Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  126

 

 

Гр.ВАРНА,17.10.2013 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:  МАРА ХРИСТОВА

                                                                     ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

 

При секретар: Г.Н.

и в присъствието на прокурор: АННА ПОМАКОВА,

 разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

 ВНОХД №158/2013 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 44 по НОХД №1106/2012 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 19.04.2013 год.,с която, подсъдимите по делото: 1/.М.С.С., български гражданин, е призната за виновна по обвинението по чл.123, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК,  и е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от десет месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. 2/.В.Д.Ж.-български гражданин, признат за виновен по чл.123, ал.1,вр. Чл.54 от НК и му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК, е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. Осъдил е подс. С., да заплати на Н.Х.Г., на К.Х.К. и на Х.Г.Г. , на всеки по 20000 лева- обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва. Осъдил е подс. Ж., да заплати на Н.Х.Г., на К.Х.К. и на Х.Г.Г., на всеки по 25000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните лихви. Осъдени са подсъдимите солидарно да заплатят направените по делото разноски, държавни такси върху уважените граждански искове и направените разноски от гражданските ищци и частни обвинители.

 Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия В.Д.Ж. ,чрез своя защитник – адв. Б. ***. Жалбата е бланкетна, като е постъпило и допълнително изложение към въззивната жалба, в което се развиват доводи за: допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, наложеното наказание е явно несправедливо. Молят съда да отмени присъдата и постанови оправдателна такава, да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане и алтернативно да се намали размера на наложеното наказание и размера на присъдените граждански искове.

Постъпила е бланкетна жалба и от М.С.С., чрез адв. Б.Р. ***. Твърди се ,че са допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати са нарушения на материалния закон, присъдата била необоснована и наложеното наказание е явно несправедливо.

Постъпила е писмена защита от гражданския ищец и частен обвинител Н.Х.Г., чрез адв. С.И. ***. Считат ,че присъдата е правилна и справедлива, Молят съда да потвърди присъдата.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбите на подсъдимите са неоснователни. Престъплението е доказано, не са допуснати процесуални нарушения. Присъдата е правилна ,законосъобразна и справедлива.

Подсъдимия Ж., редовно призован се явява, за него се явява адв. Б. ***.  Подържат подадената жалба пред ВАС. Развиват същите доводи като сочат ,че не са изпълнени указанията на отменителното решение на ВАС и молят съда да постанови оправдателна присъда. Алтернативно, молят да бъде намален размера на наказанието, поради съвина на пострадалата.

Подсъдимата С., редовно призова, явява се лично и с адв. Б.Р. от ВАК. Не били изпълнени указанията на отменителното решение на АС-Варна,престъплението не е доказано, неправилно са определени гражданските искове, допуснати са съществени процесуални нарушения. Молят да се отмени присъдата.

Гражданския ищец и частен обвинител Н.Х.Г.- редовно призована не се явява и не се представлява.

Гражданския ищец и частен обвинител, К.Х.К.-редовно призована,не се явява, за нея се явява адв. Д.Й. ***. Подадените жалби са неоснователни. Присъдата е правилна и законосъобразна. Моли съда да я потвърди.

Гражданския ищец и частен обвинител Х.Г.Г., редовно призован ,не се явява, за него се явява адв. В.Я. ***. Оспорва подадените жалби, сочи доводи, че престъплението е доказано. Не е налице съвина на пострадалото лице, Моли присъдата да бъде потвърдена.

 

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

 

Обвиняемият В.Д.Ж. бил управител на „Техноинженеринг ABC"’ ООД. Дружество извършвало книговезка дейност в печатница, находяща се в гр. Варна, ул. „Радост" № 2. Като управител той бил и работодател на всички служители в търговското дружество, чиито служебни обязаности, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд на служителите, били уредени в редица нормативни актове, сред които Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и Наредба № 16 от 31 май 1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести.

Обв. М.С.С. била назначена за „Началник производствена дейност" в „Техноинженеринг ABC" ООД, като задълженията свързани с изпълнението на длъжността и били посочени в длъжностната и характеристика /л.22 от делото/, Освен това С. била изрично определена и за отговорник за дейността БЗР при дружеството, по силата на Заповед на № 12/04.01.2010 г. на Управителя на дружеството/л.-24 от делото/. По силата на раздел III т.З от длъжностната си хактеристика, обв.С. отговаряла „за равнището на здравословни и безопасни условия на труд в производството"

Пострадалата П.Г. била назначена на длъжност „Обслужващ работник промишлено производство" в дружеството първоначално при 8-часов работен ден,а впоследствие и със Заповед на управителя от 28.12.2009 г. била определена продължителност на работното й време от 4 часа,считано от 01.01.2010 година. Видно от приложената към делото длъжностна характеристика /л.21 от делото/ освен непосредствено свързаните с книговезката, подвързаческа и довършителна работа по печатните изделия, задължения Г. следвало да изпълнява и конкретно възложени й задачи, свързани с длъжността, която заемала.

Преди известен период от време по поръчка на поде.Ж. било изградено подпокривно помещение, което в перспектива следвало да бъде използвано.Поради парични затруднения, останало недовършено пространство 6 на 3 метра/виж техническа експретиза/,където нямало изграден стабилен под,а било покрито със стиропорни плоскости,поставени върху винкелна конструкция.То се намирало на около 10 метра от една от стълбите,водещи от книговезкия цех към така изграденото помещение.На недовършеното място нямало изградени предпазни парапети, не била поставена предпазна мрежа и достъпът до него бил напълно свободен.Поставените два наклонени винкела поддържали окачения таван, не се съединявали на нивото на пода и не били преграда за достъп до недовършения под.Това подпокривно пространство на практика не се използвало, инцидентно на него били пренасяни материали, дограми и др.Това не било работно място на нито един от служителите в дружеството.Към м.02.2010 година, то не се използвало, подът бил покрит с прах и по този начин не била добре забележима разликата в цвета на твърдия под и мястото, покрито само със стиропорни плоскости.

Стълбите водещи от книговезкия цех към подпокривното помещение не били преградени, нямало указващи знаци или табела сочеща, че на горния етаж има необезопасен и опасен участък. Било поставено само завързано от двете страни въженце, което разбира се не било преграда и не препятствало достъпа до таванското помещение.С това било допуснато грубо нарушение разпоредбите на Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.Съгласно нея достъпът до покриви и други повърхнини изработени от материали с недостатъчна якост се разрешава само само при използването на приспособления,които обезпечават безопасно извършване на работата,като се вземат мерки за предотвратяване неволното стъпване върху тези повърхнини или пропадане през тях.Липсата на маркировка и обезопасяване разбира се били добре известни на подс.Ж., който въпреки разпоредбите и на чл.275 ал.1 т.1 КТ не изпълнил задължението си да осигури такива безопасни условия на труд, при които опасностите за живота и здравето на работещите да бъдат отстранени или намалени.

Дни преди 16.02.2010 година подс.Ж. разпоредил на подс.С., да организира разчистване на помещенията ,където се извършвала дейността на дружеството, като непотребните книжа, да бъдат преместени на свободното място-подпокривното помещение.

На подс. С., в качеството и на организатор на производственото планиране и координация в цеха, също било известно за липсата на изискуемата маркировка и обезопасяване със съответни приспособления на опасната за стъпване част от пода. Въпреки това на 16.02.2010 година, тя наредила на трима, от работещите в цеха, сред които свид. Е.Т. и пострадалата П. Г. да сортират и след това да пренесат на втория етаж на помещението непотребните учебници. Работата започнала, без да бъде осигурено от подс.С. и от подс.Ж. провеждането на задължителното обучение и инструктаж за правилните начини за ръчна работа с тежести, включващи вдигане, преместване, носене, поставяне, разтоварване, подреждане на различните видове тежести, и информация за рисковете на които са изложени, ако работата с тежести не се изпълнява правилно. Безусловната необходимост от такова обучение и инструктаж била императивно посочена в нормата на чл.6 ал.2 от Наредба № 16 от 31 май 1999 г. за. физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, доколкото заданието възложено на пострадалата и колегите и на практика представлявало работа с тежести и то на необичайно за работниците работно място. Отделно от това тази част от пода се и явявала място, където съществувала сериозна и специфична опасност за здравето и живота на хората. В тази връзка посредством нормата на чл. 16 ал. 1 т.6 и 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и за подс. Ж., в качеството му на работодател и за подс.С., като организатор производството и отговорник за дейността БЗР, съществувало задължението, работниците да не да бъдат допускани изобщо до там, без да бъдат подходящо инструктирани, обучени и екипирани.

Така, около 10.30 часа на 16.02.2010 г. П. Г., без да е предварително инструктирана и обучена, в изпълнение на полученото нареждане, започнала, заедно с колегите си да пренася учебниците на втория етаж. Работата била извършвана по следния начин: Една от работничките в цеха подавала пакетите с учебници на св. Тодоров, той ги качвал по стълбите до втория етаж, където ги оставял, а пострадалата Г. ги вземала оттам и ги пренасяла до място, където бил разположен палет, на който ги подреждала. Пътят и до там преминавал в непосредствена близост до опасната покрита със стиропорни плоскости, зона. Около час след започването на работата - 11.30 часа, при поредното си преминаване, натоварена с учебници, Г., явно неволно стъпила върху тази именно част от пода. Предвид недостатъчната издръжливост на товар върху тях, плоскостта върху която била стъпила Г. поддала и се счупила, а самата работничка паднала през получилия се отвор на пода на първия етаж. Това било възприето от свид. Тодоров, който незабавно се притичал на помощ. Г. била неподвижна, но видял, че дишала. Дошла подсъдимата С., която видяла състоянието на пострадалата и незабавно позвънила за медицинска помощ. Малко по-късно на мястото пристигнала линейка, която отвела пострадалата в МБАЛ „Св. Анна" в гр. Варна. Въпреки проведеното интензивно лечение на 18.02.2010 г. била констатирана мозъчна смърт, а на 23.02.2010 г. Г. починала.

Незабавно след инцидента мястото било обезопасено чрез поставянето на парапети и указателна табела.

След злополуката била извършена проверка от съставена за целта комисия,която констатирала фактите и обстоятелствата относно станалия инцидент.Освен останалото било отразено,че всеки един от пренасяните пакети тежал около 7 килограма/акт-л.Ю д.п./.

На 02.03.2010 година св.Н.Г.-дъщеря на пострадалата взела участие при извършването на оглед заедно с представители от Инспекцията по труда.Тогава чула подс.Ж. “...да казва,че той е разпоредил лично на втория етаж да се качат неизползвани учебници,като задачата била поставена на майка ми от М.С.”./показания по д.п.-л.47-гърба, потвърдени и в с.з./

От заключението на СМЕ/л. 48-53 д.п./ се установява,че в резултат на падането Г. е получила тежка черепно-мозъчна травма, с контузия на мозъка в областта на двете полукълба, мозъчния ствол, счупване на мозъчната основа, счупване на костите на лицевия череп и множество други увреждания.Непосредствената причина за смъртта на Г. е тежката черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка в областта на двете големомозъчни полукълба и мозъчния ствол, което е в резултат на падане от височина и удар в подлежащата настилка, реализирано в лявата половина по окосмената част на главата, лицето и горните и долни крайници.Между тези увреждания и настъпилия смъртен резултат е налице пряка причинно- следствена връзка, доколкото те са несъвместими с живота.

Назначената по делото съдебно-техническа експертиза дава заключение относно причините за настъпилата злополука и отговорните за това лица./л. 118-122 д.п./.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства, за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че двамата подсъдими са осъществили съставите на престъпленията ,по които са признати за виновни и са осъдени.

От събраните доказателства по делото, безспорно е установено и доказано, че подс. В.Ж. е осъществил състава на чл.123, ал.1 от НК.

По делото е установено, че подсъдимия Ж. като управител на „Техноинженеринг АВС” ООД, не е осигурил безопасни условия на труд, вследствие на което е настъпила смъртта на служителката във фирмата П. Г.. От показанията на разпитаните свидетели, св. Е.Т. ,както и от обясненията на другата подсъдима С., а и от самите обяснения на Ж. става ясно ,че един ден преди инцидента ,,който е станал на 16.02.2010 год., подс. Ж. е разпоредил да се разчисти помещението, като ненужните книги се изхвърлят , а тези които ще се ползват да се съхранят на определено място. Както подс. Ж. ,така и подс. С. твърдят ,че Ж. не е указвал, къде точно да се съхранят тези книги, въпреки че работното помещение, е едно хале и логично е такова преместване да стане на втория етаж, който е бил изграден впоследствие. Съгласно показанията на св. Н.Г.- дъщеря на пострадалата, която е присъствала на огледа на 02.03.2010 год., същата е чула подс. Ж. ... да казва, че той е разпоредил лично на втория етаж да се качват неизползваните учебници. Съда дава вяра на тези показания на тази свидетелка.

Съгласно повдигнатото обвинение, Ж. като ръководител е бил длъжен да осигури безопасни условия на труд.

На подс. Ж. е било много добре известно ,че на втория етаж е имало необезопасен участък, достъпът до който е трябвало да бъде забранен и обозначен със съответните заграждения и парапети, които биха осигурили безопасна работа на работещите в предприятието. Поставеното въженце в началото на стълбището, не е осигурявало ефикасна защита. Съгласно констатациите на контролните органи и на назначената по делото експертиза, опасното място, където е пропаднала пострадалата, е трябвало да бъде оградено с парапети ,които да не дават възможност на някого, да попадне на това място по невнимание или случайно и да не се получи този фатален изход.

От доказателствата по делото е видно, че мястото, където се е намирала пострадалата/на втория етаж/ се явява ново работно място за нея . Съгласно длъжностната и характеристика нейното работно място, не е било на втория етаж, където е имало място, част от пода,  което е било изградено от нездрави плоскости и е представлявало опасност за здравето и живота на пострадалата. Независимо от това и двамата подсъдими носят вина за това ,че не са инструктирали пострадалата за работата и на това място. Неоснователни са доводите на защитата, че неправилно бил осъден за това ,че е разрешил достъп до покрива. Подсъдимия е осъден затова ,че е нарушил чл.32 от Наредба №7, който текст изисква достъпът до покривни  и други повърхности, изработени от материали с недостатъчна якост, се разрешава само при използване на приспособления, които осигуряват безопасно извършване на работата. Правилно и обосновано е и обвинението за нарушение на Наредба № 16 .Тъй като тежестите, които са пренасяни са около 7 кг. Работодателя е бил длъжен да осигури обучение и инструктаж за правилните начини на работа.

В хода на разследването и по време на съдебното дирене, не е изяснено причината, поради която пострадалата е стъпила на тънките плоскости и е пропаднала. Неоснователни са доводите на двамата защитника ,че пострадалата също има вина за настъпилия вредоносен резултат, тъй като сама е стъпила на това място въпреки ,че е знаела, че там не трябва да се стъпва. Това твърдение на защитата не е доказано, и не може да бъде проверено. Когато пострадалата е пропаднала горе, при нея не е имало никой. Да се гадае сега, дали се е спънала, дали е залитнала или не е забелязала, къде са точно тези плоскости, просто е несериозно. Ако мястото беше обезопасено, ако пострадалата беше инструктирана и бяха взети всички мерки, по отношение безопасните условия на труд, нямаше да се стигне до този фатален изход.

Неоснователни са доводите на защитника ,че подс. Ж. не бил разпоредил на С. точно на това място да бъдат складирани тези книги. Да ,вероятно Ж. не е посочил точно на кое място на втория етаж да бъдат складирани тези книги, но при всички положения е ставало въпрос да бъдат складирани на втория етаж, тъй като този новоизграден етаж, се е ползвал за тези цели към момента.  Неоснователни са възраженията на защитата, че Ж. не е присъствал на място, когато се е извършвала тази дейност и поради това, не трябва да носи наказателна отговорност. Наказателна отговорност Ж. следва да носи ,тъй като не е обезпечил обезопасяването на тази част от новоизградения под на втория етаж, не е провел обучение и инструктаж на работниците ,на които е било възложена работа на това място, не е провел всички необходими мероприятия необходими за осигуряване на безопасни условия на труд.
Не е вярно и не отговаря на истината ,че пострадалата много добре е знаела за това място и всички работници са знаели, къде са тези тънки плоскости на втория етаж.

Неоснователни са доводите на двамата защитници, защо гражданските искове били приети и присъдени срещу всеки един от подсъдимите , а не солидарно срещу двамата. Съгласно практиката на ВКС, всеки виновно извършил престъпление е длъжен да изплати обезщетение , такова каквото прецени съда, по справедливост за причинените неимуществени вреди. Неоснователно е позоваването на факта ,че съда осъдил подсъдимите солидарно да заплатят направените по делото разноски по делото. Пак съгласно практиката на ВКС ,разноските следва да се присъждат за всеки един от подсъдимите, в зависимост от неговото участие в престъпната дейност, за която е осъден. Всеки извършител на престъпление е длъжен да възстанови причинените щети сам или да обезщети пострадалите или техните наследници за причинените неимуществени вреди.

Неоснователни са възраженията на защитника и относно това ,че не били изпълнени указания дадени в отменителното решение  на ВАС, с което решение делото е било върнато на прокурора.

Според настоящия състав дадените указания от ВАС са изпълнени и при повторното внасяне на делото в съда, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат връщането на делото отново на първата инстанция.

Неоснователни са доводите на двамата защитника ,че пострадалата е проявила самонадеяност , като сама е променила мястото на складиране и от това следвало ,че е налице съвина.

Настоящият състав на съда намира това твърдение за голословно, тъй като липсват каквито и да е доказателства в тази насока, не е ясно каква е причината пострадалата да е стъпила върху тънките плоскости и нейното пропадане, вследствие на което е получила травми несъвместими с човешкия живот и е починала.

За подсъдимата С.:

Подсъдимата е била на длъжност „Началник производствена дейност „ и отговорник за дейността по БЗР във фирмата.

Като такава , същата много добре е била запозната с обстановката в производственото хале на фирмата, много добре е знаела, че на втория етаж е изграден под, като част от него е изградена от тънки плоскости ,които са представлявали заплаха за здравето и живота на работниците. На 16.02.2010 год., същата е разпоредила на трима работника да пренесат едни книги на втория етаж, който не е бил обезопасен ,не е имало заграждения или парапети, които да осигуряват безопасни условия на труд. Независимо, че пренасянето на книгите на втория етаж се е явявало ново работно място за пострадалата и за останалите двама работници ,същите не са били обучени и инструктирани за безопасните условия на труд. От събраните доказателства по делото се установява ,че това е ново работно място за пострадалата. От разпита на останалите работници е видно, че пострадалата преди това никога не е работела на това място. Не е ясно и дали е знаела въобще за наличието на тези тънки плоскости. Както обсъждах по горе, не е ясно и причината за пропадането на пострадалата- дали се е спънала носейки книгите, дали се е подхлъзнала, дали е залитнала или неволно е стъпила там. Ако двамата подсъдими си бяха изпълнели задълженията  и не бяха нарушили нормативните документи подробно описани в постановлението за привличане и в присъдата, а бяха осигурили безопасни условия на труд, нямаше да настъпят вредните последици.

Защитата на подсъдимата развива доводи, че длъжностната характеристика не била правна норма. Настоящият състав на съда не спори по този въпрос със защитника. Само ,че повдигнатото обвинение и присъдата са за неизпълнени ангажименти и нарушение на нормативни документи, които са фиксирани и са нормативни документи по смисъла на закона.

Неоснователни са доводите на защитника ,че не е било необходимо да има обучение за работа с тежести. Съгласно изводите на НОИ-Районно управление”Социално осигуряване” в своя протокол от 11.03.2010 год. са приели ,че работодателя е бил длъжен да осигури обучение и инструктаж за правилната работа с тежести.

Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимата, както коментирах и по горе и на другия защитник ,че не били изпълнени указанията на отменителното решение на ВАС ,с което решение делото е върнато за доразследване на прокурора. Според настоящия състав е била назначена експертиза и са били изпълнени указанията на ВАС.

Неоснователни са възраженията и на този защитник относно това ,защо гражданските искове не били присъдени солидарно. Съгласно практиката на ВКС, отговорността на подсъдимите е индивидуална, деянието не е извършено в съучастие. Правилно и законосъобразно съда е преценил гражданската отговорност на всеки един от подсъдимите , като съда се е съобразил и със степента на вината относно настъпилия вредоносен резултат.

От доказателствата по делото е видно ,че след инцидента подс. С. е направила всичко необходимо за оказване на помощ на пострадалата.

 

Предвид на гореизложеното правилно и законосъобразно съда е осъдил В.Ж. по чл.123, ал.1 от НК и М.С.  по чл.123 , ал.4, вр. ал.1 от НК.

 

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

Правилно първоинстанционния съд е приел, че извършеното деяние е със завишена степен на обществена опасност- като самите подсъдими не са лица с висока обществена опасност.

Съда е отчел чистото съдебно минало на двамата подсъдими, отчел е конкретния принос на двамата подсъдими за настъпването на вредоносния резултат.

Предвид на това ,че подс. С. след произшествието е направила всичко необходимо за да окаже помощ на пострадалата ,правилно съда я е осъдил по чл.123, ал.4 от НК.

Съобразявайки се с горните обстоятелства правилно и обосновано съда е определил размера и вида на наложените наказания. Правилно съда е преценил ,че не е необходимо двамата подсъдими да бъдат изолирани от обществото и да търпят наложеното наказание ефективно ,като е определил и за двамата изпитателен срок от по три години. Размера на присъдените наказания е правилно определен и е справедлив съгласно практиката на съда.

Така определени наложените наказания ще изиграят възпитателна роля, не само върху подсъдимите, но и върху останалите членове на обществото и по този начин ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

Първоинстанционния съд е обсъдил и правилно е преценил размера на присъдените граждански искове ,като е отчел взаимоотношенията между починалата и нейните наследници.

Правилно и законосъобразно е присъдил гражданските искове, които следва да бъдат заплатени от всеки един от подсъдимите , като е отхвърлил предявените искове до пълния им размер като неоснователни. Относно възраженшията на защитниците относно това, че е трябвало гражданските искове да се присъдят солидарно ,настоящият състав намира това искане, за неоснователно и необосновано и е дало отговор по горе.

 

 

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения , водещи до отмяна на обжалваната присъда.

 

Водим от горното и на основание  чл.338  от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                                                                                                                            

                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 44 на Варненския окръжен съд- постановена на 19.04.2013 год. по НОХД № 1106/2012 год.,с подсъдими: 1.В.Д.Ж., ЕГН-**********  и 2.М.С.С., ЕГН-**********.

 

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                            2.