Р Е Ш Е Н И Е

                             № 138

31.05.2017 г. гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година,  в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар Соня Дичева

 прокурор Милена Гамозова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

 ВНОХД №151 по описа за 2017 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на адв. М.П., като защитник на А.М.Д.,подсъдим по нохд №164/16г. по описа на ОС Търговище, както жалба от адв. Цв.Х., като пълномощник на М.Б. М. – гр.ищец, против присъдата постановена от същия съд на 20.02.2017г, по нохд № 207/16г. с която подсъдимият Д. е признат за виновен за деяния по чл.152 ал.4 т.4 вр.ал.3 т.2 вр.ал.1 т.2 вр.чл.60 и 63 ал.1 т.2 вр.чл.54 НК, за което му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода; по чл.150 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.60 и 63 ал.1 т.3 вр.чл.54 НК, за което му е наложено наказание от три години лишаване от свобода; по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 вр.чл.115 НК вр.чл.60 и 63 ал.1 т.1 и 2 вр.чл.54 НК, за което му е наложено наказание от осем години лишаване от свобода; по чл.150 ал.1 пр.1 вр.чл.60 6 63 ал.1 т.3 вр.чл.54 НК,за което му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и на основание чл.23 ал.1 НК му е определено едно общо наказание от осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим в поправителен дом. Осъден е със съгласието на родителите си да заплати на гр. ищец М.М. сумата от 30 000лв. представляваща неимуществени вреди.

В жалбата на подсъдимия се излагат съображения за наличие на допуснати множество процесуални нарушения, необоснованост, като присъдата почивала на предположения, както и явна несправедливост на наложеното наказание, както и завишен размер на присъденото обезщетение на гр. ищец. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава, връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, както и намаляване на размера на наложеното наказание и съответно и размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди на гр. ищец. Жалбата се поддържа в с.з. от защитниците на подсъдимия Д. като се излагат съображение, че обвиненията не били доказани по безспорен и категоричен начин.

В жалбата на гр. ищец се прави искане за присъждане на обезщетението в пълен размер, така както е предявено.

В с.з. представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.

Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 12.02.2017г., постановена по нохд № 164/2016г. Търговишкият окръжен съд е признал подсъдимия А.М.Д. за виновен в това, че:

1/ на 18.04.2015г. в в близост до пътя между с.Гагово, об. Попово и гр.Опака обл. Търговище, чрез употреба на сила, се съвкупил с Ц.Ц.С., на 74 години, от гр.Попово, като й причинил три средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затруднение движението на снагата и състояние временно опасно за живота, като е настъпила и смъртта на пострадалата на 18/19.04.2015г. и деянието съставлява особено тежък случай, като макари  непълнолетен но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като на основание чл.152 ал.4 т.4 вр.ал.3 т2 вр. ал.1 т.2 пр.1, вр.чл.129 ал.2 вр.чл.60 и 63 ал.1 т.2 и чл.54 НК му е наложил наказание от пет години лишаване от свобода;

2/ по същото време и на същото място, чрез употреба ва сила, извършил действия с цел удовлетворяване полово желание без съвкупление с Ц.Ц.С., на 74 години,като деянието представлява особено тежък случай, поради настъпилата смърт на пострадалата на 18/19.04.2015г, като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си и на основание чл.150 ал.2 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.60 и 63 ал.1 т.3 и чл.54 НК му е наложил наказание от три години лишаване от свобода;

3/ по същото време и на същото място умишлено умъртвил Ц.Ц.С., на 74 години, като деянието е извършено по особено мъчителен начин, като макар и непълнолетен но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2 вр.чл.115, вр.чл.60 и 63 ал.1 т.1 и 2 и чл.54 му е наложил наказание от осем години лишаване от свобода;

4/ на 20.11.2015г. в с.Гагово, общ Попово, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на непълнолетната К.А.А., на 14 години, като употребил за това сила, като макар и непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като на основание чл.150 ал.1 пр.1 вр.чл.60 и 63 ал.1 т.3 вр.чл.54 НК му е определил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23 ал.1 НК е определил на подс. Д. да изтърпи най-тежкото от така наложените му наказания , а именно лишаване от свобода за срок от осем години при общ режим в поправителен дом.

 Осъдил е подсъдимия, със съгласието на родителите си, да заплати на М.Б.М. сумата от 30 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици, като е отхвърлил иска в останалата му част до 50 000лв. Осъдил го е да заплати  направените по делото разноски. Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение. Произнесъл се е по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подс. Д. живеел с родителите си в с.Гагово, общ.Попово, не учел и не работел. Бил известен в селото, с това ме не контролирал половите си желания , демонстративно показвал половия си орган, мастурбирал на публични места и извършвал и други действия с цел сексуално задоволяване. На 18.04.2015г., в ранния следобед, същия се намирал в двора на училището в селото. В един момент видял преминаваща покрай двора на училището възрастна жена, очевидно неадекватна. Решил да тръгне след нея като взел велосипеда си и я последвал. Към края на селото я застигнал и задминал като се отправил към гр.Опака. Без да влиза в града се върнал обратно, пресрещнал жената, подминал я и спрял, слязъл от велосипеда и бавно тръгнал след нея, опитвайки се да завърже разговор. От поведението й и лошия и външен вид, подсъдимият разбрал, че същата е дезориентирана и очевидно има някакъв здравословен проблем. В действителност постр. С. страдала от „глобална деменция, невротично-депресивен синдром“, забравяла, често не разпознавала близките си, редовно се губела, забравяла къде живее като често тръгвала по пътя от гр.Попово към с.Гагово и гр.Опака, скитала по улиците като събирала различни отпадъци, трудно контактувала и не поддържала добра лична хигиена. Състоянието й било известно на много хора в гр.Попово и извън него, които, виждайки я да скита информирали сина й, свид. М., който ходел да я прибира.

Така възползвайки се от здравословното състояние на постр. С., подс. Д. и мястото където я настигнал, решил да осъществи полов акт с нея. В изпълнение на замисленото той я извел от пътя и я повел по черен път. На метри от главния път, стигайки до място обрасло в храсти подс. Д. спрял, а постр. С. седнала на земята за да си почине като в близост оставила носените от нея битови отпадъци – празни опаковки и хартии. Подсъдимият преценил, че мястото е достатъчно скрито от пътя и пристъпил към изпълнение на намеренията си. Според неговите обяснения, дадени на ДП, предложил на пострадалата да правят секс и пристъпил към действия, които пострадалата, въпреки състоянието си възприела като неприемливи и се възпротивила на опитите му за интимна близост. Това поведение раздразнило подсъдимия и той се нахвърлил върху пострадалата като я съборил на земята, започнал да й нанася удари по главата и тялото, като едновременно с това упражнил и силен натиск върху тялото й. Сломявайки съпротивата й, запретнал полата й след което осъществил вагинален а след това и анален полов акт. Тъй като пострадалата се опитвала да вика за помощ, то я стиснал за шията и затискал устата й с ръце. В един момент я обърнал по лице и продължил сношението като се семеизпразнил на земята и се избърсал в анцуга си. След това се качил на колелото си и се върнал в с.Гагово. Пострадалата останала да лежи на земята като в резултат на упражненото насилие получила множество контузии и травматични увреждания, подробно описани в СМЕ и няколко часа по-късно починала. Според СМЕ смъртта е настъпила с голяма вероятност за около 4 часа за времето от 21.00ч. на 18.04. до 01.00ч. на 19.04.2015г. като е била бавна и мъчителна, съпроводена с изпитването на силни болки като всички травматични увреждания са получени приживе. Непосредствена причина за настъпилата смърт е травматично хеморагичен шок, в резултат на множество счупвания на ребра и гръдна кост с размествания, контузия на сърцето и на ляво белодробно крило с повърхностно разкъсване, довели до кръвоизлив в гръдната кухина и по стената на гръдния кош. От СМЕ се установяват счупвания на гръдна кост, счупвания на ребра от второ до десето вляво и от първо до десето вдясно, довели до трайно затруднение движението на снагата, контузията на ляво белодробно крило и повърхностното разкъсване в областта на горния му лоб с излив на кръв, представляват изпадане в състояние влеменно опасно за живота.

При външния оглед на пострадалата са били установени и редица кръвонасядания и охлузвания по цялото тяло – по лицето, по шията, дясна ръка, по гърба, седалищната област, двете колена. При огледа на влагалището и ануса са били установени тъмно червени подлигавични кръвоизливи по задната стена на входа, обхващащи цялата дължина на входа, повърхностно разкъсване на лигавицата на правото черво, над сфинктера. Съгласно заключението на СМЕ последните увреждания са в резултат на вагинално и анално сношение, а останалите наранявания по тялото са в резултат на въздействие на твърди тъпи предмети- удари с ръце в съответните области, стискане в областта на шията и силен натиск по предната стена на гръдния кош.

На 20.11.2015г., около 17-17.30ч. подс. Д. се разхождал из селото като преминал по ул. „Фронтовашка“. Там забелязал трудно подвижната свидетелка К. А. да се предвижва бавно по улицата. Тя страдала от „прогресивна мускулна дистрофия“ и била непълнолетна- на 14 год. Свидетелката се предвижвала изключително бавно, с големи усилия, не можела да се изправя сама без чужда помощ. В момента, когато била забелязана от подсъдимия тя се намирала на неголямо разстояние от дома си. Като я видял, че се затруднява в предвижването си, подс. Д. решил да се възползва и да извърши блудствени действия с нея. Приближил са зад свидетелката, хванал я за задните части, после я обхванал с ръце през тялото като поставил ръцете си на стомаха й. Изненадана, свидетелката успяла да се извърне с лице към подсъдимия, когото познавала. Той се опитал да я целуне по устните, но не успял, тъй като тя се дърпала. Притиснал я към себе си като започнал да я опипва по гърдите и започнал да прави опити да смъкне клина и бикините й. Свидетелката започнала да се дърпа, доколкото позволявали силите й и да вика за помощ. Заплашила подсъдимия, че майка й всеки момент ще излезе, че ще съобщи на близките му. Въпреки това той продължил да се притиска към нея и тя усетила, че члена му е еректирал. След като не успял да събуе клина й, той я блъснал на земята. Свидетелката паднала по гръб, а подсъдимия надвесвайки се над нея свалил панталона си, хванал я за косата като се опитал да вкара члена си в устата й. След като не успял, нанесъл й удар с ръка по челото, в резултат на което свидетелката паднала по гръб, а подсъдимия се изправил, обърнал се с гръб и започнал да мастурбира. След като удовлетворил сексуалното си желание, той погалил лежащата на земята А. и си заминал. Свидетелката успяла да допълзи до оградата, изправила се и се прибрала в дома си, където разказала на майка си какво се е случило.

Майката на пострадалата А. – свид. Ф.М. уведомила полицията за случилото се. В това време подсъдимия се бил отправил пеш към гр.Попово. От Попово към с.Гагово, с автомобил се отправили полицейските служители свид. Христов, свид. И., които отговаряли за района на с.Гагово и познавали подсъдимия, както и свид.М. Давидков. Малко преди с.Гагово подсъдимия бил забелязан да върви покрай пътя. Виждайки полицейския автомобил подсъдимия се скрил в храстите. След известно време излязъл и бил задържан като при проведената беседа той подробно обяснил какво е направил със свид. А..

От изготвената СППЕ е видно, че свидетелката А. не страда от психическо заболяване. Същата е с нормално личностово и психосексуално развитие. Интелекта и паметовото й развитие, отговарят на възрастта й и същата е годна да дава свидетелски показания и правилно да възпроизвежда случилото се.

Тъй като поради поведението си подсъдимия бил и заподозрян в изнасилването и умъртвяването на постр. С., бил запитан за случая и в проведената беседа същата вечер той разказал подборно и за тези свои действия спрямо възрастната жена.

На следващия ден -21.11.15г. в 16.00ч. подс. Д. бил привлечен като обвиняем по ДП36/15г. с обвинение по чл.152 ал.3 т.2 и чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.2 НК. В присъствието на назначения служебен защитник подс. Д. направил пълни самопризнания като на следващия ден, при проведения следствен експеримент показал местата, където осъществил деянията с пострадалите Цана С. и К. А..

Във връзка с възприетата по-късно линия на защита на подс. Д. се е наложило да бъдат разпитани всички участници в следствения експеримент. По този начин са били затвърдени първоначално дадените обяснения от подсъдимия по отношение на местата и начина на извършване на отделните деяния.Дадените от подсъдимия обяснения както по отношение на мястото на деянието, така и по отношение на последователно извършените действия по отношение на пострадалата, изцяло се припокриват с констатациите при извършените огледи при установяване на престъплението на 20 и 21.04.15г. Подсъдимият доброволно и изключително точно е посочил мястото на деянието и то съвпада с мястото, където е бил намерен трупа на пострадалата. Разказа по отношение на отделните действия напълно съвпада и с обективните находки по тялото на същата.

Твърдението, че му е бил оказван някакъв натиск, че е бил „пребит от и.“ са напълно несъстоятелни. По делото има снимков материал за извършения следствен експеримент и от него не се установяват никакви увреждания по подсъдимия. Освен това по делото са приложени и извадки от свиждания, почти всеки ден, с родителите му и от тяхна страна също не са правени каквито и да е възражения, че синът им е бил бит или че му е упражнявано някакво психическо въздействие.

Изключително нелепи внушения са се опитали да направят брата на подсъдимия – Андрей Д. и свид. Зейнун Османов, допуснати до разпит по искане на защитата, относно поведението на свид. А., както и по отношение постр. С., която според свидетелите „била блъсната от автомобил“. Правилно съдът не ги е кредитирал и е изложил подробни съображения затова, които се споделят изцяло.

След това защитата е навела доводи за внушаемост на подсъдимия и склонност към фантазиране. В този смисъл е била допусната още една СППЕ. Според комплексната СППЕ е установила лекостепенна умствена изостаналост и разстройство на сексуалния нагон с преобладаване на ексхибиционистични, воайорски, садистични и хомосексуални тенденции, които от своя страна не удовлетворяват критериите за „разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл.33 НК. открояват се изразени особено, свързани с насочеността на сексуалния нагон, както и силно намален контрол върху поведението и импулсите. Тези отклонения са предпоставка за извършване на сексуални престъпления, като агресията е специфична и се изразява при невъзможност да удовлетвори сексуалните си желания. Същия е годен да разбира фактите, имащи значение за делото и да участва в него, както и да дава верни отговори на несложни въпроси, ако желае. Към момента на деянията не са констатирани данни за наличие на афектно състояние в рамките на физиологичен или патологичен афект. Експертизата е категорична, че не е установено наличие на фантазии или внушения, които да са доминирали поведението му, колкото до физически или психически натиск, липсата на каквито и да е данни в тази насока не дава възможност на експертите да отговорят на тази част от въпроса.

Правилно и обосновано съдът е стигнал до единствено възможното заключение, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянията за които е бил предаден на съд.

По отношение на пост. С. са налице три отделни деяния, осъществени в условията на идеална съвкупност – по чл.152 ал.4 т.4 вр.ал.3 т.2 вр.ал.1 т.2; по чл.150 ал.2 вр.ал.1/редакция преди изменението в дв бр.74/15/; по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 вр.чл.115 НК, всички вр.чл.60 и 63 ал.1 НК, а по отношение на постр. А. – деяние по чл.150 ал.1 пр.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК.

По жалбата на подсъдимия:

Твърди се, че е нарушен принципът на непрекъснатост на съдебното заседание между съдебните прения и постановяване на присъдата и не било ясно дали съставът на съда или негови членове не са заседавали и по други дела в този промеждутък.

Това възражение наложи събиране на доказателства в този смисъл. От писмо на Председателя на ОС Търговище е видно, че за посочения период 15,45ч на 16.02.17г. до 10.00ч. на 20.02.17г. съставът не е участвал в други съдебни заседания. Събрани бяха доказателства и за квалификацията на избраните съдебни заседатели, като и тримата имат правоспособност – педагог.

Твърди се, че присъдата почивала единствено на дадените обяснения на ДП от подсъдимия.

Вярно е, че по отношение на деянията спрямо постр.С. няма преки доказателства относно авторството на деянието. Съдът обаче е направил всичко зависещо от него да събере и съпостави всички възможни косвени доказателства. От преценката на всички тях, последователно и пълно е установена логическата връзка, както и единствения възможен извод – виновното поведение на подсъдимия. Този извод нито за момент не се разколебава от някакви други данни или обстоятелства. Както вече беше посочено, показанията на поисканите от защитата свидетели са изолирани и не се подкрепят от нито едно от събраните доказателства, лишени са от всякаква логика и целят внушение на неверни обстоятелства и факти.

Защитата твърди, че подсъдимия бил „подведен“ при проведената беседа за да даде такива обяснения. Подсъдимият е казал, че било съботен ден /18.04.15г. е събота/, когато видял в центъра на с.Гагово бабата – трудно подвижна, обстоятелство което няма как да му бъде известно ако не го е видял лично.Посочил е точно мястото, където е осъществено деянието. След това описал действията си, които отговарят на обективните находки по тялото на пострадалата – бутане с ръце по гърдите, затискане на устата, наличието на сутиен, който скъсал и измъкнал през ръкава, положението, в което оставил жената. Не е вярно твърдението на защитата, че подсъдимия е бил насочван към мястото, както и какво точно да говори. В този смисъл са и показанията на поемните лица, които подробно описват начина на извършване на сл.експеримент.

От първия момент на повдигане на обвинението подсъдимият е разполагал с професионална защита, разпитите са провеждани според изискванията на НПК, а и както беше посочено дадените от подсъдимия обяснения се подкрепят изцяло от проведения следствен експеримент, както и от обективните находки по време на огледа, заключенията на експертите.

В случая не са налице нито доказателствена непълнота, нито негодни доказателствени средства, нито пък изводите на съда са колебливи. Всички събрани доказателства са еднозначни и водят до единствен извод, както вече се спомена и по-горе – виновното поведение на подс. Д.. Няма основание за връщане на делото на прокурора, тъй като нито са налице някакви отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, нито следва да се събират доказателства, които не могат да бъдат събрани във фазата на СП. Не са налице и допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на страните от съда, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Що се касае до оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание  то също е неоснователно.

Съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Отчетена е високата степен на обществена опасност на деянията, както и че е налице една престъпна упоритост от страна на подсъдимия, грубото незачитане на моралните норми за поведение, както и половата неприкосновеност. Извършени са четири тежки престъпления като подсъдимия макар и непълнолетен но е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Така определените наказания не са завишени по размер, а определеното общо наказание би изиграло своята възпираща и предупреждаваща роля, най-вече по отношение генералната превенция.

По гр.иск:

Същият е основателен. Подсъдимият се е възползвал от състоянието на жертвата си. Воден е бил изцяло от нагона си, без да се съобразява нито с възрастта на пострадалата, нито с нейното здравословно състояние. На практика тя е била в безпомощно състояние. След задоволяване на първичните си инстинкти, подсъдимия я е оставил в това състояние без да се интересува от състоянието й. За него тя е нямала никакво значение – просто инструмент за задоволяване на сексуалните нужди.

От друга страна синът на пострадалата – гр. ищец Б. е загубил майка си и по един ужасяващ начин. Той е преживявал смъртта й ден след ден и тези болки и страдания не могат да бъдат компенсирани по никакъв начин. Грижил се е за нея, съответно и на установеното й заболяване. Съдът неправилно е приел, че следва да се съобрази с материалното състояние на семейството на подсъдимия. Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Поради това и без значение е какво е имотното състояние на извършителя. Тъй като, видно от мотивите на съда, това е било основния критерий за определяне размера на обезщетението, то и в този смисъл присъдата следва да бъде изменена като предявеният граждански иск бъде уважен изцяло.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че жалбата на гражданския ищец е основателна и присъдата, в тази й част следва да бъде изменена, а в останалата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.3 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 20.02.2017г. на Търговишкия окръжен съд, постановена по нохд № 164/16г. по отношение на подсъдимия А.М.Д. с ЕГ№********** в гражданско осъдителната част като уважава изцяло предявения от М.Б. М. граждански иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв. и осъжда М.Д.М. и Г.А.М., като родители и законни представители на А.М.Д. да заплатят тази сума ведно със законните последици.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                             2.