Р Е Ш Е Н И Е

 

144

 

 23.07.2015г.,

 

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на девети юли,  година две хиляди и петнадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД №145/15г. по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда №39, постановена на 06.04.2015г. от Варненски окръжен съд, по НОХД №508/2014г., с която подсъдимите Я.Ж. и В.В. са признати за ВИНОВНИ в извършване на деяния по чл.123 ал.1 от НК, за това, че на 07.12.2009г. в гр.Варна, на строителен обект в местност „Траката”, при условията на независимо съпричиняване, по непредпазливост причинили смъртта на Нурай Н.Х., настъпила на 10.12.2009г., поради немарливо изпълнение на правно - регламентирани дейности, представляващи източник на повишена опасност.

На подсъдимите са наложени следните наказания:

- за подс. Ж. при условията на чл.54 от НК – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ и наказание лишаване от право да упражнява ръководна длъжност в сферата на строителството за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

- за подс. В. при условията на чл.54 от НК – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и наказание лишаване от право да управлява строителни машини и съоръжения за срок от  ДВЕ ГОДИНИ.

Постановени са и оправдателни диспозитиви по отношение и на двамата подсъдими досежно нарушаване на конкретни норми, подробно изброени в първ.присъда.

Със същата присъда подсъдимите са осъдени солидарно на сторените по делото разноски.

 

Недоволни от присъдата са останали и двамата подсъдими, които чрез процесуалните си представители я обжалват, позовавайки се на незаконосъобразност, неправилност, необоснованост и явна несправедливост на наложените наказания.

В допълнение към жалбата си, пр. представител на подс. Ж. е развил пространно аргументи за допуснати съществени пр. нарушения, необоснованост, липса на мотиви и излагане на противоречиви съждения от съда, необсъждане на възраженията, изложени от защитата, незаконосъобразност и несправедливост на първоинстанционния съдебен акт. 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателите се явяват лично и се представляват от редовно упълномощени защитници отпреди.

Представителят на ВАП изразява становище за законосъобразност и обоснованост на първоинстационната присъдата, като предлага същата да бъде потвърдена.

Повереникът на ч.обвинители - Н.Х.А. И С.Х.А., моли жалбите на подс. да бъдат оставени без уважение, а първ. присъда да бъде потвърдена, като законосъобразна.

Защитниците на подсъдимите доразвиват аргументите си на посочените основания в жалбите си и искат постановяване на оправдателна присъда или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд и намаляване размера на наложените наказания.

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл.314 от НПК настоящият състав констатира, че жалбата на подс.  Ж. се явява основателна досежно аргумента за допуснато съществено пр. нарушение.

На база на събраните доказателства от фактическа страна  окръжният съд е приел за установено, че подс. Ж. в качеството си на „строителен техник”, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /товарно-разтоварна дейност/, е нарушил съответните разпоредби /подробно изброени/ и по непредпазливост причинил смъртта на постр. Х..

Въз основа на Наредба №2/22.03.2004г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи било прието от съда още, че подсъдимият, в качеството си на „технически ръководител” е нарушил своите задължения, като не е контролирал спазването на изискванията за ЗБУТ и не е взел необходимите мерки за безопасност.

Ревизирайки така изготвения съдебен акт, съставът на въззивният съд констатира, че приемайки гореописаните фактически обстоятелства, ВОС е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Съдът не само не е отстранил противоречията, залегнали в обвинителната теза, касаещи длъжностното качество на подс. и съответно нарушените задължения в съвсем друго качество /респ. залегнали в ОА/, но впоследствие дори е пренесъл същите и в своите мотиви. 

От така изготвения първ. акт на съда не става ясно какво точно е следвало да контролира подс. Ж. в качеството си на „строителен техник” и  защо в крайна сметка  е прието, че той е нарушил задълженията си и множество правила в качеството си на „технически ръководител”, какъвто очевидно не е според длъжностната си характеристика. Именно с допуснатите противоречия е било ограничено правото на защитата на подс. Ж. още на досъдебната фаза, защото той не е могъл да се защитава адекватно срещу неточно и неясно обвинение и не е могъл да разбере в какво точно се състои неговата вина. Неотстранените неясноти от съда изключват възможността за извършване на правилна преценка за неизпълнението на конкретни професионални задължения според длъжността на подсъдимия и свързани със съставомерния резултат, обосноваващи извода досежно вината на Ж.. Това налага отмяна в цялост на постановената присъда и връщане на делото на досъдебната фаза, с цел реализиране правото на защита на подс. Ж. и проверка дали деянието му е извършено при условията на независимо съпричиняване  с другия подс. по делото – В..

В този смисъл настоящият състав на ВАС намира за основателни направените възражения от страна на защитата на подс. Ж. за това, че не е установено по един безспорен начин вината на подс. Липсата на точни фактически данни относно длъжностното качество на подс. и съответно неговите конкретни задължения в това му качество прави обвинението голословно, непълно и неясно, което е пречка подс. да организира защитата си срещу това обвинение. От друга страна, на практика присъдата на ВОС е немотивирана и противоречива, което също е самостоятелно основание за отмяна поради съществено процесуално нарушение по смисъла на закона.

Първоинстационният съд по реда на чл. 248 ал. 2 т.3 от НПК не е констатирал описаното отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и е пренесъл същото в съдебна фаза. В стадия на въззивното производство това нарушение е неотстранимо, не може да се изяснява и съответно да се правят изводи за наличието или липсата на съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, защото страните биха се лишили от една съдебна инстанция по фактите, поради което и единствената възможност за настоящата инстанция е по реда чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал.1 , т.1 от НПК  да  отмени присъдата и да върне делото на прокурора за ново разглеждане, с оглед на което настоящият състав на Варненския Апелативен съд,

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 39, постановена на 06.04.2015г. от Варненски окръжен съд, по НОХД № 508/2014г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА.                                                                                                                                                                                                                                  

     

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.