Р Е Ш Е Н И Е

103/16.07.2014г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на десети юли през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Павлина Димитрова

секретар С.Д.

   прокурора Стефка Якимова,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №155 по описа за 2014 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на И.Й.И. чрез защитника му адв. К.Б., подсъдим по нохд № 1085/13г. по описа на Варненския окръжен съд,  против присъдата на същия съд от 25.04.2014г., с която подсъдимият И. е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.1  б.”в” НК вр.чл.342 ал.1 и чл.54 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години.

В жалбата се сочат основания за  незаконосъобразност и необоснованост. Прави се   искане съдът да отмени присъдата в осъдителната й част и постанови оправдателна такава. В с.з. защитата излага съображения и за преквалификация на деянието по чл.343а НК, съответно за намаление на наложеното наказание.

Пълномощникът на частни обвинители изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е  подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 25.04.2014г. по нохд № 1085/2013г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия И.Й.И. за виновен в това, че на 05.11.2012г., по пътя м-ст-„Ракитника” – кв.”Галата” гр.Варна, при управление на л.а.”БМВ” Х3 – ДК№ СА 4805 СН, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.21ЗДвП и чл.73 ППЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на И.А.Г., на 76 год. и на основание чл.343 ал.1 б.”в” НК вр.чл.342 ал.1 и чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.66 НК е отложил изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от три години като на основание чл.343г НК го е лишил от правоуправление на МПС за срок от две години. Произнесъл се е по веществените доказателства и го е осъдил да заплати направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

Подсъдимият И. живеел в м-ст ”Ракитника” край гр.Варна и ежедневно пътувал към местоработата си в гр.Девня като ползвал служебен автомобил БМВ Х3 ДК№ СА 4805 СН, собственост на „ДСК Лизинг” АД. На 05.11.12г., около 6,10ч. сутринта тръгнал за работа като времето било сумрачно, около половин час преди изгрева, асфалта мокър и на места имало мъгла, ограничаваща видимостта допълнително. След разклона за м-ст „Фичоза” посока кв.”Галата” имало поставен знак Д11 „Начало на населено място” -„Прибой”. Пътят бил двупосочен с обща ширина на пътното платно -7м., двете ленти били отграничени с непрекъсната бяла линия, като в участъка след разклона за м-ст „Фичоза” до автобусната спирка „Прибой” имало завой. В дясно от пътя посока „Галата” имало затревен банкет с ширина 3,50м., а след него скат с дълбочина 3,50м.

Подсъдимият се движел в дясната лента в посока – кв.”Галата” като след разклона за м-ст „Фичоза” увеличил скоростта на движение на управлявания от него автомобил до 90,4 км./ч. Движел се на дълги светлини, осветяващи напред не по-малко от 100м. Движейки се в левия завой преди автобусната спирка, подс. И. възприел пред себе си на около 80м., силует, движещ се насрещно в неговата пътна лента. Това бил постр. И.Г., движещ се с мотопед „Балкан”50 ДК№ В08849, без светлини, със скорост от 32 км/ч. Двамата водачи се възприели едновременно като пострадалият предприел връщане в своята лента, а подс. И. също завил наляво и навлязъл в насрещната лента за движение. Поведението му било наблюдавано от движещия се зад него свид. Л. с л.а. „Мазда” 323 ДК№ В 8691 РН.

Последвал сблъсък в десните части на МПС като пострадалият попаднал между тях. Тялото му било изхвърлено нагоре, ударило се в преден десен ъгъл на панорамното стъкло,отблъснато напред и надясно с последващо превъртане, плъзгане по асфалта на разстояние около 20м. Мотопедът се плъзнал по платното на около 53,46м. до окончателното му спиране в десния банкет. Лекият автомобил продължил да се движи със скорост около 81,4 км/ч изминавайки около 85м. и постепенно спрял в най-крайната дясна пътна лента по посока на движението си.

Подсъдимият слязъл от автомобила и се върнал назад, видял тялото на пострадалия, възприел несъвместимите с живота травми по него и се обадил на тел.112 като съобщил, че пострадалия е починал като станал на място за да изчака компетентните органи. Свид. Л. също спрял и изчакал, заедно с подс. И., когото познавал. Екипът на спешна помощ, пристигнал на мястото констатирал смъртта на пострадалия.

От СМЕ се установява, че пострадалият е получил съчетана травма изразяваща се в черепно-мозъчна травма с многофрагментарно открито счупване на черепния покрив, основата на черепа и лицевите кости, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, травматична евакуация на мозъка от черепната кухина; гръдна травма – разкъсване на сърце и аорта, контузия на белия дроб, левеия купол на диафрагмата, счупване на гръбначния стълб с прекъсване на гръбначния мозък, гръдна кост, двустранно на ребра по няколко линии, обширни ожулвания и кръвонасядания по кожата на гърдите; коремна травма – обширно разкъсване и размачкване на черния дроб, разкъсване надалака, на капсулата на левия бъбрек, сляпото черво,размачкванена тъканите по предната коремна стена; травма на таз и крайници – многофрагментарно счупване на таза с напълно разкъсване на тазовия пръстен на три места, раздробено счупване на костите на дясната колянна става, открито счупване на костите на дясна предмишница, раздробено счупване на костите на лява длан, размачкване на кожата в поясната област, счупване на кръстцовата кост и бодилестите израстъци на долните три поясни прешлена. Причина за настъпилата смърт е съчетана травма, при която са настъпили увреждания, несъвместими с живота.

По делото са били назначени няколко СТЕ от които се установява, че автомобила, управляван от подс. И. се е движел с около и над 90 км/ч като в момента на удара скоростта му е била 87,7 км/ч., а на мотопеда – 32 км/ч. При предприемане едновременните маневри завиване на ляво автомобила за 2,27 сек. е изминал 59м., а мотопедът -29м. Когато десният борд на автомобила бил на 1,6м. вдясно от разделителната ивица е последвал сблъсъка между десните части на МПС под ъгъл 40-45 градуса. При удара мотопеда се е намирал на не по-малко от 1,2м. вляво от разделителната ивица в своята лента за движение. Съобразно комплексната САТЕ подсъдимият е възприел мотопеда като пречка за движението си от около 79,1м. Съобразно времето за реакция на двамата е прието, че те са се възприели едновременно. Ако подсъдимият бе предприел спиране и запазил праволинейното си движение двете МПС биха се разминали. Според заключението на  вещите лица, възприето и от съда, пострадалият е имал възможност да освободи лентата за движение, в която се е движел и да се прибере в своята лента, тъй като е разполагал с 5,6 сек.

При огледа на местопроизшествието е установена следа от 86м., започваща на 1,6м. вляво от разделителната ивица, оставена от предна дясна гума на автомобила БМВ като на около 60см. От началото на тази следа косо разположена има и друга, по-тясна следа, оставена най-вероятно от гумите на мотопеда, което води до извода, че спирачки са употребени при настъпване на удара.

Съобразно скоростта на движение на лекия автомобил – 90,4 км./ч, дължината на опасната зона за спиране е около 121,8м. При движение на дълги светлини, при осветеност от 100 до 150м. той би могъл технически да спре в рамките на осветената зона. При установеното обстоятелство, че двамата водачи са се възприели на около 79,1м., при движение на къси светлини, при осветеност от десния фар на 75-80м. и осветеност от левия фар на 50-55м. подсъдимият е могъл да възприеме препятствието в момента на осветяването му. Съгласно заключението на експертизата при движение с около 51,5 км./ч. при конкретните условия автомобилът би могъл да спре в рамките на видимост от 54-55м., а при скорост от 67,5 км/ч – от около 80м.

Установено е че, мотопеда Балкан е с обем на двигателя 50 куб.см., произведен между 1967-75г., с максимална скорост от 65 км/ч, с неизправна електрическа система, т.е. без преден фар, габарити и заден стоп. Водача е управлявал с очила, без предпазна каска, без правоспособност /изтекла преди две години/. Безспорно е, че преди да се отклони се е движел в лентата за насрещно движение, тази за движение на подс. И..

Безспорно е, че участъкът, където е настъпило ПТП е „населено място” по смисъла на пар.6 т.49 от ДР ЗДвП като е имало и съответното обозначение с пътни знаци в двете посоки. В този смисъл без значение е възражението на защитата на подсъдимия, че в непосредствена близост не е имало никакви постройки или излаз на друг, страничен път. Непосредствено до мястото на удара има и спирка на градския транспорт, обозначена със съответния знак.

Безспорно е, че подсъдимия се е движил с неразрешена, а и с несъобразена скорост. При така избраната скорост, за да спре безпрепятствено са му били необходими 121,8м. т.е. повече от разстоянието от което е могъл да забележи препятствието. От изчисленията на експертизата е установено, че при скорост 67,5 км./ч. и по-малко, автомобила би спрял преди мястото на удара. Т.е ако подсъдимия се бе движил с разрешената скорост от 50 км/ч предвидена за населено място, то би могъл да избегне удара и без да прибягва до други маневри.

Поради това правилно и законосъобразно съдът е приел, че подсъдимият И. е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 и чл.21 ЗДвП. За да е налице случайно деяние и поради създаване на опасност от страна на пострадалия е необходимо другия участник в движението да не е допуснал нарушение. За да е налице т.нар.”опасна зона” скоростта на движение на водача трябва да е съобразена с изискванията на чл.20 ал.2 ЗДвП. Това в случая не е така, поради което и следва да се отчете само съпричиняване от страна на пострадалия.

Съдът е изпаднал в противоречие в мотивите си като на л.13 от същите е приел, че е налице необоснована от пътната обстановка реакция по изнасяне наляво на лекия автомобил и че правомерно би могъл да мине отдясно, както и че в момента на предприетото заобикаляне подсъдимият е гледал наляво и едва в момента на удара е видял мотора като се касаело до неправилно отклоняване на вниманието на подсъдимия като въпреки тези констатации го е оправдал по обвинението да е нарушил разпоредбите на чл.16 и чл.20 ал.1 ЗДвП. Поради липса на протест обаче този пропуск не може да бъде изправен. Както вече беше посочено по-горе, ако подсъдимият беше реагирал своевременно и беше спрял без да променя посоката си на движение, то удара би бил предотвратим.

Твърдението на защитата на подсъдимия, че избраната от него скорост била съобразена, макар и над разрешената е несъстоятелно. Движението се е извършвало в тъмната част на денонощието – сумрак, при мъгла и влажен асфалт, при преминаване през завой с дължина над 140м. Така избраната от него скорост не е била съобразена нито с терена, нито със състоянието на пътя, нито с атмосферните условия. В този смисъл е и константната практика на ВКС, вкл. и цитираната в мотивите от първата инстанция. Нарушавайки правилата за движение, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да реагира и предотврати удара.

По отношение искането от страна на защитата за приложение на привилегирования състав по чл.343а НК следва да се отбележи, че помощта следва да е била необходима, т. е. да е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия. Данните по делото, съдържими в заключението на СМЕ сочат на увреждания, които са били несъвместими с живота и че смъртта на пострадалия е била неизбежна за минута- две от причиняването им. Уврежданията са черепно-мозъчно-гръдно-коремна травма с евакуация на мозъчно вещество и значителна загуба на кръв от разкъсване на магистрален кръвоносен съд - аортата на пострадалия, разкъсване на сърце, черен дроб и пр. Действията на подсъдимия са се обективирали в позвъняване на тел.112 като същия е заявил, че пострадалия не е жив. Поради това и правилно съдът е преценил, че не са налице данни за оказана помощ от страна на подсъдимия, респ. за приложение на чл.343а НК.

В този смисъл и жалбата е неоснователна.

По отношение наложеното наказание, то е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Съдът е отчел както невисоката степен на обществена опасност на дееца, така и много високата степен на обществена опасност на деянието, свързана с масовото незачитане на установените правила и норми за управление на ППС. Отчел е преди всичко голямата степен на съпричиняване от страна на пострадалия водач на мотопед „Балкан” – допуснатите от него нарушения на ЗДвП. Отчетено е и предишно нарушение на подсъдимия на ЗДвП отново с причиняване на ПТП, санкционирано по административен ред. За деянието по чл.343 ал.1 б.”в” НК осъществено от подс. И. е определено наказание в предвидения законов минимум. Съдът правилно е преценил, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Въпреки наличието на съпричиняване, не може да се приеме че то представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото основното нарушение на правилата за движение, намиращо се в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат е допуснато от подс. И.. Правилно и законосъобразно съдът е преценил, че така определеното наказание не следва да бъде изтърпявано ефективно от подс. И. като е определил минимален размер на изпитателния срок по чл.66 НК. Съдът е наложил и лишаване от права по чл.334г вр.чл.37 ал.1 т.7 НК за срок от две години. Наложено в такъв вид и размер наказанието би изпълнило целите и задачите както на специалната, така и на генералната превенция.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло, а жалбата на подсъдимата следва да бъде оставена без уважение. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 25.04.14г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 1085/13г. по отношение на подсъдимия И.Й.И. с ЕГ№ **********. 

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.