МОТИВИ към присъдата по внохд № 148/2014г. ВАС

 

 

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалби на В.П.П. и А.Е.И., подсъдими по нохд № 309/12г. на ВОС против присъдата на същия съд от 21.11.13г., с която двамата подсъдими са признати за виновни за деяние по чл.116 ал.1 т.11 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, а подс. П. и за деяние по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и т.12 вр.чл.129 ал.1 НК.  Навеждат се  основания за необоснованост,  незаконосъобразност на присъдата и се предлага настоящата инстанция да отмени същата и постанови  друга, с която да признае подсъдимите за невиновни и ги оправдае по  повдигнатите им обвинения. Преди с.з. представят допълнителни съображения към жалбите, в които излагат подробни съображения по всяко от възраженията си относно необоснованост, непълнота на доказателствата, нарушения на материалния и процесуалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Прави се и алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС.

Пълномощникът на частния обвинител изразява становище за неоснователност на жалбите.

Представителят на апелативната прокуратура в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Въззивните жалби са  подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.312 и 313 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 21.11.2013г. по нохд №309/2012г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимите В.П.П. и А.Е.И. за виновни в това, че на 21.03.2011г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди, направили опит умишлено да умъртвят М. И.М., като не довършили деянието по независещи от тях причини и на основание чл.116 ал.1 т.11 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.54 НК им е наложил наказания – на подс. П. – седемнадесет години лишаване от свобода при строг режим, на подс. И. – шестнадесет години лишаване от свобода при строг режим. Признал е подс. П. за виновен и в това по същото време и място, по хулигански подбуди да е причинил средни телесни повреди на две лица – Г.В. И. – три средни телесни повреди и на М. С. М. една средна телесна повреда и на основание чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и т.12 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.54 НК му е наложил наказание от шест години лишаване от свобода при строг режим. На основание чл.23 ал.1 НК ме у определил да изтърпи по-тежкото от така наложените му наказания , а именно –седемнадесет години лишаване от свобода.

Признал е подс. И. за невиновен по същото време и място, в съучастие като съизвършител с подс. П. да е причинил по хулигански подбуди средни телесни повреди на две лица – Г.В. И. – 3 средни телесни повреди и на М. С. М. една следна телесна повреда и го е оправдал по обвинението му по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 вр.т.12 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК.

Оправдал е подс. П. да е извършил деянието по чл.131 НК в съучастие с подс. И..

Зачел е предварителното им задържане по мярка за неотклонение. Произнесъл се е по веществените доказателства и направените разноски.

За да стигне до този резултат окръжният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Свидетелите Г. И., М. М. и М.М. били приятели, учели заедно във Военоморско училище. На 20.03.11г. се били събрали у свид. М., където употребили известно количество алкохол /мента със спрайт/. След полунощ решили да отидат да си купят нещо за ядене и се отправили към заведение с дюнери, намиращо се на бул. „8-ми Приморски полк” №87, в близост до т.нар „Червен площад”- кръстовище на бул.„8-ми Приморски полк” с бул. „Цар Освободител”. Малко преди 02.00ч. пристигнали, като пред заведението имало малка опашка. По същото време, пред същото заведение се намирали и подсъдимите П. и И., които вече си били поръчали дюнерите и ги консумирали в страни от заведението. Те били пристигнали там с автомобил „Мерцедес” рег.№В 9009 РМ, черен на цвят, управляван от подс. П. и собственост на баща му. Автомобилът бил лимузина модел S500 с допълнителни изменения по външния вид и „се набивала в очи”. Автомобилът бил спрян на платното в близост до „дюнера”. Подсъдимите също били забележими – високи, едри, с впечатляващо телосложение, ниско подстригани. /”нацепени, яки” според свид. И. т.1 л.26 ДП/. Присъствието на двете групи на посоченото място е фиксирано от камерите, монтирани в заведението./условно наречената камера №4/.

По време на престоя им там, между двете групи нямало никакъв контакт, не са се разменяли реплики или някакви действия, освен посочения свид. М. заплашителен поглед на двамата подсъдими – „гледаха по-остро, нападателно, гледаха косо и наблюдаваха всички, наблюдаваха и нас…заплашително…Момчетата ни гледаха на кръв и ние ги гледахме”. Свид. М. от своя страна се впечатлил от автомобила им. След като изяли сандвичите си, подсъдимите се качили в автомобила и потеглили рязко, с форсиране и силен шум като направили десен завой по бул „Цар Освободител” посока Окръжна болница и били засечени от поставената на кръстовището камера в 02.08.20ч. Свидетелите изкоментирали маниера им на потегляне.

Малко след тях и тримата свидетели си изяли храната и прескачайки разделителната мантинела на бул „8-ми Приморски полк” преминали на отсрещната страна и тръгнали по ул.”В.Д.” към квартирата на свид. М. в посока към „Спортна зала”. В един момент спрели в близост до у-образното кръстовище на ул.”В.Д.”***, известно като ”Кокалчето” да пушат. В един момент, докато пушили и си говорели, в близост, спрял автомобил, от него излезли двама души, като единия държал в ръка цилиндричен предмет, определен като метална тръба или бухалка от свидетелите и се насочили към тримата свидетели. Първи бил нападнат свид. М., който с два-три удара на цилиндричния предмет бил свален на земята. След това бил ударен с не по-малко от два удара по лицето и свид. Г. И., който също бил съборен на земята. Свид. М. се опитал да се предпази и понечил да избяга, но бързо бил застигнат от двамата, които му нанесли не по-малко от седем удара, предимно в областта на главата, част от които и с цилиндричния предмет, а другите с ръце и крака. Свидетелят паднал на земята като останал да лежи безжизнен. Двамата нападатели се качили в автомобила и се отдалечили. Междувременно побоя бил наблюдаван от свид. И.С., живееща в непосредствена близост, от прозореца на спалнята си и в 2.21ч. същата подала сигнал на телефон 112 за случващото се. След приключване на побоя, свид. М. се свестил, станал и в не особено адекватно състояние се отправил към Окръжна болница. След него се съвзел свид. Г.И., който ставайки видял свид. М. да лежи безпомощен на пътното платно на кръстовището. Свид. И. го издърпал на тротоара за да не го прегазят коли, като през това време преминало и едно такси. Седнал и  държал М. в себе си като се обадил в 02.27 на телефон 112. Скоро на мястото пристигнали служители на ІІ РУ на МВР – оперативните работници Д. и М.. Те разговаряли със свид. И., който им обяснил, че до тях е спрял”извънземен” Мерцедес с номер 9009, от него излезли двама огромни „като Конан Варварина” и ги пребили. По късно И. и М. били откарани в Окръжна болница, където вече бил и постр. М.. Там свид. К. – служител на ІІ РПУ провел оперативна беседа със свид. И. и М., които му разказали за случилото се. На следващия ден двамата свидетели заявили, че ще разпознаят нападателите на живо и при извършеното разпознаване на 22.03.11г. те посочили категорично двамата подсъдими като извършители.

Свид. М.М., в резултат на побоя получил ретроградна амнезия и едва след възстановяването на спомените си, при разпита на 28.10.11г. описал нападателите, а при извършеното разпознаване на 16.12.11г. посочил двамата подсъдими като извършителите.

В резултат на нанесения побой пострадалият М. е получил  счупване на горна челюст, счупване на носни кости, мозъчно сътресение, травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно- контузни рани по лицето, контузия и кръвонасядане в областта на пояса. Те са в резултат на удари с твърди тъпи предмети, счупването на горна челюст обуславя трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Останалите увреждания са определили временно разстройства на здравето, неопасно за живота. Нанесените удари са не по-малко от три, с достатъчна сила за да се получат тези счупвания.

  Пострадалият И. е получил многофрагментно счупване на горна челюст, мозъчно сътресение, счупване на носни кости, счупване короните на 1,2 горни десни зъби до венеца, счупване короните на 1,2 долни леви и десни зъби в областта на режещите ръбове, травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно- контузна рана на лицето. Те са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети. Счупването на горна челюст е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 3-4 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Счупването на короните на 1,2 горни десни зъби до венеца е обусловило трайно затруднение във функциите на дъвченето и говора за период надвишаващ 1 месец. Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройства на здравето, неопасно за живота. Ударите са били не по-малко от два, с достатъчна сила за предизвикване на счупванията.

 Пострадалият М. е получил разкъсно- контузна рана в лява теменно- тилна област на главата, импресионно счупване на черепа в същата област с фрактурни линии, ангажиращи и черепната основа, контузия на мозъка, остър хематом под твърдата мозъчна обвивка, разкъсване на лява тъпанчева мембрана, кръвонасядания по окосмената част на главата и по лицето, ожулвания по главата, разкъсно- контузна рана с липса на тъкани в горния полюс на лява ушна мида, многофрагментно счупване – изкълчване на горна и средна фаланги на 3 пръст на лява ръка.

Уврежданията са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети реализирани в областта на главата и ляв горен крайник. Според експертизата те са в резултат на действието на предмет с цилиндрична конфигурация, който в единия край е с характерен релеф- изпъкнали и вдлъбнати части с приблизителни размери 4-5 мм разположени в една линия.

Контузията на мозъка и острия хематом всеки поотделно са обусловили разстройства на здравето временно опасно за живота. Разкъсването на лява тъпанчева мембрана е обусловило затруднение в слуха за период над 1 месец. Травмата в областта на 3 пръст на лява ръка е обусловило трайно затруднение в движението на крайника за период от 3-4 месеца. Останалите увреждания са обусловили временно разстройства на здравето, неопасно за живота.

Тежката черепно- мозъчна травма с многофрагментно счупване на черепа, контузията на мозъка с развил се остър хематом е наложило провеждането на оперативно лечение по спешност.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че уврежданията са в резултат на нанесени не по-малко от 7 удара, като тези в лявата половина на главата са с цилиндричен предмет с определена характеристика. Ударите са нанесени с достатъчна сила, за да се преодолее кожата и черепните кости и да доведе до хематом на твърдата мозъчна обвивка. След получаване на черепно- мозъчната травма пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние. Не може да се определи поредността на ударите, нито- колко лица са ги нанасяли.

По делото е назначена допълнителна СМЕ за установяване здравословното състояние на М./т.1 л.242-247 НОХД/. Посочени са получените увреждания, проведеното интензивно и продължително лечение, включително-крениектомия и краниопластика/последната-м.06.2011 година/. След побоя пострадалият е бил приет в Противошокова зала в увредено общо състояние, неконтактен, сомнолентен, с множество наранявания, включително тежка ЧМТ, тежка контузия на мозъка, хематом над твърдата мозъчна обвивка. Проведено било оперативно лечение по спешност, през следващите няколко дни предвид тежкото състояние е бил седиран в медикаментозна кома. Има допълнително оперативно лечение на трети пръст на лява ръка. Изписан в задоволително общо състояние, налице е намаление слуха на лявото ухо, което вероятно ще е завинаги. В съдебно заседание вещото лице допълва, че М. е бил в отделението по реанимация  над 20 дни, след което е приведен и лекуван в неврохирургично отделение. След изписването от болница лечението е продължило, провеждат се системни контролни прегледи.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, като съдът е приел, че е установено авторството на деянието, но необосновано е разделил инцидента на две отделни части като е приел и различен умисъл за всяка от двете части. Приел е, че двамата подсъдими тръгват с общ умисъл да набият свидетелите, след което излага съображения, че само единият от тях е нанесъл побой на свидетелите Г.И. и М.М., а в един неизвестен момент, по неизвестни причини, умисълът за нанасяне на побой, отново общ за двамата подсъдими прераства в умисъл да причиняване смърт на свид. М..

Настоящата инстанция счита, че този инцидент, развил се в рамките на 5-7 минути не следва да се разделя, а следва да се разглежда като едно цяло. Не може да се приеме, че общността на умисъла – възникнал след потеглянето на двамата подсъдими от „Дюнера” в 02.08.20ч. /време установено от камерата на кръстовището/, продължил до връщането на подс. П. до „дюнера” и въпроса му ”накъде отидоха тия”, след това до предвижването на автомобила до кръстовището „Кокалчето” и слизането на двамата подсъдими, като единия от тях държи цилиндричен предмет, изведнъж престава да съществува за около две-три минути. Само единия пристъпва към нанасянето на удари на двама от свидетелите и след това, отново в рамките на още две -три минути, отново имаме общност на умисъла, но вече ескалирал до умишлено причиняване на смърт по отношение на постр.М.. Такъв умисъл, но евентуален, би бил налице, ако беше причинена смъртта на пострадалия, но при наличието на опит е необходим единствено пряк умисъл, какъвто в случай няма как да е налице. Налице е умисъл за извършване на деяние по чл.131 т.4 пр.3 и т.12 НК вр.чл.20 ал.2 НК, като резултата е съобразно това, каква телесна повреда е причинена.

Тук следва да се отбележи, че въззивната инстанция счита, че е налице деяние по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 и т.12 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК от страна на подс. А.И., но поради липса на протест същия не може да бъде осъден.

Подсъдимите категорично отричат да са извършители на деянието.

Твърдят, че след заминаването им от „дюнера” те са се отправили към дома на подс. П. ***. В подкрепа на тези твърдения сочат в с.з. на 17.04.12г. свидетели Милен Н., Гергана Х. – работили по това време в бар „Дежавю”, стопанисван от бащата на подс. В.П. и свид. Д.И., приятел на подс. В.П.. Свидетелите са разпитани в с.з. на 21.11.12г. Същите заявяват, че на 21.03г.11г. между 02.00 и 02.30ч. са видели подс. П. с управлявания от него автомобил „Мерцедес” и в колата още едно момче /само свид. Н. посочва, че това е подс. И./.

Въззивната инстанция намира, че по делото са събрани категорични доказателства обосноваващи еднозначен извод за виновното поведение на двамата подсъдими.

По делото са налични безспорните часове отразени 1/ от камерата на кръстовището на „Червения площад”- 02.08.20ч. потегляне на автомобила „Мерцедес”рег № В 9009 РМ, 2/ 02.21ч. – подаден сигнал от свид. Ив.С. на тел.112 и 3/ 02.27ч. подаден сигнал от постр. Г.И. на тел.112.

Съществуват записи от двете камери – условно обозначени №3 и №4, инсталирани в обекта за бързо хранене, наречен „дюнера”. Установено е безспорно, че часово тези две камери не са синхронизирани нито с астрономическото време, нито помежду си, а служат единствено за наблюдение на щанда и помещението зад щанда. Безспорно е записаното от тези камери в интервала отбелязан часово като 02.50 – 03.10ч., единствено като случващи се събития, но не и съобразено с автентичното часово време./Налична експертиза установяваща липсата на манипулации на камерите/

Съществуват и показанията на двамата очевидци – свидетелите И.С. и Н.С., както и показанията на оперативните работници Д. Д. и М.М., говорили с постр. Г.И. непосредствено след побоя, освен показанията на тримата пострадали.

Какво се установява от тези доказателства:

Безспорно както двамата подсъдими така и тримата пострадали са се намирали по едно и също време пред т.нар.”дюнер” и това е било около 02 часа след полунощ на 21.03.11г. Безспорно двамата подсъдими са си тръгнали в 02.08.20ч., а пострадалите 2-3 мин. след тях. Тук защитата на подсъдимите прави една некоректна сметка на времето като съпоставя отразеното време от камерата на кръстовището и камерите в заведението. Така например, защитата на подс. И., в допълнителните си съображения разисква подробно как съда не се бил съобразил, че не може камерата от „дюнера” да отрази време на присъствието на подсъдимите 02.55.22ч., а камерата на кръстовището да засече потеглянето им в 02.08.20ч. – т.е. 47 мин. по-рано. Това въобще не е така, тъй като е изяснено, че камерите в „дюнера” не са сверени нито с астрономическото време, нито с лятно, нито със зимно часово време. Не е вярно и съждението, че няма как подс. П. да се е върнал при дюнера в 03.07.55ч./според показанията на камера №3/ да търси пострадалите, защото инцидента бил приключил в 2,27ч. както вече беше посочено записите от тези две камери установяват само присъствие на лица, но не точно в колко часа те са се намирали там. Съдът няма как да посочи на какво астрономическо време съответстват записите, защото това не е било установено при снемане на записите на ДП. Свид. Г., собственик на заведението казва в показанията си, че били с 10 минути назад, но не знае дали по зимно или по лятно часово време. Това няма как да бъде проверено от съда две години след инцидента. Назначената от съда техническа експертиза /л.411 и сл. делото/ е извършила анализ на заснетото от двете камери №№3 и 4. Установила е, че лицето обозначено с №1/подс. П./се явява в кадър на камера №4 в 02.44.39ч. и излиза от кадър в 02.55.30ч., като в 02.54.44ч. сваля качулката си. Това, че излиза от кадър по никакъв начин не означава, че в този час потегля с колата си. Същото лице се появява в кадър на камера №3 в 03.07.54 и излиза от кадър в 03.08.15ч. Това отново не означава, че между първото излизане и второто появяване са изминали 12 минути, защото двете камери 3 и 4 не са синхронизирани помежду си, т.е. не е ясно дали отразяват един и същ час. Използваните от съда времена, отразени в мотивите са само условни и служат за обяснение действията на подсъдимите, но не и времево. От тук не следва и направения от защитата извод за невъзможност за предвижване на двамата подсъдими от „дюнера” до „Кокалчето”, тъй като разполагали само с 34 секунди. От записите на тези две камери се установява по безспорен начин единствено, че лицето появило се в кадър на камера №3 е идентично с това от записа на камера №4 от по-ранен момент. А в този смисъл експертизата е категорична: „Предвид пълното съвпадение на характерни особености на облекло, ръст и телосложение, може да се заключи, че същото лице се появява отново в кадър в 03.07.54 и напуска полезрението в 03.08.15ч. като при второто си появяване в кадър лицето е с черна шапка с козирка с бели ленти”. Такава черна шапка с козирка, бели летни и надпис „ADIDAS” е иззета от л.а. „Мерцедес” рег.№В 9009 РМ с протокола за оглед от 21.03.11г. /л.110 т.1 ДП/. От фонографската експертиза се установява, че в 03.07.55ч. е изречена репликата: ”Отидоха ли? Къде отидоха тия хора”, очевидно от подс. П., тъй като той се е намирал пред камерата в този момент. Последвал е жест на случаен клиент указващ посоката, в която са тръгнали тримата пострадали и репликата изречена от същия „Тез ли?А?...”

Следващият установен момент е изводим от показанията на свидетелите Ив.С. и Н.С..

Свид. Ив.С., живееща на първия етаж на ул.”В.Д.” №1, срещу магазина за мебели, в първите си показания от ДП л.116 т.1 заявява, че към 02.20ч. не си била легнала, намирала се в спалнята си и прозореца й бил отворен, когато чула звук от дистанционно за автомобил /”като отключване на автомобил с дистанционно”/. След този звук се чул шум от глъчка и удари. Веднага погледнала през прозореца и видяла на тротоара пред магазина за мебели, до дървото да лежи момче във видимо безпомощно състояние /постр. М.М./, облечено в тъмни на цвят дрехи и веднага позвънила на тел.112. Момчето лежало с глава към дървото и крака към платното, точно до един паркиран син „Форд”. Освен това момче, което не реагирало имало още три момчета, събрали се откъм задната дясна страна на „Форда” и си нанасят много бързи удари. След това видяла момче, облечено със син анорак /пост.Г.И./, че е ударено в лицето и цялата му уста била в кръв. След това изведнъж другите две момчета побягнали към кръстовището, в посока Спортна зала, като едното било с тъмни дрехи, за другото няма спомен. За миг погледнала към момчето със синия анорак, което също тръгнало в тази посока и като върнала погледа си към бягащите видяла едното момче, с тъмните дрехи/постр.М./ да лежи на платното пред заведението „Палавия Джак” до боклукчийските кофи. Момчето със синия анорак /постр.И./ издърпало падналото момче /постр.М./ на тротоара, като през това време минало едно такси, и имало опасност да го блъсне. В един момент свидетелката се отдалечила от прозореца за да си вземе връхна дреха и когато се върнала, излязла на терасата пред спалнята й и видяла момчето лежащо пред дървото /постр.М./ да става и тръгва в посока градинката на Червения площад като извадило телефона си, чийто циферблат светнал./телефона бил с капак/. След това видяла да пристигат полицейска кола и линейка от към бинго „Мустанг” Качили в линейката стенещото момче и момчето със синия анорак, което преди това се било върнало при дървото за да търси първото момче, но то вече било тръгнало. От изготвения протокол за оглед на веществено доказателство л.105 т.1 ДП е видно, че от моб. телефон „Nokia Express music”, собственост на постр.М. М., на 21.03.11г. в 02.23г. е набран абонат с име „Иван”, а в 02.27 абонат „Manol”.

Свид. Н.С. – работещ като нощна охрана в заведението „Палавия Джак”, намиращо се на кръстовището известно като ”Кокалчето” на ДП л.84 т.1 заявява, че на 21.03.11г. в 02.20ч. е бил вътре в заведението и е гледал телевизия. Чул много силен шум и помислил, че някой иска да влезе в заведението от служебния вход излизащ на ул.”В.Д.”. Отишъл до вратата и видял три лица да се бият до един светъл „Фолксваген Голф”, като едното лице държало нещо като бухалка. Веднага тръгнал към паник бутона, който се намирал на връзката му с ключове, оставени в бравата на главния вход. Когато стигнал до тази врата видял, че трите лица бягат в посока кръстовището, като не можел да определи кой кого гони. Лицата спрели някъде на площадчето, но нямал видимост към тях, тъй като пречел намиращия се там павилион за вестници и храсти. След това видял две от лицата да бягат по улицата в посока намиращия се в близост Китайски ресторант. След около 10 мин. дошли полицейски коли и линейка. Качили едното момче на носилка в линейката, а другото се качило само. Не е излизал от заведението.

В разпита си от 31.10.11г./л.37 т.4 дп/ свид. С. заявява, че не може да разпознае лицата участвали в инцидента, че не е видяла някои от тях да слизат или да се качват в автомобил и не е видяла дали някое от тях е имало в ръката си някакъв предмет, с който да нанася удари.

В разпита си от 02.11.11г. /л.37 т.4 дп/ свид. С. заявява, че на въпросната дата не е видял лица да излизат или влизат в автомобил, не може да опише лицата участвали в инцидента, не е видял някое от лицата да нанася удари с някакъв предмет. Въобще, размяна на удари не е видял –само боричкате след което лицата на се разпръснали /”явно боя е бил свършил”/.

Разпитани в с.з. тези свидетели подържат показанията си дадени на досъдебното производство.

Свидетелите Д. Д. и М.М. – полицаи от ІІ РПУ Варна, пристигнали първи на местопроизшествието, обясняват това, което са чули от постр. Г. И.. Разказват, че на въпроса ”какво се е случило”, свид. И. /”лицето, което беше седнало на тротоара”/ каза, че както са си вървели по тротоара с приятелите, до тях спрял огромен, извънземен „Мерцедес” и от него излезли двама огромни като „Конан Варварина” и ги пребили. Казал, че колата била с номер 9009, но букви не назовал. След това пристигнала линейка и двамата – неадекватното момче /постр.М./ и контактното /постр.И./ ги транспортирали до Окръжна болница. Там, в Спешния център пристигнал и дежурния Ц., на когото това момче, на което липсвали зъби /пост.И./ казал, че извършителите са били с „Мерцедес” с № 9009.

Свид. Калоян К., разузнавач ІІ РПУ Варна, провел оперативна беседа с постр. М. и И. в болницата също разказва в показанията си какво са му съобщили двамата пострадали веднага след инцидента. Те са съобщили, че след като са били на „дюнера” и са тръгнали по ул.”В.Д.” посока „Кокалчето”, в близост до кръстовището са ги нападнали непознати за тях лица, които са им нанесли побой, предполагали, че може да са същите хора, които са били „на дюнерите”.

Същия ден, 21.03.11г., на двамата пострадали И. и М. са били представени черно-бели снимки за разпознаване на извършителите, но същите не са могли да посочат лицата, като са заявили, че могат да ги разпознаят на живо като са дали най-общо описание. На 22.03.11г. такова разпознаване е било извършено като двамата свидетели са посочили като извършители подсъдимите П. и И.. Свид. М. е посочил, че разпознава лицето под №2/подс.П./ по ръст, физиономия и телосложение и лицето под №4/подс.И./ по ръст и физиономия. Свид.И., от своя страна, разпознава под №5 /подс.П./ лицето по ръст, прическа и физиономия и под №2/подс.И./ лицето по ръст и прическа.

Пострадалите И. и М. са разпитвани неколкократно на ДП. В първите си показания от 21.03.11г. свид. И. заявява, че са отишли да си купят дюнери, там е имало две момчета/мъже/ които след това се качили в „Мерцедес” спрян на платното за движение посока Центъра – „нацепени, яки, единия с къса коса, другия с качулка. След като си изяли дюнерите тръгнали обратно по улицата водеща към Спортна зала /ул.”В.Д.”/, след като прескочили разделителната ограда на булеварда. Преди кръстовището спрели да пушат и двама ги нападнали, като познал в тях тези момчета, които били пред дюнера. Свид. М. заявява, че след като си купили и изяли дюнерите, тръгнали обратно по една улица, на която не знае името, където спрели да пушат. В следващия момент в близост до тях спрял „Мерцедес” S класа, черна, фейстлифт, от нея излезли две лица, като едното държало цилиндричен предмет, които ги нападнали. Не познавал нападателите, но ги бил видял същата вечер, когато си тръгвали от дюнерите. /л.27 и 32 т.1 дп/. Разпитан на 13.05.11г. свид. И. дава повече подробности в описанието на извършителите и на случилото се./л.88-89 т.2 дп/. В разпита си на 19.04.11г. свид. М. също дава повече подробности относно извършителите и случилото се /л.73-76 т.2 дп/. Твърди, че той е ударен пръв, като не помни кой от двамата нападатели го е ударил. Помни само един удар в дясно на лицето с тръба или бухалка и след това няма спомен. По надолу в показанията си казва, че след като спряла колата, от нея излезли две лица, този който бил от дясно на шофьора го ударил с тръба или бухалка. Видял същите лица малко по-рано същата вечер на дюнера, когато се разминали, направили му впечатление понеже били големи хора, като охранители. Заявява, че няма как да сбърка лицата и описва автомобила им.

Постр.М.М. е разпитван за първи път на 15.07.11г. заявява, че когато са отишли на „дюнера” там е имало ”два индивида, които постоянно гледаха към нас”./дава описание на облеклото им/ След като тези двамата си заминали и те тръгнали обратно към квартирата. Единственото което си спомня след това е, че са на отсрещния тротоар и след това – нищо. В разпита си на 28.10.11г./л.36 т.4 дп/дава отново описания на извършителите и заявява, че ако ги види ще ги разпознае. Такова разпознаване е извършено на 16.12.11г., където под №4 е разпознал подс. П. като по-високия и под №2 подс. И. – по лицето и по тялото – висок, широк, корав, по- ниския от двамата.

Междувременно, на 28.1011г., между двамата подсъдими и свидетелите И. и М. са били извършени очни ставки /неизвестно по какви съображения, след като подсъдимите вече са били разпознати, а и те отричат от своя страна да имат каквото и да е било общо с процесния инцидент – т.е. няма какво да бъде проверявано с такова следствено действие/ /л.16-27 т.4 дп/ когато свидетелите променят коренно позицията си и заявяват, че това не са лицата нанесли им побой на 21.03.11г. или поне не са сигурни дали това са лицата. Разпитвани неколкократно в с.з. тези двама свидетели заявяват, че нямат ясен спомен за инцидента, че не могат да разпознаят нападателите, не са сигурни дали подсъдимите са нападателите, не са сигурни дали спрелия до тях автомобил е бил „Мерцедеса” от дюнера, не са сигурни дали лицата от дюнера са същите, които са ги били, подсъдимите по-скоро не отговаряли на описанието. /л.102-105 делото/. В този смисъл съдът е констатирал противоречия в показанията им дадени на ДП и пред съда.

Свид. М.М., в разпита си в с.з. на 17.04.12г. /л.106 делото/ заявява, че поддържа показанията си и описва подробно какво се е случило през нощта на 21.03.11г. Описва как на дюнера видял до тях две момчета – много големи, широки и високи, които ги „гледали на кръв”, след това се качили в голяма черна кола и потеглили „с мръсна газ”. След като тримата си тръгнали обратно за квартирата „по една улица, която води към „Морското училище”, спрели да запалят по цигара, при което до тях спряла същата кола и слезли същите момчета от дюнера. Ударили първо Мишо /свид. М.М./, като високия /подс. П./ държал тръба. С нея ударил Мишо по главата и последния паднал. След това момчетата тръгнали към Жоро /свид. И./, Жоро пада и тръгват към него. Спомня си лицата им, как той вдига ръце да се предпази – и дотам. Заявява,       че към момента на разпита в с.з. няма никакви съмнения, че именно подсъдимите са лицата, които са им нанесли побой.

Поради амнезията, която постр. М. е получил след побоя и хирургичната интервенция в с.з. за били назначени и изслушани две СППЕ. Вещото лице психиатър дава  заключение, че след побоя М. е получил ретроградна амнезия и посттравматична енцефалопатия. Спомените на  пострадалия се актуализират, но след деянието и месеци след това е нямал спомен за случилото се. Той е  емоционално лабилен, раздразнителен неустойчив като интереси и трудови инициативи. Спомените на лицето не се обогатяват, но не могат да се кредитират на 100 % поради факта, че се събират на по-късен етап и при много други факти, надстроени към момента на освидетелстването. М. може да участва пълноценно в наказателния процес, но не следва да се натоварва емоционално.

От своя страна вещото лице -психолог дава информация, че в хода на изследването се отчита леко увеличен латентнен период на реакция, необходимост от време за осмисляне на отговорите, както и потребност от повторение на въпроси или инструкции на методиките от страна на вещото лице. Заключението е, че непосредствено след операцията М. е нямал спомен за станалото, постепенно е възвръщал спомените си и към момента на освидетелстване има относително ясни спомени за случилото се. Възможно е, колкото пъти пресъздава станалото толкова повече детайли да се репродуцират, но е възможно и да привнася информация предадена му от неговите приятели. Когнитивните функции- памет и внимание търпят някои дефицити, увеличен е латентният период на реакция, налице е повишена уморяемост при по-продължителна умствена дейност. Има остатъчна моторна афазия по отношение на по-сложна терминология, освидетелстваният освен, че не може да си припомни съответните думи не може и да ги произнесе. Той може да депозира относително достоверни показания. Принципно има спомен за случилото се, но спомените в дадени моменти са все още неточни и непълни. В състояние е да участва в производството, но не бива да се натоварва интензивно с емоции, които за него са афектогенни.

В съдебно заседание психиатърът подчертава, че М. е бил в изключително тежко състояние, което е продължило много време, възвръщането на неговите знания, говор, опит е ставало много постепенно. Наблюдават се  неврологични симптоми като остатъчна моторна афазия, неправилно възпроизвеждане на думите, леки нарушения в спонтанната реч, леко намален запас от думи, психическа уморяемост. Вещото лице е категорично, че няма обогатяване на спомените. Поддържа заключението в частта, в която е прието, че не могат да се кредитират  показанията на 100 %, поради вероятността от привнесени спомени. Допълнително уточнява, че се очаква подобрение в състоянието на М., но не може да се определи дали ще има подобрение на спомените. Относно привнасянето на спомени заявява, че при интервюто не са  установили такова външно привнасяне на спомени като не е установено някой да му е описвал извършителите, като се има предвид и това, че образите се възприемат чрез зрението.

В съдебно заседание психологът поддържа изцяло даденото заключение включително и в частта, в която е прието че се допуска възможността да има привнесени спомени. Пред съда заявява, че “Според мен е добре още веднъж да се освидетелства въпреки, че кой знае какво ново още няма да се внесе”.

В съдебно заседание съдебният медик заявява, че при освидетелстването и в рамките на месец има лека динамика, поради което при последващо освидетелстване реално могат да се очакват нови допълнителни сведения и счита, че е уместно да се извърши такава експертиза. От медицинска гледна точка излага подробни съображения, че при такава тежка ЧПТ е абсолютно необходимо предвид риска от късни  усложнения пострадалият да посещава системно неврохирурзи. Последиците от побоя и по-конкретно от тежката ЧМТ са за продължителен период от време и могат да бъдат, както в положителна, така и в отрицателна насока.

Предвид посоченото по-горе заключение и изразеното становище от вещите лица е назначена допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и съдебно- психологична експертиза/ т.1 л.263-291 НОХД/. Експертите  дават следното заключение:

-Тежката ЧМТ е възможно да е довела да загуба на спомен за случилото се  за даден период от време след травмата. Допълнителен важен фактор за разстройството на функциите на мозъка е понесения от М. тежък стрес. При продължителен период от време мозъчните и паметови функции се възстановяват, като при пострадалия благоприятни фактори са младата възраст, много добро паметово функциониране и високият интелект. Налице е значително възстановяване на детайли от периода непосредствено преди и по време на инцидента до нанасянето на силен удар в областта на главата. Прогнозата е за  стабилизиране на състоянието, ако не се налице допълнителни травми или интензивен стрес, но е възможно в по-напреднала възраст да се  актуализират някои от симптомите на травмена болест. Категорично е заключението, че М. е в състояние да депозира достоверни показания и да участва пълноценно в правните процедури.

В съдебно заседание вещите лица поддържат изцяло експертизата, като излагат допълнително подробни съображения включително и на зададени от страните въпроси. Много подробно се обсъжда въпроса за психическото състояние на М., приема се, че е налице категорично цялостно възстановяване на паметта, поради което се възстановява и споменът свързан с инцидента. Мотивирано се отхвърля възможността за наличието на т.нар.”фалшиви” спомени с подробно мотивиране на така направения извод. Акцентира се, че пострадалият си спомня не само хронологията и фактологията на времето свързано с инцидента, но и емоционалния пълнеж на ситуацията, при която се чувства застрашен и безпомощен. Експертът доц. Маринов заявява, че “…той не го разказва като детска приказка или прочетено от вестник, а с целия си емоционален пълнеж, когато той е присъствал в тази ситуация”. Категорично е становището, че хипотеза за внушаемост не може да бъде потвърдена. Много подробно се обсъжда, че когато една ситуация е свързана със значителна емоционална натовареност, когато животът ти е застрашен, паметта се активира в значителна степен и съзнанието се фокусира “като лъч” към обекта, който извършва нападението, поради което е напълно възможно да помни свръх детайли от това, което заплашва живота. Изрично се подчертава, че:”…по никакъв начин не може да се отхвърли възможността да се запомнят изключителни детайли от лицето на нападателя…Вниманието се фокусира върху това, което ти заплашва живота …и разбира се върху нападателя се фокусира вниманието”. Експертите заявяват, че между тази и предходната експертиза няма противоречие  предвид протичащия оздравителен процес, поради което и двете заключения са направени при различни обстоятелства.

Тук, в подкрепа на заключението на комплексната СППЕ, следва да се отбележат два много съществени факта: 1. Фактическата обстановка, която се описва от свид. Ив.С. при първия и разпит на ДП се припокрива изцяло с тази пресъздадена от постр. М. по отношение развитието на инцидента – поредността при нападението, кой къде се е намирал, кой кога е паднал и пр. 2. при разпознаването извършено от М. и двамата подсъдими са гладко избръснати, а при разпознаването извършено от другите двама пострадали непосредствено след нападението подс. П. е с брада с дължина колкото косата /каквото е и предварителното описание/, а подс. И. е брадясал. Това изключва съмнението за привнасяне на спомени у постр. М., който не е имал контакт с подсъдимите от датата на инцидента, до разпознаването през м.декември.

Поради каква причина пострадалите И. и М. са променили показанията си за времето от първоначалното разпознаване до проведената очна ставка остава друг въпрос.

Съдът няма повод да не кредитира показанията на свид. М., като изхожда и от заключението на комплексната СППЕ, цитирано по-горе.

Съществен факт по делото е и съобщаването на регистрационния номер на автомобила от свид. И. в най-първия му разговор с полицаите – свид. Д. и М.. В този момент той не свързва автомобила с такъв видян преди това на „дюнера”, а с този, от който са излезли нападателите. Той посочва един регистрационен номер, по него полицаите издирват и задържат две лица и в последствие именно тези две лица са разпознати като извършители на побой, а не като консумирали храна на въпросната дата. След като виждат лицата, които ги нападат, тогава споменават, че това са същите лица, които са видели преди това на „дюнера”.

Едно от основните възражения на защитата, освен обсъденото по-горе времетраене за предвижването им до мястото на инцидента е и това, че съдът не е посочил от къде са минали те, или е било възможно да минат за да стигнат до крайната точка – мястото на инцидента. В тази връзка пред въззивната инстанция се направиха няколко искания. На първо място се поиска вещо лице да очертае евентуалните маршрути. За това не са необходими специални знания. Съществува Google Map, от където може да се направи справка, тъй като там се посочват дори разрешените посоките на еднопосочните улици. Най-вероятният маршрут е посочен от съда в мотивите му. Той е съобразен с факта, че автомобила тази нощ е засечен само от камерата на кръстовището на „Червения площад”. Т.е. от там автомобила е преминал само веднъж. Автомобила не е засечен на кръстовището на бул. „8-ми приморски полк” и ул.”Чаталджа”, въпреки, че няма спор че е преминал през това кръстовище, малко по-рано, отправяйки се към „дюнера” – там е единственото най-близко възможно място за обратен завой. Това означава само едно – монтираната там камера не е работела. /Обстоятелството дали е имало запис от следващия ден е без значение за делото/. Потегляйки с десен завой по бул „Цар Освободител”, най близкия възможен маршрут за връщане към „дюнера” без да се премине обратно през същото кръстовище е ул. „Цар Асен” – еднопосочна, с посока към пазара „Чаталджа”. Следват две преки без изход към бул 8-ми приморски полк”, разположени от двете страни на „дюнера”, които са възможни за повторния подход към това заведение /освен връщане пешком по пътя, по който се е движил автомобила/. Безспорно такова връщане към „дюнера” има. За него има събрани достатъчно убедителни доказателства – обследвани по-горе. След репликата „Отидоха ли? Къде отидоха тия хора” – в рамките на няколко секунди, следва предвижване по единствения възможен маршрут към пазар „Чаталджа”, с десен завой по ул.”Чаталджа”, през кръстовището посока ул.”В.Д.” и от там отново с десен завой към кръстовището „Кокалчето”. Разстоянието е минимално и спокойно би могло да се измине в рамките на 10 минути, особено в 02 часа след полунощ, при липса на движение и работещи светофари /в този час работещи с жълта светлина/. А времето е именно около 10 минути – от 02.08.20 до около 02.18 – 02.19, когато е започнал инцидента /Свид. С. звъни в 2.21 когато вече има двама повалени/.

В тази връзка защитата поиска експертиза да установи за колко време може да се измине условно посочения маршрут. Такава експертиза не би дала достоверно заключение, тъй като нито може да се осигурят същите условия, нито да се възпроизведе маниера на шофиране, който е строго индивидуален и субективен във всеки един момент.

Следващият основен момент наведен от защитата е наличието или липсата на автомобил на мястото на инцидента и дали след като свидетелите С. и С. не посочват такъв, то той въобще е липсвал. Свидетелката С. казва, че е чула звук от дистанционно за автомобил /отключване или заключване е без значение, тъй като звука е един и същ/ Веднага след това е последвал звука от удари. Тя няма как да види дали спира автомобил, тъй като тогава още вниманието й не е било насочено навън – няма причина да наблюдава улицата. Дали по време на побоя е имало някакъв автомобил – имало е много автомобили паркирани от двете страни на улицата, която в тази отсечка до кръстовището е еднопосочна. Дали е имало точно „Мерцедес” S класа, фейстлифт, черен на цвят в частта от улицата, в която има видимост – едва ли би забелязала, тъй като вниманието й е било насочено към динамично разриващата се картина пред нейния поглед. За това и заявява, че не е видяла автомобил и лица да излизат от автомобил /л.37 т.4 ДП/. Потегляне на автомобил също няма как да види, тъй като, след падането на постр. М. в средата на кръстовището е отишла да си вземе връхна дреха, а когато се е върнала е видяла постр.М. да си тръгва и да отваря телефона си/екрана му светва/. Малко след това и постр.И., в 02.27 е позвънил на тел.112 т.е. извършителите вече са си били заминали.

Защитата в тази връзка прави искане да се изиска информация за броя на осветителните тела по улицата.Такава информация не е относима, тъй като има събрани достатъчно данни за осветеността на този участък. Свид. С. казва, че е видяла кръв по устата на постр. И., което обстоятелство може да се забележи при достатъчно добра осветеност. Освен от уличните лампи мястото е било осветено и от мебелния магазин, който светел денонощно, така и към кръстовището - от заведенията.

Свид. Н.С. възприема инцидента след като чува силен шум пред служебния вход на заведението „Палавия Джак”, т.е. след като извършителите вече са на мястото, побоя е започнал и се нанасят удари – момента когато се повалят постр.М. и И.. След това отива към главния вход където е паник бутона му и вижда вече на кръстовището три лица да се гонят – т.е. двамата подсъдими гонят постр.М.. За следващите действия – няма видимост. Видял е само двама да се отдалечават. След това се е върнал на служебния вход, т.е. отново вниманието му е било насочено другаде и няма как да възприеме потегляне на автомобил.

За автомобила говорят тримата пострадали, като постр.И. е първия който споменава такъв: „извънземен Мерцедес” и посочва цифрите от номера му и то непосредствено след приключване на побоя. Няма как да си измисли такъв автомобил и той да съвпадне с този управляван от подс. П. минути след като му е нанесен жесток побой, изкъртени са му зъби, устата му е цялата в кръв и държи в скута си неадекватния си приятел. Независимо от него, в болницата, и постр. М. описва спрелия до тях автомобил като „Мерцедес” S класа, фейстлифт, черен на цвят. Това става също броени минути след инцидента, а и както сам той заявява, се е осъзнал едва в болницата, като няма спомен как е стигнал до там. Т.е. едва ли е имал време, а и психическа възможност да съпоставя коли, марки, цветове и да посочи именно тази, управлявана от подс. П., ако не беше я възприел на мястото на инцидента. И тримата пострадали нямат никаква причина да си измислят тези обстоятелства – те не познават подсъдимите, не са имали някакъв контакт с тях преди това, нямат причина целенасочено да ги обвиняват в нещо, ако то не се е било случило.

По отношение това, как се е развил самия инцидент няма съществени противоречия /изключая отричането на авторството/. Пръв е получил удари пост. М.М. – свален от няколко бързи удара с цилиндричния предмет. Същия паднал до дървото, в полето на видимост на свид. С.. Следващия повален – постр. Г.И. с два удара в лицето отново с цилиндричния предмет. Виждайки случващото се, постр. М.М. тръгва да бяга към кръстовището, там е застигнат и пребит с не по- малко от седем удара, като е възможно и наслагване, освен с цилиндричния предмет и с юмруци и ритници. Няма спор за употребата на този т.нар.”цилиндричен предмет”, тъй като той е оставил ясни следи по главата на постр. М.. Това се наблюдава и от двамата свидетели С. и С., които виждат група от трима души да бяга към кръстовището. /Отново трябва да се спомене, че израза „бяга към кръстовището” е условен, тъй като разстоянието е около 15-20м., видно и от огледния протокол л.18 гърба т.1 дп/. Там е установена и кръв от постр. М. при извършения оглед. Кой, какви  и колко удари е нанесъл всеки от извършителите е без значение поради общността и формата на умисъла – съучастие като съизвършители с цел нанасяне телесни повреди по хулигански подбуди. Поради тази общност на умисъла и настоящата инстанция намира, че и двамата извършители следва да отговорят за нанесения побой и на тримата пострадали.

След приключване на побоя двамата извършители са се отдалечили бързо, като очевидно не са преминали през кръстовището на „Червения площад” където щяха да бъдат засечени от камерата, а най-вероятно през кръстовището на ул. „Чаталджа” с бул.”8-ми Прим. полк”. Както вече беше посочено, повече от година по-късно, двамата подсъдими сочат свидетели, които осигуряват тяхното алиби за процесната вечер. В същност тези свидетели наистина биха могли да ги видят, но след 02.27ч., когато инцидента е приключил и постр. И. звъни на тел.112. И тримата сочат едно удобно за подсъдимите време между 02.00 и 02.30ч., но това спокойно би могло да бъде и в 02.40-02.50ч. – време достатъчно да се предвижат от мястото на инцидента до бар „Дежавю”. В този смисъл и окръжният съд е изложил подробни съображения. Другият факт, който сочат тези свидетели е, че двамата подсъдими са били заедно. Този факт не се и отрича, тъй като и двамата заявяват, че след като си взели дюнерите се прибрали заедно в дома на подс. П..

Въззивната инстанция намира, че по делото са събрани убедителни доказателства, установяващи авторството на деянието.

От изложеното по-горе става ясно, че те са разполагали с достатъчно време за извършването му и че аритметиката на защитата не е съобразена с действителните и безспорни факти. Подсъдимите са разполагали с около 12 минути, а не със секунди. Защитата е развила възраженията си в този аспект на 6 листа, но не е отчела обстоятелството, че записите на камери 3 и 4, разположени в обекта за бързо хранене не дават достоверно сведение за времето, а само за движението в техния обсег.

На второ място подсъдимите са били разпознати и посочени непосредствено след инцидента, при една необичайна обстановка, когато е нормално човек да сподели непосредствено случилото се, а не разполага с време да обмисля възможни варианти и да си измисля факти и обстоятелства. Веднага след инцидента е посочен номер на автомобил. Няма как този номер да бъде посочен без да бъде видян, няма как и пътувалите именно с този автомобил да бъдат разпознати като извършители, ако не са били видяни на местопроизшествието. А те са разпознати като извършителите, а не като клиенти на заведението за бързо хранене.

Твърди се, че показанията на постр. М. не биха могли да обосноват обвинителната теза, че извършеното от него разпознаване е опорочено.

По отношение възможността на постр. М. да дава показания са налице заключения на две експертизи. Тези експертизи са подробно обсъдени както от първата така и от въззивната инстанция. Първите показания на постр. М. от 15.07.11г. са интерпретирани некоректно от защитата. В тях той е заявил, че няма абсолютно никакъв спомен от случилото се на ул.”В.Д.”, че спомена му е до пресичането на булеварда, така, че няма как да има някакъв спомен от извършителите. Описва присъстващите на „дюнера”, никъде не споменава, че това са извършителите. По това време извършителите вече са били разпознати от другите двама пострадали и ако свид. М. е имал някакви привнесени спомени от приятелите си или от адвокатите си, то би ги споделил при този разпит. Напротив, той добросъвестно казва, че няма спомен за инцидента. На 28.10 11г. са извършени очните ставки между двамата подсъдими и свидетелите М. и И. и тогава последните променят показанията си. На тази дата е и следващия разпит на свид. М., където дава описание на двете лица от дюнера, но заявява, че няма да ги разпознае. Не са му задавани въпроси за нападението. Разпознаването е извършено на 16.12.11г., когато другите двама пострадали няма как да му „привнесат спомени”, тъй като те вече са променили позицията си. На разпита преди разпознаването, на въпроса: „Ако видите лицата, които са ви нанесли побоя, ще ги разпознаете ли” свидетеля отговаря категорично „да”. Заявява, че не ги познава, че не ги е виждал на снимка или по някакъв друг начин след нанасянето на побоя. Дава описания на външния им вид – единия по-висок от него, а другия още по-висок, големи и широки, със спортни дрехи, по-високия с черна шапка, другия – с много къса коса. По нататък описва по-конкретни външни белези –и двамата били с наболи бради, по-високия с кръгло, а по-ниския с продълговато лице. По-високият бил с шапка и яке „Адидас” /л.5-7 т.5 дп/. От снимковия материал при разпознаването е видно, че и двамата подсъдими там са гладко избръснати, не се отличават по ръст и телосложение особено от останалите съпоставени лица. Посочил е за всяко от лицата кой е по-високият и кой е по-ниският от двамата, без разбира се да ги е виждал едновременно при разпознаването. Т.е. няма как да се твърди, че разпознаването е извършено при „привнесени спомени” или при допуснати някакви процесуални нарушения. Не е вярно, че съдът е изградил изводите си за деянието единствено от показанията му от с.з. на 19.11.2013г. Там той е подредил спомените си, но разпознаването е направил почти година по-рано. Т.е не е заявил нещо различно, а само е допълнил показанията си, поради постепенното възвръщане на спомените си – действие обяснено изключително подробно и аргументирано във втората СППЕ. Както вече беше посочено, тези показания кореспондират напълно с показанията на свид. С., дадени на 21.03.11г., както и с първоначалните показания на И. и М.. Правилно съдът е кредитирал всички тези показания, тъй като те освен, че се допълват взаимно, се и препокриват в детайлите.

Спекулира се и с т.нар „цилиндричен предмет” определян от свидетелите като метална тръба или бухалка. Дали е бил метална тръба или е бил бухалка е без значение, тъй като съществуват обективни следи от удари с предмет с подобна конфигурация, описани в СМЕ. Дали е бил видян такъв предмет от свидетелите С. и С. също не е от съществено значение, тъй като те наблюдават от различен ъгъл, различни моменти от инцидента. Факт е, че удари с такъв предмет са нанасяни. Както и първата инстанция е отбелязала пропуск на разследването е, че този предмет не е бил търсен, но това че не е търсен не означава, че не е бил използван. В СМЕ л.12 т.3 дп е отразено, че „имайки предвид характеристиката на същите – кръвонасяданията и ожулванията считам, че същите са резултат на действието на предмет с цилиндрична конфигурация, който в единия си край притежава характерен релеф –изпъкнали и вдлъбнати части, с приблизителни размери около 4-5мм, разположени на една линия”

Съображението, изтъкнато в допълнителните бележки към жалбата на защитата, че твърденията на свид. М. за видяна от него метална тръба не установявали достоверност на показанията му, тъй като в мотивите съдът не бил приел, че ударите са били нанесени с метална тръба, тъй като бил отразил, че ударите са нанесени от метална тръба или бухалка /л.15 от бележките/ е лишено от смисъл. Дали ще се нарече „цилиндричен предмет”, „метална тръба” или „бухалка” няма съществено значение, същественото е, че такъв предмет е бил използван за нанасяне на удари и това е установено по безспорен начин от оставените от този предмет следи по телата на пострадалите. За употребата на такъв предмет говори и бързината , с която пострадалите са били повалени на земята, нещо, което не би могло да стане, ако ударите бяха нанасяни само с ръце. За употребата на такъв предмет свидетелстват и нараняванията по лицето на свид. Г.И. и М.М. – счупвания по цялото лице – нос, челюст, избити зъби, които няма как да се получат, ако не е използван описания в СМЕ предмет.

Защитата особено набляга на обстоятелството къде е бил спрян автомобила на подсъдимите, като от там вади извод за недостоверност на показанията на свид. М.. Както вече беше посочено, автомобила не е видян от други свидетели освен от пострадалите, така, че няма как да се съпоставят техните показания и от там да се правят заключения за тяхната достоверност. И тримата пострадали заявяват, че са видели автомобила и го описват, т.е. са имали пряк визуален контакт. Това, че свидетелите С. и С. не са видели да спира или тръгва автомобил не значи, че такъв е нямало там, те няма как да знаят кой е автомобила използван от подсъдимите след като не ги виждали да слизат или да се качват в него.

Защитата възразява, че описанието на детайлите от инцидента нямало отношение към авторството и поради това отново показанията на свид. М. не биха могли да се третират като достоверни. Това възражение е също неоснователно, тъй като именно описвайки детайлите, той дава описание и на извършителите и в последствие ги разпознава. Тези детайли кореспондират с останалите събрани доказателства, което разбира се има отношение към преценката за достоверността на показанията като цяло. Тези показания правилно са приети да достоверни не защото вещите лица от СППЕ казват това, а защото съпоставени с останалите доказателства са логични, последователни и обективни. Да, свид. М. е страна в процеса – частен обвинител, но само заради това не следва, че неговите показания са тенденциозни. Точно от съвпадащите детайли, които няма как да бъдат измислени или нагодени съдът е направил своя извод за достоверността им.

По отношение показанията на другите двама пострадали И. и М., съдът е посочил, че кредитира показанията им дадени на досъдебното производство, до момента на извършване на очната ставка м.октомври 2011г. Има логично обяснение за това защо те са променили показанията си, но то няма да бъде обсъждано, тъй като няма преки доказателства. Въззивната инстанция също приема, че следва да се кредитират показанията им от началото на ДП. Както вече беше посочено още в първия момент след побоя двамата са дали достатъчно подробности, за да се предприемат оперативно-следствени мероприятия за издирване на извършителите. От приложения фотоалбум, по който е правено първоначалното разпознаване на снимки е очевидно защо те не са могли да посочат извършителите. Тези снимки съществено се различават от външният вид на подсъдимите при разпознаването на живо. Пострадалите са посочили, че на някои от снимките лицата им се струват познати, но не могат да бъдат категорични. Категорични са обаче, че могат да разпознаят извършителите на живо. При второто разпознаване пострадалите са имали възможност да възприемат подсъдимите изцяло- като физиономии и като телосложение, поради което и са ги посочили категорично като лицата, които са им нанесли побоя. Както при това следствено действие, така и при проведените впоследствие разпити никой от двамата пострадали не е правил уговорка да има някакви резерви, да изпитва съмнение, че двамата разпознати са авторите на престъпленията. Напротив, при проведени разпити на  19.04.2011 година - на М./т.2 л.73 д.п./ и на 13.05.2011 година - на И./ т.2 л.88-89 д.п./ и двамата са потвърдили категорично предходните си показания. Двата разпита са проведени, както пред адвокати упълномощени от пострадалите, така и пред защитници на подсъдимите, които са имали възможност да задават въпроси. В показанията няма нито колебание, нито направени уговорки, от които може да се направи извод, че пострадалите не са категорични във възприятията си и депозираните показания. Нещо повече, двамата акцентират върху характерни особености на подсъдимите. Например св.М. сочи че извършителите са: единият - с гола глава и много къса коса, другият с набола брада. Освен това уточнява, че му е нанесен удар с нещо като бухалка. Св.Г.И. също сочи, че удар му е нанесен от по-едър от него мъж “брадясал”. Видно от приложените по делото фотоалбуми изготвени във връзка с второто разпознаване/ т.2 д.п./, двамата пострадали сочат характерни за всеки от подсъдимите белези. При това следва да се отбележи, че за това следствено действие са подбрани мъже достатъчно сходни по външност с извършителите като не може да се твърди, че те са най-високите или с най-едри фигури от редицата лица.

Следователно от деня на нанасяне на побоя и до момента на очната ставка за пострадалите М. и И. не са съществували съмнения относно авторството на деянията. Показанията им са добросъвестни. Пострадалите нямат никакъв личен мотив да отмъщават точно на подсъдимите, с които не се познават. Ако М. или И. са имали някакви минимални съмнения е било реално да ги споделят с упълномощените си повереници и това щеше да намери отражение в разпитите от м.04.-05.2011 година.

Правилно съдът не е кредитирал показанията на тези свидетели в с.з. и на проведената очна ставка. Дадените от тях отговори са уклончиви и неубедителни. В тези показания свидетелите заявяват, че не са убедени, че подсъдимите са лицата, които са им нанесли побой. На въпроси защо до м.04.-05.2011 година са депозирали различни показания дават твърде наивни и неубедителни отговори. Например, че са мислили, че сочат лицата, които са видели пред дюнера, че всъщност и тогава не били напълно сигурни, че променили показанията си след като ги видели “на живо”. Само, че те са ги видели „на живо” и когато са ги разпознали и тогава категорично са ги посочили като извършителите като за период от 2-3 месеца при проведените множество процесуално-следствени действия М. и И. не са имали никакво съмнение по това.  Доказано е, че от тях  е искана информация за извършители на престъпленията, а не кой и кога е ял дюнери. При тези променени показания обаче пострадалите М. и И. не изключват категорично и убедително възможността подс.П. и И. да са извършителите на престъпните деяния.

Защитата, в изложението си, непрекъснато набляга на твърдението, че извършителите са били идентифицирани като лицата намиращи се преди това на „дюнерите”. Да, това е така, но пострадалите ги идентифицират след като са били пребити, след като са имали възможност да ги видят пред себе си, в момента на нападението и тогава ги разпознават като двете лица, които са им направили впечатление малко преди това с поведението си пред „дюнерите”. /Свид. Г.И. –л.28 т.1 дп – „…видях как две момчета ни нападнаха. В тези момчета аз познах двамата, които преди това бях видял на дюнера и как се качват в Мерцедеса”,; свид. М.М. – л.33 т.1 дп – „…видях две лица, едното от които държеше къс цилиндричен предмет, който не мога да опиша …Не ги познавам, но ги видях по-рано същата вечер. Видях ги до дюнера на Червения площад”/

Не е вярно, че дадените от тях описания на извършителите се различават съществено от външността на подсъдимите. И двамата свидетели И. и М. ги описват като яки, нацепени, високи, единият с брада, другият с набола брада, единият по-висок и по-слаб, другият по-нисък и по-широк, като „по-нисък” е степен на сравнение, а не означава, че е нисък на ръст. Какво представляват подсъдимите се вижда ясно от снимковия материал при разпознаването. И двамата свидетели към този момент са били категорични, че разпознават извършителите – свид. Г.И. – л.29 т.1 дп – „Още с първия поглед бях убеден кои са извършителите”; свид. М.М. – л.26 т.1 дп- „Лицето, което ми нанесе побоя с тръбата е по-високият мъж, който е по-слаб и разпознах при второто ми влизане”. Последващите описания, дадени при очната ставка и в с.з. от тези свидетели, както вече се посочи не се кредитират.

Показанията на свид. К. не са в противоречие с показанията на пострадалите. Той възпроизвежда това, което те са му съобщили – в близост до кръстовището „Кокалчето” са ги нападнали непознати за тях лица, които са им нанесли побой. Основният побой бил насочен към най-пострадалото лице, като са използвали някакъв предмет, било тъмно и не знаели кой ги е нападнал, но предполагат, че може да са същите лица, които са били на дюнерите. Само веднъж е разговарял с пострадалите. В тези показания няма нищо, което да е в противоречие с казаното от свидетелите И. и М. при разпита им същия ден.

Настоящата инстанция няма да обсъжда кой от двамата подсъдими, какви удари и на кого е нанесъл, тъй като оправдателната присъда по отношение на подс. И. е влязла в сила /поради общността на умисъла това също не е необходимо/.

Защитата е изложила и възражения по отношение показанията на свидетелите С. и С.. Възразява се, че от техните показания не може да се направи пряк извод за авторството на деянието. Тези свидетели не могат да опишат извършителите но техните показания служат за проверка на показанията на останалите свидетели – пострадалите. Защитата заявява, че от тези показания можело да се направи извод само за липсата на автомобил на местопроизшествието. Такъв извод не може да бъде направен. Това, че от тях не е видян автомобил и по точно да спира или да тръгва такъв, не означава,че такъв е нямало. Никой не е твърдял, че такъв е имало спрян по средата на улицата като се прави асоциация с преминаващото такси. Само, че се пропуска факта, че таксито е преминало едва когато побоя е приключил, подсъдимите са се отдалечили, а свид. И. издърпва свид. М. от средата на кръстовището. М. е бил преместен не защото таксито е щяло да го блъсне, а за да не го блъсне преминаващ автомобил, тъй като е бил както вече се посочи по средата на кръстовището.

За достоверността на показанията на свид. С. се прави извод от това, че тя била съобщила че чула звук от отключване на автомобил с дистанционно, а съда пресъздал този факт в мотивите си като заключване, за да може да изгради тезата си. Как точно е пресъздала свидетелката този звук на дистанционното е без значение, тъй като той и при отключване и при заключване е един и същ – тя е чула звук от дистанционно за автомобил. А защо не е чула звук от спирането на автомобила и загасянето на двигателя е субективен елемент. Както беше посочено по-горе, тя не е имала причина да обръща внимание на такъв шум. Вниманието й е било насочено от звука на дистанционното и непосредствено след това възприетите звуци от удари, т.е. тя е свързала логически ударите със звука от дистанционното.

Възражението на защитата на липса на субективен елемент по чл.116 вр.чл.18 НК е основателно. За да е налице такова деяние умисълът трябва да е пряк, т.е. извършителите да искат настъпването на обществено-опасните последици. Евентуален умисъл би могло да има само при довършено престъпление, но не и при опит. Целта на подсъдимите е да нанесат немотивиран побой на тримата свидетели – за това говори и много краткото време, за което той е осъществен както и механизма му – с два-три удара свален първия, веднага след това с около два удара свален втория, застигане и поваляне и на третия с не по-малко от седем удара. Не е логично да се разделя инцидента на две части – повалянето на първите двама и повалянето на третия като през това време се променя и умисъла от такъв за нанасяне на побой в такъв за умъртвяване. Последния пострадал е понесъл най-много удари, вероятно защото се е опитал да избяга и да се предпази, а не защото извършителите са решили в този момент да го убият. Вярно е, че състоянието му е било много тежко, че ударите са нанасяни предимно в главата, че е имал един продължителен период на възстановяване, но само от това не може да се направи извод за наличие на умисъл за убийство, останало във фазата на опита у извършителите. Исканите от дееца обществено опасни последици - да бъде лишен от живот пострадалия, както и причините, поради които това престъпление е останало недовършено следва да бъдат изведени след внимателна преценка на всички събрани доказателства, отнасящи се до средството, с което се действа, броя на нанесените удари, насоката им към уязвимо място от човешкото тяло, обективните телесни увреждания и причините за спасяване живота на пострадалия, т. е. следва да се има предвид обективните данни по делото. В конкретния случай подсъдимите са действали по един и същи начин спрямо тримата пострадали. Използвани са едни и същи средства, ударите са насочвани общо взето в едни и същи места по тялото. Нелогично е да се приема, че до определен момент тези начини и средства имат за цел причиняване на телесна повреда, а след това същите те да имат за цел причиняване на смърт.  Съобразно вида на причинените телесни увреждания, броя на нанесените удари /с възможност за наслагвания/, начина по който са причинени уврежданията, възможните средства, с които те са причинени съдът е направил правилен извод, че ударите са нанасяни и от двамата подсъдими, като не е необходимо те да бъдат разграничавани поради общността на умисъла.

Тук следва да се посочи и заключението по  комплексната СППЕ по отношение на двамата подсъдими: За подс. П. – има високи възможности за концентрация, разпределяемост и превключваемост на вниманието, добър по структура и протичане мисловен процес, има формирани умения за абстрактно-логически анализи от висок ранг на сложност, интелект в границите на високата интелигентност, с много добри възможности за наблюдателност, съобразителност, комбинативност и умения. Демонстрира висока скала на лъжа – умишлен опит за заблуда, висока скала на Корекция – говори за липса на откровеност, наличие на индикатор за защитно поведение като интерпретацията на клиничните скали е затруднено поради невалидност на получените данни от теста. Темперамент и характерови особености – избягва монотонността и рутината, не показва външно гняв и раздразнение, зависим от подкрепата и одобрението на другите, чувствителен към начина по-който го възприемат, проявява свръхпротекция и доминиране над околните, екстроверт, проявява агресивни тенденции и лесно губи самооблазание, наблюдава се силно защитно поведение. В заключението си експертите са отразили, че при него се наблюдават социално желателни отговори и съпротиви спрямо изследването. За подс. И.: В границите на средната норма по отношение памет, интелект, съответстващи на равнището на социалното обкръжение и полученото образование. Висока скала на лъжа, срещата се при недостатъчно саморазбиране и ниски адаптивни възможности, висока скала на валидност наблюдаваща се и лица съпротивляващи се на изследването и свидетелства за защитноповедение и изопачена реакция, липса на откровеност и хистерично протичане на психологични проблеми и конфликти. Наличие на раздразнителност, самоподценяване, трудности в усвояване на учебния материал, незрял и егоцентричен. Проявява защитно поведение и невалиден профил на теста. Характерови особености –слаб контрол над влечения и потребности, повишена импулсивност, примитивност на поведенческите отговори, грубост, гневливост, мрачност, склонност към заяждане и кавги, повишена импулсивност, която се контролира трудно. Преследва целите си, желае да се отнасят с уважение към него, желае да се възползва от възможностите без да се съобразява с ограниченията, нарушения самоконтрол може да доведе до необуздани изблици на гняв. Проявява склонност към открито агресивно поведение, личностова акцентуация, наличие на агресивни стремежи, наличие на затруднения в социалната област, емоционална амбивалентност. Проявява защитно поведение, склонност към социално желателни отговори и невалидност на тестовите методики, съпротива под формата на използване на неефективни защитни механизми като отричане.

Така установените личностови и характерови особености на подсъдимите обясняват поведението им и възприетата защитна позиция с цялостно отричане на предписуемите им се деяния.

По отношение останалите твърдяни от защитата пороци на атакуваната присъда следва да се отбележи следното:

Не е вярно, че съдът е направил извод за решението на подсъдимите за саморазправа с пострадалите от това, че те не желаели да дадат обяснения дали са се връщали на дюнера. Те поначало отричат каквато и да е саморазправа с тях. Изводът, че са решили да се саморазправят се подкрепя и от установения факт, че те са се върнали на дюнера за да разберат накъде са тръгнали пострадалите. Иначе това връщане няма никакъв смисъл.

Съдът не е допуснал нарушение разпитвайки неколкократно постр.М.. Съдът събира доказателства докато не прецени, че е събрана съвкупността от относими такива, за да изгради своите изводи.

Не е налице непълнота на доказателствата по отношение осветеността на улицата. В тази насока има събрани достатъчно доказателства. Едни от тях са показанията на свид. С., която е видяла кръвта по устата на постр. И., нещо което няма как да види, ако не е имало осветление в достатъчна степен.

Не са налице противоречиви или неясни мотиви по отношение показанията на свидетелите посочени от подс. П. – Игнатов, Н. и Х.. Съдът приема, че те са видели подсъдимите, но не възприема посочения от тях час. Настоящата инстанция също изложи съображения относно възможния час, когато те биха могли да видят двамата подсъдими.

Не е налице нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на подсъдимите, твърдяно от защитата, относно кредитирането или не на двете компютърни експертизи. Съдът е изложил подробни съображения защо не кредитира първата, където прослушването на записа от камери 3 и 4 е извършено от технически помощник и кредитира втората, която е разполагала с много по-добра техника при прослушването. Съдът не е позовал на нещо чуто само от него, а на фонографския запис, възпроизведен и на хартиен носител и приложен по делото

По отношение показанията на свид.М. вече бяха изложени съображения.

По останалите възражения първата инстанция е изложила подробни съображения, които се споредят и от настоящата инстанция.

Въззивната инстанция намира, че е налице едно деяние по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.129 ал.1 НК вр.чл.20 ал.2 НК /и по т.4 за подс. П./ с пострадали тримата свидетели И. , М. и М..

Деянието е извършено по хулигански подбуди и това е и мотивът за извършването му. В това отношение има изобилна съдебна практика.

Предвид всичко изложено въззивната инстанция намира, че присъдата следва да бъде изменена като се приложи закон за по-леко наказуемо деяние. Въпреки, че присъдата се изменя, предвид фактическото й отменяне в по-голямата й част и за по-голяма яснота, стори това с нова присъда, а не с решение.

При определяне на наказанието съдът взе предвид както наличието на смекчаващи, така и отегчаващи вината обстоятелства. Подс. П. е с чисто съдебно минало, но определено неговата роля е по-голяма. Видно от изготвената СППЕ и двамата подсъдими нямат психически отклонения. Подс.П. е този, който притежава лидерски качества, той извършва по-активните действия като например се връща до дюнера, за да провери накъде са тръгнали младежите, за да  могат двамата подсъдими да реализират намерението си за нанасяне на побой. От друга страна подс. И. вече е осъждан за подобно деяние. Деянието се отличава с изключителна дързост и цинизъм - нанесен е един жесток, с нищо не предизвикан побой, причинени са множество средни телесни повреди на три лица, като по отношение на постр.М. те са изключително тежки. Поради това и съдът определи наказание по шест години лишаване от свобода за всеки от двамата подсъдими, което да изтърпят при строг режим, в затвор. Намира, че определено по вид и размер наказанието ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите и ще въздейства възпиращо и предупреждаващо на останалите членове на обществото.

Водим от горното и на основание чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.1 т.2 и чл.338 НПК въззивният съд постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                       2.