ПРИСЪДА

 

№ 13/12.05.2016 година, град Варна

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД       НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На ДВАНАДЕСЕТИ МАЙ                        ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секрета Г.Н.

Прокурор Светла Курновска

Като разгледа докладвано от съдия ЛАЗАРОВА

ВНОХД № 144 по описа за 2016 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

На основание чл.336, ал.1, т.3, вр.чл.334, т.2 от НПК ОТМЕНЯ изцяло присъда № 31 от 19.12.2014 година, постановена по НОХД № 189/2014 година от Окръжен съд град – Силистра, и вместо това

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Г.У., роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен, земеделски производител, неосъжда, живущ ***10, ЕГН **********,

ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ:

През периода от 27.04.2011г. до 14.04.2012г. в гр.Силистра, в условието на продължавано престъпление, в качеството си на регистриран земеделски производител е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – данък ЗДДФЛ в общ размер на 9139.25лв./девет хиляди сто тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ лева, като е затаил истина относно реалния размер на придобитите доходи в подадените на основание чл.50 от ЗДДФЛ Годишна данъчна декларация за 2010 г. с вх.№194391000356051/27.04.2011г, в която декларирал доходи от продажба на селскостопанска продукция в размер на 43 044.00 лева, вместо такава в размер на 134 483.00 лева и Годишна данъчна декларация за 2011г., с вх.№1900И0006215/14.04.2012г., в която декларирал доходи от продажба на селскостопанска продукция в размер на 83 945.60 лева, вместо такава в размер на 180 946.00 лева за периоди, както следва:

        - За данъчен период от 01.01.2010г. – 31.12.2010г. дължим, неначислен и невнесен ДДФЛ в размер на 3 588.44лв./три хиляди петстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/лева;

        - За данъчен период 01.01.2011г. – 31.12.2011г. дължим, неначислен и невнесен ДДФЛ в размер на 5 550.81лв. /пет хиляди петстотин и петдесет лева и осемдесет и една стотинки/,

поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

 

        ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от ТД НАП гр. Варна, като представител на МИНИСТЕРСТВО  НА ФИНАНСИТЕ, срещу Д.Г.У. за сумата от 9139.25лв. /девет хиляди сто тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от настъпване на увреждането – 15.04.2012г.

 

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в 15 - дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.

 

 


МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 144 по описа за 2016 година на Варненски Апелативен съд, наказателно отделение

 

 

Въззивното производство е образувано с оглед връщането на делото за ново разглеждане с Решение на ВКС на РБ № 360/23.03.2016г. на основание чл. 348 ал. 1 т. 2 вр. ал. 3 т. 1 от НПК, съдържащо указания по чл. 355 ал. 1 т. 3 вр. чл. 354 ал. 3 т. 2 от НПК, задължителни за настоящата инстанция.

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 189/ 2014 г. на Окръжен съд гр. Силистра, № 31, постановена на 19.12.2014г., с която подс. Д.У. П. Н. бил признат за виновен в престъпление по чл. 255 А ал. 1 т. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, и глоба в размер на 1000лв. С присъдата подс. У. бил осъден да заплати сумата от 9139, 25лв., представляваща обезщетение за претърпени в следствие на деликта имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 15.04.12г. На подсъдимия били възложени държавната такса върху уважения граждански иск и направените по делото разноски.

 

Предходното въззивно производство по ВНОХД № 53/15г. на ВАпС било образувано по жалба от защитник на подс. У., като с решение № 83/12.05.15г. присъдата била потвърдена.

По касационна жалба на защитник на подсъдимия било образувано КНД № 977/15г. на ВКС на РБ, І н.о., приключило с Решение № 360/23.03.16г.

В становището си пред настоящата инстанция защитникът на подс. У. поддържа въззивната жалба. В пренията и в писмената защита намира, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като подс. У. не е извършил престъплението по чл. 255 от НК, за което е осъден, тъй като нереализирането на доходи по средно техническите стойности за страната не могат да послужат като доказателство, че те са укрити и недекларирани. Според защитата заключението на агротехническата експертиза не може да бъде кредитирано, тъй като е основано на статистически данни от Областна дирекция „Земеделие” Силистра и средни нива на добиви в района и позоваването на такива стойности за определяне на данъчни задължения е недопустимо. Заключението е опровергано от обясненията на подсъдимия и подкрепящите го показания на свидетелите – М.., Д. и К.. Неправилно е било кредитирането и на ССчЕ, изготвена на базата на неправилното заключение на АгТЕ. Иска се да бъде постановена присъда, с която подс. У. да бъде оправдан и предявеният граждански иск отхвърлен.

Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна, като от доказателствата безспорно е установено избягване на данъчни задължения за 2010г. и 2011г. Подчертава, че ползваните от вещото лице статистически данни са конкретни за Община Ситово, като се изчисляват възможните добиви на различни култури и е приет средният за Общината добив. Взети са били предвид и свидетелски показания за обработваните от подсъдимия земи. В отсъствието на документация, водена от подсъдимия, според прокурора единствено чрез статистиката могат да бъдат определени добивите му, при отчитане на данните за вида на земите, атмосферните условия, добивите в Общината и липсата на заявление за погинала реколта. Посочва, че по фактурите от 2011г. цената е много по-висока от цената, приета от АгТЕ като средна. Моли да бъдат възприети изцяло аргументите по първоинстанционната присъда.

Конституираният по делото граждански ищец не е представляван в настоящото въззивно производство.

В последната си дума подс. У. пледира невинен.

 

Въззивният съд с оглед събраните в хода на наказателното производство доказателства и при спазване пределите по чл. 314 от НПК счита следното:

 

От фактическа страна.

 

Подс. У. е регистриран земеделски производител в ОД „Земеделие”-гр.Силистра и в Националния регистър на земеделските производители от 18.02.2003г., с пререгистрации всяка следваща година до 03.02.12, включително, без да е вписан като търговец по ТЗ. Предметът му на дейност е отглеждане на зърнени култури, бобови растения и маслодайни семена. Подс.У. подавал ежегодно анкетни карти в ОД „Земеделие” и Разплащателна агенция, кандидатствал за подпомагане и получавал субсидии. На 19.01.2006г. бил регистриран и по реда на ДОПК в ТД НАП-гр.Варна, Офис Силистра.

След отмяната на чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, от 01.01.2010г. доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително и извършващите дейността като еднолични търговци, за производство на непреработени продукти от селското стопанство, били изключени от обхвата на необлагаемите и подлежали на облагане с данък.

По чл. 29, т. 1 ЗДДФЛ облагаемият доход на регистрираните земеделски производители, които не са търговци по смисъла на ТЗ, се формира като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 60 на сто за доходите от производство на непреработени продукти от селското стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.

За периода 2007-2010г. подс.У. не водил счетоводна дейност, не разполагал с първични счетоводни документи за извършени сделки със селскостопанска продукция, документи за доставка на торове, семена, за извършване на обработка на площите и каквито и да други разходи, сключени договори с доставчици и клиенти.

За 2010г. подс. У. декларирал, че обработва 112.08ха земеделска земя. В ГДД подадена съобразно изискванията на чл.50 ЗДДФЛ подсъдимият посочил, че е засял 336дка с пшеница от които е получил среден добив от 250 кг/дка, или общо 84т. Продал произведеното на цени по 140,48 лева за тон, на обща стойност от 11 800 лева. Засял 280дка слънчоглед, от който е реализирал по 130кг от декар или общо 36.400т, продадени на цени от по 460 лева за тон - на обща стойност 16 744 лева. Засети били 290 дка царевица, от които получил среден добив от 500кг от декар, или общо 145 тона, реализирани на цени от по 100 лева за тон - на обща стойност от 14 500 лева. За посочените продажби подс. У. не издал приходен документ, разплащането било в брой. В ГДД посочил получен доход за годината в размер на 43 044лв., като дължимият по тази основа данък в размер на 1652, 64лв. бил внесен на 27.04.11г. /Пред ОД „Земеделие” за същата година подс. У. посочил, че ще обработва земя от 87, 42 ха, от които 30,42ха засети с пшеница, 28ха – с намерение да се засее слънчоглед, а 29ха – царевица за зърно/.

За 2011г. подс. У. декларирал в ГДД, че обработва 114.09 ха земеделска земя, от които засял 345.500дка с пшеница от които е получил среден добив от 372.445 кг от декар, или общо 128.530т. Част от пшеницата оставил за семе и останалата част от 120, 280т реализирал на цени от по 300 лева за тон на обща стойност 38 558 лева. Декларирал, че засял и 259.400дка с царевица от които получил среден добив от 608.327кг от декар, или общо 157.800 тона. Продал царевицата при цена за тон 303, 305лв. на тон на обща стойност 47 861, 60лв. През 2011г. били засети и 380дка слънчоглед, от които получил среден добив от 235кг от декар, или 89.300 тона, продадени през 2012г. при средна цена на тон 460лв. - на обща стойност 41 078 лева. В ГДД за 2011г. като общ приход за годината подс. У. посочил сума от 150 862, 32лв., като дължимият по тази основа данък в размер на 6 513, 20лв. внесъл на 17.04.12г. /Пред ОД „Земеделие” за същата година подс. У. посочил, че ще обработва земя от 98, 495 ха, от които 34,55ха засети с пшеница, 38ха – с намерение да се засее слънчоглед, а 25, 945 ха – царевица за зърно/.

При извършена оперативна проверка от 19.09.2011г. било установено, че подсъдимият е издал две фактури № 01/17.08.11г. и № 02/31.08.11г. за продажба на пшеница на обща стойност 36 089лв. и получил субсидии през 2011г. в размер на 32 764, 60лв., като доходът му възлиза на 68 853, 60лв. Подс. У. бил регистриран по ЗДДС от 30.09.2011г., тъй като съгласно изискванията на чл.96, ал.1 от този закон, на задължителна регистрация подлежат всички данъчно задължени лица с облагаем оборот от 50 000 лева или повече, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.

Подс. У. получавал субсидии като земеделски производител за стопанската 2009-2010г. – в размер на 8 709, 73лв. и за 2011г. в размер на 32 764, 60лв. Платената през 2010г. субсидия касаела 2009г. и плащането било освободено от облагане в съответствие с действащата до 31.12.09г. разпоредба на чл. 13 ал. 3 от ЗДДФЛ. По чл. 26 ал. 3 т. 2 от ЗДДС вр. пар.1 т. 15 б. „Б” от ДР на ЗДДС тъй като субсидиите са предназначени да покриват загуби и за финансиране на разходи, и след този период не се включвали при определяне на облагаемия оборот за нуждите на задължителната регистрация по ЗДДС.

Със Заповед от 03.10.12г. била инициирана ревизия, възложена на свид. К., В. и М.. В ревизионен доклад № 1301617/08.05.13г. били обобщени констатациите на проверяващите относно задълженията на подсъдимия по чл. 48 от ЗДДФЛ и по ДДС за периода 01.01.2007-31.12.12г. В хода на проверката свидетелите изискали информация от ОД „Земеделие”-гр. Силистра за средния добив от засетите от подс. У. култури и констатирали различия между декларираните от него в ГДД и статистически установените за района. На основание чл. 122 ал. 2 и 4 от ДОПК определили основа за облагане за 2010г. в размер на 47794, 80лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4779,49лв. и след приспадане на внесения – дължим в размер на 3126,85лв. За 2011г. при данъчна основа от 55558, 36лв., данъкът по ЗДДФЛ бил определен на 8333170лв. и след приспадане на внесения, останал дължим в размер на 1820,50лв. Данъкът, подлежащ на внасяне по ЗДДФЛ възлязъл на 4947,35лв. Били установени и данъчни задължения по ЗДДС в размер на 19658,78лв. Изготвено било предложение за установяване на определените данъчни задължения. По тези констатации бил издаден РА № 191301617/05.06.13г., издаден от свид. К., главен инспектор по приходите при ТДДНАП гр. Варна.

По жалба на подс. У. с Решение № 476/03.09.13г. Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при ЦУ на НАП отменил издадения РА като незаконосъобразен и върнал преписката за възлагане на нова ревизия. Сред основните съображения по решението било посочено - „ … да се приеме, че всички земеделски производители следва да се облагат с данъци на база средния добив в съответната община е недопустимо и противоречи на принципите на законност и обективност при определяне размера на данъците…. След като добивите са средни за региона, то при всеки земеделски производител ще е налице отклонение, което може да бъде както в повече, така и в по-малко… ревизиращият екип не е установил данни за укрити приходи, не са установени сделки със свързани лица, не е установено прехвърляне на собственост на продукция, за което не са издадени документи.”. Били са дадени указания за изискване на документация от териториалното звено на НСЗ, проверка на земеделски производители, обработващи съседни площи, при анализа да се отчете категорията на площите, качеството на засетите семена, навременното извършване на обработка на земята, влагането на хербициди и торове, качеството на обработващата техника, валежите и др., включително и за изискване на експертиза в хода на новата ревизия.

Последвалата ревизия приела същите констатации, обобщени в РА № Р-19-1304159-091-01/22.10.14г., издаден от органи по приходите при ТД НАП Варна, потвърден с Решение № 817/12.01.15г. на Директор на Дирекция „ОДОП” Варна. С решение по адм. дело № 387/15г. състав на Административен съд гр. Варна обявил нищожността на ревизионния акт, съгласно трайната практика на ВАС и липсата на заповед за определяне на компетентен орган и на законово правомощие органът, възложил ревизията да издава ревизионен акт.

Междувременно по сигнал до Окръжна прокуратура гр. Силистра на неустановено лице, ползващо данните на Николай Неделчев Д. от с. Сребърна, относно дейността на подсъдимия като земеделски производител и некоректно заявяване на реално обработваеми земи, застрашаващо със санкции при кандидатстване по СЕПП други земеделци, на 13.12.12г. Окръжният прокурор възложил на ТД – НАП Варна ИРМ гр. Силистра данъчна ревизия на подс. У.. След приключване на проверката и издаване на коментирания по-горе РА от 05.06.13г. с постановление от 21.08.13г. било образувано настоящото наказателно производство.

В хода на разследването била назначена Агротехническа експертиза, заключението на която било потвърдено от вещото лице пред първоинстанционния съд. Вещото лице е установило, че 60% от земите, обработвани от подс. У. са в равнинна територия, а останалите с наклон. От земите 51% са трета категория, 28% - четвърта, пета – 15%, шеста и седма – 6 %. Установени били различия в размера на декларираните от подсъдимия по ГДД и пред ОД Земеделие данни за засетите площи за съответните култури и приходите от това, и средностатистическите данните за добив в общината, произведено количество и продажна цена. По изводите на АгТЕ Съдебно счетоводна експертиза, конкретизирала разлики в количествата и стойностите на произведената и реализираната от подсъдимия  селскостопанска продукция, отразяваща се  на действително получените от подс. У. приходи. По този начин било формирано данъчно задължение по ЗДДФЛ за 2010г. /3588,44лв./ и 2011г. /5550,81лв./ в общ размер на 9 139.25 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените и гласните доказателства по делото, заключенията на назначените и изготвени Агротехническа и Съдебно-счетоводна експертизи.

Между изложената от настоящата и от първата инстанция фактическа обстановка не се установяват съществени различия. Видно, че първоинстанционният съд е бил изключително лаконичен, но е установил основните факти, включени в предмета на доказване. Забелязани са били съществуващите противоречия между гласните доказателства и са били анализирани. Споделят се и съображенията относно значението на неистинския документ, поставил началото на производството. С оглед пълнота и на основание чл. 316 от НПК въззивната инстанция проследи задълбочено движението на паралелното административно производство, включи цифровите величини на декларираните по ГДД и пред ОС Земеделие обработваеми от подсъдимия земи, разликите при формиране на данъчната основа и приетите задължения по ЗДДФЛ от ревизионния екип и от вещите лица в хода на наказателното производство.

Според СОС, разликите които обективират задълженията на подсъдимия към републиканския бюджет за 2010г. и 2011г се сформират основно от посочена по-малко обработвана земя, по-нисък среден добив и съответно по-малко количество продадена продукция и по-ниска продажна цена на тон. В тази насока съдът е намерил, че методите и средствата, използвани от вещото лице при изготвяне на АТЕ, са довели до компетентен и пълноценен извод за реализираните от подсъдимия добиви, респ. приходи. Отчетено е, че поради липсата на каквато и да е отчетна документация, би могло да се приеме, че през 2010г. дейността на подсъдимия изцяло покрива понятието за сива икономика, че данните от статистиката се използват като средство за противодействие срещу сивия сектор в икономиката и съвсем закономерно вещото лице е използвало   статистическите данни  на Националната агенция по зърното, които предоставят информация по области и общини, като конкретните данни са за общ. Ситово и отразяват резултатите, които земеделските производители от този район коректно са предоставили. Счита се, че по отношение на подс.У. не са били налице фактори които да повлияят неблагоприятно на количеството и качеството на произведената от него продукция, различни от тези на другите земеделски производители от този район. Обобщено е, че той е произвел и реализирал по-големи количества, съответстващи на АгТЕ, респ. е получил приходите, установени от ССчЕ, които е укрил.

Безспорно е, че подс. У. не е водил надлежни записи за разходите, добивите и приходите си като земеделски производител, но това не е достатъчно за подкрепа на изводите на АгТЕ за произведено от него количество продукция, съответно на средните добиви на други земепроизводители в района.

При анализа на доказателствата се установява, че в ГДД за 2011г. подс. У. е декларирал по-голям от статистическия среден добив царевица за зърно, по-голямо произведено количество – което не би сторил, ако имаше за цел да укрие доходите си – основа за данъчното облагане. Видно е, че за царевицата липсва и фактуриране, което би позволило на подсъдимия да посочи стойности, които сам прецени.

За 2010г. пред ОД „Земеделие” подс. У. е заявил, че обработва 87, 42ха, които са по-малко от обявените в ГДД -112.08ха - несъответстващо на логиката да остане в сивия сектор и да укрие действително обработваните земи. От значение за възникване на бъдещите му данъчни задължения е именно ГДД, чрез данните по която е видно, че намерението не е да се укрива обработваема площ, респ. приходи от нея.

От РД, изготвен от свид. К., В. и М. и от показанията им пред съда се установява, че съседите по земи на подсъдимия не са предоставили данни за своите доходи. Свид. М. сочи – „лицата, които са в съседство с обработваемата земя на г-н У., но те се оказаха животновъди и нямаше как да бъдат от полза”, свид. К. - „Изпратили сме искания до три лица от лицата – земеделски производители. Единият не ни е отговорил. Другият е декларирал, че при пожар са му изгорели документите и третия декларира, че продукцията, която е произвел не я е продавал, а е използвал за отглеждане на животни.”. Едно от съображенията за отмяна на издадения първи РА е било именно отсъствието на обективни данни за съседните производители и са били дадени указания за събирането им. Видно е, обаче че и вещото лице Маринов не е установил такива – в с.з. той сочи „При липса на обективни дакументи аз работя с данни на държавната агенция. Изводите ми са средно-статистически и те са към района в който подс. У. обработва земите си.”.

По ползваните „средни статистически стойности” до момента има два различни извода – приети в изготвените ревизионни актове и по АгТЕ. Съществуват разминавания по едни и същи изходни величини. Напр. относно царевицата за зърно в ревизионния доклад, съответно актовете, за 2011г. е приета цена за тон – 303, 305лв. – в точно съответствие с посочената в ГДД от подсъдимия. По АгТЕ обаче, цената за тон е 375лв., което води до увеличаване на приходите на подсъдимия. За 2010г. ревизията определя – дължим в размер на 3126,85лв., а ССчЕ, по констатациите на АгТЕ – в размер на 3588, 44лв. За 2011г. ревизията установява останал дължим в размер на 1820,50лв., а по експертен път в наказателното производство е търсен размер от 5550, 81лв. Общият размер на задълженията по ЗДДФЛ възлязъл на 4947,35лв. според РА, а според експертните заключения, приети и по обвинителния акт – е в общ размер 9 139, 25лв.

Необяснимо защо при данни от един и същ източник на средностатистически данни – Община Ситово, са налице два различни извода за добиви, приходи, респ. дължими данъци. При ползвани едни и същи изходни данни – разликите са съществени. В Ревизионния доклад е посочено многократно, че установените отклонения между ГДД и статистическите добиви са повлияни от евентуалната динамика на изкупните цени и средните добиви.

Значението на писмените доказателства, каквито са книжата по административното производство, е било пренебрегнато от първоинстанционния съд. Не са били дадени отговори защо техните констатации са отхвърлени за сметка на заключенията на АгТЕ и ССчЕ. Нещо повече, при двете взаимоизключващи се крайни величини на получени приходи за всяка от годините, коя би била реалната – предмет на доказване по наказателното производство. Процесуалната стойност на експертизата по наказателното производство не се ползва с предварително определена формална сила и при съществените противоречия със съвкупността от писмените, събрани в хода на две ревизионни производства е следвало да бъде задълбочено обсъдена.

Влиянието на пазара, личните търговски интереси, факторите от значение за самото производство са от решаващо значение при формиране на извод за реално произведената продукция. Напр., в техническите карти на вещото лице са били посочени препарати, които подс. У. е заявил, че не е ползвал в дейността си, като обективни доказателства за опровергаване на твърдението му не са налице. Установено е количество от 40% земи в наклон, приобщени са доказателства за недобри метеорологични условия. Включването на толкова много неизвестни в общата съвкупност от фактори, влияещи върху производството, при спорни изходни и относителни данни за средните добиви и цени на тон, категорично води до извод за нестабилен краен резултат – реален добив от обработваните земи, съответно реализирани приходи, подлежащи на облагане.

Няма безспорна основа за претендиране на други стойности на действителни продукция и доходи, различни от декларираните от подсъдимия. В експертизата на в.л. Маринов са уточнени възможните добиви от различните видове култури, такива, каквито подс. У. би могъл да реализира. Не е изключено обаче и да е реализирал приблизително близки добиви, но в долната граница на произведените в района. Налице е вероятностен извод, който в отсъствие на данни за укрити приходи, неустановени сделки за прехвърляне на собственост, извън документираните, не позволява да се приеме, че подс. У. е произвел количество култури колкото са средните стойности в Община Ситово. Противоречията в гласните доказателства – какви семена и препарати е ползвал подсъдимия, има ли или няма жълта пръст по неговите земи, участвал ли е той в комасацията, защо не е подал декларация за погинала продукция и т.н. не влияят пряко върху изводите колко реално е произвел, дали го е декларирал и какъв е дължимият от него данък по ЗДДФЛ. Способите за събиране на допълнителни обективни доказателства са били изчерпани. Установяване по аналогия на добивите осуетява презицирането на дължимите по тях данъци и в наказателното производство е недопустимо. На нестабилна и вероятностна основа за данъчното облагане не би могъл да се изгради значим за предмета на доказване последващ извод – какъв конкретен размер имат данъчните задължения.

 

От правна страна.

 

С присъдата си настоящият състав на Апелативен съд гр. Варна, счете, че подс. У. е невинен по обвинението за това че, през периода от 27.04.2011г. до 14.04.2012г. в гр.Силистра, в условието на продължавано престъпление, в качеството си на регистриран земеделски производител е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – данък ЗДДФЛ в общ размер на 9139.25лв., като е затаил истина относно реалния размер на придобитите доходи в подадените на основание чл.50 от ЗДДФЛ Годишна данъчна декларация за 2010 г. с вх.№194391000356051/27.04.2011г, в която декларирал доходи от продажба на селскостопанска продукция в размер на 43 044.00 лева, вместо такава в размер на 134 483.00 лева и Годишна данъчна декларация за 2011г., с вх.№1900И0006215/14.04.2012г., в която декларирал доходи от продажба на селскостопанска продукция в размер на 83 945.60 лева, вместо такава в размер на 180 946.00 лева за периоди, както следва:

         - За данъчен период от 01.01.2010г. – 31.12.2010г. дължим, неначислен и невнесен ДДФЛ в размер на 3 588.44лв.;

         - За данъчен период 01.01.2011г. – 31.12.2011г. дължим, неначислен и невнесен ДДФЛ в размер на 5 550.81лв.

На основание чл. 304 от НПК съставът оправда подс. У. по обвинението за извършено престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като не се установи деянието да е извършено.

Изводите на въззивната инстанция от правна страна са в съответствие със следното:

На основание чл. 355 ал. 1 т. 3 вр. чл. 354 ал. 3 т. 2 от НПК указанията, дадени от състав на ВКС на РБ в Решение № 360/23.03.16г. са задължителни. Допуснатото от предходния въззивен състав съществено нарушение на процесуалните правила в пренебрегване забраната по чл. 303 от НПК е довело до потвърждаването на присъда, почиваща на предположения /в отсъствие на основания за допустимостта им/. Съставът на ВКС е установил неубедителни опити на държавните органи в процеса да се обосноват с обективността на статистическата наука, укоримостта на поведението на подсъдимия да не документира стопанската си дейност, допустимостта на отделни доказателства.

При поредната въззивна проверка не се установи по несъмнен начин в подадените от подс. У. две ГДД да са отразени данни от значение за данъчните му задължения, различни от действителните. Извършеният от настоящия състав анализ на доказателствата по делото убедително изключи извода на първоинстанционния за обективна съставомерност на действията на подс. У.. Отсъства доказателствена съвкупност, че реалните приходи на подсъдимия от земеделската му дейност са възлизали на 134 483лв. за 2010г. и на 180 946лв. за 2011г., като той е затаил тази истина при условията на продължавано престъпление. По аргумент на по-силното основание не се установи и обективният признак – конкретен размер на укрити данъчни задължения – посочен в обвинението в размер на 9 139, 25лв. С оглед преценката за отсъствие на изпълнително деяние и значим за състава на деянието точен размер на задълженията, настоящата инстанция прие, че деянието не е осъществено от обективна страна. Констатираното изключва обсъждане на субективната страна на деянието.

Изложеното осуетява правната възможност присъдата на СОС да бъде изменена с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 313 ал. 2 от НК. Не е установено, че в ГДД за 2010 и 2011г. подс. У. е затаил истина с цел избягване заплащането на дължими данъци. Подчертано от фактическа страна бе, че стойностите на произведената от подс. У. царевица през 2011г. надхвърлят средните добиви в района, което осуетява извод, че е затаявал истина в декларираните от него данни. Същата царевица за зърно е била оценявана в хода на ревизионното производство съгласно посочените от подсъдимия цени – съответни на приетите от екипа средни пазарни цени. По-висока от средната продажна цена, посочена от прокурора като включена по фактурите, издадени от подсъдимия, също не разкрива негова недобросъвестност с цел укриване на действителните му доходи. Напротив – в тези документи подсъдимият би могъл да отрази и по-ниска от реалната цена, ако водещият му мотив е бил да намали данъчната си основа с цел избягването на дължими данъци по ЗДДФЛ. Отсъствието на обективните признаци на състава по чл. 255 ал. 1 т. 2 от НК – изпълнително деяние и недостоверност на декларираното, има пряко значение и при изследването на престъплението по чл. 313 ал. 2 от НК – инкриминиращо съзнателното съставяне на невярна документална основа с цел избягване на данъчни задължения – каквито не се установяват от доказателствата по делото.

Видно е, че пред различни официални адресати подс. У. е попълвал различни данни за обработвана от него площ – и в тази насока се установява неточна информация, но в рамките на фактическото обвинение по обвинителния акт са включени само елементите на ГДД за 2010 и 2011г. Не съществува правна възможност да се разширява или изменя обвинението за първи път от въззивната инстанция с позоваване на други писмени източници – заявления, анкети и т.н. Вдействителност съпоставката между данните по ГДД и информацията от ОД „Земеделие” гр. Силистра установява разлики в размера на обработваемите земи, като в декларациите е по-голям. От друга страна самият факт, че обработваемите декари, посочени от подсъдимия в ГДД и пред ОД Земеделие се различават, не води до извод за укрити приходи. Както е прието в Решение от 03.09.13г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна при ЦУ на НАП – „дори реално да са обработвани по-големи площи от декларираните, то това не означава, че добивът съответно доходът от тях е по-висок от декларирания от жалбоподателя.”.

 

Предвид решението по същество за наказателната отговорност на подс. У. съставът на въззивната инстанция отхвърли като неоснователен предявения граждански иск от ТД НАП гр. Варна, като представител на Министерство на Финансите, за сумата от 9139.25лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от настъпване на увреждането – 15.04.2012г. По изложените от правна страна съображения съдът намери, че с поведението на подсъдимия не е осъществен деликт, от който да са последвали имуществени вреди с укриването на данъчни задължения. Размерът на претендираното увреждане от своя страна е напълно недоказан, предвид формирането му на основата на предположения.

 

С отмяната на проверяваната присъда изцяло, по аргумент на по-силното основание, възникват и правните последици по отмяна на присъдените на подсъдимия държавна такса върху уважен граждански иск и разноските по делото. На основание чл. 190 ал. 1 от НПК разноските остават за сметка на държавата.

 

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: