Р    Е    Ш    Е   Н   И    Е

№  105/26.05.2016 г., Град Варна

 

Варненски апелативен съд, наказателно отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

                                                                                              РОСИЦА ТОНЧЕВА

СЕКРЕТАР: Г.Н.

ПРОКУРОР: Пламен Костадинов

Като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД № 145 по описа на съда за 2016г., при произнасянето взе предвид следното:

            Въззивното производство намира началото си в жалба по чл.318 ал.6 от НПК, подадена от адв.Д.Д. – служебен защитник на подс.М.А.А.. Оплакването е срещу правилността на присъда №13/26.01.2016 година по НОХД №618/2015 година на Варненския окръжен съд. С тази присъда М.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК, защото на 16.10.2014 година в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - портмоне, сумата от осемдесет лева и др. на обща стойност 130 лв., от владението на Й. Петров П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Наказанието  на М.А. е индивидуализирано в условията на чл.54 от НК и е в размер на седем години лишаване от свобода, изпълнимо при условието на чл.61 т.2 от ЗИНЗС. Решен е въпроса за съдебните разноски.

Недоволен от първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Варна е останал адв.Д. – защитник на подс.А.. Същият претендира необоснованост и явна несправедливост на атакувания съдебен акт.

Въззивната жалба се аргументира в съдебното заседание пред въззивната инстанция. Необосноваността се извежда от противоречие между приетите от ВОС фактически положения и доказателствата по делото, касаещи местонахождението на процесните вещи, употребената сила за отнемането им и наличието на съучастие в реализирането на изпълнителното деяние. Явната несправедливост на атакуваната присъда се извежда от степента на обществена опасност на деянието и най-вече от характеристиката на упражнената принуда.

Въззивният прокурор пледира в полза на правилността на атакуваната присъда. Счита, че доказателствената съвкупност /с акцент върху показанията на пострадалия П./ е синхронна с приетите фактически положения, обуславяйки и извод относно законосъобразното приложение на материалния закон. Размерът на наказанието се намира за справедлив.

В последната си дума подс.А. моли за минимална присъда.

Настоящият състав на апелативния съд преценява въззивната  жалба за  неоснователна по следните съображения:

М.А. е предаден на съд по обвинение за извършен  грабеж, наказуем по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК.

В проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е подложил на проверка събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и доказателства, попълвайки доказателствената съвкупност с нужните факти, позволили произнасянето на присъда. С допустими доказателствени способи накратко са установени следните релевантни факти:

В ранните часове на 16.10.2014 година св.Й. П. вървял пеш. Движил се към централната част на гр.Варна. В градинката пред Археологическия музей на града, свидетелят бил забелязан от подс.М.А. и придружаващите го св.св Боян Д. и В. Д.. Между подсъдимия и свидетеля се провел разговор. Тогава подс.А. взел решение да ограби минувача. Без разяснение на намерението си, подсъдимият казал на св.св.Д. и Д. да вървят с него. Тримата застигнали отдалечаващия се св.П. пред сградата на „БЧК”, на ул. "Братя Шкорпил" в гр.Варна. Подс.А. заговорил отново свидетеля, като му поискал цигари. Когато П. отворил якето си, се открил джоба му. В него се виждал портфейл. Подс.А. възприел факта, като изненадващо ударил свидетеля с юмрук в областта на корема. Докато св.П. свивал тялото си, подсъдимият успял да издърпа портфейла от джоба на якето.

В същото време свидетелите Д. и Д. се намирали на разстояние метър, метър и половина встрани от пострадалия, като стояли бездейно.

Подс.А. хукнал да бяга с портфейла на св.П.. Инстинктивно бил последван от св.св.Д. и Д.. Св. П. се опитал да ги догони, но не успял.

Подсъдимият избягал в посока улица "Антим I". По-късно между него и св.св. Д. и Д. се състояла среща, по време на която А. разказал, че извършил грабеж.

В отнетия портфейл се намирала сума от 80лв., бижу - висулка във форма на кръг, изобразяваща паяжина и паяк от сребро, лична карта, дебитни и други карти. Заключението на СОЕ остойностява отнетите вещи  на сумата от 130 лева.

Първоинстанционният съд по свой почин назначил две СПЕ. Според заключението на едната от експертизите, към 16.10.2014 г. подс. А. бил психически здрав. Констатиран е  прием на метамфетамин „Пико”, без той да е причинил психични разстройства.

Другата СПЕ дава заключение, че към 16.10.2014 година Й. П. също бил психически здрав.  Намирал се в състояние на обикновено алкохолно опиване, лека степен с концентрация на алкохол в кръвта от 1,35 промила.  

Така описаната в мотивите към присъдата фактическа обстановка е установена правилно и се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства.

Подсъдимият А. отрича да е употребил сила в нейното служебно качество по отношение на отнемането на чуждите вещи.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18, чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство, като установи следното:

Гласните доказателствени средства са единни относно местонахождението на подсъдимия и тримата свидетели  в ранните часове на  16.10.2014 година – в зоната на Археологическия музей в гр.Варна. На тази дата подс.А. бил употребил „Пико”. Според заключението на приетата от първоинстанционния съд СПЕ: „…Пико започва своето действие на 3-5 минути след приема и води до рязко повишаване на кръвното налягане. Той не причинява халюцинации. Приет в по-високи дози има действие подобно на амфетамините – възбуда, енергичност, бодрост, самоувереност, прилив на сила, бързина на ума, приповдигнато настроение. Умората и глада са потиснати.” /НОХД №618, л.85/.

В показанията на св.Д. от стадия на първоинстанционното съдебно следствие се съдържат факти, касаещи поведението на подс.А. и пряко кореспондиращи със заключението на СПЕ: „”…М. беше много надрусан с „Пико” и говореше някакви глупости. Държеше се странно, неадекватно…” /НОХД, л.53, гръб/. 

От показанията на свидетелите Д. и Д. е изводим факта на случайният разговор между подсъдимия и св.П.. Обобщено, подсъдимият и Боян Д. твърдят, че св.П. извадил портмонето си, за да закупи трева от А.. Този факт се отрича от пострадалия, а неговите показания намират подкрепа в липсващите клинични данни за употреба на наркотици, въведени доказателствено чрез СПЕ /НОХД, л.86/.

С оглед проверката за достоверност на гласните ДС в коментираната им част, настоящият въззивен състав намира за необходимо да направи детайлната им съпоставка:

1.Обяснения на подс.А. от стадия на съдебното следствие:

-„…Пострадалият искаше да си купи трева, казах му че нямам за продаване, имам за себе си и че мога да му отчупя. …Беше малко количество, за 1-2 цигари. Отчупих му и Й. ми даде 10лв, после от джоба му взех портмонето и двамата с В. избягахме…..Признавам, това което извърших, че взех портмонето от джоба на пострадалия, от десния му външен джоб. Беше облечен с яке…” /НОХД, л.52/;

-„Бях с В. и Боби, когато срещнахме  пострадалия, който ме попита дали имам трева за  продаване. Казах, че имам за себе си и мога да му дам половината. Каза, че може да ми даде 10лв. за тревата. В момента, в който ми даде парите, видях портмонето  и парите в него. Реших да ги взема…Когато минавахме покрай чешмичката, тогава стана въпрос  за покупката на наркотика. След това стана случката пред БЧК..” /НОХД, л.54/;

-„…Употребявахме „Пико”. Взех портмонето от джоба на пострадалия, зад гърба си сложих ръката с портмонето…” /НОХД, л.54 гръб, очна ставка със св.Д./;

-„…Взех портмонето от джоба на потърпевшия. Боян тръгна да бяга, явно се уплаши, попитах го къде е и после се срещнахме на определено място…Впоследствие Боян видя, че в мене има трева, когато тръгнах да продавам на пострадалия…” /НОХД, л.55, очна ставка със св.Д./;

2.Показания на св.Д.:

 - „…М. видя пиян човек и започна да  му предлага трева. ….М. имаше трева в себе си – едно или две пакетчета. Не знам какво стана с тази трева…. М. на два пъти се срещна с пострадалото момче. След първия разговор с момчето, М. се върна на пейката. Мисля, че ни каза:”чакайте да дам и другата трева”….” /НОХД, л.53 и л.53 гръб/;

-„…По едно време М. взе нещо да се заяжда с това момче и усетих, че ще става нещо нередно. Чух като му споменава нещо за трева и тогава реших да се дръпна малко настрана, защото не исках да се замесвам в нищо незаконно. В един момент момчето извади портфейла си, но не мога да кажа защо го извади. В същия момент грабна портмонето му от ръката и нещо се посбутаха и после хукна да бяга…” /приобщени показания по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1, 2 от НПК, л.32 от д.пр./;

-„…Като даваше трева на  пострадалия, видях. Вярно е това, което казва М.…” /НОХД, л.55/.

Както вече се спомена, св.П. отрича да е комуникирал с подсъдимия по повод покупката на трева. Св.Д. също не сочи подобни факти. По описания начин се оформят две групи гласни доказателства, касаещи времето преди извършване на деянието пред сградата на БЧК. Тъй като наказателното производство се интересува от елементите на конкретно събитие в обхвата на чл.102 от НПК, за настоящия въззивен състав доказателствено не съществува съмнение във факта на комуникация между подс.А. и пострадалия преди времето на деянието. Темата на разговора е ирелевантна с оглед обективния състав на престъплението „грабеж”. Безспорно е само, че към обсъждания момент процесните вещи се намирали във владението на св.П. и той не е демонстрирал намерението си да ги предоставя на подсъдимия.

При осъществяване на деянието /да се разбира пред сградата на БЧК/, портмонето с намиращата се в него сума от 80лв. и сребърна висулка било в джоб на якето на св.П.. Налице е разминаване между  показанията на пострадалия и обясненията на подс.А. /цитирани в относимата част по-горе/ за местонахождението на вещите – във вътрешен/във външен джоб  на якето. Този факт е бил отчетен от първоинстанционния съд Поради невъзможността доказателствено да се уточнят до такава подробност детайлите, следва да се приеме, че отнемането на вещите е извършено от джоб на якето на пострадалия, каквото е и фактическото обвинение /л.3 от ОА/.

Показанията на св.Д. от д.пр., свързващ факта на отнемане с местоположението на портмонето в ръката на пострадалия противоречат на доказателствената съвкупност, поради което следва да се окачествят като недостоверни. От своя страна св.Д. твърди, че не е имал видимост към подсъдимия и пострадалия, поради което и не сочи доказателствени факти, касаещи начина на отнемане на вещите.

Въпросът дали е упражнена принуда за отнемане на вещите от подс.А. е конфликтния фактически момент по делото. Показанията на св.П. окачествяват упражнената принуда като физическо въздействие върху него – удар с юмрук в корема, предизвикало свиване на тялото и дало възможност на подсъдимия да издърпа портфейла с парите и висулката. Подсъдимият твърди, че е дръпнал портфейла от джоба.

Първоинстанционният съд е направил собствения си доказателствен анализ, касаещ обективната съставомерност на деянието на М.А. по чл.198 ал.1 от НК. Приел е, че показанията на св.П. намират подкрепа в гласните доказателства, съдържими в показанията на св.Д. /НОХД, л.53 гръб/, давайки им и съответния кредит на доверие. Този извод се споделя от настоящия въззивен състав. В рамките на ограничената доказателствена съвкупност, показанията на св.П. са проверими за достоверност посредством възприятията на св.св.Д. и Д.. Както бе посочено, св.Д. видял боричкане, дърпане, чул виковете на пострадалия и последвалия опит да догони подсъдимия. Синхронни по последния фактически елемент са показанията на св.Д..

В очертания сегмент доказателствените източници установяват категорично два факта – първо, св.П. не е имал намерение да се лишава от владението на процесните вещи и второ, макар алкохолно повлиян е можел да запази собствеността си /показания на св.св.Д. и Д. относно поведението на пострадалия преди деянието, заключение на СПЕ от съдебното следствие/. Виковете и опитът на св.П. да догони подсъдимия показват, че отнемането на вещите категорично е станало против волята му.

Обясненията на подс.А. в аспект: „…Просто взех портмонето от джоба на човека…” /НОХД, л.51 гръб/ очертават неговата защитна позиция по фактите, без да се отличават с нужната степен на  достоверност. До същия логически извод е стигнал и първоинстанционния съд в резултат на извършената собствена проверка на доказателствената съвкупност за относимост, допустимост, достоверност и достатъчност.

Сред надлежно установените факти попадат и такива, свързани с последваща среща на подс.А. със свидетелите Д. и Д. и възможното съвместно разпореждане с предмета на деянието. Подобен факт няма отношение към деянието на подсъдимия, т.к. до момента на подобна среща той е установил собствено владение върху инкриминираните вещи, даващо му възможност безпрепятствено да се разпорежда с тях / ППВС 6-1971, Р 174-1996-1 н.о./. Дейността на свидетелите е обсъдима на плоскостта на чл.215 от НК, но поради липса на обвинение остава извън предмета на конкретното наказателно производство. Изрично следва да се подчертае, че убедителни доказателства за участие на св.Д. във второто изпълнителното деяние на съставното престъпление по чл.198 ал.1 от НК не са налични по делото. Подобни факти излага само подс.А., но същите остават изолирани от останалите гласни ДС.

Сред  аргументите за необоснованост на атакуваната присъда попада липсата на убедителни доказателства за причинено телесно увреждане на св.П. на 16.10.2014 година. Подобно оплакване остава аргументационно незащитимо, като се има предвид характеристиката на упражнената сила за сломяване съпротивата на пострадалия – удар с юмрук в областта на корема, което не оставя видими и трайни следи след осъществяването й.

При спазване на стандарта за доказване „извън разумното съмнение“, обосновано и законосъобразно окръжният съд е стигнал до единствения възможен извод относно виновното поведение на подс.А.. Изложените мотиви са пълноценни от гледна точка на изискването на чл.305 ал.3 от НПК и доразвити от настоящата втора инстанция по фактите.

Подс.А. е извършил престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1  от НК. Обективният състав на престъплението и неговата обществена опасност са намерили отражение в интелектуалните представи на подс.А.. Същият е възприел наличието на портфейл у П., като за удовлетворяване на своителното си намерение е използвал безлюдната централна част на града след полунощ на 16.10.2014 година. Упражнил е сила, която изпълнява служебна роля по отношение на отнемането на чуждите вещи,, като занижава тяхната физическа защита. Фактите сочат на субективна връзка между принудата и отнемането, развили се в много кратък времеви диапазон /Р 59-1992-1 н.о., Р 475-2003-1 н.о./.

            По справедливостта на наложеното наказание:

            Окръжният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства към средния размер на санкцията. Тежест при вземане на решението са имали високата степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Към изложените аргументи от първоинстанционния съд, касаещи индивидуализацията на наказанието настоящият въззивен състав намира за необходимо да допълни следното:

Степента на обществена опасност на деянието е производна на времето и мястото на неговото извършване, способа на реализирането му и пр. Доказателствата по делото очертават решението на подс.А. да избере тъмната част на денонощието за реализиране на престъпното си намерение, възползвайки се от липсата на активно движение в централната част на гр.Варна. В субективните представи на подсъдимия е намерило отражение обстоятелството, че няма кой да се притече на помощ на пострадалия П., т.е. деянието е било лесно за извършване от гледна точка на избраното за това време и място. В поведението на подсъдимия се открива една настойчивост за удовлетворяване на престъпното намерение – заговорил пострадалия, наблюдавал външния му вид, последвал го и на по-тясна улица пристъпил към активност. От тази последователност на деянието е изводима и високата степен на обществена опасност на личността на дееца. Изложеното по-горе очертава трайно установени престъпни навици, намиращи сериозно потвърждение в съдебната биография на подсъдимия.  М.А. е осъждан многократно за престъпления против собствеността /л.85-136 от д.пр./.  Извън осъждането по НОХД №3190/2011 година по описа на ВРС, обосноваващо наличието на опасен рецидив в хипотезата на чл.29 ал.1 б.”а” от НК, подс.А. е бил наказван за престъпления против собствеността по НОХД №737/20016 година на ВРС, №1093/2005 година на ВОС, №6438/2006 година на ВРС, №4703/2010 година на СРС, №1725/20111 година на ВРС, №1594/2010 година на ВРС и др. Прави впечатление, че делата са решавани със споразумение по глава 29 от НПК, което е индикация, че макар и занижена наказателната репресия по отношение на подсъдимия не е довела до реализиране на индивидуалните цели по чл.36 от НК. В синхрон с този извод са доказателствата и по настоящето дело. Към инкриминираната дата подсъдимият  не е полагал труд, от който може да генерира доходи за личната си издръжка. Последната е обезпечил за пореден път чрез престъпление, очевидно приемано като нормална социална стратегия за оцеляване.

С оглед изложеното, дейността на първоинстанционния съд по индивидуализация на наказанието не може да търпи укор. Отчетеното самопризнание на М.А. не е в състояние да доведе до редуциране на наложеното му наказание от седем години лишаване от свобода, защото не неутрализира високата степен на обществена опасност на деянието и неговата личност. 

Режимът по чл.61 т.2 от ЗИНЗС за първоначално изтърпяване на наказанието от седем години е правилно определен.

При служебната проверка въззивният съд не установи основания за отмяна на първоинстанционната присъда.

По изложените съображения и основание чл. 338 от НПК настоящият състав на апелативния съд

                                                           Р    Е    Ш    И:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда №13/26.01.2016 година по НОХД №618/2015 година по описа на Окръжен съд – гр.Варна.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.