Р Е Ш Е Н И Е

 

235

 

гр.Варна,      08.11.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  шести октомври  две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

           ЧЛЕНОВЕ : РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

                               СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Вилен Мичев

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №154/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №5/12.02.2016г. по нохд №213/2015г. на Шуменски окръжен съд , с която  подсъдимите П.С.В. и М.М.Р. са признати за виновни  в това, че на 07.07.2011г. в гр.Шумен, като управители на „ПМ 96“ ООД-гр.Шумен, изпълняващо съгласно договор от 15.04.2011г. строително-монтажни дейности на обект „Монтаж метална конструкция хале“ в ПИ 83510.335.22 в местност „Дремжа“ по кадастралния план на гр.Шумен, причинили смъртта на повече от едно лице – П.З.Д.  и Б. С.Б. – и двамата от гр.Шумен, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, изразяващо се в неизпълнение на чл.16 ал.1 т.7 от ЗЗБУТ, чл.15 ал.1, чл.16 б.“в“ и чл.54 т.3 б.“а“ от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл.10 ал.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията  и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като след деянието подс.П.В. е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалите, поради което и ги осъдил както следва : - подс.П.В. - на основание чл.123 ал.4 вр. ал.3 НК и чл.54 НК на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от три години; - подс.М.Р. – на основание чл.123 ал.3 НК и чл.54 НК – на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок също от три години. С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на двамата подсъдими като са осъдени да заплатят солидарно на П.Р.М. сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Б. Б., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането. В тежест на подсъдимите са възложени и сторените по делото разноски. Прието е с присъдата и изрично упоменато в нейния диспозитив /неведомо защо/ наличие на съпричиняване от страна на неустановено лице от състава на „Енерго Про Мрежи“АД, както и от страна на двамата пострадали.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Д.М. в качеството му на защитник на подсъдимите П.В. и М.Р., в която се правят възражения за необоснованост на съдебния акт, нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения , както и за явна несправедливост на наложените наказания. Отправя се до съда искане присъдата да бъде отменена и подсъдимите да бъдат оправдани, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, като втора алтернатива – да бъдат намалени наложените на подсъдимите наказания.

Постъпила е въззивна жалба и от адв.Б.Б. в качеството му на повереник на частния обвинител Г.Д., в която се твърди нарушение на закона и явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания. Иска се на първо място въззивния съд да приеме липса на съпричиняване от страна на пострадалите, и на второ - да бъдат увеличени изпитателните срокове, определени на двамата подсъдими.

Подадена е въззивна жалба и от адв.С.З.-С. в качеството й на повереник на частния обвинител и граждански ищец П.М.. Направените в нея възражения и искания са идентични с тези в жалбата на частния обвинител Д. – да се приеме липсата на съпричиняване от страна на пострадалите, и да се увеличи изпитателния срок на двамата подсъдими. Допълнително се иска да бъде увеличен и размера на уважения граждански иск – до 70 000лв.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимите поддържа жалбата изцяло, като излага подробни съображения в подкрепа на исканията си.

Поверениците на частните обвинители и на гражданския ищец също поддържат изцяло жалбите си.

Представителят на Апелативна прокуратура намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли нейното потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и  като взе предвид подадените жалби, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата на подсъдимите е неоснователна, а тези на частните обвинители и гражданския ищец – частично основателни.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

            Подсъдимите П.С.В. и М.М.Р. били управители на „ПМ 96” ООД – Шумен. Дружеството било вписано в Търговския регистър с решение от 16.07.2001 г. на Шуменския окръжен съд по ф. д. №515/2001 г. С решение от 06.06.2006 г. по фирменото дело били вписани промени в регистрацията, съгласно които подсъдимите управлявали и представлявали дружеството само заедно. Предмет на дейност на дружеството били покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; строително – ремонтна дейност; изготвяне, проектиране и реализация на строителни обекти. Фирмата наемала работници на трудов договор за осъществяване на дейността си. Пострадалите П.З.Д. и Б. С.Б. били назначени на длъжност „монтажник”, на пълно работно време, за неопределено време по трудови договори съответно № 56/14.05.2007 г. и № 59/10.09.2007 г.

          На 15.04.2011 г. между „Агро-Найл” ООД – Шумен като възложител и „ПМ 96” ООД – Шумен, в качеството на изпълнител,  бил сключен договор за извършване на строително – монтажни работи, и по-точно извършване на част от строителството на склад за промишлени стоки – едноетажна масивна сграда, собственост на дружеството възложител. Складът се изграждал в ПИ 83510.335.22, местност „Дремжа”, по кадастралния план на гр. Шумен, за което било издадено разрешение за строеж № 81/01.04.2011 г. от Главния архитект на Община – Шумен. Дружеството на подсъдимите следвало да извърши монтаж на металната конструкция на склада, с размери по план 31/61 м. и височина около 8 м. На 5м успоредно на югоизточната фасада на сградата преминавал въздушен електропровод 20 KV извод „ЗИЕНО – 1”, участък между стълбове №20 и №21, собственост на „ЕНЕРГО – ПРО Мрежи” АД.  Вертикалното разстояние от най – долния фазов проводник на ВЕ при най–големия му провес до повърхността на терена било 6.07 м. През месец октомври 2005 г., когато се извършвало предварително проучване възможността за захранване на имот №004012, местност „Дремжа”, в землището на гр. Шумен, сега ПИ 83510.335.22, с цел изработване на ПУП следвало да бъде дадено предписание за регулиране на провеса на проводниците на ВЕ в съответствие с изискването на чл. 634, ал. 1 от Наредба №3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (обн. ДВ бр.90/2004 г.) и разстоянието да бъде 7м каквото е изискването за урбанизирана територия. Такова предписание не било дадено и провесът на ВЕ не бил променен съгласно нормативните изисквания (длъжностното лице, служител на „Електроразпределение – Варна” АД, клон Шумен, допуснало това нарушение в хода на досъдебното производство  не било установено, поради което материалите по отношение на това деяние с постановление на наблюдаващия прокурор били отделени в друго ДП, по което се провежда разследване срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, извършено при условията на независимо съпричиняване с подсъдимите Р. и В.).

          На 07.07.2011 г. пострадалите П.Д. и Б. Б., свидетелите М.М., Д. С. и С.Л. - всички работници в дружеството управлявано от подсъдимите, трябвало да бъдат на работа на обекта на „Агро Найл” ООД, където да продължат започналото по-рано монтиране на металната конструкция на строящия се склад. В 8.00 ч. се събрали в офиса на фирмата в гр. Шумен  където подсъдимата Р. провела ежедневен инструктаж, за което работниците се подписали в специално водената тетрадка. Всички работници заедно с подсъдимия В. отишли на обекта, а подсъдимата Р. останала в офиса на дружеството. При пристигането подсъдимият и свидетелят М. отишли да уточнят конкретната работа за деня със свидетеля И. И. – представител на фирмата инвеститор. Този ден следвало да се монтира конструкция за стенно ограждане по северозападната фасада на халето, като за целта било необходимо да се използва скеле. На обекта имало две метални скелета, които били сглобени и предния ден били ползвани от работниците при монтажа на срещуположната югозападна фасада. Докато подсъдимият разговарял със свидетелите М. и И. останалите четирима работници решили да преместят скелето към северозападната фасада. Теренът на строителния обект бил неравен, настлан с едра фракция и било невъзможно директното преместване на скелето. Решили да заобиколят цялата сграда от югозападната около югоизточната страна на склада и около североизточната до северозападната. В този момент на скелето били монтирани пет секции и височината му била 6.70 м. Трима работници – Д., Б. и Л., застанали зад скелето, като свидетелят Л. застанал зад едното задно колело, а в дясно от него Д. и Б. бутали заедно другото задно колело на скелето, а свидетелят С. бил отпред вляво пред Л. и също бутал скелето. Поради неравния терен и трудността на придвижване на колелата всички гледали в земята и краката си избутвайки скелето. При достигане югоизточната страна на сградата доближили електропровода, горната част на скелето опряла до крайния проводник и четиримата работници попаднали под напрежение. Токовият удар отхвърлил настрани свидетелите Л. и С., а Д. и Б. останали прилепени към него. В същия момент се чул силен пукот, разхвърчали се искри, подпалили се гумите на скелето и това привлякло вниманието на подсъдимия и останалите двама свидетели. Подсъдимият В. и свидетелят М. веднага се отправили към пострадалите, а свидетелят И. побързал да прекъсне тока на обекта. Свидетелите С. и Л., които бързо се съвзели, успели да отделят колегите си от скелето и ги поставили легнали върху земята,  двамата в момента били живи. Подсъдимият В.  веднага се обадил на телефон 112 и на място пристигнали два автомобила на спешна помощ. Той и  тримата свидетели – Л., Митев и С., с дървени трупи избутали скелето и го отделили от електропровода. С помощта на подсъдимия пострадалият Д. бил качен в една от линейките, но там той починал. Лекар оказал помощ на пострадалия Б. още докато бил на земята, но въпреки предприетите действия той починал на местопроизшествието. За инцидента били уведомени и служители на „ЕНЕРГО – ПРО Мрежи” АД и на строителния обект бил изпратен екип за отстраняване на възникналата авария.  Подсъдимата Р. била уведомена по телефона за възникналия инцидент и съобщила за станалото в Инспекцията по труда – Шумен. Заедно с инспекторите отишла на обекта, а по – късно им предала цялата налична документация на фирмата.  Подс. В. съдействал на инспекторите, при извършената от тях проверка, като се качил на скелето и измерил височината му. Така било установено, че ВЕ не е на изискващата се по норматив височина за урбанизирана територия.

          От изготвените  съдебномедицински експертизи се установява, че смъртта на пострадалите се дължи на остра сърдечна недостатъчност, възникнала в резултат на фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток. Това се установява от трупната картина на бързо настъпила смърт, установените поражения по крайниците, както и липсата на други болестни и травматични увреждания, с които би могла да се свърже смъртта на пострадалите. И при двамата пострадали се касае за еднополюсно многоточково включване на телата към източника на напрежение – офазено желязно скеле, при което токовият кръг преминава от горните крайници, през туловището към долните крайници. Установените изгаряния по ръцете и краката , повредите по дрехите и обувките, говорят за високо напрежение и голяма сила на тока.

         

Това са фактите по делото и те са установени от първостепенния съд по несъмнен и категоричен начин, и не се оспорват и от страните. Единствено адв.М. в жалбата си в най-общ вид загатва за необоснованост на присъдата /приета „фактическа картина в противоречие със събраните по делото доказателства“/, което е в драстично противоречие със заявеното от него в пледоарията му пред Шуменски окръжен съд. Там, на л.251 от нохд №213/2015г. , той е заявил : „ … в никой случай не оспорвам фактологията и фактическата обстановка по делото. Както се казва в конкретния казус спорът не е по фактите, а по материалния закон…Безспорна и несъмнена е тази фактическа обстановка, която съвсем коректно държавното обвинение е отразило в обстоятелствената част на обвинителния акт..“ и т.н. Но не противоречащите си тези на защитата дават основание на настоящата инстанция да приеме, че твърдението за необоснованост е напълно голословно. Голословно е защото не е подкрепено с никакви доводи, но освен това е и несъстоятелно – тъй като не намира никаква опора в доказателствения материал. Доколкото обаче се прави като изрично възражение следва да бъде разгледано от въззивната инстанция ведно и с останалите в жалбата оплаквания.

Във въззивната жалба на защитника на двамата подсъдими както вече се спомена се правят най-различни възражения, и на тях ще спре вниманието си и второинстанционния съд /следвайки хронологията на изложението в жалбата/ :

Твърди се на първо място небоснованост на съдебния акт, както и наличие на съмнения и неясноти, които следвало да бъдат тълкувани в полза на подсъдимите. Никаква необоснованост не е налице, още по-малко пък съществуват твърдяните съмнения и неясноти. Необосноваността като процесуално понятие е налице тогава, когато приетите от съда за установени фактически положения се разминават /или по-точно не се подкрепят/ от събраните по делото доказателства. Подобно разминаване в настоящия случай не е налице. До фактическите изводи , изложени и от настоящата инстанция, първостепенният съд е достигнал след анализ на събраните гласни и писмени доказателствени средства, които са изключително непротиворечиви. Единственото противоречие е възникнало след показанията на св.И. /управител на дружеството-възложител/, че районът на електропровода е бил ограден с ПВЦ-лента. Това противоречие обаче е било отстранено от съда след разпит на полицейските служители, пристигнали първи на местопроизшествието – свидетелите С.К. и Н.Х., и подложено на съответен анализ в мотивите към присъдата. В крайна сметка  правилно съдът е приел, че полиетиленовата лента, фиксирана в албума към протокола за оглед на местопроизшествие, е поставена там от полицаите с цел да се ограничи достъпа до местопроизшествието. Двамата служители са разпознали включително и колчетата, на които е поставена лентата, като са заявили, че са поставени от тях, и че такива се носят в багажника на полицейските автомобили именно с такава цел. Наличието на каквито и да било предпазни ленти не е упоменато и  в самия протокол за оглед. Затова и следва категорично да се приеме изводът на окръжния съд, че самият електропровод не е бил сигнализиран на терена по никакъв начин. Всъщност това не се твърди и от самите подсъдими. Не съществуват по делото доказателства, които да дават основание да се направят фактически изводи различни от изложените. Напротив – доказателствената съвкупност е категорична по отношение на основните факти, подлежащи на доказване в настоящия процес : - че „ПМ 96“ООД е изпълнител по сключения с „Агро Найл“ООД договор за извършване на част от строителството на склад за промишлени стоки/на неговата метална конструкция/ ;  - че управляващи и представлящи дружеството-изпълнител са подсъдимите В. и Р. ; - че пострадалите Д. и Б. са трудово ангажирани в „ПМ 96“ООД на основание трудови договори и изпълняват длъжността „монтажник“ ; - че въпросния ден са били на работа на посочения обект и при преместване на скелето, и след допира му във въздушния далекопровод , е настъпила смъртта им – вследствие на фибрилация на сърдечния мускул от високоволтов променлив ток. При което следва да се заключи, че при оценъчната от фактологическа гледна точка дейност на съда пропуски не са допуснати. От известен дефицит страда изложението на съда в правен аспект – така например не е посочено представлява ли тази дейност такава по смисъла на чл.123 НК, какво е качеството на двамата подсъдими в строителния процес, е ли е налице причинно следствена връзка между допуснатите нарушения и настъпилия резултат. Това се все въпроси от значение за обективната съставомерност на деянието, на които ще обърне внимание въззивният съд, правейки опит да запълвани по този начин част от пропуските на първоинстанционния.  От обективна страна съставът на престъплението по чл.123 ал.1 НК изисква като резултат причиняване на смърт, който резултат да е вследствие на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност/според конкретиката на настоящия случай/, представляваща източник на повишена опасност. Т.е. на първо място следва да се отговори на въпроса е ли строителството правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Тъй като текстът на чл.123 ал.1 НК е бланкет, който по отношение на дължимото поведение на субектите препраща към правила и предписания , съдържащи се в нормативни или поднормативни актове, то на второ място следва да бъде установено какви са задълженията на подсъдимите съобразно професионалната им квалификация , кой е техният източник, и налице ли е нарушение на тези задължения /изразено в действие или бездействие/. На трето място трябва да се отговори на въпроса налице ли е причинна връзка между  тези нарушения /ако такива са допуснати/ с крайния противоправен резултат – настъпилата смърт на П.Д. и Б. Б..

На първия въпрос : Представлява ли строителството правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – категорично да. По отношение тълкуването на тези две понятия продължават да са в сила т.8 и 9 от отмененото Постановление №6/69г. чрез препращане към него в т.4 от мотивите към Постановление №2/79 на на Пленума на ВС на РБ/ в тази насока и Решение №183/2000г. на I н.о. на ВКС/. "Правно регламентирана дейност" е такава дейност, за упражняването на която се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение. Вън от всякакво съмнение е, че за извършване на строителна дейност се изисква наличие на специални знания и опитност. Строителството като процес намира своята детайлна уредба в Закона за устройство на територията и в ред подзаконови нормативни актове. Той е този , който посочва и участниците в този процес – съгласно разпоредбата на чл. 160 ал.1 това са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. На всеки от тях законът вменява определени задължения, и всеки от тях трябва да отговаря на определени изисквания. Освен ЗУТ допълнителни изисквания към строителите са установени  в Закона за Камарите на строителите, и в редица поднормативни актове, регулиращи най-различни видове строителни дейности. Т.е. следва да се заключи , че строителството представлява дейност правно регламентирана. Освен такава тя представлява и източник на повишена опасност, защото представлява такава дейност, при която и най-малкото незнание или немарливо изпълнение създава опасност за живота и здравето на голям кръг от хора – и  на участващи в процеса на самото строителство, и на стоящи извън него. Тази опасност е обусловена от самия характер на строителната дейност - предполагащ концентрация на голям брой хора и машини на потенциално опасни места и често изпадане в рискови ситуации, и от нейната цел – да се изградят обекти, безопасни за здравето на хората и надеждни за експлоатация.

По втория въпрос - Кои са участниците в тази правно регламентирана и представляваща източник на повишена опасност дейност, подсъдимите сред тях ли са, и какви задължения са им вменени като такива : Както бе посочено съгласно разпоредбата на чл. 160 ал.1 ЗУТ участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Дефиниция на понятието „строител“ се съдържа в текста на чл.163 ал.1 ЗУТ, според който строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. На 15.04.2011г. между „Агро Найл“ООД в качеството на възложител , и „ПМ 96“ООД – в качеството на изпълнител,  представлявано от подсъдимите Р. и В., е сключен договор за извършване на строително-монтажни дейности – монтаж метална конструкция хале. На трудов договор в „ПМ 96“ООД са назначени различни физически лица, които притежават и необходимата техническа правоспособност /двама от тях са и пострадалите/. Предметът на дейност на дружеството е покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; строително – ремонтна дейност; изготвяне, проектиране и реализация на строителни обекти. С оглед изложеното очевидно е, че „ПМ 96“ООД се явява строител по смисъла на чл.163 ал.1 ЗУТ – предвид сключения с „Агро найл“ООД договор за строително-монтажни работи. На свой ред двамата подсъдими като управляващи и представляващи „ПМ 96“ООД са адресати на всички правила, регулиращи строителния процес и насочени към строителя. В настоящия случай във вина на двамата подсъдими е вменено неспазването на различни предписания от общо три нормативни акта – един законов и два подзаконови. Въпреки че са посочени изчерпателно и в обвинителния акт, и в присъдата /и в диспозитив, и в мотиви/, то въззивния съд ще ги посочи отново поотделно – това е наложително , тъй като от страна на защитата се прави възражение, че двамата подсъдими са осъдени по непредявени обвинения. Което разбира се не отговаря на истината. И в обвинителния акт, и в присъдата е прието, че подсъдимите В. и Р. не са изпълнили определени свои задължения, и по-конкретно са нарушили следните разпоредби :

-         Чл.16 ал.1 т.7 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд  - При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани;

-         Наредба №2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни  условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи : - чл.15 ал.1 - Преди започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа строителят е длъжен да извършва оценка на риска; - чл.16 т.1 б.“в“ – Строителят осигурява изработването и актуализирането на инструкции по безопасност и здраве съобразно конкретните условия на строителната площадка по видове СМР и при изискваните по тази наредба случаи /в присъдата съдът е пропуснал до посочи при цифровото изписване на този текст т.1 – касае се очевидно за технически пропуск , тъй като словно въпросната разпоредба е пресъздадена точно/; - чл.54 т.3 б.“а“ - Преди началото на СМР за съществуващите на строителната площадка въздушни електропроводи се прилага една от следните мерки: … 3. при невъзможност за изключване се поставят: а) бариери (ограждения) или знаци и сигнали така, че да се осигури безопасно разстояние до електропроводите;

-         Чл.10 ал.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията  и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - Инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа.

 

Както се спомена и по-напред няма никаква разлика между вменените с обвинителния акт на двамата подсъдими разпоредби, и тези за които са признати за виновни. Поради което и странното твърдение на защитата за осъждане на подсъдимите по непредявени обвинения /направено в хода на съдебното заседание/ не намира основа в материалите по делото. А иначе очевидно е, че двамата подсъдими са субекти на въпросните правила. Разпоредбите на чл.16 ал.1 т.7 ЗЗБУТ и на чл.10 ал.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. са насочени към работодателя, т.е. създават задължения за работодателите, а посочените норми от Наредба №2/2004г. изискват определено дължимо поведение от строителя. Несъмнено В. и Р. притежават тези качества – в строителния процес те са представляващи и управляващи строителя /който в случая е юридическо лице/, а от трудовоправна гледна точка те се явяват и работодатели – по отношение на наетите от тях работници. Поради което и за настоящия състав не съществува никакво съмнение, че двамата са адресати на цитираните правила, изискващи определено поведение от работодатели и строители. Нарушенията на тези правила са извършени от подсъдимите чрез бездействия.

Налице е и причинна връзка между нарушенията на посочените правила, допуснати от двамата подсъдими, и настъпилия противоправен краен резултат – смъртта на двамата пострадали. Това е така, защото именно бездействията на подсъдимите в определена насока са довели до настъпването на общественоопасните последици. Тук следва да се обърне внимание на прекомерно отдаваното значение от страна на защитата на съдебно-техническата експертиза за безопасност на труда /намираща се на л.99 и следв. от т.1 на д.п./. Поначало в експертизата са поставени абсурдни въпроси : има ли допуснати нарушения, кои са лицата които е следвало да следят за недопускането им, налице ли е причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения и настъпилата смърт на двамата пострадали. Отговорът на тези въпроси ще даде отговор и на въпроса налице ли е престъпление и кой е неговия автор, а това е първия въпрос включен в предмета на доказване. И на този въпрос отговор следва да бъде даден от водещия разследването, прокурора и най-накрай – от съда. Затова и при предходното разглеждане на делото друг състав на Апелативен съд-Варна правилно е отбелязал, че отговорът на тези въпроси изисква правна преценка. Както и ВКС на РБ неведнъж е имал възможност да посочи експертизата по своята правна природа представлява способ за доказване, при който с различни по естество действия /проучвания и изследвания/, и с използването на специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, се съдейства за изясняване и проверка на обстоятелствата по делото. В случая от вещите лица се иска да покажат специални знания от областта на правото, което със сигурност е извън  компетенциите им. В този си вид т.нар. експертиза не съдейства за изясняването на никакви въпроси, дава отговори на въпроси от компетентността на правораздавателните органи, и затова и е недопустима. Излязла е извън предмета на същинската експертиза. Настоящото отклонение бе наложително дотолкова, доколкото защитата се позовава отчасти на заключението на вещите лица, и по-точно на дадения от тях отговор за наличието/или по-скоро за липсата/  на причина връзка между явленията. В тази връзка какво са отговорили вещите лица е напълно без значение, от значение е единствено преценката на съда. А в случая тя е правилна и издържана – съществува пряка връзка между причина и настъпилия обективен резултат. Иначе казано настъпилата смърт на двамата пострадали е по причина неизпълнение на задълженията на двамата подсъдими – задължения , вменени им като такива по силата на законови и подзаконови нормативни актове.

И тай като на поставените по-напред три въпроса отговорите са категорично положителни, то може да се направи и извода, че подсъдимите със своите действия от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъплението, визирано в теста на чл.123 НК, подс.В. – на чл.123 ал.4 вр. ал.3 НК, а Р. – на чл.123 ал.3 НК. Разликата в приложимия по отношение на подсъдимите закон са обуславя от факта, че подс.В. е сторил необходимото в рамките на своите възможности, за да помогне на пострадалия Д., но въпреки това той починал в линейката. Като е приел, че е налице престъпление по чл.123 НК, извършено от подсъдимите, първоинстанционният съд не само не е нарушил закона, а напротив – приложил го е правилно. В тази връзка неоснователно е и твърдението на защитата за допуснато от страна на съда нарушение на закона.

Тук е моментът да се отвори скоба и да се обърне внимание на следното : Никъде в присъдата /нито преди това в обвинителния акт/ не се твърди, че двамата подсъдими са неглижирали изцяло и тотално задълженията си за провеждане на инструктажи. Очевидно е от доказателствата по делото – вътрешни правила и инструкции за работа, че това не е така. Извършвани са и видовете инструктажи - такива , каквито изисква разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. В тази връзка представени са по делото и две тетрадки за инструктаж – първата за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден. Втората – за ежедневен инструктаж. От нея е видно, че и на 07.07.2011г. /в деня на произшествието/ на работещите на обекта на „Агро найл“ООД е проведен инструктаж от подс.Р., като два от положените подписи са на пострадалите – видно от заключението по назначената в хода на съдебното производство при първото разглеждане на делото експертиза.  Проблемът е, че инструктажите са били формални, или поне не в достатъчна степен детайлни. Че е така се потвърждава от факта, че ежедневните инструктажи са провеждани в базата на дружеството, а не на самия строителен обект, което ги лишава от практическа насоченост. А при наличието на високорисково съоръжение като високоволтов въздушен електропровод , преминаващ на 5м от строящото се хале, е било абсолютно наложително при провеждащите се ежедневни инструктажи този факт да намери място в тях – като работата за деня се съобрази с това обстоятелство. Това обаче не е сторено по никакъв начин – в показанията си останалите живи работници на този обект – Д. С., М.М. твърдят, че никога не им е обръщано внимание за наличието на този електропровод и как да се работи край него. И двамата, а и св.Л. са категорични, че наземно електропроводът не е бил означен по никакъв начин, което се потвърждава и от извършения оглед на местопроизшествието. И в това се явява бездействието на двамата подсъдими - че не са взели никакви мерки електропроводът да бъде сигнализиран така както изисква чл.54 т.3 б.“а“ от Наредба №2/2004г., както и че тематично въпросният електропровод не е присъствал по никакъв начин в извършваните инструктажи, нито пък е извършвана оценка на риска през цялото време на работа на строителната площадка. След като пък работниците не са инструктирани по отношение на електропровода, не би трябвало да бъдат допускани и на работно място в близост до него. В това се изразяват нарушенията на двамата подсъдими, и в присъдата /доколкото тя е единство между диспозитив и мотиви/ те са конкретизирани – уточнено е, че всяко от нарушенията е извършено във връзка с ВЕ 20kV извод “ЗИЕНО-1“, а не въобще.

Акцентира се от страна на защитата и на задължението на работниците да разглобят скелето за да го преместят. Такова задължение не съществува за работниците и това е видно от указанията за монтаж и експлоатация на скеле тръбно, както и от техническия паспорт на изделието. И в двете то е окачествено като „монтажно, преместваемо съоръжение“ , и точно поради тази причина е снабдено с колела. Че това е така индиректно се потвърждава и от забраната скелето да се премества при наличие на хора или материали върху него. Което означава , че то може да се мести при спазване разбира се на определени условия. В конкретния случай грешката на работниците е не че са започнали да местят скелето без да го разглобяват, а в това, че не са направили предварителна преценка на съпровождащите тази дейност рискове и опасности. А като опитни работници е следвало да предвидят това.

Прави се възражение и за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане възраженията на защитата. Какво следва да съдържа една присъда указва текстът на чл.301 ал.1 НПК – обсъждането възраженията на страните не е сред тях. Съгласно разпоредбата на чл.339 ал.2 НПК това е задължение за въззивната инстанция, но не и за първата. В настоящия случай първостепенния съд е изпълнил задълженията си и е дал отговор на въпросите по чл. чл.301 НПК.

Твърди се не на последно място и че е ангажирана административнонаказателната отговорност на двамата подсъдими, което предвид виждането на ВКС на РБ, застъпено в ТР №3/2015г. на ОСНК представлява пречка за провеждането и на наказателно производство срещу тях. И това твърдение не почива на събраните по делото доказателства. По делото са приложени две наказателни постановления  /л.351 и л.362 т.2 д.п./, с които е наложена санкция на юридическото лице „ЕОН България мрежи“. В т.1 л.117 и следв. са приложени и няколко акта за установяване на административни нарушения. Четири от тях са съставени на юридическото лице „ПМ 96“ООД, един на физическото лице И. И. в качеството му на представляващ „Агро Найл“ООД,  и един – на юридическото лице „Агро Найл“ООД. На подсъдимите Р. и В. в качеството им на физически лица актове за установяване на административни нарушения не са съставяни/или поне по делото липсват такива/. При това положение очевидно не е налице хипотезата, предвидена от т.1.1 от цитираното тълкувателно решение, обуславяща наличие на невъзможност/процесуална пречка/ за провеждане на наказателно производство срещу двамата подсъдими.

По възражението за явна несправедливост на наложените наказания – при определянето на наказанията на подсъдимите съдът е взел предвид всички правнорелевантни за това факти. Приел е като смекчаващи вината обстоятелства и за двамата подсъдими необремененото им съдебно минало, добрите характеристични данни, фактическите признания, а към това следва да се добави и трудовата им ангажираност. Отчетена е липса на отегчаващи вината обстоятелства. При това положение съдът е наложил на подсъдимия В. наказание две години лишаване от свобода – при предвидено от текста на чл.123 ал.4 вр. ал.3 НК наказание до пет години лишаване от свобода, а на подс.Р. – три години лишаване от свобода при предвидено наказание от текста на чл.123 ал.3 НК от три до десет години лишаване от свобода. Така индивидуализираните наказания настоящият съдебен състав не намира за явно несправедливи. Определеното на В. наказание е под средния размер, а това на Р. – на минималния праг. Не се налага намаляването на наказанието на В. – все пак е настъпила смъртта на двама човека и то по време на извършване на високорискова дейност каквато се явява строителството. По същите съображения и поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства не следва да бъде намаляно наказанието и на подсъдимата Р.. Следва да се отбележи, че престъпленията поради професионална небрежност в сферата на строителството не са никак редки случаи, и за да им се противодейства трябва в максимална степен да бъде преследвано постигането както на генералната , така и на личната превенция. А това не би било възможно с проявата на снизхождение към този вид престъпления, които макар и непредпазливи са с изключително тежки резултати – предвид характера и спецификата на този вид дейност. Тук е мястото да се отбележи, че въззивният съд намира жалбата на частните обвинители за частично основателна – в частта й за увеличаване изпитателния срок на подс.Р.. Така определен – на три години, той се явява занижен и сочи на липса на диференциация между двамата подсъдими. За отговарящ на целите на чл.66 ал.1 НК настоящият съд намира изпитателен срок в размер на четири години. В тази насока и следва да бъде коригирана присъдата.

 

По жалбите на частните обвинители и гражданския ищец:

Както  стана въпрос и по-напред жалбите са частично основателни – що се касае за размера на изпитателния срок на подс.Р.. Той следва да бъде увеличен. Няма основание обаче за увеличаване размера на определения на В. изпитателен срок – както с оглед наложеното му наказание, така и с оглед данните за личността му. Основателна е и жалбата на гражданския ищец, в която се изразява недоволство от размера на присъденото обезщетение. Предявеният граждански иск от ищцата П.М. , която е майка на починалия Б. Б., е в размер на 70 000лв. При определяне размера на обезвредата окръжният съд като цяло се е съобразил с указанията, дадени в т.ІІ на Постановление №4/68г. на Пленума на ВС. Като споделя напълно съображенията , изложени в тази насока, настоящият съдебен състав не може да не обърне внимание на факта, че не е отчетена възрастта на увреденото лице. Пострадалият Б. Б. е роден на ***г. и смъртта му е настъпила малко преди да навърши 23 години. Намирал се е в началото на осъзнатия си житейски път, и майка му е разчитала и на неговите грижи, от които несвоевременно е била лишена. Загубата на дете в млада възраст и в добро здравословно състояние несъмнено е неочакван и тежък удар  за всеки един родител. Поради това и въззивният съд счита, че размерът на присъденото на майката обезщетение следва да бъде увеличен до 50 000 лв./петдесет хиляди лева/. Наличното съпричиняване от страна и на работниците за постигане на крайния противоправен резултат следва да бъде отчетено и това е пречка да бъде уважен и иска в неговия пълен размер. А такова и настоящата инстанция намира , че е налице. Установено е по делото, че преместването на скелето работниците предприели на своя глава – без това да им е възложено от прекия им ръководител  подс.В., и докато той е зает с друга дейност. При преместването не проявили и необходимото внимание – бутали скелето с погледи  в земята, тъй като теренът бил неравен. Не си направили труда преди това да огледат терена, да преценят съществуващите за местенето опасности и да подходят съобразявайки се с тях – да минат по друг път, да разглобят най-горната секция, или пък цялото скеле. С това си лекомислено поведение допуснали нарушение на чл.33 ЗЗБУТ. Налице е съпричиняване от страна и на служител /неустановен/ на „ЕОН България мрежи“. По делото е наличен писмен отговор на Община Шумен, от който става ясно, че по статут теренът, където е настъпило произшествието, е урбанизирана територия. Поради тази причина и съобразно чл.764 ал.1 от Наредба №9/2004г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи  и  чл.634 ал.1 от Наредба №3/2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии минималното вертикално разстояние от проводниците на въздушните линии при най-големия им провес до земята в урбанизирана територия/населено място е 7м. В настоящия случай това разстояние е 6,07м. След приемането на ПУП за въпросния недвижим имот е следвало разстоянието да бъде коригирано от 6 на 7 м., но това не се е случило. В крайна сметка следва да се заключи, че престъпния резултат е последица от нарушенията на различни правила, допуснати от подсъдимите, от работниците, и от служител/и на „ЕОН България мрежи“АД. Подсъдимите са нарушили изискванията на чл.16 ал.1 т.7 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд  , чл.15 ал.1 , чл.16 т.1 б.“в“  и чл.54 т.3 б.“а“ от Наредба №2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни  условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи , както и Чл.10 ал.1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията  и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.  Работниците от своя страна са нарушили задължението си по чл.33 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд . Служител/или служители/ на „ЕОН България мрежи“АД са нарушили изискванията на чл.764 ал.1 от Наредба №9/2004г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи  и  чл.634 ал.1 от Наредба №3/2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Налице е съвместен принос от страна на всички посочени лица за осъществяване на крайния общественоопасен резултат, както е налице и причинна връзка между допуснатите от тях нарушения и техните последици. Затова неоснователно е възражението на частните обвинители за липса на съпричиняване от страна на работниците С., Л., Делев и Б.. Все пак въззивният съд намира за необходимо да изтъкне, че основният принос в настъпването на общественоопасните последици е на двамата подсъдими – като строители и работодатели най-вече на тях законът вменява отговорности по осигуряване на безопасна работна среда, и в крайна сметка всички неизпълнени техни задължения се свеждат до това.

Изтъква се от адв.М. като процесуално нарушение и наличието на незаконен състав. Като такова се визира подмяната на съдебния заседател Радко Пенчев Р.. В първото по делото съдебно заседание – на 15.07.2015г.  адв.М. е обърнал внимание на съда, че посоченият съдебен заседател е бил разпитван в качеството на свидетел при първото разглеждане на делото пред Шуменски окръжен съд. Това е наложило същият да бъде заменен с друг заседател – с Мирена Петрова Павлова. С оглед процесуална икономия и недопускане отлагане на делото това станало в същия ден, след което заседанието продължило. Твърди се понастоящем от адв.М., че извършената смяна на заседателя противоречи на закона, както и че заседателят, който заменил първия, не е имал възможност да се запознае с делото. На първо място следва да се отбележи, че чл.72 ал.2 от ЗСВ /в редакцията му към 2015 година/ предоставяше оперативна самостоятелност на административните ръководители на съдилищата при определяне на начина на избор на съдебни заседатели, като указваше в най-общ вид, че това следва да стане чрез жребий. Няма данни по делото изборът на втория съдебен заседател да не е бил извършен чрез вид жребий, определен в съответния съд. Допълнително следва да се обърне внимание, че този механизъм трудно работи в малки съдилища какъвто се явява и Шуменски окръжен съд. След поредното изменение на ЗСВ с ДВ бр.62/2016г.  институтът на съдебния заседател претърпя значителни промени, включително и в частта относно начина на определяне на заседателите за участие в дела. Съобразно сега действащата разпоредба на чл.72 ал.2 ЗСВ съдебните заседатели се избират на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Това разбира се не е относимо към избора на съдебния заседател през 2015 година по конкретното дело, за когото отново следва да се изтъкне, че  липсват данни да не е избран чрез жребий/какъвто и да е той/. На второ място – би могло да бъде споделено оплакването на защитата, че съдебният заседател включен в делото на 16.07.2015г. не е успял да се запознае с материалите по него, ако самото дело бе приключило същия ден с постановяване на присъда. По делото обаче са проведени още две съдебни заседания – на 02.12.2015г. и на 10.02.2016г., в които са събирани доказателства, а самата присъда е постановена в трето – на 12.02.2016г. Очевидно е при това положение, че съдебният заседател, включен в състава на съда на 15.07.2015г., е имал достатъчно време да се запознае със събраните по делото доказателства, да ги обсъди с останалите членове на състава, и в крайна сметка да вземе решение въз основа на формирано в съответствие с процесуалните изисквания свое вътрешно убеждение. Поради това и въззивният съд намира оплакването за незаконен състав на съда за несъстоятелно.

При извършената служебна проверка бе констатирано допуснато от съда процесуално нарушение. В съдебно заседание на 15.07.2015г. /първото по делото/ защитата на подсъдимите в лицето на адв.М. е направила искане делото да протече по реда на чл.371 т.1 НПК. Поверениците на частните обвинители адвокати Б. и З. категорично са възразили и не са дали съгласие делото да приключи по този ред. Въпреки това съдът е дал ход на делото при условията на чл.371 т.1 НПК. Доколкото съгласието на страните /с изключение на прокурора/ е абсолютно необходимо условие за провеждане на предварително изслушване в хипотезата на чл.371 т.1 НПК, то съдът след като е преминал към предварително изслушване въпреки несъгласието на частните обвинители е допуснал процесуално нарушение. С оглед процесуалното развитие обаче на делото въззивната инстанция счита, че допуснатото нарушение не е съществено. А не е такова тъй като впоследствие съдът е разпитал голяма част от свидетелите и вещите лица, като с това на практика делото е приключило по общия ред - уважени са всички направени от страните доказателствени искания. На следващо място целените резултати от частните обвинители /единият от които и граждански ищец/ са постигнати – с първоинстанционната присъда двамата подсъдими са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл.123 НК. Реализирана е и гражданската претенция на ищеца. Поради което не може понастоящем да се приеме, че правата на частните обвинители и гражданския ищец са ограничени по какъвто и да било начин.

Накрая съдът намира за уместно да отбележи, че това е второ поред въззивно разглеждане на делото, след като с решение №74/24.04.2015г. по внохд №386/14г. Варненски апелативен съд е отменил присъда №24/21.11.2014г. по нохд №115/14г. на Шуменски окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане. Поради това и предвид императивната разпоредба на чл.335 ал.3 НПК липсва каквато и да било процесуална възможност делото да бъде върнато отново /за втори път/ на Шуменски окръжен съд. Настоящото уточнение се налага поради факта, че основното искане което се прави от защитата, е делото да бъде върнато за ново разглеждане. Отделно от това следва да се обърне внимание, че при повторното разглеждане на делото не са допуснати твърдяните от защитата нарушения – което е видно от настоящото изложение.

С оглед увеличаване размера на присъденото обезщетение с 10 000 лв. в настоящата инстанция, следва да бъдат осъдени подсъдимите и да заплатят държавна такса върху тази част в размер на 400лв./четиристотин лева/. Доколкото първостепенният съд е пропуснал да осъди подсъдимите да заплатят държавна такса върху присъденото от този съд обезщетение в размер на  40 000лв., то това следва да стане по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК, или по реда на ГПК.

 

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение  на атакуваната присъда, Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯ присъда  №5/12.02.2016г. по нохд №213/2015г. на Шуменски окръжен съд в частта , в която на подс.М.Р. е определен на основание чл.66 ал.1 НК изпитателен срок в размер на три години, като увеличава размера на изпитателния срок на ЧЕТИРИ ГОДИНИ. 

          ИЗМЕНЯ същата присъда и в гражданско-осъдителната част, като увеличава размера на присъденото на П.Р.М. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от 40 000лв. на 50 000лв. /петдесет хиляди лева/.

          ОСЪЖДА подсъдимите П.В. и М.Р. да заплатят сумата от 400лв. на Държавата, по сметка на съдебната власт.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

 

Председател :                                   Членове :