Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 55/29.04.            Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На четвърти април                              Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 16 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 1298/13 на ВОС, № 120, постановена на 06.12.2013 г., с която подсъдимата В.Н.Н. е призната за виновна по обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал. 3 предл. последно б. “Б” от НК, като с приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, намалено с една трета на две години, които да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. По чл. 343 Г от НК било определено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Съдът възложил на подсъдимата да заплати направените по делото разноски.

 

Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подс. Н. – адв. С.. Счита се общо, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Изложени са аргументи само по последното основание за въззивна проверка. Защитникът намира, че с оглед процесуалното поведение на подсъдимата в двете фази на производството, признаването на вината, изразеното съжаление, критичност и разкаяние, в контекста на трайната съдебна практика – наказанието, определено с присъдата се явява явно несправедливо. Иска се изменение на присъдата и освобождаване на подсъдимата от изтърпяване на наложеното наказание по чл. 66 от НК. Защитникът пред въззивната инстанция – адв. Б. Желязков в представените допълнителни писмени съображения, развива оплакването за явна несправедливост на наказанието предвид решението за ефективното му изтърпяване. Аргументира се с необсъдените в достатъчна степен възраст и опит като водач на МПС на подсъдимата, признания, критично отношение, начин на живот, образование, работа и подкрепяща приятелска и семейна среда. Обобщава се, че за постигане целите на превенцията не се налага ефективното изтърпяване на наложеното наказание, като изолацията би се отразила отрицателно в желания процес за поправяне и бъдещо поведение. Според защитника несъмнено е доказано наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като допълнителен мотив за искане отлагането по чл. 66 от НК с подходящ изпитателен срок. В с.з. представя допълнителни характеристики по месторабота на подсъдимата и медицинско удостоверение за психичното й състояние след случилото се. Поддържа жалбата, коментира трайната съдебна практика, приложения предсъдебен доклад и моли присъдата да бъде изменена.

В с.з. представителят на въззивната прокуратура споделя мотивите на ВОС, като произтичащи от волята на законодателя. Счита, че налагането на условна присъда би било в противоречие с генералната превенция на закона. От друга страна намира, че наложеното наказание по своя размер е прекалено сурово, като с оглед новопредставените доказателства възникват допълнителни смекчаващи обстоятелства и няма да е несправедливо приложението на чл. 55 от НК и намаляването на наказанието до размер от около една година.

Повереникът на частните обвинители – родители и наследници на пострадалата, оспорва въззивната жалба и счита, че присъдата е правилна и в съответствие със събраните доказателства, без да е налице колизия в постигане целите на превенциите по НК. Посочва, че между характеристиките на подсъдимата и представеното медицинско удостоверение са налице противоречия относно емоционалното състояние на подсъдимата, че предсъдебният доклад е обективно доказателствено средство. Представя справка от НАП, от която е видно, че подс. Н. са наложени три наказания по фиш за маловажни нарушения като водач на МПС – едно от които след деянието по делото, като подлага на съмнение съжалението и поправянето от нейна страна. Обръща внимание на естеството на допуснатите нарушения, на изяснената по делото форма на непредпазливостта. В заключение не установява основания за изменение на присъдата в частта на наказанието, като заявява, че до този момент подсъдимата не е намерила начин да изрази съжалението и съболезнованията си пред доверителите му.

В последната си дума подсъдимата, силно емоционално разстроена, заявява, че искрено съжалява, напълно осъзнава вината си за случилото се. В деня на инцидента се опитала да помогне на жената, но се е стигнало до фатален край. Посочва, че не е искала и преживява всичко, но не е намерила начин да се свърже с близките.

 

         Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на целия обем доказателства по делото счита жалбата за основателна.

 

  Производството по делото е протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК – чл. 372 т. 2 от НПК. Подсъдимата е направила самопризнания, които съдът е ползвал без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В мотивите към разглежданата присъда в съответствие с чл. 373 ал. 3 от НПК са приети за установени съответните фактически положения като съдът се е позовал както на признанията на подс. Н., така и на доказателствата, събрани в ДП, които ги подкрепят. По този начин е формулирана следната фактическа основа на делото:

 

На 31.05.2013 г. подс. Н., правоспособен водач на МПС категория ВиМ от 18.01.2012 г., се прибирала от работа с лек автомобил „Сузуки Балено" с рег.№ В 43 78 КА, собственост на сестра й Х. Н.Н.. Видимостта била добра, движението не било натоварено. Около 17.40 ч. Н. *** посока кръстовището с бул."Сливница", като управлявала автомобила с включени светлини и поставен обезопасителния колан. На кръстовището с бул."Сливница" завила на дясно посока „Мебелната палата”. В тази част платното на бул."Сливница" било с по две пътни ленти във всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия.

В района на Строителния техникум имало светофарна уредба, управлявана с бутон от пешеходците, които ще пресичат по пешеходната пътека. Около 17.50 часа от страната на техникума на тротоара застанала пострадалата Т.Н. Н., на 43 г., натиснала бутона и малко след това светнал червен сигнал за автомобилите движещи се в двете посоки на бул."Сливница". В дясната пътна лента, по посока центъра, спрели два леки автомобила, единият от които бил управляван от свид. Н. Г. и автобус обслужващ линия № 118, управляван от свид. Тодор К.. В лявата пътна лента в същата посока спрял един лек автомобил. В лявата пътна лента, по посока Мебелната палата, спрели два автомобила, единият от които бил управляван от свид. Х.Б., като с него пътувала и свид. Е.Л..

Н. слязла от тротоара и тръгнала да пресича пътното платно по пешеходната пътека, от ляво на дясно, на специален зелен светлинен сигнал, с нормален ход. След като пресякла двете пътни ленти посока центъра на града и лявата пътна лента, посока Мебелната палата и навлязла в дясната пътна лента посока Мебелната палата била блъсната от автомобила, управляван от подс. Н., която не възприела забранителния сигнал на светофарната уредба и съответно не спряла пред пешеходната пътека.

 Автомобилът ударил пешеходката около средата на пешеходната пътека от дясната й страна, след това пострадалата била изхвърлена на предния капак на автомобила, главата и се ударила в предното панорамно стъкло, тялото й се превъртяло и паднало на платното за движение. Подс. Н. задействала спирачната система на автомобила след удара, като л.а. продължил да се движи напред още 4-5 метра. След спирането Н. слязла от автомобила, отишла плачейки до пострадалата и започнала да вика за помощ.

В 17.51 ч. на тел.112 се обадило лице което не се е представило и е съобщило за инцидента. Последвали още няколко обаждания от различни лица, всички съобщаващи за това ПТП. Първи на мястото на произшествието пристигнали Г.Г. и свид. К.К., полицаи от Сектор ПП при ОД на МВР – Варна. Около 20 минути след инцидента пристигнал и екип на Бърза медицинска помощ и пострадалата била откарана в МБАЛ "Света Анна-Варна"АД за оказване на медицинска помощ. Въпреки предприетото лечение на 14.06.2013 г. в 16.30ч. пострадалата Н. починала.

Предвид заключението на назначената сьдебно-медицинска експертиза вследствие на ПТП пострадалата получила счупване на черепа в областта на дясната пирамида, задна лява черепна ямка, контузия на мозъка в двата челни дяла, мазолесто тяло, мозъчен ствол, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, многофрагментно счупване на дъгите на първи и втори шийни прешлени с разместване, порезни рани по лява предмишница, кръвонасядания по меки черепни обвивки, долни крайници, оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор, оток на белите дробове, емфизем, двустранна хипостатична гнойна бронхопневмония, пиелонефрит, паренхимна дистрофия на черния дроб, хроничен хепатит.

Причина за смъртта на Т.Н. Н. била тежката черепномозъчна травма - тежка контузия на мозъка в областта на мозъчния ствол и голямомозъчните полукълба. Облагоприятстващо значение за настъпване на смъртния изход имала и двустранната хипостатична бронхопнеивмония, която се развила в резултат на продължителното залежаване и намалената вентилация на нисколежащите части на белите дробове. Предвид заключението, че при такива тежки травматични увреждания винаги настъпва смърт, се установява пряката причинно - следствена връзка между тях и настъпилата смърт.

От заключението на съдебно-химическа експертиза се установява, че подс. Н. към момента на пътно транспортното произшествие не е употребила алкохол. Не е установено наличие на етилов алкохол в пробата за кръв на пострадалата.

Заключението на автотехническата експертиза установява, че към момента на настъпване на пътно транспортното произшествие подс. Н. се е движила със скорост не по-ниска от 48 км. ч.

 

В съответствие със задължението по чл. 314 ал. 1 от НПК съставът приема, че процесът на проверка и анализ на доказателствата по делото от решаващия съд е протекъл при надлежно спазване на законовите положения. Установени са били несъществени противоречия между свидетелските показания, които са били констатирани без да повлияят върху формиране на цялостния извод за извършеното от подсъдимата. Не са налице възражения от страните, които да наложат допълнителен коментар по тази част на мотивите.

 

Съответно на приетото от фактическа страна съдът признал за виновна подс. Н. в това че на 31.05.2013 г. в гр. Варна, при управление на МПС - л.а. „Сузуки Балено" с ДК № В 4378 КА по бул. “Сливница” посока кръстовището с бул. “Ян Хуняди”, на пешеходна пътека нарушила правилата за движение по пътищата – чл.120, ал. 1 от ЗДвП „Когато преминаването на пешеходците през пешеходната пътека се регулира с пътен светофар или регулировчик, водачът на пътното превозно средство е длъжен при подаване на сигнал, който забранява преминаването да спре пред пешеходната пътека” и по непредпазливост причинила смъртта на Т.Н. Н.. Съдът преценил, че действайки по описания начин подс. Н. осъществила обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 343 ал. 3 предл. последно б. “Б” от НК.

Правните съображения на ВОС по квалификацията на деянието не са оспорвани и в настоящия етап на производството.

Отправено е възражение от страна на повереника – че не е изяснена формата на непредпазливостта, при която подс. Н. е осъществила деянието. Действително в мотивите към присъдата не фигурира такъв анализ, но с оглед приетото от фактическа страна – подс.Н., която не възприела забранителния сигнал на светофарната уредба и съответно не спряла пред пешеходната пътека.”, заключението може да бъде единствено за несъзнавана непредпазливост, небрежност, при която подс. Н. не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Не се установяват по делото доказателства, сочещи на възприемане от страна на подсъдимата на червения сигнал на светофара и пресичащата по пешеходната пътека жена и съзнателно управление на л.а. при субективни представи за предотвратяване на престъпните последици, които да доведат до становище, че е налице престъпна самонадеяност, съзнавана непредпазливост. Не е налице основание да се счита и че самото нарушение на задължението по специалното правило по ЗДвП – по чл. 120 ал. 1, е било извършено умишлено или при престъпна самонадеяност. Причината за допускането на конкретното нарушение, попълващо състава на бланкетната норма, от страна на подсъдимата е невнимание и несъобразяване със значимите за пътната обстановка елементи. Несъмнено теоретично и трайно следвано в практиката изходно положение в изследването на субективната страна на деянието са обективните действия на дееца. В конкретния случай - от установеното за движението на л.а. на подс. Н. с равномерна скорост от 48 км/ч, през участък, регулиран със светофарна уредба, покрай спрели в лявата лента за движение в нейната посока автомобили, единственият извод е, че не е отдала дължимото внимание в качеството си на водач на МПС на светлинния сигнал и не е съобразила, че предстои да прекоси пешеходна пътека, по която е възможно да преминават хора. Категорично е, че не е предвидила последиците от действията си, но е била длъжна и в състояние да ги предвиди.

 

         Основна посока на очакваната от въззивната инстанция проверка на присъдата е наложеното наказание. След съобразяване на изложеното по жалбата, допълнителните писмени аргументи и пренията в хода на с.з. се систематизират съществените моменти, по които се дължи произнасяне - основанията за определянето, размера, в който е отмерено и начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

         Предвид процесуалните разпоредби за реда, по който е преминало съдебното заседание, принципът на законоустановеност свързва определянето на наказанието с приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК. При едновременно проявление и на условията по чл. 55 от НК и преценка, че е по-благоприятен за дееца – наказанието се съобразява с него предвид чл. 58 А ал. 4 от НК.

В становището на защитата е посочено съществуването на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Представителят на въззивната прокуратура в с.з. също намира основание за приложението на чл. 55 от НК и намаляване на наказанието до една година при запазване на ефективния начин на изтърпяване.

         За да прецени съображенията по посока прилагане на чл. 58 А ал. 4 от НК, съставът обсъди смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства – чистото съдебно минало, младата възраст, изразеното искрено съжаление за извършеното, участието й в процеса по оказване помощ на пострадалата и данните в медицинското удостоверение за психичното й състояние. Не се установяват обстоятелства с характер да обосноват изключително облагоприятстване на отговорността. От друга страна с противоположен знак съставът прецени данните за предходните нарушения на правилата за движение по пътищата, и фактът, че за най-тежкото от тях тя е понесла и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. С оглед на изложеното – макар и смекчаващите обстоятелства да са в значим аритметично брой, те не могат пренебрегнат относителната стойност на отегчаващите и не предполагат оценка, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното. Като последица не се установяват условия за прилагане на чл. 55 от НК, респ. чл. 58 А ал. 4 от НК.

При правилната преценка на степента на обществена опасност на деянието и личността на подсъдимата, формулирани от първоинстанционния съд, значителният превес на смекчаващите обстоятелства е предопределил налагането на основното наказание за извършеното престъпление в минимален размер, допълнително коригирано по чл. 58 А ал. 1 от НК. Аналитичната дейност на ВОС, последвана от спазване на законодателната техника са в основата на така отмереното и наложено с присъдата наказание. Съставът не установява нарушения или основания за изменение в тази част.

При обсъждането на предпоставките за прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК спрямо наложеното наказание и търсенето на гаранции за реализиране целите по чл. 36 от НК в мотивите на присъдата е прието, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, за да бъде постигната генералната превенция с оглед тежкия престъпен резултат.

В жалбата до настоящата инстанция и в хода на пренията защитниците поддържат становището, че не е налице пречка за прилагане на чл. 66 от НК. Това становище се споделя от настоящия състав по следните съображения:

Прието е в практиката на ВКС, че определянето на вида и размера на наказанието и определянето на начина на неговото изтърпяване, са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата и преценката на материалноправните предпоставки по чл. 54 - 55 от НК и по чл. 66 от НК.

При определяне на наказанието съдът следва да търси справедливото съответствие спрямо извършеното и от критериите на законовата и обществена оценка да отмерва следващата се санкция. В тази част аналитичната оценка на решаващия съд има да съобрази пряко целите по чл. 36 от НК. Тук е мястото за отчитане на абсолютната тежест на престъпния резултат.

При определен размер на наказанието лишаване от свобода до три години, без значение от вида на престъплението и тежестта на обществено опасните последици, при лице с чисто съдебно минало, съдът обсъжда начина на изтърпяването. В случаите на прилагане на условното осъждане по чл. 66 ал. 1 от НК, редом с останалите материалноправни предпоставки, по силата на закона акцентът е върху индивидуалната превенция - "...преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието". Въздействието върху останалите граждани е предвидено като част от общата оценка за съзвучие с целите на наказанието, но основното внимание следва да бъде насочено към дееца и възможността за постигане на поправянето му, без да изтърпява ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. Отговорността на съда да прецени потребностите на личността от поправяне и превъзпитаване, условията на функционирането й, потенциалните рискове, които носи, в този случай е завишена. Протича при съобразяване на личностните ресурси, ефектът на воденото наказателно производство и цялостното въздействие на наложения комплекс санкционни мерки. Отлагането при съответен изпитателен срок ведно с разясняване на възможността от привеждане на наказанието при следваща престъпна проява, е израз на обоснованото разбиране на законодателя към личности с ниска степен на обществена опасност да понесат наказанието в по-благоприятна среда и запазване на широк кръг от връзки за ресоциализация.

Отчитайки изложеното ведно с безспорно ниската степен на обществена опасност на личността на подс. Н., смекчаващите отговорността й обстоятелства, съставът счита, че не се налага изолацията й от обществото по време на понасяне на определеното от съда наказание. Тежестта на престъпния резултат е била съобразена при преценката за размера на основната санкция и не би се повлияла от начина на изтърпяването й. В наказателния процес не се търси формално възмездие. Видно е, че лице на 22-23 години, в процес на образование, с правилен начин на живот и трудова заетост, с чисто съдебно минало, извършило престъпление по непредпазливост, съзнаващо и преживяващо тежко случилото се и своята пряка вина, подлежи на пълноценно санкционно въздействие при запазване на своето място в обществото. Такава е по същество и оценката в предсъдебния доклад – разкриващ в по-широк аспект данни за семейната среда, потребностите от въздействие и представящ предложение за наказание, несвързано с извеждане на подсъдимата от средата й.

Безспорно е, че характеристиките, изхождащи от местоработата на подсъдимата и данните в медицинското удостоверение имат различно съдържание. И това е така защото разкриват отделни проявления на личността на подс. Н. в зависимост от средата, в която е поставена и от атестиращия. Не е налице основание да се оспорва стойността на медицинския документ, сочещ на състояние “Реакция на стрес с разстройство на адаптация. Протрахирана депресивна реакция” в резултат на психотравмените преживявания – причинената по непредпазливост смърт и получената по-късно ефективна присъда. Съвсем друг кръг от способности и качества преценява работодател, осигуряващ трудовата заетост на подсъдимата като сервитьор или барман. Видно е, че подс. Н. се справя в работата си съответно на изискуемото поведение.

Спецификата на обществената опасност на подс. Н. е съсредоточена единствено в поведението й като водач на МПС. Два месеца след придобиване на правоспособността си допуснала нарушения на правилата за движение, понесла и сериозни административни наказания. След изтърпяване на лишаване от право за период от 6 месеца, до момента на разглежданото престъпление е допуснала и две нарушения, наказуеми с глоба по фиш, а по-късно и още едно от такъв характер, за които е споделила и със служителя от ПС. Деянието по делото е извършено от подсъдимата при около десет месеца реален опит като водач на МПС. Въпреки, че в разглежданата присъда не са изложени съображения по размера на наказанието по чл. 343 Г от НК – очевидна е обосноваността и справедливостта на оценката за лишаване от право за срок от четири години. По този начин се преклудира източникът на потенциален риск от вреди за обществото, причинени от подсъдимата, включено и в оценката на пробационния служител. Специфичната опасност се превентира единствено и категорично с отнемане на възможността подс. Н. да управлява МПС.

Доколкото наказателноосъдителната част от присъдата е комплекс от две наказания, въздействието върху личността и спрямо обществото се постига чрез тяхното общо въздействие. Чрез понасянето на основното и допълнителното наказание – в определените от съда размери, без да се налага лишаването от свобода да бъде ефективно изтърпяно, подс. Н. може да бъде поправена в съответствие с очакванията на закона и обществото. Критичността към проявата й е несъмнена и сочи на начало на този процес, положителните промени в съзнанието й и нейното превъзпитаване към спазване на законите и добрите нрави могат да бъдат постигнати и без отделянето й от настоящата социална и трудова среда.

Необходимо е да бъдат предоставени достатъчно гаранции за балансираното превантивно отражение на наказанието в двете посоки на въздействие, поради което и изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено за максималния изпитателен срок от пет години. Понасянето на съзнанието за наложеното наказание и възможността от привеждане, в този продължителен период гарантира трайността на въздържането на подсъдимата от друга престъпна проява и редом с продължителното й лишаване от право да управлява МПС обективно удовлетворява целите по чл. 36 от НК.

Редом с подробните съображения на състава прегледът на съдебната практика позволява съпоставката на фактическата основа, правната оценка и наложените наказания на настоящото производство с други, по които е обсъждан и прилаган институтът на чл. 66 от НК – напр. в Решения №№ 25/09г. на І н.о., 9/09г. ІІІ н.о., 15/11г. ІІ н.о., 58/11г. І н.о., 66/11г. ІІІ н.о. на ВКС на Р България.

 

Поради изложеното и въззивният съд счете, че произнесената от ВОС присъда следва да бъде изменена – като подсъдимата бъде освободена от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от две години по чл. 66 ал. 1 от НК при определяне на изпитателен срок от пет години.      

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

 

         По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 3 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

Изменя присъда № 120 на Окръжен съд гр. Варна по НОХД № 1298/2013 г., постановена на 06.12.2013 г., като ОСВОБОЖДАВА подс. В.Н.Н. от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

Потвърждава присъдата в останалата част.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :