Р Е Ш Е Н И Е

 

199

 

03 декември 2015 год., гр. Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд   Наказателно отделение

На 29 октомври          Година две хиляди и петнадесета

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Св.Колева

ВНОХД № 151 по описа на съда за 2015 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

            Съдебното производство по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивен протест на прокурор при Окръжна прокуратура, гр.Варна против присъда № 46, постановена по НОХД № 1183/2014 год. на 21.04.2015 год. от ВОС. Постъпила е и въззивна жалба от гражданския ищец – Министъра на финансите на РБ като представляващ Държавата срещу гражданско-отхвърлитената част на присъдата.

С атакувания съдебен акт подс.З.С.Т., ЕГН ********** е бил признат за невинен в извършването на престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл. 255, ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и е бил оправдан по възведеното срещу него обвинение през периода от 15.03.2004 год. до 14.05.2004 год. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, като управител на „Емона Стил” ЕООД да е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи покупки в подадени пред Териториална данъчна дирекция гр. Варна, данъчно подразделение „Младост” Справки - декларации по ЗДДС с вх. № № 0306002236/15.03.2004 год. за периода 01.02.2004 г.- 29.02.2004 г. и № 0306004245/14.05.2004 год. за периода 01.04.2004 г.- 30.04.2004 г., които се изискват по силата на чл. 100 от ЗДДС, действащ към 2004 год., а именно:

Чл. 100. (1) Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения.

(2)     (Изм. - ДВ, бр. 117 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Справката-декларация се съставя по образец, определен с правилника за прилагане на този закон.

(3)     (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална данъчна дирекция до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

(4)     Справката-декларация се подава и в случаите, когато данък не следва да се внася или възстановява, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило и получило доставки на стоки и услуги или внос за този данъчен период.

(5)      При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на регистрираното лице данъчният орган може да удължи срока за подаване на справката-декларация до изтичането на следващия данъчен период.

Като отразил стойности по получени доставки и начислил ДДС по сделки, по които е получател, отразени във фактури, както следва:

За данъчен период 01.02.2004 год. - 29.02.2004 год. в СД с вх. №0306002236/15.3.2004 год. неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в размер на 49 181.00 лева по фактури, по които не са били осъществени сделки, както следва:

Фактури № 590/11.02.2004 год., с издател „Плам” ЕООД и Фактура № 864/06.02.2004 год. с издател ЕТ „Йопе-П.Й.”.

За данъчен период 01.04.2004 год. - 30.04.2004 год. в СД с вх. № 0306004245/14.05.2004 год. неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в размер на 1 070 735.60 лева по фактури, по които не са били осъществени сделки, както следва :

Фактури № 3000/01.04.2004г., 3001/02.04.2004г., 3002/03.04.2004г., 3003/04.04.2004г., 3004/05.04.2004г., 3005/06.04.2004г., 3006/07.04.2004г., 3007/08.04.2004г., 3008/09.04.2004г., 3009/10.04.2004г., с издател „МТ” ЕООД и № 3046/16.04.2004г., с издател „ЕЛБО” ЕООД, като укритите данъчни задължения по покупките „Емона Стил” ЕООД са в размер на общо: 1 119 916.60 лв. (един милион сто и деветнадесет хиляди деветстотин и шестнадесет лева и шестдесет стотинки).

С атакуваната присъда е бил отхвърлен изцяло и предявения граждански иск от Министъра на финансите, представляващ Държавата, срещу З.С.Т., за сумата от 1 119 916.60 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянито, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

            Във въззивния протест се твърди необоснованост и незаконосъобразно приложение на материалния закон с така постановения съдебен акт от първата инстанция – иска се отмяна присъдата на Окръжен съд - гр. Варна по НОХД № 1183/2014 г. и постановяване на нова присъда, с като З.С.Т. да бъде признат за виновен по предявеното му на първата инстанция обвинение.

            В допълнение към протеста се оспорва доказателствената обоснованост на част от изводите на ВОС. Според публичното обвинение съдът неправилно е кредитирал заключението на назначената на съдебното производство съдебно-почеркова експертиза, а пък не е дал вяра на показанията на свид.Б..

            Във въззивната жалба на гражданския ищец се навеждат идентични оплаквания за необоснованост на изводите на първата инстанция. Иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която да бъде уважена изцяло деликтната претенция.

Настоящата инстанция е сезирана с искане на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираните му деяния, с размер на наказанието претендирано от представителя на обвинението пред първата инстанция.

Защитата изразява становище, различно от това на представителя на публичното обвинение, отново позовавайки се на събраните по делото доказателства. Защитата не оспорва факта на извършеното данъчно престъпление, но твърди, че негов автор не е З.С.Т., а други лица които реално са осъществявали дейност с търговското дружество.

Подсъдимият Т. в последната си дума заявява, че не е искал да има дружество и иска да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314, ал.1 и ал.2 от НПК намира за установено следното:

            Предмет на въззивна проверка е присъда № 46, постановена по НОХД № 1183/2014 год. на 21.04.2015 год. от ВОС. С атакувания съдебен акт подс.З.С.Т., ЕГН ********** е бил признат за невинен в извършването в условията на реална съвкупност на престъпления по чл.257, ал.1, вр. чл. 255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и е бил оправдан изцяло по възведеното срещу него обвинение.

            Въззивните протест и жалба са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което и са приети от въззивния съд за разглеждане. Разгледани по същество се преценяват като неоснователни.

            Наведените в тях основания представляват въззивни такива по смисъла на чл.334, ал.1, т.2 от НПК.

Първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на това ВАпС намира за установени следните релевантни факти:

През 2003 година подс.Т. и бившата му към настоящия момент съпруга – св.Р.П. живеели в гр.Шумен. Решили обаче да закупят апартамент в гр.Варна. В това им начинание те били подпомагани, вкл. и финансово от св.Ж.Д. – майка на Р.П.. Насочили се към строително дружество «Черноморски строежи» в гр.Варна. Посетили негов офис в гр.Варна, в района на спирка «Нептун» и там договаряли със представляващия «Черноморски строежи» ООД - Р.Р.. Ж.Д. платила и капаро за определено жилище в новострояща се жилищна кооперация, изграждана от «Чарноморски строежи» ООД. В хода на тези преговори св.Р. помолил подс.З.Т. да регистрира търговско дружество на негово име за кратък период от време, докато намери друг човек, на когото то да бъде прехвърлено. Документите били подготвени от Р.. Подсъдимият дошъл от гр.Шумен в гр.Варна и заедно с Р. посетили нотариус, където той подписал нужните документи. После веднага се върнал обратно в Шумен, където живеел заедно със семйството си.

Така било създадено ЕООД «Емона стил», гр.Варна, вписано във фирмения регистър при Окръжен съд – Варна с решение от 03.04.2003 год. по ф. д. № 1044/2003 год. по описа на ВОС. Собственик на капитала бил подс.З.С.Т..

На 17.04.2003 г. подс.Т. упълномощил Ц.Г. Б. – счетоводител и съдружник в счетоводна къща «Антарес» ООД, която по препоръка на Р.Р. поела счетоводното обслужване на «Емона стил» ЕООД, с доста широк кръга от права – т.4, л.36 дп.

Документалното отразяване на сделки на «Емона стил» ЕООД се осъществявало от св.Б.. В кантората на «Антарес» ООД се намирали печат, фактури и ЕКАФП на «Емона стил» ЕООД.

Междувременно отношенията между подс.З.Т. и св.Р. по повод на покупко-продажбата на жилище не стигнали до успешен завършек. Тъй като сделката била развалена, на 07.06.2004г. Р.Р. и Ж.Д. подписали споразумение, по силата на което Р. поел задължението да възстанови на Д. сумата от 6 000 лева. На същата дата била оформена и разписка за плащането на същата сума. След този момент подс.Т. решил, че повече не желае да има нищо общо с Р.Р. и «Емона стил» ЕООД. Тогава Р. му казал да прехвърли дяловете си на св.Г. Г.Г.. Отново Р. оформил нужните документи, а подсъдимият ги подписал пред нотариус и така на 10.08.2004 год. собствеността на дружеството преминала върху св.Г. Г..

През м.08.2004 година започнала и данъчна ревизия на дружеството. Тя обхващала данъчен период 20.06.2003 год. - 30.04.2004 год.

За целите на ревизията били извършени редица насрещни проверки на контрагентите на «Емона стил» ЕООД. Сред тях били търговските предприятия - „Плам" ЕООД, „Йопе - П.Й." ЕТ, „МТ" ЕООД  и „ЕЛБО" ЕООД.

Собственик на капитала на „Плам" ЕООД бил св. П. Г. К.. Свидетелят заявява, че неговото дружество така и не започнало реална търговска дейност. По тази причина не е имал каквито и да е стопански отношения с «Емона стил» ЕООД.

През 2004 год. свидетелят К. се установил трайно да живее в Испания. Св.К.  упълномощил лице на име М. да извършва търговска дейност, но «Плам» ЕООД така и не могло да развие делата си, за да има печат и фактури.

Насрещната проверка в «Плам» ЕООД била по повод фактура № 590/16.02.2004 год., издадена от доставчика "Емона стил" ЕООД с данъчна основа 96 825.00 лв. и ДДС 19 365.00 лв. Тази фактура не е подписана от св.К..

Основанието за издаване на Фактура № 590/16.02.2004 год. е договор за извършване на дадена работа /т.3, л.118 от д.пр./ с предмет СМР на обект «бензиностанция и газостанция» в гр.Шабла. За доказване извършването на уговорените СМР нито една от страните по договора не представила протоколи за приемане на изпълнените СМР. Представени били четири договора за извършване на дадена работа, сключени на 10.11.2003 год. с физически лица със срок на договорите до 31.01.2004 год. и 4 броя РКО, към всеки един от които е приложена сметка за изплатените суми, без номер, дата и година на съставянето им.

ЕТ„Йопе - П.Й." е собственост на св.Й. По повод на доставка от ЕТ била издадена фактура на «Емона стил» ЕООД № 864/06.02.2004 год. с данъчна основа 149 080.00 лв. и ДДС 29 816.00 лв. Относно тази  фактура № 864/06.02.2004 год. с издател ЕТ „Йопе - П.Й." е установено следното:

- тя не е отразена в дневника за продажби и СД по ДДС за данъчен период 02/2004г. на издателя;

-няма писмени документи за извършените услуги;

-дължимият  ДДС е платен чрез ДДС сметката на 06.02.2004 год. /т.6, л.10 от д.пр./;

-фактурата не е приложена към материалите на досъдебното производство.

За данъчен период 01.02.2004 год. - 29.02.2004 год. в ТДД – Варна, за «Емона стил» ЕООД била подадена СД вх. № 0306002236/15.3.2004 год., в която били отразени горепосочените фактури. Тези два първични счетоводни документа били включени в дневника на покупки на ЕООД-то.

Според заключението на ССчЕ за данъчен период февруари 2004г. размерът на неправомерно ползвания от «Емона стил» ЕООД  данъчен кредит възлиза на  49 181.00 лева.

В периода м.04.2004 год. - м.05.2004 год. св. Г. Г. бил управител на фирми „МТ" ЕООД  и „ЕЛБО" ЕООД.

През м. 04.2004 год. с издател "МТ" ЕООД и с получател „ Емона Стил" ЕООД били издадени следните фактури:

-№ 3000/01.04.2004г. с данъчна основа 137 549.99 и ДДС 27 510.00 лв.,

-№3001/02.04.2004г. с данъчна основа 673 440.00 и ДДС 134 688.00 лв.,

-№3002/03.04.2004г, с данъчна основа 493 900.00 и ДДС 98 780.00 лв.,

-№3003/04.04.2004г. с данъчна основа 790 400.00 и ДДС 158 0 80.00 лв.,

-№3004/05.04.2004г. с данъчна основа 729 600.00 и ДДС 145 920.00 лв.,

-№3005/06.04.2004г. с данъчна основа 645 480.00 и ДДС 128 896.00 лв.,

-№3006/07.04.2004г. с данъчна основа 814 720.00 и ДДС 162 944.00 лв.,

-№3007/08.04.2004г. с данъчна основа 596 088.00 и ДДС 113 817.60 лв.,

-№3008/09.04.2004г. с данъчна основа 150 000.00 и ДДС 30 000.00 лв.

-№3009/10.04.2004г. с данъчна основа 178 000.00 и ДДС 35 600.00 лв.

Чрез заключението на ССчЕ се установява, че няма извършено плащане по нито една от фактурите. Данъкът е начислен като задължение към бюджета за данъчен период 04/2004 год.

За данъчен период 01.04.2004 год. - 30.04.2004 год. за «Емона стил» ЕООД била подадена СД вх. № 0306004245/14.05.2004 год. В нея  намерили отразяване горепосочените фактури. Те били включени в дневника на покупките на дружеството.

Според заключението на ССчЕ за данъчен период април 2004 год. размерът на неправомерно ползвания данъчен кредит от «Емона стил» ЕООД е 1 070 735.60 лева.

            В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-графологична експертиза /т.1, л.136 от д.пр./. Според заключението на вещото лице подписите, положени срещу «Управител» на «Емона стил» ЕООД, за данъчни периоди в:

            -СД месец 11.2003 година;

            -дневник за покупки за м.11.2003 година;

            -СД месец 02.2004 годиан;

            -дневник за покупки за м.02.2004г.;

            -СД за м.03.2004г.;

            -дневник за покупки за м.03.2004г;

            -СД за м.04.2004г.;

са авторство на подс.З.Т..

            Във фазата на съдебното следствие е назначена повторна съдебно-почеркова експертиза. Според заключението на вещото лице, подписите положени за  «Управител» на «Емона Стил» ЕООД в СД и в дневник за покупки за периода 01.02.-29.02.2004 година и в СД за периода 01.04.-30.04.2004г. не са изпълнени от подсъдимия Т..

            В хода на проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие бе назначена комисионна тройна съдебно-графологична експертиза, чието заключение, прието от съда и страните като обективно и компетентно дадено, сочи, че подписите за управител в Справка-декларация и в ДДС Дневник за покупки на «Емона стил» ООД за периода 01.02.2004 г.- 29.02.2004 г. са изпълнени от свид.Ц.Г.Б.. Изследваните подписи са опит за имитация на подписа на подс.З.Т. с изписване само на инициалната буква «З».

По отношение на Справката-декларация за данъчен период 04.2004 г. вещите лица са достигнали до категоричния извод, че подписът за управител не е положен, нито от подсъдимия З.Т., нито от Р.Р., нито от св.Ц.Г.Б..

Горната фактическа обстановка се установява посредством обясненията на подсъдимия Т.; показания на разпитаните от първата инстанция свидетели Ц.Б., Ю.К., Р.П.; приобщените по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК показания на св.св.П.Й., П. К., Г. Г.; приобщената по реда на чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК ССчЕ; заключението по повторната СПЕ и тройната съдебно-почеркова експертиза, изслушава във въззивната инстанция, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Въззивната инстанция възприе за установена сходна фактическа обстановка на изложената от първата инстанция, която е изложила убедителни доводи за това кои доказателства кредитира и защо. За това и настоящата инстанция се солидаризира с този анализ, които бе допълнен и от категоричното заключение на тройната съдебно-почеркова експертиза.  Към настоящия момент е безспорен за съда и страните факта на осъществено от обективна страна престъпление против данъчната система. ВОС в тази насока също е изложил убедителни доводи за нереалността на инкриминираните сделки. Единственият спорен момент в настоящото наказателно производство е дали автор на това престъпление е лицето, предадено на съд – подс.З.Т..

При така очертаната доказателствена маса въззивната инстанция споделя извода на ВОС, че подс.Т. не е автор на вмененото му данъчно престъпление. Безспорно е, че поначало субекти на данъчните престъпления са данъчно задължените съобразно съответните данъчни закони лица. При юридическите лица това са техните законни представители физически лица, вписани в търговския регистър. В редица житейски хипотези обаче е възможно фактическото водене на търговската дейност, данъчното й отразяване и отчитане (респ. изпълнение на функциите, присъщи на данъчно задълженото лице), да бъде извършвано от лице, различно от законния представител на дружеството, въз основа на възлагане, с оглед разпределение на работата (например при големи корпоративни образувания) или по силата на упълномощаване с общо или търговско пълномощно (например по чл. 26 от ТЗ). От решаващо значение е дали във фактически план деецът обективно е осъществявал присъщите функции на данъчно задължено лице и реализирайки съзнателно някоя от формите на изпълнително деяние по чл. 255 от НК е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат - избягване на установяването или плащането на данъчни задължения. Доказването на всички тези обстоятелства и извеждане на прекия умисъл на дееца е в тежест на обвинителната власт съобразно стандартите за справедливост на наказателен процес. В конкретният случай обвинението практически е било построено единствено върху това, че подсъдимият е собственик на дружеството, явяващо се задължено по ЗДДС, което е недопустимо, защото му възлага обективна отговорност. Затова, анализирайки фактите, установени при съдебното разглеждане, а именно, че подсъдимият, макар да е бил законен представител на ЕООД „Емона стил”, явяващо се данъчно задължено лице, то същият обективно не е осъществявал търговската му дейност (а това е вършено от неустановено по делото лице) и не е извършвал функции по данъчното й отразяване и отчитане. Той не е имал каквато и да е било представа за  сключваните сделки, тяхното изпълнение, за инкасирани приходи и направени разходи, нито е подавал месечни справки-декларации по ЗДДС по повод осъществявана реална и фиктивна търговия. Затова и не може да се търси неговата отговорност (както наказателна, така и гражданска) за умишлено избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, каквото обвинение му е било повдигнато. В този смисъл и Решение № 22/14.07.2014 г. на ВКС, II но

В пренията по същество на делото отново бе поставен от защитата въпросът за погасяване на наказателното преследване поради изтекла давност. Този проблем е бил разгледан и разрешен с Решение №183/15.12.2014 година по ВЧНД №323/2014 година по описа на ВАС, поради което неговото повторно поставяне е недопустимо.

Изложеното по-горе от своя страна сочи, че не е налице и претендираното с протеста и въззивната жалба основание за отмяна на проверяваната присъда, както в нейната наказателно– оправдателна, така и в нейната гражданско–отхвърлителна част.

По реда на служебната проверка настоящият състав на въззивната инстанция не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон, които да съставляват въззивни основания за отмяна или изменяване на първоинстанционната присъда.

            По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което и следва тя да бъде потвърдена изцяло.

 

            Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Варненския апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда 46, постановена по НОХД № 1183/2014 год. на 21.04.2015 год. от ВОС.

           

            Решението подлежи на касационно обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                             2.