Р Е Ш Е Н И Е

 

110

25.07.2013г

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и седми юни   

Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ

                 ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

ПАВЛИНА Д.

 

секретар Г. Н.

Прокурор А. Помакова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Д. ВНОХД № 150 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

 

Силистренският  окръжен съд, с  присъда № 12 по НОХД № 2/13г. по описа на същия съд, постановена на 01.03.2013г. е признал двамата подсъдими М.В.Р. и Т.И.Т. както следва:

         - подс. Р. за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл. 123, ал. 1 от НК , за това че на 07.05.2012г. в гр.Силистра, в качеството си на лекар-ординатор в Спешно приемно отделение при МБАЛ - Силистра АД, причинил смъртта на Д.И.А. от с.Калипетрово, обл.Силистра, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като поставил неправилна /грешна/ диагноза и нарушил нормите на:

        1. добрата медицинска практика, определени в „Правила за добра медицинска практика” на БЛС, свързана с пълно изследване на пациента.

        2. критерий 3.1.2 от Наредба №41/21.12.2005г. за утвърждаване на „Медицински стандарти по обща медицинска практика”, като не направил щателна оценка на здравословното състояние на пациента, с оглед оказване на спешна и неотложна помощ.

        3. точка 1.3.2.3. от Раздел І, глава 1 на Наредба №45/26.08.2010г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Спешна медицина”, като по обективен начин не е доказал, че не са изпълнени медицинските критерии за наличие на спешно състояние. Наложено е наказание по смисъла на чл. 54 от НК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 160 ал. 1
вр. чл. 37 т. 7 от НК
подс. Станчев е лишен от право да упражнява професията  „ЛЕКАР" ЗА СРОК ОТ
ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.

Със същата присъда подс. Р. е оправдан по първоначално възведеното обвинение да е извършил деянието в условията на независимо съпричиняване с д-р Т.И.Т..

 

        - подс. Т. за невинен в това, че на 07.05.2012г. в с.Калипетрово, обл.Силистра, в качеството си на общо практикуващ  лекар – АПМП – ИП, при независимо съпричиняване с д-р М.В.Р., да е причинил смъртта на Д.И.А. от с.Калипетрово, обл.Силистра, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил нормите на:

        1. чл.81 от Закона за здравето, като не изпълнил принципите за сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения и на достатъчност и качество на медицинската помощ       

        2. чл.132 от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2012г., като издал медицинско направление №001026 от 07.05.2012г. за гастроентролог без снемане на задължителната анамнеза и без никакъв преглед, поради което и на основание чл.304 НПК го е ОПРАВДАЛ по предявеното обвинение по чл.123, ал.1 от НК.

 

С присъдата подс. Р. е осъден да заплати на частните обвинители И.Д.А., М.Д.А. и Д.В.А. направените разноски в хода на наказателното производство, както и в поза на Държавата направените по делото разноски

 

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест на прокурор при ОП-Силистра, както и по  жалба на подс. Р..

 В протеста се излагат доводи за неправилност на присъдата в частта й досежно оправдаването на подс. Т., като се прави искане за неговото осъждане по така предявеното обвинение.

В жалбата на подс. Р., депозирана чрез защитника му - адв. Н. ***, се оспорва правилността на първоинстанционния  съдебен акт и бланкетно се прави искане за отмяната му и постановяване на нов, с който подзащитния му бъде оправдан или алтернативно – за намаляване на наложеното наказание с приложение на института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 от НК.

В с. з. пред състава на Варненския апелативен съд представителят на АП – Варна не поддържа протеста, като мотивира пространно становището си за невиновност на подс. Т.; досежно жалбата на подс. Р. изразява становище за неоснователност на същата, и като цяло намира за правилна и законосъобразна така постановената от ОС-Силистра  присъда и в този смисъл моли за нейно потвърждаване.

Частните обвинители лично и чрез повереника си оспорват жалбата на подс. Р. и възраженията на защитника му, изложени пред състава на въззивната инстанция, оспорват и протеста, като намират за невинен подс. Т., молят за потвърждаване на присъдата на ОС-Силистра като правилна и законосъобразна.

Подс. Т. чрез защитника си – адв. Ир. Р.-*** оспорва протеста с изложените в него доводи, като развива становището си за правилност на първоинстационната присъда, моли за цялостното й потвърждаване. В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Т. изразява съжаление за случилото се с пациента му, както и съчувствие на близките му.

Подс. Р. не се явява пред въззивната инстанция, чрез новия си защитника – адв. Юл. Г. – АК-Варна поддържа изцяло жалбата; Основните  доводи, които се развиват е за липсата на съставомерност на деяниетоот една страна, а от друга – досежно несправедливото ефективно наказание, което намира за завишено.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите и становищата на на страните, изложени в протеста и жалбата и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание  чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че протестът е неоснователен, а жалбата на подс. Р. - частично основателна - само досежно размера на наложеното наказание, по следните съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Силистренският окръжен съд  е приел за установено от фактическа страна следното: 

Подс. М.В.Р. от 01.10.20047. работел като лекар-ординатор в Спешно отделение при „МБАЛ-Силистра”-АД. Същият бил със защитена специалност по хирургия.

Подс. Т.И.Т. притежавал специалност лекар и бил регистриран като ЕТ”АПМП-ИП-д-р Т.” – общопрактикуващ лекар в село Калипетрово, община Силистра.

Пострадалият Д.А. /на 41г/ работел като международен шофьор в „Троя транс” ООД гр.Силистра. От 2000г. личен лекар му бил подс. Т.. Пострадалият нямал сериозни здравословни проблеми, като цяло бил здрав човек и рядко посещавал здравни заведения. Бил пушач, но не е употребявал алкохол.

На 07.05.2012г. постр. А. следвало да пътува служебно за Италия. Около 03.30 часа, той се почувствал зле, споделил това със съпругата си – св. Д. А., оплакал се от болки в горната част на стомаха и гръдната област, като няколко пъти и повърнал. Около 06.30ч заедно със съпругата си той посетил Спешно отделение при „МБАЛ-Силистра”-АД. Дежурен лекар бил подс. М. Р.. След престой от около десет минути в коридора, постр. бил приет в залата за прегледи. Съпругата му- св. А.  била заедно с него. Състоянието му не било видимо добро, той се превивал от болки, бил зачервен и се изпотявал. Малко след това в залата дошъл и подс.Р., който го запитал, какви са оплакванията му. Пострадалият му казал, че предния ден празнувал Гергьовден и е ял пикантна храна. Въпреки, че пациентът бил видимо зачервен и се потял, без да извърши преглед или някакви манипулации /измерване на кръвно, кардиограма, палпаторен преглед на стомаха и др./ подс. Р. поставил диагнозата остър гастрит и изписал рецепта за „Квамател” и „Нексиум”. Понеже спешното отделение на болницата не разполагало с необходимите медикаменти, пострадалият и съпругата му отишли в денонощна аптека и след като закупили лекарствата, се върнали отново в отделението за спешна помощ. Дежурни мед. сестри с подс.Р. били свидетелките Е. и М.. Св.Е. оформила необходимата медицинска документация, а св.М. по указание на подс.Р., поставила система с банка серум за вливане и инжекции „Но шпа” и „Квамател”. Никакви други манипулации и измервания подс.Р. не назначил, съответно и на постр. такива не били извършени в Спешно отделение при „МБАЛ-Силистра”-АД. Около 07.10 часа в отделението пристигнала св. Т. - сестра на св.Д.А., която влязла в приемната зала и установила, че при пострадалия нямало никой от дежурната смяна. И на нея пострадалия се оплакал, че изпитва силни болки в горната част на стомаха и гърдите. Св.Т. престояла съвсем кратко в залата, понеже трябвало да се връща на работа. През времето на вливане на банката със серум, бил оформен лист за преглед на пациент в спешното отделение, който бил подписан от пострадалия и подс.Р.. През това време била извършена и смяната на медицинските сестри обслужващи СПО, като на дежурство застъпили свидетелките Ж. и Стоева. След като изтекла системата, пострадалия бил освободен от св.Стоева, като в този момент подс.Р. не  присъствал на изписването. Пострадалият бил освободен с дадените от подс.Р. указания за получаване на направление от личния лекар с диагноза „гастрит и дуоденит”, след което със съпругата си напуснали СПО около 07.40м. Тъй като св. Д.А. трябвало да отиде на работа, а не искала да оставя сам съпруга си /той продължавал да се чувства зле/, се  се обадила на дъщеря си - св.И.А. да придружи баща си до личния лекар – подс. Т.. След като се срещнали, пострадалият и дъщеря му обикаляли известно време из града за да намерят бюро за обмяна на валута, след което се отправили към кабинета на личния лекар в с.Калипетрово. Пристигнали около 08.30 часа, като установили, че в приемната има и други хора, които чакат подс.Т., т. к. той още не бил дошъл. Изчакали десетина минути, след което пострадалият казал на дъщеря си, че излиза навън да пуши. Малко след това пристигнал подс.Т., който се срещнал с пострадалия отвън на стълбите, А. го уведомил, че идва от  Спешно отделение при „МБАЛ-Силистра” и му предоставил даденият му от подс.Р. медицински документ. Подс.Т. го уверил, че ще му даде исканото направление и се отправил към кабинета си. Малко след това в коридора излязла мед. сестра - св. С. и дала направлението на пострадалия. Последният трябвало да посети гастроентеролог в 14.00 часа, затова решили с дъщеря си да заплатят изконсумираната от семейството ел. енергия, след което да се приберат в дома им, тъй като пострадалия се оплакл, че много му се спи. Къщата им се е намирала в близост до лекарския кабинета на подс.Т. и те пристигнали там с автомобила си за около две минути. Св. А. слязла от ЛА и влязла в къщи за да вземе пари, но след като баща й се забавил, тя погледнала през прозореца и го видяла, че седи в автомобила, наклонен на една страна. Тя веднага слязла при него и го бутнала, при което той изхъркал. Тя започнала да вика за помощ чичо си - св.А., но тъй като той отсъствал от дома, излязла съпругата му. Тя се обадила в спешната помощ, а св. И.А. изтичала до кабинета на подс.Т. и съобщила за случилото се. След около 2-3 минути на място пристигнали подс.Т., св.С. и св.С., които започнали да оказват медицинска помощ. Малко след това пристигнал и екип от СПО, но те само констатирали смъртта на пострадалия А..

На място пристигнала и следствено оперативна група и съдебен лекар, които извършили оглед.

От заключението по СМЕ се установява, че непосредствената причина за смъртта на постр. А. е остър миокарден инфаркт в следствие на тромбоза на лявата венечна артерия от тромб, образувал се върху разязвена плака с развитие на белодробен и мозъчен оток.

 

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на  трите заключенията  по съдебно-медицинските експертизи /СМЕ на труп №33/12г, СМЕ №17а/2012г и допълн.СМЕ към №17а/2012г/, отчасти на обясненията на двамата подсъдими Р. и Т., на показанията на разпитаните свидетели – Д. А., Ив. А., С., С., Т., Ж., М., Е. и Кр. А., както и на писмените доказателства и доказателствени средства, които е анализирал и преценява поотделно и в съвкупност. По реда и със средствата на НПК е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Анализирайки всички доказателства  и възражения на защитата на двамата подсъдими, както и самите подсъдими, в частност, тези на подс. Р.,  първоинст. съд  е изследвал обстойно действията на подсъдимите по отношение на постр. А. хронологично във времето, с оглед задълженията им  - на подс. Р. като дежурен лекар в спешна помощ /съгласно Наредба №41/21.12.2005г; Наредба №45/26.08.2010г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Спешна медицина” и „Правила за добра медицинска практика” на БЛС/ и на подс. Т. като ОПЛ /съгласно Закона за здравето и Националния рамков договор за медицинските дейности за 2012г/.

По безспорен и категоричен начин от заключението по тройната съдебно-медицинска експертиза се установява, че причина за смъртта на постр. Д.А. е тромбоза на лявата венечна артерия, довела до остър миокарден инфаркт с остра сърдечно-съдова недостатъчност. Вещите лица, изготвили тройната СМЕ №17а/2012г и допълн. СМЕ - доц. д-р Д.Р., дм - ръководител на УНС по съдебна медицина и деонтология при МУ-Вариа, доц. д-р Й.Й., дм- началник к-ка по кардиология в МБАЛ „св.Марина”-Варна и д-р Мая Рашева- директор на ЦСМП-Варна са категорични, както в писмените си изложения, обективирани в заключенията по СМЕ,  така и при разпита им в съдебно заседание, че подсъдимия Р. е „подходил много повърхностно и незадълбочено, поради което е поставил неправилна (грешна) диагноза - гастрит и дуоденит”. Подс.Р. не се е подсигурил с диференциално-диагностични и изключващи диагностични процедури, доказващи или отхвърлящи определена диагноза, като такива процедури са: ЕКГ, изследване кръвни ензими, консулт с кардиолог. Според вещите лица, ако подс.Р. е изпълнил посочените процедури, не е било необходимо изпращането на пострадалия за направление при ОПЛ-подс.Т., а е следвало да бъде настанен незабавно в специализирано отделение.

Заключенията по тройнитецитирани по-горе СМЕ се кредитират изцяло и от настоящята инстанция като компетентни, изчерпателни и мотивирани, същите кореспондират със събраните  гласни доказателства  - с показанията на свидетелите: съпругата на постр. -  Д. А., медицинските сестри Е., Ж., Стоева и М., както и св. Т.; с обясненията на подс. Т.. Нито една от изброените по-горе свидетелки не е възприела /или поне не  е категорична/ подсъдимия Р. да е извършвал някакви манипулации по отношение на постр. , каквито са неговите твърдения: св. Д. А. е придружавала през цялото време съпруга си в спешното отделение, имала е преки и непосредствени впечатления от поведението и най-вече бездействието на подсъдимия Р. при извършване на така наречения „преглед”; дежурните медицински сестри Е. и М. също не си спомнят да са били извършвани такива (свидетелката Е. е оформила документалната част на прегледа, а свидетелката М. е поставила банката със серум след назначаването от подсъдимия Р. и набавяне на медикаментите от постр. и съпругата му/. Нито една от тях обаче, както и подсъдимият Р., не са наблюдавали пострадалия през това време /бил е оставен сам в залата на система/, за което свидетелства св. Т., нито пък са присъствали на неговото изписване. Изтичането на нощното  дежурство на подс. Р. и дежурните сестри Е. и М. е било изключително важно и първостепенно за тях /!!!/, а не видимо лошото състояние на постр. А.. Възприемайки тяхното дезинтересирано отношение, постр. е поискал от съпругата си да си тръгнат, обезверен от мед. екип на спешна помощ, въпреки че се е нуждаел от специализирана мед. помощ.

Обясненията на подс. Р. и настоящата инстанция преценява единствено и само като защитна теза, която е в противоречие със собствените му действия от една страна /по-точно бездействие/, а от друга - с установеното от вещите лица въз основа на мед. документация и обективните находки чрез протокола за аутопсия и гласните доказателства. Цялостния подход на подс. Р. за диагностициране, в качеството му на дежурен лекар в Спешна помощ е крайно ограничен, повърхностен и неправилен. Недопустнимо е лекар с 22-годишна практика да не успее да разграничи ОМИ /и то на пациент на 41г- възраст!!!, за която е често явление ОИМ/ от гастрит и дуоденит, макар и при допирни симптоми и за двете заболявания. В този смисъл, настоящата инстаниция преценява като абсолютно неоснователни възраженията на защитника на подс. Р. за наличието на съществуващи симптоми на гастрит и дуоденит.  В резултат на безотговорното и немарливото отношение към спешния пациент (за какъвто се е възприел пострадалия и затова е потърсил спешна медицинска помощ)  подс. Р. е нарушил:

- нормите на добрата мед. Практика, определени в „Правила за добра мед. Практика” на БЛС, изискваща пълно изследване на пациента. Подс.Р. е определил диагнозата на пострадалия А. единствено и само въз основа на снета повърхностна анамнеза /св.М.: „Р. след като го разпита назначи банка серум „глюкозе с нош-па. Мисля, че го попита къде го боли, след което ми назначи какво да правя”/. Подсъдимият не се осведомил за предшестващи заболявания, рискови фактори, като професия, тютюнопушене и т.н. Не е извършен физикален преглед с оценка на жизнените показатели, аускултация (преслушване), състояние на шок, кръвно налягане. Не е извършено ЕКГ .

- критерий 3.1.2 от Наредба №41/21.12.2005г. за утвърждаване на „Медицински стандарти по обща медицинска практика”, като не направил щателна оценка на здравословното състояние на пациента, с оглед оказване на спешна и неотложна помощ. Въз основа на извършения повърхностен, незадълбочен преглед, подс.Р. не е съумял обективно да оцени действителното здравословно състояние на пострадалия за да предприеме неотложни и животоспасяващи действия с оглед овладяване на ситуацията (обездвижване, обдишване, ЕКГ, консултация със специалист, настаняване в специализирано отделение).

-                      точка 1.3.2.3 от Раздел I, глава 1 от Наредба №45/26.08.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина”, като по обективен начин не е доказал, че не са изпълнени медицинските критерии за наличие на спешно състояние. Подс.Р. грубо е подценил ситуацията, не се е подсигурил с диференциалнодиагностични и изключващи диагностични процедури, поради което не е оценил пострадалия като пациент с висок риск, в следствие на което е назначил неадекватно лечение, позволил е пострадалия да се предвижва, безконтролно да пуши и въобще да извършва дейности застрашаващи живота му, като го е насочил за направление към личния лекар.

-                     - точка 2.1, подточки 1 и 2 от Раздел I, глава 1 от Наредба №45/26.08.2010г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина”, като не изградил диференциално-диагностичен план и не определил необходимостта от използване на допълнителни диатностични методи. Подс.Р. е приложил напълно погрешен метод за диагностициране - изключване на вероятните диагнози чрез лечение.

 

Всичко изложено по-горе обосновано е дало основание на първоинст. съд да достигне до извода, че подсъдимият Р. не е изпълнил задължението си оказаната медицинска помощ да отговаря на правилата за добра медицинска практика, които сами по себе си са ясно и конкретно формулирани.

При така установеното от фактическа страна, ОС-Силистра  правилно е приел, че от обективна и субективна страна подс. Р. е осъществил състава на престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, което от своя страна изцяло се споделя от въззивната инстанция, няма основание да се твърди неправилност и незаконосъобразност на присъдата, постановена от пъръвоинст. съд. Защо приема за осъществени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ и проверката на всички доказателства по делото, а направените правни изводи са законосъобразни.

Въззивната инстанция възприема като неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия Р. за това, че същият е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни задълженията си в пълен обем, съгласно визираните по-горе разпоредби, поради липса на финансови възможности на здравното заведение, респективно наличие на заповед на Директора на същото за свеждане до минимум на разходите, свързани с извършване на прегледи и диагностициране на болни и спешни пациенти. Дали болничното заведение е разполагало с такива средства и възможности за извършване на необходимите прегледи, не може да има отношение в никакъв аспект спрямо задълженията на лекар, визирани в описаните по-горе нормативни актове, чиито разпоредби този лекар е длъжен да знае и да спазва, съобразно длъжностната си характеристика на такъв.

Въззивната инстанция не споделя доводите на защитата на подс. Р. и досежно отразеното в становището на БЛС/№203/27.05.2017г/, за това, че няма нарушение на Кодекса за професионална етика на лекарите, т. к. това становище не обвързва по никакъв начин съда – съгласно разпоредбите на НПК, СМЕ назначена по надлежния ред, /какъвто е случая/ е способа за доказване на подобни факти, а заключението по нея е доказателственото средство, възоснова на което съдът гради своите изводи.

 

Първоинст. съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подс. Р., отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, обосновано е приел, че деянието, макар и непредпазливо, е с изключително висока степен на обществена опасност. Следва да се отбележи обаче, че размерът на така определеното наказание лишаване от свобода от 4 години се явява крайно завишен, респективно наказанието е несправедливо: наказанието на подс. Р.,  следва да бъде определено  при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, към средния предвиден в закона размер, а именно ТРИ ГОДИНИ И 2 /два/ МЕСЕЦА лишаване от свобода  при определения от първонист. съд общ затворнически режим. Наказанието по смисъла на чл. 37 т. 7 от НК също следва да се редуцира на ТРИ ГОДИНИ И 2 /два/ МЕСЕЦА.

Настоящата инстанция счита, че така определени по размер наказанията ще реализират целите както на специалната, така и на генералната  превенции, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК. Подс. Р. упражнява една изключително хуманна професия, същият е положил Хипократовата клетва и след 22 годишен стаж е недопустимо да има подобно безотговорно отношение към пациент, потърсил помощ именно в спешено отделение на многопрофилна болница.  

 

По протеста:

Ревизирайки първоинстанционния съдебен акт и настоящата инстанция достигна до идентичен, с този на първоинстанционния съд извод, за това, че подс. Т., в качеството си на  ОПЛ не е нарушил чл.81 от Закона за здравето и чл.132 от Националния рамков договор за мед. дейности от 2012 г. и бездействието му не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия А., т.е. не е налице причиняване на смърт по смисъла на чл.123 от НК поради немарливо изпълнение на служебните задължения. От събраните по делото доказателства, проследяващи хронологията на събитията и действията на пострадалия и двамата подсъдими Р. и Т., не може да се направи категоричен извод, че бездействието на подс. Т. е довело до настъпване на вредоносния резултат - смъртта на пострадалия. Въззивния съд се солидализира с възприетото от първоинстанционния съд, че не следва  поведението на всеки един от подсъдимите да се разглежда като отделен етап, имащ самостоятелно значение за съставомерния резултат, каквато е позицията на вещите лица, обективирана в тяхното заключение. На практика, немарливото отношение на подс. Р. е имало пряко отражение и върху поведението на подс. Т.: пострадалия е посетил СПО, преценявайки състоянието си именно като нуждаещо се от спешни и неотложни действия. С поведението си обаче, подс.Р. е съумял да му внуши тъкмо противоположното  - че не се касае за спешно състояние и не се налага хоспитализирането му в болнично заведение. / липсата на извършени основни манипулации (като измерване на кръвното налягане). Това поведение и отношение на подс.Р. в достатъчна степен е  внушило на пострадалия и съпругата му, че в случая не се касае за животозастрашаващо заболяване и здравословните проблеми на А. ще бъдат решени от лекар специалист гастроентеролог; Пострадалия е загубил около час (напуснал е СПО в около 07.40 чие посетил личния си лекар в около 08.30 часа) докато пристигне в кабинета на подс.Т., където се е наложило да почака още около десет минути до идването на последния. През това време той се е предвижвал свободно, управлявал е автомобил, пушил е – действия, крайно противопоказни за състоянието му; Подс.Т. е заварил пострадалия пред кабинета си  пушейки при което А. го е уведомил от къде идва и какви са констатациите на подс.Р., като му е показал и листа за преглед на пациент със съдържащите се в него изследвания и заключения. Поради всичко изложено по-горе, подс.Т. не е възприел пострадалия като рисков пациент, затова и се е съгласил, без да го преглежда, да му издаде направление за специалист- гастроентеролог. Дори и да не бе се съгласил да издаде подобно направление без преглед, минути по-късно, очевидно във вече крайно тежко състояние постр. А. е получил ОМИ. Резонна е преценката и на първинст. съд, че   подс. Т. обективно е извършил единствено възможните действия за реанимиране на пострадалия пред дома му (обдишване и сърдечен масажа), които би извършил ако ОМИ би възникнал пред кабинета му или вътре в него по време на прегледа.

Поради изложеното по-горе правилно и законосъобразно подс. Т. на основание чл.304, предл. последно НПК е признат за невинен и оправдан по възведеното  обвинение по чл.123, ал.1 от НК. В този смисъл протестът се явява неснователен.

 

Предвид на всичко изложено, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на ОС-Силистра следва да бъде изменена досежно наложените на подс. М.Р. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да упражнява професията, като същите бъдат намалени.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з., които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда, поради което и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и чл. 338 от НПК,

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 12 на ОКРЪЖЕН СЪД-Силистра  по НОХД № 2/2013г. по описа на същия съд, постановена на 01.03.2013г. в наказателно-осъдителната част като НАМАЛЯВА определените наказания на подсъдимия М.В.Р. лишаване от свобода и лишаване от право да упражнява професията  „ЛЕКАР" от четири години – на ТРИ ГОДИНИ и ДВА  МЕСЕЦА.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.