Р Е Ш Е Н И Е

 

       203

 

Варна, 19.07.2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение-втори състав,в публично съдебно заседание на Петнадесети Юни,две хиляди и седемнадесета година,в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

           Секретар СОНЯ ДИЧЕВА

           Прокурор ИСКРА АТАНАСОВА

           Като разгледа докладваното от съдия ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

           ВНДОХ156 по описа за 2017 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

С Присъда № 6/31.01.2017 година по НДОХ № 1287/2016 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият Ж.В.В.,ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:На 23.07.2014 година в град Варна,при управление на МПС-лек автомобил"Ауди“А7 с peгистрационен № В 50-61 НВ нарушил правилата за движение на ЗДвП:член 21 алинея 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на Т. Н. П.,настъпила на 04.04.2015 година и на основание член 343 алинея 1буква"В“от НК във връзка с член 342 алинея 1 от НК и във връзка с член 54 от НК му е било наложено наказание"Лишаване от свобода"за срок от ДВЕ ГОДИНИ,което на основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,като е бил ОПРАВДАН по първоначално предявеното му обвинение да е нарушил член  20 алинея 2 от ЗДвП.,

Със същата Присъда на основание чл. 343 г от НК на подсъдимия В. е било наложено наказание"Лишаване от право"да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ.,

Със същата Присъда на основание член 189 алинея 3 от НПК подсъдимият В. е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1 074,70 лева/хиляда седемдесет и четири лева и седемдесет стотинки/в полза на държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна,сумата от 148,58 лева/сто четиридесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/в полза на държавния бюджет по сметка на ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,както и сумата от 1 550,00 лева/хиляда петстотин и петдесет лева/в полза на държавния бюджет по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

Недоволен от така постановената Присъда е останал подсъдимият Ж.В.В.,обжалвал я е чрез своя пълномощник-адвокат Ю.Г. *** с бланкетна въззивна жалба.На основание член 337 алинея 1 точка 1 от НПК се моли да бъде изменена първоинстанционната Присъда,като бъде намалено така наложеното наказание"Лишаване от свобода"с приложението на член 55 от НК;"Лишаването от право"да управлява МПС;както и размера на изпитателния срок,поради сериозно съпричиняване от страна на пострадалата.0В писменото допълнение към тази въззивна жалба се моли подсъдимият Ж.В.В. да бъде оправдан поради това,че пострадалата е предизвикала ПТП,завивайки на червен светофар на светофарната уредба,с което е отнела предимството на подсъдимия,който е навлязъл в кръстовището на зелен светофар.Поддържа се алтернативно и искането на основание член 337 алинея 1 точка 1 от НПК да бъде изменена първоинстанционната Присъда,като бъде намалено така наложеното наказание"Лишаване от свобода",с приложението на член 55 от НК;"Лишаването от право"да управлява МПС/първоинстанционният съд не е отчел фактите относно:личността на подсъдимия,свързани с чистото му съдебно минало;самопризнания и критичност към извършеното,млада възраст,добри характеристични данни,скорошната загуба на майка му/;както и размера на изпитателния срок,поради сериозно съпричиняване от страна на пострадалата.

Недоволният от така постановената Присъда подсъдим Ж.В.В. я  е обжалвал и чрез своя защитник-адвокат Ж.С.Ж.,*** с въззивна жалба,като неправилна,постановена при непълнота на доказателствата,при съществено нарушение на материалния закон,при необоснованост  и явна несправедливост на наложеното наказание.Не е била налице причинна връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение по ЗДв.П и причинения резултат-смъртта на пострадалата;както и че не е била налице причинна връзка между причинените телесни увреждания на пострадалата в резултат на ПТП на 23.07.2014 година и смъртта на пострадалата на 04.04.2015 година в хоспис"Гергана".Подробни съображения в тази насока са изложени както във въззивната жалба,така и в допълнителното писмено изложение към нея от адвокат Ж.С.Ж./постъпило във ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с Вх.№ 8236/21.03.2017 година/.В друго допълнително писмено изложение,изготвено от адвокат Ж.С.Ж.,*** и постъпило на 19.06.2017 година с Вх.№ 3659 във ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД също са изложени подробни съображения в подкрепа на оплакванията във въззивната жалба.

В съдебно заседание от 15.06.2017 година по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция,страните взеха следните становища :

Адвокат Ж.С.Ж.,като защитник на подсъдимия Ж.В.В. поддържа изцяло оплакванията във въззивната жалба и писмените си допълнения към нея.В заключение се моли да бъде прието,че са налице материално-правните условия на член 9 алинея 2 от НК и след приложението на тази разпоредба,се моли да бъде постановена оправдателна Присъда.

Адвокат Ю.Г.Г.,като защитник на подсъдимия Ж.В.В.,поддържа изцяло оплакванията както във въззивните жалби,така и в писмените допълнения към тях.В заключение се моли за обсъждане възможността дали не се касае до административно нарушение,с оглед действи5ята на самата пострадала.При условията на алтернативност се излагат съображения,че ако се приеме за доказана причинно-следствената връзка за доказана,да бъдат приети и другите смекчаващи отговорността обстоятелства за подзащитния му.

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА дава заключение,че жалбите следва да бъдат оставени без уважение,тъй като фактическата обстановка е била напълно изяснена;доказана е била причинната връзка между ПТП и настъпилата смърт;неприложимост на разпоредбата на член 9 алинея 2 от НК поради обстоятелството,че подсъдимият се е движел в населено място със скорост от 127 километра в час.След изложени подробни съображения в тази насока,се моли да бъде потвърдена Присъдата на първоинстанционния съд.

За частния обвинител Н.Д.С.-адвокат З.Х.Ж.,*** излага съображения,че поддържа изцяло становището на представителя на държавното обвинение и моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд,като правилна и законосъобразна.    

За частния обвинител И.Д.С.-адвокат П.Б. *** също излага съображения,че се присъединява изцяло становището на представителя на ВАРНЕНСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА;счита Присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД за правилна,законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият В. заявява,че:съжалява за случилото се;че независимо с каква скорост се движиш,ако някой ти влезе на червен светофар,не можеш да предвидиш какво би ти се случило;че осъзнава грешката си и не го пожелава на никого.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията във въззивните жалби на защитниците на подсъдимия Ж.В.В.-адвокат Ю.Г.Г. и адвокат Ж.С.Ж.-***;като взе предвид становищата на страните по делото;становището на подсъдимия Ж.В.В. в последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед изискванията на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Присъда № 6/31.01.2017 година по НДОХ № 1287/2016 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в частта,с която Ж.В.В. е бил ОПРАВДАН по първоначално предявеното му обвинение-да е нарушил член  20 алинея 2 от ЗДвП,не е била протестирана,не е била обжалвана и при условията на член 412 алинея 2 точка 3 от НПК е влязла в законна сила.

Въззивните жалби на защитниците на подсъдимия Ж.В.В.-адвокат Ю.Г.Г. и адвокат Ж.С.Ж.-*** са били подадени в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установено от фактическа страна следното:

           Подсъдимият Ж.В.В. е  бил  правоспособен водач на МПС,като през  2014 година ползвал лек автомобил марка-"Ауди"А-7 с per.№ В 50-61 НВ,собственост на баща му.

На 23.07.2014 година около 18,30 часа подсъдимият В. управлявал автомобил марка-"Ауди"А-7 с per.№ В 50-61 Н по булевард"Първи Май"в квартал"Аспарухово"в посока към квартал"Галата"В град Варна.Времето било ясно,а пътят бил сух.

Приближавайки изкуствено направена"гърбица"на пътя,до  магазин за хранителни сткоки подсъдимият В. намалил значително скоростта на управлявания от него лек автомобил за да може да мине през нея.След това увеличил рязко скоростта на движение на автомобила,преминавайки в лявата лента за движение,като изпреварил движещият се от дясната страна лек автомобил"Шкода Октавия"с per.№ В 60-15 РР,управляван от свидетеля П.,който се движел със скорост от около 50 километра в час,като при разминаването на двата автомобила,управляваният от свидетеля П. се"разтресъл".

Скороста на управлявания от подсъдимия В. автомобил достигнала до  127,97 километра в час,като в същото време той  наближил кръстовище находящо се  между булевард"Първи май"и улица,водеща към плажа на квартал"Аспарухово",регулирано със сфетофарна уредба.

Междувременно от плажа към булевард"Първи Май"Т.П.се движела с личния си автомобил-марка"Нисан Микра"с рег.№ В 29-78 НХ,като скоростта на управлявания от нея автомобил  била 17,78 километра в час.Тя пътувала за местност"Боровец" и е следвало на кръстовището да завие наляво.За нея светлинният сигнал бил червен,а за подсъдимия В. и за свидетеля П. светлинният сигнал бил зелен.

           Т.П.не обърнала внимание на забранителната светлина на сфетофарната уредба и  навлязла в кръстовището с посочената по-горе скорост.Въпреки,че се огледала,тя не възприела приближаващите се МПС и продължила пресичането на лентата за движение в направление квартал"Галата"-квартал"Аспарухово",след което навлязла в лентата за насрещно движещите се.

През това време подсъдимият В. с автомобила изпреварил вече автомобила,управляван свидетеля П. и навлизал в кръстовището.В непосредствена близост той видял автомобила,управляван от Т. П..Опитал се в последния момент  да избегне удара,но не успял.

В резултат на последвалия удар автомобилът,управляван от пострадалата Т.П.бил отместен на 33 метра,след което останал в затревената площ,разделяща двете пътни платна на булевард"Първи Май",а автомобилът,управляван от подсъдимия Ж.В. продължил движението си направо и надясно,като навлязъл в десния банкет и спрял движението си, удряйки се с предната си част в дърво встрани от пътя на около 60 метра от станалото  ПТП.

Свидетелят П. видял и възприел всичко случващо се пред него,като спрял автомобила си до ПТП.Веднага след това  подал сигнал на  телефон 112,обяснил са станалото ПТП и  изчакал идването на"Гражданска защита",линейка и КАТ.Оказал помощ както при изваждането на пострадалата П. от автомобила,така и при качването й в пристигналия на място автомобил на "Спешна помощ".

            Веднага след като автомобила на подсъдимия В. се ударил в крайпътното дърво,системата на автомобила за спешно повикване на телефон 112 сработила,при което от номера на   подсъдимия било извършено автомотично повикване към телефон 112,но обаждане от страна на самия подсъдим В. към този телефон така и не постипило.След удара в крайпътното дърво,където и автомобила на подсъдимия спрял, въздушната възглавница на  същия  се отворила,А малко след това подсъдимия В. излязъл от автомобила си.През цялото време,до качването на пострадалата П. в линейката,подсъдимият бил до автомобила си,като  по никакъв начин не оказал помощ на пострадалата.Същият се обадил на дядо си,а след това и на свои приятели за да им съобщи за станалото ПТП.

Пострадалата Т.П.била откарана в болница в град Варна,където била  настанена на лечение.Там престояла известен период от време,като й били извършени и оперативни интервенции.След това П. била настанена в хоспис с медицински грижи.Въпреки положените усилия Т.П.починала  на 04.04.2015 година.

Видно от заключението на извършените химически експертизи,в иззетите кръвни проби на подсъдимия Ж.В.В. и на пострадалата Т.П.няма наличие на етилов алкохол.

При извършен оглед на местопроизшествието и изготвен съответно фотоалбум и скица,като в резултат на  фиксиране на обективните находки и намерените следи било установено,че се касае за път в населено място-булевард"Първи Май"в квартал"Аспарухово"в град Варна,в посока  квартал"Галата",след пресечка за парк /плажа/ в квартал"Аспарухово",на кръстовище,регулирано с работеща в нормален режим  сфетофарна уредба регулираща движението.Булевардът е с по две платна за движение,разделен с тревна площ.Фиксирани са били находките,намерени по време на огледа:МПС-л.а."Нисан микра"с рег.№ В 29-78 НХ в затревената площ на 33 метра напред/в посока квартал"Галата"/от мястото на удара,като автомобила е бил със силна деформация в странична дясна част.На 63 метра от мястото на удара  е бил фиксиран другият лек автомобил"Ауди"А7,с рег.№ В 50-61 ВН в десния банкет с предна част,заклинен в дърво и със силна деформация в предната част и отворени въздушни възглавници.

От изготвеното заключение по назначената съдебно-медицинка експертиза на вещото лице ДЕЯН ДЕМИРОВ е било установено,че в резултат на ПТП,като водач на лек автомобил  Т.П.е получила травматичен шок,съчетана травма,контузия на главата,гръден кош,счупване на 5,6 и 7 десни ребра,кръв в дясната плеврална кухина,счупване на 10-ти гръден прешлен,контузия на гръбначния мозък,счупване на левия страничен израстък на 1-ви поясен прешлен,счупване на 10-то ляво ребро. Описаните травматични увреждания са били в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети,реализирани  в областта на главата,гръдния кош и пояса.Травматичният шок е обусловил разстройство на здравето,временно опасно за живота,като установеният десностранен хемоторакс също е обусловил разстройство на здравето,временно опасно за живота на пострадалата.Счупването на 10-ти гръден прешлен е обусловило трайно затруднение на движението на снагата за период не по малко от 1 година.Контузията на гръбначния мозък,която клинично е проявена с невъзможност за движение на долните крайници е обусловила трайно затрудняване на движението на долните крайници.Предвид степента на травматичните увреждания на това ниво на гръбначиния стълб,следва да се провеждат системни прегледи по отношение на невъзможността за движение на долните крайници,като в съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. 

От заключението на извършеното съдебно-медицинско заключение:аутопсия на труп на вещото лице ВИКТОР С. е било  установено,че  при огледа на трупа на Т.П.са били установени: друстранна огнищна хипостатична пневмония,хронични възпалителни промени  на белите дробове,дифузни плеврални сраствания двустранно,състояние следмножествена  фрактура  на 10-ти гръден прешлен със стесняване на гръбначния канал и притискане на гръбначния мозък,парализа на долните крайници,пролежни рани  в областта на  кръстцовата кост и двете подбедрици,множество кръвонасядания с различна давност по шията,гръдния кош и крайниците,тежка мастна дегенерация на чарния дроб,асцитна течност в коремната кухина,левостранна хипертрофия на миокарда,коронаро склезоза,начална атеросклероза на мозъчните съдове,нефросклероза,кахексия,състояние след фрактури на 10-то дясно ребро и на 5 и 7 ребра,състояние след фрактура на страничен израстък на 1-ви поясен прешлен,състояние след транспедикуларна метална стабилизация на гръбначния стълб,състояние след лапароцентеза,състояние след операция на стомах с анастомоза тънко черво.

Причината смъртта на Т.П.е двустранна огнищна хипостатична пневмония в резултат на продължително залежаване,довела до развитие на дихателна и сърдечно съдова недостатъчност.Продължителното залежаване е в резултат на гръбначната травма и резултата от ПТП с притискане на гръбначния мозък и обездвижване на долните крайници.За настъпването на смъртта значение имат и хроничните вазпалитени промени в белите дробове,хроничните заболявания на сърцето,черния дроб и бъбреците,както и общото изтощение и кахексия със силно снижаване на защитните сили на организма.

От заключението на извършената на 11.11.2015 година съдебно-медицинска експертиза на вещото лице ЕМИЛИЯ КАИШЕВА е било установено, че причина за смъртта на постарадалата Т.П.е двустранна огнищна бронхитпневмония,като същата е довела до развитие на дихателна и сърдечно съдова  недостатъчност,които са непосредствен механизъм за настъпване на смъртта.Двустранната бронхитпневмония е била в резултат на продължителното залежаване поради пълно обездвижване на долните крайници.Установените веднага след ПТП травматични увреждания са били получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети чрез удар или натиск с или върху такива предмети.Същите са могли да възникнат при травма вътре в купето на лек автомобил при удар с друг автомобил.Обусловили са временна опасност за живота на пострадалата и трайно затруднение на движението на снагата и долните й крайници.Вещото лице е стигнало до извод, че на практика от датата на инцидента до смъртта си П. е била с пълно обездвижване на долната половина на тялото.В този смисъл причинената й при ПТП гръбначно мозъчна травма е обословила осакатяване на долните крайници и залежаване,което е определило пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.

От заключението на извършената тройна съдебно медицинска експертиза на вещите лица  д-р ДЕЯН ДЕМИРОВ,д-р ВИКТОР С. и д-р ЕМИЛИЯ КАИШЕВА е било установено,че  в резултат на ПТП  Т.П.е получила травматичен шок,контузия на главата,гръдния кош,счупване на 5,6 и 7 десни ребра,десностранен хемоторакс,счупване на 10-ТИ прешлен,долна параплегия.Проведено е било комплексно  консервативно и оперативно лечение,като П. е била изписана на 11.08.2014 година.

След изписването е била настанена в хоспис"Гергана",където същата е починала на 04.04.2015 година.

Проведената съдебно-медицинска аутопсия  на 05.04.2015 година е установила двустранна хипостатична огнищна пневмония,която е довела до развитието на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.За развитието на пневмонията е допринесло продължителното залежаване в резултат на тежката гръбначномозъчна травма с притискане на гръбначния мозък и обездвижване на долните крайници.Облагоприятстващо значение за настъпването на смъртния изход са имали и хроничните възпалителни изменения на белите дробове,хроничните заболявания в областта на сърцето,черния дроб и бъбреците,както и общото изтощение и кахексия със силно намаляване на защитните сили на организма.Вещите лица са изложили съображения,че следва да се имат предвид хроничните заболявания,от които е страдала П. не са определящи за развитието на хипостатичната огнищна пневмония довела до настъпването на смъртта й,а само са създали облагоприятстващи условия за възникването на острото възпалително заболяване на белите дробове.Като основна причина за това заболяване е продължителното обездвижване и залежаване на пострадалата Т.П.вследствие на получената от ПТП гръбначномозъчна травма с притискане на гръбначния мозък и долна параплегия/невъзможност за движение на долните крайници/.Направени са били изводите,че причинената  й при ПТП гръбначно-мозъчна травма е обусловила осъкатяване на долните крайници и залежаване,което е определило пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.

В съдебно заседание  пред първоинстанционния съд вещите лица са поддържали заключението на тройната СМЕ,като допълнително са изложили категорично становище,че причина за смъртта на Т.П.е двустранната огнищна бронхитпневмония,като развитието на това заболяване се дължи на  продължителното обездвижване в резултат на тежката травма на ниво гръбначен стълб и развилата се долна параплегия.Невъзможността за осъществаване на дихателни движения  и продължителното залежаване е довело до намаляване на постъпването на кислород в нисколежащите части на белите дробове,попадането но болествотворни организми в тях и съответно развитие на бронхитпневмония, вследствие на която е настъпила и смъртта на П..

В заключението си по извършената АТЕ,изготвена от в.л. ЗАДГОРСКИ е било установено,че скоростите на двата автомобила не могат да бъдат пресметнати поради липса на изходни данни,но от  събраните писмени и гласни доказателства,скоростта на лек автомобил"Ауди А7"е била не по-ниска от 90-100 километра в час,а на л.а."Нисан Микра"-около 20 километра в час.  Дължината на опасната зона за спиране на лек автомобил"Ауди А7"при приетите скорости на движение  е от 71,5 до 85,17 метра,а при скорост 50 километра е 31,20 метра.Дължината на опасната зона за спиране на  л.а."Нисан микра"при скорост 20 километра в час е  7,85-8,00 метра.Ако лекият автомобил"Ауди А7"се е движел със скорост 50 километра в час/ разрешена при градски условия/и се е намирал на отдалечението  преди мястото на удара между автомобилите при приетите скорости на около 45,00 метра до  50,48 метра при дължина на опасната зона  при разрешена скорост е 31,20 метра, спирането на този автомобил е било възможно.

От заключението на назначена тройна авто-техническа експертиза с вещи лица:професор СЕРАФИМОВ,инженер КАЗАКОВ и инженер ИВАНОВ е било установено,че при  ПТП  пострадалата Т.П.е била навлязла в кръстовището с управлявания от нея лек автомобил на червен сигнал на светофарната уредба,като се е движила със скорост от около 17,78 километра в час.Скоростта на лек автомобил"Ауди А7",управляван от подсъдимия Ж.В. в момента на удара и преди удара е била около 127,97 километра в час, като в този момент сигналът на светофарната уредба за движещите се в тази посока е бил зелен или жълт.Дължината на опасната зона за спиране на л.а."Ауди А7" при посочената скорост от 127,97 километра в час е 131,73 метра,като при възникването на ситуацията автомобилът,управляван от подсъдимия се е намирал на разстояние 121,23 метра.Ако автомобилът,управляван от подсъдимия В. се е движел с позволената за населено място скорост от 50 километра в час,то дължината на опасната зона за спиране в този случай би била 31,96 метра.Като се има предвид състоянието му от 121,23 метра от мястото на удара в началото на възникване на опасната ситуация,подсъдимият В. би имал възможност да избегне настъпилото ПТП чрез спиране.

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд тези три вещи лица са уточнили също така,че при метода на изчисление на скоростта на автомобилите е възможна грешка от порядъка на 3% -т.е. да бъде по-висока или по-ниска от така приетата.Изложили са също така съображения,че ако скоростта на този автомобил е била в рамките на разрешената за населено място,а именно 50 километра в час,то подсъдимият Ж.В. е можел да избегне удара с автомобила на пострадалата Т. П..

Гореописаната фактическа обстановка ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена след подробен,пълен и комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства както във фазата на досъдебното производство,така и във фазата съдебното следствие.Първоинстанционният съд подробно е обсъдил заключенията на вещите лица по назначените по делото експертизи и е дал законосъобразни и обосновани отговори защо приема тези заключения.

Подробно са били обсъдени и обясненията на подсъдимия В.,като е бил даден задълбочен и обоснован отговор,че тези му обяснения се явяват само защитна теза/с изключение на обстоятелството,че светофарът за него е светел в зелен цвят/,но че те са изолирани и са в разрез с останалите събрани по делото доказателства.

Направените изводи относно приетата за установена фактическа обстановка по делото от първоинстанционния съд са законосъобразни,обосновани и като такива, въззивната апелативна инстанция ги възприема изцяло.

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка първоинстанционният съд също така законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че с деянието си на 23.07.2014 година в град Варна,при управление на МПС-лек автомобил"Ауди“А7 с peгистрационен № В 50-61 НВ подсъдимият Ж.В.В. е нарушил правилата за движение на член 21 алинея 1 от ЗДв.П и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Н. П.,настъпила на 04.04.2015 година и по този начин е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 343 алинея 1 буква"В“от НК във връзка с член 342 алинея 1 от НК.

Подсъдимият Ж.В.В. е извършил престъплението при условията на член 11 алинея 3 от НК,като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието си,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Относно направените оплаквания в жалбите на защитниците на подсъдимия Ж.В.В. за допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон,както и за явна несправедливост на наложените му/на подсъдимия В./наказания:

- А.Както във въззивната жалба адвокат Ж.Ж.,като защитник на подсъдимия Ж.В.В.,така и в допълнителното писмено изложения към нея,а така също по съществото на делото в с.з.на 15.06.2017 година пред въззивната апелативна инстанция е направено оплакване,че с отказа за назначаване  на исканата експертиза за установяване на причинната връзка между телесните увреждания от станалото ПТП е настъпилата смърт десет месеца по-късно в хоспис"Гергана"на 04.04.2015 година на Т. Н. П.,е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,което се е отразило на възможността на подсъдимия В. за осъществяване правото му на защита.

Това оплакване ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД счита за неоснователно и като такова,следва да бъде отхвърлено по следните съображения:

-За пълното и цялостно изясняване на фактическата обстановка по делото първоинстанционният съд е бил в правото си да събира доказателства в рамките и чрез способите,посочени в НПК.В изпълнение на тези си правомощия във фазата на съдебното следствие той е събирал гласни и писмени доказателства по делото.Изслушал е и заключенията на вещите лица по назначените експертизи;по време на изслушването на вещите лица е дал възможност на страните да задават въпроси на вещите лица по тези заключения и е приобщил към доказателствата по делото тези експертизи.,

-След анализа на всички събрани по делото доказателства е направил законосъобразен и обоснован извод,че е била налице причинна връзка между получените от пострадалата Т. Н. П. телесни увреждания в резултат на станалото на 23.07.2014 година ПТП и настъпилата впоследствие смърт на 04.04.2015 година.И това е така,защото ако не беше осъществено ПТП на  23.07.2014 година П. нямало да бъде настанена впоследствие в хоспис"Гергана".

След като първоинстанционният съд,въз основа на комплексния анализ на събраните по делото доказателства,законосъобразно и обосновано е направил своя извод за наличие на причинна връзка между ПТП и настъпилата впоследствие смърт на Т. Н. П.,то отказът му да уважи едно искане на защитата на подсъдимия В. за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза за изясняване именно на тази причинна връзка,в никакъв случай този отказ не може да бъде квалифициран като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила-по смисъла на член 348 алинея 3 точка 1 предложение първо от НПК.

- Б.Относно оплакванията за постановена Присъда при допуснато нарушение на материалния закон както във въззивните жалби на защитниците на подсъдимия Ж.В.В.,така и в допълнителните писмени изложения към тях,а така също по съществото на делото в с.з.на 15.06.2017 година пред въззивната апелативна инстанция.

Тези оплаквания са в две насоки:

-Че липсва причинна връзка между допуснатото от подсъдимия В. нарушение на правилата за движение/превишената скорост/,настъпилото ПТП впоследствие:настъпилата смърт на Т. Н. П..

Това оплакване въззивната апелативна инстанция приема като неоснователно,тъй като:По безсъмнен и категоричен начин е било установено по делото,че подсъдимият В. е навлязъл в регулираното със светофар кръстовище при светеща за него зелена светлина със скорост от 127,97 километра в час,която скорост е било много по-висока от разрешената такава в населено място,а именно:50 километра в час.Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел,че е налице съпричиняване от страна на Т. Н. П.,която е навлязла в кръстовището с управляваната от нея лека кола на червена светлина.Но ако подсъдимият В. не беше допуснал нарушение на член 21 алинея 1 от ЗДв.П,то дори и да беше настъпило ПТП,то не би било с такива тежки последици.Да припомним,че именно много високата скорост от 127,97 километра в час на управляваната от подсъдимия В. лека кола при станалото ПТП е отместила колата на П. на 33 метра.Самата лека кола,управлявана от В.,след ПТП е продължила движението си направо и надясно,навлязла в десния банкет и спряла движението си на около 60 метра и то след удар с предната си част в дърво встрани от пътя.По отношение на причинната връзка между станалото ПТП и настъпилата впоследствие смърт на Т. Н. П.-вече бяха изложени по-горе съображения относно законосъобразността и обосноваността на мотивите на Присъдата на първоинстанционния съд.  

-Че следва да бъде приложена разпоредбата на член 9 алинея 2 от НК/Такова искане е било направено от защитата на подсъдимия Ж.В.В. и пред първоинстанционния съд/.

Законосъобразни и обосновани са пространните изводи на първоинстанционния съд за неприложение разпоредбата на член 9 алинея 2 от НК,които изводи се споделят напълно и от въззивната апелативна инстанция.

При положение,че:

-Подсъдимият е навлязъл в регулираната със светофарна уредба кръстовище при зелена светлина за неговата посока на движение с много висока скорост за движение от 127,97 километра в час,скорост много по-висока от разрешената такава в населено място от 50 километра в час.,

-Че с това допуснато нарушение на член 21 алинея 1 от ЗДвП от страна на подсъдимия В. и със допуснатото съпричиняване от страна на П./навлязла с управляваната от нея лека кола със скорост от 17,78 километра в час в регулираното със светофарна уредба кръстовище на червена светлина за нейната посока на движение/е станало ПТП.,

-Че в резултат на станалото ПТП пострадалата Т. Н. П. е получила телесни увреждания,които в крайна сметка са довели до леталния изход за П. на 04.04.2015 година,

В никакъв случай не може да намери приложение разпоредбата на член 9 алинея 2 от НК,ако и извършеното престъпление е да при форма на вина непредпазливост-по смисъла на член 11 алинея 3 предложение първо от НК,то е налице причинена смърт.

По гореизложените съображения,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че оплакванията за постановена Присъда от първоинстанционния съд при допуснати нарушения на материалния закон се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

- В.Относно оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимия Ж.В.В./включая и за неприложението разпоредбата на член 55 алинея 1 точка 1 от НК/с постановената Присъда както във въззивните жалби на защитниците на подсъдимия Ж.В.В.,така и в допълнителните писмени изложения към тях,а така също по съществото на делото в с.з.на 15.06.2017 година пред въззивната апелативна инстанция:

При определяне вида и размера на наказанията,които следва да бъдат наложени на подсъдимия Ж.В.В.,както и начина на изтърпяване на наказанията,първоинстанционният съд е отчел,че:

-Инкриминираното деяние е било с висока степен на обществена опасност-с оглед причинения вредоносен резултат.,

-Подсъдимият В. е с ниска степен на обществена опасност.Отчел е като смекчаващи отговорността обстоятелства за него:чисто съдебно минало,млада възраст-студент,с добри характеристични данни,скоро е загубил майка си.Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчел наличието на административни  наказания  по ЗДвП,говорещи за поведението му като млад,но недисциплиниран водач на пътя. ,

-Отчетено е било и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Т. Н. П..,

Като му е наложил наказанията предимно при смекчаващи отговорността обстоятелства,първоинстанционният съд е приел,че индивидуализацията на наказанието"Лишаване от свобода"следва да бъде в минималния му размер от ДВЕ ГОДИНИ,което наказание не следва да бъде изтърпявано ефективно,а с приложение разпоредбата на член 66 алинея 1 от НК-с ЧЕТИРИ ГОДИНИ изпитателен срок

 На подсъдимия В. е било наложено и комулативно предвиденото наказание-по смисъла на член 343г от НК-"Лишаване от право"да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.Било е отчетено и обстоятелството за извършени  административни  нарушения от подсъдимия В. на правилата за движение по пътищата преди извършване на престъплението по настоящото дело.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно:високата степен на обществената опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на подсъдимия В.,отчетените за него смекчаващи и отегчаващо отговорността обстоятелства;съпричиняването от страна на пострадалата П. за настъпване на вредоносния резултот,като също прави изводите си,че така наложените наказания на подсъдимия Ж.В.В. са напълно достатъчни и необходими за пълното постигане целите на специалната и на генералната превенции на наказанието,визирани в разпоредбата на член 36 от НК.Наказанието от ДВЕ ГОДИНИ"Лишаване от свобода"не следва да бъде изтърпявано ефективно и че по отношение на подсъдимия В. с успех могат да намерят приложение разпоредбите на института на условното осъждане-по смисъла на член 66 алинея 1 от НК,с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Възприемайки изцяло изводите на първоинстанционния съд за наличие на смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия Ж.В.В.,същевременно въззивната апелативна инстанция счита,че по отношение на последния не са налице изключителни/или изключително/,нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,за да намери приложение разпоредбата на член 55 алинея 1 точка 1 от НК.

По гореизложените съображения,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че оплакванията за постановена от първоинстанционния съд Присъда при явна несправедливост на наложените на подсъдимия В. наказания се явяват също неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че въззивните жалби на защитниците на подсъдимия Ж.В.В.-адвокат Ю.Г.Г. и адвокат Ж.С.Ж.-***,се явяват изцяло неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение,а Присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена.

При служебната проверка на Присъдата въззивната апелативна инстанция не констатира нарушения,допуснати било във фазата на досъдебното производство,било във фазата на съдебното следствие,които да се явяват съществени-по смисъла на НПК и да налагат отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда,а така също и за изменението й

Водим от горното и на основание член 338 от НПК съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

                              Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6/31.01.2017 година по НДОХ № 1287/2016 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим Ж.В.В.,ЕГН **********,***.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във връзка с член 340 ал.2  от НПК.

                      

 

               

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

 

                                                                                     1:

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ :

 

 

                                                                                     2 :