Р Е Ш Е Н И Е

 

151

 

25.07.2018 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение

На деветнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. САПУНДЖИЕВА

МАЯ НАНКИНСКА

 

Секретар: Петранка Паскалева

Прокурор: Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 155 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред настоящата инстанция е по реда на  чл.419 и сл. от НПК, образувано е по искане на осъдения Т.П.Д., чрез адв. Ж.Ч. и адв. З.Ч., за проверка по реда на възобновяването на влязла в сила присъда №221/08.11.17 по НОХД №142/2017 година по описа на Районен съд - Попово.

В искането са изтъкнати основанията на чл.422 ал.1 т.5  вр. чл.348 ал.1 т.т.1, 2 от НПК, като чрез тях се обосновава необходимост от възобновяване на наказателното дело, отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия в рамките на фактическите положения.

В съдебното заседание пред настоящия състав искането се поддържа от изрично упълномощения защитник на осъденото лице.

Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на заявената претенция.

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка на изложените в искането оплаквания, намери следното: 

С присъда №221/08.11.17 година по НОХД №142/2017 по описа на Районен съд - Попово, Т.П.Д. е бил  признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, защото на 28.04.2017 година управлявал МПС след употреба на алкохол, при концентрация в кръвта над 1,2 промила – 1, 72 на хиляда, установено по надлежния ред. 

Наложеното наказание е индивидуализирано при приложението на чл.54 от НК, в размер на две години лишаване от свобода, глоба в размер на хиляда лева и лишаване от право да управлява МПС“ за три години. По реда на чл.68 от НК е било приведено в изпълнение и неизтърпяното по НОХД №15/2014г. по описа на РС – Тутракан наказание от една година лишаване от свобода. 

Присъдата е била проверена по реда на въззивното производство, потвърдена на основание чл.338 от НПК с решение №21/16.02.18г. по ВНОХД №233/2017 година по описа на ТОС, съответно влязла в сила на 16.02.2018г.

 

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е процесуално допустимо, поради неговата срочност,  изхожда от легитимна страна, а самият съдебен акт подлежи на преглед чрез извънредния способ по реда на глава тридесет и трета на НПК.

При произнасянето си настоящият състав на ВАпС е ограничен да провери основателността на доводите по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, които касаят допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.т.1, 2 от НПК, по арг. от чл.424, ал.1 от НПК.

Искането за възобновяване е конструирано от две групи доводи, обосноваващи твърдението за особено съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Въпросните аргументи имат обща база, а именно допуснати нарушения на  Наредба  №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, които правят невъзможни устойчиви изводи по авторството на деянието от една страна, а от друга недооценяването им от инстанционните съдилища се проявява в нарушение на принципа по чл.14 от НПК и липса на мотиви към съдебните актове .           

Преценката на настоящия състав по основателността на доводите има следната структура:

По отношение на искателя Д. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, защото на 28.04.2017 година управлявал МПС след употреба на алкохол, при концентрация в кръвта над 1,2 промила – 1,72 на хиляда, установено по надлежния ред.

Проведеният доказателствен процес по предмета на делото по чл.102 от НПК е в съответствие с принципите по чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 ал.3-5 от НПК. Изводът за авторството се основава на преки доказателства, въведени процесуално чрез показанията на св.св Б. и Я. по факта на управление на МПС от искателя и алкохолно повлияното му поведение. Относима към предмета по чл.102 т.1 от НПК е и СХЕ (л.34 от д.пр.), боравила с годен обект на изследване според нормативните изисквания на Наредба №30/27.06.2001г. относно реда за установяване употребата на алкохол, или други упойващи вещества. Атакуването на изводите на експертизата през оплакването от незаконосъобразни действие при вземане на кръвната проба за изследване е лишено от основание. Чрез показанията на св.св. Д., П., П. от стадия на първоинстанционното съдебно следствие и отговорите по чл.282 от НПК на в.л.Бранимира Кирилова се мотивира извод за нормативно съответствие на действията по идентификация на обекта на химическото изследване. Не издържат твърденията в искането за възобновяване за нарушение в стерилитета на кръвната проба, опровергани категорично от еднопосочни писмени доказателства. С подобен извод за неоснователност се ползва и оплакването относно ползвания дезинфектант, като показанията на св.П. и разясненията на в.л.Кирилова от стадия на съдебното следствие в първостепенния съд сочат на нормативна съответност на конкретното действие. Не издържа и твърдението за нарушение на чл. 11 от Наредбата. Процесната кръвна проба е била достатъчна за провеждане на пълноценно експертно изследване, а дали тя е била разпределена в едно или две шишенца, е без значение за съответствието на извършената манипулация, per argumentum a contrario този факт не може да обоснове порочност на процедурата. За ориентир на въпроса, достатъчно ли е било количеството, служат и разясненията на вещото лице, дадени в хода на първоинстанционното съдебно производство ( л.59 от НОХД).

По валидна доказателствена пътека е била установена алкохолната концентрация в кръвта на искателя за 28.04.2017 година, когато същият е управлявал МПС. Величината й е 1.72 промила, което прави деянието на Т.Д. съставомерно по чл.343б ал.1 от НК. Инстанционните съдилища са достигнали до този правен извод, поради което настоящият състав намира материалният закон за правилно приложен.

Позоваването на количеството изпит алкохол и възникналите противоречия по този факт в редовното съдебно производство е изцяло ирелевантно за предмета по чл.102 от НПК.

Втората група критики, касаят порочност при формирането на вътрешното убеждение на инстанционните съдилища, рефлектирала и върху мотивната им дейност. Прегледът на съдебните актове отрича подобни особено съществени нарушения на процесуалния закон. Законодателят поставя изискване за формата и минимално изискуемото съдържание на мотивите към съдебните решения. Същите следва да позволяват на всяка от страните, имащи правен интерес, да проследят начина на формиране на вътрешното убеждение у правоприлагащия държавен орган. Подлежащите на анализ в образуваното извънредно производство актове, са много подробни и детайлни, съдържат установените фактически положения и произхождащите от тях правни констатации, даден е логичен и подробен отговор на възраженията на страните. Това обосновава извод за законосъобразно изградено вътрешно убеждение и спазване на общото изискване по чл.34 от НПК, съответен и на еднопосочната съдебна практика, отразена в Р 199- 2012 -1 н.о., Р  93-2015-2 н. о., Р 153-2017-2 н. о. И др.

Искателят не е развил оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като с оглед извънредния характер на настоящето производство и по силата на препращащата норма  на чл.426 НПК къч чл.347 ал.1 от НПК основанието на чл.348 ал.1 т.3 от НПК остава извън пределите на дължимата проверка.

Въз основа на изложените изводи, искането за възобновяване на наказателното производство е лишено от основание, поради което на основание чл.424 ал.1 от НПК съставът на Варненският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т.П.Д. за възобновяване наказателно дело по НОХД №142/2017 година по описа на Районен съд-Попово.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: