Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 31/11.03.2019 година              Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                                 наказателно отделение                            

На  първи март                                      две хиляди и деветнадесета година                                                

В  открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  Р. ТОНЧЕВА

                               ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар:П.П.

Прокурор:Искра Атанасова

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВНОХД                            номер 16              по описа за 2019   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивното производство пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба на подсъдимия И.Г.С., чрез неговия процесуален представител; частните обвинители:А.П.А. и Р.П.А., чрез техния повереник-адв.Ст.Д. *** и частният обвинител Г.З.И., чрез повереника си адв.И.Т. *** против Присъда №30 от 27.11.2018г. постановена по НОХД №33/2018 год. по описа на Шуменски окръжен съд.

    С въззивната жалба на подсъдимия се претендира за допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, като се иска присъдата да бъде отменена, а делото-върнато на първата инстанция. Алтернативно се иска изменение на присъдата, с приложение на чл.66 от НК.

    Частните обвинители А.А. и Р.А. претендират за изменение на присъдата с увеличение размера на наложеното наказание "лишаване от свобода" към средния предвиден в закона и увеличение на определения срок на "лишаване от правоуправление" на около 10 години.

Частният обвинител Г.И. моли за изменение на присъдата и увеличаване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност, както на въззивната жалба на подсъдимия, така и на частните обвинители и законосъобразност на постановения съдебен акт.

В последната си дума подсъдимия моли за приложението на чл.66 от НК.

Настоящият състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите във въззивните жалби и допълненията към тях, становището на страните и извърши цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено  следното:

Предмет на въззивна проверка е Присъда №30 от 27.11.2018г., постановена по НОХД №33/2018г. на Окръжен съд гр.Шумен, с която подсъдимия И. Г. С. е признат за виновен в това, че  на 29.03.2017 г., на път І-2, Русе- Варна, км.93+700 м, при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес Спринтер 210Д” с рег.№ Н 9230 АХ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1 от ЗДвП, във вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП и чл. 63, ал.2, т.2 от ППЗДвП; чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП; чл.43, т.4 от ЗДвП, вследствие на което причинил пътнотранспортно произшествие между управлявания от него лек автомобил „Мерцедес Спринтер 210 Д“ с рег. Н 9230АХ и лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № РР 1330 АХ, в резултат на което по непредпазливост  причинил смърт на повече от едно лице - З. И.И. и  П.А.П., поради което и на основание чл. 343, ал.3, б.”б” от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание от три години "лишаване от свобода", като го е оправдал по първоначалното обвинение, че е предприел изпреварване на специален автомобил „МАН Л2000“ с рег. № Н 9242 ВВ.На основание чл.57,ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”, като се е произнесъл по направените разноски и веществени доказателства.

 Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от надлежни страни.

 Съобразявайки събраните по делото доказателства, въззивния съд установи от фактическа страна следното:

 

На 29.03.2017 г. подсъдимият управлявал л.а. "Мерцедес-Спринтер" с ДК№Н9230АХ, собственост на Фирма "Геомаг"ЕООД, с управител св.Г.Г./баща на подсъдимия/ от с.Царев брод до с.Мортагоново, област Разград. Автомобилът се движел със скорост около 99 км/ч и бил натоварен с препарати за растителна защита /течни/.

 Подсъдимият напуснал базата в с.Царев брод в 12,03ч., преминал е край контролна камера на АПИ в контролна точка "Шумен", в посока Шумен-Русе в 12,13ч. и в 12,19ч.-край контролна камера на АПИ, в контролна тока "Струйно" в посока Варна-Русе. По това време в същата посока се е движила и товарна композиция, съставена от влекач "МАН-ТГХ4, с ДК№А7900МР и прикачено към него полуремарке "Магиар"СР с ДК№А0573ЕМ, управлявани от Д.К.Я.. Композицията преминала край контролна камера на АПИ, в контролна точка "Струйно" в посока Варна-Русе в 12,17ч..

На същата дата и в същия времеви отрязък, пострадалият З. И.И. управлявал лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ РР 1330 АХ, собственост на Общинско предприятие „Паркстрой“ гр.Разград. В автомобила на предна дясна седалка пътувала пострадалата П.А.П.. Постр. З. И. бил управител, а постр. Петя Петкова работила  като агроном  в посоченото предприятие. Автомобилът се движил в обратна на подсъдимия посока: от гр.Разград за гр.Шумен. Пред него се движел товарен автомобил "МАН"-Л200, с ДК№Н9242ВВ, управляван от С.И.С.  при изкачване с ъгъл на наклон от 4 градуса.

Около 12,30ч. всички превозни средства се намирали на главен път №1-2/Русе-Варна/в района на километър 93+700. В този участък пътното платно  е било разделено на три ленти за двупосочно движение, като в посока за гр.Шумен лентите са били две, разделени помежду си с прекъсната линия. В посока  гр.Разград, лентата е била една-отделена от средната чрез двойна непрекъсната линия, с наклон за спускане 7градуса, по която е  въведена забрана за изпреварване на МПС с пътен знак „В24“. Ширината на средната лента е 3,65м, на дясностоящата-3,8м., а на лявостоящата-3,25м. Пътната настилка е била без неравности, суха, с добре видима пътна маркировка. Времето е било ясно, с дневна светлина и с добра видимост.

Приближавайки пътния участък при км 93  + 700 м. на път І-2 Русе – Варна, водачът на  л. а. „Пежо 307“ с рег. № РР 1330 АХ, управляван от постр.З. И.  предприел маневра изпреварване на т.а. „МАН Л 2000“ с рег.№ Н 9242 ВВ, управляван от св.Симеонов , като за целта се движил в средната лента при разрешаваща маркировка. Лекият автомобил се движил със скорост около 121 км/ч.

 В същото време в обратната посока от гр.Шумен за гр.Русе подс. С. е предприел маневра за изпреварване на влекач „МАН“  с рег.№ А 7900 МР  и прикачено полуремарке с цистерна с рег.№ А 0573 ЕМ, управляван от свид. Д.К.Я., като е навлязъл изцяло в насрещната /средна/ пътна лента, където в този момент се е намирал автомобил „Пежо 307“.  В момента на навлизане на автомобил „Мерцедес Спринтер“ в лентата за движение на л.а.“ Пежо 307“, двата автомобила се намирали на разстояние един от друг на около 98 м..

При така предприетата маневра от подсъдимия С.  настъпил челен, кос удар между автомобил „Мерцедес Спринтер“ и л.а. „Пежо 307“, повече с левите им части, при което е последвала силна ротация и за двата автомобила около вертикална ос, в посока обратна на часовата стрелка, гледано отгоре, както и линейно преместване напред и надясно за всеки автомобил и спрямо неговата посока на движение.  В момента на удара автомобил „МАН Л2000“ се е намирал от дясната страна на автомобил „Пежо“ и с преден габарит на не по-голямо разстояние от около 1-1,5 м. по-напред от предния габарит на л.а. „Пежо“. В момента на удара композицията от влекач „МАН“ и тегленото от него полуремарке се е намирала от дясната страна на автомобил „Мерцедес“ и с преден габарит на около 4,5 – 5 м. по-напред от предния габарит на автомобила „Мерцедес Спринтер“.

В резултат на настъпилия удар между „Мерцедес Спринтер“ и „Пежо 307“  и полученото движение след удара е реализиран втори удар между дясната задна  странична повърхност на „Пежо 307“  и задната лява странична повърхност на „МАН Л 2000“. От този удар товарен автомобил „МАН Л 2000“ е продължил  движението си със загуба на напречната устойчивост, завъртайки се  около вертикална ос, в посока обратна на часовата стрелка, като се е преместил напред и надясно  спрямо неговата посока на движение. След удара с л.а.“Пежо 307“, автомобил „Мерцедес Спринтер“ се е придвижил напред и надясно, спрямо неговата посока, при което е последвал удар между неговия заден десен габарит и лявата странична повърхност на полуремаркето, теглено от влекач МАН. Поради значителната разлика в масите, влекачът е запазил устойчивото си поведение върху собствената лента, като водачът е предприел спиране на най-близко стоящата отбивка. Автомобил „Мерцедес Спринтер“ в резултат на удара с полуремаркето, е продължил движението си напред и наляво, спрямо неговата посока, като е спрял в най-лявата лента за него и косо  на платното.

В резултат на ударите, двата автомобила – „Пежо 307“ и „Мерцедес Спринтер“  са с тотални щети и не подлежат на възстановяване; т.а.“МАН Л 2000“ е с леки деформации по лявата част на каросерията, а цистерната на влекача със значителни деформации в средната й част.

В резултат на пътнотранспортното произшествие на место е починал пострадалият З. И.И.. Пътуващата на предна дясна седалка в лек автомобил „Пежо 307“ – П.А.П. е транспортирана от екип на спешна помощ, като същия ден е починала в МБАЛ – Разград.

Подсъдимият И.С. също е получил тежки травматични увреждания и е бил транспортиран от екип на спешна медицинска помощ в МБАЛ – Разград.

На местопроизшествието е извършен оглед, при който са описани участвалите в пътнотранспортното произшествие автомобили, фиксирани и описани са веществени доказателства, имащи отношения към произшествието,  описана е и пътната маркировка. В изготвения протокол за оглед е посочено, че „на около 300 м. от перпендикуляра на платното от ОР в ляво има пътен знак “В 24"- забранено изпреварването на автомобили“. Същият знак се е намирал и в посока Разград на 92,30 м. от перпендикуляра. Към протокола за оглед е изготвен и албум  със снимки.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно- медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № 23/2017 г. на пострадалия  З. И.И.. Видно от заключението `и по тялото на пострадалия се установява: съчетана травма: глава, гръден кош, корем,крайници:

1. Контузия на главата: една разкъсноконтузна рана на челото срединно в ляво с дълбочина до костта; едно охлузване на кожата на челото в ляво до окосмената част; едно охлузване на кожата на дясното слепоочие; едно дълбоко охлузване на кожата на носния корен и междувеждието с кръвонасядане около него; едно кожно охлузване на върха и на лявото крило на носа; едно кръвонасядане на долната устна срединно и в ляво; едно кръвонасядане на брадичката – хоризонтално разположено; едно кръвонасядане на меките черепни обвивки слепоочно тилно в ляво; ограничен субарахноидален кръвоизлив в ляво слепоочно – тилно.

2.Контузия на гръдния кош: петнисто ивицовидно кожно охлузване между ключицата и гръдното зърно в ляво; множество петнисти охлузвания на предната гръдна стена и странично между гръдното зърно и ребрената дъга; две петнисти охлузвания на кожата в дясната предно-странична част на гръдния кош; фрактура на десет леви ребра по три анатомични линии; фрактура на десет десни ребра по четири анатомични линии; фрактура на тялото на девети гръден прешлен с разместване; травматично разкъсване на диафрагмата с частично изместване на далака и част от стомаха в гръдната кухина; множествени разкъсвания на плеврите на левия бял дроб /от счупени ребра/; контузия на левия бял дроб- долен лоб.

 3.Контузия на корема и таза: множество петнисти кръвонасядания и охлузвания на предната коремна стена в дясно; ивицовидно кръвонасядане на предната коремна стена в ляво – под пъпа; кръвонасядане и оток в дясната слабинна област; травматично разкъсване на капсулата на далака по предната страна; множество плитки разкъсвания на капсулата на черния дроб диагфрагмално; множество травматични разкъсвания на опорека на тънкото черво; фрактура на напречните израстъци на втори, трети, четвърти и пети поясен прешлен в ляво; фрактура на напречните израстъци на първи, втори и трети в дясно; фрактура на таза в областта на лонното съчленение; счупване на двете срамни кости на таза; разкъсване на лявата сакроилиячна става, дезартикулация; хемаскос.

 4.Контузия на крайниците: петнисти охлузвания и кръвонасядания по задната и външната страна на лявата мишница от рамото до лакътя; открита фрактура на левия лакът със счупване на лакътния израстък, частична дезартикулация на ставата и изкълчване; петнисти охлузвания и кръвонасядания по задната страна на лявата предмишница – горна половина; кръвонасядане на възглавничката на 5- ти пръст на лявата ръка; три сливащи се кръвонасядания по предната страна на дясното рамо; ивицовидно, хоризонтално разположено охлузване на дясното рамо над аксиларната ямка; кръвонасядане на външната страна на десния лакът и под него; закрита фрактура на дясната лакътна кост- горна- средна трета; открита фрактура на дясната лъчева кост над китката; кръвонасядане по гърба на дясната ръка в основата на 1,2,3 и 4 пръст с обхващане и на горните фаланги на 1,2 и 3 пръст; множество плитки разкъсноконтузни рани на горната фаланга на десния палец, на горната междупръстова става на 2 пръст, на горната междупръстова става на 5 пръст – и на нокътната фаланга на 4 пръст; обширна разкъсноконтузна рана по предно-вътрешната страна на лявото бедро – от слабинната гънка до коляното, с разкъсване на меките тъкани на подкожието и част от мускулите на бедрото, с вбити множество чужди тела; многофрагментно счупване на лявата бедрена кост над коляното – през кондилите на бедрената кост; фрактура на големия пищял на лявата подбедрица; фрактура на малкия пищял на лявата подбедрица; кръвонасядане и деформация на лявото ходило с изглаждане на свода; множество сливащи се петнисти кръвонасядания по предната, външната и вътрешната страна на дясното бедро- от хълбока до коляното; открита фрактура на кондилите на дясното бедро над коляното; една разкъсноконтузна рана по вътрешната страна на десния прасец; фрактура на големия пищял на дясната подбедрица; фрактура на главичката на малкия пищял; множество петнисти охлузвания по външната страна на дясната подбедрица – под коляното; множество кръвонасядания по външната и вътрешната страна на десния глезен и по гърба на дясното ходило и пръсти; счупване на първата метатарзална кост.

Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, със значителна сила по механизма на удар, притискане и триене /за охлузванията/. Същите могат да бъдат получени по начин отразен в материалите по делото – при ПТП – травма в автомобил.

Непосредствената причина за смъртта на З. И.И. се дължи на травматичен и хеморагичен шок, развили се в резултат на  тежката съчетана политравма.

Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.

Към момента на смъртта лицето е било в лека степен на алкохолно опиване- 1,02 промила. Състоянието на трупа съответства на смърт от края на първо денонощие.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно- медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № 7/2017 г. на пострадалата П.А.П.. Видно от заключението й по тялото на пострадалата се установява: Състояние след травматичен шок:

1.Инерционна и от сътресение на тялото травма – тотална контузия на мозъчния ствол, оток на мозъка; кръвенист ликвор във мозъчни стомахчета; счупване в шийния отдел на гръбначния стълб на ниво 2/3 прешлен и кръвопропиване на меките тъкани по съседство; хоризонтално разкъсване, през цялата дебелина, на задната стена на дясното ухо на сърцето и разкъсвания на предната стена на околосърцевата торбичка; разкъсвания по държача на тънките черва; излив на 800 мл кръв в гръдна кухина и 320 мл кръв в коремна.

2.Механична травма – рентгенологични данни за: счупване на лакетния израстък на лява лакътна кост, счупване на лъчевата и лакетна кост на лява предмишница в далечния край, счупване на ляво бедро в далечния край, счупване на вътрешния десен глезен; двустранно счупване на 1-во до 5-то ребра и на гръдната кост на ниво 4/5– то ребро с кръвонасядания по съседство на счупванията; кръвонасядане на медиастинума; хематом и охлузвания в долния етаж на коремната стена и към гръбно, както и в двете слабинни области; порезни рани и охлузвания по лицето; разкъсно-контузна, порезни рани, кръвонасядания и охлузвания по крайниците; охлузвания по гръдния кош;

3.Умерено изразен оток на белия дроб; точковати кръвоизливчета по външната обвивка на белия дроб и по лигавицата на бъбречните легенчета; изкисната слезка; обща анемия на вътрешните органи; пълен стомах; празен пикочен мехур.

Причината за смъртта на Петя Петкова е развилия се травматичен и хиповолемичен шок след получената тежка и несъвместима с живота съчетана инерционна и механична травма.

Описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи, тъпоръбести и със заострен /режещ ръб предмети и е възможно да бъдат получени при удари на тялото и крайниците в детайли на претърпелият ПТП лек автомобил, съсредоточени повече в ляво.

Морфологията на уврежданията показва действие на много голяма кинетична енергия.

Всички увреждания са получени приживе, видно от мозъчната контузия, кръвта в мозъчните стомахчета, развилия се оток на мозъка и белите дробове, изразената анемия на вътрешните органи, кръвонасяданията около счупванията и др.

Състоянието на трупните изменения отговорят на смърт от първо денонощие.  

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно- медицинска експертиза по писмени данни № 136/2017 г. на И.Г.С.. Видно от заключението й се установява, че подс.И.Г. е получил следните травматични увреждания: съчетана травма: гръден кош, корем- гръбначен стълб, крайници:

 1.Контузия на главата: Мозъчно сътресение.

 2.Контузия на гръден кош: малко контузионно огнище на десния бял дроб върхово; фрактура на стернум; фрактура на втора ребрена дъга в ляво; подкожен емфизем на шията.

 3.Контузия на корема и гръбначния стълб: многофрагментна фрактура на тялото на четвърти поясен прешлен с изразена дислокация на фрагментите назад, без засягане на гръбначно мозъчния канал; кръвонасядания на паравертебралната мускулатура на нивото на ставите на Л4-Л5.

4.Контузия на крайниците: фрактура на лявата ключица.

5.Травматичен шок.

Травматичните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична сила, по механизма на удар и/ или натиск.

Касае се за високо енергийна травма, каквато може да бъде получена по начин отразен в материалите по делото – при ПТП – травма в автомобил.

В резултат на получените при ПТП травматични увреждания на И.С. е причинено: 1.Разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от състоянието на травматичен шок. 2.Трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец за около 12 месеца, обусловено от счупването на четвъртия поясен прешлен и за около 2 месеца, обусловено от счупването на гръдната кост поотделно. 3.Трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по- голям от един месец – средно за два месеца, обусловено от счупването на лявата ключица, при благоприятно протичане на оздравителния процес.

Не е налице изпадане в пълно безсъзнателно състояние след травмата на базата на събраните по делото свидетелски показания.  Липсата на спомен не е показателно за изпадане в такова състояние, тъй като може да се срещне и при по-лека форма на замъгляване на съзнанието, които не могат да бъдат квалифицирани по медикобиологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

От заключението на Химическа експертиза № 52/2017 г. в пробата кръв, иззета от трупа на З. И.И. се е установило наличие на алкохол в количество 1,02 промила. Анализа на кръвта е извършен по метода на ВИДМАРК.

 От заключението на  Химическа експертиза №53/2017 г. в кръвната проба на лицето И.Г.С. не се е установило наличие на алкохол.

От заключението на химическа експертиза №75/2017 г., в кръвната проба, иззета от трупа на З. И.И. се е установило наличие на алкохол в количество 0,86 промила в кръвта. Анализа на кръвта е извършен по ГХМ.

 В хода на досъдебното производство е назначена Съдебна автотехническа експертиза. Експертът е описал подробно механизма на пътнотранспортното произшествие- посоките на движение на участвалите в ПТП ППС, предприетите маневри на изпреварване от подсъдимия и пострадалия, настъпилия първоначален и последващи удари и последвалите в резултат на същите промени в местоположението им.

Установени са и скоростите на участвалите в ПТП превозни средства, както следва:скоростта на л.а. „Пежо 307“ с рег. № РР 1330 АХ преди настъпване на ПТП е била 119,52 км/ч.; скоростта на л.а.“Мерцедес Спринтер 210 Д“ с рег.№ Н 9230 АХ преди настъпване на ПТП е била 79 км/ч.;скоростта на спец. а. „МАН Л2000“ с рег.№ Н 9242 ВВ преди настъпване на ПТП е била 70 км/ч.и скоростта на влекач „МАН ТГХ“ с рег.№ А 7900 МР преди настъпване на ПТП е била 78 км/ч.

Вещото лице е дало заключение, че в момента на предприемане на изпреварване на т.а.“Мерцедес Спринтер“, л.а. „Пежо 307“ е бил на разстояние 82 метра от мястото на удара при необходимо разстояние за спиране /опасна зона/ - 134 метра. Разстоянието между двата автомобила в този момент е било 136,24 метра, а общата им опасна зона – 202,64 метра. Времето от началото на изпреварване до момента на удара е 2,47 секунди, за аварийно спиране на л.а.“Пежо 307“ са необходими 6,28 секунди, поради което е направено заключение, че водача на л.а. „Пежо 307“ не е имал техническа възможност за аварийно спиране, тъй като л.а. „Мерцедес Спринтер“ е навлязъл  в опасната зона на л.а.“Пежо 307“. 

При така създалата се аварийна ситуация водача а л.а.“Пежо 307“ не е имал техническа възможност своевременно да реагира, за да предотврати удара с л.а.“Мерцедес Спринтер“.  След удара с л.а.“ Мерцедес Спринтер“, л.а. „Пежо 307“ е станал неуправляем и ударът със спец. а. „МАН Л 2000“ също е бил неизбежен. За водача на л.а.“Пежо 307“ ударите с л.а.“Мерцедес Спринтер“ и със спец л.а. „МАН Л2000“ са били непредотвратими, както и в случай, че автомобилът се е движил с максимално разрешената скорост – 90 км/ч и водача не е употребявал алкохол. Удара е бил неизбежен и в случай, че и двамата водачи /на л.а.“Пежо 307“ и л.а.“Мерцедес Спринтер“/ са предприели едновременно аварийно спиране, тъй като разстоянието между тях /136,24 метра/ е по-малко от общата им опасна зона /202,64 метра/.

Установено, че лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ Н 9230 АХ се е движил по лявата лента в посока към гр.Разград със 79 км/ч. и е предприел изпреварване на влекач „МАН ТГХ“ с прикачено полуремарке – цистерна на 54,24 метра от мястото на удара, като е навлязъл внезапно в лентата за насрещно движение и в опасната зона за спиране на срещуположно движещият се по нея л.а.“Пежо 307“. Преди да предприеме изпреварване, водачът на л.а.“Мерцедес Спринтер“ е имал възможност да си осигури видимост и да забележи движещия се срещуположно в средната лента л.а.“Пежо 307“ и своевременно да преустанови маневрата за изпреварване, като по този начин би избегнал челния удар с него и последващия страничен удар в полуремаркето – цистерна.

Специален автомобил „МАН Л 2000“ с рег.№ Н 9242 ВВ се е движил в дясната лента в посока към гр.Шумен със скорост 70 км/ч. В момента на навлизане на л.а.“Мерцедес Спринтер“ в средната лента, специалният автомобил е бил на разстояние 48 метра от мястото на удара, което е в опасната му зона за спиране.

Водачът на специалния автомобил не е имал техническа възможност да реагира своевременно, за да избегне удара с л.а.“Пежо 307“. След удара с л.а.“Пежо 307“, спец. автомобил е станал неуправляем и водачът му не е имал възможност да предотврати излизането на автомобила извън платното за движение.

Влекач „МАН ТГХ“ с рег.№ А 7900 МР с прикачено към него полуремарке – цистерна се е движил в посока към гр.Разград със скорост 78 км/ч.  В момента на изпреварване, влекачът е бил пред л.а.“Мерцедес Спринтер“, на 53,5 метра преди мястото на удара, което е в опасната му зона за спиране. Водачът на влекача не е имал техническа възможност да избегне удара с л.а. „Мерцедес Спринтер“, тъй като ударът в лявата част на цистерната е извън полезрението на водача и той не е имал необходимото време за реакция за спиране на автомобила. След удара с „Мерцедес Спринтер“, водачът на влекача е запазил управлението и е спрял композицията от влекач- цистерна в крайната дясна част на платното по посоката си на движение. В случай, че скоростта на влекача е била максимално разрешената– 70 км/час, водачът също не би имал възможност да избегне удара с л.а.“Мерцедес Спринтер“.

По отношение на лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № РР1330 АХ  от категория „В“ е установено, че същият се е движил в посока от гр.Разград към гр.Шумен по средната лента /предназначена за изпреварване/ със скорост 119 км/ч, като водачът му е превишавал с 29 км/ч максимално разрешената скорост и е управлявал след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 1,02 промила и  действията му не съответстват на изискванията за безопасност при конкретната обстановка.

Лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ Н 9230 АХ е от категория „В“ и се е движил в лентата за движение по посока за гр.Разград със скорост 79 км/ч, която е с 11 км/ч по-ниска от максимално разрешената. По време на ПТП теглото на автомобила с товара е било 2880 кг при максимално допустима маса 2950 кг, което е в нормите. Водачът е предприел изпреварване, като е пресякъл двойната непрекъсната линия, нарушил е забраната за изпреварване, въведена с пътен знак В24 и без да се убеди, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване е навлязъл в лентата за насрещно движение, по която в този момент се е движил л.а.“Пежо 307“. Действията на водача на л.а. „Мерцедес Спринтер“ не съответстват на изискванията за безопасност в конкретната обстановка.

Специален автомобил „МАН Л 2000“ с рег.№ Н9242 ВВ е от категория „С“ и се е движил в дясната лента за движение по посока от гр.Разград към гр.Шумен със скорост 70 км/ч, която е с 10 км/час по-ниска от максимално разрешената. При ПТП водачът не е имал възможност да реагира своевременно, за да избегне удара с л.а.“Пежо 307“. Действията на водача на специалния автомобил съответстват на изискванията за безопасност в конкретната обстановка.

Влекач „МАН“ с рег.№ А7900 МР с прикачено полуремарке – цистерна е от категория „СЕ“ и се е движил в лентата за движение по посока за гр.Разград със скорост 78 км/час, като е превишавал максимално разрешената скорост с 9 км/час. При ПТП водача не е имал възможност да реагира своевременно , за да избегне удара с л.а.“Мерцедес Спринтер“, но е запазил управлението и не е допуснал излизане на композицията извън платното за движение.  Действията на водача на влекача съответстват на изискванията за безопасност в конкретната обстановка.

Вещото лице е дало заключение, че пряката и непосредствена причина за настъпването на ПТП от автотехническа гледна точка са действията на водача на л.а.“Мерцедес Спринтер“ с рег.№ Н 9230 АХ, който при наличие на забрана за изпреварване, сигнализирана с пътен знак В 24 и двойна непрекъсната линия, предприема изпреварване на движещият се пред него влекач с прикачено полуремарке- цистерна, като без да се убеди, че има свободен път за изпреварване навлиза в лентата за насрещно движение в опасната зона за спиране на движещият се по нея лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ РР 1330 АХ.

Водачът на л.а. „Мерцедес Спринтер“ е имал възможност да си осигури видимост към лентата за насрещно движение, да забележи движещият се по нея л.а. „Пежо 307“ и своевременно да преустанови маневрата за изпреварване. В случай, че водача на товарния автомобил е преустановил изпреварването на влекача, челния удар с л.а.“Пежо 307“, както и последващите странични удари с т.а.“МАН Л2000“ и с прикачената към влекача цистерна биха били предотвратени.

Налице е пряка причинно- следствена връзка между действията на водача на л.а.“Мерцедес Спринтер“, описания механизъм за настъпване на ПТП, деформациите по автомобилите и нанесените травматични увреждания на пострадалите лица, в резултат на които е настъпила смъртта им.

При разпита на вещото лице изготвило заключението по назначената на досъдебното производство автотехническа експертиза в съдебно заседание, същият  е пояснил, че е направил грешни изчисления  и е променил заключението си в т.1. Направените допълнения към експертизата и колебанията при отговора на поставените му от страните въпроси са обосновали  назначаването на повторна тройна автотехническа експертиза в хода на съдебното следствие.  От заключението и` се  установява, същия механизъм на ПТП. Разлики се установяват в:

1.Скоростта на движение на лекия автомобил „Пежо 307“ преди ПТП е била около 121 км/ч., с опасна зона за спиране около 120 м.

2.Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ преди ПТП е била около 99 км/ч., с опасната зона за спиране  около 91 м.

3.Скоростта на движение на бордовия автомобил „МАН Л 2000“ към момента на удара с „Пежо 307“  е била около 58 км/ч.

4.Скоростта на движение на влекач МАН  и тегленото от него полуремарке в момента на удара с „Мерцедес Спринтер“  е била около 78 км/ч.

5.Мястото на удара на лекия автомобил „Пежо 307“ и лекият автомобил „Мерцедес Спринтер“ е в средната лента за движение и спрямо платното на ниво от 1,9 м. до 2,8 м. от разделителната линия на лентите за движение  и на 21,1 м. след мерната линия.  В момента на удара двата автомобила "Пежо" и "Мерцедес" се намирали изцяло  в средната лента за движение. В момента на първия удар, автомобил МАН Л 2000 е бил в собствената си дясна лента спрямо посоката на движение на "Пежо" и с преден габарит на около 1-1,5 м. по-напред от "Пежо". В момента на първия удар влекач МАН  и тегленото от него полуремарке е бил в собствената си дясна лента спрямо посоката на движение на "Мерцедес"  и с преден габарит на около 4,5 – 5 м. по –напред от предния габарит на "Мерцедес Спринтер".

6.Автомобилът "Мерцедес Спринтер" е предприел маневра изпреварване на влекач МАН с тегленото от него полуремарке, навлизайки  изцяло в насрещната за него лента и при наличие на двойна непрекъсната линия.  В момента на предприетата маневра, когато Мерцедес е бил още в собствената лента, двата автомобила Мерцедес и Пежо са били на минимално възможно разстояние от около 196 м. един от друг. В момента на пълното навлизане на Мерцедес Спринтер в лентата за движение на „Пежо 307“  двата автомобила са били на около 98 м. един от друг.

7.При предприетите действия от водача на "Мерцедес Спринтер" е налице технически неправилна маневра изпреварване с навлизане в опасната зона  за спиране на Пежо.

8. Водачът на лекия автомобил „Пежо 307“ е нямал техническата възможност да предотврати  ПТП след навлизане  на „Мерцедес  Спринтер“  в лентата му за движение.

9.Водачът на „Мерцедес Спринтер“ е имал техническата възможност да продължи движението си в собствената лента за движение , като намали скоростта на движение до тази на влекач МАН, при което не би настъпил удар между автомобилите.

10.Настъпилият удар между автомобил „Мерцедес Спринтер“ и „Пежо 307“  е довел до реализирането на още два удара между „Мерцедес Спринтер“ и влекач МАН, както и между „Пежо 307“  и товарен автомобил МАН.

11.Водачите на автомобилите МАН не са имали техническата възможност по никакъв начин да предотвратят настъпването на първия удар, както и настъпването на втория и трети удар.

12.Основната техническа причина, довела до настъпване на ПТП, е извършената техническа неправилна маневра изпреварване от водача на Мерцедес при наличие на насрещно движещ се автомобил и забрана, указана с наличната хоризонтална и вертикална пътна маркировка. Технически правилно е водачът на  Мерцедес да запази управлението зад влекача до достигане на разрешаващата пътна маркировка и достатъчна видимост и разстояние, за да извърши маневра изпреварване.

На досъдебното производство е представена справка от ОД на МВР гр.Шумен, от която се установява, че подс.И.Г.С. е правоспособен водач на МПС от 19.07.2012 г. и до момента на произшествието  е бил наказван за нарушения на правилата на ЗДвП два пъти, а именно с НП №121/2013 г. по описа на ОД МВР – Бургас и с фиш  -  серия С 952027 / 21.08.2015 г. от ОД МВР – Шумен. Подсъдимият е бил санкциониран с наказание „глоба“  в размер на по 20 лв., за всяко от нарушенията.

От изисканата и приложена справка за съдимост на подс. С. се  установява, че същият не е осъждан.

В хода на досъдебното производство е приложена и справка от база данни на АПИ за движението на т.а. „МАН Л 2000“ с рег.№ Н 9242 ВВ,  влекач „МАН ТГХ“ с рег.№ А 7900 МРавтомобил „Мерцедес Спринтер 210 Д“ с рег. № Н 9230 АХ. От справката се установява, че влекач „МАН ТГХ“ с рег.№ А 7900 МР на 29.03.2017 г.  е  заснет от камера на АПИ в 12:17:02 ч.  в с.Струйно, в посока на движение Варна- Русе. Автомобил „Мерцедес Спринтер 210 Д“ с рег. № Н 9230 АХ е  заснет от камера на АПИ в 12:19:10 ч. в с.Струйно, с посока на движение Варна- Русе. Специален автомобил „МАН  Л2000“ с рег.№ Н 9242 ВВ е заснет от камера на АПИ в 10:20:38 ч. в с.Струйно, с посока на движение Варна- Русе и в 18:12:52 ч. в с.Струйно, с посока на движение Русе- Варна.

От приложената на досъдебното производство справка от ОД МВР – Шумен се установява, че л.а. „Пежо 307“ с рег. № РР 1330 АХ е регистриран  като собственост на Общинско предприятие „Паркстрой“ гр.Разград, а „Мерцедес Спринтер 210 Д“ с рег. № Н 9230 АХ е регистриран като  лек автомобил и е собственост на Н.С.И..

Към материалите по делото са приложени и протоколи за технически оглед на МПС за установяване на техническото състояние на превозните средства, участвали в пътнотранспортното произшествие. От  същите е видно, че „Мерцедес Спринтер 210 Д“ с рег. № Н 9230 АХ е технически неизправен, л.а. „Пежо 307“ с рег. № РР 1330 АХ е технически неизправен, товарен автомобил „МАН Л 2000“ с рег.№ Н 9242 ВВ е технически неизправен, влекач МАН ТГХ“ с рег.№ А 7900 МР е технически изправен, а полуремарке „МАГИАР“ с рег.№ А 0573 ЕМ е технически неизправно.

В материалите от досъдебното производство е приложен и протокол за  разследване на трудова злополука, от който се установява, че пострадалият З. И. и пострадалата П.А.П. са пътували със служебен автомобил „Пежо 307“ с рег. № РР 1330 АХ с цел командировка до гр.Варна, като  са тръгнали от гр.Разград малко след 12:00 ч.

Към материалите по делото е приложен и констативен протокол  за ПТП с пострадали лица № 2017-1038-221 / 29.03.2017 г.

Въззивният състав възприе установената от решаващия съд фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните непосредствено от съда гласни доказателства, експертни справки и експертизи и писмените доказателства.

Настоящият състав намира, че първо следва да даде отговор на оплакванията на защитника на подсъдимия за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия съд, тъй като даване на положителна оценка ще доведе до връщане на делото на първата инстанция.

Основното възражение по жалбата на подсъдимия визира като съществено нарушение противоречие между обстоятелствена част на обвинителния акт и неговия диспозитив.Същото се отнася до индивидуализация на превозното средство-товарен автомобил МАН, който подсъдимият е изпреварил. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, подсъдимият е предприел изпреварване на товарната композиция, съставена от влекач "МАН-ТГХ" и прикачено към него полуремарке "Магиар"СР, управлявани от св.Дечо Янев. В същото време пострадалият З. И.-водач на л.а."Пежо307 с ДК№РР1330АХ е предприел изпреварване на товарен автомобил "МАН"–Л200, с ДК№Н9242ВВ, управляван от св.Симеонов. Тези обстоятелства са описани подробно както в Постановлението за привличане на обвиняем в досъдебно производство, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Видно от Постановление за привличане на обвиняем, подс.И.С. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че е нарушил опредени правила за движение, като предприел изпреварване на влекач МАН ТГХ, с рег.№А7900МР, с водач Дечо Янев и прикачено към него полуремарке "Магиар СР" с рег.№ А0573ЕМ. Това обстоятелство се установява както от първоначалната АТЕ, така и от повторната тройна АТЕ, изготвена в хода на съдебното следствие. Обвинителният акт следва да отговаря на процесуалните изисквания по чл.246 от НПК. В обстоятелствената му част са изложени фактическите обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието, срещу които подсъдимия е упражнявал правото си на защита. Липсва несъответствие между кръга от факти залегнали в обвинителния акт и тези възприети от съда. Вярно е,че в диспозитива на ОА вместо влекач МАН ТГХ, с рег.№А7900МР и прикачено към него полуремарке "Магиар СР" е изписано "МАН" –Л200,с ДК№Н9242ВВ.Съдът намира че се касае за фактическа грешка, която не се отразява по никакъв начин на правото на защита, тъй като от цялостния контекст на описаната фактическа обстановка става ясно кое превозно средство къде се е движело и кого е изпреварвало, как е настъпило произшествието, по какви причини, скоростта и посоката на движение на автомобилите и настъпилия удар между тях.В този смисъл, съдът не е допуснал процесуално нарушение, като не е върнал делото на прокурора.Последният е направил нещо повече, като е признал подсъдимия за виновен за това, че е изпреварвал влекач МАН ТГХ, с рег.№А7900МР и прикачено към него полуремарке "Магиар СР" и е  оправдал подсъдимия за това, че е изпреварвал "МАН" –Л200,с ДК№Н9242ВВ.Действително с измененията в НПК беше въведена процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт.За същата съдът следи служебно, като ако установи такава,следва да определи 7дневен срок за нейното отстраняване-чл.248а от НПК.Няма пречка такава грешка да бъде отстранена и чрез прилагане на закон за същото наказуемо престъпление.

В този смисъл правото на защита на подсъдимия не е било нарушено.За прецизност следва да се отбележи, че въведената преклузия по чл.248,ал.3 от НПК не следва да се абсолютизира. Всяка инстанция може да установи допуснати съществени процесуални нарушения и когато същите са от категорията на абсолютните, следва да върне делото на предходната инстанция.

Подробно и аналитично първоинстанционният съд е обсъдил свидетелските показания, като е обосновал на кои дава вяра  и защо. Правилно съдът е кредитирал показания на двамата водачи на товарни автомобили, непосредствени очевидци и участници в ПТП само по отношение управляваните от тях МПС,посоката на движение и действията им след ПТП. По отношение на леките автомобили,осъществили удар помежду си и тяхното направление свидетелите дават противоречиви сведения, както на досъдебното производство /показанията им са приобщени в с.з./, така и в съдебната фаза. Същите не поддържат с категоричност дадените показания по отношение посоката на движение и местоположението на л.а."Мерцедес Спринтер" и л.а."Пежо307", тъй като не са наблюдавали тяхното движение.Видно от изготвения констативен протокол  и протокол за оглед на местопроизшествието, в резултат както на първоначалния удар, така и на последващите такива, двата автомобила са променили своята траектория на движение и по този начин е било невъзможно да се определи към този първоначален момент както посоката на движение, така и тяхната траектория.Последното е изяснено по безспорен начин както от свидетелките показания,справката от АПИ и фактическите констатации на повторната тройна АТЕ.Същото се признава и от подсъдимия И.С., който в обясненията си, дадени пред съда е заявил направлението,респ. пътната лента по която се е движил:"Към 12 без 5 някъде съм излязъл от Царев брод". На въпроса за направлението, подсъдимия е отговорил: "Бяха две села и за Русе.Едното село беше Мортагоново, другото не му помня името и накрая в Русе трябваше да отида след тези две села". Подсъдимият е пояснил, че се е движил по дясната лента за движение, като "маркировката в моята посока е само една лента, а пък в другата-две",т.е. изпреварването в неговата лента е било забранено/вж обяснения на б.194/гръб/ и 195 от делото/.Правилно съдът не е дал вяра на неговите обяснения по отношение заявената скорост, с която същият се е движил и че удара е станал в неговата лента за движение. Същото е установено по категоричен начин от повторната АТЕ.

Въззивната инстанция намира, че правилно решаващият съд е съобразил и е възприел изцяло фактическите констатации на повторната тройна АТЕ.Същата е подробна, аналитична, като всеки извод е проверен изцяло с научни методи. Видно от заключението, при своето изследване, експертите са стъпили на данните от огледния протокол,  извършили са проверка на място и оглед на л.а. "Пежо", с рег. №РР1330АХ и л.а. "Мерцедес Спринтер 210D", с рег.№Н9230АХ, от където са констатирали деформациите, посоката на действие на ударната сила и техническото им  състояние. Вещите лица са дали заключение, че всички описани и констатирани деформации са свързани с настъпилото  произшествие и се дължат на удара и последващото движение на двата автомобила след него. Експертите не са установили технически неизправности по автомобилите, които имат значение за настъпилото ПТП. При определяне мястото на удара вещите лица са съобразили динамиката на ударния процес:

На първо място е съобразена описаната зона на разпръсната течност в средата част от дясната лента за движение и втора зона по направление към крайното положение на покой на л.а."Мерцедес".Разсипана е течност от товара на л.а.Мерцедес, като при удара между челни части на автомобилите са деформирани радиаторите за охладителна течност.В тази зона са съобразени и разпръснати множество отломки от челните части на автомобилите, разлив на мазна течност и част от товар на л.а."Мерцедес".

На второ място експертите са съобразили описаните протривни следи от относително странично плъзгане на автомобилни гуми, които определят поведението на автомобила МАН /в посока движението на "Пежо"/ в резултат на настъпила загуба на напречна устойчивост.

На трето място са съобразени и деформациите по автомобилите.

Установената значителна деформация в лявата предната част на л.а."Пежо" свидетелства за ударен процес при челен, кос удар.Втората зона на увреждане на Пежо е в задната дясна странична част, които са получени от действието на сила по направление отзад напред за автомобила. В същото време по товарния автомобил МАН L200, с рег.№Н9242ВВ е налице деформация в страничната лява част при напречен, кос удар. Посочените увреждания на  "Пежо" и МАН L200 определят контакт между двата автомобила, при който МАН е продължил движението си със загуба на напречната устойчивост със завъртане около вертикалната ос, в посока обратна на часовата стрелка, определена от теоремите за изменението на кинетичния момент. Съобразявайки  тази теорема и ротационния момент, вещите лица са стигнали до извода, че в резултат на завъртане на "Пежо" около вертикалната си ос при първоначалния удар е настъпил втори удар между дясната странична повърхност на "Пежо" и задната част на МАН".

По отношение на л.а."Мерцедес" са установени значителна и тежка деформация в челната част, в областта на двигателното отделение и направление отпред-назад за автомобила, като обхваща предната лява зона на автомобила.Втората зона на деформиране по автомобила е в задната странична дясна част. Това е довело до извода, че в резултат на действие на ударната сила при първия удар автомобилът се е завъртял около вертикалната си ос, в посока обратна на часовата стрелка, гледано отгоре, като задния му десен габарит е контактувал с влекач МАН, рег.№А7900МР и по конкретно с прикаченото към него ремарке.В резултат на ударната сила на първия удар, "Мерцедес" освен ротацията си около вертикала, се е завъртял и около напречната си ос, като задната му част се е повдигнала, завъртайки се към движещия се от дясната му страна влекач МАН, като по този начин се е получила деформацията по задния габарит на "Мерцедес" и страничния ляв габарит на полуремаркето. Тъй като са били увредени и част от левите колела, това показва, че МАН се е движил в дясно на "Мерцедес".

Посочените ротационни процеси са подробни описани и онагледени в заключението /л.10 от заключението/

При определяне скоростта на движение на автомобилите ПРЕДИ УДАРА вещите лица са използвали метода "Теория на удара постановка на Нютон". Същото е онагледено в табличен вид на л.16 от експертизата.Скоростта на лек автомобил Мерцедес е определена на 99,2 км/ч, а на л.а."Пежо"-121,0км/ч. Вещите лица са дали обяснение на обстоятелството, че стрелката на спидометъра на л.а."Мерцедес" е спряла на около 58Км/ч. Тази скорост не е възможна според вещите лица, тъй като цялата платформа на арматурното табло е откъсната от закрепването и е изпаднала от автомобила. В същото време, при такава скорост, получената вследствие на удара кинетична енергия не би била достатъчна за получаване движението на автомобила след удара. Ето защо,тази скорост не може да бъде свързана с местопроизшествието. При "Пежо" стрелката на спидометъра е показвала 119км/ч-скорост близка до установената. Вещите лица считат, че същата може да е и реалната скорост имайки предвид, че арматурното табло се е запазило в своята цялост.

Тъй като не са намерени спирачни следи, установените скорости на двата автомобила важат и преди ПТП.

Определени са и опасните зони за спиране на двата автомобила, като за "Пежо" същата е около 120км/ч, а за "Мердецес"-около 91км/ч.Така полученото разстояние от около 211м. е значително по-голямо от разстоянието, на което са се намирали двата автомобила в момента на навлизане на Мерцедеса в лентата за движение на Пежо-около 98м/момента на настъпване на опасност за движение/.Това означава, че "Мерцедес" е навлязъл в опасната зона на спиране на л.а."Пежо", като водачът на последния не е имал техническата възможност да предотврати удара. Първоначалният удар е довел до настъпването на втори и трети удар, като водачите на МАН не са имали техническата възможност да предотвратят удара с "Пежо" и "Мерцедес".

Вещите лица са дали заключение, че и при движение със скорост от 90км./ч-разрешена за този пътен участък, отново би настъпил удар между тях, при разстояние между двата автомобила 98м./ в момента на пълното навлизане на "Мерцедес" в лентата за движение на "Пежо".

Експертите са дали заключение, че водачите на  товарните автомобили МАН  не са създали опасност за движението, тъй като те са се намирали в собствените ленти за движение. Предприетата маневра изпреварване на л.а."Пежо" е била технически правилна и в зоната на разрешена пътна маркировка. Водачът на "Мерцедес" е предприел технически неизправни действия, като е навлязъл в лентата на насрещно движение, при забрана за това, указано с пътна маркировка и при наличие на насрещно движещ се автомобил. По този начин подсъдимия е навлязъл в опасната зона за спиране на л.а"Пежо", като неговия водач не е имал  техническата възможност да предотврати удара с "Мерцедес". Настъпилият удар между "Мерцедес" и "Пежо" е довел до настъпването и на останалите два удара между "Пежо" и товарен автомобил МАН и между "Мерцедес" и влекач МАН с тегленото от него полуремарке.

Единствената техническа възможност за предотвратяване на ПТП е водачът на "Мерцедес" да не предприема маневра изпреварване при наличие на забрана за това с хоризонтална и вертикална пътната маркировка.Технически правилно поведение на подсъдимия е било да запази управлението на автомобила зад влекача МАН до достигане на пътна маркировка и достатъчна видимост и разстояние, позволяващи му да извърши маневра изпреварване.

Съобразявайки изложеното въззивния съд намира, че подсъдимият е осъществил състава на чл.343,ал.3,б."б" от НК, нарушавайки чл.6,т.1 от ЗДвП във вр. с чл.47,ал.3 и чл.63,ал.2,т.2 от ППЗДвП; чл.42,ал.2,т.2 от ЗДвП и чл.43,т.4 от ЗдвП.

Настоящият състав намира, че при определяне формата на вината, решаващият съд е допуснал нарушение.Установените фактически обстоятелства сочат на по-тежка форма на непредпазливост-самонадеяност. Подсъдимият се е движил в лента, в която изпреварването е било забранено както с пътен знак "В24", така и с пътна маркировка/двойна непрекъсната линия М2/.На следващо място по пътното платно са се движили ПТП и в двете посоки. Предприемайки изпреварване, с навлизане в насрещната лента за движение,подсъдимият е предвиждал, че е възможно да настъпи удар с насрещно движещо се МПС, но е мислел да го предотврати.  Този извод се потвърждава и от обясненията на подсъдимия, дадени в с.з."спомням си една кола, която идваше много бързо срещу мен…мислех си че ще се прибере някъде, обаче така и не се прибра и вече знаех, че ще стане катастрофа"/вж обяснения на л.194-195 от делото/.

Приемането от въззивния съд на по-тежка форма на непредпазлива вина-самонадеяност не накърнява правото на защита на подсъдимия.Същият е имал възможност да се защитава и пред двете инстанции както по фактите, така и по правната им квалификация.По-тежката форма на вината е обективирана от фактическите обстоятелства на деянието, очертани в предявеното му обвинение. Тя обосновава индивидуализиране на наказанието към по-строго, но в същите рамки на предвиденото наказание за престъпление по повдигнатото обвинение, за което подсъдимия е бил информиран.В този смисъл е и ТР №2 от 2016г. на ВКС.

 

По отношение възражението за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия водач на "Пежо".

За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилия вредоносен резултат, е необходимо той също да е нарушил конкретно правило за движение и това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с резултата.

 В принципен план, наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат е правен въпрос, чиито отговор се извежда въз основа на фактическите обстоятелства, установени по делото. Правилно първата инстанция е съобразила, че с поведението си пострадалият З. И. е нарушил правилата за движение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП-шофирайки след употреба на алкохол и по чл.21 от ЗДвП-управлявайки МПС над допустимата скорост. Не  всяко нарушение на правилата за движение по пътищата обаче може да обоснове съпричиняване на вредоносния резултат, а само такова, което се намира в пряка причинно следствена връзка с него. По настоящето дело е изследван въпросът дали при управление на лекия автомобил с разрешената скорост от 90км/ч би се стигнало до противоправния резултат и отговорът  на този въпрос е изяснен от заключението както на първата, така и на повторната експертиза. Вещите лица са дали заключение, че дори пострадалият да е управлявал с 90км/ч, отново би настъпил удар между тях, тъй като сборът от опасните зони на двата автомобила при скорост на движение от 90км/ч.-159,6м. е значително по-голям от разстоянието между двата автомобила от 98м./вж на л.28 от експертизата/. Няма доказателства, че управлението на МПС след употреба на алкохол е в пряка причинна връзка с резултата. Пострадалият е спазил правилата за движение, движейки се в своята пътна лента и предприемайки маневра изпреварване съобразно пътната маркировка. В този смисъл изводът на първоинстанционния съд, че не е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия З. И. е правилен и законосъобразен.

По основанието на жалбите на подсъдимия и частните обвинители за допуснато нарушение на материалния закон при определяне размера на наказанието "лишаване от правоуправление и "лишаване от свобода" и начина на изтърпяване на последното.

За да определи размера на наложеното наказание, съдът е изложил подробни мотиви,част от които не се споделят от въззивната инстанция.

Следва да се отбележи, че поначало престъпленията по транспорта са основно на непредпазливо извършване, като обстоятелствата, свързани с миналото на подсъдимия като водач на МПС, тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат и формата на непредпазливата вина са съществени за индивидуализиране на наказанието.

Макар правният извод за наличие на висока степен на обществена опасност на деянието да е правилен, незаконосъобразно съдът е стъпил единствено и само върху това, че "транспортните престъпления се отличават с висока степен на обществена опасност". Поначало обществената опасност на деянието е взета предвид от законодателя при определяне параметрите на санкциите, а това, което съдът следва да съобразява по конкретното дело е индивидуалната тежест на престъпната проява и данните за личността на дееца. Обществената опасност на процесното деяние се определя от редица фактори, които завишават неговата тежест в сравнение с други подобни деяния.В конкретния случай, като такова следва да се приеме броя и тежестта на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата- нарушение правилата на пътните знаци и маркировка и правилата на изпреварването. Действително същите попълват бланкетния състав на чл.343 от НК, но техния брой и тежест определят и по-висока опасност на деянието. Нарушените правила за движението са едни от най-честите причини за настъпване на ПТП с тежки последици. Навлизането в насрещната лента, при наличие на пътен знак и маркировка, забраняващи това, при ясна видимост, сочеща на насрещно движещи се МПС, са поставили правомерно движещия се пострадал в критична ситуация и практическа невъзможност да избегне удара. Тези нарушения, предвид и настъпилите тежки последици сочат на една негативна характеристика и на дееца като водач на МПС, като обуславят и по-тежка форма на вината-самонадеяност. Вярно е, че подсъдимия е в млада възраст и в началото на съзнателния си житейски път, но това не може да се противопостави на обстоятелството, че е причинена смърт също на хора,в разцвета на силите си-единия от тях млад човек, а пострадалия водач- със семейство и две деца, едното от които непълнолетно. 

Правилно съдът отчел като отегчаващо обстоятелство причинения несъставомерен вредоносен резултат-причинените  материални щети по превозните средства, участвали в ПТП.

За да приеме ниска степен на обществена опасност на дееца, съдът правилно е съобразил като смегчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, младата му възраст-27години и изразеното съжаление за извършеното. От друга страна, липсата на данни за противообществени прояви не могат да бъдат отчетени като смегчаващи, тъй като всяко едно лице дължи поведение, съобразено със законовите правила. Отчетеното от съда процесуалното поведение на подсъдимия по време на досъдебното производство и съдебната фаза като смегчаващо, също не може да се сподели. Обстоятелството, че подсъдимия с действията си не е възпрепятствал приключването на воденото срещу наказателно производство е едно дължимо от закона поведение.

Решаващият съд не е обсъдил и здравословното състояние на подсъдимия. Видно от заключението на СМЕ/л.32, ном2 от ДП/, същият е получил многофрагментна фрактура на тялото на четвърти поясен прешлен с изразена дислокация на фрагментите назад, без засягане на гръбначно мозъчния канал.  Това е наложило хирургична интервенция със стабилизация на гръбначен стълб/Л3-Л4 и Л5/. Твърдяното от защитата на подсъдимия, че лечението продължава  и до днес не се доказа. От представената в хода на въззивното производство епикриза се установява, че не се намират нови травматични промени, които да налагат друго, освен медикаментозно лечение. Обстоятелството, че подсъдимия е насочен към специализирана клиника по неврохирургия за вземане на отношение към извършената метална стабилизация /евентуално нейното отстраняване/ сочи, че към момента не са налице данни за влошаване на неговото здравословно състояние. Ето защо, настоящата инстанция счита, че получените от ПТП травми не следва да се обсъждат като смегчаващо отговорността обстоятелство.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да се отчете и по-тежката форма на непредпазливост-самонадеяност.

Въззивният състав намира, че решаващия съд не е съобразил допуснатите от подсъдимия предходни нарушения на правилата за движение, за които е санкциониран. Видно от приложената справка от КАТ/л.127,том1 от ДП/ спрямо подсъдимия има издадено наказателно постановление за нарушение на две правила-чл.70,ал.3,т."б" от ЗДвП/управлява без дневни светлини/ и чл.6,т.1"б" от ЗДвП / не спира на знак стоп/. Действително това нарушение е санкционирано през 2013г., като след него  подсъдимия е наказан единствено с фиш  за нарушение на чл.147 от ЗДвП/без технически преглед/.Показателно в случая е, че едно от допуснатите нарушения е отново  на правилата  за спазване на пътните знаци и това нарушение е допуснато една година след като подсъдимия е придобил правоспособност за управление на МПС. Очевидно административната санкция не е повлияла спрямо подсъдимия да спазва правилата за движение.В този смисъл посоченото нарушение следва да се отчете като отегчаващо неговата отговорност.

Правилен е извода на съда, че не са налице нито многобройни, нито изключително по своята същност обстоятелство, което да води до несъразмерност на определеното в закона най-леко наказание.В този смисъл правилно индивидуализацията на наказанието е протекла по чл.54 от НК.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че размерът на наказанието "лишаване от свобода" от три години не съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние. Съдът намира, че размерът на наказанието "лишаване от свобода" следва да бъде завишен на четири години. Същият в пълна степен би обезпечил както индивидуалната, така и генерална превенция.С определения размер на наказанието би се постигнал поправителен ефект спрямо подсъдимия към спазване на законовите норми и в същото време би действал възпиращо и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото. Определеното наказание е знак, че няма да бъдат толерирани престъпни прояви, свързани с грубо нарушаване правилата за движение, водещи до смъртен резултат.

Определянето на по-висок размер на наказанието "лишаване от свобода" прави безпредметно обсъждане приложението на чл.66 от НК.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде изменен и размерът на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“,като същият следва да бъде завишен на пет години. Настоящият състав счита, че така определените наказания в своята съвкупност са адекватни на извършеното и в пълна степен ще съдействат за изпълнение целите на наказанието.

Правилно е определен и режимът на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", на осн. чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.2,т.1 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

 ИЗМЕНЯВА Присъда №30 от 27.11.2018г. постановена по НОХД №33/2018 год. по описа на Шуменски окръжен съд в ЧАСТТА, досежно определените наказания, като УВЕЛИЧАВА техния размер както следва:"лишаване от свобода" от три години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и "лишаване от правоуправление" от четири години на  ПЕТ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и` част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

  

                                                                                                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                                     2.