Р Е Ш Е Н И Е

 

111/21.07.2014 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  единадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                                     ЖИВКА ДЕНЕВА

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Стефка Якимова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №149/2014г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

 

С присъда №11/27.03.2014г. по нохд №186/2013г. Добрички окръжен съд е признал подс.С.И.В. за виновна в това,  че на 14.08.2000г. в гр.Добрич избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 91 295,02 лева, като потвърдила неистината, че е извършвала реални сделки с предмет доставка на пшеница, описани във фактури както следва :

 

 

 

по

ред

№ на фактурата и дата на издаването

издател на фактурата

коли­чество /в тонове/

   Стойност

     /в лева/    

    ДДС /в лева/

1

1324/04.7.2000г.

ЕТ „Ина - 92 - Н. И."-Ст. Загора

23,30

 3704,70

740,94

2

1325/05.7.2000г.

ЕТ „Ина - 92 - Н. И."-Ст. Загора

23,40

 3 720,60

744,12

3

1326/06.7.2000г.

ЕТ „Ина - 92 - Н. И."-Ст. Загора

23,30

 3 704,70

740,94

4

1327/10.7.2000г.

ЕТ „Ина - 92 - Н. И."-Ст. Загора

20,42

 3 614,34

722,86

5

1328/11.7.2000г.

ЕТ „Ина - 92 - Н. И."-Ст. Загора

19,71

 3 488,67

697,75

6

1329/12.7.2000г.

ЕТ „Ина - 92 - Н. И.ам-Ст. Загора

20,05

 3 548,85

709,77

7

1330/13.7.2000г.

ЕТ „Ина - 92 - Н. И."-Ст. Загора

19,00

 3 363,00

672,60

8

1331/17.7.2000г.

ЕТ „Ина - 92 - Н. И."-Ст. Загора

19,97

 3 534,69

706,93

9

1332/18.7.2000г.

ЕТ „Ина - 92 - Н. И."-Ст. Загора

20,85

 3 690,45

738,09

10

1455/20.7.2000г.

ЕТ „Ина - 92 - Н. И."-Ст. Загора

124,00

21 948, 00

 

4389,60

11

1456/22.7.2000г.

ЕТ „Ина - 92 - Н. И.ам-Ст. Загора

172,40

30 514, 80

6102,96

12

1457/23.7.2000г.

ЕТ „Ина - 92 - Н. И."-Ст. Загора

134,60

23 824, 20

4764,84

13

1458/26.7.2000г.

ЕТ „Ина - 92 - Н. И."-Ст. Загора

93,72

 16 682, 16

  3336,43

14

51/03.7.2000г.

ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич

155,60

24 584,80

4916,96

15

52/07.07.2000г.

ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич

182,10

28 771,80

5754,36

16

53/07.07.2000г.

ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич

139,92

21 967,44

4393,49

17

54/14.07.2000г.

ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич

165,30

26 282, 70

5256.54

18

103/19.7.2000г.

ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич

160,33

28 538, 74

5707,75

19

69/20.07.2000 г.

ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич

137,00

24 386,00

4877,20

20

104/21.07.2000г.

ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич

139,08

24 756,24

4951,25

21

70/22.07.2000г.

ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич

132,00

23 496, 00

4699,20

22

105/23.07.2000г.

ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич

162,54

28 932, 12

5786,42

23

71/24.07.2000г.

ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич

139,00

24 742,00

4948,40

24

106/25.07.2000г.

ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич

136,32

24 264,96

4852,99

25

72/26.07.2000г.

ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич

132,00

23 496,00

4699,20

26

107/28.07.2000г.

ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич

151,22

26 917, 16

5383,43

 

в справка - декларация с вх.№8235/ 14.08.2000г., подадена пред Данъчно подразделение-гр. Добрич, която се изисквала по силата на чл. 100, ал. I от Закона за данък върху добавената стойност /обн.в ДВ.бр. 153/23.12.1998г., в редакцията му след изменението, публикувано в ДВ.бр. 63/01.08.2000г./: „Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения” , поради което и на основание  чл. 257 ал. 1 пр. 1 във вр. с чл. 255 ал. I от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 НК й е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК отложил за срок от четири години. В тежест на подсъдимата са възложени и разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Добричка окръжна прокуратура, в който се прави възражение за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се увеличаване на наказанието , отмяна на условното осъждане, както и налагане на кумулативно предвиденото наказание глоба.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от адв.Б.Ж. в качеството му на защитник на подс.С.В., в която бланкетно се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се към въззивния съд искане за отмяна на присъдата и връщане делото на Окръжна прокуратура-Добрич, алтернативно – отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна присъда, като следваща алтернатива – намаляне на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на Варненска апелативна поддържа протеста единствено в частта му досежно искането за налагане на наказание глоба. Жалбата намира за неоснователна.

Жалбата се поддържа изцяло от защитника на подсъдимата, като се акцентира върху първите две възражения, изложени в нея. Не се поддържа искането за намаляне на наложеното наказание

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбата и протеста, както и становищата на страните, констатира:

          Установява се от фактите по делото следното :

          С решение № 209/ 25.01.1995г. по фд № 155/ 1995г. по описа на ОС – гр.Добрич в регистъра на едноличните търговци бил вписан ЕТ „Стомана - 63 - С. И."*** Е и данъчен номер /НРД /1082112401, със собственик подс.В.. С решение №2486/ 09.12.2005г. по същото фирмено дело били вписани промени в обстоятелствата: в наименованието била променена думата „С." - на „С.", и в единния граждански номер на собственика - от ********** на **********. През 2000г. подс.В. развивала търговска дейност чрез собствената си фирма ЕТ „Стомана - 63 - С. И."***. През периода от 01.03.2000г. до 31.08.2000г. имала банкова сметка *** „Пиреос" АД - гр. София, клон Добрич, с № **********.

След служебно дерегистриране по ЗДДС към 31.01.1999г., на 29.11.1999г. ЕТ”Стомана-63-С. И.” е регистрирана повторно по ЗДДС с Уведомление № 92-00-190/15.11.1999г. Основната дейност на едноличиня търговец била търговия със селскостопанска продукция..

С актове за възлагане на данъчна ревизия с № 1-1302/04.09.2000г., № 1-1849/30.11.2000г. и № 1-999/27.08.2001г. на ЕТ „Стомана-63” била извършена данъчна ревизия, като констатациите от ревизионното производство били отразени в ДРА №1-23-999/26.09.2001. За данъчен период 01.07.2000 - 31.07.2000г. данъчните органи не признали на ЕТ”Стомана-63” правото му на приспадане на данъчен кредит в размер на 91438,08лв по 26 броя фактури, за извършени покупки, отразени в подадената справка декларация вх.№8235/14.08.2008г. Включените в справка-декларация № 8235/14.08.2000г. двадесет и шест броя фактури не отразяват реално осъществени сделки, по които ЕТ е бил участник. Първите тринадесет от инкриминираните фактури са с издател ЕТ „Ина-92-Н. И. - гр.Стара Загора, а вторите тринадесет - с издател ЕТ”Дафи- В.Ж.” - гр.Добрич.

По отношение на ЕТ ”Ина-92-Н. И.” - съгласно счетоводните документи на този търговец количеството пшеница, описано в тринадесетте броя инкриминирани фактури, св.Н. Д. била закупила от следните доставчици: 1. ЕТ”Лукс-Р.А.”-гр.Полски Тръмбеш; 2. ЕТ„Шанс-К.К.”-гр.Трявна; 3. ЕТ”С.-С.П.”-гр.Бургас  и  4. ЕТ ”Стройинс-И.Д.”-гр.Бургас.

          1. ЕТ ”Лукс- Р.А.” - гр.Полски Тръмбеш - собственик и управител на търговеца е Р.Д.А.. В хода на досъдебното производство той бил обявен за общодържавно издирване, което останало без резултат, поради което същият не е разпитван по делото. Счетоводните документи на ЕТ „Лукс-Р.А.” сочат, че фактурираната и доставена на ЕТ„Ина-92-Н. И.” пшеница била получена от ЕТ”Империал- П.К.”-с.Полско Косово, общ.Бяла, обл.Русе съгласно фактура № 501/27.07.2000г. за 282,820 тона пшеница на стойност 49 263,84лв и начислен ДДС 9 252,24лв и от ЕТ „Р.-79-Р.М.”-с.Дралфа, общ.Търговище, според фактура № 697/17.07.2000г. за доставка на 20,410т пшеница на стойност 3 591,75лв.  и начислен ДДС 718,35лв. При извършена проверка от данъчните служители е установено, че фактура № 501/27.07.2000г. за 282,820 тона пшеница на стойност 49 263,84лв и начислен ДДС 9 252,24лв с издател ЕТ”Империал-П.К.” - с.Полско Косово не е отразена в дневника за продажби на този търговец. Такава сделка не е осъществена, нещо което се потвърждава и от показанията на св.Карамафилов, изрично заявил в хода на съдебното следствие, че подписът и почеркът във фактурата не са негови. При извършена проверка от данъчните служители от данъчното подразделение - гр.Разград се установило, че фактура № 697/17.07.2000г. не е налична, както и че такава фактура не е отразена в подадените справки -декларации от ЕТ „Р.-79-Р.М.”-с.Дралфа, общ.Търговище. Собственикът и управител на ЕТ „Р.-79-Р.М.”-с.Дралфа, общ.Търговище бил обявен за общодържавно издирване, останало без резултат, поради което същият не е разпитван по делото.

          2. ЕТ”Шанс-К.К."-гр. Трявна, обл. Габрово, с булстат 107047815 и НДР 1074810655 бил вписан в регистъра на едноличните търговци на 12.08.1998г. съгласно ф. д. № 681/1998г. на ОС - Габрово със собственик и управител св. К.И.К.. Този ЕТ бил регистриран и по реда на ЗДДС на 12.10.1998г. Кратко време след регистрацията на фирмата по ЗДДС св.К.К. упълномощил св.Н. И. Д. и нейния брат  А.И.Д. да извършват всякакви сделки от името и за сметка на ЕТ, като уговорката е била да му бъде заплащана комисионна за всяка сделка, извършена от името на ЕТ”Шанс - К.К." като издател на фактура. Св.К. бил наясно, че св. Н. И. Д. по това време извършвала търговска дейност чрез ЕТ „Ина - 92 - Н. И." - гр. Ст. Загора. ЕТ”Шанс-К.К." - гр. Трявна бил служебно дерегисгриран по реда на ЗДДС на 23.05.2001г. след данъчна проверка заради констатирани нарушения на данъчното законодателство. От ЕТ”Шанс-К.К."-гр.Трявна били оформени фактура с № 439/19.072000г. за 124 тона пшеница на стойност 21 700 лева и начислен ДДС в размер на 4 340 лева, и фактура с № 440/ 20.072000г. за 175 тона пшеница на стойност 30 480 лева и начислен ДДС в размер на 6 096 лева, които фактури били включени в дневника за продажби на търговеца. Св.К.К. през инкриминирания период не е бил производител на зърно. През този период от време бил представил на св.Н. Д. празни кочани на фактури, подписани от него и с положен печат на ЕТ”Шанс - К.К.". Отделно от това св.К.К. предал на свН. Д. и печат на ЕТ”Шанс - К.К.".

           3. ЕТ„С.-С.П."-гр. Бургас, Булстат 102626687 и НДР 1021345284Т бил вписан в регистъра на едноличните търговци на 07.02.2000г. - фд. № 443/ 2000г. на ОС – Бургас, със собственик и управител С.Д.П. от гр. Бургас с ЕГН **********. Този търговец бил регистрирана и по ЗДДС на 20.07.2000г., като служебно бил дерегисгриран на 29.06.2001 г. след извършена данъчна ревизия и констатирани нарушения на данъчного законодателство. С.Д.П. в хода на досъдебното производство бил обявен за общодържавно издирване, останало без резултат, поради което същият не е разпитван по делото. От ЕТ „С.-С.П." - гр. Бургас, в качеството му на продавач били издадени следните седем броя фактури с получател ЕТ „Ина-92-Н. И.”:

 

№по

ред

№ на фактурата и дата на издаване

количество/в тонове/

стойност/в лева/

начислен Д ДС /в лева/

1

92/20.07.2000г.

27,84

4900

980,00

2

93/21.07.2000г.

134,600

23689,60

4737,92

3

94/21.07.2000г.

41300

7273,75

1454,75

4

95/22072.000г.

23 200

4077,00

815,40

5

96/23.07.2000г.

17,00

3000,00

600,00

6

97/24.07.2000г.

25,700

4520,00

904,16

7

98/27.07.2000г.

44300

7800,00

560,00

 

Търговецът не бил производител на селскостопанска продукция. Посочените фактури са включени в дневника за продажби. Според представената пред данъчните органи справка на покупките описаното в горепосочените седем броя фактури количество пшеница било закупена от ЕТ „Фармекс-И.Ц"-гр.Дряново, НДР1073503562. При тази сделка от продавача/доставчика/ ЕТ „Фармекс -И.Ц" - гр. Габрово били съставени седем фактури, както следва: № 1067/20.072000г., № 1068/ 21.07.2000г., № 1070/ 21.07.2000г., № 1072/ 22.07.2000г., № 1073/ 23.07.2000г., № 1076/ 24.07.2000г. и № 1085/ 27.07.2000г. В шест  от представените от С.Д.П. фактури с издател ЕТ „Фармекс - И.Ц"  предмет на доставката въобще не е пшеница. Доставка на пшеница е отразена само във фактура № 1068/ 21.07.2000г. Разпитан в хода на съдебното следствие, и след предявяване на въпросните седем фактури, св. И.Ц заявява, че подписът във фактурите прилича на неговия, но почеркът не е негов. Не може да каже дали в действителност е имало такива сделки, не си спомня да е реализирал такива сделки. Въпреки това дължимият ДДС бил начислен съгласно изискванията на тогава действащия ЗДДС. При извършена проверка от служители от данъчната администрация в гр.Габрово било установено, че ЕТ „Фармекс - И.Ц" - гр. Дряново не е производител на селскостопанска продукция, а описаните по - горе седем броя фактури не били включени в дневника за продажби и в подаваните справки -декларации. Св.Цанков потвърждава, че не е земеделски производител. Липсват документи в счетоводството за закупуване от негова страна на пшеница.

          4. ЕТ„Стройинс-И.Д."-гр.Бургас с булсгат 102631392 и НДР 1021345926 първоначално бил вписан на 22.022000г. в регистъра на едноличните търговци към ОС - Бургас според фд. № 691/2000г/сьс собственик и управител И.Д. И.Ц от гр. В. Търново с ЕГН **********. Регистрацията по реда на ЗДДС била извършена на 26.062000г., а служебно бил дерегистриран по реда на ЗДДС на 28.09.2001г. след данъчна проверка на фирмата и констатиране на нарушения на данъчного законодателство. Собственикът и управител на ЕТ„Стройинс-И.Д."  И.Д. И.Ц починал на 09.02.2007г., поради което не е разпитан в качеството на свидетел по досъдебното производство. Съгласно счетоводните документи ЕТ„Ина-92-Н. И."-гр.Стара Загора бил получил от ЕТ „Стройинс-И.Д."-гр.Бургас като продавач следното количество пшеница според фактури:

 

№ фактура

Количество/тонове

Стойност/лева

ДДС/лева

6/02.07.2000г.

70,000

11053,00

2210,00

11/09.07.2000г.

40,130

7022,75

14М,55

13/11.07.2000Г.

39 050

6833,75

1366,75

 

Тези три фактури били включени в дневника за продажби на ЕТ „Стройинс-И.Д.”-гр.Бургас и в подадените справки -декларации по ЗДДС. При проверка, извършена от данъчни служители в гр.Бургас се установило, че ЕТ „Стройинс-И.Д.”-гр.Бургас не е производител на селскостопанска продукция, а документално се сочело, че описаната в трите фактури пшеница му била доставена от СД”Али Баба - 2 - Козубалъкови и сие" - гр. Велико Търново с булстат 104544769 и НДР 1040012717. Въпросното дружество било вписано в регистъра на събирателните дружества към ОС - В. Търново с двама неограничено отговорни съдружника с равни дялове, които били и управляващи - св. С.А.К. с ЕГН ********** и неговия баща А.Х.К. с ЕГН **********, който починал на 14.04.2000г. Събирателното дружество било реги­стрирано по ЗДДС на 11.07.1995г. и дерегистрирано на 14.11.2001г. след извършена данъчна ревизия и констатиране на нарушения на данъчното законодателство. От счетоводните документи на ЕТ„Стройинс - И.Д."-гр.Бургас е видно, че при покупката на пшеница от СД”Али Баба - 2 - Козубалъкови и сие" - гр. Велико Търново от фирмата - продавач били издадени следните фактури:

№ на фактура и дата на издаване

количество /в тонове/

стойност/в лева/

начислен ДДС/в лева/

439/01.07.2000г.

70,000

11049,00

2 209,80

444/08.07.2000г.

40,130

7021,15

1404,23

446/10.07.2000г.

39,050

6830,15

1366,03

 

При проверката от служители в Данъчно подразделение - гр. В. Търново се установило, че СД „Али Баба - 2 - Козубалькови и сие" - гр. В. Търново не е производител на селскостопанска продукция. Посочените три фактури били включени в дневника за продажби и в подаваните справки - декларации по ЗДДС, но не били осчетоводени съгласно изискванията на чл. 55 ал.6 от тогава действащия ЗДДС, а по-кьсно били анулирани от св. С.А.К. с данъчни кредитни известия. С присъда от 05.11.2008г. по нохд № 400/ 2008г. на ОС - В. Търново, влязла в сила на 28.05.2009 г., св. Козубальков бил признат за виновен в извършването на три престъпления, както следва: 1.През периода от 15.03.1999г. до 14.12.1999г. - по чл. 212, ал.З, предл. първо, във вр. с ал.1 от с.чл. и във вр. с чл. 18, ал.1 от НК; 2рез периода от 14.06.1999г. до 15.08.2000г. - по чл. 257, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 256, ал.2 от НК и З.През периода от 14.06.1999г. до 15.08.2000г. - по чл. 257, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 255, ал.1, предл. второ от НК. Престъплението по п. 2 касае  ползването на фактури с невярно съдържание с изписан издател ЕТ „Фармекс - И.Ц" - гр. Дряново, НДР 1073503562, а деянието по пункт 3.7 от присъдата се отнася за потвърждаване на неистина в справка - декларация с вх. № 1019 / 15.08.2000г. по описа на ТДД - В. Търново, подадена на основание чл. 100 от тогава действащия ЗДДС и отнасяща се за периода от 01.07.2000г. до 31.07.2000г., в който са издадени фактури с №№ 439/ 01.07.2000г., 444/ 08.07.2000г. и 446/ 10.07.2000г. Разпитан пред съда  и след предявяване на посочените три фактури св.С.К. /л.226 и следв. съд.п-во/ заявява, че и в трите фактури нито почеркът , нито подписът са негови, само поставеният печат е на неговата фирма, и за пръв път е видял тези фактури в следствието. Освен това категорично твърди, че никога с баща си не са се занимавали с производство и търговия на зърно.

 

ЕТ „Дафи-В.Ж." гр.Добрич  -  издател на вторите тринадесет броя инкриминирани фактури. Този търговец бил вписан в Търговския регистър на 19.11.1997г. по ф. д. № 1853/ 1997г. на ОС - Добрич, с булстат 124076203 и със собственик и управител руската гражданка В.А.Ж. с ЕНЧ 0000060635, която след сключване на граждански брак със св.К.Н.Ж. с ЕГН ********** придобила и българско гражданство и получила ЕГН **********. ЕТДафи-В.Ж." –гр.Добрич бил регистриран по ЗДДС на 16.03.1999г., а на 17.11.2000г. служебно дерегистриран от данъчната администрация поради нарушения на данъчного законодателство. В.Ж. била обявена за общодьржавно издирване, останало без резултат, същата не е разпитвана в хода на досъдебното производство. При извършена проверка на документацията на ЕТ Дафи - В.Ж." – гр.Добрич от служители в Данъчно подразделение – гр.Добрич се установило, че търговецът не е производител на селскостопанска продукция. Инкриминираните тринадесет броя фактури били включени в дневника за продажби на ЕТ „Дафи - В.Ж.", както и били описани в подадената справка - декларация по ЗДДС с вх. № 8415/14.08.2000 г. по описа на ТД на НАП - Добрич за данъчния период 01.07-31.07.2000г. и В.Ж. декларирала право на данъчен кредит, който не бил признат. Съгласно счетоводните документи на ЕТДафи-В.Ж."  пшеницата, описана в инкриминираните фактури, този търговец бил закупил от пред­ходен доставчик, а именно – „Пир импекс" ООД - гр. Варна, от което били издадени следните фактури:

 

по ред

№нафакгурагаи дата на издаване

количество /в тонове/

стойност /в лева/

начислен ДДС /в лева'

1

1841/3.07.2000г.

277,700

43 598,00

8715,00

2

1842/07.07.2000г.

165,800

26117,40

5223,48

3

1843/07.07.2000г.

139,920

21 827,52

4 365,50

4

1640/20.08.2000г.

290,000

51330,00

10266,00

5

1641/25.07.2000Г.

250,000

44250,00

8850,00

6

1639/16.07.2000г.

600,000

106200,00

21240,00

7

1642/27.07.2000г.

250,000

44500,00

8900,00

8

1645/07.08.2000г.

182,700

32155ДО

6431,04

9

1646/11.08.2000Г.

337,100

59843,70

11968,74

10

1647/17.08.2000г.

500,000

91000,00

18200,00

11

1648/22.08.2000Г.

643,000

117026,00

23 405,20

 

Във фактурите било отразено, че плащането на цената ще бъде реализирано с платежно нареждане по банков път. Тъй като такова плащане от ЕТ „Дафи - В.Ж." - Добрич не било извършено, тези единадесет броя фактури не били включени в дневника за продажби, както и в подадените справки - декларации по ЗДДС на „Пир импекс" ООД .Това дружество било вписано 1991г. в регистъра на търговските дружества към ОС - Варна /фд. № 5485/1991 г./ със съдружници св. Р. Д.Р. и Х.И.Д. и управител св. Р. Д.Р.. Регистрацията по реда на ЗДДС била извършена на 01.04.1994г., а служебно било дерегистрирано по реда на ЗДДС на 05.10.2001г. след извършване на данъчна ревизия и констатиране на нарушения на данъчното законодателство. „Пир импекс" ООД- гр.Варна не е било производител на селскостопанска продукция, както и нямало фактури, удостоверяващи закупуване на пшеницата от предходен доставчик. Реални сделки по тези фактури не са осъществени. В тази насока са и показанията на св.Р.Р. /л.340 и следв. от съд.пр./– той е категоричен, че по тези фактури сделки не са осъществени, поради което и се наложило впоследствие да анулира въпросните фактури.

 

До изложените фактически констатации е достигнал и първоинстанционния съд.Тяхното обаче хаотично излагане , непосочването на установеното от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели , както и някои грешки при посочването на фактурите наложи лека промяна от настоящата инстанция/по-скоро прецизиране/ , която трябва да се отбележи, че не повлиява на фактите като цяло.

При така установените факти основните възражения на защитата, маркирани в жалбата /и доразвити впоследствие в съдебно заседание пред настоящата инстанция/, са за наличието на съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

По възражението за допуснато съществено процесуално нарушение – като такова защитата визира липсата на мотиви към съдебния акт. Вярно е, че мотивите страдат от известна непълнота и непрецизност на изложението, но все пак те дават отговор на основния въпрос – извършено ли е престъпление и кой е неговия автор. Поради това малко крайно е твърдението за пълна липса на мотиви. Въпросната непълнота пък може да бъде запълнена от настоящата инстанция, която ще направи опит да предложи собствен анализ на фактите по делото в последващото изложение – при отговора на въпроса защо смята, че е налице престъпление – което пък ще даде отговор  на второто възражение  - нарушен ли е матералния закон с осъждането на подсъдимата или не.

От обективна страна престъплението на чл.257 ал.1 вр. чл.255 ал.1 НК /в редакцията му приета  с ДВ бр.62/2997г.  и в сила от 05.11.1997г./  се изразява в избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери чрез неподаване на декларация, която се изисква по силата на закон, или чрез потвърждаване на неистина или затаяване на истина в такава декларация. Относима към настоящия случай е втората хипотеза от предложените от закона три – подсъдимата е обвинена и впоследствие призната за виновна за избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери като потвърдила неистина в подадената от нея справка-декларация №8235/14.08.2000г. по ЗДДС пред Данъчно подразделение – гр.Добрич. Въпросната справка-декларация е подадена за данъчен период 01.07 – 31.07.2000г. и в нея са включени облагаеми сделки по които са издадени общо 26 броя фактури, включени съответно в дневниците за покупки и продажби на контрагентите. Основният въпрос , на който следва да бъде даден отговор в настоящото наказателно производство е дали описаните от подсъдимата 26 броя сделки /за които са издадени въпросните 26 броя фактури/ са реално извършени или не. Защото ако не са реално извършени то действията на подсъдимата ще запълнят съдържанието на обективния и субективен състав на  престъплението, в което е обвинена, и обратно – действията й не биха били обективно и субективно съставомерни ако сделките са действителни. Отговор на този въпрос е дал първостепенният съд и той напълно се споделя и от настоящата инстанция, и той е , че подс.С.В. не е извършила описаните от нея сделки. Твърди се от страна на защитата, че сделките в инкриминирания период са реални, и като довод се изтъква фактът, че преди и след този период подсъдимата била извършвала действителни сделки. По това не се спори, а и съществуват доказателства по делото, че тя наистина е закупувала селскостопанска продукция , която е транспортирала до пристанищата в гр.Балчик и в гр.Варна – в тази насока са показанията на свидетели-шофьори на камиони и земеделски производител. Това по никакъв начин обаче не означава , че въпросните 26 броя сделки за периода 01-31.07.2000г. и включени в справката-декларация за този данъчен период са реални. Доказателствата по делото сочат точно обратното – това са писмените доказателства, събрани в хода на ревизионното производство и приобщени към досъдебното производство, показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както и заключението на вещите лица по назначените съдебно-счетоводни експертизи /особено по втората, която неправилно е интерпретирана като допълнителна – по своята същност тя е повторна, тъй като първата е отговорила изключително повърхностно на поставените й въпроси/. Какво се установява от тях : Съгласно счетоводните документи пшеницата по 26-те фактури /издадени за извършени доставки/  е доставена на  ЕТ”Стомана-63-С. И.” от ЕТ „Ина-92-Н. И. - гр.Стара Загора /издал първите тринадесет от посочените по-горе фактури/ и  ЕТ”Дафи- В.Ж.” - гр.Добрич/издал вторите тринадесет фактури/. Тъй като на въпросните фактури е придадена привидна документална изрядност – включени са в дневниците за покупки и продажби на търговците, както и в подаваните от тях справки-декларации, извършени са и плащания по първите тринадесет, то съвсем резонно в рамките на ревизионното производство данъчните органи са предприели насрещни проверки, а впоследствие органите на предварителното разследване и съда са насочили своите усилия към изследване, проверка и разпит на доставчиците на подсъдимата, както и на поддоставчиците. Какво е установено в тази насока подробно бе разгледано във фактическото изложение, но част от него следва да бъде преповторено и тук – защото настоящата инстанция формира изводите си именно върху тези доказателства. Тук следва да се отбележи, че заключението на вещото лице по втората експертиза /т.5 л.17 досъд.пр./ е изключително детайлно, изготвено въз основа на всички по делото писмени доказателства, и в неговата т.ІV.4. е изследван данъчен период 01.07.2000г. – 31.07.2000г. Та от съвкупните по делото доказателства се установява, че тринадесет доставки на пшеница на ЕТ”Стомана-63-С. И.” са извършени от ЕТ „И.-92-Н. И. - гр.Стара Загора/ издала фактури като доставчик на стоката/ , която пшеница  ЕТ „И.-92-Н. И.”от своя страна е получила от четирима свои доставчици : 1.ЕТ”Лукс-Р.А.”-гр.Полски Тръмбеш; 2. ЕТ„Шанс-К.К.”-гр.Трявна; 3. ЕТ”С.-С.П.”-гр.Бургас  и  4. ЕТ ”Стройинс-И.Д.”-гр.Бургас, чиито сделки и доставки ще бъдат отново разгледани накратко:

1. ЕТ ”Лукс- Р.А.” - гр.Полски Тръмбеш - собственик и управител на търговеца е Р.Д.А.. Това лице не е издирено по делото, съответно не е разпитвано, според св.К. „Апостолов е потънал някъде,може би не е в България”,т.е. укрил се е. Счетоводните документи на ЕТ „Лукс-Р.А.” сочат, че фактурираната и доставена на ЕТ„Ина-92-Н. И.” пшеница била получена от ЕТ”Империал-П.К.”-с.Полско Косово, общ.Бяла, обл.Русе и от ЕТ „Р.-79-Р.М.”-с.Дралфа, общ.Търговище /фактурите по номера са посочени по-горе/. Фактурата с издател ЕТ”Империал-П.К.” - с.Полско Косово не е отразена в дневника за продажби на този търговец. Разпитан пред съда св.К./л.221 съд.пр./ изрично заявил, че подписът и почеркът във фактурата не са негови, и че такава сделка не е осъществявана. При извършена проверка от данъчните служители от данъчното подразделение - гр.Разград се установило, че фактурата, издадена от ЕТ „Р.-79-Р.М.”-с.Дралфа не е налична, както и че такава фактура не е отразена в подадените от този търговец справки-декларации. Собственикът и управител на ЕТ „Р.-79-Р.М.”-с.Дралфа, общ.Търговище бил обявен за общодържавно издирване, но не е установен и издирен. Т.е. може да се заключи, че К. и ЕТ „Р.-79-Р.М.”-с.Дралфа не са доставяли пшеница на ЕТ ”Лукс- Р.А.” - гр.Полски Тръмбеш. След като не му е доставена пшеница, то очевидно е, че той от своя страна не е доставил пшеница на ЕТ „И.-92-Н. И. - гр.Стара Загора.

        

2. ЕТ”Шанс-К.К."-гр. Трявна, със собственик и управител св. К.И.К.. От ЕТ”Шанс-К.К." били издадени за доставка на пшеница две фактури - фактура с № 439/19.072000г. за 124 тона пшеница на стойност 21 700 лева и начислен ДДС в размер на 4 340 лева, и фактура с № 440/ 20.072000г. за 175 тона пшеница на стойност 30 480 лева и начислен ДДС в размер на 6 096 лева, които фактури били включени в дневника за продажби на търговеца. Разпитан пред съда св.К.К./л.222 и следв от съд.пр./ заявява, че подписите във въпросните фактури са негови, но подписите във вносните бележки към тях не са положени от него. През този период от време бил представил на св.Н. Д. и брат й празни кочани с фактури, подписани от него и с положен печат на ЕТ”Шанс - К.К." с уговорка да получава процент от извършените сделки. Отделно от това св.К.К. предал на св.Н. Д. и печат на ЕТ”Шанс - К.К.". През инкриминирания период не е бил производител на зърно. Зявява, че когато той извършва сделка, то сам си попълва фактурата. Ако не е изготвил той фактурата, то значи няма осъществена сделка. Т.е. може категорично да се заключи, че ЕТ”Шанс-К.К." не е извършвал доставки на пшеница на ЕТ „Ина-92-Н. И.”.

 

3.ЕТ„С.-С.П."-гр. Бургас със собственик и управител С.Д.П. от гр. Бургас с ЕГН **********. Последният бил обявен за общодържавно издирване, останало без резултат. От ЕТ „С.-С.П." - гр. Бургас, в качеството му на продавач/доставчик били издадени общо седем броя фактури с получател ЕТ „Ина-92-Н. И.”, посочени по номера , количества и стойност по-горе. Търговецът не бил производител на селскостопанска продукция. Посочените фактури са включени в дневника за продажби. Според представената пред данъчните органи справка на покупките описаното в горепосочените седем броя фактури количество пшеница било закупена от ЕТ „Фармекс-И.Ц"-гр.Дряново. При тази сделка от продавача/доставчика/ ЕТ „Фармекс-И.Ц" - гр. Габрово били съставени също седем фактури /пак изчерателно посочени по-напред в изложението/. В шест  от представените от С.Д.П. фактури с издател ЕТ „Фармекс - И.Ц"  предмет на доставката въобще не е пшеница. Доставка на пшеница е отразена само в една фактура - № 1068/ 21.07.2000г. Разпитан в хода на съдебното следствие, и след предявяване на въпросните седем фактури, св. И.Ц/л.337 съд.пр./ заявява, че подписът във фактурите прилича на неговия, но почеркът не е негов. Не може да каже дали в действителност е имало такива сделки, не си спомня да е реализирал такива сделки. Описаните седем броя фактури не били включени в дневника за продажби и в подаваните справки -декларации. Св.Цанков потвърждава, че не е земеделски производител. Липсват документи в счетоводството му за закупуване от негова страна на пшеница.  Т.е. налага се категоричния извод, че ЕТ „Фармекс - И.Ц" не е извършвал доставки на пшеница на ЕТ„С.-С.П.", което пък влече след себе си извода, че от своя страна и ЕТ„С.-С.П." не е доставял пшеница на ЕТ „Ина-92-Н. И.”.

4.ЕТ„Стройинс-И.Д."-гр.Бургас сьс собственик и управител И.Д. И.Ц от гр.Велико Търново с ЕГН **********, който починал на 09.02.2007г. Съгласно счетоводните документи ЕТ„И.-92-Н. И." бил получил от ЕТ „Стройинс-И.Д."-гр.Бургас като продавач следното количество пшеница според фактури:

 

№ фактура

Количество/тонове

Стойност/лева

ДДС/лева

6/02.07.2000г.

70,000

11053,00

2210,00

11/09.07.2000г.

40,130

7022,75

14М,55

13/11.07.2000Г.

39 050

6833,75

1366,75

         

/Посочването отново на фактурите по номера и количества се налага, тъй като в заключението на вещото лице  в т.ІV.4.2.4 / т.5 л.27 досъд.пр./ е допусната грешка. Погрешно са посочени шест доставки пшеница на  ЕТ „Ина-92-Н. И.” по общо шест фактури. Доставките са три - по трите фактури  посочени в таблицата тук, останалите три са доставки за ЕТ„Стройинс-И.Д." от доставчик СД”Али Баба-2- Козубалъкови и сие"/

Тези три фактури били включени в дневника за продажби на ЕТ „Стройинс-И.Д.”-гр.Бургас и в подадените справки -декларации по ЗДДС. При извършена проверка било установено, че ЕТ „Стройинс-И.Д.”-гр.Бургас не е производител на селскостопанска продукция, а документално в счетововодството му се сочело, че описаната в трите фактури пшеница му била доставена от СД”Али Баба - 2 - Козубалъкови и сие". За тази доставка от  продавача СД”Али Баба - 2 - Козубалъкови и сие" били издадени следните фактури:

№ на фактура и дата на издаване

количество /в тонове/

стойност/в лева/

начислен ДДС/в лева/

439/01.07.2000г.

70,000

11049,00

2 209,80

444/08.07.2000г.

40,130

7021,15

1404,23

446/10.07.2000г.

39,050

6830,15

1366,03

 

Тези три фактури били включени в дневника за продажби и в подаваните справки - декларации по ЗДДС, но не били осчетоводени съгласно изискванията на чл. 55 ал.6 от тогава действащия ЗДДС, а по-кьсно били анулирани от св.С.А.К. с данъчни кредитни известия. Разпитан пред съда  и след предявяване на посочените три фактури св.С.К. /л.226 и следв. съд.п-во/ заявява, че и в трите фактури нито почеркът , нито подписът са негови, само поставеният печат е на неговата фирма, и за пръв път е видял тези фактури в следствието. Освен това категорично твърди, че никога с баща си не са се занимавали с производство и търговия на зърно. Т.е. отново може категорично да се заключи, че СД”Али Баба - 2 - Козубалъкови и сие" не е доставило никаква пшеница на ЕТ„Стройинс-И.Д.", който съответно от своя страна пък не е доставил пшеница на ЕТ „Ина-92-Н. И.”. Случаят с изготвените фактури и с доставките между СД”Али Баба - 2 - Козубалъкови и сие" и ЕТ„Стройинс-И.Д." - от една дстрана, и ЕТ„Стройинс-И.Д." и ЕТ „Ина-92-Н. И.” – от друга е особено показателен за фиктивността на сделките. СД”Али Баба - 2 - Козубалъкови и сие" издава фактура  №439/01.07.2000г. за доставка на 70т пшеница на ЕТ„Стройинс-И.Д.", още на следващият ден ЕТ„Стройинс-И.Д." издава фактура №2/02.07.2000г. за доставка на 70т пшеница на ЕТ „Ина-92-Н. И.”. Аналогична е ситуацията и с останалите доставки и фактури между тези фирми/видимо от горните две таблици/.

 

Изложеното не оставя никакво съмнение за настоящият съдебен състав, че след като посочените до момента „доставчици” на ЕТ „Ина-92-Н. И.” не са му доставили никаква пшеница, то и ЕТ „Ина-92-Н. И.” не е доставяла  пшеница на ЕТ”Стомана-63-С. И.”. Няма как да не бъдат отбелязани и следните факти :

- св.Григорий И. – пред съда е заявил, че е работил заедно със св.Н. Д.. Като цяло той лично няма отношение към инкриминираните фактури, но е издадена от името на неговата фирма фактура, съгласно която е доставил на ЕТ „Ина-92-Н. И.” ечемик. Тази фактура е посочена и в заключението на вещото лице, разпитан в съда И. заявява, че с ечемик не е търгувал. Осъждан е два пъти с влезли в сила присъди на Варненски окръжен съд за престъпления по чл.257 ал.1 НК.

- св.С.К. също е осъждан  : 1.През периода от 15.03.1999г. до 14.12.1999г. - по чл. 212, ал.З, предл. първо, във вр. с ал.1 от с.чл. и във вр. с чл. 18, ал.1 от НК; 2рез периода от 14.06.1999г. до 15.08.2000г. - по чл. 257, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 256, ал.2 от НК и З.През периода от 14.06.1999г. до 15.08.2000г. - по чл. 257, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 255, ал.1, предл. второ от НК. Престъплението по п. 2 касае  ползването на фактури с невярно съдържание с изписан издател ЕТ „Фармекс - И.Ц" , а деянието по пункт 3.7 от присъдата се отнася за потвърждаване на неистина в справка - декларация с вх. № 1019 / 15.08.2000г. по описа на ТДД - В. Търново, подадена на основание чл. 100 от тогава действащия ЗДДС и отнасяща се за периода от 01.07.2000г. до 31.07.2000г., в който са издадени фактури с №№ 439/ 01.07.2000г., 444/ 08.07.2000г. и 446/ 10.07.2000г.

- св.К.К. – собственик и управител на ЕТ”Шанс-К.К." също е осъждан - с влязла в сила присъда на Габровки окръжен съд за престъпления по чл.257 ал.1 НК, извършени в периода месец 12.1999г. – м.01.2001г. Пред съда е заявил, че осъждането му има връзка със св.Н. Д..

- свидетелите се познават помежду си , като повечето от запознанствата са станали посредством св.Н. Д..

- от показанията на някои от свидетелите става ясно, че са ползвали една и съща счетоводна кантора – в гр.Велико Търново.

Тези косвени доказателства, съпоставени и преценени с останалите писмени и гласни доказателства, според които между фирмите на посочените свидетели не е имало никакви доставки на пшеница, недвусмислено сочат, че е била изградена престъпна схема за извършване на данъчни престъпления, което директно се потвърждава и във втория разпит на св.К. пред съда/макар и да не сочи конкретни имена/.  В тази схема е намерила своето място и подс.С. В. – потвърждавайки неистина в подадената от нея справка-декларация – включвайки в нея двадесет и шест броя облагаеми сделки, които в действителност не са извършвани.

 

Сравнително по-елементарно стоят нещата при документираните сделки с ЕТ”Дафи-В.Ж.” - гр.Добрич. Те също са тринадесет на брой, но на значително по-висока стойност от тези с ЕТ „Ина-92-Н. И.” – на обща стойност 331 135,96лв. и с начислен ДДС по тях 66 227,19лв.  Тези тринадесет броя фактури/посочени по номера обстойно по-напред/ били включени в дневника за продажби на ЕТ „Дафи - В.Ж.", както и били описани в подадената справка - декларация по ЗДДС с вх. № 8415/14.08.2000 г. по описа на ТД на НАП - Добрич за данъчния период 01.07-31.07.2000г. и В.Ж. декларирала право на данъчен кредит, който не бил признат. Съгласно счетоводните документи на ЕТДафи-В.Ж."  пшеницата, описана в инкриминираните фактури, този търговец бил закупил от пред­ходен доставчик, а именно – „Пир импекс" ООД - гр. Варна, от което дружество били издадени общо единадесет броя фактури. Управител на „Пир импекс”ООД бил св.Р.Р.. Разпитан пред съда същият е заявил, че е извършил услуга на св.К.Ж. – съпруг на В.Ж.. Издал е фактурите за да може Желев да докаже, че продукцията е налична и да получи пари – не става ясно от кого. Категоричен е, че такива сделки реално не са извършвани , не е доставял никаква пшеница по тях, самият той не се занимавал с търговия със зърно. Тъй като обещаното плащане не се осъществило впоследствие анулирал въпросните фактури. Показанията му се подкрепят от липсата на документи , установяващи извършени плащания. Т.е. и тук е очевидно, че се касае за фиктивни сделки. След като единствения доставчик на пшеница на ЕТ”Дафи- В.Ж.” - гр.Добрич  не е доставял такава въобще, то очевидно и ЕТ”Дафи- В.Ж.” - гр.Добрич не е имал какво да достави на ЕТ”Стомана-63-С. И.”.

В заключение – категорично следва да се приеме, че всички 26 сделки включени в справката-декларация на ЕТ”Стомана-63-С. И.” са фиктивни, а издадените въз основа на тези „сделки” фактури са документи с невярно съдържание/а някои от тях и неистински/. Единствените , които твърдят противното са подсъдимата и св.Н. Д.. Тези техни твърдения обаче не само не намират опора в останалия по делото доказателствен материал, а напротив – напълно се опровергават от него. При това положение очевидно е, че с действията си подс.С.В. е осъществила състава на престъплението, визирано в текста на чл. 257 ал. 1 пр. 1 във вр. с чл. 255 ал. I от НК. По отношение обективните и субективни признаци на това престъпление и защо те са налице в случая, както и в какво се изразява избягването плащането на данъчни задължения в конкретния случай първостепенният съд е изложил пространни съображения на л.8 и следв. от мотивите, които напълно се споделят от настоящия състав и напълно излишно е тяхното повторение. Правилна по съществото си е и преценката на съда, че текстът на чл. 257 ал.1 НК / в редакцията му обн.ДВ бр.62/1997г./ се явява по-благоприятен за дееца – с оглед последвалите законодателни промени , предвиждащи по-тежки санкции за данъчните престъпления.

С оглед всичко изложено до момента въззивният съд счита, че не е допуснато нарушение нито на процесуалния, нито на материалния закон. Като е признал подсъдимата за виновна и я осъдил Окръжният съд не е нарушил закона, напротив – приложил го е правилно, постановявайки един обоснован и законосъобразен съдебен акт. Жалбата пък от своя страна – с основно твърдение в нея, че сделките са реални, е напълно неоснователна – пак предвид направеното по-горе изложение.

Протестът също е неоснователен. Представителят на Апелативна прокуратура със сигурност е осъзнал абсурдността на направеното в протеста искане наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно/абсурдно, защото е направено 14 години след деянието, и една година преди да изтече абсолютната давност за него/, тъй като в тази му част не го поддържа. Съвсем правилно изминалият преголям период от време е бил отчетен като изключително смекчаващо вината обстоятелство от първоинстанционният съд , което логично е довело и до приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК и до определяне на наказанието под най-ниския предвиден предел. Размерът му – една година и шест месеца лишаване от свобода, е съобразен с всички релевантни за това обстоятелства, и като такъв се явява и в състояние да постигне предписаните пред наказанието цели. Не се налага неговото изменяване , нито отмяна на условното осъждане – 14 години след извършване на деянието това е напълно безпредметно. Досъдебното производство е било образувано на 06.06.2003г. и се е проточило до 14.05.2013г. /когато е внесен обвинителния акт в съда/ , и то не по вина на подсъдимата. Липсват каквито и да било основания за утежняване положението й – включително и чрез налагане на наказание глоба. Правилно съдът съобразно разпоредбата на чл.55 ал.3 НК не е наложил предвиденото кумулативно наказание глоба.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

          Предвид изложеното и като намира, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваната присъда, на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА присъда №11/27.03.2014г. по нохд №186/2013г. Добрички окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок , считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :