Р Е Ш Е Н И Е

                   № 159

15.11.2013 г. гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на седми ноември две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Румяна Панталеева

секретар Г.Н.

прокурора Пламен Костадинов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №157 по описа за 2013 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на Н.Г.Х. и С.В.П., подсъдими по нохд № 297/12г. по описа Варненския окръжен съд  против присъдата на същия съд от 01.04.2013г., с която са осъдени на по шест месеца лишаване от свобода, при строг режим за подс. Х. и при условията на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от три години за подс. П. за деяния по чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1 пр.2/ред.1997г./ вр.чл.26 ал.1 НК, вр.чл.20 ал.2 за първия и ал.4 за втората,вр.чл.55 ал.1 т.1 НК , както и наказание глоба в размер на 5000лв. на подс. Х.. В жалбите се излагат съображения за необоснованост и се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.

Жалбите са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 01.04.13г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Н.Г.Х. и подсъдимата С.В.П. за виновни в това, че за периода 14.07.2001г.-13.02.2002г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, първия сам и в съучастие като извършител, а втората като помагач, подс. Х. в качеството си на собственик и управител на „Синема-2000”ЕООД Варна, потвърдили неистина в подадени справки-декларации по ЗДДС и по този начин избегнали плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 121 116,77лв. за подс. Х. и 28 391лв. за П. и на основание чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1 пр.1/ред.1997г./ и чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 за Х. и ал.4 за П. вр.чл.55 ал.1 т.1 НК им е наложил наказание лишаване от свобода за срок от по шест месеца, при строг режим за подс. Х. и при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години за подс. П.. На подс. Х. е наложил и наказание глоба в размер на 5000лв. и на основание чл.68 ал.1 НК е привел в изпълнение и наложеното с присъда по нохд №678/99г.на ШРС наказание в размер на три месеца лишаване от свобода при строг режим.

Отхвърлил е предявените граждански искове срещу подсъдимите за причинени имуществени вреди от М-ра на финансите като погасени по давност.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

През м.юли 2000г.подс. Х. регистрирал фирма „Синема 2000”ЕООД с предмет на дейност СМР услуги и търговия с работно облекло и регистрация по ЗДДС от м.октомври 2000г. Решил наред с реално извършваните сделки да отчита и фактури, по които не е имало реално осъществени сделки и включвайки ги в месечните справки декларации да претендира възстановяване на данъчен кредит, който не му се дължи.

В качеството си на едноличен собственик, подс. Х. упълномощил свид. В.Н. да изготвя дневниците за покупки и продажби и да подава справки декларации. Подсъдимият Х. й предавал фактурите, по които дружеството е получател, които тя описвала счетоводно.

Подс. С.П. работела като секретарка във фирмата и попълвала собственоръчно празни фактури с данни за лица и фирми –доставчици, съобщавани й от подс. Х..

С акт за възлагане на данъчна ревизия № 154/06.02.2002г. била извършена данъчна проверка на фирмата, която приключила с ДРА№639/22.07.2002г. Било установено, че в подадена СД и дневник за покупки за м.юни 2001г. били включени фактури издадени от „Бади Алек”ООД-София на обща стойност 44 222,80лв. и ДДС- 9 044,56лв., ЕТ „ГТ 2000-Георги К.” София на обща стойност 28 090,90лв. и ДДС- 5 618,18лв. За данъчен период м.август 2001г. са били включени фактури издадени от  ”Бултюр” ЕООД София, на обща стойност 201 525,15лв. и ДДС- 40305,03лв., Гъливер ЕООД Ст.Загора на стойност 4 400лв. и ДДС 880лв. За данъчен период м. октомври 2001г. са били включени фактури издадени от „Сео Нулешен”ООД София на обща стойност 141 955лв. и ДДС – 28 391,29лв. За отчетния период м. ноември 2001г. са били отчетени фактури с доставчик „Гъливер” ЕООД Ст-Загора на обща стойност 64945,74лв. и ДДС – 12 989лв. За отчетния период м.януари 2002г. са отразени фактури с доставчик „Некст Груп”ЕООД Варна на обща стойност 90 775лв и ДДС – 18 155лв. /фактурите са подробно описани по номера в обв. акт и мотиви/.

От извършената от данъчната ревизия проверка се установило, че дружество „Бади Алек”ООд не е било регистрирано по ЗДДС, не е имало право да издава данъчни фактури, а част от фактурите не били с пълни реквизити. „Бултюр”ООД е било служебно дерегистрирано по ЗДДС към момента на издаване на фактурите, също не е имало право да издава данъчни фактури като част от тези фактури не са били с всички необходими реквизити. Дружество „Сео Нулешен”не е отразило в дневниците си за продажби процесните фактури и съответно по тях не е имало начислен и внесен ДДС. „Гъливер” ЕООД е отразил процесната фактура в дневника за продажби, но по отношение на предходни доставчици ревизията не е установила доказателства за реалност на сделките – дружество „Вулкан Комерс” ООД София е било дерегистрирано по ЗДДС към момента на сключване на сделката и не е начислявало ДДС. Същото се отнася и за „ГТ-2000 Костадин К.” ЕШ, който е бил дерегистриран по ЗДДС към момента на издаване на фактурите, не се разчитал с бюджета, а фактурите не са притежавали всички реквизити. Дружество „Некст Груп” ЕООД не е отразило процесните фактури в дневниците за продажби.

Разпитани като свидетели, управителите на всички тези дружества заявяват, че не знаят нищо за дейността на регистрираните на тяхно име фирми и никога не са извършвали търговска дейност т.е. били са „сламени човеци”. Подписвали са празни фактури срещу заплащане, никога не са осъществявали търговска дейност със „Синема 2000” ЕООД, не познават подс. Х.. Свид. В.Д. е заявил, че има на свое име около 117 фирми и не знае нищо за тяхната дейност.

От почерковите експертизи е установено, че ръкописния текст на част от фактурите и подписа на доставчик са изписани от подс. Сн. П.. Такива са фактури с издател „Бултюр”ООД София за периода 01-31.08.2001г.номера от 2624 до 2629 и от 2632 до 2647, с издател „Сео Нулешен” ЕООД София за периода 10-09-31-10.2001г. и поредни номера от 2316 до 2343, №3221,3222, от 3224 до 3228, с издател „Бади Алек”ООД София за периода 08.06-29.06.2001г. с номера от 5529 до 5539.

От заключението на ССЕ и допълнителната ССЕ се установява,че за пет отделни периода , чрез невярно деклариране са били ползвани неправомерно данъчни кредити по ЗДДС общо в размер на 126 632,95лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Подс. Х. заявява, че не се признава за виновен, тъй като имал счетоводител, който оформял всички документи и подавал справките декларации, а той от своя страна не знаел на кого какво е плащал.

Подс. С.П., от своя страна, не отрича, че тя е попълвала процесните фактури, но вършела това по нареждане на подс. Х..

Свидетелите – доставчици по процесните фактури заявяват, че никога не са предоставяли празни фактури на подс. Х., не са имали пълномощници, които да извършват търговска дейност от тяхно име и не познават подс. Х..

В с.з. защитата на подс. П. заявява, че не отричат фактическата обстановка, но не бил налице умисъл от нейна страна, а тя изпълнявала разпорежданията на подс. Х., че е изпълнявала секретарска длъжност и не била специалист по отношение на счетоводната дейност. Следва да се има предвид, че не се касае до инцидентна дейност, а до една продължавана престъпна дейност от месеци и до множество изписани фиктивни фактури. Нелогично и неправдоподобно е да се твърди, че подс. П. не е знаела какво върши. Съставени са над 60 бр. фактури, в които са отразени неверни обстоятелства, че са осъществени отразените в тях сделки и респ. плащания, както и, че тези фактури изхождат от отразения в тях издател. Не е нужно да си счетоводител, за да знаеш, че отразяваш в документ, нещо което не се е случило изобщо и че този документ ще послужи по-късно за удостоверяване на това, което е отразено в него. С тези си действия те е подпомогнала подс. Х. да избегне плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Поради това и възражението за липса на умисъл е несъстоятелно и правилно окръжният съд го е приел като защитна теза,като е приел, че подс. П. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1 т.2/ред.1997г./вр.чл.20 ал.4 вр.чл.26 ал.1 НК.

Защитата на подс. Х. прави възражение, че не било установено дали всички сделки са фиктивни. Твърди се, че част от фактурите не са признати само заради непълни реквизити или защото издателя не е намерен на адреса. Това възражение е неоснователно. Установено е по отношение на процесните фактури, че вписаните доставчици или въобще не са осъществявали търговска дейност, или въобще не знаят какви фирми има регистрирани на тяхно име или не са осъществявали сделки с фирмата на подс. Х. и не го познават. Те не са били регистрирани или са били служебно дерегистрирани по ЗДДС и дори да са извършвали сделки, не са имали право да издават данъчни фактури. Освен това е установено, че част от всички тези процесни фактури въобще не са съставяни от тях, а от подс. П..

Възражението, че не било установено кога е регистрирано дружеството на подс. Х. по ЗДДС и поради това не можело да се приеме, че всички сделки са извършени след регистрацията му е също несъстоятелно. Установено е кога дружеството е регистрирано – 20.10.2000г. а процесните сделки са от данъчни периоди след тази дата. Освен това преди регистрацията си по ЗДДС той не е имал и право както да издава данъчни фактури така и да ползва данъчен кредит.

Възразява се и, че подс. Х. е бил с основно образование и поради това не е имал необходимата квалификация и знания. Поради това се бил предоверил на назначения счетоводител. Това възражение също е несъстоятелно, тъй като се установява по безспорен начин, че ползвания счетоводител е оформял справките декларации и ги е подписвал и предавал в съответното подразделение на ДА, но всички фактури са му били предоставяни от подсъдимия, а той е имал пълното съзнание, че тези фактури са с невярно съдържание или недействителни. Не счетоводителя извършва търговските сделки, той само ги оформя счетоводно въз основа на първичните счетоводни документи. Подс. Х. много добре е знаел какви сделки е осъществявал и какви не е, а само е оформял документално. Освен това сам той е подписвал дневниците за покупки, където са били отразени процесните фактури. Съставянето на фактурите, използването на такива за които се знае, че не отразяват реални доставки, включването им в дневниците за покупки и справките декларации още веднъж доказва наличието на пряк умисъл за избягване плащането на данъчни задължения.

В този смисъл и възраженията на защитата на подс. Х. са неоснователни и правилно, обосновано и законосъобразно съдът е стигнал до единствения извод за виновното му поведение и го е признал за виновен за деянието по чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1 пр.2/ред.1997г./вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК

Правилно съдът е приел, че се касае до деяние при условията на чл.26 ал.1 НК,а не за отделни пет престъпления, съобразно и задължителните указания в ТР№1/2009г. ВКС.

По отношение наложените наказания съдът е приел, че е  налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – изминалият продължителен период от време от извършването на деянието до реализиране на наказателната отговорност. Отчетени са и останалите смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подс. П., както и предишното осъждане на подс. Х. и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходното. Същия подсъдим има и последващи осъждания за същия вид престъпление.

Предвид на това и определените наказания на двамата подсъдими са справедливи и отговарят на изискванията на чл.36 НК.

По отношение предявените граждански искове от м-во на финансите правилно същите са отхвърлени поради изтекла давност.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 01.04.2013г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №297/2012г.по отношение на подсъдимите Н.Г.Х. с ЕГ№ ********** и С.В.П. с ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.