Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер 106/26.05.         Година  2016                   Град Варна

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На деветнадесети май        Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

 

Съдебен секретар Г.Н.

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 156 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 8/25.02.2016 г. по НОХД № 32/16 г. на окръжния съд в град Добрич, с която С.А.Г. е бил признат за виновен и осъден по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, а Р.И.Р. – по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК и по чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като с оглед произтеклата процедура по глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК и след групиране, са им били определени за изтърпяване наказания лишаване от свобода съответно от шест години и от две години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че:

- в периода 16.04.-03.09.2015 г. в с.Оброчище, община Балчик, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с И.С. и Р.Р., чрез употреба на сила и при причиняване на средна телесна повреда на единия пострадал, подсъдимият С.Г. е извършил два грабежа на пари и мобилен телефон от Н.Т. и М.Ч., с обща парична равностойност 164 лева, както и че

- на 03.09.2015 г., отново в условията на продължавано престъпление, опасен рецидив и съизвършителство с Р.Р., е извършил две кражби от М.Н. и Димчо Димов на акумулатор и два автокасетофона на обща стойност 468.40 лева.

По отношение на подсъдимия Р.Р. с присъдата е възприето, че на 03.09.2015 г., в съучастие като съизвършител със С.Г., чрез употреба на сила е извършил грабежа на  телефон от М.Ч., а в условията на продължавано престъпление - и двете кражби от М.Н. и Димчо Димов.

 

Въззивната проверка се инициира с жалба само от подсъдимия С.Г., чрез защитника му адвокат К.К.,***, с която се отправя поддържаното в съдебно заседание искане за намаляване на наказанието. Становището на представителя на въззивната прокуратура е, че наказанието не е завишено.

 

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимите, факти, отразени в обвинителния акт и признати от тях по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:

Пострадалият Н.Т. бил глухоням и с психично заболяване. На 16.04.2015 г. подсъдимият С.Г. и починалият впоследствие Иван Р., след като изпили голямо количество алкохол, отишли в дома му, нанесли му жесток побой и взели намерените под  възглавницата  сто лева. Пострадалият бил намерен на  следващата  сутрин от брат си, в много тежко състояние, а цялата къща била разхвърляна. Състоянието му наложило лечение по спешност в неврохирургия, като наред с множеството констатирани увреждания той развил и травматична бронхопневмония, всички в съвкупност обусловили разстройство  на здравето  временно опасно за живота.

На 02.09.2015 г. двамата подсъдими Г. и Р., отново след употреба на алкохол, отишли в къщата на М.Ч., и след като го набили, му взели  мобилния телефон.

Като се прибирали и минали последователно край лек автомобил „Шкода”, собственост на М.Н. и микробус „Форд”,  собственост  на Димчо Димов, и двата оставени незаключени, им взели музикалните устройства, а от микробуса – и акумулатора.

 

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от изобилен доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието на подсъдимите по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение.

По отношение на подсъдимия Р.Р., който не се присъединява към въззивната жалба на Г., но съдът е задължен със служебна проверка на присъдата и в тази част, не се констатира неправилност.

С въззивната жалба не се оспорва и приложението на материалния закон по отношение на подсъдимия С.Г., което е обяснимо предвид правния анализ на относимите факти, който без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на двата престъпни състава, по които той е осъден:

- по чл.199, ал.1, т.т.3 и 4, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК – едно продължавано престъпление грабеж с употреба на сила, състоящо се от две отделни деяния, като квалифициращите елементи са безспорни с оглед причинената средна телесна повреда на пострадалия Н.Т. и с оглед предходните осъждания на подсъдимия Г., и

- по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК – едно продължавано престъпление кражба, представено от две отделни деяния и квалифицирано от прокуратурата с единствено утежняващо обстоятелство – предходните осъждания.

Основание на жалбата е становището, че наложеното наказание не съответства на степента на обществена опасност на деянието, подбудите за извършването му и наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, което не се споделя от съставът на апелативния съд.

За извършеното престъпление грабеж, в специалната норма се предвижда наказание от пет до петнадесет години. Отчетените в първостепенния съд обстоятелства със значение за процеса на индивидуализация на наказанието са: добросъвестно поведение, изразено в сътрудничество на съдопроизвоството още със започване на разследването, самокритичност и съжаление за стореното, което обаче, следва да се отбележи, има съвсем формален характер, на които са противопоставени високата лична  обществена  опасност с  оглед  на  предишните  четири осъждания на Г., част от които невлияещи на квалификацията, негативните характеристични справки, вида на преобладаващата престъпна дейност, очертаваща усъвършенстван престъпен почерк и утвърдени престъпни навици, продължаващи след трикратно изтърпявани ефективни наказания, наличието на друго неприключено наказателно производство, фактът на задружната престъпна дейност и на продължаваното престъпление, множеството, вида и характера на причинени наранявания и на двамата пострадали, влизането в домовете им след полунощ, когато спят, особеното физическо и психическо състояние на единия, което като съселяни, им е било известно, безжалостното му изоставяне в безпомощно състояние след деянието. При така отчетените обстоятелства се очертава превес на отегчаващите, въпреки който, и въпреки това, което е написал в мотивите си /че определя наказанието  над  средния  предвиден  размер/, окръжният съд е определил наказание под средния размер лишаване от свобода, с което то не се явява несправедливо завишено, нито несъответно на извършеното.

За извършените две отделни кражби, осъществени в условията на едно продължавано престъпление, съобразно законовата санкционна рамка от две до десет години лишаване от свобода, също липсват основания да бъде проявена по-голяма снизходителност, тъй като наказанието от четири години е определено между минималния и средния размер, при същата висока степен на обществена опасност на извършителя. Това решение е било правилно с оглед факта на последващото възстановяване на откраднатите вещи на собствениците им, но този факт не обуславя по-нататъшно намаляване на наказанието.

За крайния извод относно справедливостта на общо определеното наказание е от значение и обстоятелството, че окръжният съд не се е възползвал от възможността по чл.24 от НК, и за цялостната си престъпна дейност, предмет на настоящото дело, подсъдимият Г. ще следва да понесе едно наказание в размер от шест години лишаване от свобода, което е необходимо, за да бъдат постигнати целите както на специалната, така и на общата превенция. След окончателното приключване на това дело следва да бъде съобразен и факта, че първоинстанционният съдебен акт по другото дело срещу подсъдимия Г., споменато в проверяваните мотиви като висящо пред Апелативен съд Варна, което е било под № 57/2016 г., вече е влязъл в сила, и това е присъда № 28/18.12.2015 г. на Окръжен съд Добрич, по която подсъдимият също следва да изтърпява друго общо наказание от шест години лишаване от свобода, отново за кражба, грабеж и по чл.170, ал.2 НК. 

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8/25.02.2016 г. по НОХД № 32/16 г. на Окръжен съд Добрич.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: