Р Е Ш Е Н И Е

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

Номер 152/11.11.          Година  2013                      Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На първи ноември                  Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Живка Денева

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Румяна Панталеева

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 151 по описа на съда за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 11/29.04.2013 г. по НОХД № 30/13 г. на Окръжен съд гр.Добрич, с която подсъдимият С.Ю.А. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3, пр.1, б.„б”, пр.1, вр.чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за четири години, а по чл.343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС за шест години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 24.09.2011 г. по пътя с.Орляк – с.Зърнево, община Тервел, при управление на лек автомобил  „Фолксваген Пасат”, с рег. № ТХ 05 22 ХА, в пияно състояние, е нарушил чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДП, както и чл.3, чл.68, т.1 и чл.92, ал.2 от ППЗДП, с което по непредпазливост причинил смъртта на С.Д.С..

 

Въззивното производство е по жалба на адвокат Б.Ж.,***, по която се формулира искане в съдебно заседание - за намаляване на наказанието лишаване от свобода и отлагане на изтърпяването му с определяне на изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК.

Частните обвинители не са обжалвали присъдата, във въззивното производство повереникът им адвокат Я.Я.,***, определя жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт. Аналогично е становището и на представителя на въззивната прокуратура.

 

Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са били следните:

 

На 24.09.2011 г. следобед подсъдимият А. употребил алкохол, макар да знаел, че му предстои да кара колата на сина си – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№ Тх 0522 ХА. С него той потеглил от с.Орляк към с.Зърнево в около 19:30 ч. Времето било ясно, видимостта добра, а асфалтовата настилка - суха и чиста.

По същото време в противоположната на неговата посока се движел лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ Н 0354 АР, управляван от пострадалия С.С.. С него в колата пътували и свидетелите ХР.СТ. и Н.А.. Наближавайки село Орляк, пострадалият С. управлявал автомобила с включени дълги светлини и със скорост около 54 км/ч.

В първия ляв завой след с.Орляк подсъдимит А. навлязъл в лявата лента за насрещно движение, като и след излизането от същия останал в нея, а скоростта му била 91.94 км/ч.

След завоя следвал прав участък с видимост на повече от 196 метра и подсъдимия А. веднага забелязъл светлините на насрещнодвижещия се автомобил, сам превключил на къси, по късно употребил и спирачки, но не се върнал в своята дясна лента. От своя страна водачът на „Опел”-а също превключил светлините и отбил плътно вдясно, но независимо от това последвал челен сблъсък между двата автомобила, изцяло в лентата за движение на пострадалия.

След силния сблъсък и тримата пътуващи в лекия автомобил „Опел Астра” не могли да излязат сами от колата, и получили помощ от водачи и пътници на преминаващи автомобили, които отправили повикване до телефон 112.

И на подсъдимия била оказана помощ за излизането му от неговия автомобил, но когато свидетелят СТ. отишъл да го види, той се отнесъл грубо с него, при което му лъхнал силно на алкохол. Подсъдимият не се качил в линейката, пристигнала на местопроизшествието, от страх да не се разбере, че е пил, и вместо да дочака идването на служителите на МВР, напуснал мястото с автомобил на своя родственица – свидетелката Г. С.. Близките му се притеснили за здравословното му състояние и го повели към болничното заведение в гр.Добрич, при което преминали през местопроизшествието, където в момента работела дежурната оперативно-следствена група, но не спрели и подсъдимият не се представил. След пристигането им в болницата той бил поет от полицаите и отведен за кръвна проба. Пред медицинското лице – свидетелката Х., подсъдимият споделил, че е изпил две бири, което и било отбелязано в протокола.

Пострадалият С. първоначално бил приет в ортопедично отделение с оглед открита фрактура на лява бедрена кост с откъсване на костен фрагмент, но при извършената компютърна томография била констатирана също мозъчна контузия. В следващите дни състоянието му се влошило, и въпреки лечението, продължило в реанимационно отделение, на 05.10.2011 г. пострадалият починал. Причина за смъртта му била получената при ПТП контузия на главния мозък, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност.

Свидетелите СТ. и А. също получили увреждания, причинени при ПТП, определими според критериите по НК като леки телесни повреди.

Съгласно химическото изследване на кръвта, концентрацията на алкохол при подсъдимия е била 1.57 промила към часа на вземане на пробата и 1.9-2 промила към момента на произшествието. Тази концентрация отговаряла на средна степен на алкохолно опиване, характеризираща се с нарушение на съобразителността, концентрацията и координацията на употребилото алкохол лице.

Автомобилите, участвали в ПТП, били технически изправни, при движението си в лентата по посока с.Орляк  водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат” задействал спирачната на около 85 метра преди мястото на удара, но това решение било технически неправилно, понеже спирането на автомобила се осъществило в лентата за насрещно движение, като същевременно, дори и от това разстояние, ако е предприел връщане в своята лента, би завършил безопасно тази маневра, респ. не би настъпило ПТП.

 

С жалбата, инициирала въззивното произвоство, се спори по справедливостта на първоинстанционния съдебен акт, като в съдебно заседание защитата уточнява искането си - с оглед чистото съдебно минало, семейното положение, възрастта на подсъдимия, добрите характеристични данни и процесуалното му поведение, присъдата да бъде изменена, като се определи наказание малко над предвидения минимум, чието изпълнение, след редукцията по чл.58а от НК, да бъде отложено с приложение на чл.66 от НК.

Окръжният съд е възприел в мотивите си следните обстоятелства, от значение за санкционната част на присъдата:

- чисто съдебно минало, добри характеристични данни и липса на други висящи наказателни производства, както и противостоящите им –

- данни за санкционирани по административен ред други нарушения на правилата за движение по пътищата, висока концентрация на алкохол в кръвта, нанесени леки телесни повреди на свидетелите СТ. и А., напускане на местопроизшествието и опит да се укрие факта на употребения алкохол, грубо нарушаване на чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.ал.1 и 2, чл.21, ал.1 от ЗДвП и обстоятелството, че вината за настъпилото ПТП е единствено на подсъдимия.

След съпоставката на тези две групи смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът в първата инстанция е приел, че справедливо и отговарящо на целите по чл.36 от НК ще е наказанието лишаване от свобода с размер шест години. Така отмерено, наказанието се явява близко до средния размер на предвиденото в закона /но не както е посочено в мотивите – над него/, като това решение е неправилно, но не по аргументите, изложени от защитата, тъй като не в данните за семейното положение на подсъдимия – женен, с един пълнолетен син, или възрастта му – 47 годишен, се откриват основания, обосноваващи налагането на по-ниско наказание, а поведението му в наказателното производство вече е премирано ex lege чрез предвидения благоприятен ред за определяне на наказанието в произтеклото диференцирано производство, с произтичащите от него благоприятни правни последици по реда на чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.1 от НК, поради което е недопустимо да се иска повторното му зачитане, на друго основание - вече като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Въззивната инстанция отчита, че от една страна са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и много добри характеристични данни, включително представени нови доказателства в този смисъл на тази инстанция, като на липсата на други висящи наказателни производства не следва да се приписва подобна стойност. Същевременно обаче търпят ревизия и изложените от окръжния съд отегчаващи отговорността обстоятелства, защото:

- действително, в справката от КАТ за налагани наказания са посочени такива, но следва да се вземе предвид както изминалото значително време от тяхното допускане, така и самия им характер – за несвоевременно представяне на МПС за технически преглед, за неплатена застраховка и за управление без предпазен колан,

- по-принцип концентрацията на алкохол в кръвта, като абсолютна стойност, може да бъде обстоятелство с влияние за степента на отговорността, независимо че в квалификацията на деянието присъства „пияно състояние”, но това е допустимо при величини, близки и равни на граничната от 1.2 промила, както и при значително надхвърлящи я, като в последния случай действително ще е налице отегчаващо отговорността обстоятелство, но в случая липсват основания за това – установена е концентрация със стойност 1.9-2 промила,

- обстоятелството, че вината за настъпилото ПТП е единствено на подсъдимия, или казано по друг начин – отсъствието на съпричиняване, не може да се цени в негова вреда,

-  служебно се констатира неправилност поради факта, че подсъдимият е осъден за причиняване на ПТП в резултат на множество нарушения на различни правила за движение по пътищата, без да е налице причинна връзка - правният анализ на правилно установената фактическа обстановка сочи, че произшествието е настъпило поради нарушение единствено и само на правилото в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП /порок, който може да бъде отстранен с частично изменение чрез изключване от обвинението на несъответните текстове при запазване на същата фактическа обстановка и наказуемост на деянието/.   

След преразглеждане на изтъкнатите в окръжния съд отегчаващи отговорността обстоятелства въззивната инстанция приема, че като такива със съществена тежест остават констатираните причинени леки телесни повреди на други две лица, извън починалия пострадал, както и неизпълнението на задълженията като водач, проявено чрез напускане на местопроизшествието и като последица от това - опита да се укрият обстоятелства, от значение за разследването.

Въз основа на извършената в тази инстанция индивидуализация, въззивният съд счита за справедливо и съответно на извършеното, както и такова, достатъчно да осъществи изискваната превъзпитателна функция по отношение на подсъдимия, наказанието лишаване от свобода за четири години и девет месеца, като размерът, който А. следва да търпи, след задължителната редукция по чл.58а, ал.1 от НК, ще възлезе на три години и два месеца. Тъй като и след това изменение срокът на наложеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от право да се управлява МПС по чл.343г от НК не влиза в конфликт с изискването в чл.49, ал.2 от НК, както и защото определено в този размер, то е справедливо и необходимо за целите и на индивидуалната, и на генералната превенция, същото не следва да бъде намалявано. 

 

С оглед всичко гореизложено, обжалваната присъда следва да бъде изменена както в частта, с която подсъдимият А. неправилно е осъден за извършени нарушения на правилата за движение по чл.чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1, 20, ал.1 и ал.2, 21, ал.1 ЗДП, и по чл.чл.3, 68, т.1 и 92, ал.2 ППЗДП, така и относно размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, а в останалата си част следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.337, ал.1, т.т.1 и 2 и чл.338 от НПК, настоящият състав на Варненския апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ИЗМЕНЯ  присъда № 11/29.04.2013 г. по НОХД № 30/13 г. на Окръжен съд Добрич, като

- приема, че подсъдимият С.Ю.А. е извършил престъплението по чл.343, ал.3, пр.1, б.„б”, пр.1 от НК поради нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП и го ОПРАВДАВА за първоначалното обвинение за нарушения по чл.чл.5, ал.1, т.1 и ал.3, т.1, 20, ал.1 и ал.2, 21, ал.1 ЗДП, както и по чл.чл.3, 68, т.1 и 92, ал.2 ППЗДП,

- НАМАЛЯВА наказанието му лишаване от свобода на три години и два месеца.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на касационна проверка от Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: