О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

118

24.06.2013 г. гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение

на двадесет и първи юни през две хиляди и тринадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Живка Денева

                                                  ЧЛЕНОВЕ:Павлина Димитрова

                                                                        Румяна Панталеева

 

Секретар Г.Н.

Прокурор СВЕТЛА КУРНОВСКА

Като разгледа докладваното от съдия Денева ВЧНД № 156 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.68 ал.6  от НПК.

         Образувано е по частна жалба на адв.Б.Б. – защитник на подсъдимия Б.М., против определение по НОХД №373/2013 година по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане за отмяна на  мярка на процесуална принуда по чл. 68 ал.1 от НПК.

         С подадената жалба се иска отмяна на постановеното определение, след като са изтъкнати доводи относно това, като основния такъв, че детето на М. е прието в училище извън пределите на Рбългария.

         В с.з. защитата на подсъдимия поддържа депозираната жалба и моли за отмена на определението постановено от ВОС.

         Представителят на АП-Варна изразява становище, че жалбата сна М. е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, а акта на ВОС следва да бъде потвърден.

Въззивната инстанция след като се запозна с материалите по делото и след като изслуша съображенията на страните счита, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обвинителен акт ПД №32/2013 година Варненският окръжен прокурор е повдигнал обвинение на Б.М. за престъпления по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, 6 и 7 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл. 309 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Със същият обвинителен акт е повдигнато обвинение и на Т.И.Д. за престъпление по чл.255 ал.3  вр. ал.1  т.2, 6 и 7 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

С постановление от 24.08.2012 г., прокурор от ВОП е наложил на подс.М.  забрана да напуска пределите на Република България.

От писмените документи по делото е видно, че на 29.01.2013 година майката на малолетната А.Б.М. е починала. Към настоящият момент подс.М. е единствения родител, упражняващ родителски права над детето, респективно законен представител на А.М..

Относно бъдещето на детето, подсъдимият М.  сключил договор №2581-08/05.04.2013 година за обучение на А.М. в международно училище за предучилищно и основно образование в гр.Истанбул, Република Турция. В раздел ІІІ чл.4 ал.3, ал.4 и ал.6 от Договора, бащата – подс.М. е поел задължение да присъства лично в учебното заведение  в различни периоди, като времетраенето на престоя варира от 15 до 45 дни. Това е причината, поради която подсъдимият е направил искане към ОС-Варна за отмяна на мярката на процесуална принуда по чл.68 ал.1 от НПК.

АС-Варна счита, че определението на ВОС е законосъобразно и обосновано, след като са изтъкнати доводи относно това, които настоящата инстанция изцяло споделя.

Б.М. е подсъдим по горецитираното НОХД, както и посочената квалификация. Същият е бил обявяван за общодържавно издирване, които обстоятелства водят до извода, че същия ими опасност да се отклони от наказателния процес и да препятства същия.

Правилно първоинстанционният съд е отчел, че към датата на сключване на договора с чуждестранното образователно заведение на Б.М. вече е било известно, че има забрана да напуска страната и въпреки това е сключил въпросния договор.

На 05.04.2013 година той се е ангажирал относно пътуване в Република Турция, знаейки за наложената му ограничителна мярка по чл.68 ал.1 от НПК. Още при сключване на договора той е знаел, че той не би могъл да бъде изпълнен от него, във връзка с наложената ограничителна мярка.

В самия договор не е фиксирано точно в кое населено място се намира въпросното учебно заведение и къде точно е постигнато споразумението, това обстоятелство е взето предвид от ВОС и не следва да се пренебрещгва и от настоящата инстанция.

         Подс.М. би могъл да делигира правата си на трето лице за да изпълни задълженията си по  раздел ІІІ чл.4 ал.3, ал.4 и ал.6 от Договора. По договора не са изрично уговорени лицата, които следва да придружат детето, което предполага и направеният извод от съда. В този смисъл поетите задължения от подсъдимия М. по коментирания договор не са основателна причина за отмяна на ограничителната му мярка по чл.68 ал.1 от НПК.

         Определението на ОС-Варна е законосъобразна и обосновано, поради което следва същото да бъде потвърдено, а подадената жалба от защитата на подсъдимия бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.68 ал.6 от НПК, настоящият състав на съда

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определението на ОС-Варна, постановено по НОХД №373/2013 г., постановено на 16.05.2013 г., с което е оставено без уважение искане на адв.Б.Б. – защитник на подсъдимия Б.М. за отмяна на  мярка на процесуална принуда по чл.68, ал.1 от НПК.

         Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: