Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 105/08.06., Година  2018                  Град Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                     Наказателно отделение

На първи юни                          Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Румяна Панталеева

                 ЧЛЕНОВЕ:               Росица Тончева

Десислава Сапунджиева

 

съдебен секретар  С.Д.

прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 149 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е определение № 121/13.04.2018 г., постановено по ЧНД № 138/2018 г. на Окръжен съд Добрич, с което по реда на чл.306, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК съдът е разглеждал съвкупността от осъдителни съдебни актове срещу И.Р.П. и му е определил общо наказание по правилата на чл.25 от НК - лишаване от свобода за три години, което по реда на чл.24 от НК е увеличил с една година, и към него е присъединил наказание глоба в размер на двадесет хиляди лева.

 

Въззивното производство е образувано по жалби на осъдения – лично и чрез служебния му защитник М.И.,***, с искане да бъде отменено допуснатото увеличаване на определеното общо най-тежко наказание. В съдебно заседание адвокат И. поддържа искането си по изложените в жалбата му аргументи, осъденият не участва лично по свое желание, а становището на представителя на обвинението е, че определението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.

 

Спрямо осъдения П. са били налице два влезли в сила отделни съдебни акта, намиращи се в отношение на реална съвкупност, но с първия от тях той е бил наказан за пет отделни деяния /две от които отговарящи на условията по чл.26 от НК/, или съдът е следвало да вземе решение за определяне на едно общо справедливо наказание по отношение на пет престъпления, съответно:

- по чл.354а, ал.1, вр.чл.26 от НК /продължавано престъпление, състоящо се от две отделни деяния/, извършено на 14.04.2016 г.,  осъществено чрез изпълнителните деяния – нерегламентирано разпространяване на високо рискови наркотични вещества /извършено в жилище/ и нерегламентирано държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества /намерени в същото жилище и в колата му/,

- по чл.354а, ал.1 от НК – едно деяние, извършено по същото време, и проявило се също като нерегламентирано държане, но този път на прекурсори за производство на високорискови наркотични вещества,

- по чл.339, ал.1 от НК – по същото време и в същото жилище – държане на боеприпаси в нарушение на съответния разрешителен режим,

- по чл.354, ал.1 от НК – по същото време и място – държане без разрешително на контролирани силно действащи отровни вещества и

- по чл.124, ал.1, пр.1 от НК – за деяние, осъществено на 29.08.2011 г.  - причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда.

 

След като е приложил императивното законово предписание в чл.23, ал.1 от НК и е наложил за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода /равняващо се на всяко от еднаквите общо пет, тъй като всички са били определени в самия минимум на съответната санкция, който за всяка от тях е бил три години/, окръжният съд правилно е подложил на преценка както обществената опасност на деянията, така и тази на извършителя, при което е достигнал до извод, че определено по този начин, общото наказание е несправедливо занижено и за постигане на справедливостта и целите на наказателната репресия се налага завишаването му в хипотезата на чл.24 от НК. Този извод се споделя и от въззивния съд, който обаче счита, че за да е съответно и да послужи за постигане целите на наказателната репресия, е достатъчно първоначално определеното общо наказание да бъде завишено не с една година, а с шест месеца, което налага изменение само в тази част на ревизираното определение.

С жалбите неоснователно се отправя упрек към състава на Добричкия окръжен съд, че с определението си заобикаля, или подменя волята на предходните съдебни състави, взели решенията по същество. Приложението на чл.24 от НК е една правна възможност, предоставена на съда, за да може да се постигне изискваната от закона справедливост при наказването на престъпни съвкупности. При решаването на произтичащите и свързани с приложението на чл.24 от НК въпроси, законът и съдебната практика изискват от съда да анализира цялостната престъпна дейност на дееца, на обществената опасност на всяко едно от отделните деяния, предмет на съвкупността, техния брой и вид, периода на извършването им, интензитета на престъпната дейност, личната обществена опасност на самия осъден и другите установени и значими смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, което съдебният състав, постановил проверяваното определение, е изпълнил, за да обоснове правния си извод, че общото наказание на П., определено по правилата в чл.23 от НК, се явява недостатъчно и несъответно на съвкупността, и че се налага неговото завишаване по реда на чл.24 от НК.

С определението си окръжният съд не е компенсирал евентуална снизходителност на санкциите за включените в съвкупността престъпления. Също така, без да се игнорира презумпцията за невинност, не е без значение факта, че престъпленията от групата, наказана със споразумението, са извършени след като осъденият е имал произнасяне в две съдебни инстанции по обвинението си за предхождащото ги престъпление по чл.124, ал.1, пр.1 от НК. Единствено не могат да бъдат възприети като аргументи за взетото решение разбирането на окръжния съд, че П. се е възползвал от инстанционния контрол за да осъществи съвкупност от общоопасни престъпления, което е необосновано, както и позоваването му на данни от мястото на изтърпяване – поради теоретичната възможност резултатите от корекционната дейност да се проявят във всеки един момент, и които резултати преди всичко са от значение за произнасяне по реда на чл.70, ал.1 от НК, но и без тези аргументи са налице достатъчно основания, подкрепящи необходимостта да бъде приложен чл.24 от НК, макар и не при постановеното в първостепенния съд увеличение.

 

По изложените съображения и на основание чл.306, ал.3, пр.1, вр.чл.337, ал.1, т.1 от НПК съставът на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ ЧАСТИЧНО определение № 121/13.04.2018 г. по ЧНД № 138/18 г. на Окръжен съд Добрич, като намалява определеното на основание чл.23 и чл.24 от НК общо наказание лишаване от свобода на осъдения И.Р.П. на три години и шест месеца.

 

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

 

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: