Р Е Ш Е Н И Е

 

                                               №

 

                        19.08.2011 година,град Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение,на Деветнадесети Май,през две хиляди и единадесета година,в публично заседание в следния състав :

                                                              

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ : ПАВЛИНА ДИМИТРОВА                                                             РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

Секретар Г.Н.

Прокурор КРАСИМИР КОНОВ

             Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

ВНДОХ № 154 описа за 2011 година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

С присъда № 6 от 22.03.2011 година по НДОХ № 210/2011 година на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият С.Г.С.,ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:В периода от 13.02.до 30.03.2010 година в град Разград,в качеството си на длъжностно лице-разследващ полицай в ОД на МВР-Разград,при разследване на досъдебно производство № Рз-121/2010 година по описа на РУ на МВР-Разград,вх.№ 278/2010 година на РАЗГРАДСДКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА,приел неследващ му се дар 2 килограма телешко месо и 4 литра ракия на стойност 28,00 лева,както и предложение за облага в размер на 120,00 лева от М.К.К.-от село Езерче,Разградска област за да извърши във връзка със службата си престъпление по член 294 алинея 4 във връзка с алинея 1 предложения второ и трето от НК,а именно:да спомогне на извършилия престъпление по член 343б алинея 1 от НК М.К.К.-от село Езерче,Разградска област да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване и да остане ненаказан,без да се е споразумял с това лице,преди да е извършило самото престъпление,като на 17.02.2010 година изготвил протокол за разпит на  обвиняемия М.К.К.,а на 01.03.2010 година протокол за разпит на свидетеля К.Р.К.,в които протоколи отразил невярното обстоятелство,че подсъдимият М.К. не е употребявал алкохол преди произшествието  с управлявания от него лек автомобил с рег № РР 75-21 АК,случило се на 12/13.02.2010 година и приключил досъдебното производство с мнение за прекратяване-престъпление по член 301 алинея 3 предложение първо във връзка с алинея 1 от НК във връзка с член 294 алинея 4 във връзка с  алинея , предложения второ и трето от НК и във връзка с член 54 от НК му е било наложено наказание”Лишаване от свобода”за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА,което наказание на основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ„Глоба”в размер на 1 000,00 лева,както и на основание член 301 алинея 4 от НК във връзка с член 37 алинея 1 точки 6 и 7 от НК подсъдимият С. Г.С. е бил лишен от правото да заема държавна длъжност в МВР и да упражнява юридическа професия за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.,

Със същата присъда подсъдимият С.Г.С.,ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:В периода от 17.02.до 30.03.2010 година в град Разград,като разследващ полицай по досъдебно производство № Рз-121/2010 година по описа на РУ на МВР-Разград,вх.№ 278/2010 година на РАЗГРАДСДКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА направил опит да спомогне на извършилия престъпление по член 343б алинея 1 от НК М.К.К.-от село Езерче,Разградска област да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване и да остане ненаказан,без да се е споразумял с това лице преди да е извършил самото престъпление,като на 17.02.2010 година изготвил протокол за разпит на обвиняемия М.К.К.,а на 01.03.2010 година протокол за разпит на свидетеля К.Р.К.,в които протоколи отразил невярното обстоятелство,че подсъдимия М.К. не е употребявал алкохол преди произшествието с управлявания от него автомобил с рег № РР 75-21 АК,случило се на 12/13.02.2010 година и приключил досъдебното производство с мнение за прекратяване,като общественоопасните последици на деянието не са настъпили по независещи от него причини-престъпление по член 294 алинея 4 във връзка с алинея 1 предложения второ и трето от НК във връзка с член 18 алинеи 1 и 2 от НК и на основание член 54 от НК му е било наложено наказание”Лишаване от свобода”за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА,което наказание на основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда на подсъдимия С.Г.С.,ЕГН **********,*** на основание член 23 алинея 1 от НК е било наложено най-тежкото наказание измежду наложените за деяния по член 301 алинея 3 предложение първо във връзка с алинея 1 от НК във връзка с член 294 алинея 4 във връзка с алинея 1 предложения второ и трето от НК и по член 294 алинея 4 във връзка с алинея 1 предложения второ и трето от НК във връзка с член 18 алинеи 1 и 2 от НК,а именно:”Лишаване от свобода”за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА,изпълнението на което наказание на основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда на основание член 23 алинея 2 от НК е било присъединено и наказанието по член 36 алинея 1 точки 6 и 7 от НК-„Лишаване от право”да заема държавна длъжност в МВР и да упражнява юридическа професия за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.

Със същата присъда на основание член 23 алинея 3 от НК е било присъединено изцяло и наказанието”Глоба”в размер на 1 000,00 лева.

Със същата присъда на основание член 307а предложение второ от НК подсъдимият С.Г.С. е бил осъден да внесе в полза на държавата 148,00 лева-равностойността на предмета на престъплението,а на основание член 189 алинея 3 от НПК е бил осъден да заплати по сметка на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 30,00 лева-разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия С.Г.С.,обжалвал я е като неправилна,незаконосъобразна и несправедлива,с искане същата да бъде отменена изцяло и да бъде оправдан.Подробни съображения в тази насока са изложени в жалбата.

В съдебно заседание,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция,страните по жалбата взеха следните становища :

Защитата на подсъдимия и жалбоподател С.Г.С. поддържа изцяло оплакванията в жалбата,като излага подробни и обстоятелствени съображения в тази насока.Иска се отменя на присъдата и постановяване на нова такава,с която да бъде оправдан по възведените му обвинения.Прави се и алтернативно оплакване за явна несправедливост на наложените наказания,като се иска приложението на член 55 от НК и да бъде изменена присъдата,като бъдат наложени по-леки наказания.

Представителят на държавното обвинение дава заключение,че присъдата се явява правилна и законосъобразна,с наложени справедливи наказания и като такава,следва да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият и жалбоподател С. заявява,че десет години работел като разследващ полицай и ако е вземал подкупи,е щяло да се разбере в града.Иска да бъде произнесена оправдателна присъда,тъй като не е бил извършил тези престъпления.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на подсъдимия С.Г.С.;становището на страните по жалбите;становището на подсъдимия С. в последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед разпоредбите на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на подсъдимия С.Г.С. е била подадена в установения от НПК срок и е допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Първоинстанционният РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият С.Г.С. е роден на *** *** и живее в същия град.

В МВР е бил назначен със Заповед № 610/30.09.1992 година.Със Заповед ОТ 23.09.1992 година му е била присъдена категория Г-ІІІ степен,като е бил назначен на длъжност Младши дознател в РПУ при ОДП-Разград.От 30.10.2007 година е бил назначен на длъжност Дознател в РПУ при ОДП-Разград.От 29.06.2009 година му е била присъдена категория Г-ІІ степен,а от 09.03.2010 година е бил повишен в длъжност Старши дознател.

В кръга на служебните му задължения е било да осъществява разследване на престъпления по възложени му досъдебни производства,да събира и съхранява доказателства по тях,при спазване разпоредбите на НПК.

На 22.09.2009 година подсъдимият С. бил дежурен.при условията на член 212 алинея 2 от НПК започнал до съдебно производство № Лз-105/2009 година по описа на РУ на МВР-град Лозница за престъпление по член 354а алинея 3 от НК срещу М.Е. и Н.Ц.-от град Лозница.В хода на това разследване полицейските служители и свидетели по това досъдебно производство  КОНОВ и Б. разбрали,че подсъдимият Г. не използувал предоставената му информация,което от своя страна довело до по-лека квалификация за обвиняемите.   Освен това била получена информация,че бащата на Е. влязъл в контакт с подсъдимия С. и оправил работата.Двамата свидетели сезирали за това служебния си ръководител.Това обстоятелство,както и други подобни след това дали основание по отношение на подсъдимия С. да бъде поискано и дадено разрешение от РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД за използуване спрямо него на СРС,считано от 30.12.2009 година.

На 12.02.2010 година вечерта свидетелите:К.,К. и Н.,които живеели в село Езерче,Разградска област отишли с лек автомобил”Фолксваген Голф”с ДК № РР 75-21 АК на гости у свои приятели в село Захари Стояново.Автомобилът бил управляван от свидетеля К.,който бил неправоспособен водач и не притежавал свидетелство за управление на МПС.Тримата употребили алкохол и около 23,00 часа  тръгнали да се прибират,като лекият автомобил бил управляван отново от свидетеля К..След като преминали през град Цар Калоян и на около 2 километра преди разклона за село Езерче свидетелят К. загубил управлението над автомобила,напуснал пътното платно и се блъснал в крайпътно дърво.От удара пострадал само водачът на автомобила К.,като получил нараняване в областта на главата.По мобилния си телефон свидетелят К. се обадил на свои познати от село Езерче:И. и А..И. казал за станалото произшествие на бащата на К.-свидетеля К.М..След това И. и М. отишли с лекия автомобил на първия до мястото на произшествието.От своя страна К.М. се обадил по мобилния си телефон на свидетеля Б.К.,който имал джип,с молба да дойде да извлекат катастрофиралия автомобил.Последният се озовал на молбата,пристигнал с джипа си,но след като се уверил,че не може да изтегли леката кола,се прибрал.Междувременно на местопроизшествието с автомобил пристигнал и А..С неговия автомобил пострадалият М.К. бил транспортиран до болница в град Разград,придружен от баща му-свидетеля К. М..

След получен сигнал за станало ПТП на място пристигнали полицейските служители:Х.Н. и Д.Т..След като на мястото видели само автомобила и след направена справка се отправили към село Езерче,където намерили собственика на автомобила.Последният им казал,че е продал лекия автомобил на К.,но че не била прехвърлена собствеността върху него.

В това време свидетелят М.К. се върнал в село Езерче и в центъра на селото се срещнал с полицейските служители,на които казал,че още с две лица е ходил до село Захари Стояново,където пили ракия и бира,след това управлявал на връщане автомобила и катастрофирал.Свидетелят К. бил изпробван от полицейските служители с техническо средство за алкохол в кръвта,като били отчетени 1,58 промила.Съставен му е бил Акт за установяване на административно нарушение,както и съставен талон за медицинско изследване,но свидетелят отказал да даде кръв.Тъй като следващият ден:13.02.2010 година бил събота,полицейските служители връчили на свидетеля К. призовка да се яви в полицията в град Разград в понеделник-15.02.2010 година.

На 15.02.2010 година подсъдимият С.,в качеството му на разследващ полицай,уведомил РП-Разград,че на 13.02.2010 година е започнал по случая незабавно досъдебно производство № 121/2010 година по описа на РУ на МВРВ-град Разград.

На 13.02.2010 година свидетелите М.К. и К.М. отишли в дома на свидетеля Б.К.,тъй като знаели,че последният имал много връзки.Свидетелят М. помолил свидетеля К. да помогне на сина му,ако има познати в град Разград,като му показал призовката за 15.02.2010 година.

Подсъдимият С. и свидетелят К. се познавали от преди,като си имали разменени мобилните номера.Свидетелят К. бил арендатор на язовир,който подсъдимият понякога посещавал.Пред свидетелите К. и М. в 10,22 часа на 13.02.2010 година свидетелят К. се обадил по мобилния телефон на подсъдимия С..Свидетелят обяснил на подсъдимия,че негов приятел имал малък проблем,тъй като предната вечер след употреба на алкохол се ударил с кола,а нямал свидетелство за правоуправление на МПС.Свидетелят К. поискал на другия ден да се видят с подсъдимия С. за да каже какво да говори свидетелят К. при разпита му.Подсъдимият С. се съгласил,казвайки,че няма да има проблем и като го види утре,ще го оправи.

На 15.02.2010 година преди обяд свидетелите:М.,К. и К. отишли в град Разград.Последният свидетел уговорил среща по телефона с подсъдимия С..На уговорената среща били с подсъдимия С. БИЛИ свидетелите:К. и К..След като тримата се разделили,подсъдимият С. се обадил по мобилния си телефон на свидетеля К. и му казал,че когато идват на разпит на 17.02.2010 година да доведат за разпит и собственика на автомобила,с който автомобил К. катастрофирал.Няколко минути след този разговор подсъдимият С. отново се обадил по мобилния си телефон на свидетеля К. и му поискал заем от 50 лева.След кратко колебание свидетелят се съгласил и се уговорили да се срещнат за да му даде парите.

Същият ден,на 15.02.2010 година подсъдимият С. провел разпит на полицейския служител Х.И.Н.,който бил актосъставител.На проведения разпит Н. заявил,че пред него К. казал,че в село Захари Стояново е бил изпил 150 грама ракия и 5-6 бири.В протокола за разпит подсъдимият С. отразил,че К. бил казал на Н.,че пил предимно бира,но преди бирата пил и 150 грама ракия.

На 17.02.2010 година свидетелят К. се явил на работното място на подсъдимия С.,който го разпитал в качеството му на обвиняем.Още с влизането си в кабинета на подсъдимия С. свидетелят К. му казал:”Аз сложих там ракия,туй-онуй…”След това,по време на разпита на свидетеля,подсъдимият С. му казал:”Ти си се блъснал,отишъл си във вас уплашен,пил си две ракии…”.Подсъдимият заявил още:”Сега слушай какво ги казвам аз…!И тогава си излязъл на спирката и си казал,че си пил”.След тези изрази подсъдимият С. заявил на свидетеля К.,че така ще го напише в протокола,а той да не казва пред полицаите,че е пил преди произшествието,а да казва,че е пил след това.В протокола за разпит подсъдимият С. *** Стояново свидетелят К. не бил употребил алкохол.След като се прибрал от болницата в къщи баща му му се скарал и тогава той бил изпил две-три ракии.Едва след това се срещнал с полицаите,на които заявил,че той управлявал автомобила.при проба с техническо средство за употреба на алкохол същото отчело 1,58 промила алкохол в кръвта,но той заявил на полицаите,че бил консумирал алкохол след станалото произшествие,когато се прибрал у дома си.

След като съставил протокола за разпит на подсъдим с горецитираното съдържание,подсъдимият С. го дал на свидетеля К. да го прочете,като изрично му прочел абзаца,че не бил употребил алкохол.

След това двамата излезли от кабинета на подсъдимия и отишли до автомобила на свидетеля К..От автомобила свидетелят К. извадил найлонова торбичка,в която имало два пакета от по килограм замразено телешко месо и две пластмасови бутилки от по два литра с домашна ракия.Подсъдимият С. взел торбичката с месото и бутилките с ракия и двамата се разделили.

Същият ден,на 17.02.2010 година подсъдимият С. съставил протокол за предявяване на разследването,както и заключение за прекратяване на наказателното производство,в което посочил,че от проведеното разследване не може да се установи по категоричен начин кога свидетелят К. е употребил алкохол,като е записал,че е допустимо действително да е употребил алкохол след станалото произшествие.приел,че не може да се даде вяра на неговите обяснения,нито на показанията на полицейския служител,поради което наказателното преследване по незабавното досъдебно производство № 121/2010 година на РУ на МВР-Разград следва да бъде прекратено.

С Постановление от 22.02.2010 година прокурор от РП-Разград постановил разследване по общия ред,като дал указания на разследващия да разпита и другия полицейски служител,както и да установи дали е имало и други лица при станалото ПТП,които могат да дадат свидетелски показания,както и други указания.

На 24.02.2010 година подсъдимият С. разпитал като свидетел и другия полицейски служител,посетил местопроизшествието:Д.Т..В протокола за разпит подсъдимият С. записал като показания на Т.,че К. обяснил на колегата му Н.,че пил алкохол.В протокола за разпит липсвали подробности кога точно е пил алкохол К..

В проведен по мобилен телефон разговор на 26.02.2010 година подсъдимият С. заявил на познато на К. лице,че прокурор му върнал делото за доразследване.Това лице било заедно със свидетеля К. и му дало телефона за да разговаря с подсъдимия.В разговора подсъдимият С. му казал,че трябва да докара и другите две момчета,които били с него при произшествието,за да ги разпита.Уговорили се за датата на разпита,като подсъдимият успокоил свидетеля К.,че си оставало старото положение и че не трябва да се притеснява.

На 02.03.2010 година в 09,24 часа подсъдимият приел в кабинета си свидетеля К. и лицето И.Н.,с който били заедно по време на произшествието,като провел разпит на двамата едновременно.в хода на разпита на свидетеля К.,без да е задавал въпроси във връзка с употребата на алкохол и без да е получавал отговори на такива въпроси от някое от двете разпитвани лица,подсъдимият С. заявил пред двамата,че свидетелят бил категоричен,че К. не бил употребявал алкохол преди произшествието.това свое изявление подсъдимият С. записал в оформения от него протокол за разпит на свидетеля К. като негови показания.След това подсъдимият С. пристъпил към разпит и на лицето И.Н..Без да е задавал въпроси във връзка с употребата на алкохол в село Захари Стояново,в протокола за разпит на това лице,подсъдимият записал като негови показания,че вечерта те двамата със свидетеля К. се почерпили,а свидетелят К. не пил нищо.

На 10.03.2010 година свидетелят К. отишъл в кабинета на подсъдимия С.,тъй като получил съобщение да се яви в КАТ-Разград.В присъствието на последния подсъдимият С. помолил служителка от КАТ да извърши справка,като разбрал,че К. бил призован за да му бъде връчено наказателно постановление за допуснати административни нарушения.След това подсъдимият С. казал на свидетеля К.,че ще му бъде наложено административно наказание за това,че управлявал МПС като неправоспособен водач,а за употребата на алкохол нямало нищо в НП.Освен това му заявил,че това,както му бил казал,ще бъде прекратено.

Същият ден по-късно подсъдимият С. и свидетеля К. се срещнали извън сградата на полицията,като при проведения разговор свидетелят казал на подсъдимия,че свидетелят К. се интересувал колко ще струва”почерпката”.Подсъдимият С. заявил,че тя ще струва 100-120 лева.

На 10.03.2010 година на свидетеля К. било връчено Наказателно Постановление № 322/10 от 19.02.2010 година.

На 29.03.2010 година подсъдимият С. изготвил протокол за предявяване на разследване,а на следващият ден-30.03.2010 година изготвил Заключение за прекратяване на наказателното производство с аргументи,сходни с аргументите от предходното Заключение.

След изобличаването на подсъдимия С. досъдебно производство № 121/2010 година на РУ на МВР-Разград било възложено на друг разследващ полицай,който изготвил обвинително заключение.В РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД бил внесен обвинителен акт против М. К. с обвинение за извършено от него престъпление по член 343б алинея 1 от НК.Образувано било НДОХ № 361/2010 година по описа на РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД.

С протоколно определение по горецитираното дело от 04.10.2010 година,влязло в сила от същата дата, РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД одобрил сключеното между прокурора,защитника и подсъдимия К. споразумение,по силата на което подсъдимият се признал за виновен да е извършил престъпление по член 343б алинея 1 от НК и се съгласил да изтърпи за това престъпно деяние наказание”Лишаване от свобода”за срок от ТРИ МЕСЕЦА приложението на член 66 алинея 1 от НК с три годишен изпитателен срок.

Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена по безсъмнен и категоричен начин след подробен и комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства както във фазата на досъдебното производство,така и във фазата на съдебното следствие.Във фазата на съдебното следствие са били проведени няколко съдебни заседания;подробно и обстоятелствено са били разпитвани свидетелите по делото;дадена възможност на подсъдимия С. да дава обяснения по възведените му обвинения когато той счита за добре за себе си;събиране на нови допълнителни доказателства-назначена в с.з.от 24.02.2011 година съдебно-оценителна експертиза,като писменото заключение по нея е било защитено от вещото лице в с.з. от 22.03.2011 година и неоспорено от страните;в с.з.от 24.02.2011 година при условията на член 283 от НПК приобщаване към доказателствата по делото изготвените на базата на разрешение за използуване на СРС.

Въззивната апелативна инстанция възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка по делото,като законосъобразни,обосновани и в синхрон със събраните по надлежния законов ред в НПК законов ред доказателства.А тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин най-вече както от подробните,последователни и взаимно допълващи се показания,депозирани както във фазата на досъдебното производство,така и непосредствено пред съда ,на свидетелите:К.М./с.з.от 20.10.2010 година/;Б.К./с.з.от 20.10.2010 година/;М.К./показанията на този свидетел,депозирани в рамките на досъдебното производство на 14.04.2010 година в присъствието на съдия от РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,са били четени в с.з.от 24.11.2010 година - при условията на член 281 алинея 1 точка 4 от НПК/;К. К.//с.з.от 22.03.2011 година/;така и от приобщените към  делото изготвени на базата на разрешение за използуване на СРС.По същество като цяло описаната от свидетелите по делото фактическа обстановка не се оспорва и се признава частично от обясненията на подсъдимия С..

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото,първоинстанционният РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил и своите изводи,че с деянията си в град Разград в периода от 13.02.2010 година до 30.03.2010 година,в качеството си на длъжностно лице:разследващ полицай в ОД на МВР-Разград,подсъдимият С.Г.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави на:член 301 алинея 3 предложение първо във връзка с алинея 1 от НК във връзка с член 294 алинея 4 във връзка с алинея 1 предложения второ и трето от НК,както и на член 294 алинея 4 във връзка с алинея 1 предложения второ и трето във връзка с член 18 алинея 2 от НК.

И двете престъпления са били извършени от подсъдимия С.Г.С. при условията на пряк умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2 от НК.

Законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд,че в случая не се касае  за поглъщане на престъплението по член 294 алинея 4 във връзка с алинея 1 предложения второ и трето във връзка с член 18 алинея 2 от НК от това по член 301 алинея 3 предложение първо във връзка с алинея 1 от НК във връзка с член 294 алинея 4 във връзка с алинея 1 предложения второ и трето от НК,като се е позовал на Тълкувателно решение № 72/1074 година на ОС на НК на ВКС на РБ.,тъй като квалифицирания подкуп по член 301 алинея 3 от НК поглъща само длъжностното престъпление по член 282 от НК.

По гореизложените съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД приема за неоснователни оплакванията на защитата на жалбоподателя и подсъдим С. ***.по съществото на делото от 19.05.2011 година,че по делото следва да се приеме,че се касае за поглъщане на престъплението по член 294 алинея 4 във връзка с алинея 1 предложения второ и трето във връзка с член 18 алинея 2 от НК от това по член 301 алинея 3 предложение първо във връзка с алинея 1 от НК във връзка с член 294 алинея 4 във връзка с алинея 1 предложения второ и трето от НК.

Въззивната апелативна инстанция намира също така за неоснователни и оплакванията на защитата на жалбоподателя и подсъдим С. ***.по съществото на делото от 19.05.2011 година,че в случая е налице маловажен случай.Същите възражения са били правени от защитата на подсъдимия С. и пред първоинстанционния съд,като последният законосъобразно и обосновано е стигнал до извода,че само ниската стойност на предмета на престъплението.в конкретния случай не може да даде основание да се приеме маловажен случай-по смисъла на член 93 точка 9 от НК.Следва да бъде отчетена изключително високата степен на обществената опасност на извършените две престъпления от подсъдимия С.,действувайки в качеството си на длъжностно лице:разследващ полицай,в кръга на службата му,като с тези си действия е уронил престижа и авторитета на разследващите органи на досъдебното производство,като институция,защитаваща правовия ред в страната.Следва да бъде отчетена активността и проявената упорита продължителност при извършване на престъпните деяния от страна на подсъдимия С..И в цялата си съвокупност всички горепосочени компоненти в никакъв случай не покриват маловажния случай-по смисъла на член 93 точка 9 от НК.

Въззивната апелативна инстанция намира за неоснователни и оплакванията както в жалбата на  подсъдимия С.,***.по съществото на делото от 19.05.2011 година за явна несправедливост на наложените наказания,тъй като:

По член 301 алинея 3 предложение първо във връзка с алинея 1 от НК във връзка с член 294 алинея 4 във връзка с алинея 1 предложения второ и трето от НК се предвиждат наказания”Лишаване от свобода”до ДЕСЕТ ГОДИНИ и”Глоба” до ПЕТНАДЕСЕТ ХИЛЯДИ лева;а по член 301 алинея 4 във връзка с алинея 1 от НК се предвижда и наказание”Лишаване от право”по член 37 алинея 1 точки 6 и 7 от НК.Отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия С.:чисто съдебно минало и ниската стойност на предмета на престъплението,законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел,че в случая не могат да намерят приложение разпоредбите на член 55 от НК,му е наложил наказания:”Лишаване от свобода”за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА,както и „Глоба”в размер на 1 000,00/ХИЛЯДА/лева.И двете наложени наказания са далече под средните размери и близо до минимумите,предвидени в този текст от НК.А при условията на член 66 алинея 1 от НК наказанието:”Лишаване от свобода”за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА е било отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.На основание член 301 алинея 4 от НК във връзка с член 37  алинея 1 точки 6 и 7 от НК на подсъдимия С. му е било наложено наказание”Лишаване от право”да заема държавна длъжност в МВР и да упражнява юридическа професия за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.

По член 294 алинея 4 във връзка с алинея 1 предложения второ и трето от НК наказанието е”Лишаване от свобода”за срок от ДВЕ до ОСЕМ години Отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия С.:чисто съдебно минало и ниската стойност на предмета на престъплението,законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел,че в случая не могат да намерят приложение разпоредбите на член 55 от НК и му е наложил наказание”Лишаване от свобода”за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.Наложеното наказание е далече под средния размер и близо до минимума,предвиден в този текст от НК.При условията на член 66 алинея 1 от НК наказанието:”Лишаване от свобода”за срок от  ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА е било отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД също прави изводите си,че няма основание за приложение разпоредбата на член 55 алинея 1 точка 1 от НК-за определяне на  наказанията”Лишаване от свобода”под най-ниския размер,тъй като изключая смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия:чисто съдебно минало за подсъдимия С. и ниския размер на стойността на предмета на престъплението,по делото няма други събрани доказателства за многобройни или изключително или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия.

А така наложените на подсъдимия С. наказания за отделните престъпления ; определеното на основание член 23 алинея 1 от НК общо най-тежко наказание”Лишаване от свобода”за срок от  ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА,с приложението на член 66 алинея 1 от НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ; присъединеното към определеното общо най-тежко наказание,на основание член 23 алинея 2 от НК наказание”Лишаване от право”да заема държавна длъжност в МВР и да упражнява юридическа професия за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ; присъединеното към определеното общо най-тежко наказание,на основание член 23 алинея 3 от НК наказание”Глоба”в размер на 1 000,00/хиляда/лева ; неприложената разпоредба на член 24 от НК-за увеличаване  размера на определеното общо най-тежко наказание , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД също счита за напълно достатъчни и необходими за пълното постигане целите на специалната и на генералната превенции на наказанието,визирани в член 36 от НК.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:Въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че жалбата на подсъдимия             С. се явява изцяло неоснователна и като такава,следва да бъде оставена без уважение,а присъдата на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива,да бъде потвърдена изцяло.

При служебната проверка на присъдата от състава на  ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД не бяха констатирани пропуски или неточности,водещи до отменяването или изменяването на обжалваната присъда.

Водим горното и на основание на основание член 338 от НПК , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

        

                                           Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6/23.03.2011 година по НДОХ № 210/2010 година на РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим С.Г.С.,ЕГН **********,***.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.  

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                                                             

                                                                                             1:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                             2: