Р Е Ш Е Н И Е

                   № 92

02.07.2014г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и седми юни две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар С.Д.

прокурора Анна Помакова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №160 по описа за 2014 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Варненски окръжен прокурор против присъдата на Варненски окръжен съд от 17.04.2014г., с която подсъдимият И.В.М. е признат за невиновен и оправдан по обвинението му по чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1/отм/ вр.чл.26 ал.1 НК. В протеста се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, тъй като противоречала на събраните доказателства. В допълнителните съображения към протеста се твърди, че подсъдимият е „укривал търговска дейност, както и приходите от нея, укривал е средствата с които реално разполагал и тези, които е получавал”. Твърди се, че покупките и продажбите на МПС са били извършвани по занятие като се явявали такива извършвани от търговец, за което е следвало да заплати по реда на чл.10 т.2 ЗОДФЛ/отм/ съответния данък, чийто размер следвало да се определи по реда на чл.21 ЗОДФЛ/отм/, респективно по глава втора на ЗКПО. Не следвало да се изследва печалбата от извършените покупко-продажби,а всичките му налични средства като се приложи разпоредбата на чл.109 ал.1 т.1 и 2 ДПК/отм/. Прави се искане атакуваната присъда да бъде отменена като подсъдимия бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение като му се наложи съответно наказание. Протеста се поддържа в с.з. от представителя на Апелативната прокуратура.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста и моли присъдата да бъде потвърдена.

Протеста е подаден  в срок и е допустим.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 17.04.14г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия И.В.М. за невиновен в това,  за периода 01.05.2001г. – 01.05.2006г. , в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 44 153,07лв. като не подал пред ТД НАП декларации, изискуеми по чл.41 ЗОДФЛ и го е оправдал по обвинението му по чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1 /отм/ вр.чл.26 ал.1 НК.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

За данъчни периоди 2001,2002,2003,2004 и 2005г. подс. М. не е декларирал получаване на доходи, не е имал трудови правоотношения, не се е осигурявал но е получавал доходи, които не е декларирал. В този период е направил 35 задгранични пътувания като е закупил и внесъл общо 17 леки автомобила. При някои от пътуванията си е декларирал изнасяне на парични средства – лева и евро. През 2005г. е имал открити сметки в банки – разплащателни сметки и евро и лева, спестовни влогове в лева и евро, по които е имало движение.

В обв. акт са описани 17 покупки на автомобили предимно от Германия:

 

леки автомобили внесени от М. за периода 2001 - 2005 г.

дата на придобиване съгласно Договор за покупко- продажба Германия  вариант

дата на отчуждаване

 

 

 2001 г.

 

 

1

VW Golf 4

Е 1522AM

30.10.2001 г.

29.11.2001 г.

 

2

BMW 525 TDS

 

 

10.12.2001 г.

липсва договор

 

 

2002г.

ш

 

 

'

 

 

3

AUDI A4

В 7490CK

 

08.08.2002 г.

18.10.2002 г.

4

AUDI A3

В 2323KB

06.09.2002 г.

липсва договор

 

5

BMW 525 TDS

C 5757BM

06.09.2002 г.

липсва договор

 

6

VW Passat

C 223 IMP

01.10.2002 г.

липсва договор

 

7

AUDI A3

В 0902CM

06.10.2002 г.

14.12.2002 г.

 

8

AUDI A6

OB9994AP

28.10.2002 г.

липсва договор

 

9

BMW 520 i

B 2021 CM

28.10.2002 г.

липсва договор

 

10

BMW 520 tds

В 4262CM

24.10.2002 г.

липсва договор

 

 

 

2004г.

 

 

 

11

AUDI A4

В 9600CH

 

24.01.2004 г.

липсва договор

12

PEUGEOT 307

C 2309XP

26.02.2004 г.

липсва договор

 

13

AUDI A8 TDI

C 2221HA

04.11.2004 г.

липсва договор

 

14

PEUGEOT 206 HDI.

EH9517AP

22.12.2004 г.

липсва договор

 

 

 

2005г.

 

 

15

VW PASSAT

TX2221MX

03.03.2005 г.

липсва договор

 

16

VW BORA

В 0938ICA

04.02.2005 г.

13.06.2005 г.

 

17

VW GOLF

TX2227MX

20.08.2005 г.

06.03.2006 г.

 

В обв. акт е отразено, че тъй като липсвали данни за получаване на доходи по трудови договори, а фактически такива са били налице и за упражняване на стопанска дейност- покупко-продажби на автомобили, съобразно изготвената на ДП експертиза същия не е декларирал и заплатил съответни данъци за 2001г. – 1 989,26лв., за 2002г. – 18 637,66лв., за 2003г. – 5011,91лв., за 2004г. – 11 307,28лв. и за 2005г. – 7,206,96лв. или общо в размер на 44 153,07лв. Вещото лице е заявило, че за да получи крайната сума на данъчното задължение е имало предвид паричните средства дадени от подсъдимия за закупуване на автомобилите в Германия /л.320-321 от делото/ „Най-вероятно това е сумата на дължимия данък,тъй като паричния поток, посредством който той е закупувал автомобилите е в размер на 180 000лв., с които е оперирал за да ги закупи, т.е. това са негови лични средства.”…”Не съм взела под внимание продажните цени в България, тъй като задачата ми е била-паричните средства, посредством, които са закупени автомобилите и на практика произхода им и тяхното облагане, защото ако тези средства ги нямаше, той не можеше да отиде в Германия е нямаше как да купи автомобилите.”

 По отношение на леките автомобили, по линия на международното сътрудничество с Ф.Р.Германия са били събрани и приобщени в съдебна фаза от собствениците на МПС закупени и внесени от подсъдимия, съответните договори и документи за продажба, като се установява, че са налице значителни разминавания дължащи се на очевидно използване на документи с невярно съдържание от подсъдимия М. пред българските власти. Установява се също, че на 24.02.2006г. заедно с Д.И.Р., подс.М. получил кредит от 38 000 евро от ПИБ „АД”. По делото както в досъдебна така и в съдебна фаза не е установено М. да е  получавал доходи от трудови договори.

От така изложеното е видно, че изначално е подменен предметът на доказване. Делото не е по обвинение за пране на пари, за да се доказва произход на средства. Обвинението е, че подсъдимият не е подал данъчна декларация като физическо лице по чл.41 ЗОДФЛ и съответно не е заплатил данък, при наличието на придобити доходи посочени в чл.13 и чл14 ЗОДФЛ, съответно чл.24 ал.1 и 2 ЗОДФЛ. Съгласно последния текст „Данъчната основа при продажба или замяна на пътни, водни и въздухоплавателни превозни средства е разликата между продажната цена и по-високата от фактическата или актуализираната цена на придобиване на това имущество.”

Не може да се твърди, че подсъдимия е действал като едноличен търговец, дори и нерегистриран по ТЗ. Твърдението на обвинението, че е действал „по занятие”, тъй като сделките били повече от три е необосновано. Не може да се прилага по аналогия понятието „по занятие” използвано в други наказателно-правни норми. В настоящото производство значение имат единствено фактите и обстоятелствата свързани с цената на придобиване и цената на отчуждаване на процесните автомобили, респ. разликата между тях. По делото са събрани убедителни доказателства каква е била стойността на придобиване на всеки един от автомобилите по години. В допълнителната си задача вещото лице е изготвило две таблици в този смисъл – по митнически декларации и по свидетелски показания на продавачите в Германия:

по

ред

Година на придобиване (внос на МПС)

Суми, заплатени за МПС (закупени от Германия)

1

2 001

13 395,00 EUR

2

2002 - съгласно Договори за покупко- продажба Германия - KAUFVERTRAG - вариант 1

18650,00 EUR

2002 - съгласно Договори за покупко- продажба Германия - KAUFVERTRAG -вариант 2

35280,00 EUR

3

2004 - съгласно Договори за покупко- продажба Германия - KAUFVERTRAG - вариант 1

21050,00 EUR

2004 - съгласно Договори за покупко- продажба Германия - KAUFVERTRAG - вариант 2

24450,00 EUR

4

2005

13204,00 EUR

 

По отношение на продажбите на същите автомобили в България, вещото лице е изготвило следната таблица:

2001г.: 1-ви авт. Стойност на отчуждаване по нот. договор-800лв.

                        Стойност на отчуждаване по свид. показ. – 15 000лв

            2-ри авт. Липсва договор и свид. показ.

2002г. : 1-ви авт. По нот. заверен договор – 1000лв.

                         По свид. показ. – 1000лв.

            2-ри, 3-ти 4-ти авт. Липсват договори а свидетелите не помнят каква цена са заплатили.

            5-ти авт. По нот заверен договор – 2 000лв.

                         По свид. показ. – 7 000лв.

            6-ти авт. Липсва нот. заверен договор

                         По свид. показ. – бартер + 4000лв.

            7-ми авт. Липсва нот заверен договор, свидетеля не помни каква сума е заплатил.

            8-ми авт. Липсва нот заверен договор

                         По свид. показания – 500лв.

2004г. : 1-ви авт. Липсва нот. заверен договор

                         По свид. показ.- 1 500лв.

            2-ри авт. Липсва договор и свид. показ.

            3-ти авт. Липсва договор, а свидетеля не си спомня каква сума е заплатил

            4-ти авт. Липсва нот заверен договор

                         По свид. показ. – 600лв.

2005г. : 1-ви авт. По нот заверен договор – 1 500лв.

                         По свид. показ. – бартер + 7000лв.

            2-ри авт. По нот. заверен договор – 1000лв.

                         По свид. показ. – 16 000лв.

            3-ти авт. По нот заверен договор – 100лв.

                         По свид. показ. – бартер + 4000лв.

 

Съобразно разпоредбата на чл. 12. (1), б.”в” „ Не подлежат на облагане:

1. доходите от продажба или замяна на:

…………….

в) пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, придобити от данъчно задълженото лице не по-малко от една година преди продажбата”;

Редът за продажба на ППС е – с нотариално заверен договор. Видно е, че в случая те са 6 бр. При всички останали продажби собствеността не се прехвърля. Като доход на подсъдимия през съответните години в резултат на извършените сделки с автомобили следва де се изследват именно тези шест продажби, тъй като те са извършени в рамките на една година от закупуването на автомобилите.

Така за 2001г. при приет разход 13 395 евро = 26 120, 25 лв., приходът по свидетелски показания е 15 000лв.; за 2002г. при разход по втори вариант от заключението на вещото лице 35 280евро = 68 796лв., приходът от свид. показания е 8 000лв., а без нот. заверени договори за продажби – още 4 500лв. плюс бартер; за 2004г. няма прехвърлени автомобили по съответния ред, а по свидетелски показания без нот. заверени договори – 2100лв., при разходи по вариант две от заключението на вещото лице – 24 450 евро = 47 677,50лв.; за 2005г. при разходи 13 204 евро = 25 747,80лева приходите по свидетелски показания са 27 000лв. плюс два бартера. /за „бартерите” няма представени никакви документи и свидетелите не сочат стойности/.

От горното следва, че има положителен приход от извършени сделки само през 2005г. , който е в размер на 1 252,20лв. Т.е. по закон подсъдимият е следвало да подаде данъчна декларация по чл.41 ЗОДФЛ само през 2005г. и то за сумата от 1 252,20лв. доход. Съгласно разпоредбата на чл.35 ЗОДФЛ:

 Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 118 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 108 от 2004 г., бр. 102 от 2005 г.) Сумата на данъка за данъчната година се определя върху данъчната основа съгласно следната таблица:

Годишна данъчна основа

Данък

До 2160 лв.

Необлагаеми

От 2160 лв. до 3000 лв.

20 на сто за горницата над 2160 лв.

От 3000 лв. до 7200 лв.

168 лв. плюс 22 на сто за горницата над 3000 лв.

Над 7200 лв.

1092 лв. плюс 24 на сто за горницата над 7200 лв.

 

Дори да се приеме, че формално подсъдимият е извършил данъчно престъпление, то получения доход е необлагаем, а и дори да е имал облагаем доход, деянието би било съставомерно по чл.255 ал.1 НК/отм/, където предвиденото наказание е до три години лишаване от свобода и абсолютната погасителна давност е изтекла.

Правилна е тезата на окръжният съд, че методиката приета и от държавното обвинение и залегнала в настоящия обвинителен акт е тотално погрешна, а от там и липсва състав на осъществено престъпление. Ако при анализ на визираните сделки /при положение, че изобщо са налице доказателства за осъществяването им/ се бе достигнало до заключение, че лицето е формирало доход, което просто понятие касае разлика между приход и разход /платена и получена цена/, то тогава би бил налице осъществен състав на възведеното с обвинението престъпление. В конкретния случай обаче се вижда ясно от данните в табличен вид, а и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание, че е налице дори отрицателно салдо, отделен е въпроса дали това не се дължи на предикатно престъпление от характера на тези споменати от държавното обвинение, за които на подс.М. не е търсена отговорност. Доколкото съобразно закона лицето не дължи данък за разходвани парични средства през данъчния период, то за същото никога не е възниквало задължение да подава декларация, още по малко да заплаща какъвто и да е данък съобразно ЗОДФЛ върху тези средства.

По тези съображения присъдата следва да бъде потвърдена  като правилна и законосъобразна, а протестът бъде оставен без уважение.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 17.04.2014г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №949/2012г. по отношение на подсъдимия И.В.М. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.