Р Е Ш Е Н И Е

 

169/28.11.2014г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  - Наказателно отделение, на двадесет и четвърти октомври, година две хиляди и четиринадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

 

секретар Г. Н.

Прокурор Св. Курновска

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВНОХД № 143 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Добричкият окръжен съд, с присъда № 12 по НОХД № 289/2013г. по описа на същия съд, постановена на 27.03.2014г. е признал подсъдимия подсъдимия В.П.П. за невинен в това, че на 02.07.2012г. в гр. Добрич в качеството му на управител на „Триада" ООД с ЕИК 124596517 причинил смъртта на А.Т.Х. с ЕГН: ********** *** поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - механизирано поваляне на дървета, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на  разпоредбите на чл.7 ал.1; чл.8; чл.10; чл.12 т.1; чл. 15 т.1 т.2 и т.З; чл. 134 ал.З и ал.4 и чл. 137 от Правилника за ЗБУТГ; чл. чл. 16 т.2; чл. 17 т. З б б” от Наредба № Н-8/2008г. за условията и реда за извършване па превоз на пътници и товари за собствена сметка; чл. 11 ал.1 т.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл.17 т.З от Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така възведеното обвинение по чл. 123 ал. 1 от НК.

Със същата присъда е отхвърлил предявените срещу подс. П. граждански искове - от С.И.Х. за сумата от 500 000лв.; от Х.А.Т., А.А.А. и Р.А.Т., последната действаща със съгласието на своята майка, в размер от по 350 000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на деянието.

Налице е произнасяне досежно разноските и веществените доказателства по делото.

Делото пред настоящия състав на АС-Варна е образувано по протест на прокурор при ОП-Добрич и жалба от гр. ищци и ч.обвинители - С.И.Х., Х.А.Т., А.А.А. и Р.А.Т., последната действаща със съгласието на своята майка, чрез процесуалния  им представител, с молба за постановяването на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение и уважаване на предявените гр.искове в пълен размер.

Пред въззивната инстанция представителят на АП-Варна поддържа протеста, но само в определени пунктове досежно допуснати от подс. нарушения, намиращи се в причинно- следствена връзка с вредоносния резултат - по чл.чл.7, 10, 15 и чл. 134 от ПЗБУТГ. По отношение на останалите допуснати нарушения на подзаконовите нормативни актове – протестът не се поддържа. Прави се искане за признаване на подс. П. за виновен по възведеното обвинение по чл. 123 ал. 1 от НК.

Частните обвинители и гр. ищци се явяват лично като поддържат жалбата  чрез повереника си – адв. В..

Подсъдимият П. се явяват лично и с упълномощен защитник, който развива доводи за правилност на първоинст. съдебен акт и моли за потвърждаването му.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. П.  изразява съжаление за инцидента, като заявява, че не счита за виновен.

 

Въззивният съд, след преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл. 314 от НПК, констатира, че протестът и жалбата на ч.обвинители и гр. ищци са допустими, но разгледани по същество - са неоснователни по следните съображения:

Възоснова на събраните по делото доказателства първоинст. съд – ДОС приел за установено от фактическа страна, че подс. В.П.П. чрез дружество „Триада" ООД гр.Тервел, на което бил управител, се занимавал с дърводобив и дървообработване. Възоснова на сключен договор /на 17.04.2012г./ с ДЛС –Тервел, последното прехвърлило на дружеството собствеността върху прогнозни количества маркирана дървесина на корен от определени по договора обекти, между които и отдел №1456 в община Тервел. Било издадено позволително за сеч в обекта и съставен технологичен план за добив на дървесина. На 16.05.2012г. обекта бил предаден на „Триада" ООД за започване на работа. Съдружникът в дружеството - св.С. И. с протокол от 21.05.2012г. за определяне на работна група, определила състава на работната група /работниците, които ще работят на обекта/, съгласно който за отговорник на групата бил определен св.Х. Ф.М., след което била отпочната работата в сечището. На 08.06.2012г. сутринта около 08:00ч групата от работници /Н.Ш.М., С.А.Б., Ш.Р. Ю., Т.Б.Р., Е.И.Е., И.З.М., Х. Х. С., Х. Х. Х. и пострадалия А.Т.Х./ заедно с  отговорника Х. Ф.М., била извозена от св.М.Ш.К. с товарен камион „Газ 66” с рег.№ Тх2940НХ до района на сечището в отдел 1456, където следвало да започнат работата за деня, свързана с поваляне на маркираните дървета. В каросерията на камиона се намирали предпазните каски за работниците, които този ден някои от тях ползвали, а други- не. В този ден не бил проведен инструктаж, въпреки, че такъв се провеждал на два-три дни от св.Х. Ф.М., когото всички работници възприемали като „бригадир". Пострадалият А.Т.Х. работел от около седмица на въпросното сечище като трупач заедно със св. Н.Ш.М. в групата на св. Ш.Р. Ю., който бил резач.  При започване на работата отделните групи /един резач и двама трупачи/ се разделили по райони. Резачите поваляли дърветата с моторни триони, след което ги нарязвали, а трупачите ги подреждали на купчини за извозването им впоследствие.

Същия ден около 11:00ч. резачът Ш.Р. Ю. започнал да реже едно сухо дърво с моторния трион, преценявайки, че пострадалият Х. е на безопасно разстояние и в друга посока от тази, в която се предвиждало да падне дървото, като за всеки случай, извикал на пострадалия да се пази. Последният се намирал на по-малко от 20 метра от дървото, което св. Ш.Р. Ю. започнал да реже и на около 2-4 метра от куп наредени дърва, отляво на купа. Когато св. Ю. направил среза на дървото, то започнало да пада, но не в очакваната от него посока, а в тази, в която се намирал пострадалия Х., като го повалило. Той се опитал да се предпази с ръце, но клоните на дървото го ударили по дясната ръка и в дясната част на главата. Пострадалият А.Х. паднал на земята, била му оказана помощ от другите работници, след което бил откарана от района на сечището в МБАЛ-Добрич, където вследствие на получените наранявания и травматични увреждания починал на 02.07.2012г.

От заключението по СМЕ на труп се установява, че пострадалият е получил: черепно-мозъчна травма - контузия на главен мозък с мозъчно размекчение, разкъсване на твърдата и меки мозъчни обвивки и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на черепа, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, разкъсно- контузни рани на меки черепни обвивки, кръвоизлив и травматичен екзофталм" на дясна очна ябълка, като причина за смъртта на Х. е контузията на главния мозък, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен произход. Установената тежка черепномозъчна травма е резултат на силен удар от предмет с голяма маса в дясна челно- теменната област на главата с посока отгоре- надолу и отпред- назад и е налице причинно-следствена връзка между удара от падналото дърво, установената тежка черепномозъчна травма и настъпилата смърт. В. л. са уточнили, че при перпендикулярно падане на дървото върху каска, поставена върху главата на човек, същата не би издържала удар с подобна сила и би се стигнало до същия вредоносен резултат за пострадалия, а ако дървото падне под малък ъгъл спрямо повърхността на каската / т.е. ако удара попадне върху периферията на каската/, то би се стигнало до приплъзване на дървото по периферията на каската и тогава уврежданията биха били значително по-леки и би могъл да се избегне смъртния изход. В съдебно заседание пред първонст. съд вещите лица са допълнили, че в настоящия случай приемат, че дървото е паднало перпендикулярно, с оглед резултата и установеното място на увреждането.

По делото е налична подробна документация, свързана с дейността на подс. П. в качеството му на работодател в дружество Триада" ООД относно служителите, работещи в дърводобива във връзка със спазване изискванията за здравословни и безопасни условия на труд: -Заповед №1/18.01.2012г. за създаване на органи за безопасност и здраве на основание Наредба №3 на МТПС от 1998г. /определена е комисия в състав: председател подсъдимия В.П. и членове -двамата съдружници в дружеството -С. П. И. и Митко П. Ненов, както и св.Х. Ф.М.- представител на работниците/; -Карта за оценка на риска за машинен оператор дърводобив и работник горско стопанство; -Едногодишна програма за предотвратяване и намаляване на професионалните рискове и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите, утвърдена от подсъдимия на 26.01.2012г. ; - Инструкция №3 за сеч и първична обработка на дървени материали, машинно и механизирано поваляне на дървета и инструкция №4 за кастрене на клони с ръчни и механизирани инструменти, механизирано разкрояване, /утвърдени от подсъдимия/; -Заповед №5/26.01.2010г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; - Заповед №5-1/26.01.2010г. за определяне лицата, които да извършват инструктаж ; -Заповед №6/26.01.2010г, относно началния инструктаж; -Заповед №6-1/26.01.2010г. относно провеждането на инструктаж и обучение на работното място по безопасност и здраве при работа; - Програма за провеждане на инструктаж и обучение на работното място;- Програма за провеждане на периодичен инструктаж; - Дневник на предоставените лични предпазни средства ; - Списък на лицата, на които е проведен периодичен инструктаж през I-во и ІІ-ро тримесечие на 2012г. и други.

Свидетелските показания на работниците на конкретното сечище установяват: - че е бил извършван във фирмата както периодичен инструктаж от подсъдимия и св.С. И. и М.Н., така и устен – по 2-3 пъти седмично лично от  св.М.; - че каските, които всеки работещ на сечището е следвало да носи при работа, са били в камиона и не всички работници в деня на инцидента са били с такива, като по отношение на пострадалия са налични противоречиви доказателства за това, дали е  бил с каска.

Заключението по СТЕ установява, че отсеченото дърво е било сухо с вътрешна гнилота, която не се е забелязвала отвън, при което рязането му е променило посоката на падане; обстоятелството, че пострадалия се е намирал на по малко от 20 м. от процесното дърво. Тези два фактора според в.л. са станали причина за  възникване на инцидента и получаване на подобни увреждания от постр.

 

Първоинстанционният съд – ДОС е достигнал до тази фактология, базирайки се на: заключенията по изготвените СМЕ, СТЕ; обясненията на подс.; показанията на разпитаните свидетелите; писмените и веществени доказателства и доказателствени средства. По реда и със средствата на НПК са събрани всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Установена е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка, която поначало не се оспорва от страните. Настоящата инстанция /без да преповтаря изложеното от ДОС/ се солидаризира и с направения доказателствен анализ в първоинст. съдебен акт, обосноваващ възприетата фактическа обстановка, отчитайки, че в редица свои решения състави на ВКС са се произнасяли, че въззивният съд не следва да преповтаря фактически изводи на първоинстанционният съд, щом не стига до противни, или когато се налага тяхното допълване.

       

Основният въпрос, който се поставя пред настоящата инстанция е свързан с правната оценка на действията /бездействието/ на подс., предвид вменените му като нарушени разпоредби на подзаконови нормативни актове, които нарушения да са били са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, респективно осъществен ли е от обективна и субективна страна състава на чл. 123 ал. 1 от НК. Правилното му решаване изисква да се отбележат няколко принципни разбирания, които правната теория и трайната практика на ВКС свързва с тълкуването на съставомерните елементи  на деянието по чл. 123 от НК. Субект на престъплението е лице, което извършва занятие или правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност. 
Интерпретацията на това понятие сочи на действия, които изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение, като най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността, създава опасност за живота и здравето на хората. Тези престъпни посегателства могат да бъдат извършвани както от работници, непосредствено осъществяващи подобна дейност и притежаващи съответна квалификация, призната по надлежния ред, така и от лица с отговорни функции в ЮЛ
/предприятие, дружество, учреждение, организация/ или при едноличен търговец. Изводимия извод е, че субекти на този вид престъпни деяния са както преките изпълнители на правно регламентираните занятие или дейност, така и лицата, които са длъжни да организират, ръководят или контролират нейното изпълнение, какъвто е подсъдимият В. П.- съдружник и управител на дружество „Триада" ООД гр.Тервел. Безспорно в това си качество той е натоварен с административно-разпоредителни и организационно-контролни функции, включващи осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, както за наетите от него работници и служители, така и за всички други лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, обектите или площадките за работа.
За ангажиране на отговорността за престъпно деяние по чл.123, ал.1 от НК е необходимо обаче в кумулативна даденост с
изискуемия правен статут на подс. като субект на посегателство, инкриминираните от представителя на обвинителната власт прояви да покриват визираните в особената материалноправна норма обективни и субективни признаци. Приложението на чл.123, ал.1 от НК предполага вредоносният резултат да е предпоставен от незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност - източник на повишена опасност. Бланкетният характер на тази норма изисиква запълването й със съдържание от очертаните в законов или подзаконов акт правила, индивидуализиращи дължимото поведение на дееца. Изложеното обуславя извод за престъпна несъставомерност по чл.123, ал.1 от НК, при отсъствие на установени нарушения на определени предписания от съответен нормативен акт /правилник, наредба, инструкция, технологични справочници, паспорти на машини/, в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, и на предвиденото в закона психическо отношение на автора на инкриминираните прояви /действия или бездействие/ към обществената опасност на деянието и предизвиканите с него последици. /т.6 от Постановление №2 от 27.09.1979г. на Пленума на ВС , изменено с Постановление №7 от 06.07.1987г. на Пленума на ВС на РБ/.

На подс. П. са вменени редица нарушения на подзаконови нормативни актове - разпоредбите на чл.7 ал.1; чл.8; чл.10 чл.12 т.1; чл. 15 т.1 т.2 и т.З; чл. 134 ал.З и ал.4 и чл. 137 от Правилника за ПЗБУТ в горите; чл. чл. 16 т.2; чл. 17 т.З б б” от Наредба № Н-8/2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка; чл. 11 ал.1 т.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл.17 т. 3 от Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Представителят на АП-Варна поддържа пред настоящата инстанция само допуснати от подс. П. нарушения на разпоредбите на Правилника на ЗБУТГ  - чл.7; чл.8; чл.10; чл.12 т.1; чл. 15 т.1 т.2 и т.З; чл. 134 ал.З и ал.4, аргументирайки се с качеството на подс. на работодател  и произтичащите му задължения в тази връзка, макар и в най-общ план. Тези доводи не се споделят от въззивния съд в контекста на изложеното по-горе, респективно, преценяват се като правилни и обосновани  изложените от първоинст. съд мотиви във връзка с липсата на съставомерност в поведението на подс. П. по отношение на инкриминираното деяние за нарушение на разпоредбите на Правилника за ЗБУТГ. Акцентирайки върху въпроса, дали са допуснати нарушения, които да са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, първоинстанионният съд е анализирал поотделно вменените във вина на подс. нарушения, като е достигнал до абсолютно правилни правни изводи:

 

-по чл.7 ал.1 от Правилника на здравословни и безопасни условия на труд в горите, « Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, както за наетите от него работници и служители, така и за всички други лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, обектите или площадките за работа.» От събраните доказателства по делото е установено, че на работниците, намиращи се на сечището е било осигурено работно облекло и каски /не всички работниците обаче са ги сложили на главите си/, провеждани са и документирани периодични инструктажи -тримесечни и едномесечни, като на самото сечище също са провеждани инструктажи, които обаче са били устни и недокументирани, но съгласно показанията на работниците са били през три дни, спазени са били правилата относно обозначаване с табели на мястото на сечището и др. Пострадалият, въпреки незнанието на подсъдимия за това, фактически е полагал труд на сечището и не може да се счете, че е бил лице, което по друг повод се е намирало във или в близост до работните помещения, обектите или площадките за работа. Безспорно, пострадалият е присъствал на провежданите през три дни устни инструктажи след като е работил около десет дни /между 7 и 10 дни/ преди инцидента на сечището.

- липсва нарушение от страна на подс. и на разпоредбата на чл.8 от Правилника на здравословни и безопасни условия на труд в горите, съгласно която работодателят «За организиране и изпълнение на дейностите, свързани със осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, назначава или определя длъжностни лица с подходящи образование и квалификация каго органи по безопасност и здраве при работа в предприятието. Функциите на тези лица са определени с Наредба №3 за функциите и задачите на длъжностните лица и специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове /обн.ДВ.бр.91 от 1998г./». Както бе посочено по-горе, налична по делото е издадена от подсъдимия заповед №1/18.01.2012г. за създаване на органи за безопасност и здраве на основание Наредба №3 на МТПС от 1998г. -определена е комисия в състав: председател - подсъдимия В.П. и членове -двамата съдружници в дружеството -С. И. и М.Н., както и св.Х. Ф.М.- представител на работниците.  Участващата в състава на комисията С. И. е преминала още през 2007г. обучение като участник в група по условия на труд във фирмата /Удостоверение №5/31.05.2007г. издадено на С. П. И.-член на комитет/група по условия на труд в „Триада” ООД за завършено през м.май 2007г. обучение по здравословни и безопасни условия на труд, съгл. Наредба №4 от 1998г. за обучение на представителите на комитета /групата по условия на труд във фирмата. Същата е преминала обучение и през 2012г. –преди инцидента /Удостоверение №1713/02.04.2012г. на С. П. И. за завършено през м.март 2012г. обучение по здравословни и безопасни условия на труд съгл.Наредба №РД-07- 2;16.12.2009г. Така издадената заповед на работодателяподсъдимия П. е за определяне на органи по безопасност и здраве в съответствие с изискванията на Наредба №3 за функциите и задачите на длъжностните лица и специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове /обн.ДВ,бр.91 от 1998г./, в състава й е било включено лице, преминало обучение за безопасни условия на труд. Същото това лице впоследствие е определено и с нова заповед /макар и с дата след инцидента/ да осъществява функциите на орган по безопасност и здраве.

- не може да се приме, че подс. е нарушил и чл.10 от Правилника за ЗБУТГ, съгласно който  «Работодателят е длъжен да осигури на всеки работещ провеждането на подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд в зависимост от неговата професия, квалификация и работно място, както и провеждането на инструктажа на работниците и служителите в съответствие с изискванията на Наредба №3 от 14.05.1996г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана/обн. ДВ бр.44 от 1996г./» Както бе посочено по-горе, в материалите по делото са налични издадени от подс. редица заповеди и инструкции относно спазване на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд; показанията на свидетелите, работили на процесното сечище  установяват, че им е било осигурено необходимото обучение по безопасни и здравословни условия на труд, преминали са необходимите инструктажи, осигурени са им лични предпазни средства и работно облекло. Въпреки липсата на документирани инструктажи на работното място /периодичните едномесечни и тримесечни/ същите тези свидетил заявяват, че на самото работно място - на сечището определения за отговорник на групата – св. М. /който на практика е изпълнявал функциите на бригадир и работниците са го възприемали именно като такъв/ е провеждал инструктажи преди започване на работа на всеки три дни. Доводът на прокурора, че св. М. не е имал качеството на бригадир, не може да се възприеме за основателен, предвид практиката на ВС на РБ /в частност Р № 346/19.03.1979г по нд № 202 на ІІІ НО /, съгласно което „…За това качество не се налага съответното лице да е определено със заповед или по друг официален начин за бригадир. От значение е фактът, дали то фактически изпълнява задълженията и функциите на бригадир. А от доказателствата по делото е установено, че в това производство подсъдимият като най-опитен е бил натоварен да подпомага останалите работници, да отговаря за тяхното производство, да упражнява известни функции на контрол и да им води надниците. Това са белезите, според които дадено лице има качеството на бригадир, а не формалното му натоварване със заповед или упълномощаване по друг начин да изпълнява посочените функции…. Той е задължен при прякото производство да се грижи за безопасните условия на работа.” Пострадалият е работил на сечището без знанието на подсъдимия /работодателя/ от около 10 дни, т.е. същият безспорно е присъствал при така провежданите инструктажи от св. М.. Именно последният е знаел, че постр. работи от скоро и не е нает от работодателя – подс. П.. Доколкото подсъдимият не е знаел, че пострадалият работи на обекта, /повикал го е на работа св.Ш. Ю. и той е работил със знанието на св. М./ не може да му се вмени във вина, че не е осигурил такова обучение, т. к. преди всичко той следва да е наясно, да е информиран, че пострадалият работи на обекта. По делото не са установени фактически данни за това, подс. да е бил уведомен за това обстоятелство, което изключва наличие на вина, при предвидената в чл.123, ал.1 от НК форма – непредпазливост. За това е знаел св. М., който го е иструктирал, същото е сторил и  св.Ю., който го е извикал на работа с групата.

 

- липсва нарушение на разпоредбите на чл.134 ал.З от Правилника за ЗБУТГ, съгласно която  При разделяне на сечището между секаческите групи трябва да се осигури безопасно разстояние - не по-малко от 100м  в хоризонтална посока. Не се допуска работни групи или членове на една и съща група да работят едни над други по наклона на склона, независимо от дължината му. Отговорност за спазване на тези изисквания носят ръководителят на обекта и ръководителят на работната група, и ал.4, съгласно която „Опасната зона около дървото за поваляне е 50м”. Безспорно е, че подсъдимият не е издал писмена заповед за определяне на ръководител на обекта и ръководител на работната група, /какъвто на пракатика е бил св. Х. М./, но поначало не се и твърди в обвинителния акт, че секаческите групи са били на по-малко разстояние едни от други в нарушение на тази разпоредба или че са работили едни над други по наклона на склона. Изискването по ал.З от чл.134 във връзка с безопасното разстояние между секаческите групи при разделяне на сечището е неразривно свързано с правилото визирано в ал.2 от същата разпоредба за наличие в технологичния план на схема за разработване на сечището с условното му разделяне на гравитационни зони и полета и последователността на тяхното разработване, което не е видно да е налице по приложения технологичен план. Колкото до спазване на изискването за задължителна опасна зона от 50м около дървото за поваляне следва да се отбележи, че тази разпоредба сама по себе си не създава някакви конкретни задължения за работодателя, /извън необходимостта съответните работници да бъдат инструктирани относно този факт, което е било сторено/. Не би могло да се претендира към работодателя изискване да е непрекъснато и постоянно на сечището, т. к. поначало работници от същата фирма са работели едновременно и на други сечища.

 

Освен изложеното, досежно вменените задължения на подс. в качеството му на „работодател” /които и според въззивния съд той не е нарушил/, следва да се отбележи, че правилата за безопасност вменяват и на ръководителя на обекта, /тези функции е изпълнявал св. Х. М./, преди започване на работа да обходи сечището, да уточни подлежащите на предварително поваляне изсъхнали, гнили и закачени дървета и да упражнява контрол по тяхното отстраняване. Тези изисквания са създадени с цел предотвратяване на инциденти при осъществяване на тази дейност, представляваща източник на повишена опасност и именно св. М. е било лицето, което следва пряко да осъществи контрол по спазване на правилата за безопасност, при условие, че е знаел за включването в групата на нов общ работник – постр. Х..

 

Вменените на подс.  П. нарушения по чл. чл. 16 т.2; чл. 17 т.З б б” от Наредба № Н-8/2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка; чл. 11 ал.1 т.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл.17 т. 3 от Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска., по отношение на които не се поддържа протеста /което обаче не освобождава въззивната инстанция от задължението й за цялостна и служебна проверка/ са абсолютно ирелевантни в разглеждания случай, поради отсъствие на причинна връзка с вредоносния резултат, което налага и обоснования извод за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и в тази му част.

 

Поради всичко изложено по-горе, настоящият състав на АС- Варна намира за законосъобразен извода на първоинст. съд, че не са налице допуснати нарушения от страна на  подсъдимия В. П. на вменените му посочените по-горе разпоредби на Правилника за ЗБУТГ, които да са в причинно-следствената връзка с настъпилия вредоносен резултат. За него този резултат се явява случайно събитие - пострадалият общ работник не се е съобразил с риска /намирал се е на по малко от 20 м. от процесното дърво/, въпреки че е бил инструктиран за работата от св. М. /било му е пояснено това и от св. Ю., по чиято инициатива той е работил с групата/. Следователно, не може да се обоснове извода, че подсъдимия П. е причинил смъртта на пострадалия поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, за което му е възведено обвинение и в тази връзка протеста и жалбата на ч.обвинители са неоснователни.

 

Несъставомерността на деянието на подс. и неговото оправдаване от първоинст. съд резонно е довело до извода за отпадане на деликтната отговорност с последица отхвърляне на предявените граждански искове за неимуществени вреди от наследниците на пострадалия.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС- Варна  достигна до извода, че присъдата на ОС-Добрич като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде изцяло потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ   АПЕЛАТИВЕН   СЪД,

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 12 на окръжен съд-Добрич по НОХД № 289/2013г. по описа на същия съд, постановена на 27.03.2014г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.