Р Е Ш Е Н И Е

 

107/10.6.2015 г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на пети юни през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар С.Д.

   прокурора Вилен Мичев,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №146 по описа за 2015 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на адв. Б.Б., като повереник на Е.С.Д., Ц.Г.Д. и Д.Г.Б. – частни обвинители по нохд № 352/15г. по описа на Варненския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 14.04.2015г., с която подсъдимият Д.И.И. е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.3 пр.1 и последно, б.”б” вр.чл.343 ал.1 б.”в” пр.1 НК и чл.58а НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца при първоначален общ режим, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години и осем месеца.

В жалбата се сочат основания за явна несправедливост на наложеното наказание като се прави  искане съдът да измени присъдата като увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Жалбоподателите не се явяват в с.з. и не изразяват допълнително становище.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на жалбата и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е  подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 14.04.2015г. по нохд № 352/2015г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Д.И.И. за виновен в това, че на 20.12.2014г. в гр.Варна, при управление на МПС –л.а.”Рено-Еспейс” рег.№В7099 НВ, нарушил правилата за движение – чл.119 ал.1, чл.20 ал.2 и чл.21 ал.2  ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г.М. Д. като деянието е извършено в пияно състояние и на пешеходна пътека и на основание чл.343 ал.3 пр.1 и последно б.”б”  вр.чл.343 ал.1 б.”в”пр.1 НК вр.чл.58а НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца при първоначален общ режим, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години и осем месеца. Оправдал го е по обвинението да е нарушил разпоредбата на чл.5, чл.6 и чл.21 ал.1 ЗДвП. Осъдил го е да заплати и съответните такси и разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Производството се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по обв. акт, признал е вината си и е заявил, че не желае да се събират нови доказателства и ще се ползва от вече събраните.

Преценявайки доказателствата по делото съдът е приел, че признанието на подсъдимия се подкрепя от така събраните доказателства и го е признал за виновен по повдигнатото обвинение.

Жалбата е само по отношение размера на определеното наказание.

Спор по фактическата обстановка няма. Тя е такава, каквато е отразена в обв. акт.

Установено е, че подс. И. е управлявал л.а. „Рено Еспейс” рег.№В 7099 НВ на 20.12.2014г. след употреба на алкохол с концентрация 2,07 промила, движейки се по бул.”Сливница” в посока към бул. „Република”, в района на пазар „Младост”. Движил се с около 50 км./ч наближавайки пешеходна пътека. Не намалил скоростта наближавайки пътеката, не спрял преди нея, въпреки, че преминавали пешеходци – свид. м. и постр. Д.. Реагирал едва на около 0,80м. от очертанията на пешеходната пътека но не успял да предотврати удара и ударил намиращият се в средата на пешеходната пътека Георги Д.. От удара тялото му било качено на предния капак и счупило панорамното стъкло. Автомобила продължил движението си напред до следващото кръстовище, където спрял.

В резултат на удара постр. Д. получил съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма както и травма на таза и крайниците, подробно описани в заключението на вещото лице по СМЕ. В кръвта на пострадалия е установена концентрация на алкохол 2,8 промила.

Правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че са нарушени посочените правила за движение: водача трябва, да не управлява МПС под въздействието на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, при движението си водачите са длъжни при избиране на скоростта да се съобразява с всички посочени в чл.20 ал.2 обстоятелства, да намалят скоростта и да спрат, когато възникне опасност за движението. Да се съобразява с поставените знаци – в случая знак №Б-26, ограничаващ скоростта на 30 км./ч и знак № Д-17 – пешеходна пътека.

Налице е и причинно следствената връзка между деянието и настъпилия противоправен резултат като са нарушени разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП тъй като подсъдимият, движейки се с несъобразена скорост не е могъл да реагира пред  предвидимо препятствие. От друга страна е управлявал автомобила в нарушение на знак Б-26, ограничаващ скоростта на не-повече от 30 км./ч. и не пропуснал преминаващи правомерно пешеходци - правилото на чл.119 ал.1 ЗДвП.

Правилно съдът не е приел, че деецът е избягал от местопроизшествието. Няма събрани данни, че същия се опитвал да се укрие или да заличи доказателства. Факта, че автомобила на подсъдимия се е придвижил до следващото кръстовище не означава, че той е правил опит да се укрие. Напротив – останал е там до пристигането на служители на КАТ.

Не е налице и евентуален умисъл, тъй като за това е необходимо правилата за движение да се нарушават съзнателно. Въпреки, че е съзнавал, че се качва пиян в автомобила си и го управлява това не означава че действа при евентуален умисъл при настъпване на вредоносния резултат. Той нито е целял, нито дори е предвиждал настъпването на този вредоносен резултат. Действията му съставляват небрежност по смисъла на НК. В този смисъл е и реш.400/87г.ІІІн.о.

Признавайки подсъдимия за виновен, при определяне на размера на наказанието съдът е приел, че са налице смекчаващи  отговорността обстоятелства, отчитайки личността на подсъдимия като такава с ниска обществена опасност. Същият е неосъждан, а двукратно е санкциониран по административен ред за нарушение на ЗДвП. Съдът е отчел и високата степен на обществена опасност на деянието – особено зачестилите в последно време инциденти на пешеходна пътека и причинени от водачи в пияно състояние. Преценявайки всички тези обстоятелства, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, извън квалифициращите признаци на деянието, окръжния съд правилно е приел, че на подсъдимия И. следва да се определи наказание под средния предвиден в закона размер, което следва да се редуцира съобразно правилото на чл.58а НК, което наказание следва да се изтърпи ефективно при общ първоначален затворнически режим. Правилно съдът не е отчел признанието като смекчаващо обстоятелство. Като такова не би следвало да се отчита, тъй като то е предпоставка за приложение на чл.58а НК.

 Така определеното наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода ефективно, при общ първоначален затворнически режим е правилно и законосъобразно и ще изпълни целите и задачите предвидени в чл.36 НК.

В този смисъл и жалбата на частните обвинители, която е бланкетна и не сочи конкретни основания за увеличаване на размера на наложеното наказание, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 14.04.15г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 352/15г. по отношение на подсъдимия Д.И.И. с ЕГ№ **********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.