Р Е Ш Е Н И Е

 

111/15.06.2018

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На десети май

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар:Петранка Паскалева

Прокурор: Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 141 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда чл.424 ал.1 вр.чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

 

Образувано е по молба на Р.Г.И. за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 1154/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич и отмяна на постановеното по него Определение № 679 от 20.11.2017г, досежно частта, в която решаващият съд е приложил разпоредбата на чл.24 от НК и е увеличил определеното общо наказание за изтърпяване с 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода“.

В искането са изложени доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно прилагане нормата на чл.24 от НК, тъй като наложеното наказание не отговаря на предвидени в чл.36 цели. Излагат се и доводи, че извършеното групиране включва две наказания, а производствата по тях са протекли по реда на глава XXVII от НПК, както и че размерът на съставомерните вреди е минимален. Молбата е за изменение на отмяна на определението в частта, с която е увеличено общо наложеното наказание.

Прокурорът от АП-Варна изразява становище за неоснователност на молбата, намирайки за правилно становището на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание молителят И. и процесуалният му представител адв.Св. Х. ***/ поддържат изцяло депозираното искане за пълна или частична отмяна на чл.24 от НК. 

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

 

Искането за възобновяване на наказателното производство, депозирана от осъденото лице Р.Г.И., е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 2 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 - Определение № 679, постановено по ЧНД № 1154/17г  от състав на РС-Добрич и влязло в сила на 11.01.2018г. В същото време то не попада и в категорията актове, които биха могли да бъдат обект и на касационна проверка, доколкото е изключено от техния кръг, с оглед нормата на чл. 346 от НПК, поради което искането е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

От материалите по делото се установява, че молителят И. е осъждан, както следва:

 

1.     С определение № 17/25.02.2013г.  по н.о.х.д. № 288/2013г. на РС –гр. Добрич, за извършено на 10/11.12.2012г. престъпление по чл. 197 т. 3 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

Определението е влязло в сила на 25.02.2013г.

 

2.     С определение № 42/18.09.2014г. по н.о.х.д. № 395/2014г. на РС – гр. Добрич, за извършено на 11.08.2013г. престъпление по чл. 197 т. 2 във вр с чл. 194 ал. 3 от НК му е било наложено наказание „Пробация“, включваща следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, „Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от една година.

Определението е влязло в сила на 18.09.2014г.

3.     С присъда № 5/12.03.2015г. по н.о.х.д. № 197/2015г. на PC – гр. Добрич за извършено на 22.11.2014г. престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1, т. 2 и т. 3 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8/осем/ месеца, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е било приспаднато времето през което обвиняемия е бил задържан под стража, считано от 22.11.2014г. до влизането на определението в сила.

На основание чл. 68 ал. 1 от НК било приведено в изпълнение за ефективно изтърпяване и наложеното по н.о.х.д. № 288/2013г. на РС – гр. Добрич наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца. Това наказание изтърпял през периода 22.11.2014г. до 22.02.2015г., когато било приведено в изпълнение наказанието 8/осем/ месеца лишаване от свобода.

Присъдата влязла в сила на 28.03.2015г.

 

4.     С определение № 55/18.09.2015г. по н.о.х.д. № 1228/2015г. на PC – гр. Добрич, за извършено в периода 01.11.2014г. - 03.11.2014г. престъпление по чл. 195 ал. 1 от НК, му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг“ режим.

Определението е влязло в сила на 18.09.2015г.

 

5.     С определение от 02.11.2015г. по ч.н.д. № 1278/2015г. по описа на РС – гр. Добрич, на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК по н.о.х.д. № 197/2015г. и н.о.х.д. № 1228/2015г. на PC – гр. Добрич било определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8/осем/ месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 от НК, при изпълнение на наказанието е било приспаднато предварителното задържане по н.о.х.д. № 197/2015г. на РС – гр. Добрич, считано от 22.11.2014г., а на основание чл. 25 ал. 2 от НК е зачетена и приспадната и изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“ по н.о.х.д. № 197/2015г. на РС – гр. Добрич.

На основание чл. 68 ал. 1 от НК отново било постановено първо и отделно от общото наказание привеждане в изпълнение за ефективно изтърпяване и на наложеното по н.о.х.д № 288/2013г. на РС – гр. Добрич наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което на основание чл. 25 ал. 2 от НК било и зачетено като изтърпяно.

Определението влязло в сила на 18.12.2015г.

 

6.     С определение от 15.07.2016г. по ЧНД № 287/2016г. по описа на ОС – гр. Добрич, било заменено наложеното с определение № 42/18.09.2014г. по н.о.х.д № 395/2014г. на РС – гр. Добрич, наказание „Пробация“ с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни, което да се

изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Определението е влязло в сила на 09.08.2016г.

 

7.     С определение № 147/19.07.2017г. по н.о.х.д. № 854/2017г. на PC – гр. Добрич за извършено в периода 01.02.2017г. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Наказанието било приведено в изпълнение с отчетено начало 19.07.2017г. в затвора –Белене.

Определението влязло в сила на 19.07.2017г.

 

8.     С присъда № 60/14.08.2017г. по н.о.х.д. № 966/2017г. на PC – гр.  Добрич за извършено на 04.06.2017г. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 от НК, му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 4/четири/ месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.59 ал. 1 т. 1 от НК, при изпълнение на наказанието е било приспаднато предварителното задържане по това дело, считано от 07.06.2017г.

Присъдата е влязла в сила на 30.08.2017г.

 

Изложената хронологическа последователност дава основания да се заключи, че деянията по н.о.х.д. № 854/2017г. по описа на PC – гр. Добрич и по н.о.х.д. № 966/2017г. по описа на РС – гр. Добрич са извършени в условията на еднородна реална съвкупност.

 

Правилна и законосъобразна е била преценката на решаващия съд, относно приложението на чл.24. Подкрепа на изведения довод, се съдържа в следните фактически положения: Приложеният в кориците по делото бюлетин за съдимост/стр. 10 от ЧНД № 1154/17 г./ установява, че за периода 2013г. – 2017г., жалбоподателят е бил осъждан 7 пъти с налагане на наказание „лишаване от свобода“. Това обстоятелство особено очевидно илюстрира задълбочаване на престъпните навици на дееца, както и засилен интензитет на извършените неправомерните деяния. Макар по отношение на молителя да е бил прилаган института на условното осъждане, то същият не е изиграл своята превантивна и възпираща роля - извършил е ново престъпление в изпитателния срок, поради което е било постановено отложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно. 

Всичко изложено по-горе, закономерно и обосновано е дало основание на РС – Добрич да увеличи общо определеното наказание, прилагайки разпоредбата на чл.24 от НК.

Съгласно установената в страната съдебна практика, увеличението на наказанието по реда на чл.24 от НК е възможност, която не е безконтролна и произволна, а следва да се основава на принципа за законоустановеност на наказанието – аргумент в подкрепа се съдържа в Решение № 500 от 20.VII.1993 г. по н. д. № 195/93 г., I н. о.

Нещо повече, за да приложи цитираната норма, решаващият съд следва да анализира налични ли са следните предпоставки:

1.    Наложените две, или повече наказания следва да са от един вид;

2.    Увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималният размер, предвиден за съответния вид наказание.

Извън изброените нормативни изисквания и от изключително значение, се явява преценката, че и с най-тежкото наложено наказание за отделните престъпления, извършени от подсъдимия, не могат да се осъществят целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК. Този извод, трябва да се основава на анализ на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на извършените деяния, личната обществена опасност на дееца, подбудите за извършване на престъпленията, степента и вида на вината и другите отегчаващи обстоятелства. И след като решаващият съд се убеди, че целите по чл. 36 НК няма да бъдат постигнати и преди всичко наказанието не ще въздействува поправително и възпитателно на подсъдимия, упражнявайки правомощията си налага на подс. за изтърпяване увеличеното наказание – в тази насока е и Решение № 322 от 29.VII.1985 г. по н. д. № 342/85 г., II н. о.

Както вече бе отбелязано, за четиригодишен период, молителят е осъждан 7 пъти на наказание „лишаване от свобода“ за извършени от него умишлени престъпления/по-голямата част от тях са увредили обществените отношения, гарантиращи правото на собственост/. По отношения на Р.И. е бил прилаган и поощрителен институт – чл.66 от НК. Въпреки това, същият не се е оказал решаващият фактор за корекция на поведението, за съблюдаване на обществените норми и порядки. Служебно назначеният защитник на осъдения, навежда доводи, свързани с ниската степен на обществена опасност на деянията, липсата на тежки последици, възстановяване на щетите, т.е целите биха били постигнати и без увеличение на наказанието. Настоящият състав не може да сподели тези възгледи: на осъд. Р.Г.И. са били наложени 7 наказания, свързани с ограничаване на правата му. Този факт категорично свидетелства за обществената опасност на дееца; многократността на проявите, обекта на увреждане – за обществената опасност на деянията. И двата показателя не могат да бъдат характеризирани като такива в ниския диапазон, каквито доводи се навеждат от защитата.

 

Изложените фактически и правни констатации, позволяват на настоящия състав да изгради своето вътрешно убеждение, че за постигане целите на наказанието, за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите и добрите нрави, за ограничаване на възможността да върши други престъпления, е необходимо наказанието да бъде увеличено по реда на чл.24 от НК.

 

В този смисъл изводите на РС-Добрич съответстват на смисъла на закона, респ. молбата на осъдения Р.И.Г. за възобновяване на делото се явява неоснователна, тъй като не са допуснати визираните в нея нарушения на материалния закон,  поради което същата следва да бъде оставена без уважение по изложените по-горе съображения. 

 

Водим от гореизложеното и аргумент за обратното по чл. 425, ал. 1 от НПК,  Варненският апелативен съд, на основание чл.424 ал.1 от НПК

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Г.И. за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 1154/2017г по описа на РС-Добрич за отмяна по реда за възобновяване на Определение № 679, влязло в сила на 13.12.2017г, с което на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, по отношение на молителя са били групирани наказанията по н.о.х.д. № 854/2017г. по описа на PC – гр. Добрич и по н.о.х.д. № 966/2017г. по описа на РС – гр. Добрич и е било определено общо наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, което е увеличено по реда на чл.24 от НК с 8 месеца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.