РЕШЕНИЕ

              № 190/16.08.2016 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                Наказателно отделение

На седемнадесети юни           през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

      АСЕН ПОПОВ

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор:Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Попов НДВ №148 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

На основание чл.420, ал.2, във вр. с чл.422, ал.1, т.5 НПК и в срока по чл.421, ал.3, изр.1 НПК адв. проф. д-р Р., в качеството на защитник на  осъденият И.П.К. е направил искане за възобновяване на НОХД №117/2015 г. по описа на Районен съд Разград и ВНОХД 445/15г. по описа на окръжен съд Разград. Иска се отмяна, както на постановената първоинстанционна присъда , така и на постановеното въззивно решение.

От съдържанието на отправеното искане са изводими основанията на чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК, приложими по препращане от чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

В съдебното заседание пред АС-Варна осъденият се явява лично. Защитава се от адв.Ал.А. от ВАК, който поддържа искането.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на искането, освен в частта касаеща оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение чрез допускане и разглеждане във въззивната инстанция на частна жалба изходяща от лице без нужната представителна власт. В тази връзка прокурорът намира, че следва да бъде отменено решението на въззивния съд и делото върнато за разглеждане от друг състав на съда.

 

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда на Районен съд Разград по НОХД 117/15г. И.П.К. е бил признат за виновен, за това че на 15.08.2014 година в гр.Разград, на ул.“Свети Климент“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №РР 3193АК, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората, и да причинява имуществени вреди“, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движенето, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта, и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство /ППС/ е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час: за ППС от категория „В“ в населено място – 50 км/ч“ , като се е движел със скорост 66,6 км/ч, и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Борислава Борисова К. на 17 г., изразяваща се в: Съчетана механична травма с контузия на главата, гръдния кош, таза и дясното бедро. Тежка мозъчна контузия с множество кръвоизливи в мозъка. Субарахноидален кръвоизлив /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/. Мозъчна кома. Контузия на гръдния кош, с контузионен бял дроб, двустранен пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдните кухини – повече в дясно/, пневмомедиастинум /навлизане на въздух в средстението/. Счупване на десния ацетабулем /ставната ямка на дясната тазобедрена става/. Счупване на дясната бедрена кост, които увреждания са довели до: 1. Разстройство на здравето с временна опасност за живота, поради получената тежка мозъчна контузия, с описаните кръвоизливи в мозъчното вещество, мозъчната кома, контузията на белите дробове, двустранната пневмония, навлизането на въздух в гръдните кухини и средостението /двустранен пневмоторакс и пневмомедиастинум/ в съвкупност и всяко от изброените поотделно. 2. Трайно затруднение движението на четирите крайника, поради описаната квадрипареза. 3. Трайно намаление на зрението поради описаната пареза на очния нерв. 4. Трайно затруднение на речта. 5. Трайно затруднение движението на долните крайници поради счупването на десния ацетабулум /ставната ямка на дясната тазобедрена става/. 6. Трайно затруднение движението на десния долен крайник, поради счупването на дясната бедрена кост, които в своята съвкупност са обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалата – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК

 

Наказанието е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК, като на искателя е наложено за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнимо при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, како на основание чл.343Г НК съдът му е наложил и  наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок ПЕТ ГОДИНИ.

 По жалба на искателя и на адв.М. от САК-действал като повереник на пострадалата е било образувано и разгледано НОХД 445/15г. по описа на РзОС, който с Решение №16 от 02.03.2016г. е изменил присъдата на районния съд, като е приел, че искателят е извършил престъпление по чл.343, ал.1,б“б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК поради нарушаване на чл.20,ал.1 от ЗДвП и го е оправдал по обвинението за нарушаване правилата по чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП, чл.20,ал.2 ЗДвП,чл.21,ал.1 ЗДвП и чл.73,ал.1 от ЗДвП. Присъдата е потвърдена в останалата част, съответно същата е влязла в законна сила

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е защитника на искателя. Същото се намери за допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна, в законоустановения от чл.421, ал.3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл.419, ал.1 от НПК.

 

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно.

 

В това производство преди всичко настоящата инстанция следва да разгледа оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за да може, във функция на решаването на тези въпроси, да провери правилното приложение на материалния закон. В мотивите, подкрепящи искането за възобновяване се аргументират оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1- 3 от НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Настоящият съд, след проверка на материалите по делото намира, че нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които да поставят под съмнение законосъобразността на постановените актове, не се констатират по настоящето дело.

Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения и във фазата на въззивното съдебно производство, поради неуважено искане за събиране на нови доказателства от една страна и отказ на двама от членовете на състава да се отведат са неоснователни. На осъдения К. е била оказана правна защита и пред двете съдебни инстанции, като и двете същата е показала голяма процесуална активност. Отказа на двете съдилища да допуснат до разпит пострадалата е пълно мотивиран с съществуваща по делото медицинска документация и проведена експертиза. Следва да се отбележи, че във връзка със събирането на доказателства, с разпоредбата на чл.327 от НПК, законодателят е предоставил на въззивната инстанция правото на преценка, поради което и евентуален отказ и на въззивния съд от събирането на такива не е процесуално нарушение. В негова компетентност е преценката за необходимостта от събиране на нови доказателства и проверка на събрани такива, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина по делото. Това от своя страна гарантира възможността съдът да вземе решение по вътрешно убеждение, което се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила. При внимателния прочит на делото, настоящата инстанция намира, че всички оплаквания за нарушение на процесуалния и материалния закон от първоинстанционния съд, изложени в искането за възобновяване на наказателното производство са били направени и пред РзОС, като въззивна инстанция, на които последната подробно е отговорила със съдебния си акт, поради което ВнАС намира, че предходния съд не е нарушил процесуалния закон и не е накърнил правото на защита на осъдения. Въззивният съд с убедителни аргументи, намиращи опора в доказателствената съвкупност, е отхвърлил тезата на подсъдимия и защитата, че разпита на пострадалата е възможен и необходим и деянието не е доказано по категоричен начин и присъдата постановена при непълнота на доказателствата.

С оглед оплакването за препис/липса на мотиви/ на районния съд ВнАС констатира, че  в мотивната дейност на първостерпенния съд се установява факта на изграденото решение по въпросите от чл.301, т.1-3 от НПК въз основа на всестранното и обективно изследване на фактите по делото. Не търпи упрек и логическата дейност на състава на съда, основана на оценката за допустимост, относимост, достоверност и достатъчност на доказателствата и доказателствените средства от досъдебната фаза.

При правилното диференциране на фактите от гледна точка на релевантните обстоятелства по чл.102 от НПК, изводът по приложението на материалното право е законосъобразен.

Искателят се оплаква от правоприлагането, като намира, че не му е бил осигурен справедлив процес. В тази връзка е развитото основно оплакване. Изнася се твърдение, че състава на въззивният съд е бил предубеден по отношение на подсъдимия, с оглед предходни отношения с възходящ на пострадалата. Тези оплакания са били депозирани пред предходната инстанция, като членовете на състава са изложили ясни аргументи в подкрепа на отказа си да се отведат от разглеждане на делото. Действително обстоятелството, че дядото на пострадалата – покойник към момента на разглеждане на делото е бил административен ръководител през определен предходен период на РзОС, и колега на двама от членовете на състава не съставлява основание по закон за отвод, с оглед разпоредбата на чл.29 и сл. от НПК. Липсват в делото и данни, същото да е разгледано, при каквато и да е тенденциозност и ограничение по отношение на искателя..

Що се касае до другото наведено оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение с оглед нередовно упълномощаване на адв.М., ВнАС го намери основателно. Действително пълномощното с което адв.М. е бил упълномощен  изхожда от майката на пострадалата/л.140 д.п./. Към датата на разглеждане на делото тя е пълнолетна и самостоятелно устно е упълномощила адв.Раев да я представлява. От е изводимо, че както въззивната жалба така и процесуалното представителство осъществено от адв.Н. преупълномощен от адв.М. са ненадлежни без съответното упълномощаване от правоимащото лице-пострадалата К.. Следва тук да се стори преценка, доколко това нарушение покрива критериите дадени от законодателя в разпоредбата на чл.422,ал.1,т.5 от НПК. Касае се за преценка да ли са били ограничени процесуалните права на обвиняемия, с оглед разпоредбата на чл.348, ал3, т.1НПК. Производството пред въззивната инстанция се е развило не само по повод на жалбата на адв.М. , но и по жалба на защитата на искателя. С постановения въззивен акт положението на К., не само не е било влошено, напротив същия е бил частично оправдан по част от възведените обвинения. Стореното нарушение не би могло да се квалифицира като такова по чл.422,ал.1,т.5 от НПК доколкото не се явява особено съществено измежду тези по чл.348,ал.3,т.1 НПк като по никакъв начин не е довело до ограничаване на процесуалните правила на К. и не е довело до влошаване на положението му спрямо първоинстанционното осъждане.   

По отношение вида и размера на наложените наказания.

Предвид обстоятелството, че не са констатирани основания за приложението на чл.55 от НК, понеже не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, напълно законосъобразно наказанието е било определено на основание чл.54, ал.1 от НК. Отмереното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода от две години, е напълно съобразено с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което не се явява явно несправедливо и не подлежи на корекция. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, решаващата съдебна инстанция е съобразила от една страна смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства- сравнително млада възраст на подсъдимия, малък стаж като водач на МПС, неизползването на предпазен колан от пострадалата. Не е пренебрегната личната обществена опасност на извършителя - сравнително висока, обусловена от осъждания не влияещи на квалификацията на деянието, отчетено е че същия многократно е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП.

При тези факти, наложените наказания на средния на санкцията по отношение на наказанието Лишаване от свобода и максималния по отношение кумулативно наложеното лишаване от право, отговаря в най-пълна степен на целите по чл.36 от НК. Ето защо, Варненският апелативен съд не намери основания за корекция на определения от решаващия съд размер на наложеното на осъдения К. наказание лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.

По изложените по-горе съображения, искането за възобновяване на НОХД №117/2015 г. по описа на Районен съд Разград и ВНОХД 445/15г. по описа на Окръжен съд Разград не следва да се уважава.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. проф. д-р Р., в качеството на защитник на  осъденият И.П.К. за възобновяване на НОХД №117/2015 г. по описа на Районен съд Разград и ВНОХД 445/15г. по описа на Окръжен съд Разград

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.               

 

                                                         2.