П Р И С Ъ Д А

 

7        12.05.2017 г.,       гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 

Варненски апелативен съд , наказателно отделение, втори състав

На дванадесети май, две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

Секретар С.Д.

Прокурор Вилен Мичев

Като разгледа докладвано от съдия Тончева 

ВНОХД №152 по описа за 2017 година

 

 

П Р И С Ъ Д И :

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.С.Д. роден на *** ***, български гражданин, грамотен, неженен, неосъждан, безработен,  ЕГН **********

 

         ЗА ВИНОВЕН в ТОВА, че  на 09.02.2015 год.  в гр.Търговище, причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Г.С.Г., поради което и на осн. чл. 133 вр. чл.54, вр. чл. 58а, ал.1 от НК му налага наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален общ режим.

         На осн. чл.304 от НПК ОПРАВДАВА подсъдимия по първоначалното обвинение по чл.115, вр. чл 18, ал.1 от НК.

         На осн. чл. 59, ал.1 от НК, зачита задържането на подсъдимия по мярка за неотклонение.

         ОСЪЖДА подсъдимия Й.С.Д. да заплати на Г.С.Г. сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от 09.02. 2015 год. до окончателното изплащане, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, както и сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени разноски за повереник в съдебната фаза на процеса.

         ОСЪЖДА подсъдимия Й.Д. да заплати сумата от 2 098,27 /две хиляди, деветдесет и осем, двадесет и седем/ лева по сметка на МВР гр. Търговище, представляваща разноски по делото и сумата от 1600 / хиляда и шестстотин / лева, представляваща ДТ върху уважената част от гражданския иск,  по сметка на Републиканския бюджет, както и 180.72 лв. /сто и осемдесет лева и 72 ст./ по сметка на Апелативен съд – Варна.

         ОТХВЪРЛЯ първоначално предявеният граждански иск над сумата от 40 000 / четиридесет хиляди / лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ВЕЩЕСТВЕНИТЕ  доказателства, подробно описани в справката към обвинителния акт, на осн. чл. 53 ал.1 б. „а“ НК се отнемат в полза на държавата, и след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени като вещи без стойност, с изключение на тези под № 23 в справката, които следва да се върнат на подсъдимия Й.Д..

         ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред  ВКС на РБ.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                          

                                                                           2.


 

Мотиви към присъда №7/12.05.2017 година по ВНОХД №152 по описа на Апелативен съд – Варна за 2017 година:

 

Настоящето въззивно производство е трето по ред. До него се достига при следната процесуална хронология:

По отношение на подс.Й.Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, защото на 09.02.2015 година в гр.Търговище, направил опит умишлено да умъртви Г.С.Г..

В първоинстанционното съдебно заседание по НОХД №116/2015 година на Окръжен съд Търговище пострадалият Г.Г. е бил конституиран като страна в процеса – частен обвинител и граждански ищец. За съвместно разглеждане се приел граждански иск в размер на 60000 лева, представляващ претенция за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В същото съдебно заседание подсъдимият е заявил желанието си за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Изрично е признал фактите на обвинението, изразявайки съгласието си да не се събират доказателства във връзка с тези факти, като се ползват доказателствата събрани в досъдебното производство.

Първоинстанционният съд е извел положителен извод по обосноваността на самопризнанието на подсъдимия, като с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва същото без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С присъда №17/13.08.2015 година по НОХД №116/2015 година, състав на ТОС е признал подс.Й.Д. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, като с последицата на чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор (чл.61 т.2 от ЗИНЗС отм.). Присъдено е обезщетение за неимуществени вреди от деянието на гражданския ищец в размер на 40000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата искът е отхвърлен поради неговата неоснователност. На основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия са възложени разноските за изготвени експертизи в досъдебното производство. Налице е произнасяне и относно веществените доказателства.

Въззивна жалба по чл.318 ал.6 от НПК е сложила началото на второинстанционното производство по ВНОХД №339/2015 година по описа на ВАпС.  Защитникът на подсъдимия – адв.А. е релевирал едно основание за неправилност на първоинстанционната присъда, засягащо приложението на чл.55 от НК с отражение върху размера на наложеното наказание.

С решение №198/02.12.2015 година по ВНОХД №339/2015 година състав на ВАпС е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда на ТОС.

До касационна проверка на въззивното решение се е достигнало по касационна жалба на защитника на подсъдимия, засягаща основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК.

С Р 86-2016-1 н.о. на ВКС въззивното решение №198 по ВНОХД №339/2015 година е отменено и делото върнато във въззивната инстанция за отстраняване на съществено процесуално нарушение по см. на чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Към въззивния съд са отправени задължителни указания, сведени до три аспекта: първо, ревизията на правилността на първоинстанционната присъда да се извърши само в рамките на признатите от подсъдимия факти; второ, с решението си въззивната инстанция да отговори на въпроса правилно ли е приложен материалния закон, като съобрази института на грешката по чл.14 от НК и трето, при повторното разглеждане на делото да се допълнят фактическите твърдения за случилото се на 09.02.2015 година между подсъдимия и пострадалия, като същите се окачествят правно.

При развилата се втора въззивна проверка по правилността на присъда №17 по НОХД №116/2015 година, въззивен състав при ВАпС провел съдебно следствие, в хода на което са били разпитани вещите лица, изготвили в досъдебната фаза СППЕ за подс.Д.. С решение №244/21.11.2016 година по ВНОХД №350/2016 година, състав на ВАпС отново е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Защитник  на подс.Д. е упражнил правото си на жалба срещу въззивното решение, довело до образуване на второто по ред касационно производство. Развити са съображения по всички касационни основания.

С Р 104-2017-2 н.о. на  ВКС, въззивното решение на ВАпС по ВНОХД №350/2016 година и присъда по НОХД №116/2015 година по описа на ТОС са отменени, а делото върнато за окончателното му решаване във въззивната инстанция.

Проведената диференцирана процедура по чл.371 т.2 от НПК изисква от настоящия въззивен състав да окачестви правно следните признати от подсъдимия Д. фактически положения:

Подсъдимият Д. ***. По характер бил затворен и необщителен. Споделял за халюцинации с познати, резултат от нанесен тежък побой като ученик в гр.Русе– виждал демони и други такива. Хвалел се, че в Испания бил обучаван във военни легиони на бойни изкуства. Там той живял с родителите си. Върнал се сам в България през лятото на 2014 год. и заживял в семейното жилище в гр.Търговище. Тогава се запознал със св.Г., чрез общия им приятел – св.С.. Двамата (подсъдимият и пострадалият) пушели марихуана и контактите им били главно по този повод. Марихуаната обикновено се подсигурявала от подсъдимия.

На 09.02.2015г., през деня, подсъдимият пил вино. След 17.30 часа започнал да звъни на св.Г., за да пушат трева. Двамата си уговорили среща в 18,15 ч. Решили да пушат в парка, в близост до вече несъществуващата механа „Роден кът“. От хранителен магазин си купили една цигара „Карелия“ и после отишли в парка. Подсъдимият извадил пакетче марихуана. В листче хартия размесили част от марихуаната с тютюн и започнали да пушат. Разговаряли и слушали музика от телефона на св.Г.. Били в близост един до друг и един срещу друг. Внезапно под съчетаното влияние на поетия по-рано алкохол - 0,82 промила   и психоактивното вещество - тетрахидроканабинол, подс. Д. получил илюзорно виждане, че св.Г. е заплаха за него и го напада. Веднага му нанесъл два удара с ръка в главата и тялото, от които пострадалият паднал на земята. Подсъдимият извадил сгъваем нож и нанесъл удар с него в лявата гръдна половина под гръдната жлеза на Г.. Последният се свил на кълбо като защитна реакция, а подсъдимият продължил да му нанася удари с ножа - още седем удара в областта на главата, шийно – тилната област и рамото.  В един момент св.Г. успял да нанесе удар с крак на подсъдимия, отблъснал го от себе си и побягнал с всички сили към светлата част на бул. „Цар Освободител“. Подсъдимият го преследвал. На самия булевард го настигнал, но до тях спрял таксиметров автомобил и подсъдимият избягал в посока на сградата на горското стопанство. Св. Г. се върнал на местопроизшествието, за да потърси телефона си и да се обади в „Бърза помощ“, но като не го открил, отишъл до намиращия се в близост ресторант „Подлеза“, откъдето сигнализирали на „Бърза помощ“. Линейка откарала пострадалия в спешно отделение на МБАЛ гр. Търговище. При прегледа се констатирало нараняване в лявата гръдна половина с проникване в гръдния кош, което наложило спешна оперативна намеса,  предотвратила смъртта на Г..

Почти по същото време в болницата бил приет и подсъдимият, който имал порезни рани по сгъвната повърхност на  двете ръце. Тези рани били получени от приплъзване на ножа при нанасяне на ударите със средно голяма сила върху твърди повърхности – главата и долната част на шията.

Съобразно задължителните указания в двете касационни решения, настоящият състав следва да попълни фактическите твърдения за случилото се на 09.02.2015 година, като процесуалната дейност не е ограничена от провеждането на съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Допълването в случая на първо място няма да промени  признатите от подсъдимия факти и на второ място ще обезпечи правоприлагането, включително и по задължителните за съдилищата указания на ППлВС 12-1973 относно деянията, извършени при мнима неизбежна отбрана.

Въззивният състав смита, че анализът на доказателствената съвкупност би могъл да се подчини на няколко групи обстоятелства, съществени за преценката относно наличието на мнима неизбежна отбрана, резултат на извинителна или неизвинителна грешка на подсъдимия. Първата от тях следва да обхване фактите за отношенията между подсъдимия и свидетеля Г., да окачестви естеството на навиците им относно употребата на ПАВ.

Относно очертаните обстоятелства доказателствен принос имат обясненията на подс.Д.  (т.1, л.58), показанията на св.Г. (т.1, л.76 и л.112), показанията на св.св.С.С. (т.1, л.97). Тяхното разчитане обосновава следните фактически положения:

Св.С. е осъществил  познанството между подсъдимия и Г. през лятото на 2014 година. Двамата (подсъдимият и пострадалият) не са имали приятелски отношения. Връзката между тях се е основавала единствено на общата им потребност от употреба на марихуана.

Подсъдимият е признал факта, че той осъществил доставката на „тревата” на 09.02.2015 година. В този аспект доказателствената съвкупност се свежда само до два доказателствени източника – неговите обяснения и показанията на св.Г.. Прави впечатление, че свидетелят е доста пестелив в спомените си относно момента на купуването на тревата на инкриминираната дата, като фактическите му твърдения засягат само времето на срещата, когато подсъдимият имал марихуана в себе си.

Обясненията на подсъдимия обаче са много по-подробни. Той твърди, че на 09.02.2015 година дал на св.Г. сумата от 10 лева, като последният на практика осъществил покупката на марихуана. Потвърждава, че свидетелят му  предал найлоновото пакетче с тревата. Доколкото във фактическото обвинение се засяга само последния детайл от събитието, то настоящата инстанция дава вяра на обясненията на подсъдимия по отношение на предхождащите действия. Фактът на непрекъснатото  звънене от страна на подсъдимия до Г. доказва по косвен път достоверността на обясненията му в тази част. Очевидно преди 18.15 часа на 09.02.2015 година подс.Д. не е разполагал с наркотично вещество, нуждаел се е от него, но и от съдействието на свидетеля за закупуването му. В противен случай елементарната логика сочи, че подсъдимият сам би се насладил на ефекта от тревата, без да е необходимо при ограничените си доходи да я дели с Г..

Потвърждение на извода се намира и в показанията на св.Н. – фелдшерът, който имал пръв досег със св.Г. след намушкването му (т.1, л.82). Той сочи, че пострадалият е имал найлонова торбичка с трева в слиповете си (предадена с протокол за целите на разследването). Оттук следва логичният въпрос - при липса на каквито и да е пари на инкриминираната дата и при твърдението, че до срещата с подсъдимия не е напускал дома си, как  и кога свидетелят се е сдобил с въпросното пакетче? Отговорът е един, св.Г. се е сдобил с това пакетче на 09.02.2015 година след като се е срещнал с подсъдимия и е отишъл с парите на последния да закупи марихуана.

След плащането на дрогата нито един от двамата не е разполагал с пари. Д. и Г. са категорични, че се върнали в дома на  първия да вземат някакви стотинки за една цигара. Св.Г. е наблюдавал действието на подсъдимия (бръкнал в някакво несесерче), като твърди че в този момент видял сгъваемия нож на секцията в жилището. Свидетелят не е видял Д. да взема ножа, като в тази насока изразява само предположения: „…Не знам дали тогава го е  взел или не, и как точно, но мисля че от някакво несесерче взе някакви стотинки за да купим цигара…” (т.1, л.77).

Ножът според протокол за оглед на ВД (т.1, л.31)  е сгъваем, с дължина 240мм, острие 110мм, максимална ширина на острието 28мм.

По-нататък св.Надкова продала една цигара „Карелия” на подсъдимия. Той платил с монета от един лев, а Надкова му върнала 0.70-0.75 лв (т.1, л.102). Достоверността на показанията на свидетелката и обясненията на подсъдимия в тази част се потвърждава от протокол за доброволно предаване (т.1, л.49), с който на инкриминираната дата подсъдимият предоставил за нуждите на разследването дрехите си и монети – една с номинал от двадесет стотинки и една с номинал от петдесет стотинки.

Във връзка с обсъжданата първа група обстоятелства, настоящият състав счита за нужно да засегне и още един факт. Обичайно подсъдимият и свидетелят са пушили трева в жилището на Д.. Този факт е разбираем предвид самостоятелното  обитаване на апартамента. На инкриминираната дата подсъдимият заявява, че Г. е проявил инициатива да пушат в парка. Ако се проследи логиката на изложението на свидетеля, би могло да се установи непротиворечивост по този факт. Свидетелят описва как по естествен начин се отдалечили от дома на подсъдимия, търсейки да закупят една цигара. Пътят им минал през парка, като двамата спрели до една бетонна стена. Тогава св.Г. споделил, че идвал до мястото с приятели и през деня било хубаво. Вероятно тези думи са били възприети от подсъдимия като предложение да останат на това място да пушат, като той се съгласил. Предвид зимния сезон, навън вече било тъмно.

Втората група обстоятелства, която засяга в аналитичната си дейност настоящият въззивен състав е свързана действията на Й.Д. и Г.Г. непосредствено преди, по време и непосредствено след деянието.

Преди деянието подс.Д. извадил пакетчето с марихуана, очевидно и цигарата. Св.Г. предоставил лист – договор за работата си в магазин „Кауфланд”   (т.1, л.77). В разговора свидетелят обявил намерението си да върне дълг от 10 лева на подсъдимия, пак предназначен за купуване на марихуана. Този факт показва, че св.Г. се е възползвал от познанството си с подсъдимия, за да задоволява нуждата от наркотик. Той не е имал някакви доходи. Според показанията на майката – св.Стефка Иванова (т.1, л.85), семейството живеело бедно, включително синът й имал дневен лимит от три цигари поради невъзможност за посрещане на подобни нужди.

От този момент нататък версиите на подсъдимия и пострадалия съществено се разминават. Настоящият състав счита за нужно да ги представи схематично, т.к. именно тези действия подлежат на правно окачествяване.

Според обясненията на подс.Д. на бетонната площадка св.Г. извадил и сложил лист, нож и телефон. С ножа размесил марихуаната и тютюна. От телефона пуснал музика. В един момент свидетелят взел ножа и започнал да си играе с него – да го разгъва и замахва. Действията му се възприели от подсъдимия като заплаха, т.к. мястото било тъмно, скоро бил взел заплата, а и още бил под стреса на нападение преди години в гр.Русе с тежки последици за здравето му. Подсъдимият се пресегнал с двете ръце, взел ножа от пострадалия от страната на острието и започнал да нанася удари, като не помни колко и в коя област на тялото на пострадалия.

Коренно различни са показанията на св.Г.. Той не споменава някой от двамата да е вадил нож по време на размесването на тютюна с марихуаната. Казва, че внезапно бил ударен от подсъдимия в лицето над лявата вежда, усетил топлина и после дошли серия от удари, нанесени от Д. с нож. Пострадалият отрича да е вадил телефона си от джоба на якето (т.1, л.112). В последната част показанията му противоречат на протокол за оглед на местопроизшествие, който установява че мобилният телефон „Ай фон” е намерен до угарка от цигара и до хартийка за увиване на цигари с размери 8смх12см, а четирите броя ключове са фиксирани на значително разстояние от тях. 

Като се отнесат горните доказателствени източници към признатите от подсъдимия фактически обстоятелства, се налагат следните изводи:

 -мобилният телефон на пострадалия е намерен на местопроизшествието. Той не е изпадал от джоба на якето на подсъдимия. Представа за вида на връхната дреха дава протокол за доброволно предаване (т.1, л.47). Якето на Г. е имало джобове, в които се намирали две запалки. Очевидно е, че те не са паднали по време на инцидента, какъвто извод трябва да се направи и за телефона, ако  към момента на деянието същият се е намирал в джоба на връхната дреха. Намирането на ключовете на св.Г. на място, различно от произшествието също доказва, че от връхната дреха на пострадалия в течение на самото деяние не са изпадали предмети;

-подсъдимият е ударил пострадалия осем пъти с  нож. Заключението на СМЕ (т.1, л.138), установява само порезни рани по тялото на Г.Г., което изключва наличие на удар с ръка. Такъв факт е обхванат от самопризнанието на подс.Д.,  но той не е определящ за фактическата установеност на деянието, нито пък има някакво съществено значение за правното му окачествяване.

Пръв от местопроизшествието се отдалечил св.Г..На известно разстояние след него бягал подсъдимия. Сведения за поведението на двамата се съдържат в показанията на св.Д.Х.(т.1, л.95). Той възприел  движението им от посоката на парка. Х.видял как първото момче (Г.Г.) спряло едно такси, а второто момче пресякло улицата.

Подсъдимият е признал, че преследвал пострадалия. Това фактическо положение е в разрез с обясненията му от досъдебното производство и показанията на св.Х., които налагат извод, че двамата мъже се движили един след друг, но всеки се е отправил в различна посока – пострадалият към заведението „Подлеза”, а подсъдимият в посока към неговия дом (обяснения т.1, л.59).

Св.Г. също заявява, че подсъдимият се движил след него. Този факт той оценява по следния начин: „..застанах на капака на колата, не помня каква марка беше колата, мисля че вътре беше мъж, той спря. Беше таксиметрова кола. В този момент Й. беше зад мен, като преди да спра тази кола, всеки път бягайки се обръщах назад, за да видя дали Й. е зад мен, тогава той ме гонеше или поне беше зад мен. В момента, в който бях на това място тогава вече беше точно зад мен, аз се обърнах и го хванах за ръцете, те бяха разтворени, не видях къде е ножа в момента…” (т.1, л.77 гръб).

Като конфликтен се очертава моментът на твърдяно физическо съприкосновение между подсъдимия и свидетеля. Подобно възприятие не се съдържа в показанията на св.Х., не се съобщава и в обясненията на подсъдимия.

За проверка достоверността на горепосочените доказателствени източници въззивният състав използва показанията на св.Ж.Ж., управлявал описания таксиметров автомобил на инкриминираната дата (т.1, л.88). Той отрича Г. да е докосвал колата му с ръце. Възприел е голямо количество кръв по лицето и дрехите на пострадалия. Малко по-късно св.Желев видял същото лице пред заведението „Подлеза”, като около него имало струпани хора.  Свидетелят не е възприел някой да преследва пострадалия, т.е. показанията на св.Г. в коментираната част са недостоверни.

Впечатление от състоянието на подсъдимия след деянието имат св.св.А.Н.и М.М. (т.1, л.л.80, 81). Той бил с кървящи ръце, уплашен, заявил че е нападнат, а носеният нож не бил негов. По отношение на последния факт е налице съвпадение със заявеното от подсъдимия при проведения му разпит  на 10.02.2015 година.

Въззивният състав счита, че принадлежността на средството на престъплението не е  категорично установена. Доказателствената празнота не може да се попълни в този стадий на съдебното производство. Очевидно чрез разпита на св.св.К., К., Х., С., А. е правен опит да се докаже връзката между средството на престъплението и подсъдимия, но това е сторено съвсем безуспешно. Свидетелските показания установяват единствено интерес у подс.Д. към хладните оръжия, както и притежание на някои такива. Доказателствата обаче са косвени, като в никой случай не налагат еднозначно извода, че средството на престъплението принадлежи на подсъдимия. Такива факти Д. не е и признавал.

Третата група се формира от множество експертизи, назначени в стадия на разследването. Някои от тях са от съществено значение за правоприлагането, а именно:

1.СМЕ (т.1, л.144), установяваща порезни наранявания по сгъвната повърхност на 2, 3, 4, 5 пръсти на лявата ръка и по 1 и 2 пръсти на дясната ръка на подсъдимия. Вещото лице е обосновало възможен механизъм за получаване на травмите – при хващане на острието на ножа с ръце;

2.СППЕ (т.2, л.40), засягаща психичните особености на подсъдимия. В аналитичната част се съдържат някои много съществени обстоятелства, нужни за правилното разчитане на поведението на Й.Д. на инкриминираната дата през същността на психичните му преживявания. Значимостта на констатациите може да се илюстрира само чрез стриктно позоваване на съдържанието им: „..Чувства се уязвим от въображаеми или реални заплахи. Като цяло очаква проблемите преди те да се случат. И най-малкия стрес го възприема като голяма катастрофа и провокира свръхреакция. В ситуация на фрустрация реагира инрапунитивно. Реакцията му е насочена към решаване на разочароващата ситуация и е под формата на изисквания. Фокусира своята дейност по пътя на изход от трудна ситуация. На когнитивно ниво, събитията активират силна емоция. Той трупа в себе си дълго време негативни емоции и ако не е разчел правилно сигналите на отсрещния действа враждебно, тъй като той си го носи в себе си. Когнитивният компонент е на база на собствената неадекватност и непохватност, нервност. Така той трупа неприятни усещания и след като не разпознава действието и думите на отсрещния, реагира с презрение и действа  през омразата за защита на собствените си потребности…. Факт е, че преди инкриминираното деяние осв. е употребил алкохол и психоактивни вещества, това изключва проявата на  физиологичен афект. Но е налице психологичен афект на база на уплаха и вероятно е припознал жертвата си чисто соматоформно-илюзорно … и е реагирал себезащитно…” (т.2, л.58-59);

3.СХЕ (т.1, л.131), установяваща концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 0.82 промила;

4.СХЕ (т.2, л.5) потвърждаваща употребата от Д. на наркотично вещество на инкриминираната дата.

Заключението на СМЕ относно уврежданията по св.Г. вече бе коментирано по-горе в мотивите. В останалата част експертизите нямат съществено значение за правното окачествяване на деянието.

Въз основа на горните фактически и оценъчни съждения въззивният съд дължи съответен правен извод по съставомерността на деянието. На инкриминираната дата подс.Й.Д. е възприел поведението на пострадалия Г.Г. като нападение, без последното да носи такава характеристика. Развилото се деяние е при мнима неизбежна отбрана, изцяло дължащо се на грешка в действителността на нападението (т.9 от ППлВС 12-1973). Тази хипотеза изключва умисъла, следователно и квалификацията на деянието по чл.115 вр.  чл.18 ал.1 от НК, което обоснова оправдаване на подсъдимия по нея. Същественият въпрос е дали грешката е извинителна или правноирелевантна. Доказателствената съвкупност по делото налага извод, че  грешката на подсъдимия относно действителността на нападението е неизвинителна, т.е. тя не би била допусната ако той бе проявил дължимото внимание и грижа да предвиди, че няма нападение. Критериите „длъжен” и „могъл”  следва да се оценят на основата на фактическата установеност на деянието, т.е дали субектът на грешката е имал възможност да изведе в съзнанието си правилната представа относно съставомерното обстоятелство. В конкретната обстановка подсъдимият с оглед неговите лични качества е имал възможност и е бил длъжен да предвиди, че не е обект на непосредствено противоправно поведение  (Р 308-1983-2н.о.), защото:

-отношенията му с пострадалия са били основани единствено на взаимната им зависимост от ПАВ, като в приблизително половин годишното им познанство Г.Г. не е проявявал агресия към Й.Д.;

-на инкриминираната дата двамата не са разполагали с пари, т.е. изключва се наличието на користен мотив в поведението на пострадалия.  Последният лично е възприел как подсъдимият взима монета от дома си да купи една цигара, т.е. Д. е бил длъжен да прецени липсата на каквато и да е застрашеност от поведението на пострадалия;

-конкретната обстановка не е предполагала развитие на нападение. Двамата мъже се наслаждавали на изпушената трева, слушали музика. Вярно е, че това се развило в тъмната част на денонощието, но вярно също така е че мястото им не е било отдалечено от оживен район в гр.Търговище. Изрично следва да се подчертае, че самият подсъдим се е съгласил да пушат марихуана в парка, което показва липсата на каквото и да е притеснение у него;

-  психиката на подсъдимия е могла да отрази тези обстоятелства поради нейните качествени параметри, съответни за възрастовото му развитие.

При тези съображения деянието на подсъдимия Д. е съставомерно по чл.133 от НК, защото на 09.02.2015 година по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.Г..

Медико-биологичните характеристики на причинените увреждания са очертани чрез СМЕ от досъдебното производство, а именно осем прободно-порезни рани в областта на лявата вежда, в дясно слепоочно, в дясно шийно горна част, дясно тилно на границата между тилната област на главата и врата – две прободно порезни рани, под лявата гръдна жлеза, която прониква в гръдната кухина, под лявата лопатка и по външната част на лявата раменица. Налице е проникване в лява гръдна кухина, нараняващо повърхностно лявото белодробно крило, довело до излив на кръв и въздух в лява гръдна кухина. Изливът на кръв и въздух в лявата гръдна кухина е обусловил до разстройство на здравето временно опасно за живота на Г.Г..

Въззивният състав разгледа внимателно възраженията на ч.обвинител и гр.ищец по съставомерността на деянието на подс.Д., депозирани двукратно в процедурата по касационно обжалване, като възприе същите изцяло за неоснователни. Доказателствата по делото не установяват принадлежност на средството на престъплението на подсъдимия. Отричат също мястото, където двамата са пушили трева да е било определено от Д.. Коментираният механизъм на  причиняване на травмите по двете длани на подсъдимия е разчетен неправилно, същият не е чрез приплъзване на ножа, а е резултат на директно хващане на острието на ножа с ръце. Подробни съображения по възраженията на страната са изложени по-горе в настоящето решение, поради което тук се разглеждат схематично.

Обществената опасност на деянието на подсъдимия е висока. Изводът се налага от интензивността и броя на нанесените удари по тялото на пострадалия, както и от съставомерните последици.

Личността на Й.Д. също се оценява като такава с висока степен на обществена опасност. На инкриминираната дата срещата с пострадалия се е състояла изцяло по инициатива на подсъдимия и то подчинена на необходимостта от удовлетворяване на наркотична потребност. Доказателствата по делото сочат, че не се касае за изолирана проява, а за трайност в поведението, граничещо с престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК.

Подсъдимият не се ползва с положителна оценка на трудовите си навици (т.1, л.78), поради което фактът на трудовата му ангажираност не може сам по себе си да доведе до положителни констатации относно личността му.

С оглед изложеното, настоящият състав индивидуализира наказанието на Й.Д. при наличие само на отегчаващи обстоятелства и при извод за висока степен на обществена опасност на деянието, като определи същото в максимума на санкцията по чл.133 от НК – лишаване от свобода за срок от една година. Поради императива на чл.373 ал.2 от НПК, въззивният състав приложи чл.58а ал.1 от НК и след законовата редукция наложи на подсъдимия да изтърпи наказание от осем месеца лишаване от свобода.

Въззивният състав не прие, че с приложение на института на условното осъждане ще се постигне индивидуалната превенция на наказанието. Подсъдимият демонстрира трайно противоправно поведение, което показва че в личните му морални категории е настъпило отрицателно изменение. Последните изискват изолиране на Д. от обичайната му среда на живот и поставянето му в пенитенциарни условия, където е възможно провеждане на целенасочена корекционна и подпомагаща работа.По изложените съображения и на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС наказанието следва да се изтърпи при първоначален общ режим.

Подс.Д. е с мярка за неотклонение по чл.63 от НПК от 13.02.2015 година, взета с определение по ЧНД №30/2015 година на ТОС, като фактическото му задържане датира от 10.02.2015 година (постановление на ТОП, т.1, л.57). това време въззивният състав зачете с приложението на чл.59 ал.1 от НК.

Относно гражданския иск:

Г.Г. е заявил съдебна претенция по чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на деянието със сумата от 60000лв, ведно със законната лихва от 09.02.2015 година до окончателното й изплащане. Гражданският иск е доказан по основание, доколкото престъплението на подсъдимия съставлява  също деликт.

На Г. са причинени осем прободно-порезни рани в горната част на торса, областта на главата и шията. Във втори том от д.пр. се съдържа обилна медицинска документация, която дава представа за протеклия оздравителен процес, включително за последиците от причинените наранявания. За настоящия състав не възникна необходимост от специални знания за разчитане на медицинските документи, с оглед заключението и на СМЕ по делото. Писмените доказателства сочат, че пострадалият е престоял единадесет дена в болнично заведение, като му е била извършена живото-спасяваща операция. Състоянието му е квалифицирано като „много тежко” (епикриза, т.1, л.142), също толкова тежко така се е развил следоперативния период (позоваването е на същия документ).

Извън обсъденото, заключението на СМЕ сочи, че Г. е изпитвал много силни болки и страдания по време на нараняванията, бил е под влияние на изключително силен страх от реален смъртен изход. Всичко посочено е дало отражение и върху продължителността на възстановяването на пострадалия, особено на психичната травма.

Изложените аргументи обосновават извод относно справедливото обезщетение – в размер на 40 000 лева, като за разликата до 60 000лв претенцията се отхвърли  като  недоказана по размер. Подсъдимият се осъди да заплати на гр.ищец законната лихва от датата на увреждането до окончателното погасяване на задължението.

На основание чл.189 ал.3 от НПК на подс.Д. се възложиха направените разноски за експертизи в д.пр., както и държавната такса върху уважения граждански иск.

Всички веществени доказателства по делото (опис в приложение към обвинителния акт) с изключение на 3бр ключове, две монети – с номинал 20ст и 50ст, калъф, както и мобилен телефон „Нокия”, се отнемат в полза на държавата, като поради липсата на стойност подлежат на унищожаване. Посочените като изключение вещи следва да се върнат на подсъдимия Д..

Водим от горното въззивният състав постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: