Р Е Ш Е Н И Е

 

74

 

гр.Варна,   13.04.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  втори март две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                    СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

                                     

 

при секретар П.П.

и в присъствието на прокурор Милена Гамозова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №15/2017г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

         

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №62/01.12.2016г. по нохд №324/2016г. на Разградски окръжен съд , с която  подсъдимият Г.Д.Х. е бил признат за виновен в това, че :

1. На 09.09.2016г. в гр.Разград, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – банкнота с номинал 20 лева от владението на Светлана Дочева Иванова, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване,  поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 НК му определил наказание  единадесет години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК намалил с една трета -  до размера на седем години и четири месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим в затвор.

2. На 09.09.2016г. в гр.Разград, при условията на опасен рецидив, се съвкупил със Светлана Дочева Иванова като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 НК му определил наказание  дванадесет години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК намалил с една трета - до размера на осем години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим в затвор.

          На основание чл.23 ал.1 НК съдът определил за изтърпяване на подс.Х. по-тежкото от така наложените му наказания, а именно – осем години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.

 На основание чл.70 ал.7 НК съдът постановил подс.Г.Х. да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието в размер на една година два месеца и седем дни, наложено му с присъда №165/08.11.2011г. по нохд №155/2011г. на Районен съд - гр.Левски, от което е бил условно предсрочно освободен.

В тежест на подсъдимия са възложени и сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба, изготвена лично от подс.Г.Х.. В нея се прави възражение единствено за явна несправедливост  на наложеното наказание. Иска се неговото намаляне.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло както от защитника на подсъдимия, така и от самия него.

          Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата , поради което и моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата на подс.Г.Х. е неоснователна.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

             На 31.08.2016 г.  подс. Г.Х. бил условно предсрочно освободен от Затвора - гр. Белене с определение от 31.08.2016 г. по чнд № 680/2016 г. на Плевенския окръжен съд. Бил с постоянен адрес ***, но не живеел там. На следващия ден след освобождаването си от затвора -  01.09.2016 год. подсъдимият пристигнал в гр. Разград. Там срещнал свой познат от затвора - св. Г. Ангелов Димитров. И двамата не разполагали с парични средства, поради това решили да събират орехи и да ги продават. Отишли в района северно от Градския парк, в близост до местността „Арменски лозя“, където имало орехови дървета. Тъй като нямало къде да нощуват, двамата се настанили под едно от ореховите дървета, около което имало естествен заслон от храсти, и вечер преспивали там върху поставени на земята кашони.

На 09.09.2016 г. подс.Х. и св. Димитров били в градския парк, където същият ден започвал традиционният есенен панаир в града. Консумирали алкохол. Около 20.30 часа св. Светлана Иванова излязла от работа и с такси отишла до градския парк. Носела чанта с покупки. След като се разходила край сергиите на панаира, около 21 часа решила да се прибере пеш към вилата си, намираща се в местността „Арменски лозя“, където живеела през лятото заедно с майка си. Пътят й минавал по черна отъпкана пътечка през неосветена горичка, поради което тя решила да го осветява с мобилния си телефон. Докато се прибирала по пътечката  Иванова усетила, че някой върви след нея. Обърнала се и видяла непознат за нея мъж – подс. Х.. Изплашила се  и му направила път да мине. Подсъдимият обаче я хванал с ръка през врата и й казал да не се опитва да вика, защото има нож и ще я наръга. Взел чантата с покупките и телефона от ръката на Иванова, като я накарал да върви напред. Тя се опитала да го убеди да я пусне, като му предложила наличните си пари, но Х. започнал да я удря по лицето и използвайки физическото си надмощие започнал да я дърпа за ръката по пътечката. Пострадалата на няколко пъти се опитала да се съпротивлява, при което подсъдимият спирал и започвал да я удря по лицето. Непрекъснато я заплашвал, че има нож и че ще я наръга с него. Заявил й, че само ще я „нацелува“ и ще я пусне. Въпреки нейното несъгласие и нежелание, Х. в крайна сметка успял да я отведе до ореховото дърво, където на земята бил поставен картон от кашони. Там той накарал Иванова да му даде всичките си пари. Тя извадила наличните си пари - 20 лв., като заедно с тях неволно извадила и бележки от извършвани транзакции, които изпаднали от ръката й. След като взел парите, подсъдимият притиснал Иванова към дървото и започнал да я целува, при което тя усетила, че той мирише на алкохол. Х. й предложил да легне върху постланите кашони, но Иванова отказала и започнала да го умолява да я остави да се прибере, като същевременно започнала да вика за помощ. Тогава Х. я заплашил, като й казал да мълчи или ще я убие. Докато пострадалата се съпротивлявала слънчевите й очила паднали в близост до ореховото дърво. Подсъдимият я съборил върху кашоните и тъй като тя продължила да се съпротивлява, той започнал да я удря с юмруци, като й нанесъл силни удари в областта зад лявата ушна мида, по лицето и в зъбите. Казал й със заплашителен тон „Какво искаш, да ти счупя зъбите ли?“. Легнал върху пострадалата и я натискал така, че тя трудно дишала. Разкопчал й колана, след което свалил дънките й заедно с бикините, с цел да извърши с нея полов контакт. През цялото време пострадалата се съпротивлявала, за което получавала удари с юмруци по лицето. Въпреки съпротивата на пострадалата жена, Х. разтворил краката й и проникнал насила във влагалището й. Иванова усещала болка и го умолявала да спре. Той обаче запушил устата й, за да не вика, като я заплашил, че ще я наръга с нож ако се съпротивлява и продължил насилствения полов акт. След около 5 минути подс. Х. приключил, като еякулирал извън нея. След това запалил цигара и извадил малка, пластмасова бутилка, пълна с прозрачна течност, от която отпил. Върнал на Иванова чантата с покупките и мобилния й телефон. Попитал я дали ще съобщи за станалото в полицията и след като тя му казала, че няма да вика полиция, той я пуснал да си върви с думите: „Върви, върви, че много пострада тази вечер“. След случилото се Светлана Иванова подала сигнал в полицията, като скоро след това бил задържан и Г.Х..

 

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК.  Правилна по съществото си и ответна на доказателствената съвкупност по делото е преценката на съда, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя  от доказателствата. В тази насока са : - показанията на пострадалата жена и на св.Г. Димитров; - протокол от извършено разпознаване на лице;  -  съдебномедицинската експертиза за освидетелстване на пострадалата, която е установила травматични наранявания по тялото й, включително и в половата област; - заключението по извършената експертиза на веществени доказателства, което е установило наличието на семенна течност от човешки произход; - заключението по дактилоскопната експертиза, от което се установява, че дактилоскопната следа по иззетата при огледа на местопроизшествието пластмасова бутилка от минерална вода „Горна Баня“  е идентична с тази от дясно кутре на подс.Г.Х.. Всички тези доказателствени средства/вкл. и самопризнанията на подсъдимото лице/, анализирани в тяхната съвкупност, дават категоричен отговор на въпросите , включени в предмета на доказване като не оставят никакво съмнение по отношение авторството на деянието. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига, не се е  повдигал и пред първоинстанционния съд. Доколкото спор съществува, то той е такъв на правото, а не на фактите.  Прави се възражение във въззивната жалба единствено за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което и на него ще спре вниманието се въззивният съдебен състав.

Следва все пак първо да се отбележи , че при правилно установените фактически положения, то ответна на закона се явява и тяхната правна оценка. Несъмнено с действията си подс.Г.Х. както от обективна , така и от субективна страна е осъществил състава на престъпленията , визирани в текста на чл.199 ал.1 т.4 НК и на чл. чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 НК. И при двете престъпления /доколкото и двете са съставни, двуактни/ са употребени сила под формата на физическа принуда , и заплашване – с побой , и с нож. След първоначално употребена принуда от страна на подсъдимия – дърпане, хващане през врата и насилствено отвеждане на пострадалата до мястото на престъплението подсъдимият е отнел от владението й сумата от 20лв. След което засилил интензитета на принудата над пострадалата – нанесъл й удари с юмруци, съборил я на земята и легнал върху й за да осъществи /и осъществил/ полов акт с нея пряко волята й. Налице е и квалифициращият признак „опасен рецидив” . Мнението на настоящия съдебен състав е, че е налице хипотезата на опасен рецидив  по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” НК, а не както е приел първостепенният съд – по б.“б“. С присъда №7/29.01.2007г. по нохд №101582006г. на Шуменски окръжен съд подс.Х. е бил признат за виновен и осъден за престъпления отново по чл.152 ал.3 т.5 НК и чл. чл.199 ал.1 т.4 НК, като му са наложени наказания съответно 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, и 4 години и 11 месеца лишаване от свобода. След определяне на общо наказание в размер на по-тежкото, то е увеличено с 2 години и 5 месеца – до размера на 7 години и 4 месеца лишаване от свобода. С определение №1107/08.05.2007г. на Варненски районен съд наложеното наказание от 7 години и 4 месеца лишаване от свобода е било групирано с наказанието пробация, наложено на подсъдимия с присъда №108/23.02.2007г. по нохд №6416/2006г. на Варненски РС. Наложеното наказание по нохд №5652/2005г. на Варненски РС съдът постановил да бъде изтърпяно отделно, като зачел предварителното задържане по това нохд считано от 18.07.2005г./което с оглед задържането на лицето следва да е изтърпяно към 2009 година/. Впоследствие , с присъда №28/15.07.2011г. по нохд №155/2011г. на РС-гр.Левски  Х. отново е бил осъден – за престъпление по чл.157 ал.1 НК, за което му било наложено наказание 1 година лишаване от свобода. На основание чл.27 ал.1 НК съдът присъединил това наказание към неизтърпяната част от наказанието , определено за изтърпяване с определение №1107/08.05.2007г. на Варненски районен съд. При присъединяването по чл.27 НК се определя едно общо наказание/Постановление №2/1970г. на Пленума на ВС/, то представлява „вид кумулация“ /Р №66/90г. по н.д. №623/89г. Ін.о./. Поради изложеното следва да се заключи : по отношение на Г.Х. са постановени четири присъди, но той е два пъти осъждан – доколкото наказанията по присъди под №2,3 и 4 в бюлетина за съдимост/посочени по-горе/ са групирани. Наказанието по първата присъда – тази по нохд №5652/2005г. след зачитане на предварителното задържане , считано от 18.07.2005г., следва да е изтърпяно през 2009 година, т.е. към 2016 година петгодишният срок по чл.30 ал.1 НК е изтекъл. Поради това е налице рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ НК – настоящото престъпление Х. е извършил след като е бил веднъж осъждан /след извършваните групирания и присъединявания/ на лишаване от свобода не по-малко от една година. Разбира се това не оказва никакво влияние върху крайния резултат /правната квалификация на двете деяния/, но уточнението настоящият състав намира за важно, тъй като въпросът е принципен, а и в практиката си ВКС на РБ неведнъж е посочвал, че съдилищата следва да прецизират в съдебните си актове формата на рецидива.

Конкретно по жалбата на подсъдимия – както се спомена и по-напред, съдът я намира за неоснователна. Като отегчаващи вината обстоятелства първостепенният съд е приел утвърдените престъпни навици у подсъдимия, , както и високата му степен на обществена опасност , обусловени от факта, че деянията са извършени няколко дни след освобождаването му от затвора и от лошите характеристични данни. Като смекчаващи са приети направеното от Х. самопризнание /макар и не пълно/ още в хода на досъдебното производство, както и тежкото му материално положение, а също така и ниската стойност на предмета на грабежа /към последното въззивният съд е с резерви – отнето е колкото е имала пострадалата/, но пък е факт последващото възстановяване на сумата от страна на подсъдимия. В жалбата на подсъдимия се акцентира върху психическото му състояние, като се твърди , че то не е отчетено при определяне на наказанието. Това твърдение не отговаря на истината. Личностовото разстройство, от което страда подсъдимото лице, логично и правилно е било оценено от окръжния съд също като едно от смекчаващите вината обстоятелства /л.6 от мотивите, ред последен/. В тази връзка следва да се отбележи, че направеното в допълнителната жалба възражение, че „лицето Х. не подлежи на наказателна отговорност“ , е напълно лишено от основание. В подкрепа на това си възражение жалбоподателят се позовава на представени от него самия два броя епикризи от  Психиатрично отделение при СБАЛЛС – Затвора гр.Ловеч, изготвени през 2007 година. В рамките на настоящото наказателно производство е била назначена съдебно-психиатрична експертиза, заключението по която е изготвено след освидетелстване на лицето и въз основа на данните по делото. В рамките на експертизата е съобразен и престоя на лицето в Психиатричното отделение на болницата в Затвора-Ловеч, и психиатричната оценка на лицето, направена при този престой. Въз основа на всички тези данни и личният контакт с лицето съдебният психиатър е заключил, че Х. страда от Личностово разстройство, касае се за Емоционално нестабилна личност – импулсивен тип. Това заболяване се е оформило в пубертетна възраст. Психопатното поведение обаче не може да аргументира „разстройство на съзнанието“ дори при тежки декомпенсации, и поради това подсъдимия Х. може да разбира и ръководи постъпките си. Пречка за последното не е и обикновеното алкохолно опиване, в което се е намирал към момента на извършване на деянието. Очевидно е от изложеното , че не са налице нарушения нито във волевия , нито в интелектуалния момент на вменяемостта, т.е. не е налице юридическия критерий за невменяемост. Не е налице и медицинският – заболяването на Х. не обуславя умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Иначе казано подс.Х. е вменяем по смисъла на чл.31 ал.1 НК. Индиции за противното не се съдържат по делото, не могат и да бъдат направени с оглед сравнително подреденото и разумно поведение на подсъдимия в рамките на наказателния процес. Следва все пак да се отчете, че макар и личностовото разстройство да не попада в медицинския критерий за невменяемост /тъй като не може да аргументира „разстройство на съзнанието/, то улеснява извършването на престъпление. Поради тази причина е и смекчаващо вината обстоятелство, което и като такова е било отчетено от първостепенния съд при определяне размера на наказанието. В крайна сметка не би било погрешно да се заключи, че при индивидуализацията на наказанията съдът е взел всички правнорелевантни за това факти. Като последица от това е наложил на подсъдимото лице наказания , отговарящи напълно на степента на обществена опасност на деянията и дееца. И двете наказания са определени над средния размер – за престъплението по чл.199 ал.1 т.4 НК е индивидуализирано наказание 11 години лишаване от свобода, а за това по чл.152 ал.3 т.5 НК – 12 години лишаване от свобода, след което естествено са били редуцирани с 1/3 по силата на разпоредбата на чл.58а НК. Така определени двете наказания не се нуждаят от намаляване – предвид факта, че до момента Х. е осъждан за две деяния по чл.152 НК, за едно – по чл.157 ал.1 НК, и за три – по чл.199 ал.1 т.4 НК. Очевидно е, че предходните наказания не са довели до поправителен ефект, и това следва да бъде компенсирано от настоящото определено общо наказание – осем години лишаване от свобода. Намалянето му би било проява на  прекомерна снизходителност, към каквато настоящият съдебен не е склонен.

Законосъобразно е намерила приложение и разпоредбата на чл.70 ал.7 НК – очевидно са налице предпоставките за това , след като подс.Х. извършил настоящото деяние в изпитателния срок, установен при условното му предсрочно освобождаване с определение  от 31.08.2016г. по чнд №680/2016 г. на Плевенски окръжен съд.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения. С оглед обаче настъпилите изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – ДВ бр.13/2017г. , в сила от 07.02.2017г., присъдата следва да бъде коригирана в частта относно определянето вида на пенитенциарното заведение. Това се налага поради факта, че към настоящият момент съобразно чл.57 ЗИНСЗ съдът определя единствено първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, но не и вида на заведението, където то да бъде изтърпяно.

Предвид изложеното, и като намира че е налице основание за изменение на атакуваната присъда, Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

         

ИЗМЕНЯ  присъда №62/01.12.2016г. по нохд №324/2016г. на Разградски окръжен съд в частта, в която е определен видът на затворническото заведение, в което подс.Г.Х. следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода, като я ОТМЕНЯ в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :