Р Е Ш Е Н И Е

 

131

 

гр.Варна, 07.07.2015 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  пети юни  две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Вилен Мичев

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №143/2015г. на АС-Варна

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

         

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №8/20.04.2015г. по нохд №59/2015г. на Търговищки окръжен съд , с която  подсъдимият Х.К.Х. е бил признат за виновен в това, че на 26.10.2014г. в с.Тръстика, общ.Попово, обл.Търговище, при условията на опасен рецидив, вследствие на умишлено причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, по непредпазливост причинил смъртта на Ю.Ф. Ю. ***,  поради което и на основание чл.123 ал.3 пр.2 НК и чл.54 НК му определил наказание  осем години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК намалил с една трета -  до размера на пет години и четири месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим в затвор. Зачетено е и предварителното задържане на подс.И.. С присъдата той е осъден и да заплати на ищците Н.И.М. и Ф.Ю.М. сумите от по 60 000лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законните лихви, като в останалата им част – до 100 000 лева исковете са отхвърлени. В тежест по подсъдимия са възложени и сторените по делото от държавата разноски, както и държавните такси върху уважените части от исковете.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.И.Ц. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Х.Х.. Прави се възражение в жалбата единствено за явна несправедливост  на наложеното наказание и на присъдените на ищците обезщетения. Иска се тяхното намаляне.

Подадена е срещу присъдата и въззивна жалба от адв.С.А. в качеството му на повереник на гражданските ищци и частни обвинители. Развиват се доводи също за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, както и за размера на присъдените на доверителите му обезщетения. Иска се тяхното завишаване – и на наложеното наказание, и на размера на обезвредите. Отпрява се искане за присъждане в полза на доверителите му сторените  в процеса разноски – доколкото това искане не е било уважено от първостепенния съд.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от защитника на подсъдимия.

Поверениците на частните обвинители и граждански ищци също поддържат жалбата.

          Представителят на Апелативна прокуратура намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли нейното потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид жалбите, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата на подс.Х. е неоснователна, а тази на частните обвинители и граждански ищци – частично основателна.

          От фактическа страна първоинстанционният съд  е приел за установено по делото следното:

             

     На 26.10.2014 год. подс. Х.Х. употребил алкохол и вечерта около 18.00 часа решил да посети питейно заведение находящо се в центъра на с. Тръстика, общ. Попово. Повода да посети заведението бил, че трябвало да върне в заведението една силиконова маска за глава изобразяваща дявол. Маската била собственост на св. Р.М., който я бил оставил в заведението на св. М. в началото на месец октомври 2014 год., откъдето я бил взел назаем подсъдимия. Предполагайки, че в заведението ще бъдат негови приятели и познати , събиращи се всяка вечер там, подсъдимият решил да се пошегува с тях и да ги уплаши като си сложи на главата маската. Със себе си взел и една сабя наподобяваща самурайски меч. Въпросната сабя Х. бил закупил преди няколко години от непознати за него лица на пазара в гр. Разград, и я съхранявал в дома на своя тъст в с. Тръстика. След като се дегизирал като дявол с маската, и носейки в ръка сабята, подсъдимият отишъл до заведението. Около 18.30 часа вътре били пострадалият Ю. Ю. и свидетелите М. М. ( собственик на заведението), М.А., В.М., С.А., Б.А. и А. Х.. Свидетелите М. и А. седели до една от масите. Недалеч от тях на стол до печката на твърдо гориво седял пострадалия Ю.. Свидетелите А., М., А. и Х. играели карти седнали около маса в същото помещение.

          Подс. Х. стигайки до заведението почукал настойчиво на прозореца на прозореца на заведението. Пострадалият, който в свободното си време помагал при почистването на заведението, станал за да провери кой чука. Когато Ю. Ю. стигнал до  входната врата изненадващо се озовал срещу влизащия Х., който бил с маската , размахвал извадената от ножницата сабя и издавал нечленоразделни крясъци. Пострадалият, който бил кротък и боязлив човек, се уплашил много от вида и действията на подсъдимия, и панически тръгнал към вътрешността на заведението следван от Х., който продължавал да издава нечленоразделни звуци, и да го стряска размахвайки сабята. Подсъдимият преследвал изплашения Ю. Ю. из помещението и успял да го приклещи в един от ъглите в близост до печката. Пострадалият бил толкова уплашен и стресиран, че викал нещо нечленоразделно звучащо като „Ау, ау“. Х. започнал да  боде, т.е. леко да мушка с върха на сабята Ю. по краката и тялото, а после го притиснал и съборил на пода, продължил да го мушка с върха на сабята крещейки „предаваш ли се?“. Пострадалият отговорил, че се предава и да престане. От това мушкане със сабята и събарянето на пода по лявото бедро и тялото на пострадалия били причинени две порезни рани, а в лицевата част на главата две охлузни наранявания. Освен това дрехите на Ю. били срязани на няколко места. Като решил, че се е пошегувал достатъчно, подсъдимият спрял да се занимава с Ю., отишъл до масата на свидетелите М. и А., седнал на един стол и свалил маската от главата си. Присъстващите били разпознали Х. още докато влизал, и отдали случващото се на употребения от него алкохол, тъй като нетрезвото му състояние било видимо.

          Малко след това пострадалият Ю. Ю. се изправил и тръгнал към изхода на помещението. Минал край масата , на която седял подс. Х., който в този момент решил да продължи издевателството си над него. Станал от стола и тръгнал към пострадалия като отново размахал извадената от ножницата сабя. Нанесъл един мушкащ удар насочен към горната част на краката на Ю.. Ударът бил силен и попаднал в долната част на лявото бедро на пострадалия. Острието на сабята проникнало 11.5 см в бедрото и прерязало бедрената артерия. Ю. Ю. изохкал и се свлякъл на земята, от раната на крака му започнало тече обилно кръв. Като видели това присъстващите скочили от местата си и настанала суматоха при опита им да помогнат на пострадалия. Св. М.ов намерил парче кабел, което дал на останалите да се опитат спрат кръвоизлива. Св. А. пристегнал крака на Ю. с намерението да спре кървенето. Св. А. се обадил на телефон 112 и сигнализирал да изпратят линейка. Докато той говорел с оператора подс. Х. го наставлявал да не съобщава как е станало нараняването. Тъй като състоянието на пострадалия Ю. видимо се влошавало присъстващите свидетели и подсъдимия решили да не чакат линейка, а сами да го транспортират до болницата в гр. Разград. Св. М. дал ключовете от автомобила си марка „Опел“ на св. А., за да закара пострадалия в болница. В това време подс. Х. решил да прикрие деянието си, изтичал до близка необитаема постройка, и хвърлил уличаващите го вещи – сабя и маска на покрива й, след което се върнал при останалите. Помогнал да натоварят изпадналия в безсъзнание пострадал в автомобила, и заедно със св. А. потеглили за болницата. Малко след 19.00 часа управлявания от св. А. автомобил пристигнал в болницата в гр. Разград. Пострадалият бил разтоварен от екип на Спешно отделение, който установил липса на пулс. Въпреки това медиците направили опити да реанимират пострадалия, но след като същите не се увенчали с успех в 19.45 часа била обявена смъртта на Ю. Ю..

         

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига, не се е  повдигал и пред първоинстанционния съд. Доколкото спор съществува, то той е такъв на правото, а не на фактите.  Правят се възражения във въззивните жалби единствено за явна несправедливост на наложеното наказание и на присъдените обезщетения/във всяка от жалбите – с обратен знак/, поради което и на тях ще спре вниманието се въззивният съдебен състав.

Следва все пак първо да се отбележи , че при правилно установените фактически положения, то ответна на закона се явява и тяхната правна оценка. Несъмнено с действията си подс.Х. както от обективна , така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението , визирано в текста на чл.124 ал.3 пр.2 вр. ал.1 НК. По отношение правната квалификация първостепенният съд е изложил убедителни съображения – на л.66 и 67 от съдебното производство/в мотивите към присъдата/, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Прерязването на бедрената артерия с настъпила впоследствие смърт от кръвозагуба представлява класически случай на  престъпление по чл.124 НК – доколкото деецът не нанася удар в жизненоважна част от човешкото тяло то той не цели пряко настъпване на смърт. Умисълът е насочен към причиняване на телесна повреда - в случая тя е средна, и както правилно е отбелязъл окръжният съд причинена е при евентуален умисъл. На това сочат мотива на подсъдимия, неговите действия – общо три пъти намушкал пострадалия, /първите два съвсем леко-раните са с дължина 1см и е прерязан само кожния слой/, но последният – нанесен със значителна сила, така и използваното оръдие – сабя с дълго острие, тип ”самурайски меч”. Т.е. предвид силата, с която е нанесъл последния удар /дължината на раневия канал е 11,5 см/, и с оглед вида и характеристиките на оръжието, Х. е допускал настъпването на средна телесна повреда. Вследствие на тази умишлено нанесена телесна повреда пък е настъпила смъртта на Ю.. По отношение на този отдалечен резултат подсъдимият е действал при непредпазливост – в нейната проявна форма небрежност. Т.е. Х. не е предвиждал настъпването на смъртта, но с оглед конкретиката на обстоятелствата, при които е извършено деянието е бил длъжен и е могъл да я предвиди. Налице е и квалифициращият признак „опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б. „б” НК – с оглед предходната съдимост на подсъдимото лице, и факта, че не е изтекъл срокът по чл.30 НК.

Конкретно по жалбата на подсъдимия – тя е неоснователна. Предлага се от защитата намаляне на наказанието до пет години лишаване от свобода, след което то да бъде редуцирано с 1/3 по реда на чл.58а НК. Това искане обаче не намира опора в доказателствения по делото материал. При индивидуализацията на наказанието първостепенният съд е отчел всички релевантни за това обстоятелства. Като отегчаващи е приел предходните осъждания на дееца/извън двете обуславящи наличието на рецидив/, пияното му състояние, няколкото намушквания на пострадалия – две от които причинили леки телесни повреди, опита да прикрие деянието с укриване на оръжието и въпросната маска, както и със съвети към св.А.. Към изложеното въззивният съд е на мнение , че следва да се добави и абсолютно профанската му мотивация и начин на държане. Като смекчаващи са отчетени направените самопризнания още в хода на досъдебното производство, изразеното съжаление, както и опита на подсъдимия да помогне на пострадалия след деянието. Липсват каквито и да било други както отегчаващи, така и смекчаващи вината обстоятелства. Затова и правилно е отчетен превес на отегчаващите, и като логична последица от това е наложено наказание над средния размер – осем години лишаване от свобода /при предвидено от текста на чл.124 ал.3 пр.2 НК от три до десет години лишаване от свобода/. Така определеното наказание е ответно както на обществената опасност на деянието, така и на тази на дееца, поради което и е напълно в състояние да изпълни целите на закона по чл.36 НК. Намалянето му би било проява на снизходителност, на каквато настоящият съдебен състав не е склонен в случая.

По жалбата на частните обвинители и граждански ищци – в нея се прави искане за увеличаване на наказанието до максималния предвиден от закона размер, увеличаване на обезщетенията на ищците, както и за присъждане на направените от тях разноски. В своята първа част тази жалба е неоснователна –по съображенията изложени по-напред. Вярно е, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства, но не в такава степен щото да се определи наказанието в максималния предвиден от закона размер. По тази причина и не се налага неговото увеличаване. Основателна е обаче жалбата в останалите си части. За да определи обезвредите за неимуществените вреди , претърпени от ищците, съдът е взел предвид добрите отношения между тях, това че са живели в едно домакинство, че пострадалият им е помагал, че е бил кротък човек и добър син. Все изводи, почиващи на данните по делото, поради което и настоящата инстанция няма как да не се съгласи с тях. За да уважи исковете само до 60 000лв. съдът обаче е приел, че ищците имали още пет деца. Тази факт едва ли по някакъв начин ще намали техните страдания , а отделно от това не бива да се пропуска обстоятелството, че първородният им син е именно починалият Ю. Ю. – той е живеел при тях, и като най-голям са разчитали основно на него. Затова и въззивният съд счита, че присъдените на ищците обезщетения следва да бъдат завишени до размера на 70 000лв./седемдесет хиляди лева/ за всеки един от тях. Изложеното дотук дава отговор и на искането на защитата за намаляне на обезщетенията. Основателно е и искането за присъждане в полза на частните обвинители и граждански ищци на сторените от тях разноски по делото. Такова искане е било отправено и до окръжния съд по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК и с неразбираеми за настоящата инстанция съображения то е било оставено без уважение. Няма пречка обаче по този въпрос да се произнесе въззивният съд – доколкото такова искане е отправено във въззивната жалба, и то е основателно, тъй като са налице доказателства за сторените разноски – л.239 и 240 от д.п. В този смисъл и атакуваната присъда следва да бъде коригирана – в нейната гражданска част, като отделно подсъдимият бъде осъден и да заплати държавна такса в размер на 500лв. и върху допълнително уважените част от гражданските искове . В полза на частните обвинители и гр.ищци следва да бъдат присъдени и направените от тях разноски в размер на 3000лв. /три хиляди лева/ за адвокатско възнаграждение.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.337 ал.3 пр.2 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ присъда №8/20.04.2015г. по нохд №59/2015г. на Търговищки окръжен съд в гражданската част, като увеличава присъдените на ищците Ф.Ю.М. и Н.И.М. обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди с по 10 000лв. – до размера на 70 000лв. за всеки един от тях.

В останалата част потвърждава присъдата.

ОСЪЖДА подс.Х.К.Х. да заплати държавна такса в размер на 500лв. по сметка на ВСС на РБ.

ОСЪЖДА подс.Х.К.Х. да заплати на Ф.Ю.М. и Н.И.М. сумата от 3000лв. , представляваща сторени от тях разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :