Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 110/14.06.               Година  2018                  Град Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На първи юни                      Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Румяна Панталеева

                            ЧЛЕНОВЕ:                Росица Тончева

Десислава Сапунджиева

  

съдебен секретар Соня Дичева

прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

НДВ № 148 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред въззивния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на адвокат С.И.,***, като защитник на осъдения Д.И.Д., за възобновяване на ВНОХД № 1017/2013 г. по описа на Окръжен съд Варна и връщане на делото за ново разглеждане от инстанциите по същество, или отмяна на постановеното с него въззивно решение и признаване на подсъдимия за невинен.

С присъда № 324/30.10.2017 г. по НОХД № 4701/16 г. на Районен съд Варна, осъденият Д.И.Д. е бил признат за виновен в извършване на посредничество при връщане на противозаконно отнет лек автомобил по чл.346, ал.3, вр.ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание три години лишаване от свобода при първоначален общ режим.

С решение № 101/28.03.2018 г. по ВНОХД № 1532/17 г. на Окръжен съд Варна присъдата е била потвърдена.  

От фактическа страна с влезлите в сила съдебни актове е било прието за установено, че за да си върне противозаконно отнет му лек автомобил, свидетелят Р.Г.се обърнал за съдействие към подсъдимия Д.Д.. Пред него и свидетеля Л.Т., подсъдимият провел телефонен разговор, след който обещал на пострадалия от ПЗО да го потърси допълнително с информация. При следващ разговор подсъдимият казал, че е във връзка с лицата, които държат автомобила, и че свидетелят трябва да плати за връщането му 2500 лева. Г. заявил, че може да плати само 1000 лева, което подсъдимият обещал да предаде, след което си уговорили среща. Тя била наблюдавана от разстояние от свидетеля Л.Т., и на нея, след като първо ходил да тегли пари, Г. предал на подсъдимия последно уговорената сума от 1400 лева. Предаването на парите било видяно от свидетелката Е.К.. Свидетелят Г. споделил за кражбата и очакваното съдействие от страна на подсъдимия, вкл. за броените му пари, и пред свидетеля М.Т.. По-късно Г. бил откаран до изоставения си в една гора автомобил лично от подсъдимия. Тъй като констатирал множество повреди и липси по него, свидетелят си поискал парите обратно, на което подсъдимият отговорил, че вече ги е предал. На следващия ден подсъдимият съобщил на свидетеля Г., че лицата, с които е контактувал, предлагат да си вземе от друг автомобил, находящ се на същото място в гората, части за налагащия се ремонт. Свидетелят отказал и уведомил полицейските органи за станалото, макар да бил предупреден от подсъдимия, да твърди, че е намерил колата си сам.        

За безспорността на тази фактология, решаващите съдебни състави са се позовали на събраните гласни доказателства, писмените документи, сред които разпечатки от мобилни оператори с информация за проведени телефонни разговори, и данните от протоколи във връзка с използвани СРС.

 

В искането за възобновяване се твърди, че възприетата фактическа обстановка не кореспондира с доказателствената съвкупност, въз основа на което се претендира повторен анализ на доказателствата по делото. Такъв анализ не е от компетентност на настоящата инстанция, която е инстанция по проверка на правото, а не на фактите, тъй като съгласно приложимата процедура, необосноваността, респ. същността на процеса на доказване, остават извън пределите на допустимия контрол.

Упрекът за повърхностен и формален доказателствен анализ е неоснователен. Противно на застъпеното виждане, относимите обстоятелства са били изследвани обективно, всестранно и пълно, не са налице противоречия с правилата на формалната логика и не се констатират противоречиви изводи досежно съставомерността и виновността – оплаквания, направени от искателя декларативно, без необходимата конкретика, което и не позволява даването на конкретни отговори във връзка с тях.

Не е вярно твърдението, че първоинстанционният съд не се е обосновал защо кредитира една част от показанията, а други отхвърля.

В мотивите е отделено достатъчно място на възникналите вътрешни противоречия в част от гласните доказателства, при което съдът е изложил убедителни аргументи защо дава вяра на казаното от част от свидетелите на досъдебното производство, от което те са отстъпили при разпитите в хода на съдебното следствие.

Коментирани са и обясненията на подсъдимия, при което са изложени основанията на съда да не ги кредитира.

За да изключи представения едва в съдебната фаза /в заседанието, последващо разпита на свидетеля Г. и констатираните противоречия в неговите показания/ договор, с който е бил направен опит на платения откуп да се придаде форма на облигационно задължение, съдът не се е позовавал на липсата на нотариална заверка, а на наличието на достатъчно доказателства за противната теза, в съчетание с характеристиките на документа като частен.

В своите мотиви съдът е изложил и убедителните си основания да кредитира показанията на полицейските служители Стоянов и К., независимо от противостоящата справка по книгата за посетители в III РПУ досежно една конкретна дата – 12.12.2014 г., на което противоречие неоснователно се придава тежест с искането.

Без значение какъв е техният обем, мотивите на районния съд са задълбочени и отразяват цялостната и всестранна проверка на всички доказателствени източници досежно тяхната годност, допустимост, достоверност, относимост и достатъчност, както и съвкупната им оценка, дадена след съпоставяне на всички доказателства по делото, които са били ценени в тяхната взаимовръзка.

Районният съд не се е опрял в своето решение на негодни доказателства. В подкрепа на това твърдение се сочи единствено протокол за проведен разпит на 29.04.2014 г. – дата, твърдяна още и в пледоарията в първата инстанция, както и в допълнението към въззивната жалба, какъвто протокол няма как да е наличен сред материалите на образуваното едва на 29.09.2014 г. досъдебно производство. Конкретното възражение във връзка с този несъществуващ протокол е за липса на номер на досъдебно производство, но при внимателната и последователна проверка на всички протоколи, които районният съд е прочел и приобщил по реда на чл.281 от НПК, респ. на които се е позовал за взетото решение, не се открива подобен пропуск.

Мотивите към въззивното решение, макар и лаконични, не са изготвени в нарушение на изискванията по чл.339, ал.2 от НПК. Дори за нуждите на служебната проверка, извършвана от въззивния съд, не се изисква задължителен повторен и детайлен анализ на всички доказателства, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, извън задължението да бъде даден отговор на всички възражения, направени от страните, което по настоящото дело е изпълнено.

 Не е налице нарушение на материалния закон. Деянието е съставомерно, от обективна страна - независимо че пострадалият е поел инициативата да потърси и да се свърже с подсъдимия, съгласно последователната и еднообразна съдебна практика, цитирана още с обвинителния акт, а от субективна – при наличието на достатъчно доказателства, чрез които се установява, че в разговорите и с поведението си подсъдимият предварително е създал впечатление у Г., че ще му помогне за намирането на автомобила срещу пари, което именно се е и случило.

 

По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С.И.,***, като процесуален представител на осъдения Д.И.Д., за възобновяване на производствата по НОХД № 4701/16 г. на Районен съд Варна и ВНОХД № 1532/2017 г. на Окръжен съд Варна.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: