Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                               № 158

 

                           Варна , 08.07. 2016 година

 

 

                                В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение-втори състав,в публично съдебно заседание на Деветнадесети Май,две хиляди и шестнадесета година в следния състав :

                                                                

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

                 Секретар Г.Н.

                 Прокурор ПЛАМЕН КОСТАДИНОВ

Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

ВНДОХ № 157 по описа за 2016 година,за да се произнесе,взе предвид следното :

 

С Присъда № 30 от 02.03.2016 година по НДОХ № 1751/2015 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият В.И.Т.,ЕГН **********,*** бил признат за виновен в това,че:На 15.11.2013 година в град Девня,Варненска област е извършил опит умишлено да умъртви Н.Ч.Н.,като деянието макар и да е довършено,не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици и на основание член115 от НК във връзка с член 18 алинея 1 предложение второ от НК във връзка с член 58а от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 от НКПму е било наложено наказание"Лишаване от свобода"за срок от ТРИ ГОДИНИ,което наказание на основание член 59 алинея 1 във връзка с .§ 3 алинея 2 ДР от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален Общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Със същата Присъда подсъдимият В.И.Т. е бил осъден да заплати на Н.Ч.Н.,ЕГН **********,сумата от 15 000,00 лева.,представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от престъплението,ведно със законната лихва,считано от 15.11.2013 година до окончателното изплащане на сумата, като е бил отхвърлен предявения гр.иск за горницата до 50 000,00 лева,като недоказан;както и отхвърлен предявения от Н.Ч.Н.,ЕГН ********** граждански иск  срещу подсъдимия В.И.Т.  за сума в размер на 58,00 лева-представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди като неоснователен.

Със същата Присъда подсъдимият В.И.Т. е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 804,88 лева-в полза на ОД на МВР-Варна;120,00 лева-в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,както и сумата от 600,00 лева-представляваща държавна такса върху уважения граждански иск по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в полза на Държавния бюджет.

Със същата Присъда първоинстанционният съд се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

 

Недоволен от така постановената Присъда е останал гражданският ищец и частен обвинител Н.Ч.Н.,ЕГН **********,обжалвал я е с бланкетна жалба както в наказателно-осъдителната,така и в гражданско-отхвърлителната й части,с а бъде увеличен предявения граждански иск в пълния му размер от 50 000,00 лева,както и да бъде увеличено времето за лишаване от свобода на подсъдимия Т..

Недоволен от така постановената Присъда е останал и подсъдимият В.И.Т.,обжалвал я е чрез служебния си защитник-адвокат С.З.-*** също с бланкетна жалба,като се моли  да бъде отменена и постановена друга такава,с която да бъде оправдан изцяло,тъй като извършеното не съставлявало престъпление.Моли са за отмяна на Присъдата и в гражданската й част.Присъдата е била обжалвана и като несправедлива.

В съдебно заседание,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция страните взеха следните становища :

Защитата на частния обвинител и граждански ищец Н.Ч.Н.-адвокат В.В.-*** моли за бъде уважена подадената  от Н. жалба.Излагат се съображения,че Присъдата била законосъобразна,но че следва да бъде уважено както обезщетението за неимуществени вреди,така и размера на наказанието.По отношение жалбата на подсъдимия Т. излага съображения,че тя се явява неоснователна и като такава,следва да бъде отхвърлена.

Защитата на подсъдимия В.И.Т.-адвокат С.Н.,*** поддържа изцяло оплакванията в жалбата,подадена от адвокат З.,моли тя да бъде уважена и излага съображения в тази насока.Същевременно взема становище,че жалбата на частния обвинители и граждански ищец Н. се явява изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Представителят на държавното обвинение дава заключение,че и двете жалби се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение,а Присъдата на първоинстанционния съд,като законосъобразна,обоснована и справедлива,да бъде потвърдена изцяло.

В последната си дума подсъдимия Т. моли делото да се върне за ново разследване,независимо от коя инстанция и с най-модерните съоръжения да се докаже кой нападнал пръв.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията както в жалбата на частния обвинител и граждански ищец Н.Ч.Н.,така и в жалбата на защитата на подсъдимия В.И.Т.  ;становищата на страните по делото;становището на подсъдимия Т. в последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед изискванията на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

И двете жалби са били подадени в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Присъда № 30 от 02.03.2016 година по НДОХ № 1751/2015 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в гражданско-отхвърлителната й част по отношение на неуважения изцяло иск за причинени имуществени вреди,не е била обжалвана,не е била протестирана и при условията на член 412 алинея 2 точка 3 от НПК е влязла в законна сила.

Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка:

През месец Август 2013 година подсъдимият В.И.Т. отдал под наем помещения от жилището си,находящо се в град .Девня, улица"Райко Даскалов"№ 25 на свидетеля Н.Ч.Н., във връзка с това,че трябвало да изплаща заем от името на сина си.

Свидетелят Н. на 15.08.2013 година се нанесъл да живее там със семейството си:съпруга и двете си дъщери.Още от втората седмица отношенията между Н. и Т. започнали да се влошават,като в основата им били сексуални намеци от страна на подсъдимия Т.. Свидетелят Н. споделил за това с жена си и започнали да си търсят нова квартира.

Като разбрал,че квартирантите му имат намерение да напуснат къщата му подсъдимия Т. спрял електрическото захранване на Н. и започнал да настоява да му заплатят електрическата енергия на стойност 80,00 лева,за която още нямало актуална сметка.Свидетелят Н. обещал да заплати ползваната електрическа енергия,като помолил Т. да изчака,тъй като не можело да се прецени изразходваното електричество,но подсъдимият не бил съгласен.

На 12.09.2013 година свидетелят Н. ***,че е бил заплашен от саморазправа,побой и обиждан от подсъдимия  Т..Още същия ден служители от РУП Девня започнали работа по жалбата и с Протокол за предупреждение по ЗМВР Т. бил предупреден да не извършва престъпление по член 144 от НК.

На 13.09.2013 година семейство Н. напуснали дома на подсъдимия Т..Когато квартирантите изнасяли вещите си,подсъдимият Т. задържал печката и телевизора им,като залог за това,че ще платят за ползваната електрическа енергия.Впоследствие подсъдимият Т. поискал от свидетеля Н. още и лихва от 20,00 лева,като неустойка за това, че квартирантът бил забавил плащането си към него.Сумата нараснала на 100,00 лева.Свидетелят Н. се съгласил да даде посочената сума,но когато започнал да го търси,за да му даде сумата и да си вземе печката и телевизора, подсъдимият се укривал.Свидетелят Н. успял да се обади на Т. по телефона и му казал,че е приготвил парите и че иска да си вземе печката и телевизора.Подсъдимият Т. отново не предприел нищо за да върне вещите. Свидетелят Н. се жалвал устно и за тези действия на Т..

 На 30.10.2013 година била разпоредена допълнителна проверка от прокурор при ДЕВНЕНСКАТА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА по заведената вече преписка с оглед новите данни.На 11.11.2013 година свидетелят Н. бил извикан да даде обяснения в РУП-Девня.

На 13.11.2013 година с протокол за предупреждение по ЗМВР Т. бил предупреден да не извършва престъпление по член 206 от НК.

На 15.11.2013г година сутринта Н. се явил на изпит във връзка със завършване на образованието си.След това работил частно в строителството и към 17.00 часа приключил работа.На същата дата около 17.30 часа Н. се прибирал към квартирата си,като вървял по булевард"Съединение" в град Девня,в посока магазин"СБА",по десния, спрямо посоката му на движение, тротоар.По същото време подсъдимия Т. се намирал в железарския магазин на свидетеля И. И.,където пазарувал и си тръгнал.Когато Н. наближил намиращата се пред него спирка на градския транспорт,неочаквано бил нападнат от подсъдимия В.Т.,който започнал да го удря с двете си ръце по тялото и главата.Пострадалият Н. се опитвал да се отбранява с ръце и да отблъсне нападателя.Тогава подсъдимият Т. казал:"Ти на прокурор ли ще ме даваш.Поне да те довърша и да те убия" и с неустановен с категоричност по делото предмет с остър връх и режещ ръб нанесъл пробождащ удар в тялото на Н.,*** гърдите.Подсъдимият Т. успял да събори пострадалия Н. на земята,при което последният паднал по гръб.Тогава подсъдимият Т. нанесъл втори  удар с оръдието в тялото на Н. в областта на корема.Пострадалият свидетел Н. успял да отблъсне подсъдимия Т.,който избягал от мястото на нападението.

 На местопроизшествието останали част от вещите на подсъдимия Т., които изпаднали,докато извършвал нападението си над свидетеля Н.,а именно:кожен калъф за мобилен телефон,ведно с мобилен телефон Нокия Х2 с ИМЕИ 351933053989650 и със СИМ карта с надпис"Globul" с номер 89359050000703140734,мобилен телефон"Нокия"с ИМЕИ 358121053435436 със СИМ карта с надпис"Globul"с номер 89359050000506263961,пластмасов картодържач с надпис"Globul"със СИМ карта с надпис «b» с номер 893590511000033588068 и мъжка черна плетена обувка.

Пострадалият Н. се изправил и като притискал гърдите си с ръка,отишъл до намиращата се в близост заложна къща,където помолил работещата там свидетелка Д.Г. да се обади на"Бърза помощ".Свидетелят Н. останал навън пред заложната къща и се държал за корема.В това време го видял свидетелят Р.Ч. и го попитал какво е станало.Пострадалият му обяснил,че го бил намушкал „бай Велико".Свидетелката Д.Г. се обадила на"Центъра за спешна медицинска помощ" в град Девня и на место пристигнали медицински екип и полицейски служители.Н.Н. съобщил на полицейските служители И.Ц и С.С.,че е бил намушкан от подсъдимия Т.,като обяснил,че това бил дядо В.,при когото е живял на квартира със семейството си.След това пострадалият бил откаран с линейка в град Варна за оказване на медицинска помощ.Там пристигнала и сестрата на пострадалия Н.-свидетелката В.В.. На нея пострадалият Н. също казал,че е бил намушкан от бившия си хазяин.

В МБАЛ"Света Анна"АД-Варна"в Клиника Първа коремна хирургия на Н. била извършена животоспасяваща хирургическа операция.

 Междувременно И.Ц и С.С. първо посетили мястото на нападението,където Ц. в близост до автобусна спирка видял черна плетена обувка.След това отишли до къщата на Т., и го питали го какво е станало.Казали му, че има лице,което твърди,че му е нанесен побой от него,на което подсъдимия Т. отвърнал:"Ако ще вярвате на един циганин,вярвайте!“На Ц. му направило впечатление,че Т. е превъзбуден.Служителите на РУП  обяснили на подсъдимия,че ще бъде задържан и го отвели в РУ-Девня.

След това те се върнали на мястото,където са видели обувката. Тогава видели,че на мястото има калъфки,телефон и други вещи и запазили местопроизшествието,където по- късно бил извършен оглед на местопроизшествие-В хода на огледа били фиксирани,чрез описване,упоменатите по-горе вещи,принадлежащи на подсъдимия Т.. С. се върнал пред дома на Т. и обезпечил входа на къщата.От къщата били иззети множество ножове с протокол за изземване,саниран по реда на НПК.Подсъдимият Т. доброволно предал намиращия се в него нож и дрехите,с които е бил облечен.В хода на досъдебното производство, подсъдимият Т. дал доброволно образци от миризма и слюнка.

След проведено лечение,пострадалият Н. бил изписан от болницата на 25.11.2013 година.В хода на оздравителния процес същият бил освидетелстван от ТЕЛК и била установена трудова неработоспособност от 80% за срок от една година.

Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена по безсъмнен и категоричен начин от:частичните обяснения на подсъдимия Т.;показанията на всички свидетели;заключенията на СМЕ и СППЕ и писмените доказателства по делото- протоколи за оглед на местопроизшествие,освидетелстване,за предупреждения по ЗМВР,за изземване и доброволно предаване, докладни записки,справка съдимост и други,приобщени по реда на член 283 от НПК. Съдът кредитирал изцяло,като непротиворечиви,обективни,взаимно допълващи се и незаинтерисовани показанията на всички свидетели дадени в хода на съдебното следствие и тази им част дадени в досъдебното производство,приобщени по предвидения в НПК ред-в случаите на член 281 алинея 1 точки 1 и 2 от НПК.

Анализирайки обясненията на подсъдимия Т.,първоинстанционният съд е отчел обстоятелството,че последният не се признава за виновен и дава обяснения в насока,че:Покрай нанасянето на Н. в дома му като квартирант,влошаването на отношенията им и напускането му,в резултат на което той задържал вещи за дължими суми.На 15.11.2013 година вечерта закупил букса за телевизор и в близост до спирката бил нападнат  от пострадалия Н.,като инициативата била на последния.Били му нанесени удари в гръб и съборен на земята.Успял да си тръгне,като оставил на мястото на нападението обувката.Същевременно е отрекъл да е нанасял удари на Н..

Обсъждайки всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел,че фактическата обстановка е била установена по един безсъмнен и категоричен начин.Тези изводи на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка въззивната апелативна инстанция възприема изцяло,като законосъобразни,обосновани и в синхрон с всички събрани по делото доказателства.

Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел обясненията на подсъдимия Т. в по-голямата ИМ част като фактология за отношенията му с пострадалия Н. и законосъобразно ги е кредитирал,като правдиви.Същевременно законосъобразно и обосновано е приел обясненията му  за развитието на събитията след това на 15.11.2013 година само като защитна теза,която не е била подкрепена с никакви доказателства и в разрез с всички събрани такива по делото.

По гореизложените съображения,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД също приема оплакванията на защитата на подсъдимия Т. относно обстоятелствата,че не той е нападнал свидетеля Н.,а обратно,като несъстоятелни,неподкрепени с доказателства.

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото,първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил своите правни изводи,че с деянието си на 15.11.2013 година в град Девня,Варненска област подсъдимият В.И.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член115 от НК във връзка с член 18 алинея 1 предложение второ от НК.престъплението е било извършено при условията на пряк умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2 от НК.

Същевременно въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че са неоснователни оплакванията на защитата на подсъдимия Т. в съдебно заседание на 19.05.2016 година за постановена Присъда в нарушение на материалния закон:Ако има доказано престъпление,извършено от подсъдимия,то е било по член 124 от НК или при неизбежна отбрана.Доказателства в тази насока изобщо не са посочени и не са събрани.А от всички събрани по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,по безсъмнен и категоричен начин е установено както авторството на извършеното престъпно деяние-от подсъдимия  В.И.Т.,така и правната квалификация на това престъпно деяние,а именно: член115 от НК във връзка с член 18 алинея 1 предложение второ от НК.

Относно оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия В.Т.:Тъй като това оплакване се съдържа както в жалбата на  частния обвинител и граждански ищец Н.,така и в жалбата на защитата на подсъдимия Т.,въззивната апелативна инстанция счита,че тези оплаквания следва да бъдат коментирани едновременно:

При определяне вида,размера и начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимия В.И.Т. първоинстанционният съд е отчел високата степен на обществена опасност на деянието-опит за убийство и невисоката степен на обществена опасност на извършителя;отчел е като смекчаващи отговорността обстоятелства за него: чисто съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство и изключително напредналата възраст на подсъдимия,а като отегчаващо отговорността обстоятелство: недобри характеристични даннни за подсъдимия Т..Същевременно първоинстанционният съд е законосъобразно и обосновано е отчел две самостоятелни основания за определяне на наказанието на подсъдимия Т.,а именно:при хипотезата на член 58 буква"а"от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 от НК,както и само на член 55 алинея 1 предложение първо от НК-наличие на изключително смекчаващо вината обстоятелство:напредналата възраст на подсъдимия Т.,когато и най-лекото,предвидено в закона наказание от десет години "Лишаване от свобода" ще се окаже несъразмерно тежко за него.

Законосъобразни и обосновани са и изводите на първоинстанционния съд,че не са налице предпоставки за приложението на разпоредбите на член 66 алинея 1 от НК и че подсъдимият Т. следва да изтърпи ефективно така наложеното му наказание"Лишаване от свобода"-да бъде изолиран за известно време от обществото и превъзпитан в място за изтърпяване на това наказание,тъй като криещата се у подсъдимия вътрешна агресия следва да бъде овладяна и потушена.

И въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че едно наложено наказание на подсъдимия В.И.Т."Лишаване от свобода"в размер на ТРИ ГОДИНИ,което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип,с оглед личността му,неговото поправяне и превъзпитаване ще е напълно достатъчно и необходимо за пълното и цялостно постигане целите на специалната и на генералната превенции наказанието,визирани в член 36 от НК и че размерът на наказанието"Лишаване от свобода"нито следва да се завишава,нето да се намалява.

По гореизложените съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че Присъдата в наказателно-осъдителната й част се явява законосъобразна,обоснована и справедлива,като такава,следва да бъде потвърдена,а оплакванията,както в жалбата на частния обвинител и граждански ищец Н.,така и в жалбата на защитата на подсъдимия Т.,като неоснователни,следва да бъдат оставени без уважение.

Относно оплакванията относно постановената Присъда в гражданско-отхвърлителната и част и в гражданско-осъдителната й част:Тъй като и тези оплаквания се съдържат както в жалбата на  частния обвинител и граждански ищец Н.,така и в жалбата на защитата на подсъдимия Т.,въззивната апелативна инстанция отново прави изводите си,че те/оплакванията/също следва да бъдат коментирани едновременно:

По безсъмнен и категоричен начин по делото първоинстанционният съд е установил,че пострадалият Н. е претърпял за един продължителен период не само основателен страх за живота и здравето си,но и за продължително време е изпитвал болки,дискомфорт и загуба на пълноценна трудоспособност,като е бил лишен от възможност да се грижи самостоятелно за ежедневните си битови нужди и прехрана.Засегнати са били обществени отношения,свързани с психическата и физическата неприкосновеност на пострадалия,като лично благо за всеки гражданин.Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел,че исковата претенция за неимуществени вреди е доказана по основание,както и законосъобразно и обосновано се е позовал на Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 година на Пленума на ВС.Анализирайки всички обективни обстоятелства и по справедливост съдът е приел,че нанесените неимуществени вреди могат да бъдат овъзмездени от сумата 15 000,00  лева.Искът на това основание и размер съдът е приел за доказан и го е уважил и същевременно законосъобразно и обосновано е приел,че претенцията над 15 000,00 лева до 50 000,00 лева се явява неоснователна и искът в тази му част,като неоснователен,следва да бъде отхвърлен.

Въззивната апелативна инстанция също прави изводите си,че една сума в размер на 15 000,00 лева ще е напълно достатъчна,необходима и справедлива за пълното овъзмездяване на Н.Ч.Н. за претърпените от него неимуществени вреди и Присъдата и в тази й част,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена. Оплакванията и в жалбата на частния обвинител и граждански ищец Н. и в жалбата на защитата на подсъдимия Т. се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

В Заключение:Въззивната апелативна инстанция прави изводите си,че както жалбата на частния обвинител и граждански ищец Н.И.Н.,така и жалбата на защитата на подсъдимия В.Н.Т. се явяват изцяло неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение,а обжалваната Присъда на първоинстанционния ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна, обоснована и справедлива,следва да бъде  потвърдена изцяло.

При служебната проверка на Присъдата от състава на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД не бяха констатирани пропуски или неточности,водещи до отменяването или изменяването й.

 

Водим от горното и на основание член 338 от НПК,съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 30 от 02.03.2016 година по НДОХ № 1751/2015 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим В.И.Т.,ЕГН **********,***.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във връзка с член 340 ал.2  от НПК.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.