Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              

                                    

                                                           № 151

 

Варна, 13.08.2015 година

 

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение,в публично съдебно заседание на Десети Юли,две хиляди и  петнадесета година,в  състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА                                                

                                                                                               СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

                 Секретар Г.Н.

                 Прокурор СТЕФКА ЯКИМОВА

                 Като разгледа докладваното от съдия ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ВНДОХ 152 по описа за 2015 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

С Присъда № 27/11.03.2015 година по НДОХ № 295/2014 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимите:Г.П.Ц.,ЕГН **********,*** и П.Я.Д.,ЕГН **********,*** са били признати за невинни в това,че:На 29.11.2012 година на ГКПП"Фериботи"- град Видин,в съучастие помежду си като съизвършители,в ТИР- влекач"Ивеко МПЕ 43 ТП" с pег. № В 3022 КМ и полуремарке"ШМИТЦ"с peг. № В 3451 ЕК,направили опит да пренесат през границите на страната без знанието и разрешението на Митниците,стоки за търговски или производствени цели в големи размери:23 760 литра етилов алкохол,на стойност 392 040,00 лева и на основание член 304 предложение последно от НПК са били оправдани по обвинението да са извършили престъпление по член 242 алинея 1 буква"д"от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК във връзка с член 18 алинея 1 от НК.

Недоволен от така постановената Присъда е останал прокурор от ВИДИНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,протестирал я е с бланкетен протест, като неправилна и на основание член 318 алинея 2 от НПК във връзка с член 334 точка 2 от НК във връзка с член336 алинея 1 точка 2 от НПК предлага тя да бъде отменена и постановена нова Присъда,с която подсъдимите Г.П.Ц. и П.Я.Д. да бъдат признати за виновни по член 242 алинея 1 буква"д"от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК във връзка с член 18 алинея 1 от НК,каквото обвинение е имало на първата инстанция.Съображения в тази насока са изложени в постъпилите по делото впоследствие писмени мотиви към протеста.

В съдебно заседание,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция страните взеха следните становища :

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА поддържа протеста,но не по изложените в него съображения,тъй като на двамата подсъдими неправилно е било повдигнато обвинение по член 242 от НПК,а е следвало да бъде повдигнато обвинение по член 234 алинея 2 точка 3 във връзка с алинея 1 от НК.По изложени подробни съображения в тази насока се предлага на двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по това обвинение и да им бъдат наложени наказания по първата алтернатива,а именно:"Лишаване от свобода"за срок от по ЕДНА ГОДИНА и ДЕСЕТ МЕСЕЦА,с ЧЕТИРИ ГОДИШЕН изпитателен срок,съобразно разпоредбата на член 55 от НК,както и"Лишаване от право"да упражняват шофьорска професия за същия период от време.

Защитата на двамата подсъдими:Г.П.Ц. и П.Я.Д.,адвокат Б.Ж.-*** взема становище,че първоинстанционният съдебен акт се явява,правилен,законосъобразен,постановен не при пипса на мотиви,а мотивиран.Моли да бъде оставен без уважение протеста на ВИДИНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА и да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт,като излага подробни съображения в тази насока.

В последната си дума подсъдимият Ц. моли да бъде потвърдена оправдателната Присъда.

В последната си дума подсъдимият Д. също моли да бъде потвърдена оправдателната Присъда.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в протеста на прокурора от ВИДИНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА;становищата на страните по него;становището на подсъдимите Ц. и Д. в последната им дума,както и служебно изцяло-с оглед изискванията на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Протестът на прокурора от ВИДИНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА;е бил подаден в установения от НПК срок и е допустим за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

С Определение № 36 от 10.03.2014 година ВКС на РБ е изпратил по подсъдност материалите по НДОХ № 10/2014 година по описа на ВИДИНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД за разглеждане и решаване на делото от ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е било  проведено при условията на член 371 точка 1 от НПК,с оглед изразеното от подсъдимите съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите и вещите лица,като при постановяване на Присъдата съдът е постановил,че ще ползва непосредствено съдържанието на експертизите на вещите лица и протоколите за разпит на свидетелите от ДП,за които е изразено съгласие.

Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка :

През 2012 година свидетелят Т. работел в"Г-Транс"-ЕООД-Варна като шофьор,извършващ международни превози.

На 27.11.2012 година свидетелят Т. пристигнал в село Първенец,близо до град Пловдив,където оставил управлявания от него т.а.- бордови/ТИР/влекач марка"ИВЕКО МП Е 43 ТП"с peг. № В 30 22 КМ с полуремарке марка"ШМИТЦ"с peг. № В 3451 ЕК в сервиз,собственост на"Трайков-Транс"ООД-Пловдив.Този сервиз и друг път бил използван от"Г-Транс"-ЕООД-Варна /собственик на т.а./ а ремонт на товарни автомобили.Свидетелят Т. оставил там товарния автомобил празен,за да бъде обслужен:да му се смени антифриза и да се долее масло на хидравликата.

Свидетелят Н.,който по това време работел в"Трайков-Транс"ООД-Пловдив като диспечер в сградата в село Първенец се свързал със свидетеля Г.,управител на"Г-Транс"-ЕООД-Варна,когато при него отишъл мъж, търсещ транспорт до Белгия за товар,представляващ пропилен гликол.Причината да потърси свидетеля Г. била,че на паркинга на сервиза  единственият празен товарен автомобил бил този на варненското дружество.Свидетелят Г. и мъжът се разбрали по телефона за условията на доставката,след което свидетелят Н. отишъл да натовари камиона.След натоварването го оставил на паркинга пред Митницата в град Пловдив.

Когато свидетелят Т. се върнал при камиона,той вече бил натоварен,като документите за товара били оформени и оставени в кабината.Свидетелят Т. преспал в кабината,а на другия ден свидетелят Г. пристигнал заедно с двамата подсъдими Ц. и Д.,които щели да извършат следващия транспорт.Подсъдимите натоварили багажа си в кабината на камиона,а свидетелят Т. взел своя от там.

Подсъдимият Ц. огледал камиона и проверил външно състоянието му/светлини,гуми и т.н./,а подсъдимият Д. огледал товара:как е разположен и укрепен.Това,което възприел,било:прозрачни туби с надпис"пропилен гликол”,пълни с безцветна течност,наредени на няколко реда върху европалети,стречовани външно.Той не разопаковал палетите и не отварял тубите,тъй като не бивало да поврежда товара,а и нищо не го усъмнило. Проверил и установил,че документите за превоза са налични и изглеждали надлежно оформени.

След това двамата подсъдими се качили в камиона и тръгнали към град Видин,а свидетелите Т. и Г. отпътували с лек автомобил към град Варна.

Около 23.30 часа на ГКПП"Фериботи"-град Видин пристигнали за излизане от страната двамата подсъдими Ц. и Д. с товарния автомобил/ТИР/влекач марка"ИВЕКО МП Е 43 ТП" с peг.№ В 30 22 КМ и с полуремарке марка"ШМИТЦ" с peг. № В 3451 ЕК,като товарният автомобил бил управляван от подсъдимия Ц..

Митническият служител-свидетелят ПОАКОВ извършил проверка,при която подсъдимият Ц. го уведомил,че пътуват за Кралство Белгия и превозват препарат за миене на стъкла.От представените му ЧМР и съпровождащ документ свидетелят ПОАКОВ установил,че стоката е описана като"пропилен-гликол”.Като изпращач в ЧМР бил вписан"Випера-Химикал"ЕООД-град Пловдив,а като получател в Кралство Белгия,град Антверпен бил посочен само адрес.Свидетелят ПОАКОВ селектирал ТИР-а за щателна митническа проверка, в която участвал и колегата му:свидетелят БОРИСОВ.Отваряйки една от тубите с превозвания товар,митническите служители установили,че съдържа безцветна течност.Извършили проверка с контролен уред:денситометър,който показал 96,9 % действително алкохолно съдържание по обем при 20° С.След това проверили още няколко туби и установили,че всичките съдържали етилов алкохол.

Повикан бил разследващия митнически инспектор.След пристигането му било извършено претърсване на влекача и полуремаркето и изземване на намерените в тях общо 33 броя европалети с подредени в тях 1188 броя пластмасови туби от по 20 литра всяка,съдържащи общо 23 760 литра етилов алкохол.Иззети били и влекача с полуремаркето.Впоследствие бил извършен оглед на веществени доказателства,при който е измерено % съдържание алкохол на всяка една от тубите,от които са били взети представителни проби.

От заключението на назначената по делото физико-химична експертиза е било установено,че се касае общо 23760 литра етилов алкохол:неденатуриран,с действително алкохолно съдържание по обем със средна стойност 96,570% vol, годен за консумация.От заключението било установено,че съдържанието на тубите отговаря на член 9 алинея 1 от ЗАДС за"етилов алкохол,включен в код по КН2207 и код на тарифно класиране 2207 - 1000 с действително алкохолно съдържание по обем 80% vol. или повече".

От заключението на назначената на досъдебното производство оценителна експертиза е било установено,че пазарната стойност на 23 760 литра етилов алкохол в 1188-те туби е в размер на  392 040,00 лева,а стойността на избегнатия акциз е 252 379,44 лева.

Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена на базата на събраните на досъдебното производство доказателства,приобщени поради прилагането на съкратената процедура по реда на член 371 точка 1 от НПК,чрез прочитането им по член 283 от НПК,а именно: показанията на свидетелите,заключенията по назначените в хода на досъдебното производство физико-химична експертиза и оценителна експертиза,протоколи за претърсване и изземване,справки за съдимост и други писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство,както и събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

Гореописаната и приета за установена фактическа обстановка по делото не е била оспорена от подсъдимите пред първоинстанционния съд,не се оспорва и пред въззивната апелативна инстанция.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно установената по делото фактическа обстановка,като законосъобразни,обосновани и безспорни,а така също и в синхрон със събраните по делото доказателства.

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка,първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че подсъдимите Г.П.Ц. и П.Я.Д. на 29.11.2012 година на ГКПП"Фериботи"-град Видин не са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на член 242 алинея 1 буква"д"от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК във връзка с член 18 алинея 1 от НК и също така законосъобразно и обосновано-при условията на член 304 предложение последно от НПК ги е оправдал по така възведеното им обвинение,по изложените съображения,а именно:

Както в рамките на досъдебното производство,така и във фазата на съдебното следствие пред първоинстанционния съд безспорно е било установено по делото,че служители от Митница Видин са открили в процесния товарен автомобил,управляван от подсъдимия Ц. 1188 туби, съдържащи 23760 литра етилов алкохол.

Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд се е позовал на точка 2 от Тълкувателно Решение № 1 от 21.01.2015 година по тълкувателно дело № 1/2014 година на ОСНК на ВКС на РБ относно обективната съставомерност на деянието като престъпление на двамата подсъдими,а именно,че:

Нормата на член 242 алинея 1 от НК е с бланкетна конструкция, поради което и тълкуването й е обвързано с разпоредби от извън наказателното митническо законодателство.Изпълнителното деяние на престъплението по член 242 алинея 1 от НК съставлява"пренасянето”на стоките през границата на страната и то следва да се разбира като"фактическо пренасяне”през граничната линия.От обективна страна деянието е престъпление,когато пренасянето е"без знанието и разрешението на митниците”.Този признак сe явява изпълнен,когато деецът не обяви по съответния ред пред митническите органи пренасянето на стоките, което е длъжен да направи по силата на правна норма.

Като пълноправен член на ЕС,Република България следва да прилага директно правото на Съюза.Тя е част от вътрешния пазар на ЕС, охарактеризиран като пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите.Елемент от съюзното законодателство е и митническото,което следва да се прилага еднакво на митническата територия на ЕС,част от която е територията на Република България,освен ако съществуват други разпоредби,произтичащи от международни конвенции, обичайни практики с ограничен географски и икономически обхват.

Към момента основен действащ регулиращ акт на Съюза/ЕИО/е Регламент 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза/преработен текст/и Регламента за приложението му,до окончателното влизане в сила-от 01.06.2016 година,на отменящия го Регламент/ЕС/№ 952/13 на Европейския парламент и на  Съвета от 09.10.2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

При така създадения правов ред националното ни митническо законодателство,към което препраща нормата на чл.242, ал.1 от НК,търпи съответните промени и се прилага,доколкото не противоречи на митническото законодателство на ЕС.

Включването на територията на Република България като част от митническата територия на Съюза е довело до премахване на граничен митнически контрол на вътрешните за ЕС граници между нея и държавите-членки.Затова от пряко значение за преценката на изискването за"знание и разрешение на митниците”относно пренасянето на стоки и през вътрешна граница на страната са правомощията на митническите органи,така както са определени в съюзното  митническо законодателство.

От съдържанието на тези понятия следва извод,че митническият контрол е дейност,която се изразява в съпоставяне на  фактическото положение с относимото митническо законодателство с цел да бъдат събрани факти от значение за предприемане на съответни мерки по отношение на стоките, предназначени за внасяне,изнасяне и транзитиране за,от и през митническата територия на Съюза.Митническият надзор и митническият контрол са предназначени да осигурят спазването на разпоредбите,приложими за стоките под митнически надзор,нямащи статут на"общностни”.

Стоките, придвижвани през митническата територия на ЕС се разделят на"общностни” и"необщностни”,понятия,дефинирани в съюзното митническо законодателство.Определянето им като такива отразява митническия им статут и има отношение към тяхното облагане, разпространение и свободно движение.

С оглед правомощията на митническите органи и при съблюдаване на принципа за свободното движение,общностните стоки не могат да бъдат предмет на престъплението по член 242 алинея 1 от НК,когато се пренасят през вътрешна за ЕС граница на страната ни.Пренасянето им през тази граница не засяга обществените отношения,свързани с митническия режим.По отношение на стоки с общностен статут,придвижвани на митническата територия на Съюза, включително преминаващи през вътрешна за ЕС граница на страната ни,липсва основание за осъществяване на митнически контрол,т.е.:липсва годен обект за закрила от противоправно посегателство.

С оглед задължителните указания в Тълкувателно Решение № 1 от 21.01.2015 година по тълкувателно дело № 1/2014 година на ОСНК на ВКС на РБ първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че по делото липсва годен предмет на контрабанда и поведението на подсъдимите Ц. и Д. е несъставомерно от обективна страна като престъпно деяние,тъй като не могат да бъдат предмет на контрабанда пренасяните през вътрешна за ЕС граница на Република България на общностни акцизни стоки.

Както беше посочено по-горе:Първоначалният протест на прокурора от ВИДИНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА е бил бланкетен,а в постъпилите последващи мотиви към протеста по делото се излагат съображения,че първоинстанционният съд не се е съобразил с разпоредбата на член 26 от Регламент ЕИО № 2913/1992 година на Съвета от 12.10.1992 година,предвиждащ възможността в митническото законодателство или в други закони,приети от държавите-членки,отнасящи се до"специфични области",за произхода на стоките/като общностни/да се изискват и предоставят документи,доказващи общностния произход на стоките.В националното ни законодателство тези документи са били посочени в член 59 и член 60 от ЗАДС-относно производството и в член член 73а-73в от ЗАДС-относно движението на акцизните стоки,включително и в рамките на общността и които разпоредби изрично предвиждат уведомяването,знанието и разрешението на митницата при движение на акцизни стоки.

Все както беше посочено по-горе:В съдебно заседание от 10.07.2015 година представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА поддържа протеста,но не по изложените в него съображения,а по други: Подсъдимите Г.П.Ц. и П.Я.Д. да бъдат признати за виновни по член 242 алинея 1 буква"д"от НК във връзка с член 20 алинея 2 от НК във връзка с член 18 алинея 1 от НК,каквото обвинение е имало на първата инстанция.

След като в съдебно заседание по съществото на делото пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД от страна на представителя на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА не се поддържат мотивите на Протеста на прокурора от ВИДИНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,но не се оттегля същия-по реда на член 324 алинея 1 от НПК,то въззивната инстанция е задължена по закон да изложи съображения по оплакванията в мотивите на протеста:

Действително:Към дата 10.01.2014 година,когато материалите по делото ведно с обвинителния акт са били внесени във ВИДИНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,Тълкувателно Решение № 1 от 21.01.2015 година по тълкувателно дело № 1/2014 година на ОСНК на ВКС на РБ не е съществувало в правния мир на Република България.Но след като това Тълкувателно Решение е юридически факт към датата на постановяване на Присъдата от ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД/11.03.2015 година/,то това Решение е задължително при прилагане на закона от съдилищата в Република България.

Тълкувателно Решение № 1 от 21.01.2015 година по тълкувателно дело № 1/2014 година на ОСНК на ВКС на РБ е последващо във времето и от Регламент ЕИО № 2913/1992 година на Съвета от 12.10.1992 година,когато Република България още не е била държава-членка на Европейския съюз.

А както беше посочено по-горе:В Тълкувателно Решение № 1 от 21.01.2015 година по тълкувателно дело № 1/2014 година Общото Събрание на НК на ВКС на РБ е изложило съображения,че към момента основен действащ регулиращ акт на Съюза/ЕИО/е Регламент 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза/преработен текст/и Регламента за приложението му,до окончателното влизане в сила-от 01.06.2016 година,на отменящия го Регламент/ЕС/№ 952/13 на Европейския парламент и на  Съвета от 09.10.2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

И след като в Тълкувателното Решение е прието,че:С оглед правомощията на митническите органи и при съблюдаване на принципа за свободното движение,общностните стоки не могат да бъдат предмет на престъплението по член 242 алинея 1 от НК,когато се пренасят през вътрешна за ЕС граница на страната ни,то оплакванията в мотивите към протеста в тази насока се явяват неоснователни и като такива,следва да оставени без уважение.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че са неоснователни и исканията на представителя на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,направени в съдебно заседание от 10.07.2015 година за преквалификация на извършените деяния от подсъдимите Г.П.Ц. и П.Я.Д. като по-леко наказуемо престъпление,а именно:по член 234 алинея 2 точка 3 във връзка с алинея 1 от НК,той като:

По безсъмнен,безспорен и категоричен начин по делото е било установено,че именно двамата подсъдими не са знаели за никакви уговорки;не са присъствали и не са взели участие при товаренето на товарния автомобил в село Първенец;не са знаели и какво има в действителност в натоварените в камиона туби,освен отразеното:ПРОПИЛЕН ГЛИКОЛ;не са управлявали и камиона до паркинга пред Митницата в град Пловдив.

Напротив:Едва на следващия ден след натоварването на камиона в село Първенец и паркирането му на паркинга пред Митницата в град Пловдив,свидетелят Г. пристигнал с двамата подсъдими Ц. и Д.,като последните двама следвало да отпътуват с товарния автомобил за Кралство Белгия,а свидетелите Г. и Т. си тръгнали с лек автомобил за град Варна.

Подсъдимият Ц. огледал камиона,проверил външно състоянието му,а подсъдимият Д. огледал товара:как е разположен и укрепен.Това,което възприел,било:прозрачни туби с надпис"пропилен гликол”,пълни с безцветна течност,наредени на няколко реда върху европалети,стречовани външно.Той не разопаковал палетите и не отварял тубите,тъй като не бивало да поврежда товара,а и нищо не го усъмнило. Проверил и установил,че документите за превоза са налични и изглеждали надлежно оформени.

По делото не са събрани никакви доказателства,че именно подсъдимите Г.Ц. и П.Д. са извършили каквото и да е умишлено престъпно деяние;както и че такова престъпно деяние не е било доказано нито от обективна,нито от субективна страна.

По гореизложените съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че направеното искане от представителя на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА за преквалификация на извършените деяния от подсъдимите Г.П.Ц. и П.Я.Д. като по-леко наказуемо престъпление,а именно:по член 234 алинея 2 точка 3 във връзка с алинея 1 от НК за неоснователно и като такова,следва да бъде оставено без уважение.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че протестът на прокурора от ВИДИНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА се явява изцяло неоснователен и като такъв,следва да бъде оставен без уважение,а Присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна и обоснована,следва да бъде потвърдена изцяло.

При служебната проверка на Присъдата от страна на въззивната апелативна инстанция не бяха констатирани нарушения,допуснати било във на досъдебното производство,било във фазата на съдебното следствие,които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда,а така също и за изменението й

Водим от горното и на основание член 338 от НПК съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

                            Р    Е     Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 27 от 11.03.2015 година по НДОХ № 295/2014 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдими:Г.П.Ц.,ЕГН **********,*** и П.Я.Д.,ЕГН **********,***

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във връзка с член 340 ал.2  от НПК.

                

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   

                                                                                                       1:

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ :

 

                                                                                             2: