Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 130/25.05.2017 година, гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

    секретар Соня Дичева

 прокурор Милена Гамозова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВЧНД №150 по описа за 2017 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано по  жалба на Б.Н.П., саморъчно и чрез процесуалния си представител – адв. М.Т., против определението на Добричкия окръжен съд от 20.03.2017г. постановено но чнд №50/2017г., с което е извършено групиране на наказания лишаване от свобода по пет присъди, с определяне на общо наказание от дванадесет години лишаване от свобода при строг режим като на основание чл.24 НК това общо наказание е завишено с три години.

Жалбоподателят П. моли настоящата инстанция да измени определението като се отмени приложението на чл.24 НК

Апелативният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Молителят възразява против приложението на чл.24 НК. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на определението в тази му част като се изтъква че определеното общо наказание по чл.23-25 НК е достатъчно тежко и би изиграло своята възпираща и предупреждаваща роля. Докато постановеното завишение от три години лишаване от свобода по-скоро би се отразило негативно.

Молителят е бил осъден по нохд №1053/13г. на РС Русе на четири години лишаване от свобода,за деяние извършено на 09.08.2012г. като присъдата е влязла в сила на 25.06.2013г.; по нохд №937/13г. на РС В.Търново за деяние, извършено на 30.09.2012г. – на две години лишаване от свобода, като присъдата е влязла в сила на 16.12.2013г.; по нохд №3062/14г. на РС Монтана,   за деяние извършено на 12-13-05.2013г. за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, при условията на опасен рецидив и присъдата е влязла в сила на 13.05.2014г.; по нохд №100/2013г. на ВОС, за деяния извършени на 14.10.2012 за които му е наложено общо наказание от дванадесет години лишаване от свобода, това наказание е групирано с наказанията по по-горе описаните дела и на основание чл.25 му е определено общо наказание от дванадесет години лишаване от свобода с приложение на чл.24 НК като е завишено с две години – или общо четиринадесет години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 24.04.15г., а определението за групиране – на 10.06.15г. ; по нохд №174/15г. на ОС Добрич, за деяния извършени на 16.10.2012г. е 18.10.2012г. като му е определено общо наказание от дванадесет години лишаване от свобода и присъдата е влязла в сила на 13.02.2017г.

Деянията по отделните присъди са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Налице са били условията за приложение на чл.23 ал.1 и чл.25 ал.1 НК.

Що се касае до приложението на чл.24 НК, същия е приложен правилно, като дори размера на завишението е твърде нисък.

Преди деянията, предмет на комулацията, подсъдимият е бил осъждан 18 пъти на лишаване от свобода. Очевидно тези осъждания не са изиграли абсолютно никаква роля за поправянето и превъзпитанието му. По три от присъдите предмет на комулацията, подсъдимият е бил признат за виновен за извършени деяния по чл.152 ал.3 и по чл.142 ал.3 НК като на два пъти му е налагано наказание от по дванадесет години лишаване от свобода. Така определени тези наказания също очевидно не са въздействали възпиращо и предупреждаващо на подсъдимия. Не прилагането на чл.24 НК би навело на чувство на безнаказаност по отношение на доказаните извършени тежки умишлени престъпления – отвличания, протизоваконно лишаване от свобода и изнасилвания, всички извършени при условията на опасен рецидив, наред с останалите извършени престъпления – квалифицирани кражби, също при условията на опасен рецидив.

Предвид особено завишената степен на обществена опасност на извършителя, правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.24 НК като в този смисъл жалбата е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.345 вр.чл.341 ал.1 НПК Варненският апелативен съд

 

 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определението от 20.03.2017г. на Добричкия окръжен съд по чнд №50/2017г., с което на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК е определеното общо най-тежко наказание на Б.Н.П. от дванадесет години лишаване от свобода при строг режим и същото е завишено, на основание чл.24 НК с три години лишаване от свобода, като е приспадната изтърпяната част от наказанията, както и времето през което е бил задържан по мярка за неотклонение.

Решението  не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                        2.