Р Е Ш Е Н И Е

                      

                              № 125

 

30.06.2015 г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година,  в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Павлина Димитрова

 секретар С.Д.

 прокурор Анна Помакова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

 ВНОХД №156 по описа за 2015 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Варненски окръжен прокурор и въззивна жалба на адв. П.Д. и адв. П.Д., повереници на частните обвинители и граждански ищци Н.А.М. и Р.М., против присъдата постановена от Варненския окръжен съд на 06.04.2015г,по нохд № 249/15г. с която подсъдимият И.Х.Т. е признат за виновен за деяние по  чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр.чл.115 НК вр.чл.58а НК и му е наложено наказание от тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода при строг режим.

В протеста се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание като се предлага на подсъдимия да се определи наказание „доживотен затвор”, което да бъде заменено с лишаване от свобода до 30 години. В допълнителни съображения към протеста се излагат подробни мотиви в този смисъл.

В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. И се прави искане в същия смисъл.

В с.з. представителят на апелативната прокуратура и частните обвинители  поддържат направените искания присъдата да бъде изменена като се увеличи наложеното наказание до посочения размер.

Защитата на подсъдимия излага съображения за неоснователност на протеста и жалбата и моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Въззивният протест и жалба са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 06.04.2015г., постановена по нохд № 249/2015г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия И.Х.Т. за виновен в това, че на 02.01.2014г. в с.Белоградец, обл. Варна умишлено умъртвил по особено мъчителен начин и с особена жестокост Х. Н.М. с ЕГ№ ********** и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр.чл.115 вр.чл.54 НК му е определено наказание от двадесет години лишаване от свобода при строг режим. На основание чл.58а НК и намалил с 1/3 това наказание като му е определил тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода при строг режим. Осъдил е подсъдимия да заплати на Н.А.М. и Р. Х. М. по 150 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици. Осъдил го е да заплати  направените по делото разноски. Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение.

Производството по делото е протекло по реда на глава 27 НПК като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства и се е съгласил да не се събират нови доказателства.

Фактическата обстановка е изяснена напълно и не се оспорва. Подкрепя се от всички събрани доказателства и признанията на подсъдимия Т..

Спорът е по отношение справедливостта на наложеното наказание.

Поверениците на частните обвинители навеждат основания за липса на предпоставки за разглеждане на делото по реда на чл.371 ал.1 т.2 НПК, тъй като липсвало пълно признаване на фактите по делото. Визират се броя на ударите, оръдието на престъплението, локализация на ударите.

За да се вземе решение за провеждане на особеното производство в случаите по чл. 371, т. 2 НПК е необходимо съгласието на подсъдимия и то изрично заявено, чрез самопризнание по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и отказ от събирането на доказателства за тези факти. На съда е предоставено правомощие да предложи на подсъдимия промяна на реда за разглеждане на делото и при съгласие/искане от страна на последния да вземе решение, след като даде положителен отговор по възложената му от закона проверка за наличието на подкрепа на самопризнанието му в доказателствата от досъдебното производство. Решението по чл. 372, ал. 4 НПК не е произволно. То е пряко обвързано от резултата от задължителната за съда проверка за наличието или не на подкрепа на направеното от подсъдимия самопризнание в доказателствата, събрани на досъдебното производство.

Обвинителният акт определя рамките на наказателното производство. Съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт - обстоятелства от кръга на чл. 102 НПК. Проверката за наличието или не на подкрепа на самопризнанието, по смисъла на чл. 372, ал. 4 НПК, задължително предполага съдът да даде положителен отговор по процесуалната годност на доказателствата от досъдебното производство, а след това и такъв за наличието на безпротиворечивост и несъмненост.

В случаите по чл.372 ал.4 НПК , при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия.

Изискването за безпротиворечивост касае доказателствата по признатите факти. В случая доказателствата са именно такива. Съдът изрично е посочил, че подс. Т. в с.з. се е признал за виновен като е признал всички факти и обстоятелства, описани в обв. акт.

Извършеното от подсъдимия е установено по безспорен начин всички изобилни и взаимосвързани доказателства, подробно изброени и обсъдени от съда.

Твърдяните от представителя на частните обвинители несъответствия не влияят на крайният извод на съда. Те могат да се обяснят с предходното поведение на подсъдимия, направил неуспешни опити да заличи следите си и да насочи разследването в друга посока.

В този смисъл оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно.

Що се касае до оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание същото е основателно.

Съдът е изпаднал в противоречие приемайки от една страна изключително висока степен на обществена опасност на деянието и сравнително висока такава за дееца и определяйки като най-подходящо като вид наказание – третата алтернатива, предвидена в чл.116 НК.

Правилно съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но определяйки на тази база наказанието е допуснал нарушение по отношение неговата справедливост.

Деянието е с изключително висока степен на обществена опасност както поради обстоятелството, че се засяга изключително човешко благо – животът, така и предвид начина на извършването, извън квалифициращите елементи особена жестокост и особено мъчителен начин. Подсъдимият е използвал близкото си познанство с пострадалата за да я накара да се види с него, използвал е благовиден предлог, че случайно се намира в района и чакайки свой познат, използва случая да се види с нея и си поговори. Намеренията му не са възникнали инцидентно, те са били планирани от момента, в който е поискал телефонния номер на пострадалата от свид. Тенев. Съвсем целенасочено се е отправил към с.Белоградец. Очевидни са били намеренията му и след като е получил отказ на сексуалните си щения по описания начин е умъртвил пострадалата. Действията му и след това продължават да бъдат целенасочени – да прикрие следите си и да насочи разследването в друга посока. Особено цинични са последващите му обаждания до бащата на пострадалата, от когото започва да иска откуп, да му дава инструкции по какъв начин да предаде същия, след като е знаел, че жертвата му е мъртва от часове. На следващият ден – 03.01.14г. подсъдимият напуска страната през ГКПП „Дунав мост” и на 06.01.14г. е задържан в Амстердам. Всички тези негови действия го очертават като лице със завишена степен на обществена опасност. Въз основа на СПЕ съдът правилно е приел, че подсъдимият е лице с много комплекси, приемал е лекарствени средства, засилващи агресивността му, използвал е услуги на проститутки, което от друга страна обяснява поведението му след отказа за секс. Подсъдимият е и лоши характеристични данни, бил е осъждан за грабеж /макар и реабилитиран по право, това осъждане следва да се отчете като характеристична данна/. Следва да се отчете и личността на жертвата, която е с изключително добри характеристични данни. Освен това е била негова близка позната още от детските и ученическите години, Т.е. не е някакво случайно попаднало в тази обстановка момиче. Без всякакви скрупули подсъдимият се е възползвал от нея, от доброто й отношение към него, от дългогодишното си познанство с нея. Пострадалата в нито един момент, с нищо не  е провокирала подобно отношение у него.

В този смисъл въпреки правилните изводи на съда относно личността и обществената опасност на подсъдимия, съда неправилно е отмерил наказателната санкция. Подходящото наказание в този случай се явява втората алтернатива – доживотен затвор, който след приложението на чл.58а ал.2 и 3 НК се заменя с лишаване от свобода за срок от 20 до 30 години, съобразно  приетото в ТР 2/19.06.15г. ВКС.

Съгласно това решение при определяне на наказанието съдилищата са длъжни да излагат подробно аргументирани и изчерпателни мотиви за индивидуализация на санкцията - въз основа на кои конкретни обстоятелства, установени по делото, извършват преценка за степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които не са взети предвид от закона за признаци в правната квалификация (чл. 54 и чл. 56 от НК). Така се определя наказание, което е справедливо и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК.

При индивидуализацията на наказанието в конкретния случай следва да се имат предвид всички отразени по-горе факти и обстоятелства. Високата степен на обществена опасност предполага по-висока по размер санкция. Тъй като са налице и смекчаващи обстоятелства, то тази санкция не следва да бъде в максималния предвиден размер. Въззивната инстанция намира, че едно наказание в средния предвиден при тази процедура размер от 25 години лишаване от свобода ще въздейства възпитателно и ще изиграе своята възпираща и предупреждаваща роля.

Поради това и протестът и жалбата се явяват основателни и в този смисъл присъдата следва да бъде изменена.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.2 т.1 вр.чл.338 Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 06.04.2015г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №249/2015г. по отношение на подсъдимия И.Х.Т. с ЕГ№ ********** в наказателно-осъдителната част като определя на същия наказание „доживотен затвор”.

На основание чл.58а ал.2 и 3 НК заменя това наказание с наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години при строг режим.

Потвърждава присъдата в останалата част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.