Р Е Ш Е Н И Е

          231

12.09.2017 година, Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осми септември две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ:Живка Денева

Ангелина Лазарова

 

секретар Г.Н.

прокурора Илия Николов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №158 по описа за 2017 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба от А.Д.А., чрез защитника му адв.С.Н., подсъдим по нохд № 56/17г. на Варненския окръжен съд, против присъдата на  същия съд от 28.02.2017г. , с която  е признат за виновен по обвинения по чл.142 ал.2 т.1 вр.ал.1 и чл.58а НК, за което му е наложено наказание от четири години и осем месеца лишаване от свобода; по чл.346 ал.5 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 и чл.58а НК и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода; по чл.198 ал.1 вр.чл.58а НК, за което му е наложено наказание от две години лишаване от свобода. На осн.чл.23 НК му е определено общо наказание от четири години и осем месеца. На основание чл.24 НК е увеличил това общо наказание като му е определил наказание в размер на седем години лишаване от свобода при строг режим. Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение. Извършил е групиране и на предходни наказания по три присъди като е определил общо наказание от една година лишаване от свобода при общ режим, което следва да бъде изтърпяно отделно от настоящото. Осъден е да заплати на Т.П., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000лв. и имуществени – в размер на 4244,68лв. Осъден е да заплати и съответните  разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

В жалбата на подсъдимия се изразява становище за явна несправедливост на наложените наказания.  Прави се искане за изменение на същата  в наказателно осъдителната и гражданско осъдителната част като се намали размера на наложеното наказание както и размера на присъдените обезщетения на пострадалата.

Апелативният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага присъдата на ВОС да бъде потвърдена изцяло.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 28.02.17г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия А.Д.А. за виновен в това, че 1. на 22.05.2016г., около 14,45ч, в гр.Варна, в района на ул. „Дрин“, отвлякъл Т.С.П., като бил въоръжен с газов пистолет и на основание чл.142 ал.1 т.1 вр.чл.58а ал.1 НК му е наложил наказание от седем години редуцирано с 1/3 на четири години и осем месеца лишаване от свобода; 2. По същото време и място противозаконно отнел чуждо МПС л.а. „Ситроен“ рег.№В5775 ВА, от владението на Т.П., без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като е употребил заплаха с газов пистолет и е последвала повреда на МПС и същото е оставено без надзор като на основание чл.346 ал.5 вр.ал.2 т.1 и чл.58а НК му е определено наказание от три години, редуцирано с 1/3 на две години лишаване от свобода; 3.по същото време и място отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 568,66лв. от владението на Т.П., с намерение да ги присвои, като употребил за това заплашване и на основание чл.198 ал.1 и чл.58а НК му е определил наказание от три години, редуцирано с 1/3 на две години лишаване от свобода.

На основание чл.23 НК съдът е определил подс. А. да изтърпи най-тежкото от така определените му наказания, а именно – четири години и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.24 НКТ е завишил това наказание с ½ и му е определил наказание от седем години лишаване от свобода при строг режим. Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение.

Извършил е комулация и на други три присъди от предходен период като е определил едно общо наказание от една година лишаване от свобода при общ режим по тях.

Осъдил е подсъдимия А. да заплати на Т.С.П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000лв. като е отхвърлил иска в останалата му част до 30 000лв., както и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4244,68лв.представляващи стойността на причинените щети по лекия автомобил „Ситроен“ и стойността на отнетите движими вещи. Осъдил е подсъдимия да заплати и съответните такси и разноски. Произнесъл се е по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат окръжният съд, е приел за установено следното:

Производството е протекло по реда на глава 27 НПК като подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по делото, признал е вината си е се е съгласил да не се събират нови доказателства. Съдът е приел, че направеното признание кореспондира напълно със събраните на ДП доказателства и няма да събира нови по фактите отразени в обстоятелствената част на обв. акт.

Жалбата касае единствено размера на определеното наказание. Излагат се съображения, чуе не са отчетени всички смекчаващи обстоятелства и че няма основания за прилагане на чл.24 НК. Твърди се и че обезщетенията не са доказани по размер и следва да бъдат намалени.

Жалбата на подсъдимия е неоснователна.

Касае се до една упорита престъпна дейност по отношение на пострадалото лице. Извършеното нападение е особено нагло – по обяд, на оживена улица в центъра на града. Подсъдимият, с насочен пистолет, задържал отворена дясната врата на автомобила на пострадалата, седнал на предната седалка и й наредил да кара. Презаредил пистолета като й съобщил, че при погрешно движение ще я застреля. Заплашил я, че и преди това е стрелял по човек и това го били излъчили по телевизията. Периодично, на по-оживени места доближавал пистолета до главата на пострадалата като й казвал, че ако се опита да бяга ще я застреля. По този начин преминали през центъра на града, през Аспарухов мост и се насочили по магистрала „Черно море“, посока Бургас. Продължил заплахите си, като накарал пострадалата да завие в неизвестна за нея посока извън магистралата, произвел изстрел извън автомобила като заявил, че този патрон бил за нея и след като отнел личната й чанта с описани в обв. акт вещи я изоставил на пътя като продължил с отнетия автомобил към дома си в кв.Аспарухово, където с помощта на изолирбанд преправил номерата на рег. Табела. Тръгнал обратно към кв.В.Варненчик за да си купи наркотик, като по пътя изхвърлил чантата като задържал документите на пострадалата. След като си закупил наркотик и пил бира извършил ПТП като блъснал паркиран автомобил. Бил преследван от автопатрули, изоставил автомобила в м-ст.“Джанавара“ и в последствие бил задържан.

Признавайки вината си, подс. А. с нищо не е улеснил разследването. Не е възстановил причинените щети.

При определяне размера на наказанието съдът е отчел степента на обществена опасност на деянията, данните за личността на подсъдимия, изводими от предсъдебния доклад – същото е определено при приложението на чл.54 НК – при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в минималния предвиден размер. Отчетени са като отегчаващи обстоятелства предходното му осъждане, неспазване на метадоновото лечение, бягството от органите на реда. Отчетени са и смекчаващи обстоятелства – изразеното съжаление, самокритичност към наркотичната зависимост и търсене на мотив да бъде преустановена. При таза посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът е проявил снизхождение определяйки наказание в минималния предвиден размер а не  около средния предвиден такъв.

Горното се отнася  за наказанията и по трите обвинения. Правилно съдът е определил общото най-тежко наказание.  Обоснован е изводът за прилагане на разпоредбата на чл.24 НК като се има предвид няколкото извършени деяния, всички с висока степен на обществена опасност, трайно утвърдените престъпни навици на подсъдимия, факта, че до сега изтърпяните наказания по никакъв начин не са му въздействали превъзпитателно или възпиращо.

Правилно съдът е извършил комулация на трите предходни присъди, по деяния извършени преди настоящите и е определил едно общо наказание по тях.

Правилно съдът е преценил, че няма никакво основание за прилагане разпоредбата на чл.55 НК. Не са налице нито многобройни нито изключителни смекчаващи обстоятелства. Напротив, при определяне на наказанията при условията на чл.54 НК съдът е проявил прекалено снизхождение, като е наложил наказания в предвидения законов минимум, при наличието и на отегчаващи обстоятелства.

Следва да се посочи, че при изписване на определеното наказание по чл.142 ал.2 на л.57 гърба, последен абзац съдът е допуснал техническа грешка изписвайки „лишаване от свобода за срок от четири години“ вместо „лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца“. Очевидно не се касае до противоречие между мотиви и присъда , а до техническа грешка, тъй като и по-надолу при определяне на общото наказание по чл.23 НК като такова е посочено лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца.

Що се касае до определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, жалбата и в тази й част е неоснователна. Размерът на имуществените вреди е определен съобразно заключението на вещото лице, което е прието като компетентно дадено.

Размерът на обезщетението на неимуществени вреди е определено по справедливост като в никакъв случай не е завишено предвид уплахата и стресът, които е следвало да изтърпи пострадалата, както и наглото поведение на подсъдимия. През цялото време на предвижването на двамата с автомобила, пострадалата е била заплашвана с пистолет и за нея тази заплаха е била съвсем реална. Налице е причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия А. и целения от него резултат – въздействие върху волята на пострадалата по начин, по който да обезпечи намеренията му.

 Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание   чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 28.02.2017г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №56/2017г. по отношение на подсъдимия А.Д.А. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    

 

                                                                                        2.