Р Е Ш Е Н И Е

 

105/17.7.2014г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД  - Наказателно отделение, на трети юли, година две хиляди и четиринадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: С.Д.

Прокурор: Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД №151 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Варненският окръжен съд, с присъда №30 по НОХД № 128/2014г. по описа на същия съд, постановена на 07.04.2014г. е признал подс. Й.И.М. за ВИНОВЕН в това, че на 14.08.2013год. в гр. Варна, при управление на МПС - автобус "Мерцедес" с peг. № В 4299 КТ, нарушил правилата за движениечл.119 ал.1 и ал.4 от ЗДвП, чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на Красимира Ефтимова Георгиева, на 69 години, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр. последно , б. „Б", вр. ал.1 б. „В", вр. чл. 342 и чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок  от ПЕТ ГОДИНИ.

На осн. чл. 304 НПК подс. е оправдан да е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП.

На основание чл.343г от НК  подс. М. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимия е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба от подс. М., чрез процесуалния му представител, с оплакване за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, постановен в нарушение на пр. правила. Твърди се, че наложеното наказание е  явно несправедливо, предвид наличните доказателства за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, предприела пресичане на червен светофар. Предлага се изменение на присъдата и редуциране на наложените наказания.

 

В съдебно заседание пред АС – Варна подс. М. се явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник от преди.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователна, тъй като наказанието било определено при отчитане на всички смекчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна намира, че при липсата на наказания, налагани по ЗДвП до този момент, следва наказанието лишаване от право да управлява МПС да бъде намалено.

Повереникът на частните обвинители предлага въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и излага аргументи в тази насока.

Защитникът на подс. поддържа така депозираната жалба и пространно аргументира тезата си. Счита, че не са отчетени правилно всички смекчаващи отговорността обстоятелства и най-вече съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата, предприела пресичане на второто платно на червен сигнал, като в тази връзка  настоява да бъде приложен чл.55 от НК за определяне на справедливо наказание.

В последната си дума подс. моли съда да му бъде намалено наказанието лишаване от правоуправление.  

 

След преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: присъдата не е протестирана или обжалвана досежно оправдателния диспозитив, поради което в тази й част същата е влязла в законна сила.

Наведените оплаквания за несправедливост на наложеното наказание  са основателни по следните съображения:

 

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, като подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт и че не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. С оглед на изявеното съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. Констатирайки тези две предпоставки, първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

 

От 04.05.2010 година подс. М. работил на трудов договор на длъжност “шофьор на автобус” в “Транстриумф Холдинг”АД. На 14.08.2013 год. в сутрешната си смяна управлявал автобус „Мерцедес 405" с peг. № В 4299 КТ, по автобусна линия № 18, с маршрут ж.п. гара Варна - с. Тополи. Около 10:30 часа подсъдимият се намирал на бул. „Съборни" пред Централна поща – гр.Варна,  преустроен в лявата лента за движение, за да продължи по бул. „Владислав Варненчик". Бил първа кола в платното за движение.

По същото време пострадалата Георгиева, предприела пресичане на бул. „Владислав Варненчик", движейки се по пешеходната пътека в посока от пощата към книжарница „АБВ". На разделителния остров между двете платна на булеварда, последвала смяна на сигнала на светофара от зелен разрешителен на червен забранителен за пешеходци. Независимо от това пострадалата Георгиева не спряла, за да изчака там, а продължила движението си в посока към книжарницата. В този момент и на жълт сигнал на светофара, подс. М. предприел маневра завой наляво. Той със закъснение възприел пешеходката, като опасност за движението и предприел екстремно спиране на управлявания от него автобус. Независимо от реакцията му последвал удар с предната лява част на автобуса в тялото на пострадалата, което подскочило във въздуха, завъртяло се и паднало напред по посоката на движение. Очевидците на инцидента, вкл. и подс. се обадили, за да сигнализират за инцидента на тел. 112. Впоследствие пострадалата била откарана в медицинско заведение за оказване на медицинска помощ, но независимо от предприетото лечение починала на 28.08.2013 г.

Съставът на АС-Варна констатира, че на досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това съдът е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

От изготвената СМЕ, се установява, че смъртта на пострадалата Г. е в резултат на тежката черепно-мозъчна травма. За настъпване на смъртния изход е допринесла развилата се впоследствие двустранна бронхопневмония, в резултат на продължителното залежаване и намалената вентилация на нисколежащите части на белите дробове.

От  заключението на  САТЕ, се установява, че пострадалата се е намирала извън опасната зона за спиране на автобуса и ударът е бил технически предотвратим.

От изготвената видео-техническа експертиза и приложените фотоснимки от охранителните камери в района на кръстовището, се установява механизмът на ПТП-то.

Според изготвената химическа експертиза подсъдимият и пострадалата Г. не са употребили алкохол преди възникването на ПТП.

За да установи обективната истина по делото, съдът е съпоставил показанията на свидетелите очевидци и е преодолял противоречията между тях. Така е достигнал до правилния извод, че пострадалата се е предвижвала бавно, предвид възрастта си и здравословното й състояние, поради което е изостанала от другите пешеходци и в един момент се е оказала сама на пътното платно. По – важният въпрос, на който ВОС е дал категоричен отговор в мотивите си е, че пострадалата е преминала първото пътно платно от пощата в посока към аптека “Санита” и когато е стъпила на разделителния остров, за нея светлината е станала червена, но тя е продължила движението си за пресичане и на второто пътно платно – това, в което е навлязъл автобуса. Този извод на съда не е изолиран, а се подкрепя от заключенията на САТЕ, от видео - идентификационната експертиза, както и от свидетелските показания на очевидците на инцидента.

Според експертът, изготвил видео - идентификационната експертиза, автобусът, управляван от подс. не е спрял на стоп линията, продължил е да се движи, навлизайки в кръстовището преди светване на зеления сигнал за неговата посока ( т.е, е навлязъл  по - рано в кръстовището). Нарушавайки правилата за движение подс. не е изпълнил задължението си да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, като намали скоростта или спре и по непредпазливост е причинил смъртта на К.Е.Г. на 69 години, която в този момент е била на пътното платно. Настъпилия съставомерен  резултат е в пряка причинно – следствена връзка с поведението на подсъдимия.

От друга страна настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд за това, че за пострадалата не е имало безопасен вариант да остане на пътното платно и че е била длъжна да завърши започнатото пресичане, защото на самия разделителен остров е създавала реална опасност за себе си и останалите участници в движението. Всъщност този извод е лишен изцяло от логика, предвид обстоятелството, че такива островчета на пътните платна съществуват именно, за да позволят на „закъснелите” пешеходци да останат на място, докато преминаването бъде разрешено от светлинен сигнал.  Поради това, че пострадалата е предприела пресичане и на второто пътно платно ВАС намира, че е налице действително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. Г., т.к. същата е пресичала в нарушение на разпоредбите на ЗДвП - на забранен червен сигнал.

Съставът на въззивната инстанция изцяло споделя направените от първоинст. съд изводи досежно приложимия материален закон във връзка с престъпните действия на подс., намерили отражение във фактите, установени по делото. Подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.119 ал.1 и ал.4 от ЗДвП, чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП, причинявайки по непредпазливост смъртта на пострадалата Г., на пешеходна пътека, с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343, ал.3, пр. последно , б. „Б", вр. ал.1 б. „В", вр. чл. 342 от НК.

ВОС правилно е приложил разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед императивната норма на чл.373 ал.2 от НПК,  но е пропуснал да посочи размера на индивидуализираното наказание преди редукцията му.  Очевидна обаче е била волята му да наложи санкция под средния размер, предвиден за това престъпление, тъй като е съобразил превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите такива /неналагани наказания по ЗДвП за повече от десет години, чисто съдебно минало и добри характеристични данни, затруднено материално положение/. От друга страна неправилно е игнорирал факта, че подс. е подал сигнал за пътния инцидент на номер 112, макар и не първи по време, което не може да се тълкува в негов ущърб, предвид вероятния шок в който се е намирал, осъзнавайки какво е сторил. Налице е и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, което също е основание за смекчаване отговорността на подс. С оглед на изложеното, ВАС намери, че наказанието му следва да бъде определено на минимума от ТРИ ГОДИНИ „лишаване от свобода”, респ. след редуцирането му с 1/3 - на ДВЕ ГОДИНИ. Същото не следва да бъде изтърпяно ефективно, предвид чистото съдебно минало на подс., както и с оглед най – вече на личната превенция, като следва да се отложи с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. От друга страна поради гореизложеното следва да бъде намалено и наказанието лишаване от  право да се управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Така наложеното наказание на подс. е съответно на критериите по чл. 54 НК /съдът не намери основание за приложение на 55 от НК, който в случая не се явява и по- благоприятен закон за подс./, на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Гореизложеното обуславя частична основателност на жалбата досежно необходимата корекция.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна в наказателно – осъдителната й част, на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 пр. 1  от НПК следва да бъде изменена, а в останалата - потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т. 2 пр. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №30 на Варненски окръжен съд по НОХД 128/2014г., постановена на 07.04.2014г. в наказателно – осъдителната й част, като НАМАЛЯВА определеното на подсъдимия Й.И.М. наказание: лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ, редуцирайки го по см. на 58а от НК на ДВЕ ГОДИНИ, чието изтърпяване на осн. чл. 66 ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и наказанието лишаване от право да управлява МПС от ТРИ  - на ДВЕ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.