Р Е Ш Е Н И Е

123/30.6.2015г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на двадесет и втори юни две хиляди и петнадесета година, в открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Павлина Димитрова

 

секретар С.Д.

     прокурор Анна Помакова,

     като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВЧНД №157 по описа за 2015 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.345 и чл.323 ал.2 НПК.

Производството е образувано по частна жалба от адв. Ал А. като защитник на К.И.П., против разпореждането на съдията-докладчик от Варненския окръжен съд от 15.05.2015г. постановено по чнд№429/15г., с което е разпоредил връщане на частна жалба срещу определение от 13.05.15г.с което е прието, че жалбата подадена срещу определения размер на взета мярка за неотклонение „парична гаранция” е просрочена и съдебното производство – прекратено. Прави се искане за отмяна на това разпореждане и връщане делото на съда за разглеждане на жалбата по същество.

Представителят на апелативна прокуратура изразя становище за недопустимост на настоящата жалба.

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

На обв. К.П., на ДП е била взема мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 2500лв. В срока по чл.61 НПК същия е обжалвал нейния размер.

С определение от 13.05.15г. съдията докладчик е приел, че тази жалба е просрочена. Приел е, че мярката за неотклонение е взета на 26.04.15г. и че процесната жалба е депозирана на 05.05.15г.

Видно от представените писмени доказателства издадени от M&BM EXPRESS, национална поща е видно, че жалбата е подадена на 04.05.15г. и доставена до ІІ РПУ Варна, на 05.05.15г. Т.е. същата е подадена в срока по чл.61 НПК.

Изводът на съда за просрочие на същата е неоснователен. В този смисъл и определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е следвало да разгледа жалбата по същество и да се произнесе със съответният акт.

Съдът е допуснал още едно нарушение смесвайки производството по връщане на частната жалба като просрочена с това по прекратяване на съдебното производство.

Разпореждането, с което се връща жалба като просрочена подлежи на обжалване.

Възражението, че тъй като крайният акт, с който би се произнесъл съда по тази жалба не подлежи на обжалване, то и процесната жалба не подлежала на обжалване е неоснователен. Двете производства за различни. Връщайки жалбата като просрочена съдът прегражда пътя за атакуване на постановлението, с което е взета мярката за неотклонение.

Становището, че нямало предвидена процедура за разглеждане на частни жалби срещу разпореждания за връщане на жалба срещу мярка за неотклонение е несъстоятелна. В случая следва да се приложи общият ред предвиден за разглеждане на частна жалба срещу разпореждане на връщане на такава поради просрочие.

Предвид горното разпореждането на съдията докладчик следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на жалбата против размера на определената парична гаранция по същество.

Водим от горното и на основание чл.323 ал.2 НПК Варненският апелативен съд

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТМЕНЯВА разпореждането от 15.05.2015г. и определението от 13.05.15г. на  съдията-докладчик при Варненския окръжен съд, постановено по реда на чл.323 ал.1 т.3 НПК по чнд № 616/2015г., с което е върната частна жалба на К.И.П. срещу размера на взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 2500лв.

Връща делото за разглеждане на същата жалба по същество.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  2.

 


 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ ПО ВЧНД № 157/15Г ПО ОПИСА НА АС-ВАРНА НА ЧЛЕН-СЪДИЯТА П. ДИМИТРОВА:  не споделям становището на мнозинството от съдебния състав, т. к. преди всичко се смесват различни процедури, предвидени в НПК - глави ХХІ и ХХІІ от НПК от една страна , и от друга - в глава VІІ – чл. 61 ал. 3 от НПК.  Считам, че производството пред въззивна инстанция се явява недопустимо и като такова, същото следва да бъде прекратено, респ. жалбата да се остави без разглеждане по следните съображения:  в процедурата по чл. 61 ал. 3 от НПК не е предвиден въззивен контрол върху постановения по същество акт от съда, което обуславя и невъзможността да се ревизира администрирането на евентуална жалба или протест, т. е. да се тълкува разширително НПК и да се влиза в процедура по чл. 321 от НПК. Налице е непълнота на закона, която обаче не може да запълва по реда на тълкуването от страна на съда и да се постановяват от въззивната инстанция актове по целесъобразност. В случая няма отношение и глава ХІІ от НПК – чл. 345 ал. 3, т. к. постановеното от ВОС определение № 429 от 13.05.2015г не попада в кръга на предвидените от законодателя съдебни актове, подлежащи на въззивен контрол /чл. 341 от НПК/, за да се приложи препращащата норма на чл. 345 ал. 3 от НПК и се влезе в процедурата по чл. 321 от НПК. Това смесване на предвидените различни процедури от страна на първоинст. съд и посочването, че разпореждането подлежи на обжалване пред въззивения съд, не поражда задължение за по-горната инстанция да се произнася по този ред – чл. 321 от НПК.

В конкретния случай първоинст. съд е направил неправилна преценка досежно преклузивния срок на депозирана пред него жалба по реда на чл. 61 ал. 3 пр. 1 от НПК. Така или иначе, той е отказал да се произнесе по същество,  приемайки, че жалбата е просрочена. Въпреки констатираното нарушение обаче, поради липсата на предвидена законодателна възможност, въззивната инстанция не следва да се произнася изобщо като жалбата се остави без разглеждане и се прекрати образуваното съдебното производство.

 

 

 

 

          ЧЛЕН-СЪДИЯ ПАВЛИНА ДИМИТРОВА :