Р Е Ш Е Н И Е

                   № 115

18.06.2015 г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на единадесети юни две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 секретар Г.Н.

 прокурора Иван Тодоров,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №150 по описа за 2015 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на С.Д.С., подсъдим по нохд № 31/15г. на Търговишкия окръжен съд против присъдата на същия съд от 21.04.2015г.,в осъдителната й част, с която е признат за виновен за деяние по чл.219 ал.1 НК  и чл.54 НК като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години с приложение на чл.66 ал.1 НК с пет годишен изпитателен срок както и глоба в размер на 1800 лева. Оправдан е пио първоначалното обвинение по чл.219 ал.3 вр.ал.1 вр.чл26 ал.1 НК. В жалбата се излагат съображения за нарушения на материалния закон, несъставомерност на деянието и се иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 21.04.15г. Търговишкият окръжен съд е признал подсъдимия С.Д.С. за виновен в това, че за периода  12.05.2008г до 30.03.13г. в гр. Търговище, в качеството си на длъжностно лице – управител на „Неди Стил”ООД, не положил достатъчно грижи за възложената му работа- не предприел действия по изпълнението или прекратяването на договор за изработка от 12.05.08г. сключен с „Денил Дискрет”ООД София като от това са последвали значителни щети – 3 млн лева за „Неди Стил”ООД като на основание чл.219 ал.1 НК вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при условията на чл.66 ал.1 НК с пет годишен изпитателен срок както и глоба в размер на  1800лв. Оправдан е по първоначалното му обвинение по чл.219 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.

Осъден е да заплати съответните такси и разноски. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Дружеството „Неди Стил”ООД е било регистрирано през 2002г. от съдружници свид. Е. Н., с 355 дяла и подс. С. – с 145 дяла и предмет на дейност – производство на шивашки изделия. Двамата представлявали и управлявали дружеството заедно и поотделно съобразно дружествения договор. Инвестицията била изцяло от средства на свид. Н., който развивал съвсем различен бизнес с петролни продукти, а подс. С. бил привлечен като сведущ в бранша. Дейността се разраствала като към 2008г. предприятието имало около 200 работници и изработвало дрехи предимно на ишлеме. Оперативното управление се осъществявало изцяло от подс. С. като свид. Н. му предоставил всички правомощия по сключването и реализацията на сделките. Рядко се интересувал от работата и бил непознат за работниците. Контакта между двамата се осъществявал предимно по телефона и при редките посещения на Н. в Търговище. Подс. С., по негови думи понякога „се похвалвал” на Н. с някоя успешна сделка.

Така, на 12.05.08г. подс. С., в качеството си на управител, сключил договор като изпълнител с „Денил Дискрет” ООД, представлявано от свид. М.А., като възложител, за изработка на дамски облекла на обща стойност 1 131 618 лв. без ДДС и срок на изпълнение 30.09.08г. Съгласно клаузите на договора за всеки просрочен ден се дължала неустойка от 0,5% върху цената. Предвидени били и основания за прекратяване и разваляне на договора, както и реда за уреждане на спорове.

Договорът не бил отразен по никакъв начин в счетоводството на „Неди Стил”ООД.

Няколко дни по-късно, подс. С. се обадил на свид. А. и му съобщил, че другия съдружник – свид. Н. не бил доволен от цената и поискал завишение от около 12-15%. Свид. А. не се съгласил и поискал изпълнение на договора при отразените в него условия. Подс. С. решил да не стартира изпълнението на поръчката като не предприел и никакви действия по прекратяване или разваляне на договора съобразно клаузите в него. Това бездействие продължило и след изтичане на фиксирания срок за изпълнение на поръчката- 30.09.08г.

Изискуемите вземания на „Денил Дискрет” срещу „Неди Стишл” включително и неустойките били цедирани на физическото лице М.А. с договор за прехвърляне на вземания от 31.10.08г., като на длъжника било изпратено съответно уведомление. За получаване на същото подс. С. се подписал с дата 03.11.08г.

Започнали преговори между свид. А. и подс. С. за заплащане на вземанията, като имало идея това да стане с по-изгодни цени при нови поръчки,но свид. А. започнал да настоява за парично плащане на неустойките. Съгласие така и не било постигнато.

През 2012г. отношенията между съдружниците Н. и С. се обтегнали тъй като свид. Н. ипотекирал имуществото на „Неди Стил” срещу кредит за друго свое дружество.

През м.март 2013г. свид. А. се обадил по телефона на подс. С. и го уведомил, че ще заведе иск пред Търговския арбитраж за дължимата неустойка. Такъв иск бил заведен на 18.03.13г. за сумата от 3 млн.лева – част от дължимата неустойка. След като получил препис от исковата молба подс. С. подал писмен отговор като оспорил иска изцяло на три основания, но не предприел никакви последващи действия въпреки дадените от арбитража указания. Последния постановил решение на 25.03.13г., с което осъдил „Неди Стил”ООД да заплати на Мл.А. сумата от 3 млн. лева, част от неустойката в общ размер 9 222 680,70лв., дължима за периода 01.10.08г. до 18.03.13г.

След получаване решението, подс. С. наредил на гл.счетоводител да осчетоводи сумата като задължение на предприятието, прекратил договорите на работниците и на 10.04.13г. подал молба до ОС Търговище за откриване производство по несъстоятелност. С решение от 25.06.14г. ТОС обявил в несъстоятелност „Неди Стил”ООД.

Горната фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин и не се оспорва.

Основното възражение на защитата на подсъдимия е, че той нямал качеството „длъжностно лице”.

Излага се съображение, че на него не му било възложено да пази и управлява имуществото на предприятието. Не бил сключил договор за управление, нямало решение в този смисъл на общото събрание.

Това възражение е абсолютно несъстоятелно.

Дружеството е регистрирано с дружествен договор. По силата на този договор двамата съдружници заедно и поотделно представляват и управляват това дружество. Договор за възлагане, в смисъла, който влага подсъдимия се сключва, ако се наеме външно лице като управител. Такъв управител не е наеман. Задълженията по управлението са на собствениците. Безспорно е, че свид. Н. е прехвърлил изцяло своите задължения на подс. С.. Няма спор, че той не се е месил в управлението на предприятието, не е сключвал договори.

Подс. С. е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” НК – изпълнява ръководна работа в ЮЛ. За да изпълнява тази работа не е необходимо нарочно решение на общо събрание. За ангажиране отговорността му също не е необходимо такова решение на общо събрание. То би било необходимо при ангажиране имуществена отговорност по реда на ТЗ, но не и в наказателното производство. Именно в това си качество е сключил и процесния договор с „Денил Дискрет”ООД.

Договорът с „Денил Дискрет” е сключен в кръга на службата му и е породил съответните права и задължения.

Не е от съществено значение дали действително свид. Н. е поискал завишение на цената или не. От значение са действията на подс. С.. Ако същият в един момент е решил, че договорът не е изгоден или че няма възможност да го изпълни въобще или в определения срок, той е имал възможност да реагира по предвидения в този документ начин. Имал е три възможности „да се откаже” от този договор. Като не е предприел нито една от тези възможности е налице бездействие.

Подс. С., в защитната си пледоария, твърди, че съдът не бил „разчепкал” действителните отношения в дружеството. В това производство се установява дали има престъпно бездействие довело до значителни вреди в дружеството и кой е бездействал. Какви са отношенията между съдружниците е предмет на друго производство. Ако е имало някакви противоречия между съдружниците, или ако някой е пречил с поведението си по някакъв начин на оперативното управление, то също има предвиден ред за отстраняване на тези проблеми и това не е настоящото наказателно производство.

Не предприемайки никакви действия по изпълнение или по разваляне на процесния договор, надявайки се, че по някакво стечение на обстоятелствата този проблем ще се реши от самосебеси  е проявил престъпна самонадеяност. Неговото неправомерно поведение не приключва с настъпване крайния срок на договора 30.09.2008г., той продължава и след тази дата, от когато започват да се дължат неустойките в размер на 5 658,09лв. на ден. Това бездействие продължава и след получаване на уведомлението за прехвърляне на вземане от 31.10.2008г. Това прехвърляне на вземането ясно показва, че взискателят има намерение да събере дължимата сума и твърденията на подсъдимия, че смятал че никой няма да търси неустойките е абсолютно несъстоятелно. Бездействието от страна на подс. С. продължава и след завеждане на делото пред Арбитражния съд и постановяването на осъдителното решение с което е уважен частичният иск за 3 млн. лева. Подсъдимият е получил и това решение и е бил наясно, че тази сума се дължи и ще следва да се заплати от управляваното от него дружество. Дали е имало образувано изпълнително дело е без значение. Достатъчен е факта на осъдителното решение.

Не е отречен от подсъдимия и факта на провеждани разговори между него и свид. А. във връзка с тези вземания. Именно поради наличието на това задължение, подс. С. е подал и молба пред съда за започване производство по несъстоятелност.

Не превеждането през м.януари 2013г. на сума от сметката на „Неди Стил” ООД към друго дружество, собственост на свид. Н. е причината за влошаване финансовото състояние на процесното дружество. Към датата на обявяване неплатежоспособност – 30.03.2013г. дължимата неустойка по процесния договор е била 9 290 583,70лв. Не липсата на средства за внасяне на държавна такса по евентуален насрещен иск са причина за осъдителното решение, тъй като, както е посочил и окръжният съд дори такъв иск да е бил уважен то към момента на завеждането му неустойката се дължи, тъй като прекратяването на договора има действие занапред.

Несъстоятелно е възражението, че отговорност в случая следва да носи свид. Н., който имал мажоритарен дял в дружеството. Въпреки по-големия притежаван брой дялове от дружествения капитал, безспорно е установено, че свид. Н. не е имал отношение към оперативното управление на това дружество. Както сам той заявява нито е имал необходимата квалификация, нито необходимите познания в този бранш. Привлякъл е като съдружник подс. С. именно заради познанията, контактите и опита му, като бивш дългогодишен ръководител на известно шивашко предприятие.

В този смисъл са и събраните свидетелски показания – на свид. Б.Иванова, Й.М., Е Симеонова, М Ангелова. Подс.С. не отрича, че свид. Н. не се е интересувал от дейността на дружеството, не се е намесвал в управлението. Че подс. С. не е уведомил свид. Н. за неблагоприятното развитие на нещата свързани с процесния договор е видно и от подадената от свид.Н. молба за снабдяване с копие от решението на Арбитражния съд /л.97 ДП/, както и с последващото оттегляне от негова страна на молбата за откриване производство по несъстоятелност.

Правилно съдът е приел, че се касае до продължено, а не до продължавано престъпление. Правилно са определени началният и крайният срок на това продължено престъпление. Сключеният договор е с начална дата на изпълнение 12.05.2008г. От тази дата се дължи изпълнението. От 01.10.2008г. започна за де дължи неустойка поради забава и тя се дължи до прекратяване на договора, а това става с обявяването на неплатежоспособност – началната фаза на обявяването в несъстоятелност. Мястото на извършване на деянието е гр.Търговище, тъй като там е сключен и неизпълнен процесния договор. Виновното лице е именно подс. С., тъй като той е следвало да предприеме действия по изпълнението, респ. по прекратяването на процесния договор. Дори да е счел, че липсва договорка за цената, както вече беше посочено е следвало да поиска прекратяване на договора „поради отказ на изпълнителя от поръчката”. Като не е сторил това е бездействал и това негово бездействие е довело до настъпилия тежък финансов резултат за управляваното от него дружество. Той не е предприел никакви действия в продължение на пет години, не е положил никакви грижи за ръководството, управлението и стопанисването или запазването на повереното му имущество, а то му е поверено по силата на дружествения договор, като от това са последвали значителни щети – уважен частичен иск за сумата 3 млн.лева неустойка – престъпление по чл.219 ал.1 НК

Срещу оправдателната част на присъдата няма постъпил протест. В тази част същата е правилна, обоснована и законосъобразна и настоящата инстанция няма да излага допълнителни съображения.

Предвид изложеното правилно и законосъобразно окръжният съд е признал подсъдимия С.  за виновен за извършено деяние по чл.219 ал.2 НК.

Настоящата инстанция намира, че присъдата е обоснована и законосъобразна и в тази й част следва да бъде потвърдена.

По отношение оплакването за явна несправедливост на определените наказания съдът намира, че жалбата също е неоснователна.

Съдът е определил за деянието по чл.219 ал.1 НК наказание с приложението на чл.54 НК при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Съдът е изложил подробни съображения в този смисъл и те се споделят и от настоящата инстанция. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства като няма основание за приложение на чл.55 НК. Правилно съдът е приел, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително същия да бъде изолиран от обществото и че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и при условията на условното осъждане. Правилно е определен и размера на наложеното наказание глоба.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 21.04.2015г. на Търговишкия окръжен съд, постановена по нохд №31/2015г. по отношение на подсъдимия С.Д.С. с ЕГ№ ********** .

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.