Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 113/17.05.           Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                             Наказателно отделение

На единадесети май                      Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА                            ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 146 по описа на съда за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е определение от 15.03.2017г., постановено в открито съдебно заседание по ЧНД № 194/17г. по описа на Варненски окръжен съд, с което по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК от НК съдът групирал на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК наложените на осъд. Й.С.П. по НОХД № 1884/2001 г. по описа на Окръжен съд - Варна, ВНОХД № 272/2013 г. по описа на Апелативен съд - Варна и ВНОХД № 242/2015 г. по описа на Апелативен съд - Варна, като определил най-тежкото от така наложените наказания - доживотен затвор, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при специален режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК било приспаднато изтърпяното до момента наказание от 19.01.2001 г., като и времето, през което осъденият е бил задържан с МНО „Задържане под стража”. Съдът постановил на основание чл. 27, ал. 1 от НК наказанието по присъдата по НОХД № 7489/2011 г. на ВРС, влязла в сила на 30.07.2012 г. да се изтърпи отделно.

Определението е обжалвано от осъд. П., който намира, че следва да бъде премахната втората група по чл. 27 от НК, тъй като наказанието по НОХД № 7489/2011г. на ВРС е било фактически изтърпяно, в периода след изтърпяване на наказанието по НОХД № 1884/2001г. на ВОС лишаване от свобода за срок от 12 години, а именно от 20.01.2013г. до 21.05.2014г., след което до постановяване на Решение № 143/16.07.2015г. на ВКС на РБ е бил без приведена в изпълнение присъда. Претендира, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ не спира изпълнението на влязлата в сила присъда, както и че е без значение дали е знаел или не за отменителното решение на ЕСПЧ, когато е извършил престъплението по чл. 297 ал. 2 от НК. Моли определението да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалноправни норми и се постанови ново такова, с което да бъде отменено произнасянето по чл. 27 от НК и самостоятелното изтърпяване на наказанието по НОХД № 7489/2011г. на ВРС.

В с. з. пред състава на АС-Варна, жалбоподателят се явява лично и чрез служебния защитник поддържа жалбата.

Представителят на АП-Варна изразява становище за основателност на жалбата.

 

При проверката на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, настоящият състав на въззивната инстанция установи следното:

В съответствие с приложените по делото доказателства във връзка с осъжданията на жалб. П. за различни деяния, ВОС е приел, че подлежащи на обсъждане са осъжданията, както следва:

т.1. По пункт 1, 2, 8, 9 на Присъда № 33/14.03.2002 г. по НОХД № 1884/2001 г. на ОС – Варна, за деяния, осъществени съответно от 16.01.1999 г. до 16.01.2001 г., влезли в сила на 26.07.2004 г., с наложено най-тежко наказание е 12 години лишаване от свобода.

т. 2. По присъда № 134/06.03.2012 г. по НОХД № 7489/2011 г. на PC - Варна, за бягството от затвора, извършено на 24.04.2011 г., влязла в сила на 30.07.2012 г., с наложено наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.

т. 3. По пункт 3, 4, 7, 10, 11 и 12 на Присъда № 33/14.03.2002 г. по НОХД № 1884/01 г. на ОС - Варна за деяния, осъществени от 15.02.1999 до 16.01.2001 г., и Присъда № 9/02.12.2014г. по ВНОХД № 272/2013г. на ВАС, влязла в сила на 16.07.2015 г., с наложено най-тежко наказание доживотен затвор.

т. 4. По пункт 5 и 6 на Присъда № 33/14.03.2002 г. по НОХД № 1884/01 г. на ОС – Варна и Присъда № 9/28.03.2016г. по ВНОХД № 242/2013г. на ВАС, влязла в сила на 31.01.2017г., за деяния, извършени на 25/26.07.2000 г. с общо наказание доживотен затвор.

 

В разглежданото определение съдът преценил, че са налице основания за групиране по смисъла на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК между осъжданията му за всички престъпления, за които е бил обвинен още с първоначалното обвинение по НОХД № 1884/2001 г. на ВОС, извършени в периода 16.01.1998 г. до 16.01.2001 г., независимо от времето на влизане в сила на присъдите по НОХД № 1884/2001 г. на ВОС, ВНОХД № 272/2013 г. на ВАС и ВНОХД № 242/2015 г. на ВАС.

Като изключение от посочената група съдът правилно преценил осъждането по НОХД № 7489/2011 г. на PC – Варна, извършено на 24.04.2011 г. - преди постановяване на решението на ЕСПЧ на 24.04.2014г. и решение № 121/04.09.2013г. на ВКС. Следователно, към момента на влизане в сила на присъдата по НОХД № 7489/2011г. на ВРС - 30.07.2012 г., присъдата по НОХД № 1884/2001 г. на ВОС е била окончателна. С решение № 121/04.09.2013г.на ВКС на РБ наказателното производство по НОХД № 1884/2011г. на ВОС е било частично възобновено, но не и по п. 1, 2, 8 и 9, по които осъждането е влязло в сила на 26.07.2004г.

Поради изложеното, осъждането по т. 2 не би могло да се групира с осъждането по т. 1, тъй като деянието по т. 2 е извършено след влизане на присъдата по т. 1 в сила. Между посочените наказания не е възможно да се определи общо, тъй като не са налице основанията по чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК и осъжданията не са в отношение на съвкупност.

В търсене на най-благоприятния за осъдения вариант, следва да се отхвърли групиране на осъжданията по т. 2 и т. 3 и 4, отчетено и в Решение № 108/06.06.2016г. на ВКС, първо н.о., по КНД № 366/2016г. Такова групиране би довело до поглъщане на наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца от наказанието доживотен затвор, но би оставило наказанието лишаване от свобода за срок от 12 години по т. 1 като подлежащо на самостоятелно изтърпяване. В хода на обсъждането съставът съобрази задължителните указания по Постановление 2/1970г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление 6/1983г. и Постановление 7/1987г., както и приетото в Решения 129/17.04.1988г., Второ н.о. на ВС, Решение № 362/20.09.2012г. на ВКС, Първо н.о. и др.

Изложеното подкрепя законосъобразността на решението на състава на ВОС да обедини в самостоятелна група осъжданията по т. 1, 3 и 4, и да постанови за изтърпяване най-тежкото от тях – доживотен затвор.

Претенциите на осъдения П. за зачитане като изтърпяно на наказанието по НОХД № 7489/2011г. на ВРС не могат да бъдат удовлетворени. От книжата по делото се установява, че това наказание не е било приведено в изпълнение. След постановяване на решение № 121/04.09.2013г. на ВКС на РБ в хода на възобновеното производство спрямо П. е била прилагана мярка за неотклонение „Задържане под стража“, коментирано в хода на ВНОХД № 272/13г. на ВАС. С оглед на отразената хронология са изцяло неотносими са нормите на пар. 1 ал. 5 от ЗИНЗС и чл. 179 от ЗИНЗС.

Нормата на чл. 27 от НК е неприложима в случая, тъй като тя урежда определени правомощия на съда при наличие на две присъди, налагащи наказание лишаване от свобода. След групиране на осъжданията по т. 1, 3 и 4, описани по-горе, общото най-тежко наказание е доживотен затвор и спрямо него правилата по чл. 27 от НК не могат да бъдат обсъждани.

Разпоредбата на чл. 38 А ал. 5 от НК не приравнява наказанието доживотен затвор към наказанието лишаване от свобода, а урежда една от последиците при зачитане на негово изтърпяване. В едно следващо производство по чл. 449 и следв. от НПК с произнасяне по чл. 38 А ал. 3 от НК и замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода, изтърпяната част би била зачетена за лишаване от свобода, както и би било възможно прилагане на чл. 27 от НК, по отношение на осъждания с такова по вид наказание.

Изложените аргументи налагат да се приеме, че наказанието по НОХД № 7489/2011г. на ВРС не може да бъде обхванато във формираната група по чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК и не следва да бъде отнесено към последици, свързани с прилагане на чл. 27 от НК. Това наказание подлежи на самостоятелно изтърпяване, спрямо което са важими общите правила по НК, включително и по чл. 82 ал. 4 вр. ал. 1 т. 4 от НК.

Поради което и разглежданото определение следва да бъде изменено, като бъде отменено в частта на позоваването на чл. 27 от НК като основание за отделното изтърпяване на наказанието по присъда по НОХД № 7489/2011г. на ВРС.

Служебната проверка на състава установи, че при приспадането на изтърпяното до момента наказание от определеното общо по чл. 25 ал. 2 от НК, ВОС е обхванал и времето, през което осъденият е бил задържан с МНО „Задържане под стража“. В тази част, определението е неправилно, тъй като съдът е излязъл от рамките на производството по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК и от предмета по чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК. Времето, през което е била изтърпявана съответната мярка за неотклонение би могло да бъде зачетено по чл. 59 от НК – само като част от присъдата, или по чл. 417 от НПК с постановление на прокурора. Отделно от това, чл. 59 ал. 1 от НК позволява приспадане на времето, през което осъденият е бил задържан или поставен в условията на домашен арест, при изпълнение на наказанията лишаване от свобода или пробация. В конкретния случай подлежащото на изтърпяване наказание е доживотен затвор и не съществува правна възможност за зачитането на периодите, през които осъденият е бил с мярка за неотклонение. Доколкото обаче, настоящото производство е образувано само по жалба на осъденото лице, неговото правно положение не би могло да бъде отегчено с отмяната на извършеното от съда приспадане.

 

Поради което и на основание чл. 306 ал. 3 от НПК и чл. 334 т. 3 от НПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ определението от 15.03.2017г. на ОС - Варна, по ЧНД № 194/17г., като ОТМЕНЯ приложението на чл. 27 ал. 1 от НК като основание за самостоятелното изтърпяване на наказанието по НОХД № 7489/2011г. на ВРС, и

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Решението е окончателно и не  подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.