателства, че срещата е инсценирана, налице са доказателства за създадената организация, налице са доказателства за среща между подсъдимите и пострадалите край р.Камчия, налице са и въжета и тежести , налице са и два трупа. За част от изнесените от свидетеля факти са налице дори и самопризнания от подсъдимите Н., С. и А. – за отвличането, за връзването на телата, за металните тежести. Така че настоящият съд не вижда никакви основания да не даде вяра на показанията на този свидетел.

Изводът на съда за осъществена среща между Н. , останалите подсъдими и пострадалите в района на устието на р.Камчия  не се разколебава и от показанията на св.К. В показанията си в съдебно заседание тя заявява, че подс. Н. е отишъл в офиса й и тогава тя му е отказала срещата, тъй като имала други клиенти. Очевидно свидетелката е в грешка по отношение на деня, в който това се е случило, или по отношение начина, по който това е станало /лично или по телефона/. От разпечатките на мобилния телефон на подс. Н.  - 0888264040 е видно, че на 16.04.07 в 13.09 часа е получил входящо повикване от телелефонен № 0888800938 на св. К. с продължителност 102 сек. В този момент Н. се е намирал в обсега на БС Старо Оряхово/Камчия Нова. Това е и единственото обаждане на К. в периода 10.04.-20.04.07. От този факт може да се направи извода, че подс. Н. вече е бил в района на р.Камчия /където се намира и въпросния имот/, когато е получил обаждането , и тогава е била отменена уговорката им – К. няма защо да търси Н. ако час или два преди това уговорката вече е била отменена.

На още два факта/детайла от поведението на подс.Н. след деянието съдът намира за уместно да обърне внимание : На 17.04.2007г. св.А.Е., разтревожен за съдбата на бъща си, пристигнал в гр.Варна да го търси, като посетил и офиса на „Трансинс”. Бил посрещнат от двама охранители, на които А.Е. се представил като сина на В. Е. и поискал да уведомят Н.Н., че желае да говори с него. Тогава излязъл сам подс.Н. и го поканил да влезе в сградата. Държал се почти бащински с притеснения А.Е. и хладнокръвно го излъгал, че не знае баща му да е идвал в гр.Варна с думите: „Как ще е във Варна баща ти, той щеше да ми се обади”. Дори предложил помощта си за издирването на В. Е.. А.Е. не усетил в държането на подс.Н. и следа от агресивното поведение, демонстрирано при предходната им среща в гр.София.   На 19.05.2007 г. св. Ж.П. получил от приятелката на подс. С. - Ц.Г., бележка с молба да я предаде на подс. Н.. Затова и св. П. отишъл късно вечерта до дома на подс. Н. и двамата се срещнали в двора на къщата. Там св. П. му предал бележката, а подс. Н. я отворил и прочел, след което казал му да предаде на св. Г., че подс. С. няма да го има няколко дни, че същият е добре и да не се притеснява за него и се прибрал в къщата. Св. П. предал думите на подс. Н. на Ц.Г., но останал с впечатление, че същата продължила да е силно обезпокоена. Фактът, че излъгал Е. че не знае баща му да е идвал във Варна, и фактът, че е бил наясно с предстоящото отсъствие на С. след намирането на труповете, също са една индиция за знанието на подс. Н. за случилото се с двамата пострадали.

 

Възраженията на защитата на С. и А.  се базират основно върху обясненията на тези двама подсъдими, и от тази гледна точка се предлага и преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление – по чл.122 и чл.124 НК. Това би могло да стане ако обясненията на двамата бяха достоверни – ако намираха изцяло опора в останалия по делото доказателствен материал. Такава подкрепа те обаче  намират единствено по отношение твърденията , касаещи действията на подсъдимите по извеждането на пострадалите от автомобила на подс. Н., привеждането им в безпомощно състояние, овързването им с тиксо, натоварването на микробуса и отвеждането им до р.Камчия. В останалата си част следва да бъдат преценени единствено като защитна теза – оневиняваща частично А. и С. – по обвинението по чл.116 НК, и напълно Н. и Н. – и по двете обвинения, тъй като обясненията в този им вид и в тази им част им са в драстично противоречие с останалите по делото доказателствени средства. Те се свеждат до следното : след като двамата пострадали били вкарани в микробуса, се съвзели от ударите и започнали да буйстват, да ритат по стените на микробуса, което наложило да бъдат овързани с въжета намиращи се в микробуса, а устите им залепени с лепенки. Подс. А. предложил да ги закарат в землището на с.Круша, което познавал добре, тъй като дядо му е оттам. Отивайки там те установили, че двамата са се задушили. Подс. С. веднага позвънил на подс. Н. и много уплашен му казал, че е станала беля и „тия двамата са се удушили”. Опитали се да ги свестят, но така и не успели. След като се чудили какво да ги правят решили да ги хвърлят в реката, но телата им веднага изплували, опитали се отново да ги реанимират, но не се получило. Затова подс. С. поискал от подс. Н. да донесе няколко железа, без да му обяснява с каква цел. Н. занесъл исканите му тежести , след като преди това ги взел от базата на дружеството под Аспаруховия мост. Така депозирани тези обяснения не държат сметка за няколко очевидни факта :

-          на първо място – не е възможно пострадалите да са били вързани с въжетата още при качването им в микробуса, на място те са били вързани с тиксо, а въжетата са използвани след вземането на решение за убийството им. Установено е по делото, че въпросните въжета са закупени от магазин на фирма „Козирог” , намиращ се в гр.Варна на ул.”Цариброд” 76. За извършената продажба е изготвена стокова разписка № 0000031620/16.04.2007 г. с получател „Трансинс рециклираща компания” ЕООД за 40м. въже на стойност 14лв. Тази стокова разписка е иззета от продавача, Т.е. данни за продажбата се намират в компютъра на фирма „Козирог”. Св.К.К. - продавач във въпросната фирма, е категоричен, че не се е случвало една стока да бъде отчетена при издаването на счетоводен документ като друга. Не е било практика от фирма „Трансинс” да купуват въжета и това е бил инцидентен случай. В хода на разследване е установено , че непосредствено след тази продажба, от магазина на фирма „Козирог” въже е закупил и св.Н. К., който развивал търговия с подобни продукти в гр.Добрич. Същият предал на органите на разследване част от въжето, което закупил. От заключението по назначената впоследствие експертиза става ясно следното : - парче от въже, с което е бил овързан трупът на В. Е. /обект №1/ ,  парче от въже, с което е бил овързан трупът на Д. П. /обект №2/ , и парче от въже предадено от Н. К. /обект №3/  спадат към групата на полипропиленовите плетени въжета с кръгло сечение и пълнеж. Въжетата обекти №1 и №3  са сходни по морфологични признаци – вид, дебелина, сечение, цвят на пълнежа и оплетката, вид и дебелина на моновлакната, и се различават от обект №2 по цвета на влакната от пълнежа на въжето. Отделно от това, на 16.04.2007 г. от 13:48 до 15:11 подс. Н. се е намирал в обхвата на клетки "Варна/Пазара" и "Варна/Термите" и е разговарял с М.С.,*** намира и магазина

-           на фирма „Козирог”. Т.е. от показанията на свидетелите К. и К., представената стокова разписка, иззетото при огледа и аутопсията на двата трупа въже, и направения от вещото лице анализ на парчетата от въже, както и от местоположението на Н. в този период от време , може еднозначно да се направи извода, че въжето е закупено от Г.Н. /или от изпратено от него лице/ , след което е отнесено заедно с металните тежести от Н. до местопрестъплението. Този извод не се разколебава и от факта,      че въжетата са две, и общата им дължина незначително се разминава с отразената в стоковата разписка/ за това може да има различни обяснения и на едното от тях се е спрял окръжният съд/. По-важното е, че е налице сходство между закупеното от Н. /или от негов служител/ въже , и това , с което е вързано тялото на Е..  Едва с отнасянето на въжето до местопрестъплението с него вече са овързани двамата пострадали. Аргумент в подкрепа на този извод е и начинът на връзване на пострадалите – така , че металните тежести са под въжетата  - факт, който става ясен от извършените оглед и аутопсия на труп . В СМЕ за оглед и аутопсия на трупа на пострадалия Е. е записано следното: ”Трупът е многократно омотан и завързан с капроново въже… Въжето е преметнато един път само около шията и с още четири намотки около шията и през двете метални гредички…Същото въже от дясно на шията се спуска надолу по предната повърхност на тялото през дясното бедро. Прехвърля се през коленетете и е стегнато като придържа тялото в „колянна поза”. Същото въже продължава към подбедриците и глезените, които са овързани и стегнати под въжето и с прожзрачна леплива летна – тиксо. От там въжето се връща от долу-нагоре, по задната повърхност на тялото /през гърба/, през дясната и лява мишници на ръцете и до лявото ухо върху едната греда е завързано с фиксиращ възел. Под гредичката, в същата област има два многобройни /сложни/ възела. През самите гредички въжето е увито с 19 намотки през тялото и крайниците…”.  СМЕ за оглед и аутопсия на трупа на постр. Д. П. : „ Трупът е омотан с две въжета. Бялото, което е използвано от гражданска защита за изваждане на трупа от водата се отстрани. Другото въже е с диаметър 7-8мм бяло с червени и сини ивици. Чрез него са прикрепени към тялото две метални гредички… Това въже е многократно увито около трупа. Има 4 намотки около шията, които плътно я пристягат. Там въжето е омотано съвместно с жълт ланец и косата, като отзад на шията се виждат възлите на въжето, омотани с голяма топка коса. Оттам то върви надолу, кръстосано отзад в поясната област, под седалището, косо през подбедриците и завършва с пет намотки около глезените. Около кръста има четири намотки, силно пристягащи тялото. Около глезените и дясната китка под въжето се виждат остатъци от увито бяло тиксо…” . Т.е. начинът на връзване на пострадалите сочи на две неща : 1. Въжетата са овързани върху телата след като са доставени заедно с металните греди /гредите са под въжетата/, а преди това пострадалите са били овързани с тиксо/тиксото е под въжето/, каквито признания има от страна на двамата подсъдими – при качването на пострадалите в микробуса са ги омотали с тиксо;  2. Избран е специфичен начин на връзване, който изключва всякаква възможност за самоспасяване – въжето е неколкократно омотано през шиите на пострадалите, след което продължава надолу по тялото. То е така плътно омотано около шията и колената, че при опит да се изпънат колената, то се затяга около шията /в.л. П.а – л.235 т.2 нохд №458/09г./ и затова се окачествява като „сицилианска примка”. Ако обаче пострадалите вече са се били задушили /както твърдят двамата подсъдими/ то кому е било необходимо това двойно подсигуряване. Двойно – защото връзването с въже в областта на шията би могло да участва в генезата на смъртта/без да е основна причина за нея/ по време на процеса на удавянето /заключение по назначената допълнителна СМЕ – внохд №135/13г. л.227, изслушана и приета и от настоящия съдебен състав/.

На второ място - несъобразено с обективните находки, открити при аутопсията, е и твърдението на подсъдимите С. и А., че сваляйки двамата пострадали от микробуса установили, че те се били задушили. Започнали да ги свестяват, да им удрят леки шамари, но те не реагирали. Езика на П. бил прехапан. Тогава решили да ги хвърлят в реката, но те веднага изплували. След това отново ги „реанимирали”, отново без да ги развържат/т.е. без да им махнат тиксото от ръцете и краката/. След това поискали тежести от подс. Н. и тогава вече отново ги хвърлили във водата – вече с тежестите. В този им вид обясненията на С. и А. напълно се опровергават от заключенията на вещите лица по назначените СМЕ. От заключенията на вещите лица по СМЕ за оглед и аутопсия на труп /те са почти идентични и по двете експертизи - и за П. и за Е./ се установява : 1. Морфологични и лабораторни данни за удавяне - оскъдно количество течност в сфеноидалния синус с чужди тела - микроскопични водорасли, растителни клетки, кристални структури /песъчинки/, диатомеи и др., диатомеи във вътрешните органи - бял дроб, черен дроб, бъбреци и мозък ;  2. Пристягане на шията и завързване към нея на метални тежести, многокатни завързвания и намотки с въже през тялото, горните и долните крайници, завързване на глезените с тиксо, а за П. – и остатъци от тиксо около дясната китка; 3. Механични увреждания – за П. - две разкъсно-контузни рани в тилната област с кръвонасядания около тях, кръвонасядания по гръдния кош и по остатъците от двете бузи на лицето, а за Е. - две разкъсно-контузни рани в тилната област с кръвонасядания около тях, кръвонасядания по лицето, главата, гръдния кош и глезените. Причината за смъртта и на двамата е механична асфиксия от удавяне – т.е. пострадалите са били живи при хвърлянето им във водата. Поради напредналото трупно разложение не е било възможно с категоричност да се определи до каква степен и механичната асфикция от пристягането на шията е участвала в механизма на настъпването на смъртта. Тук следва да се отбележи, че по отношение причинатаза настъпване на смъртта/от удавяне/, вещите лица са проявили изключителна последователност, нито за миг не са се поколебали, и категорично са отстоявали заключението си – както пред първата инстанция, така и пред настоящата. Твърди се също така категорично и прижизненост на получените от пострадалите разкъсно-контузни рани. Назначената допълнителна експертиза /изслушана и пред настоящия съдебен състав/ с нищо не променя заключението им ,  напротив – и в това си заключение вещите лица потвърждават , че телата на двамата пострадали са хвърлени във водата живи, а смъртта е настъпила в резултат на удавяне. Този извод се потвърждава от наличието на течност с водорасли и диатомеи в течността от синуса на сфеноидалната кост, а само на диатомеи – в бъбреци, черен дроб и мозък – и при двамата пострадали. Освен това съдебните медици потвърждават също, че нанесените на пострадалите механични увреждания са с белези на прижизненост – предхождали са удавянето. Дължат се на удари с или върху твърди тъпи предмети и ръбести такива. Което пък означава, че пострадалите са били бити /както твърди и защитен свидетел №4/ , а не реанимирани – както твърдят двамата подсъдими /освен ако не са използвали нетрадиционни и непознати за медицината изключително груби животоспасяващи мероприятия, включващи и удари с пистолет или друг твърд предмет по главата/. За последното дънни се съдържат в заключението по СМЕ № 42а/2008 г. на УНС по Съдебна медицина и деонтология при МУ „Проф. д-р П. С.” - гр. Варна /том 3, папка №1 А, л. 55-57/, където е отразено, че едно от двете наранявания на В. Е. *** добре изразена Г-образна форма с прав ъгъл. Такова нараняване би могло да се получи от основата на пълнителя на представения пистолет „Глок 19”. Втората рана може да се получи при удар с цевта на процесния пистолет. При П. двете рани в областта на тила са успоредни помежду си, на разстояние 2,5 см една от друга. Такава е и ширината на цевта на процесния пистолет „Глок 19”, притежаван от подс. С. и приобщен по делото като веществено доказателство. Отделно от това – според медиците описаното в обясненията на С. и А. „изплуване” на телата на пострадалите не е достоверно от медицинска гледна точка. И не на последно място – кръвонасядането  в корена на езика на Е. не е белег на безсъзнателно състояние, а по-скоро един от белезите на асфикцията. Прехапването на езика на П. също не е признак , сочещ на безсъзнателно състояние и асфиксия, тъй като по него няма белези на прижизненост.

Очевидният извод, който се налага след всичко изложено е, че пострадалите са били бити, приведени в безпомощно състояние /не са били в безсъзнание или кома – както твърдят подсъдимите С. и А./, след което овързани с въжета по описания начин – с поставени под въжетата метални греди, и хвърлени живи във водите на р.Камчия, където и смъртта им е настъпила сравнително бързо вследствие на удавяне. Налице е абсолютно целенасочено умъртвяване на Е. и П.. Всички други твърдения на подсъдимите са нищо повече освен тяхна защитна теза, и като такива ги приема и въззивният съд.

По отношение възражението за предубеденост на първостепения съд – за такова загатва адв.Таков пред настоящата инстанция, и то се изразявало в това, че съдът събирал и излагал факти за имотното състояние на подс.Н.. То не се споделя от въззивния съд. Да, събирал е и излагал – за това го задължава разпоредбата на чл.102 т.3 НПК. Отделно от това въпросните обстоятелства имат значение за изясняване мотива за престъплението – в крайна сметка правилно е прието, че не финансов проблем, а личностен стои в основата му/за което стана вече въпрос/.

           

            В резюме следва да се заключи , че доказателствата по делото, обосноваващи участието на подсъдимите в извършването на двете престъпления , макар и основно косвени/по отношение участието на Н. в двете престъпления, по отношение участието на Н. в това по чл.116 НК, и частично – по отношение престъплението по чл.116 НК за С. и А./, се намират в хармонично единство, и в крайна сметка сочат на следното /ще бъдат само маркирани – съображенията си съдът изложи по-напред/ :

·         наличие на мотив у подс.Н. /и у никой друг/;

·         създаване на организация от подс.Н. , в която всеки има своя роля  , което се установява от привидността на сделката /с цел примамване на Е. и П./, изключително активна комуникация между подсъдимите в деня преди отвличането, а между Н. и С. и между Н. и Н. - в деня на отвличането;

·         отвличане на двамата пострадали  -  за това доказателствата  са не само косвени, доказателства за това частично се съдържат в половинчатите признания на подс.Н. по отношение на този факт, а изцяло - в  обясненията на С. и А. , които признават извършването на това престъпление – но само от тях двамата;

·         присъствие на всички подсъдими на едно и също място – устието на р.Камчия, в периода от време  след 13.01 часа  -  до около 13.30 часа;

·         откарване на пострадалите в землището на с.Круша-по поречието на р.Камчия, и там овързването на двете жертви с донесени от Н. въжета и греди–по специфичен начин с поставяне на метални греди под въжетата. Местонахождението на подсъдимите и движението им до с.Круша се установява от активната комуникация , прихваната от базовите станции, посочени в СТЕ;

·         нанесени на пострадалите приживе телесни увреждания;

·         настъпила смърт вследствие на механична асфикция от удавяне.

 

Обсъдени в своята съвкупност пък фактите, обуславящи това обобщаващо  заключение, дават възможност   на въззивния съд категорично да направи единствено възможния извод, който не поражда никакво съмнение /поне за настоящия съдебен състав/ : по отношение на пострадалите Е. и П. са извършени  престъпления по чл.142 НК и чл.116 НК, и техни автори са именно подсъдимите Н.Н., Г.Н., М.С. и И.А..

 

С оглед всичко изложено до момента въззивният съд счита : - Първо - че първостепенният съд правилно е установил фактите по делото – след прецизен и внимателен анализ на събраните по делото доказателства, извършен в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 НПК, е стигнал до изводите, до които стигна и въззивната инстанция при самостоятелната си интерпретация на доказателствата; - Второ – при така приетите за установени фактически положения ответна на закона се явява и тяхната правна преценка.  От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението „отвличане” съобразно редакцията на чл.142 от НК, действаща към момента на деянието (ДВ, бр.92/2002г.), се изразява в принудителното преместване или отвеждане на друго място на пострадалия, като след като бъде отвлечена жертвата е нужно и нейното противозаконно лишаване от свобода. Престъплението е довършено, когато пострадалият бъде поставен в положение да не може свободно да се придвижва в пространството, като за това е без значение времетраенето на лишаването от свобода. В конкретния случай обективните действия на четиримата подсъдими са постигнали точно описания резултат: подсъдимите Н., С. и А. са преместили в пространството Е. и П. против тяхната воля, преодоляна чрез употреба на физическа сила – завързали са им ръцете и краката с тиксо, нанесли са им побой. След това са ги отвели до място в близост до устието на р.Камчия, а след срещата с Н. и след тръгването му,  са ги отвели по поречието на р.Камчия в землището на с.Круша – това става ясно от местоположението им установено от базовите станции, прихванали разговорите им и интерпретацията на вещото лице И. в тази насока. Решението до отвлекат две напълно непознати им до този момент лица е било формирано и у тримата в резултат на въздействие върху психиката им от страна на подс.Н., който по този начин ги е склонил към извършване на престъплението. Преди това те  не са имали формирано такова решение – не са имали никакъв мотив за това. Това от своя страна означава, че подс.Н.Н. е осъществил форма на интелектуално участие в престъплението по смисъла на чл.20, ал.3 от НК – като подбудител. След това той, с поведението си, продължава да улеснява дейците в осъществяването на престъплението, като осигурява идването на жертвите в гр.Варна, организира среща между тях и подс.Н., набавя нужната информация къде отсядат, как се придвижват, т.е. чрез съвети, разяснения и отстраняване на спънки още преди деянието е улеснил останалите трима да отвлекат Е. и П.. Това пък осъществява форма на съучастие помагачество - по смисъла на чл.20 ал.4 от НК. Останалите трима подсъдими са действали като съизвършители, като всеки е участвал с определени действия в изпълнителното деяние. Така подс. Н. закарва жертвите на определеното място, предава ги на другите двама, заедно с които от своя страна нанасят удари на пострадалите, привеждат ги в безпомощно състояние, С. и А. ги качват в микробуса и ги отвеждат на определеното място, а подс. Н. ги следва /по отношение деятелността на Н. и участието му в двете престъпления съдът дава вяра на показанията на защитен свидетел №4, които са подкрепени и от други доказателства/. Налице са квалифициращите елементи по т.2 и 5 на ал.2 на чл.142 НК - деянието е извършено от две и повече лица, и отвлечените лица са две, а подс. С. е бил и въоръжен – налице е и този по т.1. Правилно окръжният съд е приел, че принудата не надвишава типичната за този род престъпна дейност, изразяваща се в нанасяне удари, връзване , поради което и подсъдимите законосъобразно са били оправдани за наличието и на квалифициращия елемент „особена жестокост”. От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.116 от НК е било осъществено с действия – след като жертвите са били отвлечени и заведени на безлюдно място в землището на с. Круша, по поречието на р.Камчия, подсъдимите Н., С. и А. плътно са омотали въже около шията и колената на всяка от жертвите, по начин, че при опит да се изпънат колената, то да се затяга около шията. Същевременно към тялото на всеки от пострадалите тримата прикрепили и по две метални греди посредством същото въже, което преминавало около шията, тялото и долните крайници. След това тримата хвърлили все още живите П. и Е. във водите на р.Камчия. Смъртта и на двамата настъпила в резултат на механична асфикция от удавяне. Решението да умъртвят непознатите им до този момент Е. и П. е било формирано у съзнанието на Н., С. и А. отново в резултат на въздействие върху психиката им от страна на подс.Н. - той ги е склонил да убият вече отвлечените Е. и П. и то по определен начин. По този начин подс.Н.Н. отново е осъществил форма на интелектуално участие в престъплението по смисъла на чл.20, ал.3 от НК – действал е като подбудител. След като подс.Н. формирал умисъла у тримата извършители и за убийство на жертвите, той с поведението си продължил да улеснява дейците в осъществяването му, като посочил средствата за умъртвяването им, както и как да се снабдят с тях – изпратил Г.Н. да осигури метални греди  и въже, т.е. чрез съвети, разяснения и отстраняване на спънки подс.Н. още преди физическото умъртвяване на пострадалите е улеснил останалите трима в изпълнението на деянието. С тези си действия е осъществил и другата форма на съучастие –помагачество по смисъла на чл.20, ал.4 от НК. Подсъдимите Н., С. и А. от своя страна са действали като съизвършители – участвали са в самото изпълнение на престъплението. А са съизвършители, защото и тримата участват в самото изпълнение на престъплението, налице е задружност в усилията им за постигане на определен престъпен резултат и умисъл във всеки от тях не само за престъплението, но и за съучастието в него. Общоизвестно е, че за да е налице съизвършителство, не е задължително съизвършителите едновременно да извършват заедно цялата престъпна дейност, с която се осъществява съставът на едно престъпление. Тяхната дейност може да бъде осъществена и последователно, а в определени случаи дори с известен интервал от време. Достатъчна е в такива случаи наличността на конкретен общ умисъл на дейците като обединяващ момент на съизвършителството. Т.е. всеки при осъществяването на своята проява трябва да съзнава, че участвува в изпълнението на престъплението заедно с други извършители и иска или допуска настъпването на престъпните последици - в тази насока е както теорията /”Наказателно право на РБ” Обща част, Книга втора §28 - И.И. , така и обвързващата съдебна практика/ Постановление №2/57г. на Пленума на ВС на РБ, а също и необвързващата /Решение № 126 от 14.VI.1985 г. по н. д. № 103/85 г., I н. о. , Решение № 865 от 13.12.2007 г. на ВКС по кас. д. № 601/2007 г., I н. О.  ,  както и много други/. Поради което и несъмнено е налице съизвършителство между подсъдимите Н., С. и А.. Налице са и приетите от Окръжния съд квалифициращи елементи на убийството : квалификацията „особено мъчителен начин за убитият” се обуславия от начина на умъртвяването на жертвите – били са им нанесени удари, които са ги довели до безпомощно състояние, след което са били вързани, и през цялото това време те са разбирали намеренията на подсъдимите, но не са могли да реагират по никакъв начин. Същевременно за умъртвяването им е избран  способ, който не просто ги лишава от възможност за самоспасяване, а всяко изпъване на коленете е водело до допълнително и необратимо затягане на въжето около шията на жертвите. Няма доказателства пострадалите да са изпаднали в бесъзнателно състояние – така че да не усещат нищо. Напротив – били са в съзнание, и живи хвърлени във водата – в тази насока вече бяха изтъкнати съображения. Т.е. през цялото време са съзнавали какво се случва, какво ги очаква – без съмнение налице е една мъчителна смърт. Квалификацията “особена жестокост” на деянието се обуславя от факта, че изпълнителната деятелност на подсъдимите по интензитет явно надхвърля необходимото за причиняване смъртта на пострадалите. Убийството е извършено по специфичен начин, изпълнен хладнокръвно и прецизно от подсъдимите, проявени са отмъстителност садизъм. И при определяне на квалифициращите признаци съдът е съобразил задължителните указания на ВС на РБ, дадени в посоченото вече Постановление на Пленума /все още не загубило сила/.   И двете деяния са извършени от подсъдимите при пряк умисъл. Правилно съдът е преценил, че този за убийството е възникнал след отвличането на жертвите, като това решение е взето от подс.Н.Н. на 16.04.2007г. впоследствие – по време на срещата между него и двете отвлечени лица  в района на устието на р.Камчия. Изпълнението на това решение е започнало незабавно – първо с набавянето на нужните средства като метални пръти и въже, а след това и с физическото ликвидиране на жертвите. Всички те са съзнавали обществено-опасния характер на деянията, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване, разбирали са свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си, както и са предвиждали неизбежния резултат. Приемайки това, съдът правилно е изключил наличието на квалифициращия признак по т.9 на чл.116 НК, убийството да е извършено предумишлено. За липсата на предумисъл сочат именно действията на самите подсъдими  и времето за набавяне на средствата за извършване на престъплението – това е станало след срещата между тях и пострадалите. Преди това липсва подготовка за извършване на убийството /за разлика от отвличането, което е предварително планирано и организирано/. Или ако се използват критериите на теорията за видовете умисъл , дадени от И.И. в неговото ”Наказателно право”, то в този случай той би бил определен като „внезапен” – възникнал първоначално у Н. /а после и у останалите/ на самата среща между тях и подсъдимите, а не като „предварителен”.

И при определяне на наказанията на подсъдимите съдът се е съобразил с изискванията на закона /въпреки , че е бил малко пестелив по отношение личността на подсъдимите/. Напълно се споделят изложените от него съображения досежно високата степен на обществена опасност и на деянието, и на дейците. Престъплението по чл.142 ал.2 НК е с  висока степен на обществена опасност – добре планирано и организирано още предходния ден, при която организация е налице и разпределение на ролите на всеки един от подсъдимите, използване на св.Н. като примамка за да бъде осъществен контакт с двамата пострадали и те да бъдат закарани на подходящо за целта място извън гр.Варна, осъществяване на среща между подс.Н. и пострадалите, на която присъствали и другите подсъдими. Налице е прецизност в детайлите. Всичко това придава на престъпната деятелност на подсъдимите по чл.142 НК висока обществена опасност. Ако тя обаче е висока, и това е послужило  като основание на съда да определи наказания около средния размер, то обществената опасност на деянието по чл.116 НК няма как да бъде оценена другояче освен като изключително висока. По брутален начин са убити двама човека – овързани с въжета и тежести  и живи хвърлени във водата. И всичко това е извършено хладнокръвно, с набавяне на необходимите средства. Налице са и три квлафициращи елемента – с проявена особена жестокост и по особено мъчителен начин са умъртвени две лица. От своя страна характеристиката на самите деяния придава висока степен на обществена опасност и на дейците. Затова и в случая без особено значение са данните за личността им и качествата им. Подсъдимите са неосъждани, семейни, работещи хора – с изключение на А.. Н. и Н. са с висше образование. Н. от своя страна изградил печеливш бизнес, в който трудово са ангажирани и много други хора. Всичко това обаче може да послужи единствено като основание за неналагане на най-тежкото наказание , предвидено от нашия закон – „Доживотен затвор без замяна”. Очевидно това е било съобразено и от първостепенния съд. Във вида , в който са наложени наказанията на подсъдимите, те са съобразени най-вече с тяхната и тази на деянията им обществена опасност. А последната е толкова висока, че напълно адекватно се явява определеното наказание за престъплението по чл.116 НК – „доживотен затвор”. Не се налага изменение на така определените им наказания.

Законосъобразна и правилна се явява присъдата и в нейната гражданско-осъдителна част. Без съмнение ищците по делото са претърпели болки и страдания от загубата на близките си хора, ще търпят такива и занапред. И тази загуба се дължи на престъпните действия на четиримата подсъдими. Затова и последните дължат обезвреда на ищците. Поради което пък в съответствие със закона съдът след като приел, че исковете са доказани по основание , основавайки се на критерия за обществена справедливост /и практиката на съдилащата в тази насока/ определил и разумни по размер обезщетения за всеки един от ищците.

И при третото поред разглеждане на делото пред въззивната инстанция не бяха констатирани съществени процесуални пропуски в дейността на контролирания съд, които да са в състояние да доведат до отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане. Напълно са спазени процесуалните правила, зачетени са и правата на страните в хода на наказателното производство.

Всичко това дава пълното основание на настоящият съдебен състав да остави без уважение жалбите на подсъдимите, и съответно – да потвърди постановената от Варненски окръжен съд осъдителна присъда.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваната присъда, на основание  чл.338 НПК  Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №87/31.10.2011г. по нохд №458/2009г. на Варненски окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                               Членове :